Станимир Добавено Октомври 13, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2008 Самоубийството винаги е опит за бягство. Също така често извършителят му умира със заблудата, че той "казва последната дума", т.е. до известна степен се чувства победител. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Октомври 13, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2008 Много често този избор го правят хора незнаещи какво става отвъд. Обществото ни учи , че се раждаме, учим, завършваме, работим, женим, имаме деца, кариера остарямаваме и умираме. Имайки тази база знания за живота, в един момент се объркваме и се чудим къде, какво и как ами ако не сме се оженили или нямаме пари лелее ужас обществото те отхвърля , пък на повечето от нас не им се задава тъпия въпрос къде сме били преди да се родим и къде отиваме след това. Известно е че душата минава много стъпала преди да се роди в човек, понякога много пъти се е раждала в човек и един подобен акт е доказано, че я връща в началото на пълна неосъзнатост. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
torero Добавено Октомври 14, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 Няма да забравя думите на една позната - вечерта преди да я оперират от рак на гърдата, беше дошла на гости за малко у нас и каза - чакам си съдбата. Каква сила имаше само в тези думи и в тази малка женица! Винаги, когато съм в тежки моменти, си спомням тези думи. Ако на някой му мине през главата дори и мисъл за самоубийство, да си представи например едно недоносено детенце - от онези в ковьозите, които се борят с всички силици само за една глътка въздух, за една глътчица живот... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 14, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 Лесно е да се определи самоубиеца като слаб човек, но избирайки смъртта, човек не определя ли и своя избор - да бъде или не, да се събуди или не - лесно ли е да се сбогуваш с живота, и трябва ли да си смъртно болен, за да пожелаеш смъртта като "мокша" (освобождение)? Доколко самоубийството е социален и доколко психологически феномен? И чий избор е това? Самоубиеца не е слаб, просто е най-яркия пример изпълващ понятието "смотаняк"...Избора на смотаняка е самоубийството като висша степен на преклонение пред собственото си его... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 14, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 Самоубиецът просто е човек затънал в дълбоката заблуда, че чрез самоубийството може да разреши нещо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 14, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 феномен, характерен за нашата съвременност Това ме накара да се замисля... Защо самоубийството е толкова характерно за този и за миналия век? Ами не е ли това по някакъв начин уравновесяване на този масов култ към тялото? Администраторска бележка: След кратко обсъждане с администраторския екип, решихме, че теми свързани с убийство и самоубийство не са походящи и няма да бъдат разрешавани в този сайт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts