Разни мисли от Учителя

[Guest Fut]

Например тук, на земята, имате науката логика, която учи хората правилно да говорят и правилно да мислят и да разсъждават. Обаче в Божествения свят няма такава наука логика. Поне според съжденията на тези същества там. Те считат науката логика като наука за слепите. Само слепият може да има логика. Там има една наука, подобна на логиката. Аз я наричам разумно съпоставяне на всички неща на тяхното място.

Човек страда от преизобилие, от пресищане. Той може да се пресити и от своето верую. Има пресищане в нещата. Например в него може да има желание да е пръв при Христа или пръв при Бога, или пръв при светия, или да е пръв музикант, или пръв учен. Не зная защо хората се стремят да бъдат първи. Той трябва да се стреми да свири хубаво, че като свири, той сам да е доволен от това, разбирам.

Казвам, човек сам трябва да бъде доволен от това, което той изразява. Ако ти не си доволен от своя живот, другите хора не могат да бъдат доволни от него. Това е първият закон.

Та казвам, в реалността има четири важни неща, които трябва да имате предвид. Най-първо реалността внася светлина в ума, после тя внася топлина в сърцето, тя внася благородство в душата и най-после – сила в духа. Тези четири неща трябва да имате предвид. Там, дето няма светлина в ума, топлина в сърцето, благородство в душата и сила в духа, това не е реалност. Вие може да вземете този мащаб за определяне що е реалност.

Ако от твоята наука умът ти постоянно се осветлява, сърцето ти постоянно се стопля и ти дава импулс за работа и ако ти се облагородяваш в знанието си, използваш го правилно и от ден на ден ставаш по-силен – не да вадиш шашка и да воюваш, но ставаш силен по дух, ти си в реалността на науката.

Казва Христос: „Да ви даде.“ Какво да ви даде? Онова истинско знание, онази истинска мъдрост, с която животът ще може да се осмисли.

Ако искаш да внесеш в себе си трезв ум, откъсни си от плодовете, които са на северната страна. Ако искаш да внесеш в себе си благодарност, откъсни от плодове, които са на южната страна. Ако искаш да внесеш в себе си благородство, откъсни от плодове, които са на изток. Най-после, ако искаш да внесеш в себе си разбиране на живота, откъсни си от плодове, които са на запад. Всички тия плодове нямат едни и същи качества. И ако ти пипнеш един човек с лявата си ръка, ти внасяш в него чувственост. Ако го пипнеш с дясната си ръка, ти внасяш в него умствени сили. Щом го пипнеш и с двете си ръце, ти внасяш едновременно и едното, и другото. Майката прегръща детето си едновременно и с двете си ръце, за да внесе в него импулс да живее.

Бог е едно същество, което бедните, сиромасите, неучените, невежите, страдащите хора могат да го намерят повече и по-лесно, отколкото учените философи и поети. Когато дойде някой философ при Бога, той се отстранява далеч от него. Когато дойде някой астроном при Бога и започне да го изучава, Бог се скрива във вечността. Когато философът дойде да го изследва, той се скрива зад причинния свят. Когато дойде някой поет, той се толкова отдалечава, че поетът едва го зърва. Щом дойде едно дете при Бога, Бог го помилва и излиза при него. Като дойде някое дете пред един поет, той му казва: „Чакай, дете, ти нищо не знаеш.“ И той започва: „О, ти, който владееш всичко, който изпълваш всичко с трепет и ужас, който разклащаш световете и изпълваш сърцето на човека от памтивека с горчивини. Ти, който внасяш всички горчивини в душата!“ Детето казва: „Какво, какво? Аз пък го видях колко беше хубав. Тъй ме поглади, помилва ме по лицето.“ „Е, сънувало си ти. Слушай, дете. Ти ще остарееш като мене. Поет съм аз.“ И поетът е прав, и детето е право. Щом човек е поет, Бог е страшен. Той му показва всички страхотии. Каквото пише поетът, така е. Той, като търсил Бога, минавал през тези бездни, през тези височини и баири.

Поетът мяза на този царски син, който се влюбил в една красива царска дъщеря, която била голяма екскурзиантка и той трябвало цял живот да ходи подире ѝ, за да я стигне. Тъкмо той я вижда на един далечен баир и рече да отиде при нея, тя вече слиза оттам и тръгва към друг баир. Върви той подире ѝ, но тя вече е на трети баир. Стига той третия баир, но тя е вече в долината. И така вървял цял живот и не могъл да я стигне. След като я търсил той цял живот, най-после описва своите страдания, мъчнотии и несгоди по баири и по долини, по върхове и канари и казва в заключение: „Не можах да постигна това, което желаях.“ Защо? Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.

Казва псалмопевецът: „Когато видя твоето лице, напълно ще се зарадва душата ми.“ Казвам, това е, което може да внесе онова вдъхновение, онова осмисляне на нещата.

Сега хората се разочаровали един от друг и казват – този не го обича, онзи не го обича. Че отде знаете, че някой не ви обича. Никой не може да ви обича, ако вие не обичате сами себе си. И никой не може да те обича, докато и ти не обичаш. Не съществува друг закон.

Казвам, колкото един разказвач е по-прост, т.е. колкото по-просто, по-кратко изрази истината, толкова е по-добър.

Та казвам, когато дойдем до онзи възвишен живот, ние трябва да дойдем до простотата. Ти ще внесеш тази простота в живота си и ще кажеш – има само едно вечно начало. Ставай и лягай само с това вечно начало. Станеш сутрин, кажи си – има само едно вечно начало. Лягаш вечер, кажи си – има само едно вечно начало. Започваш да пишеш, кажи – има само едно вечно начало. Философстваш, кажи – има само едно вечно начало. Управляваш, кажи – има само едно вечно начало. Намериш се в скръб и страдания, кажи – има само едно вечно начало.

И сега аз искам да ви оставя следната мисъл от мене. Има само едно вечно начало.

Из* Да ви даде

[Таня]

Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив.

Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи.

Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.

Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми!“ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен.

Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“

Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.

Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие.

Казвам: У всички вас има по едно своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете.

И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата който върви, ще постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни.

Ценности и възможности от томчето Запалена свещ

[Таня]

Слънцето има известни лечебни свойства. Няма болест, която слънчевата светлина да не може да лекува, но при известни условия. За да може туй Слънце тебе да те лекува, ти непременно трябва да докараш в хармония твоя ум, ти непременно трябва да докараш в хармония твоето сърце и непременно трябва да докараш в хармония твоята воля, да възприемат този лъч, който носи. Няма болест, която да не може да се лекува.

