Класическата музика в имена и дати

[Надеждна]

На днешната дата 26 Февруари през 1770 умира Джузепе Тартини – италиански цигулар, композитор и музикален теоретик. Създава 125 концерта, 80 сонати (сред които “Дяволски трилери”) и др. В творчеството си широко използва народни песни и танцови мелодии. Открива и теоретически обосновава системата на аликвотните тонове (обертонове). Основател е на Падуанската цигулкова школа.

Редактирано Февруари 26, 2009 от Моника13

[Елена123]

На 1 март 1810 г. е роден полския композитор и пианист Фредерик Шопен.

Шопен - Ноктюрно, изпълнява Мария Жоао Пиреш

[Ася_И]

На 2 Март през 1824 г. е роден Бедржих Сметана - чешки композитор, пианист, диригент и обществен деец.

Учи цигулка и пиано от ранно детство. На 17-годишна възраст е отличен пианист. През 1843 г. постъпва в Пражката консерватория като ученик на Йозеф Прокш. През 1856 г. заминава за Гьотеборг (Швеция), където става диригент на симфоничния оркестър. Създава първите си значими произведения: симфоничните поеми “Ричард III” (1858 г.), “Лагерът на Валенщайн” (1859 г.) и “Хакон Ярл” (1861 г.). От 1861 г. възглавява движението за възраждане на националната чешка култура. През 1866 г. завършва втората си опера - “Продадена невеста”. Следват: “Далибор” (1867 г.), “Либуша” (1872 г.), “Двете вдовици” (1874 г.), “Целувката” (1876 г.), “Тайната” (1878 г.), “Дяволската стена” (1882 г.). Автор е на цикъла симфонични поеми “Моята родина”. През 1874 г., когато работи над “Вълтава”, композиторът внезапно оглушава. Въпреки лошото си здравословно състояние до края на живота си успява да завърши цикъла, създава 2 опери, 2 струнни квартета и др.

Toscanini Conducts Smetana

[Надеждна]

Днес 8 март, през 1858 е роден Руджеро Леонкавало – италиански композитор и либретист. Представител е на веризма. Учи в Неаполската консерватория. Музикалната си кариера започва като оркестров диригент в Париж и Кайро. През 1892 г. създава за конкурса на издателя Сонцоньо двуактната опера "Палячи", която му носи световна известност. Следващите му опери са "Медичи", "Чатертон", "Бохеми" и "Заза". През 1904 г. по поръчка на германския император Вилхелм II Леонкавало пише операта "Берлински Роланд". Последната негова опера е "Майя". Той сам пише либретата на оперите си. Автор е на оперетата "Кралицата на розите" (1912 г.), балета "Животът на марионетките", пиеси за пиано и др.

Починали:

През 1869 - Ектор Берлиоз - френски композитор, диригент, музикален критик и теоретик. Произведенията на Берлиоз са сред най-високите постижения на романтичната музикална школа от средата на XIX в. През 1828 г. завършва първия вариант на най-значителното си произведение - "Фантастична симфония", което бележи програмния симфонизъм в историята на музиката. Печели Римска премия през 1830 г. с кантатата си "Сарданапал". Създава симфонията "Харолд в Италия", "Лелио, или възвръщане към живота", увертюрата "Крал Лир" и др. В Париж следват: симфонията "Ромео и Жулиета" (1838 г.), операта "Бенвенуто Челини" (1838 г.), "Реквием" (1837 г.), Траурно-триумфална симфония (1840 г.) и др. Новаторство на Берлиоз среща мълчание и неразбиране сред критиката, колегите и публиката. От последните му години по-значителни произведения са: операта "Троянци", драматичната легенда за солисти, хор и оркестър "Проклятието на Фауст", комичната опера "Беатриче и Бенедикт" и др. Приет във Френската академия в края на живота си.

През 1961 г. Томас Бигъм - английски диригент, оперен и балетен импресарио. Роден е на 29 април 1879 г. На сцената дебютира през 1905 г. Основател, ръководител и диригент на Британската национална оперна компания; на оркестри (Лондонската филхармония, 1932 г., Кралската филхармония, 1947 г., и др.) и фестивали (в Лондон – 1929 г., Лийдс – 1932 г., Залцбург – 1932 г., Глайндбърн – 1948 г., 1949 г.). Работи в "Метрополитен опера", Ню Йорк.

Редактирано Март 8, 2009 от Моника13

[Надеждна]

На днешната дата 13 март през 1899г., е роден Панчо Владигеров - един от най-видните представители на българската национална музикална школа от тъй нареченото "второ поколение" български композитори,завоювал пръв международно признание и престиж за Българската музика. В своята ярко емоционална,жизнена романтично свежа музика той се изявява като национален композитор,широко се опира на песенното и танцовото народно творчество. Сред многобройните му опери на предимно инструментална музика се отделят жанровете,чието начало в българското творчество е негово дело: Инструменталният концерт,цигулковата соната,миниатюрите за цигулка и пиано , клавирното трио. Неговият бляскав,съвършенно овладян оркестров стил го нарежда сред осново- положниците на българския симфонизъм,а извънредно богатото му и дълбоко специфично клавирно творчество го поставя на челно място в българската клавирна музика.

Още за биографията му

Редактирано Март 13, 2009 от Моника13

[Надеждна]

На днешната дата 14 март през 1804 е роден Йохан Щраус - австрийски композитор, цигулар и диригент. Ученик на А. Полишански по цигулка и И. Зайфрид по композиция. Участник в квартета на Й. Ланер (от 1819 г.) и помощник-диригент на оркестъра на Ланер (от 1824 г.). През 1925 г. създава свой оркестър , с който извършва концертна обиколка из Европа (от 1833 г.). Един от най-популярните майстори на танцова музика. Създава характерни танцови цикли, състоящи се от няколко валса, придружени с встъпление и заключение. Автор е на повече от 250 произведения, сред които 152 валса. Най-популярни са валсовете му: “Дунавски песни”, “Лорелай”, “Габриела”, “Радецки марш”, “Талиони” и др.

[Надеждна]

На днешната дата 22 март през 1687 е починал Жан Батист Люли – френски композитор от италиански произход. Той е основоположник на френската националната оперна школа. Живее в Париж от 14-годишна възраст. Там се занимава с музика под ръководството на френски органисти, свири на цигулка в придворния оркестър, съчинява арии. От 1653 г. Люли е придворен композитор. Автор е на много балети. Сътрудничи с Ж. Б. Молиер, като пише музика към негови комедии-балети. От 1672 г. Люли оглавява оперния театър в Париж ("Кралска музикална академия"), получава монополното право върху оперните постановки във Франция. Създава т. нар. "лирична трагедия" (свързана с класицизма в изкуството) - монументален музикален спектакъл върху антични митологични теми: "Алцест, или Тържеството на Алкид" (1674 г.), "Тезей" (1675 г.), "Атис" (1676 г.), "Армида" (1686 г.) и др.

[Надеждна]

Днес 27 март през 1927 е роден Мстислав Леополдович Ростропович – руски виолончелист. Завършва Московската консерватория през 1946 г. От 1948 г. е солист на Московската филхармония. Преподава в Московската и Ленинградската (дн. Санктпетербургска) консерватория. Концертира в родината си и в чужбина.

[Надеждна]

Днес, 15.04. са родени:

През 1923 Константин Георгиев Станкович - български пианист, музиколог и педагог. Възпитаник на акад. А. Стоянов и на проф. П. Владигеров. Работи в различни европейски столици с много големи музиканти (Н. Буланже, Е. Фишер, Л. Леви, М. Чампи). Негови ученици са известни български инструменталисти, композитори и диригенти - Д. Вълчев, проф. Ал. Ганев, проф. д-р Д. Христов, М. Ангелов, Ст. Ангелов, П. Крумов, Емил Наумов, Л. Ангелов. С таланта му на педагог са свързани до голяма степен и успехите на Н. Гяуров, А. Томова-Синтова, А. Дяков, Ал. Милчева и др. През 1949 г. получава награда от Международния конкурс във Виена .

