Поезията на моите роднини

[Максим]

Поезия на моята майка (Василена Тетовска) в ник-ът yogimax:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show...gimax&tab=2

В края на тази година ще се навършат 10 години от заминаването на моят чичо (Богдан Тетовски 19.07.1936 - 13.12.1998 г.), който беше известен в града ни поет. Един странник, един външно самотен, но много силен човек, с невероятно чувство за хумор, и талантлив поет, запомнил съм го сам затрупан в книгите в самотната си стаичка...с неизменната лула...такъв беше моят чичо. Материал за него под заглавие "Видя ли някой приживе поета?":

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=195...n=11&cur=95

През 2005 г. посмъртно получава наградата за поезия "Иван Пейчев"

http://www.pokazatel.net/index.php?option=...0&Itemid=55

Издадени стихосбирки на Б. Тетовски:

"Къде отива птицата"

"Един такъв неясен, неедин"

"Човекът зад вестника"

Избрани негови стихове:

Камерна музика, Б. Тетовски:

Звучат спокойните обои.

Светът е тих. Свят без двубои.

И меко в полумрака свети

медта на мъртвите тромпети.

Въздишат странните фаготи.

Войната свърши. Няма коти.

В пауза са барабаните.

Презира залата заканите.

Забравя залата сърдитите,

линчуваните и убитите.

И се опитва да отгатне

чрез тази музика приятна

светът действителен,

вековен,

на Брамс, на Вагнер

и Бетовен.

---------------

Всекидневие, Б. Тетовски:

На улицата няма чужди хора.

Все същите са.

Както и небето.

И хоризонта.

И бадема.

И мелодията,

която Хендел тази сутрин

пак създава.

Градът е пълен с необикновени думи:

"Здравейте! Добър ден!

Приятна работа!"

(защото има още много работа)

И аз съм част от всичко.

Аз съм всичко,

което е невидимо и видимо

около мене,

в мене

и във другите. Не съм самотен.

Нямам лоши мисли.

Харесва ми познатият живот.

--------------------------------------

Родина, Б. Тетовски:

Пуснете ме, ще стигна края й

без никакъв пътеводител.

Отново искам да позная

пръстта й, камъка, водите й.

В началото й да се върна

при нейните стебла пшенични,

където тя е малко зърно,

живот,

самата безграничност!

--------------------------------------

Вещи, Б. Тетовски:

Обичани, проклети,

живеят и живеят.

Фотьойли и монети,

чугунени орфеи.

Слънца от хитро злато,

красиви платове -

богати сме.

И бедни.

Човеци.

Зверове.

Те странно ни владеят

в покоя си лъжлив.

И тяхното владичество

над мислите тежи.

Създавайки безкраен

свят за самите нас,

все още не разбираме

огромната им власт.

Но всеки миг отново

без тях сме нищо ний.

Те вече са по-много

от земните ни дни.

О, нека хвърлим поглед в онези времена,

когато за човека горяха знамена!

------------------------------------------

След раздялата, Б. Тетовски:

И аз не искам да съм сам...

Останалото няма да ви кажа,

защото ще помислите наистина,

че съм напълно сам, напълно сам.

Така навярно щеше и да бъде,

ако не исках да не бъда сам,

ако не бягах непрекъснато от самотата,

от някой дом,

от някоя картина,

от някоя съвсем позната улица,

от някое съвсем познато чувство,

от две неща, взаимно тъй познаващи се,

че вече сам не можеш да познаеш,

това ли бяха те или не бяха.

И вярно, че се уморих да бягам,

но няма как да се постъпи другояче,

когато трябва за да не забравяме,

че на безброй неща принадлежим,

благодаря

да кажа на раздялата.

[НелиТ]

Имаш прекрасна майка! Искам да те поздравя с това:

Магия - 1

Магията на залеза

и чарът на нощта -

очакване, вълнение,

романтика, мечта!

Усмивки, радост,

танци под звездите.

Любов, шампанско,

блясък във очите -

мечта за щастие

и обич споделена -

единствено властни

в огромната Вселена

[infinity1305]

"Пуснете ме, ще стигна края й

без никакъв пътеводител.

Отново искам да позная

пръстта й, камъка, водите й.

В началото й да се върна

при нейните стебла пшенични,

където тя е малко зърно,

живот,

самата безграничност!"

Много е красиво...

Благодаря за стиховете...

[Креми (късметче)]