Или, както Христос е казал: „Да повярвате.“ В какво? Повярвай в Бога. Бог е нещо повече от Слънцето; Бог е нещо повече от Вселената. И старите пророци са мислели даже много по-положително. Казва там Писанието: „Бог казва: Опитайте Ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще Ме прославите.“ Еврейският народ има една заслуга – че във време на големи бедствия те опитваха този закон. И когато се обръщаха към Бога, Той им помагаше и те се връщаха в своите пътища.

Вас ви интересува това, което е полезно за вас. В Слънцето, в светлината, която излиза от Слънцето, съвременните хора, ако поддържаха Христовото учение, щяха да намерят всичкото свое благо.

Сега ние ще се върнем към онази велика любов. Светът е създаден за благото на човешката душа, светът е създаден за благото, заради вас. То онова, което Христос е проявил, много малко е писано от това, което Христос е казал. Каква светлина щяхме да имаме, ако всичко беше писано! Много малко [е] писано от това, което е казал. Но то е написано някъде. Туй, което Христос е казал, е написано в човешките души. И от 2000 години Христос не е престанал да говори. Чрез устата на всички проповедници в света Той е говорил; чрез устата на всички добри хора Той е говорил; чрез устата на всички съдии Той е говорил, навсякъде Той е говорил. И е говорил по такъв начин, че иска да убеди света да бъдат справедливи всички хора.

Най-първо, в сегашните условия всеки човек в себе си трябва да бъде справедлив, трябва да бъде и чист. Чистота, това е здраве на човека. Човек, за да бъде силен, трябва да бъде чист, а за да бъде умен, той непременно трябва да бъде справедлив. Изгуби ли човек онова чувство на справедливост, той изгубва своята интелигентност. „Че какво от това, ако не съм справедлив?“ Ще престанеш да бъдеш умна душа.

Хвърли хляба от томчето Приготовленията на сърцето

[Надеждна]

Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат. Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи. Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи. Това е едно патологическо схващане за светията. Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво.

"Физическия живот - път към духовния и Божествения живот", кн. Кротките

[zlatnia56]

"Ученикът, щом влезе в Школата, трябва правилно да различава нещата, не по форма, а по дух, по смисъл. В съзнанието на ученика не трябва да има и помен от лъжа. Лъжата се отличава по следното качество. Да кажем, че ти имаш 10 светилника. Щом кажеш каква да е лъжа, единият светилник ще изгасне. Ако кажеш две лъжи, два светилника ще изгаснат, три лъжи — три светилника ще изгаснат и т.н. Остава ти само един светилник, питаш: Какво трябва да правя? — Тръгни по обратния процес назад: изхвърли 9-тата лъжа, веднага светилникът ти ще се запали. Изхвърли 8-та, 7-та лъжа и т.н., докато всичките ти светилници пламнат. Тогава ще кажеш: Аз говоря истината. Откъде знаеш? — Всичките ми светилници светят. Целият свят може да ме обвинява, че лъжа, но аз зная, че говоря Истината, защото светилниците ми светят."

Ученикът трябва да разбира

[Иванка Калбурджиева]

„Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и казват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Следователно, в интелектуално отношение мъжът стои по-високо от жената. Това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. Аз казвам: Вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената. Между тях няма да съществува никакво равновесие. Дето няма равновесие, не може да се говори за хармония; дето няма хармония, никакво растене не може да се очаква. В Битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на любовта, с Божествената любов. Значи, възможностите, които съществуват в мъдростта, са равни на възможностите в любовта. С други думи казано: Всяка възможност на мъдростта се реализира от възможностите на любовта и всяка възможност на любовта се реализира от възможностите на мъдростта."

Из "Станете да отидем", НБ, том "Живият Бог", 1922 г.

[Таня]

Гладът изправя един голям недостатък у хората – освобождава ги от мързела.

Истинските нещастия, които прекарваме, идат не от сиромашията, а от богатството. А всички наши прегрешения ние изправяме чрез сиромашията.

Казвате: Да бъдем богати! – С какво? – С мощна мисъл. – Да бъдем богати! – С какво? – С добродетели. Да бъдем богати със сила, с добро, със знание. Като приемем знанието, да не го задържаме за себе си, защото природата не обича користолюбието.

Според мене, здрав човек е онзи, на когото кръстът може лесно да се обхване.

Колко трябва да бъде човек широк в кръста? Като се вземе широчината на врата и се умножи на две, получава се мярката на кръста. А като се вземе широчината на китката и се умножи на две, това е широчината на врата. Щом се нарушат тези мерки, човек е нарушил разумните закони на природата. От спазването на тези закони зависи здравето на човека. Ако ние, съвременните хора, спазваме разумните закони на природата, и тя ще ни слуша. Опитният химик изучава законите на природата и ги прилага правилно. Тогава и природата го слуша. Ако и религиозният не изпълнява законите на природата, колкото да се мели, нищо няма да постигне. Природата не му съдействува. Има религиозни хора, които и без реторти могат да произведат огън. – Как? – Ако са в съгласие с природата. Така постъпи пророк Илия.

Кой е истинският Бог? – Истински Бог е Онзи, Който може да запали огъня на любовта в човешките сърца, за да заживеят хората братски помежду си. Не е истински Бог Онзи, Който не отговаря на молитвите ви.

Важно е човек да съзнае грешките си и да ги изправи: дали на земята ще ги изправи, или на небето, не е важно. Те трябва да се изправят

Ангелите са същества на разумността. Те живеят между хората. А идването на Христа е вътрешен процес. Целият свят е в обсадно положение. Ангелите са обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум: Ако не се подчинят на Бога, те ще започнат да ги обстрелват. Те се бунтуват, понеже хората не живеят според законите, които Бог е създал.

„Иде Исус." Той представя благородното, възвишеното, разумното в човека.

Сегашната култура изисква всички народи да работят за повдигане на цялото човечество

Когато сиромашията тропне на вратата на човека, скритите дарби и способности в него започват да се проявяват.

От всички се иска права мисъл. Трябва да дадете път на разумното и възвишеното в себе си. Ние не сме за революцията. Тя нищо не допринася. Революцията е преходен процес.

„Иде Исус." Аз взимам думата „Исус" в смисъл на гениален човек, който е дошъл да спаси хората, да им покаже пътя на истинското знание. Всички гениални хора работят целокупно върху цялото човечество, да го освободят от робството. За тази цел е нужна нова философия, нова наука. Другояче трябва да говорят учените. Другояче трябва да проповядват свещениците. Старото вече се свърши! Не да го хвърлим, но на старото да присадим новото. Да изхвърлим нечистия въздух от къщите си! Чист въздух е нужен. Нова светлина, прясна вода, свеж въздух, нови дрехи. Новото ни радва.

