Разни мисли от Учителя

[Мария-София]

Каквото човек мисли, това става –

ако човек мисли по Божествено, и работите стават по Божествено;

ако мисли по човешки, и работите стават по човешки;

ако мисли по животински, и работите стават по животински.

(МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи, 1927-28)

Бог е дал на всички живи същества условия да се развиват,

но те сами трябва да правят усилия да подобрят живота си,

т.е. да минат от по-ниско на по-високо стъпало.

(ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи, 1917

Това, което разрушава, разваля съвременните хора са следните седем порока

: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомията.

Гордостта не е от Бога. Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гордостта си.

Гневът е енергия, неизползвана в добро направление – след гняв у човека настъпва отслабване, демагнетизиране.

Сладострастието е гробът на Любовта.

Четвъртият порок, който унищожава виделината, е леността. Бих желал в България всеки да се стреми към труд –

това се отнася до гражданите, защото опасността за леност се явява у тях, а не у селяните.

Завистта и гордостта са брат и сестра – човек, който завижда, е горделив; обладаният от завист се наслаждава, когато гледа как другите страдат.

Завистливият не може да има виделина. Завистта се явява и у политиците – в България има много такива. Дайте място на благородните хора!

Ако у някой човек има споменатите пет порока, спънете го, той не е на мястото си.

(СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1915-19

[Мария-София]

Има два момента в живота – когато трябва да се работи и когато трябва да се почива.

Започнем ли да действаме, опорната точка е Небето.

А почиваме ли, Небето работи върху нас

. Щом дойде такова състояние у вас, съсредоточете ума си само в молитва,

съзерцание и размишление,

и не говорете нищо на хората.

(Протоколи от Годишните срещи на Веригата, 1906-1915

Редактирано Октомври 9, 2010 от Мария-София

[Лъчезарна]

"Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света.

Не, ние развалихме света и ние ще го оправим.

Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна.

Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си?“ Всички хора са на кривата страна.

Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро,

онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено.

Имаш едно сърце – благодари на Бога за него.

Имаш един ум – благодари на Бога за него.

Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях.

Не пред хората, но пред себе си.

Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи.

При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.

Ние живеем и се движим в Бога.

Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана.

Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса.

Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа.

Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи.

Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.

Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави.

По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно.

Така могат и социалните условия да се подобрят.

Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата,

той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение.

Ако и вие държите в ума си истината,

в сърцето си – доброто

и във волята си – справедливостта си,

вие не можете да бъдете слаби.

Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна.

И каквото е необходимо за вашето служене,

Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене.

И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта,

ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит."

Акаш и прана, Неделни Беседи, 24.12.1939 г., София

Редактирано Юли 20, 2012 от Лъчезарна

[томи]

Космичната обич

Публична беседа изнесена от Учителят Петър Дънов на 24 август 1919 год.

"Ред богослови,философи разглеждат този въпрос:съществува ли Бог ,или не -един отвлечен въпрос. За мен има Господ-Той е обичта,която аз навсякъде виждам и която много добре разбирам. Не само аз,но всеки,който служи на Господа,ежедневно го вижда и разговаря с Него. Този Господ живее у вас-няма човек,у когото да не живее Господ. Вие за мен не бива да казвате нищо лошо,нито пък аз за вас,защото у мен и у вас живее Господ,против Когото не може да се говори лошо.Ако у вас нямаше тази обич,аз не бих дошъл да ви говоря. Туй ,дето сте дошли да ме слушате,показва,че Господ е дошъл с вас.

Това, което ви говоря,не е нещо ново-вие го имате в себе си от векове."

"Миналото,настоящето и бъдещето съществуват едновременно и представляват една реалност в света.Онези,които са се поминали,тези,които сега живеят,и онези,които ще дойдат в бъдеще,също са една реалност. Ще оставя този въпрос -него вие имате 350 000 години да го разрешавате и вярвам,че ще го разрешите.Стед толкова години аз пак ще дойда и ще видя как сте го разрешили."

Редактирано Октомври 13, 2010 от Розалина

[Велина Василева]

Този свѣтъ е една малка проекция,

единъ малъкъ секторъ отъ тозъ великъ свѣтъ отъ тозъ великъ животъ.

Ами че и ние може би сме една малка проекция отъ Бога!

И казватъ ученитѣ хора, окултиститѣ, че когато Господь направилъ свѣта,

оставилъ едно малко мѣсто праздно

и се чудилъ съ какво да го изпълни.

Най-послѣ направя хората и ги оставя да живѣятъ на земята.

