Какво е по-страшно от Смъртта?

[Guest Fut]

Какво е по-страшно от Смъртта?

Ще отговоря по свой начин т.е. чрез Словото което е живо в душата ми:

Матей 10:28

Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

Добре е да се прочете цялата глава . Поздрави!

Редактирано Октомври 14, 2008 от Fut

[borislavil]

Едно състояние преди време, в което бях цели пет години, свързано със загуба на смисъла, на мотивацията за живот, за смърт, за каквото и да било... нещо като духовен колапс или попадане в черна дупка, в която не може да проникне дори и лъч светлина... Не просто страшно, а жестоко!!!

[Guest Fut]

Едно състояние преди време, в което бях цели пет години, свързано със загуба на смисъла, на мотивацията за живот, за смърт, за каквото и да било... нещо като духовен колапс или попадане в черна дупка, в която не може да проникне дори и лъч светлина... Не просто страшно, а жестоко!!!

Разбирам и какво се случи след това? Важно е за мен, а може и за други да споделиш опит защото душите преминават през такива тъжни и тежки състояния, а ти си човек който би могъл да помогне след като си минал през всичко и си придобил тази мъдрост. Може и на ЛС но за мен специално е важен твоя опит. Поздрави!

Редактирано Октомври 14, 2008 от Fut

[Креми (късметче)]

страшно - човек да изгуби душата си.

Прочее, "не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да хвърли в пъкъла [Бога]" Матей

Хвърлянето в пъкъла не е загубване на душата, нито нейно унищожение, а само наказание, при това с определен краен срок.

(Не ми се говори за лостовете на християнската религия да подчинява.)

А доста хора са в пъкъла и приживе, единствено като сами са се вкарали там.

(Или както напоследък се казва - "вкарваш се в някакъв филм". И повечето дори си харесват филма, без него нямат смисъл в живота.)

Някой по-горе беше задал въпрос, унищожима ли е душата. Мисля, че за нашето съзнание това е "макро"-въпрос и не може да има категоричен отговор. Все пак би било добре да има повече мнения от различни източници.

[Guest Fut]

Какво е пъкъл т. е. ад !? Не е ли това състояние на съзнанието. Не сме ли надарени със свободната воля сами да правим избори и правейки "погрешни" такива не привличаме ли съответните условия ???

(Не ми се говори за лостовете на християнската религия да подчинява.)

Да има го и този момент, но ние сме над това нали т.е. гледаме от различен ъгъл по тези въпроси Подчинява се този който позволи да бъде подчинен не и търсачът на истината. Този който търси истината и е искрен минава през тези неща, придобива ценен опит и продължава. Поздрави!

Някой по-горе беше задал въпрос, унищожима ли е душата. Мисля, че за нашето съзнание това е "макро"-въпрос и не може да има категоричен отговор.

Замислих се за самоубийството. Не душата не може да бъде унищожена но би могла да изгуби благоприятните условия за хиляди години ето там е страшното в цялата история.

[Валентин Петров]

Който е бил с Бога, но поради грешки загуби компанията Му.

Бог е винаги навсякъде, всички са в Бог, но не всички са с Бог.

Физическият човек необезпокоявано пребивава в материализъм.

Астралният - в сферата на желанията и задоволяването им.

Интелектуалците блестят с небосклона на своите велики идеи.

Малко хора търсят Бога, още по-малко Го достигат.

Който е с Бога, има нимб около главата, за който може да види.

Има и други признаци.

Който отпадне от това състояние чувства силна мъка и голяма загуба.

"Ако някога видиш че съм отпаднал от Богопознанието, моля те да ми обещаеш да сложиш главата ми на коленете си и да ми помогнеш да се върна при Космическия възлюбен, на който и двамата се покланяме."

Шри Юктешвар Гири

"А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"

15:34 Марк

Тук не е Негова грешка, а на учениците. Трудно обяснение, ще го спестя.

Редактирано Октомври 15, 2008 от Валентин Петров

[Guest Fut]

Вальо

Псалми 65:4

Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

Псалми 84:10

Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.

Псалми 51 глава

Редактирано Октомври 15, 2008 от Fut

[borislavil]

Едно състояние преди време, в което бях цели пет години, свързано със загуба на смисъла, на мотивацията за живот, за смърт, за каквото и да било... нещо като духовен колапс или попадане в черна дупка, в която не може да проникне дори и лъч светлина... Не просто страшно, а жестоко!!!

Разбирам и какво се случи след това? Важно е за мен, а може и за други да споделиш опит защото душите преминават през такива тъжни и тежки състояния, а ти си човек който би могъл да помогне след като си минал през всичко и си придобил тази мъдрост. Може и на ЛС но за мен специално е важен твоя опит. Поздрави!

