Иво Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Понякога привидно добрите и миловидни хора може да са всъщност много агресивни, но агресията им да е потисната или скрита. Те може да изглеждат външно добри, уравновесени, начетени или даже "духовни", но вътрешно да е точно обратното... В един момент обаче изпушват и всичко излиза наяве ... или пък започват болестите. Какво мислите за скритата / потисната агресия? Познавате ли такива хора? Имате ли личен опит и наблюдения? Какви са психологическите фактори, които я обуславят и предизвикват? Какви методи има за справянето с нея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Понякога привидно добрите и миловидни хора може да са всъщност много агресивни, но агресията им да е потисната или скрита. Те може да изглеждат външно добри, уравновесени, начетени или даже "духовни", но вътрешно да е точно обратното... В един момент обаче изпушват и всичко излиза наяве ... или пък започват болестите. Какво мислите за скритата / потисната агресия? Познавате ли такива хора? Имате ли личен опит и наблюдения? Какви са психологическите фактори, които я обуславят и предизвикват? Какви методи има за справянето с нея? Аз си мисля, че има голяма разлика между прикрита агресия и потисната. В първия случай крием агресивността си, защото би ни попречила, за това към което се стремим. Във втория случай потиснатата агресия отново ни пречи, защото не можем да изразим емоциите си - в определени ситуации реагираме не както бихме искали, а както мислим за правилно. Резултатът и в двата случая е разочарование, защото няма връзка между чувства и тяхното изразяване. Била съм и от двете страни - потиснатаа гресивност и обратното - крайна агресивност; опитвам се да търся средата, а тя се получава, когато не лъжем себе си какво искаме и да не се притесняваме да изразявам емоциите и чувствата си. Поне това е моето мнение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Всъщност въпросът с агресията е свързан със самообладанието и по-точно вътрешното самообладание, при което агресията се преработва и състоянието на вътрешна хармония се съхранява. Ако човек успее да направи това, то няма да „изпуши“ със сигурност. Не всеки обаче успява да го направи, дори и хора тръгнали по пътя на духовното израстване. Външното подтискане на агресията,т.е. външното самообладание води до натрупване на много отрицателна енергия в човек и експлозия в даден момент. Познавам доста такива хора. Дори мога да кажа, че май не познавам от първия тип – постигнали пълно вътрешно самообладание. Аз също не съм от тях, но се стремя да не задържам агресията в себе си. Обикновено не скривам чувствата си, дори когато са отрицателни. Целта ми обаче е постигане на вътрешно самообладание и хармония. Ето какво казва Учителят във връзка с това: От младите се изисква самообладание, не привидно, външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава. Другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава. Ще преведа един пример за външно самообладание. Млад момък се сгодил за красива, млада мома, с голямо благородство и външно самообладание в проявите си. Той често се хвалил с годеницата си пред своите приятели и един ден завел едного от тях на гости в дома на годеницата си и му я представил. Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпят. Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай. Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: „Няма нищо!“ Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая. Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в характера! Това значи идеална мома“. Обаче като се оженили, работата не излязла, както той си мислил. Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти?“ – „Ти трябваше да влезеш в другата стая, да видиш какво ставаше там. Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше!“ Казвам: Това не е самообладание. Двата пътя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 2, 2008 Автор Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 От младите се изисква самообладание, не привидно, външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава. Другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава. Двата пътя Аз си мисля, че има голяма разлика между прикрита агресия и потисната. В първия случай крием агресивността си, защото би ни попречила, за това към което се стремим. Във втория случай потиснатата агресия отново ни пречи, защото не можем да изразим емоциите си - в определени ситуации реагираме не както бихме искали, а както мислим за правилно. Понякога може да крием от себе си, заради идеала за себе си, който искаме да следваме... Можем и да крием от другите, защото искаме да ни виждат в определена светлина, а не толкова за постигане на конкретна външна цел. В тази посока разсъждавах, като пусках темата. Но интересно какви са причините за потиснатата агресия? И какво става ако тази агресия не се изрази или канализира по някакъв начин? Болести? Вътрешен дисбаланс? Какво е решението? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 И какво става ако тази агресия не се изрази или канализира по някакъв начин? Болести? Вътрешен дисбаланс? И двете Едното следва другото. Решението е да си позволим да бъдем себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Решението е да определим твърдо какви искаме да бъдем, да следваме идеала, който сме си наложили, да имаме естествена замяна, а не отрицание. Потискането означава отричане. Честното самонаблюдение може да ни покаже истинските мотиви за нашите действия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Ще ми се да отделя и още един тип скрита агресия - несъзнателната. Много често срещана, особено сред хра, които са тръгнали по пътя на духовното развитие. Пример: Човекът се товари с куп отговорности, за да бъде полезен, да работи за делото и т.