Под „Бог" разбирам висшето, разумното начало в човека, което го отличава от другите същества.

Под думата „Бог" разбирам живата любов, живата мъдрост, живата истина, които освобождават хората.

Източник: Беседата "Иде Исус" от томчето Условия за растене, НБ,1930 г.

Редактирано Октомври 4, 2009 от Таня

[Ася_И]

"Има три начина за разрешаване на мъчнотиите в света. Това, което не можеш да направиш чрез волята, можеш да го направиш чрез сърцето, и това, което не можеш да направиш чрез сърцето, можеш да го направиш чрез ума. Следователно, всеки човек има една възможност да направи нещо. Ще го направи в един от трите свята. Ще започва всякога сърцето, но да не се внасят отрицателни мисли в него, и не започвайте с мъчното; почнете с това, което можете да направите."

Из Организиране на вътрешния човек

[Валентин Петров]

"Има три начина за разрешаване на мъчнотиите в света. Това, което не можеш да направиш чрез волята, можеш да го направиш чрез сърцето, и това, което не можеш да направиш чрез сърцето, можеш да го направиш чрез ума. Следователно, всеки човек има една възможност да направи нещо. Ще го направи в един от трите свята. Ще започва всякога сърцето, но да не се внасят отрицателни мисли в него, и не започвайте с мъчното; почнете с това, което можете да направите."

Из Организиране на вътрешния човек

А онзи, който слугува, печели сърцата на хората.

Пак там

[Ася_И]

"По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни."

Езикът на природата

[Дъгата]

Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисея, да влезе в църквата и да каже на хората какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е най-права. Така да дойде днес един Елисей и да се помоли, да спаси всички хора.

Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия – комунист, демократ или какъв и да е – това не е важно.

Важното е да се намери такъв един човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество и да му покаже изворите на живота.

В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния.

Имаше някой человек

[Дъгата]

Аз се радвам сега, че започнаха вече да се явяват разни течения по близки до природата, например вегетарианството, макар че и това не е правилно схващане за диетата, защото Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество, трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати. Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата.

Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците. Понеже с това избиване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани и с това се явява един хаос, който е причина за разните болести.

Знаете ли, какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? - От изпаренията се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които идват всичките злини в органическия свят. За да се сложи равновесие в Природата, тя трябваше да отдели около 100 000 000 кг кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес, в тази война се пусна около 200 000 000 кг човешка кръв.

Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот.

Старият книжник

[Лъчезарна]

"Съвременните хора живеят според Мойсеевото учение – старата култура. Сам Мойсей казва: „Господ ще издигне друг пророк, по-висок от мене. Който не служи на този пророк, сам подписва смъртната си присъда“. Мойсей говорел за Христа и сам признавал учението си за несъвършено. След всичко това, хората се запитват, защо, като са излезли от Бога, не живеят добре. Много естествено, хора, които не живеят добре, не са излезли от Бога. Някоя майка се заканва на своите неприятели с думите: Нека родя аз, тогава ще видите! Тя очаква да роди син, който да отмъсти за нея. Може ли този син да се роди от Бога? По наследство той ще върви по майчина или по бащина линия, тях ще следва. Законът за наследствеността не е разбран от всички. Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности."

"Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но въпреки това, им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света.

Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена като противоположни сили в природата. Под „жена“ се разбира творческия принцип. За да съградиш нещо, трябва да събереш градивен материал: тухли, вар, пясък, греди, керемиди и т.н. Когато се гради къща, едни се радват, други страдат. Човек се радва на новата си къща, а дърветата, камъните, растенията скърбят. И работниците не се радват много. Случва се някой от работниците да падне от къщата и да се осакати. Същото става и със създаването на човешкия живот. Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина."

Противоречие в съзвучието, Неделни Беседи, 06.02.1919 г., София

Редактирано Февруари 27, 2010 от lokator

[Guest pavletA]

"Който не приеме Царството Божие като дете, няма да влезе в него".Някой път, когато хората изгубят естественото богатство, естествената храна, мъчно може да им се угоди.Ние виждаме - съвременните хора, в която и гостилница да влязат, малко клиенти ще намерите, които да са доволни от яденето.Ако виждахте как готвят това ядене, вие щяхте да се откажете да го ядете, благодарвение, че не виждате.Ако бихте надникнали в мисълта на един писател, ако бихте надникнали в мисълта на един философ, в мисълта на един държавник, на един свещеник какви са условията, при които той е създал своята мисъл, вие и от нея щяхте да се откажете.Ако е поет, от зор пише.Деца има, това, онова, иска да напише нещо.В туй мъчение все ще каже нещо.Философа след като го сполетят големите нещастия, той става философ, той търси причините, защо и за какво.Един философ ще разгледа известни обществени събития или ново събитие в природата, иска да ги обясни.Някой път изводите са верни, а някой път изводите не обясняват големите факти, понеже има достатъчно изключения.Но както и да е, в целокупността на Битието всичките въпроси едновременно се разрешават.Всеки един въпрос какъвто и да е , едновременно се разрешава.Туй, което на земята е непостижимо, на небето е постижимо.Тъй както е - на ваш разбран език. туй, което е непостижимо за сиромаха, е постижимо за богатия.Туй, което е непостижимо за за неучения, е постижимо за учения.Туй е нещо относителноКато кажем непостижимо, то е материално.За някои хора е непостижимо , за други е постижимо.

"Като дете"

"Ние мислим, че сме свободни.Но казвам, трябва да имаме ясна представа, свободни ли сме.Ние мислим, че сме свободни, но всъщност не сме.Ние сме зависими от храната, която ядем;ние сме зависими от водата, която пием;ние сме зависими от въздуха, който дишаме;ние сме зависими от светлината, която възприемаме.Ние сме зависими от всяка мисъл, ние сме зависими от всяко чувство, от всяка постъпка, а при това говорим за свобода.Свобода извън хляба, свобода извън водата, извън въздуха, извън светлината, извън мисълта, извън чувствата и извън постъпките как ще я разберем?Ако съществува една свобода как ще я разберем извън тия неща?Тъй както сега сте поставени, относително сме свободни, понеже пресиляме закона на свободата."

"Когато човек се ражда, той се ражда със стиснати юмруци.А когато умира, е с отворени ръце.Аз не съм виждал как се раждат децата.Всички деца се раждат със стиснати ръце.А всички умрели отпускат ръцете си.Като се раждат, всички деца в този свят, казват- всичко е мое, ще спечеля. а като умират, казват- не е тъй, както мислят.

Сега имаме идея, хубави са тези идеи, може да се придобие, не че не може.Нашите стемежи в основата си са верни.Стемежът към богатство, за знание, стремежът за правда, всички тия неща, каквито и да са , те са хубави, но пътищата, методите, по коитао ние вървим не са тия прави пътища, вследствие това ние нямаме постижение, а частични постижения имаме.Следователно новото, което иде в света, трябва да даде нови присадки, които трябва да се присадят на старото.Онзи нов зародиш, който се намира в почвата, моге да изкара.Набралата се енергия може да се трансформира и да се образува нещо хубаво за бъдеще.Отде ще дойдат добрите хора?Те ще дойдат.Онази мома трябва четири поколения да живеят един чист и възвишен живот.Бащата, майката, дъщерята и нейната дъщеря- четири поколения, трябва да живеят чист живот, за да може да родят един чист гении, един човек, който воже да роди туй нормално състояние, където няма никакви атавистически склонности, да не злоупотреби.Неговото тяло трябва да бъде пречистено, и тогава той ще живее за благото на ближните си в света."

"Възкресение"

"ВЪЗКРЕСЕНИЕТО" НБ 1932-1933 Т.1.

[Eлф]

"У всинца ви има заложби много добри. Не спъвайте вашите заложби с посторонни мисли, които могат да ви отвлекат от главната цел на живота."

изт.

"... На всекиго Бог е дал по нещо и никой не може да вземе върху си нещо което не му е дадено. Но пък добре е всеки да работи върху дарбите си и да ги развива.."

изт.

[Велина Василева]

Вие говорите за любовта, или говорим за знанието, за мъдростта, хиляди неща има, които вие не знаете; и хиляди неща от любовта, които даже не сте ги сънували. Имате най-обикновените състояния, заблуждения. Някой човек си мисли, че е много силен. Не се лъжете. В сравнение с Бога силата ви по някой път е сила на един комар. Ти си силен човек, вземеш и набиеш някой човек; после дойде друг, по-силен от тебе, и той те хване и те набие. Тогава ти се обезсърчиш, видиш, че не си силен. Остава онзи, той казва: „Да знае, че аз какво мога да направя!“ Дойде друг, по-силен от него, и той го хване и го набие. Туй е низходящият път на живота. Започнете сега да заучвате тия работи. Онзи, който може да те набие, той много хубаво прави. Той те окъпал. Но почнете друго да мислите: че може да дойде един, който може да ти направи едно добро. То е същият закон. Дойде друг в този низходящ път и човек се насърчава. Дойде друг и направи още по-голямо добро. Тогава?

Сега, някой обича да говори, сега, има такива кореспонденти, не вестникари, как ги наричат тия? (– „Репортьори.“) Той ходи да събира новини и ги изкарва навън. Та, и вие сте един такъв кореспондент – влезнете в едно общество и започнете да търсите отрицателните страни – еди-кой какъв е. Не е лошо това, хубаво е да се знае. Този такъв, онзи такъв. Всичко туй е предисловие на една наука. Хубаво е. Отивате най-първо, изнасяте някои лоши работи. Не е лошо. Хубаво е. Отлично. Един ден пък почнете да изнасяте хубавите работи. От тебе зависи. Можеш да идеш да кажеш: той такъв, той такъв. А можеш да идеш и да кажеш добрата страна на този човек. Казал някой: „Страшна пияница е този човек! От сутрин до вечер той пие. Страшен пияница, опропасти дома си!“ А друг казва: „Аз го зная за много трезв човек.“ – „Как?“ – „Не пие.“ – „Как не пие?“ – „Така, не пие. Като спи, не пие. Аз това зная за него.“

Та е хубаво някой път лошият човек да заспи. А хубаво е някой път добрият човек да се събуди. Защото лошият, като е буден, той не може да работи, да направи което си знае. Но като заспи, добър човек ще стане. Това е тълкувание на живота. Хубаво е някой път човек да замръзне, а хубаво е някой път човек тъй да се освободи от хората. Хубаво е някой път човек да има по-тънки дрехи, че да трепери, да замръзне, да мисли за търпението. А хубаво е някой път човек да се облече с хубави дрехи, да се накичи с пръстени, с нанизи, и да каже: „Хубав е животът!“

Аз разглеждам живота от две становища. Онзи, който ще възприеме Божествения живот, на тях им пожелавам да имат хубавите нанизи; а на тези, които не знаят как да употребят благата, на тях – спането, треперенето, сиромашията, болести. Тъй. И животът става осмислен. Нищо повече. Вие ще кажете: „Каква ми е съдбата? Много ми е определена съдбата.“ Ти сам определяш съдбата си. Понеже, като не искаш да служиш на Бога както трябва... Според онова, което ти правиш, това и ти дава.

Обърнете един нов лист сега. Не мислете, аз не разглеждам въпроса вие как сте отвън. Аз не разглеждам външния живот. Външно вие всички сте светии. Светии сте! Ако аз съм на един километър от най-лошия човек, светия е той за мен. Ако ида много близо до него, тогава работата става лоша. Стойте надалеч от хората. И тогава, едно правило има: от лошите хора надалеч стой, а при добрите хора, наблизо стой. Че онзи, който те обича, онези, които те обичат, надалеч [не] стойте от тях, наблизо стойте при тях. Който не те обича, надалеч стойте. А вие не знаете, идете при този, който не ви обича, и после казвате: „Много лоши хора са.“ Тогава, те са лоши, пък и вие не сте от умните. И ти не си умен. Ако искаш ти за себе си един начин за разбиране... Ще кажеш: „Не съм от умните.“ Умни трябва да бъдете! То е отношение.

Сега, този е правият път. И ако вие започнете да живеете по този начин, животът ви ще почне микроскопически да се изменя. Аз наричам, един живот се изменя, когато има една микроскопическа придобивка. Винаги, ако всеки ден ти не придобиваш нещо, ти си се спрял в своето развитие. Отиваш в обратен път. Всеки ден трябва да имаш една малка придобивка.

Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка

[Мария-София]

"Обаче като работи върху себе си, човек може да придобие всички добродетели. Окултната наука дава ред методи за придобиване на първичната енергия, чрез която човек може да се прояви в сърдечно и в умствено отношение. Без нея той не може да се прояви. Всеки е имал тази опитност. Иска да напише нещо – не може. Иска да свири – не може. Иска да рисува – не може. – Защо? – Вдъхновение няма. Вдъхновението се придобива от първичната енергия у човека. Тази енергия трябва да дойде отвън някъде, чрез някое живо същество. Ще кажете, че всичко идва от Бога. Наистина, всичко идва от Бога, но Бог се проявява чрез хората.Следователно, който иска да се прояви, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата, от която излиза вдъхновението, от която бликат живите сили, които протичат през целия космос. Щом тия енергии започнат да се вливат в човека, той може вече да пише, да свири, да рисува. За да дойдете до тази опитност, вие се нуждаете от положителни знания.

Какво трябва да правите, за да придобиете положителни знания? За да придобиете тези знания, като ученици, вие трябва да спазвате следното правило: Абсолютно никакво съмнение в Първата Причина на нещата! Дойдете ли до нея, ще изключите всички съмнения, всички противоречия. Противоречията са човешки изобретения и вие сами трябва да се справите с тях. Те имат добра страна, която вие трябва да намерите. В тях всякога се крие нещо добро, което впоследствие ще научите. Като казвате, че трябва да обичате хората, ближните си, вие се натъквате на противоречия, защото не прилагате това, което говорите. Казвате, че еди-кой си човек не заслужава вашата любов. Не е въпрос до заслуга, но като се казва, че трябва да обичате ближния си като себе си, вие трябва да знаете кой е ваш ближен. Под „ближен“ се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено. Като обичаш ближния си, ти ще научиш един велик урок. Ближният ти представлява цъфнал цвят, който разнася своя аромат далеч някъде. Ти не можеш да не обичаш такъв цвят. Докато цветето не се е разцъфтяло, ти ще полагаш грижи за него, да го освободиш от неблагоприятните условия на живота, но не можеш още да го обичаш. Цъфне ли, ти вече го обичаш. Както постъпвате със себе си и със своя ближен, така трябва да постъпвате и с всяка добра мисъл и с всяко добро чувство: ще ги поливате, докато израснат, цъфнат и дадат плод.

Отрицателното у човека представлява неговите неестествени мисли, желания и постъпки. Следователно, когато Христос проповядваше на учениците си да се отрекат от баща си и майка си, от братята и сестрите си, Той имаше предвид, именно, техните неестествени мисли и желания, които могат да ги спънат. Това всеки може да направи, защото стремежът на неговата душа е към красивото и възвишеното, към доброто в света. Постижението на това зависи от хармоничното съчетание между мислите и чувствата на човека, между неговия ум и неговото сърце. Казано е в Писанието: „Който пребъдва в Божията Любов и изпълнява волята Му, каквото пожелае, ще му се даде“. Оттук може да се извади обратно заключение: Който не изпълнява волята Божия, не само, че желанията му няма да се реализират, но каквото има, ще му се отнеме. Какво по-голямо страдание от това, да желаеш едно благо, да ти го покажат и да не ти го дадат? Какво по-голямо страдание от това, да ти дадат благото, което желаеш, и да не можеш да го използваш? Като ученици, вие трябва взаимно да си помагате, а не да си противодействате. Отвън светът може да ви противодейства, но не и вие. Във взаимните си отношения прилагайте свободата. Някой иска да се изкаже. Оставете го свободен. – „Ама не говори умни работи.“ – Оставете го свободен. Той сам ще разбере дали е говорил умно, или не. Ако го изслушате спокойно, вие ще научите от него един урок. Това не значи, че човек няма право да се меси в работата на другите хора. Всеки има право да се меси в живота на своите ближни, но той трябва да знае как да постъпва и в кой момент да се намеси. Разумност се иска от човека! Ако можеш да оправиш една работа, вземи участие в нея; не можеш ли да я оправиш, стой настрана. Когато ръководи детето си, майката трябва да знае как да постъпва. Ако е разумна, тя трябва да взима участие в живота на децата си, даже и на големите си синове и дъщери. Майката трябва да бъде разумна, разсъдлива.

Мнозина обясняват нещастията в света с това, че такава е била волята Божия. – Не, Бог не благоволи в страданията и нещастията на хората. Като разтърсва умовете на хората, по този начин Той регулира техните енергии, изправя умовете и сърцата им – праведни хора създава. Във всеки град трябва да има поне по 10 праведни. Ще кажете, че земетресенията, наводненията, изобщо изпитанията на хората са предсказани. Обаче и предсказаните, и определените неща могат да се отложат или отменят. Ако на грешния се каже, че ще бъде наказан за своя лош живот и той се обърне към Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си живот, а той се отпусне и започне да греши, благословението му ще се отнеме и ще се замени с наказание. От човека зависи да подобри или да влоши съдбата си."

Добри и лоши условия,ООК

[Велина Василева]

Човек има цена само тогава, когато разбира Божиите пътища и прилага Божественото знание в живота си. Ще кажете, че Бог извинява човека, въпреки че не е учил. Не е така. Учителят извинява отсъствията на ученика за един, два, три дена. Отсъства ли повече, той не го извинява. Подлага го на изпит и му казва: Ако издържиш изпита си, ще бъдеш извинен. Ако не го издържиш, никакво извинение не може да ти помогне. Ще останеш да повтаряш класа, докато поправиш успеха си. Без знание, няма напредък. Ще учиш, ще се развиваш и ще вървиш напред. Съвременните хора се запитват, каква е задачата на земния живот на човека. Щом е дошъл на земята, задачата на човека е да стане господар на сърцето, на ума и на гърлото си; да може правилно да мисли, да чувства и да постъпва добре. Трябва да изучава земния живот, както изучава всеки предмет поотделно. Както всеки предмет крие нещо специфично в себе си, така и земята, като велико училище, има специфична програма, която трябва да се изучава. Например, любовта, мъдростта и истината са предмети, важни за изучаване. Какви са качествата на мъдростта? Казано е в Писанието: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ – Мъдростта е чиста...

...Как се изправят погрешките? – За това е нужно знание на човека, да се освободи от отрицателните мисли, чувства и постъпки. За да не се свързва с отрицателните сили на природата, човек трябва да бъде разположен. Само така той може да се предпази от отрицателните прояви на своето нисшо естество. Не е ли разположен, той събужда отрицателните сили в себе си и се свързва с тях. При добро разположение на духа, човек привлича възвишените и разумни същества към себе си, и те му помагат. Не може ли да се свърже с тях, каквито усилия да прави за своето повдигане, трудът му отива напразно. Всяка добра и права мисъл е красив цвят в ангелския свят. Щом видят този цвят, ангелите веднага се привличат от него и оставят своето благословение. Който приеме благословението на един ангел, той се чувства силен, разположен, готов за велики подвизи и дела. Не храни ли добри, прави мисли и чувства, човек е изложен на постоянни падания. Значи, от вас зависи да се повдигате или да се понижавате.

