Истинността на информацията

[maggee]

Естествена необходимост на хората е стремежът им към информация като компонент на потребността им от разбиране и контролиране на процесите в околната им среда. Съществува тезата, че интелект от по-ниско ниво няма принципната възможност да разбере интелект от по-високо ниво - тоест, човекът никога не би могъл да постигне пълно разбиране за Бог и света, както компютърът не би могъл да разбере човека. Въпреки това човекът притежава стремеж да изучава себе си и околния свят, стреми се да разбере Бог.

Всеки човек, бидейки част от Бог, носи в себе си и цялото знание, макар и да получава съзнателен достъп до част от него, каквато му е потребна на даден етап. Човекът обаче винаги се стреми към повече, престъпвайки дори общоприетите граници. Източник на допълнителна информация могат да бъдат други хора, с по-широко съзнание - тези, които наричаме учители, книги, филми, различни практики, гадатели и средства за гадаене, астрологията и т.н. Личният ми опит подсказва, че всички тези "източници" са само средства за предаване на информацията на езика, който е най-достъпен за съответиня човек. През последната година ми се случва съвсем редовно да разбера нещо, което преди това не съм знаела - отговор на въпрос, теория, просто разбиране за нещата, изплуващо в будно състояние, а понякога и като кристално чиста идея, с която се събуждам от сън. И дни, седмици или месеци по-късно да намеря книга, която описва същата концепция, със същите думи. В началото се изумявах, днес си задавам въпроса - от какви източници идва тази информация, доколко тя и истинска и чиста? Доколко ни помага да живеем правилно и доколко кондиционира живота ни.

Където има въпрос, рано или късно се появява и отговор. Хората привличат информацията, от която се нуждаят. Между човека и Бог обаче има много енергийно-информационни нива. Учителя го е обяснил много добре:

Ще кажете, че разговаряте с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, е и в другият свят има толкова нечистота, колкото и на земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум. Като влезеш в духовния свят между лъжливите духове, те ще те нахранят и напоят, ще те заведат на разходка на техните ливади между безброй цветя, които упояват и ще те приспят. Като се събудиш, ще се чудиш къде си. Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по–ефирни тела, те разполагат с по–големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята – шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание.

Какъв е критерият за истинност на информацията, която получаваме, при условие, че притежаваме ограничени възможности за проверката й? Усещането за пробуждане на висшето съзнание е също толкова илюзорно, колкото и информацията, с която се сдобиваме. Познавам много хора, които дълбоко вярват, че са пробудени, а са затънали до уши в своите илюзии и което е по-лошото - те си вярват дотолкова, че биха могли да убедят много други хора в идеите си. Тоест, самопреценката, че сме будни и осъзнати, не е критерий за това, че наистина сме такива. И когато човек се окаже заобиколен от хора, всеки с различните си и непоклатими убеждения, изниква въпросът - доколко вярно е това, в което аз самият вярвам? Доколко мога да вярвам на хората, които съм приел за учители, имайки предвид, че тяхото слово достига до мен чрез посредници. Доколко самите учители са черпели своята информация от чисти източници и как ние днес можем да проверим това? Знаем, че най-доброто средство за манипулация е представянето на голямо количество верни данни с умело подбрана манипулативна интерпретация на малко количество неверни данни. Следователно, има ли човекът възможност да провери знанията на учителите си? Самият факт, че човечеството е разделено на по-големи и по-малки групи, всяка от които вярва в своята концепция за света и отрича останалите, е достатъчно убедителен сам по себе си за това, че някъде грешим. За пример - безспорна истина е нуждата ни от въздух, вода, светлина и любов - няма човек на света, който да я отрече. Но колко истина има в останалите неща, в които вярваме?

Така например малкото дете приема безпрекословно, че неговите родителите знаят и могат всичко, а рано или късно тази илюзия рухва - в момента, в който детето е в състояние да погледне критично на поведението на родителите си и да забележи несъотвествието между вътрешния и външния им свят, тоест, когато леко надмине тяхното ниво на развитие. Междувременно обаче детето е възприело редица схващания и повеченчески модели от родителите си, които в този момент се подлагат на съмнение заедно с онези, които биха могли да му бъдат от полза. В процеса на преоценка и в хода на собствения си личен опит човек се ориентира за това кое е добро за самия него.

В общи линии този алгоритъм може да бъде използван и за оценка на ученията и учителите, но едва когато човек стане способен на това. А в интерес на много общности е човек никога да не стига до това ниво, по обясними причини. Ученията, които ни дават готови рецепти, които ни призовават към подчинение, които ни налагат тезата за страданието като метод за изчистване и т.н. за мен изглеждат противоестествени, защото възпират естествения устрем на човека към развитие. В този смисъл критериите за истинност на информацията би трябвало да удовлетворяват именно тази необходимост на човека - да еволюира.

Ще ми бъде интересно да чуя и други мнения по въпроса.