После... После се случи това, което съм описал в "Мистерията Лим". Животът заби своето острие толкова дълбоко в мен, че благодарение на неимоверната болка, която изпитах, излязох от духовния колапс и почувствах, че съм отново жив. Попаднах в пределна ситуация, която изискваше от мен максимално да се събера в себе си и да мобилизирам своите вътрешни сили... ситуация, която ми помогна (осъзнах го по - късно!) да се освободя от всякаква себичност, от всичко излишно, от измамното самомнение, че съм специален, богоизбран... ситуация, която ми помогна да възвърна своята обикновеност... да се превърна просто в едно обикновено човешко същество, каквото винаги съм бил, но не винаги съм осъзнавал. И това е всичко!

[Креми (късметче)]

Малко хора търсят Бога, още по-малко Го достигат.

Който е с Бога, има нимб около главата, за който може да види.

Има и други признаци.

Който отпадне от това състояние чувства силна мъка и голяма загуба.

Tочно и ясно, личи си веднага кой се е върнал да пише

Вальо, мога ли да помоля за продължение и уточнение на последното изречение? Знам, че ще е от значение за доста хора, за мен със сигурност.

Благодаря предварително.

[bee_bg]

''...Каква добра мисъл да сложим сега до "нещата, които са по-страшни от смъртта", за да не се изплете въже, с което някой да се самообеси?''

Според мен няма нужда да се драматизира толкова защото това което е възможно да се случи реално е по-страшно

другото са само недоказани предположения.

[Станимир]

"А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"

15:34 Марк

Тук не е Негова грешка, а на учениците. Трудно обяснение, ще го спестя.

"El(o)i! El(o)i! lama shabahhthanei!": shabahh - давам мир; прославям.

"Eli Eli Lamahh 'azabtani" - Господи, защо ме изостави. Среща се в Псалмите.

Всъщност превода е съвсем умишлено сгрешен от Марк и Матей, но това е друга тема.

[Guest Fut]

Едно състояние преди време, в което бях цели пет години, свързано със загуба на смисъла, на мотивацията за живот, за смърт, за каквото и да било... нещо като духовен колапс или попадане в черна дупка, в която не може да проникне дори и лъч светлина... Не просто страшно, а жестоко!!!

Разбирам и какво се случи след това? Важно е за мен, а може и за други да споделиш опит защото душите преминават през такива тъжни и тежки състояния, а ти си човек който би могъл да помогне след като си минал през всичко и си придобил тази мъдрост. Може и на ЛС но за мен специално е важен твоя опит. Поздрави!

После... После се случи това, което съм описал в "Мистерията Лим". Животът заби своето острие толкова дълбоко в мен, че благодарение на неимоверната болка, която изпитах, излязох от духовния колапс и почувствах, че съм отново жив. Попаднах в пределна ситуация, която изискваше от мен максимално да се събера в себе си и да мобилизирам своите вътрешни сили... ситуация, която ми помогна (осъзнах го по - късно!) да се освободя от всякаква себичност, от всичко излишно, от измамното самомнение, че съм специален, богоизбран... ситуация, която ми помогна да възвърна своята обикновеност... да се превърна просто в едно обикновено човешко същество, каквото винаги съм бил, но не винаги съм осъзнавал. И това е всичко!

Разбирам (не умът ми, не егото ми, душата ми го знае и думите са само малък компромис, благодаря ти)и това е всичко

[Ники_]

После... После се случи това, което съм описал в "Мистерията Лим". Животът заби своето острие толкова дълбоко в мен, че благодарение на неимоверната болка, която изпитах, излязох от духовния колапс и почувствах, че съм отново жив. Попаднах в пределна ситуация, която изискваше от мен максимално да се събера в себе си и да мобилизирам своите вътрешни сили... ситуация, която ми помогна (осъзнах го по - късно!) да се освободя от всякаква себичност, от всичко излишно, от измамното самомнение, че съм специален, богоизбран... ситуация, която ми помогна да възвърна своята обикновеност... да се превърна просто в едно обикновено човешко същество, каквото винаги съм бил, но не винаги съм осъзнавал. И това е всичко!

Привет, Борислав!

Разбира се. Страданието е Божие помазване - форма на Любовта Му (дъжд или огън). Страдат тези, който са обречени на развитие, на израстване, на извисяване.

Обикновеността на света.... и в света. Обикновеността.

Светът на хората и привичките им са ненормални. Всеки в "нашия" свят се опитва да бъде различен, да се открои, да бъде специален, да бъде нещо велико, нещо, което да бъде забелязвано, ценено, да бъде нещо необикновенно и всичко това се е превърнало в съвсем обикновенно нещо, нещо, което може да бъде забелязано във всяка една ситуация, във всяко едно взаимоотношение, във всеки един ум, засягащ хората и живота им. В обикновенно нещо (нормално) се е превърнало това - да се опитваш да бъдеш значим, да се опитваш да бъдеш необикновен, специален. Това е болест, зараза, която обхваща целия свят на хората и е следствие на хорското невежество. Следствие на липсата на познание върху себе си, върху същността, върху дълбочината на нещата. Всъщност този проблем отново засяга чакрите и най-вече първи и втори енергиен център. Страх и комлекс за малоценност. Тази болест кара всеки от хората да се себедоказва постоянно, да се бори, да се съревновава с околните, та дори да ги "обезглавява, за да се чувства по-висок от тях".

