Станимир Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 Вече споменах, че страшно е неразбирането. Животът е страшен само докато е неразбран. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 (edited) Постоянно ми се върти в главата едно заглавие - " Вярвай в живота и в неговите опасности"(няма да посоча автор защото няма да цитирам нищо от това, а и в нета едва ли ще се намери нещо. Важно е посланието на самото заглавие). Както и да е, страхът е предизвикателство т.е. има голямо предизвикателство в това човек да се изправи лице в лице със страховете си и да ги преодолее/ трансформира. Поздрави! Редактирано Октомври 25, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 Да Все пак, мисля че е добре да се обърне внимание на практическия аспект. За йогът, в случай че смъртта не е съпроводена от Махасамадхи, целта на живота е силно обезценена. Същото постига съвършеният самурай или войник когато загива без страх в Сатори. Същото постигна и Саддам Хюсеин когато осъден и оплют, загина като войник, макар и с обесване - позорна за войник смърт. Но това не постигат, а ги чака много лошо бъдеще след смъртта - - палача който убива осъдения - писачът който унищожава съвестта и пише лъжи - корумпираният политик - конструкторът или търговецът на оръжие - извършващ подлости човек, за да продължават да имат къща, храна, удобна кола и почивка на курорт. Тях, напълно основателно, ги е страх от смъртта. А страхът прави човека да не е висше същество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 (edited) Аз например може да не съм куртизанка, но не съм и по-добра. Само да поясня, не съм искала да кажа, че куртизанката е "лоша". С риск да шокирам някой, имам дълбоко уважение към тази професия. Съвсем друго исках да кажа. Ако човек е енергиен канал с два края, както си е, много хора търсят Източника през долния край на тръбата, а не през горния. Сексът не е "долният край на тръбата", а това, което свързва всичките и "краища". Всеки, който си има някакво понятие от свещената функция на секса, би се сетил за това. Смъртта всъщност е неразделна с раждането. Всяка смърт е и раждане. П.П. Всъщност, за да вникне в същността на Любовта, човек често стига до едно състояние, в което вижда, че животът и смъртта са едно и също - събират се в една точка. Познавам и други хора, които са били "там", в точката. Редактирано Октомври 25, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 (edited) Да Все пак, мисля че е добре да се обърне внимание на практическия аспект. За йогът, в случай че смъртта не е съпроводена от Махасамадхи, целта на живота е силно обезценена. Същото постига съвършеният самурай или войник когато загива без страх в Сатори. Същото постигна и Саддам Хюсеин когато осъден и оплют, загина като войник, макар и с обесване - позорна за войник смърт. Но това не постигат, а ги чака много лошо бъдеще след смъртта - - палача който убива осъдения - писачът който унищожава съвестта и пише лъжи - корумпираният политик - конструкторът или търговецът на оръжие - извършващ подлости човек, за да продължават да имат къща, храна, удобна кола и почивка на курорт. Тях, напълно основателно, ги е страх от смъртта. А страхът прави човека да не е висше същество. Да Всичко е точно така както си го казал, но аз вече имам малко по- различен поглед върху тези неща. Вече се опитвам да не съдя такива хора т.е. външно за момент с ума си може да си помисля нещо, но веднага след това дори вече и не е след това, но тези мисли просто преминават през мен без да ме засегнат т.е. да се възмутя толкова дълбоко колкото преди. Докато вътрешният глас ми казва, че всичко е наред, всичко си е на мястото. Светът е такъв какъвто трябва да бъде и че всеки е тук, за да мине през определен етап на развитие и да научи своите вътрешни и външни уроци. Поздрави Вальо . Редактирано Октомври 25, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 [quote name='Fut' date='Oct 25 2008, 19:07' post='75263' Да Всичко е точно така както си го казал, но аз вече имам малко по- различен поглед върху тези неща. Вече се опитвам да не съдя такива хора т.е. външно за момент с ума си може да си помисля нещо, но веднага след това дори вече и не е след това, но тези мисли просто преминават през мен без да ме засегнат т.е. да се възмутя толкова дълбоко колкото преди, докато вътрешният глас ми казва, че всичко е наред, всичко си е на мястото. Светът е такъв какъвто трябва да бъде и че всеки е тук, за да мине през определен етап на развитие и да научи своите вътрешни и външни уроци. Поздрави Вальо . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 Сексът не е "долният край на тръбата", а това, което свързва всичките и "краища". Всеки, който си има някакво понятие от свещената функция на секса, би се сетил за това. Сексът би могъл да свърже краищата на енергийния канал отдолу нагоре - това е отдаване на любов. На какво ниво /кои чакри/, накъде ще се насочи /към партньора или нагоре/, колко, как и докъде ще стигне тя, зависи от много неща. Човек може да отдава едновременно с това и други енергии... Аз говорех за Любовта, която идва Отгоре. Посоката е обратна - през висшата чакра надолу по енергийния канал. Нека се върна на темата. Чела съм разкази на хора, които са преживяли клинична смърт. Често радостта им е неописуема, връщат се само заради някакви отговорности, неща, които имат да свършат. И вече никога не се боят. Какво е по-страшно от смъртта?! Нищо. Нали всъщност смъртта не е страшна. Благословени сме, че имаме материални тела, посредством които можем да си играем с материята. Докато можем. Аз например трябва да ошетам. Игра е това! А за тази тема смятам вече да забравя, понеже е по-интересно да живея тук и сега, а кога ще дойде смъртта не е моя работа. Прекалено руса съм да си тормозя мозъка. Излишно е. Решава Шефът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 Не ми е работа да съдя никого, целта ми е истината. После да няма, неразбрал, недоразбрал и т.н... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 Не ми е работа да съдя никого, целта ми е истината. После да няма, неразбрал, недоразбрал и т.н... Така е Валка, аз знам че не съдиш никого, но просто написах това което "МИНАВА ПРЕЗ МЕН" хайде, пак на песни го подкарах И не се сърди! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 Чела съм разкази на хора, които са преживяли клинична смърт. Често радостта им е неописуема, връщат се само заради някакви отговорности, неща, които имат да свършат. И вече никога не се боят. Познавам трима души, които са преживели клинична смърт. И тримата се промениха, но не бих казала, че непременно към по-добро. Единият, изключително талантлив актьор, бе прегазен от камион и след 10дневна кома и доста време в гипс се възтанови напъло физически, но буквално "превъртя". Другият - музикант на около 30 години преживя инфаркт и след като се "завърна" стана свръх материален, дори физически се промени. Вуйна ми, която бе в клинична смърт подари сърдечна операция в момента понася свръх тежки събътия със спокойствие, което едва ли би могла да прояви преди. Тя не се усеща като променена, но говори със невероятно страхопочитание за "бялата светлина" ... И тримата са ми говорили за "неописуемо чувство", но не и за радост ... Та не знам дали е страшна смъртта, но със сигурност знам, че "там" след смъртта ни очаква нещо, което е извън нашите възприятия. И може би е по-добре да го разберем чак "като опре ножа до кокала" Това ми напомня за първия път когато летях с парапланер - инструктора чак в момента в, който сложихме крилото започна да ми дава кратки и ясни команди. Представям си да ме беше почнал с: "Абе то няма нищо страшно, нищо че в началото ти изглежда все едно скачаш в пропаст и не обръщай внимание на това, че непрекъснато ще ти се драйфа, наслаждавай се на това, че летиш!" ... и ти да видиш аз така "подготвена" за полета как щях да почна с драйфанаето още то лифта И аз си мисля, че не ме е страх от смъртта, че след нея ще си ида у дома, обаче това е само така на думи, знам ли какво ще стане аз като видя "бялата светлина" ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 Впрочем точката, за която говоря, е духовна. Любов, която ни отвежда в точката, където животът и смъртта се срещат. Не клинична смърт. Не физическа смърт. Лека нощ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 Впрочем точката, за която говоря, е духовна. Любов, която ни отвежда в точката, където животът и смъртта се срещат. Не клинична смърт. Не физическа смърт. Лека нощ! Лека нощ Азбуки, Мисля, че любовта наистина има тази сила, да. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 25, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2008 (edited) Впрочем точката, за която говоря, е духовна. Любов, която ни отвежда в точката, където животът и смъртта се срещат. Не клинична смърт. Не физическа смърт. Лека нощ! Лека нощ Азбуки, Мисля, че любовта наистина има тази сила, да. Бях изключила компютъра, слушах AC/DC Rock N Roll Train и четях нещо което има връзка точно с това което е написала azbuki. Усетих, че тлябва да вляза в портала и да отворя точно тази тема. Прочетох това като потвърждение на всичко онова което чета и усещам. Няма да цитирам защото може би няма да се разбере както трябва, но има връзка с лекция от Учителя наречена " Двете Точки". Ако някой може да я открие и да пусне линк ще съм много благодарна. Лека нощ azbuki + Атлантида и всички останали. Това само ми доказва, за пореден път че всички сме едно... Редактирано Октомври 25, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Какво е по-страшно от Смъртта? Любовта. Пише го и в "Завета на цветните лъчи". Любовта е крепка като смъртта (по памет). И така е, Любовта има всепомитащо лице понякога. Тя е огън който може да те изстреля в незнайните и немислими висоти, но може и до ада да те смъкне според зависи. Понякога Любовта е огън пояждащ...Изборът е наш и той е един (за мен поне) - пълно смирение пред нея/ лицето и. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Фют, . Наистина го пише в завета: "Бог е Любовъ. Азъ съмъ Богъ твой. Азъ съмъ цвете Сароново. Да възвисимъ сърцата и ръцете къмъ Бога. Обичай, прочее, Господа Бога твоего. Защото любовта е крепка като смъртта." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 За мен по-страшни от смъртта и от всичко останало са само страховете ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 (edited) Ооооо ще ги направим на пух и прах Като погледнем на тях с очите на Любовта и ги разтопим Поздрави! Редактирано Октомври 26, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Аз си оставам на мнението че по страшно от смъртта е живота.Лично усещане. Проумях го на 16 год.когато бях в болница далеч от всички близки и всичко познато. Смъртта е желан подарък след тежестта на физиката. Има един филм "Уморените коне ги убиват нали?"Разказва се за един танцов турнир ,който върви нон стоп побеждава който издържи без сън без да спира продължава няколко дни развръзката е интересна.Дълбоко психологически поглед върху смисъла -като цяло. Ето затова съществува умората,за да се върви напред ,но понякога напред не е задължително в този живот ,пускам един цитат който скоро Максим пусна в една друга тема ,но част от него е подходяща за тук. "Уморени ли сте? Ако не сте, уморете се. Ако не сте уморени никога няма да си дойдете у дома. Разбирате ли? Само ако сте се уморили ще намерите своя дом. Ще постигнете покой и мир. Всичко в този свят ще ви уморява. Има само едно, което не уморява. Това е любовта. Защото любовта е краят на пътя. Тя е вашият дом. Когато обичате никога не се уморявате. Нима да обичате ви уморява? Чували ли сте някой някога да каже „толкова се уморих да обичам”? Никой досега не е казвал подобно нещо. Защото не е възможно да бъдете уморени от любов. Уморявате се докато убеждавате другите в нещо, угаждайки им, обяснявайки им нещо. Може да бъдете уморени от много други неща. Не е ли така? Така е нали? Може да се уморите и от наслаждения. Разбирате ли ме? Фактически насладата носи със себе си умора. Умората е сянката на насладата. Разбирате ли какво имам предвид? Слушайки тези думи помислете доколко това отговаря на действителността, на истината, на вашия житейски опит? Нима това не е истина? Какво ви тласка към пътя? Желанието да получите наслада. А онова което ви води у дома е любовта."Шри Шри Рави Шанкар Та страшен е житейския път в търсене на любовта ,защото е Безкрайно уморителен. И колкото повече се уморяваш разбираш че покоя не е след смъртта нито след раждането ,нито после,страшна е безкрайността ,а тя е единствената реалност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Ооооо ще ги направим на пух и прах Като погледнем на тях с очите на Любовта и ги разтопим Поздрави! Страшно е ако в сърцето не е останала никаква любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 на това случайно попаднах снощи,едва ли може да се каже по-добре: Смъртта седи между Дявола и Господа. Тя примирява нещата. ... Тъй щото едното лице на смъртта е обърнато към дявола, а другото - към Бога. Ето защо, ако погледнете смъртта от страната, дето е дяволът, тя е страшна, но ако погледнете смъртта от страната, дето е Бог - тя е красива. Тази страна на смъртта носи чистота, затова Господ придружава това лице на смъртта. 22 школна лекция от Учителя, 19 март 1924г., София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 (edited) didi_ts - Има само едно, което не уморява. Това е любовта...Тя е вашият дом. Когато обичате никога не се уморявате. didi_ts - Та страшен е житейския път в търсене на любовта ,защото е Безкрайно уморителен. И колкото повече се уморяваш разбираш че покоя не е след смъртта нито след раждането ,нито после,страшна е безкрайността ,а тя е единствената реалност. "...След това от съсседните къщи някакви жени се засуетиха т.е. развикаха )) и аз си помислих как ние хората съзнателно или несъзнателно се страхуваме от тишината, от пустотата и се опитваме по всякакъв начин да я изпълним с шумове, мисли, притеснеия и още хиляди други неща. Замислих се, че този страх е напълно неоснователен и че понякога е хубаво да спрем за миг и да се оставим на това и дарът, единствения дар който бихме могли да получим е любов неизговорима..." Ето тук постнах нещо вчера хей така по вдъхновение и въобще не ми се редактираше . Поздрави! ~~~ п.п. Атлантида "Бог е Любовъ. Азъ съмъ Богъ твой. Азъ съмъ цвете Сароново. Да възвисимъ сърцата и ръцете къмъ Бога. Обичай, прочее, Господа Бога твоего. Защото любовта е крепка като смъртта." Днес имах нужда отново да си прочета червените лъчи въпреки, че е Неделя. Два пъти се връщах да ги чета бавно... Редактирано Октомври 26, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Страхът обединява и Любовта обединява, но посоките са противоположни. При любовта имаме успоредно движение към една точка (при Любовта движението е към Бог), при страха имаме отдалечаване от дадена точка. Не може едновременно да се приближаваш и да се отдалечаваш. Животът е самото движение. Раждането и смъртта засягат единствено телата, които се движат, но сами по себе си не определят посоката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 (edited) Я, на какво попаднах, докато си хвърках тука насам-натам: Извод - Словото оживява във всяка една човешка душа, когато тя се осмели да го допусне със смелост по-страшна от Смъртта. Бих добавила - смелост да ... Я по-добре отпосле! Редактирано Октомври 26, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Познавам трима души, които са преживели клинична смърт. И тримата се промениха, но не бих казала, че непременно към по-добро. Единият, изключително талантлив актьор, бе прегазен от камион и след 10дневна кома и доста време в гипс се възтанови напъло физически, но буквално "превъртя". Другият - музикант на около 30 години преживя инфаркт и след като се "завърна" стана свръх материален, дори физически се промени. Вуйна ми, която бе в клинична смърт подари сърдечна операция в момента понася свръх тежки събътия със спокойствие, което едва ли би могла да прояви преди. Тя не се усеща като променена, но говори със невероятно страхопочитание за "бялата светлина" ... И тримата са ми говорили за "неописуемо чувство", но не и за радост ... Имам лични основания да смятам, че за чистите души, дори направили някои грешки, тунелът е приказно красив. А който вижда неприятни неща в тунела, не си е "постлал добре" на земята. Затова пък има възможност за поправка. Така разбирам и цитата по-долу, наистина перфектен, както винаги. Светлата Публикувано на Днес, 11:21 на това случайно попаднах снощи,едва ли може да се каже по-добре: Смъртта седи между Дявола и Господа. Тя примирява нещата. ... Тъй щото едното лице на смъртта е обърнато към дявола, а другото - към Бога. Ето защо, ако погледнете смъртта от страната, дето е дяволът, тя е страшна, но ако погледнете смъртта от страната, дето е Бог - тя е красива. Тази страна на смъртта носи чистота, затова Господ придружава това лице на смъртта. 22 школна лекция от Учителя, 19 март 1924г., София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 Страхът обединява и Любовта обединява, но посоките са противоположни. При любовта имаме успоредно движение към една точка (при Любовта движението е към Бог), при страха имаме отдалечаване от дадена точка. Не може едновременно да се приближаваш и да се отдалечаваш. Животът е самото движение. Раждането и смъртта засягат единствено телата, които се движат, но сами по себе си не определят посоката. не разбирам какво искаш да кажеш, особенно последното изречение: Раждането и смъртта засягат единствено телата, които се движат, но сами по себе си не определят посоката. по моята логика посоката се дефинира от началната и крайната точка на едно движение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.