Станимир Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 Снизходителността често се възприема от хората като проява на надменност, като да гледаш отвисоко на другите. Но от друга страна в самата дума е заложена противоположната идея - идеята за слизане, за отъждествяване с човека до нас. Как разбирате снизходителността - като прошка единствено по милост или като проява на мъдрост и разбиране към хората и слабостите им? От къде точно слиза проявяващия снизходителност и слиза ли той изобщо? Доколко снизходителността е проявява на съчуствие и смирение? А на състрадание? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 Да, определено, слиза от пиедистала на своята взискателност, предразсъдъци и очаквания/представи. Обаче може да слезе по две причини - от съжаление или от съчувствие и разбиране. Т.е пак опираме до мотивацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 "Ако дадеш на света най-доброто, което имаш, никога няма да е достатъчно - Въпреки това, давай най-доброто от себе си!" Майка Тереза Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 Думата снизходителност не ми навява доверие. Чисто интуитивно. Също като думата "търпимост". Не приемаш някого или нещо, но си търпим към него. Това не е приемане, а просто огрооомен "компромис" от твоя страна да го търпиш. Търпим нещо, което не ни харесва но поради обстоятелства сме принудени да го правим. Но това е друга тема. А тук си снизходителен, но не състрадателен. Има голяма разлика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 30, 2008 Автор Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 За търпимостта може да отворим нова тема. Подобно на снизхождението тя е дума в която отделните хора влагат твърде различен смисъл. А състраданието наистина е нещо доста над снизхождението. Състраданието означава готовност да поемеш чуждата болка. При снизхождението имаме разбиране, желание да се помогне, но не и тази самоотверженост и себеотдаване, каквито имаме при състраданието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 (edited) Думата си е много хубава. Но се разбира превратно, както и думата съжаление - жалеенето е изпитване на едно от чувствата, така че е вид съчувствие (последното се употребява в по-общ смисъл, защото чувствата са разнообразни - могат да бъдат и позитивни). Смисълът на снизходителността е именно в снизхождането, но не на някой по-високо стоящ в някакво отношение спрямо друг, а в смисъл на слизане в по-ниски слоеве на умствения или чувствения свят - там, където в момента се намира някой друг. Знаете, че и емоционалният план, както и менталният също са на нива - има високи чувства и ниски страсти, има висока мисъл, както и примитивна. Хората също никак не са равни, а идеята за равенство е извратила света. Не може да има две еднакво високи дървета. Няма и еднакво високи човеци и по-добре. А за да чуе един, чийто мисли или чувства са по-високо от тези на друг, който не мисли с неговата висота или не чувства с неговата сила, той първо трябва да се наведе. Снизходителността е началото на разбирането. Едва след това иде ред на доброто чуване, а по-натам и на съ-чувствието или съ-мишлието (съ-глашението). А още по-натам - на съ-страдването. Редактирано Септември 30, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 Снизходителността е вид помощ - и то на материално ниво... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 При снизхождението имаме разбиране, желание да се помогне, но не и тази самоотверженост и себеотдаване, каквито имаме при състраданието. Да, но дали снизхождението е на средата на пътя между безразличието и състраданието или е отделно разклонение? Явно зависи от смисъла, който всеки си влага в тоя термин. той на мен ми звучи повече като помилване, смекчаване на присъдата. "Бъдете по-снизходителни" на мен ми звучи като по-недрастична форма на сърцераздирателните викове: "Милост", "Милост"!!! Дори и значително проявено, снизхождението продължава да предпоставя отсрещна вина и да не предпоставя дълбока емпатия. А състраданието в моите очи не предпоставя вина и задължително се базира върху дълбока емпатия! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Ами не знам. Когато децата ми направят примерно някоя по-сериозна грешка, въпреки че съм наръчала предварително какво, как или просто забравят да направят поръчаното, въпреки че е било важно ... Аз понякога се ядосвам и се скарвам, понякога се сещам, че и аз на тази възраст съм ги вършила същите и приемам станалото - това какво е, най-вероятно снизхождение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Снизходителност, благосклонност, отстъпчивост, доброта, отзивчивост, състрадание, милост, човещина, пощада, прошка, извинение, помилване, благоволение/мекота, милосърдие. Всеки може да си избере тази дума, която приляга най-добре на същността му. Мисля, че в различните ситуации ще изберем различно значение като начин на поведение. И при мен се е случвало да съм снизходителна с децата. По-скоро да ги разбирам. Не приемам, че снизходителността е 'надменност'. Напротив - случвало ми се е хора с огромни знания и опит да проявят снизходителност към моето незнание. За тях е дори нормално. Понякога се отнасям снизходително към хора, които правят или разказват нещо с такъв ентусиазъм, сякаш това е най-значимото нещо на света. За тях - да. Защо тогава да не проявя разбиране или да приема благосклонно това което е важно за тях? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Имам съсед алкохолик , редовно лежи около входа почти безжизнен. Познавам го от 17 години и сърце не ми дава да го оставя да умре от студ и винаги събирам агитка за неговото пренасяне до тях. Вадим ключове и отключваме след което го слагаме на легло и го завиваме. За мен това е снисходителност, защото слизам до това ниво да видя, какво го е довело до тук и виждам грозна картинка .... цял живот тичане, бизнес, апартаменти, коли и т.н. и в един даден момент стигаш до там , че да си зависим от снисходителността на хората. На повечето съседи не им прави впечатление и го прескачат като го видят заспал на стълбите , хората от близката кръчма също им е омръзнало и вече не идват да ми помагат ...аз пък сама колкото и да съм сниксходителна не мога да му помогна.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 5, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2008 (edited) Аз избирам това: " Любовта изпитва състрадание и уважение. Любовта изпитва състрадание и уважение, но не съжаление. Ако някой падне, състраданието ти помага да му кажеш: *Стани. Ще се справиш.