Човек сам твори съдбата си, сам изгражда своето жилище. Ако няма будно съзнание, всеки момент да следи мислите и чувствата си, човек се обезсърчава и се запитва, толкова ли е лош, такъв ли голям грешник е той. Не е въпрос за лошавината и греховността...

...Положително знание е нужно на съвременните хора. Знанието, с което днес разполагат, едва може да ги изведе вън от дома им, или най-много, вън от границите на тяхното отечество. Това не е достатъчно. Истинското знание извежда човека вън от земята, във висшите светове, дето живеят духът и душата...

...Благото на живота се определя от умението на човека да произнася думите правилно и да ги поставя на място. Това значи, да си отвориш пътя към доброто и великото, или сам да си го затвориш. Като говориш, всяка дума трябва да бъде проникната от истината. Ще мислиш за истината, ще я чувстваш и прилагаш. Вън от истината, всичко върви по старата мода. – Трябва да бъдем добри. – Това е старомоден начин на говорене. – Трябва да живеем добре. – И това е старомоден начин на говорене. – Лоши хора сме, разпнахме Христа. – И това е старомоден начин на говорене. Новият начин на говорене подразбира прилагане на всичко, което човек знае и за което говори.

Христос знаеше, че ще страда. Той казва: „За този час дойдох.“ Той не беше беден. Христос разполагаше с голямо знание: лекуваше най-опасните и неизлечими болести. Казва се за Христа, че нямал къде да подслони глава. Това не значи, че бил беден. Друго нещо се разбира от тези думи. Какво по-голямо богатство може да очаквате от изкуството да лекувате различни болести, да говорите на хората с езика на любовта? Това знаеше Христос, но още много знания имаше Той. Може ли такъв човек да бъде беден и нещастен?

Той говореше на хората с притчи и символи, защото не им беше дадено да разбират тайните на Царството Божие.

На учениците си Христос говореше по друг начин, защото им бе дадено да Го разбират.

Ще дойде ден, когато всички хора ще Го разбират. Днес, обаче, малцина разбират Христа и прилагат учението Му.

Устойчиви величини

Редактирано Август 11, 2010 от velinavasileva

[Велина Василева]

Върху възпитанието на човека мъчно е да се говори. Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно разкаяние.

Най-добрият начин в света от всички методи, които аз съм употребявал – човек да бъде сляп за погрешките на хората.

Да се помолиш, да му пожелаеш, без да му кажеш нещо. То е най-добрият метод. Той изисква дълго време. А той нека да вземе пример от теб.

А този метод, да му кажеш, носи много неприятности. Той е бърз. Казва някой, да ти кажа моето мнение за теб. Какво ще си казваш мнението? Аз себе си най-добре познавам. Аз за себе си имам най-лошото мнение, но и най-доброто мнение. Ти за мен, колкото лошо мога аз да кажа, ти не можеш го каза и колкото добро мога да кажа, ти не можеш го каза. Туй правило всеки от вас като ученик може да го приложи. Съзнанието ви трябва да бъде будно. По такъв начин щом мислите, лесно се превръщат енергиите.

Обезсърчение, обществено мнение – не, обществото и хората не може да кажат толкова лошо, колкото аз може да кажа. „Да кажат хората добро за нас." Хората и обществото за мен не могат да кажат по-добро, отколкото аз мога да кажа. А туй ще рече, каквото Бог мисли за мен, туй е най-важно. Лошото, което може да кажа за себе си, аз подразбирам сянката в света, която мога да хвърля. Ако съм една планина като Хималаите, каква сянка може да хвърля?

Да му мисли, който е след мене. Ако е пред мен, откъдето слънцето изгрява, той ще бъде на южните склонове и ще се пече. Ако е на северните склонове, той да му мисли. Туй разбирам лошото мнение.

Добър човек на южните склонове, лош – на северните. Добър на източните, лош на западните. Тези неща се примиряват от северните склонове, човек трябва да бъде на върха на планината, и от западните склонове той трябва да бъде на върха.

Нищо повече.

Другите – на източните и южните склонове, те са свободни, но онези от западните и северните склонове трябва да направят всичкото усилие да се качат на върха. И кой човек трябва да прави усилие да бъде добър? Който е на север и който е на запад. Сега всички учени хора къде живеят? (На запад и на север)

Учените хора, хората на мисълта, трябва да живеят по най-високите върхове. А хората на чувствата трябва да живеят в големите обширни долини.

Туй правило е едно много трудно правило, то е идейно правило. Мъчно може да го приложите.

Мисли за себе си тъй – да бъда справедлив. Щом направиш най-малката погрешка, веднага да я определиш точно и като направиш едно добро, правилно да го оценяваш. Будно съзнание трябва. Трябва да имате този мекия принцип, а тази мекота не се добива отвън, вие я имате в себе си.

Ако искате да добиете мекота, ще идете при някои болен човек, но който знае да плаче, да плаче музикално. Ако сте с кораво сърце, след като ви поплаче, ще придобиете мекота. Има някой хора, като плачат, дразнят ни, а някои като плачат, събуждат умиление, внасят известна мекота в нас.

Всяко едно живо същество, с което идваме в съприкосновение, всякога между живите същества има обмяна. Даваме и вземаме Всички хора, с които идваме в съприкосновение от близко и далеч – и влияем, и ни влияят. Никой не може да се избави от външни влияния. Тези влияния взаимно се контролират, взаимно се регулират, а при това великият закон на Божественото съзнание регулира нещата.

Когато ние говорим за свободата, подразбираме да идем в хармонично съприкосновение с окръжаващата среда. Хармонично да действа върху нас.

Сега не трябва да бъдете страхливи. Страхът привлича негативните сили – щом човек се страхува, става негативен. А щом е безстрашен, привлича положителните.

Но по някой път положителните сили могат да причинят на ученика толкова нещастие, колкото и отрицателните. Положителен, да кажем, бил си се с някого, наранил си го, турят те в затвора. А други от страх извърши някое престъпление – и той в затвора. И тогава знаете ли на кого ще замязате? Пуснали един дребен крадец при затворниците – все убийци и големи крадци. Питат го: „Защо те затвориха?" "Откраднах пет лева." Метнали му един бой: "Марш от нас, ти такъв вагабонтин, да те затворят за пет лева."