н. Не се усеща кога минава границата и започва да поема отговорности, които са за други хора, или които е по-добре да сподели и да работи задружно, не сам. Не се усеща кога започва да се чувства отговорен за доброто на другите и за тяхното физическо и духовно здраве... И през цялото време този тип човек е убеден,че в него няма и капка агресия, напротив - той винаги отстъпва, дава всичко, за себе си не оставя нищо,... И зад този светъл образ може да се крие зависимост от духовните ценности и агресия по-голяма от видимата... На това всеки се замисля, ами ако аз крия нещо такова в себе си? Как да разбера къде минавам границата на любовта и агресивността? За мен това е негативността - на мисъл, емоция, реакция... Уловя ли нещо такова, както казва Учителя - паразит - хващам го, не го оставям да ми излезе и да се прояви, и го разглеждам внимателно... докато открия къде му е "гнездото с яйцата". В този момент и така о-съзнавам несъзнателната агресия - може да се появи у всекиго и по всяко време... Просто иска хигиена... Редовната и искрена молитва много помагат за нея, особено, ако после обмислям доколко прилагам това в живота си всеки ден... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Хм, скрита/подтисната агресия са склонни да проявяват далеч не всички хора. Много зависи от темперамента (а той пък предимно от слънчевия знак, асцендента и Луната в хороскопа) и също (но в по-малка степен) от възпитанието на човека. Обратното обаче не е вярно - ако човекът не е хармоничен, дори и да не проявява скрита и/или подтисната агресия, той пак ще си страда, верно от по-различни болести и ще му се случват по-различни ситуации-уроци в живота му... В този смисъл дори и човекът да бъде себе си, както казва Мона, това не е решението според мен. Защото да бъдеш себе си, това означава да проявяваш без задръжки своята вътрешна природа. Тогава ще бъдеш свободен от комплекси, предразсъдъци и т.н., което само по себе си не е малко, но ... и аз като Ани не съм срещала хора, притежаващи пълна вътрешна хармония. В такъв случай, хората, позволяващи си да бъдат себе си, ще тъпчат на място, проявявайки куп нехармонични черти. Не, че подтискането на тези черти ще помогне, разбира се. За мен решението е в стремежа към постигане на хармония. И като че ли няма общи правила за постигането й. Всеки върви по свой път и има нужда да отработва различни неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 (edited) Донка, а защо смяташ, че това което наричаш 'несъзнателна агресия' се среща по-често сред хора, които са тръгнали по пътя на духовното развитие? Според мен щом проявяват това което описваш, май са далече от духовността. По-скоро 'правейки се на духовни' прикриват истинската си същност и гонят лични цели. Но то обикновено излиза наяве, рано или късно. Както е казал Учителя - няма скрита Истина. Това за което говориш по-скоро го възприемам като правене на 'непоискано добро'. Но и за този, които прави добро, и за този, който не се нуждае от него, това са уроци през които трябва да се мине. Може да имат нужда да ги получат. Дали ще ги научат - зависи от тях. Тук може би вече може да се говори за духовен елемент - при резултатът, който ще се получи. Редактирано Октомври 2, 2008 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Октомври 3, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2008 Знам че е много трудно да не изпитва човек агресия, или ако се е породила неочаквано за самия него бързо да я потуши ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Октомври 3, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2008 Агресията е скрита натрупана/неизползвана/ енергия според мен. Когато се усетя, че ми едва в повече от всички от всичко се мятам на колата и заминавам на село. Събиране на дърва, правене на буркани и разни такива неща ми действат балансиращо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Октомври 3, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2008 ................................... Смиреният от доброто или злото, що говорят за него не се вълнува: хвалят ли го, той не отнася похвалата към себе си, защото чувствува, че е нищо. Ако говорят лошо за него, той се смята за още по-лош и си казва в сърцето: “Те не ме познават. Иначе още по-лошо биха говорили за мене”. Ако го клеветят и осъждат, той не се оправдава и безпокои, защото мисли за Божия съд, на който ще бъдат съдени справедливо не само делата, но и помислите на човека. Дълбокомъдрите светци, които са се издигали до върха на съвършенството благодарение на смирението си, не са се сърдели никога на своите оскърбители. Напротив, те са виждали в тяхното лице свои благодетели и затова са ги обичали в душите си и са се молели за тях. Те не са преследвали никакви земни цели, не са се страхували, че ще изгубят престижа си и затова, когато са били хулени, са търпели, очаквайки оправдание от Бога. Ние обикновено страшно се възбуждаме, когато ни наклеветят, защото ценим хорското мнение за нас, тъй като с него сме свързали всичките си облаги. http://pravoslavie.domainbg.com/04/smirenie.html ................................. Има хора и без "добро име", може би. Възможно е да живеят без вътрешно напрежение от усилието да го изграждат и опазват. Дистанцирам се от тях. Прочетох, Учителя е казал нещо от рода, че когато развива някаква теория винаги се пита, дали с нея иска да помогне на другите , или първо прилагайки я на тях да разреши собствените си проблеми. Много ми хареса. Силни думи на силен и искрен човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.