През 1928 Емил Стефанов Камиларов – български цигулар и артист. Завършва Българската музикална академия в София през 1949 г. Учи в Ленинградската консерватория специалност цигулка при Ю. Ейдлин и защитава дисертация. Преподавател в консерваторията в Ленинград и преподавател в Българската музикална академия по цигулка. Концертира заедно със съпругата си Д. Шнайдерман. Печели голямата награда “Паганини” в Генуа през 1961 г.

[Надеждна]

На 25.04. през 1926 в Милано се състои премиерата на последната опера на Джакомо Пучини “Турандот”, завършена от Франко Алфано въз основа на черновите на автора.

Джакомо Пучини е италиански оперен композитор. Произхожда от стар музикален род. Още като дете става органист в местната църква, после учи в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 г. завършва първата си опера - "Вилиси", представена с успех в Милано. Втората му опера - "Едгар" (1888 г.), претърпява провал. С "Манон Леско" (1893 г.) Джакомо Пучини печели световна слава на оперен композитор. Следващите му произведения са истински шедьоври: "Бохеми" (1896 г.); "Тоска" (1900 г.); "Мадам Бътерфлай" (1904 г.). След едно посещение в Америка П. получава поръчка от "Метрополитен опера" за произведение върху американски сюжет и създава операта "Момичето от Златния запад" (1910 г.), която се изпълнява в Ню Йорк със сензационен успех. През 1917 г. създава прочутия "Триптих", състоящ се от едноактните опери "Мантията", "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Последната му творба е операта "Турандот", която не успява да завърши.

[Надеждна]

Здравейте приятели на класическата музика! Днешната дата, 22.05., е богата на събития в световната история на музиката и сега ще се опитам да ви информирам за най-важните от тях:

През 1813 г. във Венеция се състои премиерата на операта на Джоакино Росини “Италианката в Алжир”. Италианският композитор Джоакино Росини (29.02.1792, Пезаро - 13.11.1868, Паси, близо до Париж) произхожда от семейството на градски оркестрант и певица от пътуваща трупа. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Сериозно влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява знаменитата му опера "Севилският бръснар", поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери "Пепеляшка" (1817 г.), "Крадливата сврака" (1817 г.). Характерни за оперите на Росини са красивата и мелодична музика и използването на нови музикално-драматични форми. От 1824 г. е директор на Италианския театър в Париж. В Париж създава много нови опери: "Граф Ори" (1828 г.), "Вилхелм Тел" (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. "Вилхелм Тел" е последната му опера. Изкуството на Росини е дълбоко реалистично. Музиката му се отличава с рядко мелодично богатство и е тясно свързана с народните мелодии и битовите музикални жанрове. Тънкият хармоничен език на произведенията му и тяхната оркестрация изпреварват постиженията на неговите съвременници и по-късни последователи романтици. Особено високо майсторство достига в оперните ансамбли. Блестящият вокален стил на Росини е еднакво изразителен и в мелодичните каватини, и във виртуозните арии, и в жанровите речитативи. Росини открива нова епоха във вокалното изкуство. Строго ограничава произвола на солистите и в същото време много тънко използва виртуозните възможности на гласовете им.

През 1874 г. в Милано се състои премиерата на “Реквием” от Джузепе Верди. Музикалните способности на италианския оперен композитор Джузепе Верди (10.10.1813 г., Ронколе, провинция Парма - 27.01.1901 г., Милано) са открити от селски органист, през 1829 г. Верди учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи (на когото става зет), Верди прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.) и неуспешната опера "Мнимият Станислав" или "Крал за един ден". Следват: "Навуходоносор" (1842 г.) и 12 нови опери, между които "Ломбардци" (1843 г.), "Ернани" (1844 г.), "Двамата Фоскари" (1844 г.), "Жана д’Арк" (1845 г.), "Алзира" (1845 г.), "Атила" (1846 г.), "Макбет" (1847 г.), "Разбойници" (1847 г.), "Корсарят" (1848 г.), "Аролдо" (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф" - връх в реалистичното оперно изкуство.

На същата дата, 22.05., през 1813г. в Лайпциг е роден Вилхелм Рихард Вагнер - немски композитор, създател на музикалната драма. Опитва да композира на 15-годишна възраст. На 20 години е концертмайстор във Вюрцбург и последователно диригент в оперните театри в Магдебург, Кьонигсберг и Рига. Първата си опера "Феите" завършва през 1834 г. Следват "Любовна забрана", "Риенци", "Летящият холандец", "Танхойзер" и "Лоенгрин". Вместо традиционните арии и ансамбли пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След революционните събития в Дрезден от 1849 г. емигрира в Швейцария, където живее 13 години. Там пише книгите "Изкуство и революция", "Музика на бъдещето", "Опера и драма" и др. Започва работа върху тетралогията "Пръстенът на нибелунгите", върху която работи близо 25 години, завършва операта "Тристан и Изолда" и нахвърля скици на "Нюрнбергските майстори певци". През 1861 г. се завръща в Германия. По инициатива на крал Лудвиг II в Байройт е построен театър за неговите опери, открит с тетралогията "Пръстенът на нибелунгите" (1876 г.), която поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества. Последната му опера е изпълнена на тези тържества през 1882 г. Вагнер сам пише текста за музикалните си драми, като черпи сюжетите им от немски средновековни легенди; той променя концепцията за традиционната опера и избягвайки шаблонната виртуозност, се стреми да свърже тясно поезията с музиката. Оркестърът, според Вагнер, е главното средство за дълбок и възвишен драматизъм. Оказва голямо влияние върху съвременната музика. Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция.

[Надеждна]

На 23.05. през 1736г. в Лондон се състои премиерата на операта-балет “Аталанта” от Георг Хендел. Георг Фридрих Хендел е германски композитор, представител на класицизма. Зрелите си творчески години прекарва в Англия. Като композитор и изпълнител на различни инструменти се формира под ръководството на композитора и органиста Ф. Цахел. На 17 години става органист в Хале, през 1703 г. се преселва в Хамбург, където се намира единственият в Германия оперен театър. Там са поставени първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра (1706 г.) живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. В Италия се проявява като изключителен изпълнител на клавесин. През периода 1710-1716 г. живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. От 1720 г. оглавява Лондонския оперен театър.Създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г.; “Саул”, 1739 г., и др.). По време на въоръжената борба на англичаните срещу опитите за реставрация на Стюартите (1745-1746 г.) творчеството на Георг Хендел получава всеобщо признание. Автор е на повече от 40 опери и над 30 оратории. Характерни за творчеството му са драматизъм и монументалност, умело предаване на дълбоките преживявания и чувствата на героите. Драматизира операта-сериа, засилва ролята на оркестъра и хора. Някои от ораториите му са написани по антични сюжети. Инструменталното наследство на Хендел включва много оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти и др.

Редактирано Май 22, 2009 от Моника13

[Надеждна]

На 28.05.през 1904 г. след катастрофален провал в Париж Джакомо Пучини за първи път представя в Бреша кардинално преработената опера “Мадам Бътерфлай”, която сега постига голям успех.

На същата дата през 1805 г. е починал Луиджи Бокерини – италиански композитор и виолончелист.

Роден е на 19 февруари 1743 г. Утвърждава виолончелото като солов инструмент. Автор е на около 30 симфонии и приблизително 400 камерно-инструментални произведения, съчинения за виолончело и др. Сонатите и концертите на Бокерини са класически образци на соловата инструментална музика от ХVIII в.

[Надеждна]

На 29.05. през 1860 е роден испанският композитор и пианист Исаак Мануел Франсиско Албенис. Първоначалното си образование той получава в Барселона, където учи пиано при Л. Брасен и композиция при Ф. Геварт. По късно учи пиано при Ф. Лист в Будапеща и композиция при Ф. Педрел в Мадрид. Албенис концертира в много страни от Европа, Северна и Южна Америка. От 1894 г. живее в Париж. Върху по-късното му творчество влияние оказва К. Дебюси. Основната част от произведенията на Албенис са за пиано. В тях той съчетава традициите на испанските народни песенно-танцувални жанрове- хота, сегидиля, сортсико, малагена- и музикалната класика. Най-известните му творби са: "Испанска сюита" (1886 г.), "Испания" (1890 г.), "Два испански танца", "Испански напеви", "Иберия" (1905-1909 г.), "Навара" (завършена от френския композитор Деода дьо Северак), "Каталония" (1899 г.), сарсуелите "Света Ана" (1894 г.), "Пепита Хименес" (1896 г.), операта "Хенри Клифърд" (1895 г.), романси и др. Албенис умира на 18 май 1909 в Камбо ле Бен, Френски Пиренеи.

На същата дата 29.05. е починал 1956 Херман Абендрот - немски диригент, ученик на Ф. Мотал. Абендрот е роден на 19 януари 1883 г. във Франкфурт на Майн. От 1903 г. ръководи симфоничния оркестри в Мюнхен, Любек, Есен и Кьолн. От 1922 г. дирижира концерти в Берлинската държавна опера. От 1934 до 1945 г. Абендрот е ръководител на отдела по педагогика в Императорската музикална палата. Диригент е на лайпцигския Гевандхаус оркестър и преподавател в Лайпцигската консерватория. След 1945 г. е главен диригент и професор във Висшата музикална школа във Ваймар; ръководител на симфоничния оркестър на Лайпцигското (от 1949 г.) и Берлинското радио (от 1953 г.). Член на Немската академия на изкуствата. През 1928, 1936 и 1953 г. гастролира в България.

[Надеждна]

На 2 юни през 2004 - в Модена, Италия, умира българският оперен певец Николай Гяуров (1929-2004). Големият бас е роден на 13.IX.1929 г. във Велинград, учи в Софийската музикална академия и в Москва. Печели награди на фестивали във Варшава и Париж, а през 1955-а прави дебюта си в Софийската национална опера с ролята на Дон Базилио в операта "Севилският бръснар" на Дж. Росини. Следват изяви на сцените в московския Болшой театър, виенската Щатсопера, парижката "Гранд опера", миланската "Ла скала", лондонския "Ковънт гардън" и нюйоркската "Метрополитен опера", на които изпълнява забележителните си роли на Мефисто във "Фауст" на Шарл Гуно, на Филип II в "Дон Карлос" на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера на Моцарт и Борис Годунов в творбата на Мусоргски. Съпруг на известното италианско сопрано Мирела Френи.

Да почетем паметта му, като си припомним някои от изключителните му изпълнения:

Редактирано Юни 1, 2009 от Моника13

[Надеждна]

На днешната дата 4.06. през 1872г. във Варшава умира Станислав Монюшко - един от най-ярките представители на полската музикална класика. Роден е през 1819 г. в с. Убел, близо до Минск.От малък учи музика в Минск и Варшава. През 1837 г. заминава за Берлин, където прави първите си композиционни опити. След завършване на образованието си работи като органист във Вилнюс. Тук започва периодът на неговата интензивна творческа дейност. Във Вилнюс написва оперите “Лотария”, “Идеал”, оперетите “Дон Кихот, или Стоте безумства”, “Явнута”, много песни, както и първата редакция на операта “Халка”. След огромния успех на “Халка” Станислав Монюшко заема поста диригент на Варшавската опера. Във Варшава композиторът създава много произведения, между които оперите “Салджията” (1858 г.), “Графинята” (1859 г.), “Честна дума” (1860 г.), “Страшният двор” (1865 г.), балетът “Монте Кристо”, кантатите “Кримски сонети” и “Пани Твардовска” (по либрето на Адам Мицкевич), увертюрата “Байка” и др. Със своите произведения, с широката си и ентусиазирана популяризаторска и обществено-политическа дейност Станислав Монюшко спечелва любовта и уважението на всички свои сънародници и заслужено е тачен като полски народен композитор.

[Ани]

Ето нещо от Монюшко - "Прялка" (Хурка). Момиченцето което го изпълнява - Линда Домбровская, е много симпатична и талантлива.