През целия си живот човек трябва да се стреми да добие тази духовна мекота. А в света тя се изразява с разумност или благ характер.

Много думи има, които означават тази придобита мекота.

Духовна мекота

[Eлф]

"Но ако искате да се развивате, трябва да знаете какво нещо е човекът сам по себе си. В него всички процеси на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете."

Изт. Думи на правда - НБ,изд.1996г.- Бургас

Редактирано Август 16, 2010 от Eлф

[Велина Василева]

Единственото нещо, което можете да направите, е да проявите Любов към Бога, Любов към ближния, Любов към всички братя и сестри, към майки и бащи, Любов към най-малките растения и бръмбарчета. Всички те са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа.

Под брат разбираме всяко същество, което в дадения случай може да ти услужи.

Кравата е твоя сестра, ябълката – също. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината,

която излиза отгоре, е наш брат. Топлината е наша сестра. Така гледам аз на нещата.

От единия до другия край на света трябва да се чува само песента за изпълнението на Божията Любов.

Мусала

[Мария-София]

„Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ (Йоана 6:53)

Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“.

Храненето,условие за вечен живот/Новият човек/Неделни беседи

[Велина Василева]

Целият свят, който живеем, е едно кино. Всички сте артисти, на киното проектирани. Един ден ще се спре тази лента и ще се прекрати киното. Свърши се киното, удари звънецът, вие излизате и започвате да разправяте какво сте видели. Удари звънецът, пак влизат, същото гледат; като излизат из киното, разправят какво са видели.

Какво сте видели на киното? Една къща изгоряла, някой се оженил, умряла жената на друг, децата умрели, изгубил богатството си, скарали се двама или виждате някоя зима, някоя планина. Често виждате страшни работи, опасни работи, но на киното това се показва. Нито зима има, нито богати хора има, всичкото, което гледаш, е илюзия, виждаш, че като че ли е на някое друго място, но там, на киното е. И на земята, дето сте вие, то е едно кино. На този свят нищо няма.

Дето виждате, че има бедни хора, то е кино. Това е моето мнение, вие сте на киното. Казвате: „Много страдания имаме“. Никакви страдания няма. Седиш и в ума си държиш идеята, че гладен ще умреш. Ти седиш и се заблуждаваш, че не те обичат. Ти живееш, Бог ти дал всичкото, заблуждаваш се, че не те обичат. Този, който те обича, ти не мислиш за него и който никога не е мислил за тебе, ти него обичаш. Питам: Онези, които вие сте ги обичали, къде са? Баща ви къде е? Някой път баща ви насън се явява, може да ви говори, или някой приятел ваш може да ви говори.

Реален свят е светът, дето хората не умират, дето чувствата не се изменят.

Всичкото друго, всичките противоречия, които съществуват, то е един особен свят, аз го наричам свят на безлюбие. Как ще докажете на един човек, че вие го обичате? Каква нужда има да доказвате, че обичате някого? Каква нужда има слънцето да доказва, че ви обича? Под думата „любов“ ние разбираме: когато ти имаш нужда от нещо, искаш да ти го дадат. То е любов на земята, да мислят добре за тебе.

Значи в твоите постъпки онзи, който те обича, никога да не те подозира и всякога, каквото поискаш от него, думата ти две да не прави, да ти отслужва. Тъй считаме реалната любов в света. Значи при всичките условия, каквито и да са, неговият ум и неговото сърце да не се изменят. Разбираме Любов: десет, сто години, хиляда години да минат, да го намериш на същото място; след като си му дал сто хиляди лева, след сто години като го срещнеш, да ги даде на твое разположение.

Питам сега: Кой се е изменил, Господ ли се е изменил, или вие сте се изменили? Всички вярваме в Бога. Във всички има промяна, в Него няма промяна, в цялата вечност остава един и същ, няма никакво лошо разположение. Той има всякога най-доброто разположение към всяко живо същество, каквото и да е то. Към най-малката буболечица Господ има най-доброто разположение, туй бръмбарче да живее тъй, както то разбира; шест крака има, с шест крака да живее, десет крака има – да живее. Не му казва: „Че тебе не са ти потребни десеттях крака“, но казва му: „Много добре, десет крака, сто крака – колкото ти трябват“, не му казва: „Защо ти са сто крака?“ Някой иска голяма къща – голяма къща; друг иска малка: „Каквато искаш“, Той го намира на място. Ние имаме особени идеи за Бога, с които се мъчим. Казва: „Може да ме изостави Господ, аз съм грешник“. То е човешко понятие. Може ли художникът да не обича своята картина? Ако не я обича, ще я развали, ще нарисува друга картина. Картината, която е нарисувал и я оставил на сцената, той я обича вече. Разправят за един художник европеец, който ходил в Америка на изложение. Той бил голям художник, искал да му платят за неговата картина двеста и петдесет хиляди долара. Като отишъл, платили му само десет хиляди долара. Разгневил се, отива на изложението и разрязва картината на две, искал да я ликвидира. Американците, като разбрали това, натрупват се и му дават за картината повече от двеста и петдесет хиляди долара. Той искал да унищожи картината си и за американците станала видна картината, искали да имат картина, която е разрязана, понеже не му платили толкоз, колкото той искал.

Ние сме от тези, които теглят ножа на картината, казваме: „Как тъй да не ни оценяват?“ – и хайде, удряме ножа на картината. Сега невидимият свят задоволява всичките.

В невидимия свят, щом нарисуват една картина, фотографират картината и изваждат копие, и на всекиго дават по едно копие от тази картина. Копията са така хубаво направени, че не можеш да ги различиш от самата картина, не знаеш кой е взел картината и кой – копие. Всеки мисли, че картината е у него и всички са задоволени. В света, в който живеем, всички можем да имаме онова, което желаем. Не се изисква от нас много. Изискват се три неща от нас, за да бъдем доволни: да бъдеш доволен за най-малкото в мисълта си, да бъдеш доволен за най-малкото в сърцето си, да бъдеш доволен за най-малкото в тялото си. Ако си доволен за най-малкото, всичко ще се уреди добре. Най-голямото лесно се урежда. Ако на най-малкото не си доволен, тогава има известна мъчнотия в живота. Някои от вас казвате: „Как може да бъде така?“ Малките неща растат. Едно малко семенце на една круша или един малък жълъд, колко е малко семенцето, но след 10, 20, 30, 40, 50, 100, 200, 300 години това дърво израства. Нашата земя е била малка, но постоянно израства, докато стане голяма.