Обратното, на другия полюс, от другата страна стои това, че обикновенността на човека, това да останеш съвсем обикновен, изначален, се е превърнало в нещо тотално необикновенно и изисква за себе си надскачане на себе-то, да се преодолееш, да се победиш, да се пуснеш и откажеш, да се предадеш, да спреш да се бориш, да спреш опитите си да бъдеш, или по-точно - да се опитваш да бъдеш индивидуалност, "аз". Разбира се, това най-върховната победа - да победиш сабствения си "аз", собствената си индивидуалност, да прекратиш отделността си или по-точно опитите за такава отделеност.

Хората не познават цената си, не познават себе си. Ако те познаваха себе си, всички мотиви щяха да изчезнат. Мотивът за борба, мотивацията за натпревара, за съревнование, мотивът за лъжа, за кражба, за прелюбодеяние, мотивът за нараняване и за себенараняване, мотивите за насилие... Ето защо твърдя, че его-то е една от върховните движещи сили в света. Тя движи и прогреса му. Коренът е желанието.

Свобода е следствието от онзи скок - тази, която всеки търси. А Свободата те прави свободен, ненапрегнат, релаксиран, отдаден, възприемащ, смел, безстрашен, напълно отпуснат, напълно жив, напълно тук и сега, като само в този си вид някой може да познае Живота в пълнотата му.

Липсата на познание, невежеството е причината за всичко.

Кой съм аз? - това е най-фундаменталният въпрос. Какво съм аз? Защо съм аз? Къде съм аз?

Кое е по-страшно от смърта?

Първичното е невежеството, незнанието, липсата на познание и там е коренът на всичките страхове, включително и този от самата смърт. Може би по-страшното от страхът от смъртта е самия страх, може би незнанието, може ми това, че съществува един мало-у-Мен индивид, малоумна индивидуалност, самовлюбена при това, поради собствената си слепота!? Може би по-страшна е самотата, Вечността!? Колко е трудно и самотно да Бъдеш Вечен и Сам! Колко е трудно и самотно да Бъдеш Бог! Горкият Бог! Но Той, Въздесъщия е намерил изход, създавайки игра на светлини и сенки, на привидни иднивидуалности. Бог е дете, което непрекъснато се забавлява със Себе Си, с условните си индивидуалности, единици. Липсата на играта е наличието на покой, липсата на движение, липса на форми, на Битие. Пустотата, изначалната.

Буда твърди, че всичко е илюзия, че всичко е пусто. То никога не е било нещо съществуващо, нещо реално, въпреки, че Е.

Бог, Изначалният Брахман (ПараБрахман), יהוה (Йод-Хе-Вав-Хе) - Аз, Не Аз, Аз и не Аз

Ще публикувам няколко цитата от различни книги:

"Когато намерил уединено кътче в горатакрай Урувилва, под дървото Бодхи, Сидхартха Гаутама дал дума да не става от мястото си, докато не открие истината. В продължение на седем дни той преживял Просветлението, а в продължение на още седем – блаженството на Освобождението.

В парка под Варанаси сред своите бивши другари по аскетизъм Буда Шакямуни (Пробуденият, Мъдрецът от Шакя) произнесъл своята първа проповед – „завъртането на колелото на Дхарма”.

Ето началото:

„Има две крайности, о, монаси, които не трябва да следва този, който се е оттеглил от света. Кои са тези две? Едната е практиката, основана на чувствената привързаност. Този път е нисш, варварски, недостоен, не водещ до добро, еснавски. Другата е практиката на самоизтезанията, мъчителна, недостойна и не водеща до добро. Но има и среден път, о, монаси, открит от Татхагата („така дошъл”, епитет на Буда) – този път, който отваря очите, подпомага разбирането, води до умиротвореността, до висшата мъдрост, до пълното просветление, до Нирвана.”

(Дхармачакраправартана сутра, 2.4)

Буда формулирал Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма. Те са:

1. За страданието

2. За възникване на страданието

3. За прекратяване на страданието

4. За пътя към прекратяването на страданието

1. Истината за страданието е:

„Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.”

Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

2. Истината за възникването е:

„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”

Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).

3. Истината за прекратяване на страданието е:

„Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.”

4. Истината за Пътя е:

„Наистина, това е арийски осмеричен път:

- правилни възгледи

- правилни намерения

- правилна реч

- правилни действия

- правилен начин на живот

- правилни усилия

- правилно самообладание

- правилна концентрация

Ето кратко пояснение на Осмеричния Път:

а).Правилни възгледи – това е познаването на Четирите Благородни Истини.