[Добромир]

За нас истините се явяват все като относителни, което обаче не бива да пречи на стремежа към Абсолютното. Примерите, които даваш, са за хора или астрални обитатели, които или обичат да си играят с думи и въздействия върху другите, или самите те са изгубили реална почва под краката си, започвайки да си вярват, че относителните истини, до които имат достъп, са абсолютни. Има и хора, които толкова силно "желаят" да знаят абсолютната истина, че игнорират много от съществените относителин истини, които не случайно минават и заминават по пътя им. Ако обаче се касае не просто за любопитство, а за истински стремеж към по-висши истини, там вече ситото е много по-дребно: изисква се преустройство на целия начин на живот и на цялото отношение към живота наоколо. "Блажени са онези, които повярват, без да са видели", т.е. да пордължаваш да се стремиш към Бога, независимо, че са неведоми пътищата Му, независимо дори че не си сигурен във факта, същността, съдържанието и формата на Неговото съществуване...

Редактирано Септември 26, 2008 от Добромир

[Станимир]

Често в различни учения се говори за здравата основа. Това са определени вечни и неизменни принципи върху които всеки човек може да изгради светогледа си по начин позволяващ неговото развитие и предпазващ го от съществени грешки. Тези принципи и свързаните с тях качества служат за мярка и цел, а възможностите за развитието им (тяхното и на разбирането ни за тях) са неограничени. Принципи като този на хармонията, единството, ненараняването, подобието или пък добродетели като съчувствие, търпимост, благост, справедливост, смирение едва ли някой ще отрече. Всеки в себе си знае, че без тях духовното развитие е невъзможно и към всяка информация влизаща в противоречие с някой от тези принципи и качества следва да се отнасяме доста внимателно.

[Milena]

Принципи като този на хармонията, единството, ненараняването, подобието или пък добродетели като съчувствие, търпимост, благост, справедливост, смирение ~ без тях духовното развитие е невъзможно...

[bee_bg]

''...Какъв е критерият за истинност на информацията, която получаваме, при условие, че притежаваме ограничени възможности за проверката й? Усещането за пробуждане на висшето съзнание е също толкова илюзорно, колкото и информацията, с която се сдобиваме. ''

Аз също съм си задавал подобен въпрос.

''В процеса на преоценка и в хода на собствения си личен опит човек се ориентира за това кое е добро за самия него.

В общи линии този алгоритъм може да бъде използван и за оценка на ученията и учителите, но едва когато човек стане способен на това. А в интерес на много общности е човек никога да не стига до това ниво, по обясними причини. ''

Тук малко не съм съгласен трябва да си хептен заблуден че да не можеш да отсееш зърното от плявата.

Иначе за интереса на общностите си права.

Редактирано Септември 26, 2008 от bee_bg

[Донка]

Бях написала нещо за свободата да се опита едно учение посредством неговото приложение като критерий за истинността на информацията... но намерих ето това:

Ако Учението, което ви се проповядва осмисля вашия живот, дава ви здраве, разумност, Светлина, прави ви свободни, следвайте го. То е Учението, което всяка душа носи. То посочва на човека истинския Живот.

Божественото Учение се познава: то носи Радост, Мир и Светлина и всички благородни пориви. Кое учение е право? Учението, което дава разширение на твоя ум, сърце и воля; което ти дава подтик да растеш. Това Учение е Божествено.

Изворът на доброто

Не може да се каже по-кратко и по-ясно и разбираемо.

Но може да се тълкува и прилага и проверява без ограничения...

Редактирано Септември 26, 2008 от Донка

[Диляна Колева]

Човек се ражда в дадена общност не случайно.

Не случайно и излиза от нея.

Всяко духовно течение което налага ,според мен е недоразвито,неуточнено.

Всеки ,който приема да му се налага и стане зависим от това, развива фанатизъм,което не е добре.

Повече трябва да се слуша , но не и да се приема на доверие всичко.

Истината се отсява с душевен анализ.

Добрият учител не налага и не казва"Така прави",а прави така ,че човек сам да открие пътя към себе си.

"не искам да ми вярвате,проверете " по памет, казал го е Дънов.

Предоверяването,особенно при не добро разбиране, води до разочарования.

Критерият за истинност на информация е дълбокото вътрешно приемане или отхвърляне на същата.

Ако сме я отхвърлили погрешно тя ще ни се представи под друга форма с пълната си сила.

[maggee]

Добрият учител не налага и не казва"Така прави",а прави така ,че човек сам да открие пътя към себе си.

"не искам да ми вярвате,проверете " по памет, казал го е Дънов.

И аз мисля така. Напоследък ми прави впечатление как се появяват различни хора в живота ми, как точно отговарят на моите духовни потребности към момента, как извървяваме известен път заедно, след това някои отминават, други остават. Това не са хора с претенции за учители, но всъщност точно те са истинските учители - хора, които в конкретни ситуации ни дават друг поглед, демонстрират ни друг начин на реакция, на поведение, друг мироглед, хора със силна и положителна енергетика, при контакта с които у нас възниква стремеж да станем като тях в дадено отношение. В този смисъл, истинските ни учители са около нас, ние дори не си даваме сметка за това, а на колко хора учители сме самите ние...