* Състраданието се ражда от уважението и осъзнаването, че всеки е достатъчно силен и интелигентен да направи своя избор." http://zashto-kak.hit.bg/ Снизходителността е дума която не ми приляга по никакъв начин. Нито искам да я проявявам към някой независимо дали е човек или животинче, нито пък приемам да я проявяват към мен. Това е положението и точка. Това съм аз! Редактирано Октомври 5, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Октомври 5, 2008 Целта на откриването на темата беше всеки да изясни за себе си какво точно съдържание и смисъл влага в качеството снизходителност и какво още трябва да се добави, за да имаме една добродетел истински основана на любовта и милосърдието. Не мисля, че уважението трябва да бъде разделяно от снизходителността. Ако ти не уважавш човека, ако не си загрижен за него, тогава снизходителността ще е просто една демонстрация на духовност и нищо повече. Нека не приемаме маската за същността. В беседите на Б. Дуно, в Агни Йога, а и вероятно и на други места, снизходителността винаги е представена като положително качество. Това ако не друго трябва да ни подскаже, че нашето разбиране за снизходителността трябва да претърпи развитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 7, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2008 (edited) По този начин казано те разбирам, а и нали знаеш, че за всичко което сме казали ще бъдем изпитани, за да затвърдим знанията си. Това което искам да кажа всъщност е че непременно ще настъпи момент както в моя живот така и в твоя и т.н... в който ще се наложи да проявят сниходителност към нас и тогава ще се разбере как наистина приемаме това. Тук може да се мисли много и за чувството за собствена значимост и за още куп други неща. Поздрави! Редактирано Октомври 7, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 8, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2008 Ще цитирам нещо от "Малкият принц": "Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват:Какъв е гласът му?Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат:"На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му? Едва тогава смятат, че го познават... Така, ако им кажете:"Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че беше очарователен, смееше се и искаше овца", те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете:"Планетата, от която дойде, е астероид Б 612", тогава ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Такива са. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните." Та си мисля, че снизходителността може да се разглежда и в такъв аспект - като проява на великодушие, в което запазваш уважението към другия, а не непременно като високомерие и надменност, където чувството за превъзходство и собствена значимост са преобладаващи. Злинчо и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 8, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2008 Ще цитирам нещо от "Малкият принц": "Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват:Какъв е гласът му?Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат:"На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му? Едва тогава смятат, че го познават... Така, ако им кажете:"Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че беше очарователен, смееше се и искаше овца", те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете:"Планетата, от която дойде, е астероид Б 612", тогава ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Такива са. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните." Та си мисля, че снизходителността може да се разглежда и в такъв аспект - като проява на великодушие, в което запазваш уважението към другия, а не непременно като високомерие и надменност, където чувството за превъзходство и собствена значимост са преобладаващи. На 100% заставам зад това мнение Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Октомври 8, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2008 снизходителност аз го разбирам само по един начин например да знаем и познаваме нещо много добре, но някой друг да ни убеждава в нещо друго или да ни убеждава, че не сме прави и че грешим някъде ние не сме съгласни с него, защото сме сигурни в нашите знания и опит, но и не спорим и не се опитваме да му посочим, че не е прав просто приемаме мнението му с усмивка, с мълчание, с изслушване и толкова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Снизходителността понякога може да е проява на безразличие.При поставянето на оценки в училище някои учители са снизходителни,просто защото им е безразлично дали ученика е научил нещо и ще научи ли въобще. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 За мене снизходителност е проява на разбиране. Когато и аз съм била в такова положение и знам какво е. И махвам с ръка: "Знам какво ти е"...Не го гледам отгоре, нито отдолу. Случвало се е човека да ми каже: "Не знаеш какво е"... Казвам му: "Знам..." Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Снизходителността понякога може да е проява на безразличие.При поставянето на оценки в училище някои учители са снизходителни,просто защото им е безразлично дали ученика е научил нещо и ще научи ли въобще. Да, но в други случаи снизходителността към учениците може да е на място. Например, ако учителят види, че ученикът полага усилия за да научи материала, но въпреки това не успява, то една по-висока оценка намирам за оправдана. Децата все пак са с различни възможности, които се развиват с различна скорост и в различно време в отделните случаи, а учебната програма е унифицирана. Правилното обучение предполага учебната програма по която учи дадено дете да е съобразена с неговите индивидуални особености. Пламъче, Иво и Злинчо 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Злинчо Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 много се радвам, когато някой е снизходителен към мен. така си отдъхвам. но и досега ми се струва, че "необходимо и достатъчно условие" за да се прояви снизходителност в някаква конкретна ситуация е първо да се посочат изискванията. може би не съм права. сигурно за онази снизходителност, която е описвана като добродетел е нужно онзи който я получава да не знае за това? а в училище-там няма място за снизхождение, има място за търсене на проблемите и тяхното решаване. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Април 16, 2010 Доклад Share Добавено Април 16, 2010 Снисходителността ,наистина най-важно е какъв е мотивът.Можем ли за всичко да сме снизходителни?И може би другото важно нещо е към кого сме снизходителни?Имам в и предвид,че понякога снисходителността може да бъде разтълкувана погрешно.То е взаимен процес между този, който е снизходителен ,и този към когото е постъпено снизходително.А това отделно може да придаде толкова много нюанси на ситуацията от бяло до черно.Снизходителността може да е както добронамерена,така и липса на сила да отстояваме това, което мислим за правилно.Може да постъпим така, защото се чувстваме виновни.Но може би най-неприятното е, когато снизходителността от отсрешната страна е разтълкувана като проява на глупост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.