б). Правилни намерения – отказ от света, ненасилие и непричиняването на вреда.

в). Правилна реч – въздържане от лъжа, от сквернословие, от грубост, от циничност, от глупост.

г). Правилни действия – въздържане от кражби, убийства и други неправилни постъпки.

д). Правилен начин на живот – праведно поведение в съответствие с петте морални принципа: не убивай, не кради, не прелюбовдействай, не лъжи, не се опиянявай.

е). Правилни усилия.

ж). Правилно самообладание.

з). Правилна концентрация."

източник: "Дзенски трактаи" Сайчьо, Кукай, Доген

Смъртта е необятна мистерия, но за нея можем да кажем две неща: абсолютно сигурно е, че ще умрем, но не е сигурно кога и как ще умрем. Значи единственото сигурно нещо е тази несигурност за часа на нашата смърт, несигурността, която използваме като извинение да отлагаме момента, в който да погледнем смъртта в лицето. Приличаме на децата, които покриват очите си в играта на криеница и си мислят, че никой не ги вижда.

Защо живеем в такъв ужас от смъртта? Защото инстинктивно желаем да живеем и да продължаваме да живеем, а смъртта се явява жесток край на всичко, което ни е познато. Чувстваме, че когато тя дойде, ще бъдем хвърлени в нещо напълно неизвестно или ще се превърнем в нещо съвсем различно. Струва ни се, че ще се окажем изгубени и отчаяни, в ужасяващо чужда обстановка. Имаме чувството, че ще се събудим съвсем сами, объркани и разтревожени, в някаква неизвестна, напълно непозната страна, без да знаем езика, без пари, без паспорт, без приятели...

Може би най-дълбоката причина за страха ни от смъртта е това, че не знаем кои сме. Вярваме, че сме нещо отделно, уникално и индивидуално, но ако дръзнем да се вгледаме внимателно, ще видим, че тази индивидуалност изцяло зависи от една безкрайна поредица външни фактори - името ни, „биографията" ни, партньорите ни, дома, работата, приятелите, кредитните карти... Именно в несигурната и преходна опора на тези фактори търсим сигурност. А ако ни ги вземат, наистина ли ще знаем кои сме в действителност?

Без тези реквизити ние се изправяме пред истинската си същност -една личност, която не познаваме, дразнещ ни чужденец, с когото сме живели през цялото време и с когото никога не сме искали да се запознаем. Нима не заради това се стремим да запълним всеки възможен миг с шум и деятелност, колкото и отегчителна и тривиална да е тя, само и само да сме сигурни, че никога няма да останем насаме в тишината с този непознат?

А нима всичко това не показва фундаменталната трагичност на нашия начин на живот? Живеем с чужда самоличност в някаква невротична приказка, която не е по-реална от костенурката в „Алиса в страната на чудесата". Хипнотизирани от желанието да строим, ние сме издигнали сградите на живота си върху пясък. Този свят може да изглежда много убедителен, докато смъртта не срути илюзията и не ни прогони от скривалището ни. А какво ще стане с нас, ако не познаваме никаква по-дълбока реалност?

Когато умрем, оставяме всичко, най-вече тялото, което така сме боготворили, на което толкова сме разчитали и което така сляпо сме се стремили да запазим живо. Но ние не можем да разчитаме на ума си повече, отколкото на тялото си. Вгледайте се в него за няколко минути. Ще видите, че е като бълха - непрекъснато скача насам-натам. Ще се убедите, че ви се явяват мисли без никаква причина, без никаква връзка помежду си. И пометени от хаоса на всеки миг, ние ставаме жертва на непостоянството на ума си. Ако това е единственото състояние на съзнателност, което познаваме, тогава да разчитаме на ума си в момента на смъртта е безразсъдство.

...

Дуджом Ринпоче пише:

Тъй като пълното осъзнаване на настоящето

е истинският Буда,

в откритост и доволство открих аз Ламата в сърцето си.

Когато разберем, че този безкраен естествен ум

е самата същност на Ламата,

тогава няма нужда да се молим -

поради привързаност или скръб, и с разплакани очи,

нито пък от изкуствено жалване.

Просто като се отпуснем в това спонтанно,

открито и естествено състояние,

постигаме блаженството

на непринуденото самоосвобождаване от всичко възникващо.

...

УМЪТ И ПРИРОДАТА НА УМА

Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания - създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и на това, което наричаме смърт.

Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. Ето как го дефинира един учител: „Това, което притежава различаващо осъзнаване, това, което притежава усещане за дуалистичност - което се вкопчва в нещо външно или го отхвърля - това е обикновеният ум. В основата си то е онова, което може да се асоциира с „друго", с всяко „нещо", което възприемащият възприема като различно от себе си." Сем е колебаещият се, дуалистичен, мислещ ум, който може да функционира само по отношение на проектирана, но погрешно възприета външна отправна точка.

И така, сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли, който непрекъснато трябва да се уверява в своето „съществуване", да го потвърждава и да го доказва чрез фрагментиране, концептуализиране и затвърждаване на жизнения опит. Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите. Учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове - според обстоятелствата.

Погледнат от един ъгъл, сем трепка, непостоянен е, вкопчва се и непрекъснато се интересува от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. Понякога мисля за него като за подскачащо топче или като за маймуна, която непрестанно скача от клон на клон. Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност - удобна самозащитна инерция, наподобяващо камък спокойствие, съставено от вкоренени навици. Сем е хитър като корумпиран политик, скептичен, недоверчив, експерт в заблудите и измамите, „гениален - пише Джамянг Кхиентсе - в нечестните игри". Именно в рамките на хаотичните, объркани, недисциплинирани и повтарящи се преживявания на този обикновен ум - сем, ние се променяме и умираме.

Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум, в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. Точно както силният порив на вятъра може да разнесе облаците и да открие светещото слънце и синьото небе, така при определени обстоятелства, в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това „зърване" може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа - първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно. Може да се каже, че това е знание за знанието.

Не правете грешката да смятате, че природата на ума е свойство, присъщо единствено на нашия ум. Всъщност тя е природа на всичко. Няма да сгрешим, ако кажем, че да разберем природата на ума означава да разберем природата на всичко.

Светците и мистиците на всички времена са украсявали проникновенията си с различни имена, давали са им различни лица и тълкувания, но това, което са преживявали, по същество е основната природа на ума. Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа". В сърцето на всички религии лежи убеждението, че съществува фундаментална истина и че този живот е една свещена възможност тази истина да бъде разкрита и осъзната.

Когато чуем „Буда", ние, естествено, мислим за индийския принц Гаутама Сидхарта, който постигнал просветление през VI столетие преди Христа и посочил духовната пътека, следвана от милиони хора в цяла Азия, известна като будизъм. „Буда " обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е пробудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.

За много от нас в този век на скептицизъм това състояние може да изглежда като сън или фантазия или пък постижение извън нашите възможности. Никога не бива да забравяме, че Буда е бил човешко същество - като вас, като мен. Той никога не е претендирал за божественост, а просто е знаел, че притежава буда-природа, семенцето на просветлението - така, както и всеки друг. Буда-природата е рождено право на всяко чувстващо същество и аз винаги казвам: „Нашата буда-природа с нищо не е по-лоша от буда-природата на всеки буда." Ето това е радостната вест, която Буда ни носи от просветлението си в Бодхгая - вестта, която много хора смятат за толкова вдъхновяваща. Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас, ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се пробудим. Ако това не беше така, не би било възможно през вековете, а и чак до наши дни, да има толкова много просветлени индивиди.

Говори се, че когато Буда постигнал просветление, единственото, което искал, било да покаже на всички нас природата на ума и да сподели напълно нещата, които е осъзнал. Но той също така е виждал - с тъга и безкрайно състрадание - колко трудно би било за нас да разберем това осъзнаване.

Защото макар и да имаме същата вътрешна природа като Буда, ние не сме я разпознали, тъй като тя е скрита и „опакована" в обикновения ни индивидуален ум. Представете си една празна ваза. Пространството вътре по нищо не се отличава от пространството вън. Единствено крехките стени на вазата отделят едното от другото. Нашият буда-ум е скрит зад стените на обикновения ни ум. Когато постигнем просветление, все едно че тази ваза се е счупила. Пространството „вътре" мигновено се смесва с пространството „вън". Те стават едно. Тогава ние осъзнаваме, че те никога не са били отделени или различни; те винаги са били еднакви.

...

Въпреки че това, което се нарича „ум",

се преценява по всевъзможни начини и много се обсъжда,

то не се разбира или се разбира погрешно или едностранчиво.

Тъй като не се разбира правилно - такова, каквото е,

раждат се безброй философски твърдения и идеи.

Нещо повече - тъй като обикновените хора не го разбират, те не познават собствената си природа и поради това продължават да блуждаят сред шестте съдби на прераждането е трите свята и да преживяват страдания. Ето защо да не разбираш собствения си ум е много тъжен недостатък.

Падмасамбхава

...

Гаутама се чувствал така, сякаш затворът, в който е лежал хиляди години, изведнъж: се отворил. Надзирател там било неведението. Заради това неведение умът му бил скрит, точно както буреносните облаци скриват луната и звездите. Замъглен от безкрайните вълни на заблудените мисли, умът погрешно разделил реалността на субект и обект, на аз и другите, на съществуване и несъществуване, на раждане и смърт, а от тези различия дошли и погрешните възгледи '- затворите, каквито са чувствата, копнежите, привързването и усещането, че нищо не върви както трябва. Страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта само направили тези затворнически стени по-дебели. Единственият възможен изход бил да се улови надзирателят и да се погледне истинското му лице. Този надзирател е неведението... В мига когато то изчезне, изчезва и затворът. Той никога повече не може да бъде построен.

източник: "Tибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

Триъгълникът на Любовта

Можем да си представим Любовта като триъгълник, всеки от върховете на който съответства на една от нейните неизменни отличителни черти. Не може да съществува триъгълник без всичките си три върха и не може да съществува Любов, ако липсва една от следните три отличителни черти.

- Първият връх на Любовта е това, че Любовта не познава сделките. Тя не е търговия.

- Втория връх на триъгълника на Любовта е това, че Любовта не познава страха. Невъзможно е да изпитваш Любов поради страх.

- Третия връх на триъгълника на Любовта е това, Любовта не познава съперничеството.

И трите върха могат да бъдат разрушени от егоизма, егоцентризма, аз-а и утвърждаването на/в този малък "аз".

Когато мисля за себе си, като обхващащ в себе си Всемира, в мен няма да има и капка егоизъм. Но когато по погрешка си помисля, че аз представлявам нещо малко, любовта ми става индивидуализирана, ограничена. Грешката се състои в това, че свивам, стеснявам сферата на Любовта.

Човече, о, човече, ти говориш за Божествена Любов, а в същото време обръщаш внимание на цялата суета на този свят. Нима си искрен? "Където е Рама, там няма място за никакво желание. Където има желание там няма място за Рама. Те не могат да съществуват "едновременно" (!) - като светлината и тъмнината, те никога не са заедно."

Приятели, целият свят е една лудница - някои са луди по земната любов, други по добра репутация, трети по славата, някои за пари, други за спасението и рая. В тази огромна лудница аз също съм луд, луд по Бог... Вие сте луди, аз също.

Заедно с желанието изчезва и егоизма.

Всички ние започваме с любов към себе си, но несправедливите претенции на малкия аз, превръщат дори любовта в егоизтична. Накрая обаче идва ярка светлина, в която се вижда, че този малък аз се е слял с Безкрая. Самият човек се променя в присъствието на Светлината на Любовта и накрая осъзнава красивата и вдъхновяваща истина, че Любовта, Любящия и възЛюбеният са Едно.

източник: "Бхакти Йога" Свами Вивекананда

Всички ние завършваме с Любов към Себе Си.

Редактирано Октомври 15, 2008 от Ники_

[Валентин Петров]

Който отпадне от това състояние чувства силна мъка и голяма загуба.

Могат да се приведат аналогии:

- раздялата на учен с любимите му изследвания

- на работохолик с работата на неговите мечти

- на родения музикант с пеенето и свиренето

- раздяла с любимия човек

- и други.

Всички за които се сещам предизвикват чувство на дълбока концентрация и единение с обекта и.

Когато човек е силно влюбен, светът изглежда по-красив, слънцето по-топло, вятърът е нежен, от сърцето блика щедрост. Очите - огледало на душата, излъчват светлина, заразителна вяра в бъдещето.

След раздяла, голяма радост е срещата с любимия отново. Толкова много неща има да се разкажат, плач, радостни сълзи, шеги и т.н.

Гордостта и чувството за избраност (богоизбраност) са пречки по духовния път.

Общуване с Бог е съвсем реална възможност.

То не е свързано с човешките амбиции за превъзходство над себеподобните.

Хората са обективно различни.

Много млади хора вземат 100 метра за под 13.

Единици - под 11.

В света има милиони музиканти.

Композитори като Моцарт в историята са известни под 20.

Повечето хора владеят основните математически действия.

Математици като Ойлер са изчислявали орбити на спътници с точност като на съвременните компютри и за сравнимо време.

В информатиката са известни примери на отделни хора, които устойчиво надминават по производителност и качество цели екипи от десетки добри специалисти. Има ги и това е.

С изключение на музиката, тук говорим за обективни измервания.

Много от тези хора станаха големи с цената на работа и непрекъснат стремеж съм съвършенство. Те побеждаваха отново и отново човешката инертност, високо самочувствие и самовлюбеност. Милиони учени се лишаваха от сън и спокойствие за да съберат дори малките частици истина които имаха възможност. Не мисля че това е егото, или в случай че може да се квалифицира като вид его, пожелавам го на всеки искрен аспирант в духовната област!

Хората са различни, духовната област не прави изключение.

Душите, по същност едно, силно се отличават по опита и еволюцията си.

Присъединявам се към мнението на Учителя и на Рудолф Щайнер:

Духът на Исус Христос и до днес няма подобен по сила в историята на човечеството.

Той прие ролята си спокойно и без възгордяване въпреки че знаеше Кой е.

Той отново и отново се заемаше да помага, безропотно понесе подигравки, мъчения и изоставеност от всички. Защото имаше отговорност - "не Моята воля, а Твоята да бъде"

Буда понесе раздяла с близките и комфорта на владетел и ги замени със студ, глад, безсъние и уморително търсене на истината. След постигане на пълно просветление, от състрадание посвети целия си останал живот на помощ на ближните.

Какво да кажем за нас обикновените смъртни?!

Скромността отразява истината, и е по-красива от "величието".

Каквито и разлики да има между хората в тяхното познание на Бога, които търсят Бога, трябва да работим над себе си, да се стремим към съвършенство в мисли, чувства, думи и дела.

Няма как да е иначе. Така че, нека не губим време напразно. Мисълта за Бог дава сила.

"В изпълнението на волята Божия е силата на човешката душа" Учителят

"Добре Татко, нека бъде по Твоему." Шивананда Сарасвати

[Guest azbuki]

Ох, Вальо, много ви обичам вас, Водолеите

Мерси за мислите.

[Guest aorhama]

Атлантида: Аорхама, писал си, че пускаш темата с оптимизъм, няма ли да разкриеш на какво се базираш?

Извинявам се за закъснелия отговор, но едва сега прочетох въпроса.

Нещата, които определих като по-страшни от физическата смърт, са конкретни мои преживявания от духовно-енергиен характер, за които не съм склонен да пиша открито. Не мисля, че това би било разумно. Не мога да дам по-ясно описание от:

borislavil: Не просто страшно, а жестоко!!!

На това основание оптимизмът ми се базира поне на два неуспеха в личен план:

1-во - не успях да се самоубия

2-ро - не успях и да полудея

Има и още, но за тях ще говоря, когато станат.

Редактирано Октомври 18, 2008 от aorhama

[Guest Мона]

Този въпрос НЕ ме е интересувал НИКОГА

Има ли нещо по-страшно от живота?

По-красиво?

По-необоходимо?

По-насъщно?

По-истинско?

По-наше?

Има ли?

от Живота?

[Диляна Колева]

Има ли нещо по-страшно от живота?

Няма Мона ,по страшно от смъртта е живота.

И това е едновременно страшно и оптимистично.

[Креми (късметче)]

'' ....

- Губиш! - ... чух - Загубеняко!

... ала ... вече съм Любов !!!

...

В реалността съм нищо.

Протегнал съм в пространството ръка

от мъртви клетки, мускули и сухожилия,

и и и ... помня само: ....................Борих се с плътта!

ала не помня, ............................ Победих ли я ... ?

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...=2305&st=20

[Ники_]

Непостоянство

Няма място под слънцето, където смъртта да не може да ни намери - дори непрекъснато да се оглеждаме във всички посоки, сякаш сме в чужда и неприятелска земя... Ако имаше начин да се предпазим от ударите на смъртта - аз не бих се отказал от него... но е лудост да мислиш, че можеш да успееш...

Хората идват и си отиват, скачат и танцуват, но не обелват и дума за смъртта. Много добре. И все пак когато тя наистина дойде - при тях, при съпругите, децата, приятелите им и ги завари неподготвени, какви бурни страсти ги обземат, какви викове, какъв гняв, какво отчаяние...

За да започнем да лишаваме смъртта от най-голямото й надмощие над нас, нека приемем коренно различно отношение от разпространеното сега. Нека я лишим от непознатостта й, нека ходим при нея по-често, нека свикнем с нея. Нека се появява в ума ни по-често от всичко друго... Ние не знаем къде ни очаква смъртта - нека ние я очакваме навсякъде. Да се отдаваш на смъртта означава да се отдаваш на свободата. Човек, който се е научил как да умре, се е отучил как да бъде роб.

Монтен

...

Голямата заблуда

Раждането на човек е раждане на неговата тъга. Колкото по-дълго живее той, толкова по-глупав става, защото стремежът му да избегне неизбежната смърт се засилва. Колко тъжно! Живее за това, което никога не може да постигне! Жаждата му да оцелее в бъдещето го прави неспособен да живее в настоящето.

Куан Шзу

...

Да чертаеш планове за бъдещето

е като да ловиш риба в пресъхнало дере.

Нищо не става както искаш,

така че остави всички кроежи и амбиции.

Ако трябва да мислиш за нещо,

нека това е несигурността за часа на твоята смърт.

Гялсе Ринпоче

...

Когато си здрав и силен,

никога не мислиш за надвисналата болест,

но тя се спуска с внезапна сила

като мълния от небето.

Когато си погълнат от делата земни,

никога не мислиш, че смъртта е близо.

И тя идва като гръм,

който те оглушава.

Миларепа

...

Нашето съществувание е преходно като есенните облаци. Да гледаш раждането и смъртта на съществата, е все едно да гледаш движенията в някакъв танц. Животът е като проблясък на светкавица в небето, преминава като порой надолу по стръмна планина.

Буда

...

От всички следи от стъпки

следите на слона са върховни.

От всички медитации

тази върху смъртта е върховна.

Буда

...

Което е родено, ще умре, което е събрано, ще се разпръсне, което е натрупано, ще се изразходва, което е построено, ще се разруши, и което е било високо, ще стане ниско.

Буда

...

Всяко взаимодействие на субатомно равнище включва в себе си анихилацията на първоначалната елементарна частица и създаването на нова елементарна частица. Светът на атома е непрекъснат танц на създаване и анихилация, на превръщаща се в енергия маса и енергия, превръщаща се в маса. Преходните форми се появяват и изчезват, създавайки една безкрайна, вечно нова реалност.

...

Всичко в същността си е илюзорно и ефимерно;

тези, с дуалистични възприятия, считат страданието за щастие,

като онези, които ближат мед от острието на бръснача.

Колко достойни за съжаление са хората,

които не могат да се освободят от конкретната реалност -

насочете вниманието си навътре, приятели!

Ньошул Кхенпо

...

Може и да идеализираме свободата, но когато стане дума за собствените ни навици, ние сме напълно поробени.

Ньошул Кхенпо

...

Автобиография в пет глави

1) Вървя по улицата.

На тротоара има дълбока дупка.

Падам в нея.

Загубена съм... нямам надежда.

Не е моя вината.

Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Правя се, че не я виждам.

Падам отново.

Не мога да повярвам, че съм на същото място!

Но не е моя вината.

Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка.

Виждам, че е там.

И пак падам в нея... това е навик.

Очите ми са отворени, зная къде съм.

Аз съм виновна.

Измъквам се незабавно:

4) Вървя по същата улица.

На тротоара има дълбока дупка. Заобикалям я.

5) Вървя по друга улица.

...

Знай, че всички неща са такива:

като мираж, като замък от облаци,

като сън, като привидение,

без същност, но с качества, които се виждат.

Знай, че всички неща са такива:

като луна при ясно небе,

отразена в бистро езеро,

макар че за езерото луната е неподвижна.

Знай, че всички неща са такива:

като ехо от звуци,

от музика и плач,

въпреки че в това ехо няма мелодия.

Знай, че всички неща са такива:

като вълшебник, който прави

с коне, волове, каруци и други подобни -

нищо не е това, което изглежда.

Буда

...

Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това, което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.

Тибетски учител

...

Изпълнен с ужас от смъртта, аз поемам към планините - отново и отново насочвам медитацията си към несигурността на часа на смъртта, завладявам крепостта на безсмъртната, безкрайна природа на ума. Сега целият страх от смъртта е победен и го няма.

Миларепа

източник: "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

Редактирано Октомври 18, 2008 от Ники_

[Impulsa]

"Какво е по-страшно от Смъртта?" - Страхът от смъртта.

[ris_78]

По-страшно е човек да не намери себе си и да не се приеме такъв какъвто е.

По-страшно е да не успееш да се научиш да живееш.

По-страшно е да не се научиш да бъдеш щастлив.

Не става въпрос само за хората вярващи в Бог.Просто е по-добре да си мъдър и обичлив,живее се и по-добре ,и по-лесно.Изглежда толкова просто,макар да се постига трудно.

А това бездуховно младо поколение поне на това ако можеше да се научи ,може би няма да е толкова бездуховно.Когато ,виждам с какви безумни скорости карат по пътищата и какви каскади правят си мисля,че дори не ги е страх от смъртта.

[Донка]

И той не е страшен - идваме тук на земята да осъзнаем,че смъртта е само минаване в друга форма. И винаги е за наше добро, когато е по Божията воля.

Страхът от смъртта е едно уплашено дете, което се лекува с прегръдка и Любов.

[Guest Еси]

Какво е по-страшно от Смъртта?

Да си отидеш от този свят без да си казал с душата си на друга душа "Обичам те!"

[Guest Кристиян]

Какво е по-страшно от Смъртта?

Да си отидеш от този свят без да си казал с душата си на друга душа "Обичам те!"

Вината е по-страшна от смъртта...Тя убива приживе...Тя сковава устата, която не може да каже "обичам те"(не че е нужно- обичащите на "думи" са като рибарите, които по цял ден замятат въдиците...и да не хванат нищо, ще ти разкажат мноооогооо...), но най-вече сковава всичко останало у човека, чрез което да изрази обичта си към самия себе си първом, пък ако съществото му усети тази обич, ще я изрази и вън от себе си, към всяка жива душа...Но, вината е по-страшна от смъртта..и това е то...но_вината... (из "Biblia Hirurgica", книга "Епидемия на Вината", глава 3-та, фиг.142...)