26. Свобода на Духа

[Таня]

Молитвен наряд за начало:

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини" (3 пъти) - формула

Духът Божи - песен

Молитва на Духа Свят - молитва

Беседа: Свобода на Духа, 23 август 1915 г., Неделна беседа

Молитвен наряд за край:

Добрата Молитва - молитва

Кажи ми ти Истината - песен

Благата Песен - песен

"И тъй, условие за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света."

"В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“"

"Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите."

"За дадено учение трябва да съдим по неговите резултати: може ли да се приложи в обществения живот и да даде добри резултати, то е добро; не може ли, то не е добро. Трябва да приложим свободата на Духа; задайте си този въпрос: свободни ли сте, имате ли този Дух в себе си? Когато Духът дойде, Той ще произведе светлина и в ума ви, и в сърцето ви. Това е признакът."

"Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание."

"Свобода, вътрешен мир ще принесат спокойствие и радост и ще подигнат нависоко нашия Дух."

"И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост."

"Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите."

"Христос казва: „Бъдете в света умни като змиите и незлобливи като гълъбите“."

"Духът изисква да бъдем и като царе, и като последни хора еднакво свободни. То е учението на Христа, което проповядвам – да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде."

Из Свобода на Духа

Редактирано Септември 28, 2008 от Ася_И

[Васил]

Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода ... имат тази разумност в себе си. По какво ще познаят, че имате Духа? Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода и навсякъде, където влезете, носите тази благодат.

Тази лекция на Учителя изцяло е посветена на темата за свободата. Всъщност, няма лекция, която по един или дуг начин да не засяга тази тема. И това е съвсем закономерно - Свободата е свързана със със Светлината и Истината. А Истината с главна буква не е една статична даденост, тя постянно се намира в динамика на състоянието си. С други думи казано: Истината в Божествения свят е вечна и постоянна, но слизайки към духовния и физическия свят, нейната проекция се подлга на промени съобразни законте на световете през които преминава (проекцията). Ето защо, познанието на Истината е един непрекъснат (непреривен) процес. Човек често има очаквания и представи, че ще поработи, ще вложи определени усилия, и ще постигне резутатите, които мечтае. Това е една детинска представа за краткотрайна и сравнително лесна победа, при която желаното се приема за действително и която помага на човек временно да се чувства комфортно и уверен за бъдещето. Но за да се познава Истината и за да се пребивава в Свободата се искат постоянни усилия. Или ако се приведе едно сравнение със света на спорта: по-трудно е да се задържиш на върха,отколкото да го изкачиш.

И така, ако човек не разрушава или по-скоро ако не видоизменя старите форми на своите убеждения за Живота, в него не може да протича правилен растеж, той постепенно се отдалечава от Истината. Това продъжава, докато той излезе от коловозите на своята стара форма и навлезе в нова, по-добра. А който може сам себе си да разрушава - не, а да се обновява непрекъснато, той няма да чака идването на новата форма, а сам ще я покани при себе си; и тя ще дойде при него и ще му предложи своите услуги. По този начин човек може винаги да бъде "нов мях" Само така в него ще може да се влива винаги новото вино на Божествения Живот...

[Донка]

Под думата „свобода“ в съвременния живот се разбира светлина.

Как ни освобождава светлината?

Когато осъзная смисъла на всичко, което става с мен не по моя, а по волята Божия.

Когато ми се осветли какво е доброто в ограниченията и какво е добро в това, което съм принудена да направя (принудена само защото и докато осъзная защо и как да го направя доброволно и с радост за мое и на другите добро).

Трябва да имате ухо много деликатно, схватливо, от малко нещо да разберете какво ви говори Господ. Той обича да гледа и слуша хора, които се трудят, които не се занимават с празни работи, защото Той не се занимава с глупави неща.

Откакто прочетох това, се уча да долавям "тихия глас". Мисля, че вече започнах да разбирам кога се чува - умът има нужда да се отпусне и да спре да налага "правилности", да даде на всичко и всички около себе си правото през устата и волята им да "говори Бог". Но най-вече се уча да слушам ситуацията. Ако нещо някак не се получава, колкото и да се старая, значи ситуацията ми казва да не го правя и да се огледам за нещо друго, което става лесно и бързо и просто... Огледам ли се, веднага го намирам. Отначало изглежда странно и неадекватно, но само защото умът ми още не "сменил меховете"-рамките. Когато след време се подредят повече парченца от пъзела и картинката започне да се оформя, ми остава само да се радвам и благодаря на търпението и "послушанието си".

Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите.

Това съм го опитвала цял живот, но едва наскоро започнах да разбирам какво означава всъщност. Да дадеш свобода на другия да наранява някого умишлено пред теб, това означава, че не даваш свобода на доброто в него... Да обясниш и покажеш на хората в личния близък кръг,че са свободни да изберат дали да приемат личното усещане за свобода и радост или да се отдалечат от този кръг, ако нещо в него не им харесва, дразни ги.

И най-важното нещо, което научих в този живот дотук - ако успеем да дадем свободата на себе си, значи сме я дали на другите. Ако по някакъв начин усетим другите задължени в нещо, значи самите ние сме ограничили своята свобода. Ако някой се опитва да ограничи по някакъв нчин личната ни свобода, то с това той се опитва да ни покаже как е ограничил своята собствена...

Цитатите са от беседата Свобода на духа

Редактирано Октомври 25, 2008 от Донка