Времето прави нещата големи. Трябва да започнем с най-малкото и постепенно да растем. Ако растем преждевременно, създаваме своето нещастие при сегашните условия. Представете си, че имате един ръст от 4–5 метра височина. При сегашния свят в коя къща ще влезете, в кой хотел може да ви приемат, да си починете? Сегашните къщи са два, два и половина метра, трябва да се прегъваш. В кой автомобил ще можеш да влезеш, в кой трен ще можеш да влезеш, в кой параход ще можеш да се качиш, ако си 4–5 метра висок? Някой път искаме такива големи работи. Да се благодарим, че разумният свят ни е дал тази форма, която имаме, тя е най-подходящата. Умът, който имаме, е най-подходящият, сърцето, което имаме, е най-подходящото. Да благодарим за тях. Пък за бъдеще Любовта, като ни намери достойни, ще ни даде повече.

Вие ще разберете достойнството. Казвате: „Без достойнство не може ли?“ Аз ето какво означавам под „достойнство“. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен. Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен. Който седи на едно място, той е достоен. Достоен човек е: като му дадеш пари и той устоява, парите устояват. Ти му дадеш пари, че и той не устоява, и парите не устояват. Недостоен е.

Всичките неща в света, които изчезват, са недостойни. Всичките неща, които се изявяват на същото място, те са достойни. Любов, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна, мисъл, която устоява на всичките мъчнотии, е достойна и тяло, което устоява на всичките мъчнотии, е достойно. Тази е идеята. Другите идеи са преходни неща.

Туй в мен, което през целия живот остава, расте, изявява се, там е моето достойнство, то е реалното.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка“. Казват: „Трябва да се мине от туй състояние“. Според мене, ако обичаш най-малкото, ти можеш да обичаш и най-голямото. Ако не може да обичаш най-малкото, не може да обичаш и най-голямото.

С малкото

[Велина Василева]

Досега не съм срещал автори, които да... Тоест много съм срещал, които пишат за онзи свят. Има отлична окултна литература, много окултисти са писали. Но всичко туй, което са го писали, това са неща, които отчасти са верни. Има нещо е вярно, но туй, което те описват, то не е вярно. Те описват онзи свят по подобие на този свят. Онзи свят всъщност не може да се описва. И то е немислимо да се опише. Ще кажеш: „Защо да не може да се опише?“ Питам сега: Ако дойде един вол, как ще опише на другите волове какво е пиано? Как ще обясни музиката той? Как ще обясни диеза и бемола в музиката? Как ще опише той един инструмент, струните „сол“, „ре“, „ла“ и „ми“? По кой начин ще предаде това той? Това са непонятни неща за вола. Вол е това! Как ще го обясни? Не може.

Има много неща, които стават в човека, трябва да влезеш в света вътре. Някой се напъва, казва: „Да стана ясновидец.“ Казва: „Да видя аз нещата.“ Ти можеш да бъдеш ясновидец и пак няма да знаеш нещата. Ти можеш да мислиш и пак да не знаеш нещата; ти можеш да чувствуваш и пак да не ги знаеш; ти можеш да постъпваш добре и пак да не ги знаеш.

Ти не можеш да познаваш живота без любов. Ти не можеш да имаш знание без светлина. И не можеш да имаш светлина и знание, без да си мъдър, да имаш мъдрост. Ти не можеш да бъдеш свободен и да имаш широта, ако истината не е в тебе. То са немислими неща.

Свободата вънка от истината е немислима, не съществува. Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя свобода. При най-малката погрешка, ти си изгубил свободата си, не изведнъж, но ти си изгубил – пътят на свободата е затворен. И което припечелиш, ти го губиш. И често във вашата опитност, имате едно хубаво настроение, мислите, че сте постигнали нещо – една малка простъпка и вие изгубвате онова, красивото, което е в душата ви. И после ставате замислени.

Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът? Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта. Човекът е човек, когато има образа на живота. Образа на мисълта, да мисли човек. След туй, във всяка една мисъл има съдържание. А във всяко съдържание има известна цена.

Според мене постъпките на нещата показват ценността на нещата. Ценността. А пък съдържанието, това е тежестта. Като кажат: човек трябва да има тежест – за да има някакъв си устой, той трябва да има една положителна мисъл. Туй е вътрешната страна.

Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не. Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не. Не е важното човек дали ви разбира или не. То е второстепенно. Всички трябва да имате един стремеж да разбирате. Всеки трябва да разбира онова, което Бог е създал, не създаденото да те разбира. Не хората да те разбират. Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение. Ти трябва да считаш хората като едно предметно учение за себе си и трябва да ги проучаваш. А не да искаш да те разбират.

Например, да кажем, ти влезеш в училището, нали така, и искаш дъската, на която ти пишеш, тя да се влюби в тебе. Ти искаш всичките ученици, с които учиш, и те да те обичат, да се влюбят в тебе. Че, те тогава ще тръгнат подире ти. И дъската ще тръгне подир тебе, всичките предмети, които обичаш, ще тръгнат подир тебе – тогава какво ще правиш? Тогава вие ще се намерите в едно трудно положение.

Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл да опита дали може да предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен. И, според науката, не трябва да се жени. Но той имал голямо желание да има деца. А деца да има, трябва да има жена. А не трябва да се жени. Той до жена не трябва да се допира, а дете иска, сега? И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре. И всичките като креснали, като го видели! Искали всичките да ядат. Храна искат сега от него. И всичките оживели. И той усетил, според правилата, какво ще прави. Та взел едно дърво и почнал да ги бие. Бил ги, бил ги и най-после едно дете се скрило зад вратата. Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота!“ Казва: „Ти как остана?“ Погрешката е, че направил много деца. Останало само едно. Спрял се на него, че го погледнал. „Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света. Другите ги претрепах.“ Но понеже иска да има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли?“ – „Ще те слушам, само да не ме утрепеш, татко. Ще те слушам.“

Верующите всякога... Неизбежно е, човек в своите постъпки все ще направи някоя погрешка. Не е лесна работа човек да бъде съвършен.

Някой ми говори: „Да бъде човек съвършен, да обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят. Но тези работи имат голяма дълбочина.

Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувствуваш, това е нещо велико! Ти не можеш да го научиш отвънка само.

Само един начин има – ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш да станеш такъв. Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.

Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране

[Рассвет]

Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие – може би понякога в някоя болест се крие вашето щастие. Толстой сам е казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Понякога човек изглежда, като че ли нито е тук, нито е на Небето, но след това минава в една нова фаза. Тъй щото, истинското здраве седи в това човек да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят горе на Небето.

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта