Mindfield Добавено Октомври 12, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2008 Човешката алчност Какво е тя - желание за трупане на средства... Може би някои хора намират нещо свръхценно в натрупаните средства. Самото виждане на ценност в нещо е нещо хубаво... Ценното в натрупаните средства може да е чуството за сигурност, може би (тук има какво още да се каже, пропускам...) ? Но дo какво друго хубаво може да води алчността ? Какво може да ни ползва ? "За Бога всичко е добро", знаем... Oбъркан съм по този въпрос. Не виждам светлината по темата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 12, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2008 Явно този въпро е бил актуален и преди 2000 години? 19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Евангелие на Матея, гл.6 Много е важно какво трупа човек. То се определя от неговите желания, а те от своя страна характеризират на какъв етап в духовното си развитие е той. Според Кабалата желанията на човека постоянно се променят от по-малки към по-големи и тази промяна реализира еволюционния процес на човечеството. Те се разделят на пет нива: • първични желания - секс, храна, (казано "Любовта и глада правят света"); • втория етап на развитие на желанията - това е стремежа към богатство; • третия етап на развитие на желанията - стремеж към власт и слава; • четвъртия етап на развитие на желанията - стремеж към знания; • петия етап на развитие на желанията - стремеж, към духовното, към Твореца; Според вас - има ли разлика между трупане на средства и алчност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 12, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2008 (edited) Защо да е сложно? Аз се подчинявам на закона : Всичко тече, всичко се променя. само движението е вечно. Или поне се опитвам - вземаш толкова, колкото можеш да ползваш. Всичко да бъде в обращение. Да няма застой, да не се стига до задръстване. Това не значи, че не е добре да вземеш много - ако можеш да управляваш справедливо една фабрика, една банка, един търговски център - действай. Това е огромна отговорност - да въртиш много пари, а да не заделяш за себе си повече от нужното. Сещам се само за няколко души в света, които са се справили с такава отговорност. Хората ги почитат наравно със светци. Нужна ти е обаче вяра в собствените сили - че утре пак ще си набавиш необходимото. И вяра в много други морални ценности - че околните ги притежават. На мен ми е най-трудно да следвам закона, където се намесва красотата. Видя ли нещо красиво, особено за очите и ушите, трудно ми е да се разделя с него. (Затова и преди време бях пуснала една такава тема, която потъна.) И там има изход - творчеството. .................... "За бога всичко е добро" разбирам като - за вселената твоето малко зло е твърде преходно и незначително, а освен това пак ще стане храна за естествените процеси. Например ако ядем прекалено много, вредим на себе си, скъсяваме живота си, пренебрегваме духовното си развитие. Но материята,натрупана в нас, пак ще влезе в кръговрата на движението и ще бъде полезна. Примерът, даден от нас, ще бъде поука за други да ползват живота си по-добре... и т.н. Вредата си остава за този, който я причинява,( а и названието "вреда" предполага субективниа гледна точка, която не може да е меродавна), това е твърде преходно и дребно, за да промени нещо съществено. Може би все пак е по-добре да се разсъждава върху конкретен пример, Любо. Защото правилно отбелязваш, че в основата на алчността е страхът, а той е индивидуален за всеки. ПЪк и при съвременните технологии все повече стават нещата, които хем можеш да задържиш в някаква степен, хем да ги раздадеш. Редактирано Октомври 12, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Октомври 12, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2008 При мен щастието се изразява в количеството и качеството на даване а не на трупане. Идваме без нищо материално и без нищо напускаме този свят. Алчност притежават много тъжните и нещастни духом хора, защото не разбират закона на даването. Учителя има една молитва за лечение "Отказвам се от всичкото си богатство, отказвам се от ........ , от ..... и така нататък не мога в момента да я цитирам от умора но при желани всеки може да я прочете. Ако лечението беше в събирам, трупам, искам още и т.н. то Учителя би ги употребил а той използва думата ОТКАЗВАВ СЕ. Защо ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 13, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2008 На 9 септември 1935 г. Учителя потегли за Мусала с една малка група от седмина братя. В Боровец натоварихме багажа на коне и поехме пеш към върха. По пътя, във време на почивките, имахме интересни разговори с Учителя. Ето някои съхранени мисли от тях. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с корист ни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова. Това е Божественото. Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро. Боян Боев, „Акордиране на човешката душа“, т.I Тези думи на Учителя ме накараха да се замисля за разликата между колективната алчност и индивидуалната. Всъщност, какво се разбира под „колективна алчност“? Има ли я в България? А по света? И как Невидимият свят използва алчността за добро? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 13, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2008 Какво е тя - желание за трупане на средства... Може би някои хора намират нещо свръхценно в натрупаните средства. Самото виждане на ценност в нещо е нещо хубаво... Ценното в натрупаните средства може да е чуството за сигурност, може би (тук има какво още да се каже, пропускам...) ? Но дo какво друго хубаво може да води алчността ? Какво може да ни ползва ? "За Бога всичко е добро", знаем... Oбъркан съм по този въпрос. Не виждам светлината по темата... Според мен е доста проблематично алчността да доведе до нещо добро. Някак си аз я свързвам и със завистта. Предполагам, че алчните хора са също и завистливи и всъщност се опитват да компенсират своята ниска самооценка и недостатъчна духовност.А защо не и липсата на обич. Ето един цитат на Карлос Кастанеда <LI>"Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 13, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2008 (edited) Тези думи на Учителя ме накараха да се замисля за разликата между колективната алчност и индивидуалната. Всъщност, какво се разбира под „колективна алчност“? Има ли я в България? А по света? g.gif И как Невидимият свят използва алчността за добро? g.gif Много хубав въпрос и аз се замислих... Индивидуалната алчност съсипва само мен, моят стремеж за трупане на богатство най-много и върху децата ми да рефлектира. Но пък си мисля, че Невидимият свят оставя някой да позатъне и да си понесе последствията от това, т. е. да си извади поуката... А пък и други около него също може да се поучат... Докато колективната алчност май е по-опасна, тя може да съсипе цели общества, народи... Редактирано Октомври 13, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 13, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2008 Алчност е да искаш повече от това което можеш да използваш - за себе си, доколкото това е необходимо и за благото на другите. Що се отнася до колективната алчност, такава може да съществува ако човек се отъждествява до голяма степен с някаква група. Тогава вместо да иска за себе си, започва да иска за групата, но пак повече от това, което реално е необходимо на въпросната група. И ако подобни членове в групата са повече, може да се говори за колективна алчност. Да не забравяме, че дори и когато дава воден от неегоистични мотиви, човек трябва да дава според потребностите на получаващите, поне доколкото може да ги прецени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Лазарев има една теория ,според която ако човек се пристрасти към нещо или някого,непременно го губи(или човекът сам се погубва).Може би,ако алчният човек осъзнае това,ще може да превъзмогне слабостта си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Всичко е енергия. Ако не се движи, умира. Ако нещо се натрупа, не се освобождава място за ново. Елементарно е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.