Тъй щото Господь направилъ хората и за свое забавление,

и за забавление на ученитѣ духове.

Когато нѣкои ангели, нѣкои архангели нѣматъ съ какво да се занимаватъ,

тѣ ще помилватъ хората, ще се забавляватъ съ тѣхъ.

Казвате: какъ, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление!

Ние сме играчка и за червеитѣ,

и за мухитѣ,

и за комаритѣ,

и за бълхитѣ,

за всички.

Че кой отъ васъ е свободенъ!

Кой отъ васъ не е послужилъ за играчка на другитѣ?

Евреитѣ едно врѣме казваха: ние сме свободни поданици,

никому играчка нѣма да станемъ.

Тѣ бѣха цѣли 400 години подъ египетско иго,

изядоха толкова камшици,

като роби бѣха условени да правятъ тухли на своитѣ господари,

а послѣ казватъ: ние сме свободни!

Казва имъ Христосъ: „Който прави грѣхъ, дяволътъ му е баща“.

Щомъ мислите така, тъй е.

Ние трѣбва да съзнаемъ Истината, и да опрѣдѣлимъ нашитѣ отношения къмъ Бога.

Тази омраза, това невѣрие, което се е създало,

всички тия отрицателни качества, които се образували у васъ,

могатъ да се прѣмахнатъ.

Тогава ще дойде благородното въ васъ,

ще можете всички заедно да заработите за Бога

и нѣма какво да се лъжете.

Азъ ще дойда на нивата ви да работя,

отъ тамъ мога да дойда въ дома ви да помогна нѣщо

и нищо нѣма да ви искамъ, даромъ ще работя.

Това разбиране ще дойде,

когато ние станемъ хора отъ съвсѣмъ друго естество,

а не такова, каквото днесъ имаме.

При сегашното си разбиране, при сегашния складъ на мисли, това не може да стане!

Кога може да стане?

Слѣдъ като се новородимъ.

Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, а ще се измѣнимъ“.

Българитѣ казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“.

Добрѣ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, всѣки да бута въ своята кесия.

Защо не?

Прѣди всичко, всички хора не сѫ еднакво възпитани, не сѫ еднакво родени.

Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога; вѣрвайте и въ мене!“

Подъ „мене“ Христосъ подразбира тия разумни братя,

които съ своята мисъль живѣятъ въ насъ.

Забѣлѣжете слѣдния фактъ:

когато трѣбва да извършишъ нѣщо много велико въ свѣта,

всѣкога ще настане една вѫтрѣшна борба въ тебъ,

ще дойдатъ разни видове мисли.

Нѣкой вѫтрѣ въ тебе ще те съвѣтва едно,

други ще те съвѣтва друго,

трети ще те съвѣтва съвсѣмъ различно нѣщо.

Единъ слѣдъ другъ ще се изреждатъ да те съвѣтватъ, какъ да постѫпишъ.

Тази борба ще се продължи нѣколко дни, нѣкога повече,

докато най-послѣ рѣшишъ да постѫпишъ по единъ или другъ начинъ.

Най-послѣ Господь ти казва:

„Избери най-доброто отъ това, което твоитѣ братя те съвѣтваха!“

Ти изберешъ най-доброто и така постѫпишъ.

Да се не смущава сърдцето ви!

[Пламъче]

Та казвам: Когато човек напуща земята, единственото нещо, което ще занесе със себе си, то са три атома. Като замине за другия свят, ще занесе три атома: Един атом, който носи неговите богатства на ума, един атом, който носи неговите богатства на сърцето и един атом, който носи неговите богатства на волята.

Стани ти,който спиш!

[Пламъче]

Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и сиромашията. Всички хора искат да бъдат богати, никой не иска да бъде беден. – Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро. Казваш: „Аз съм сиромах“. – Разбра ли кои са твоите приятели? – „Не разбрах.“ – Тогава не си разбрал и сиромашията. Казваш: „Аз съм богат“. – Разбра ли неприятелите си? – „Нищо не разбрах.“ Ти трябваше да познаеш неприятелите си и да извадиш ножа си, да влезеш в борба с тях.

Любовта,носителка на живота

[Пламъче]

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

Единица мярка

[Пламъче]

И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щом е в разногласие със себе си, той е в разногласие и с окръжаващите. С това се обяснява делението на хората на различни партии, на различни религии. Срещате трима души християни - православен, католик и евангелист, но и тримата различно разбират истината. Истинският човек не е нито православен, нито католик, нито евангелист. Той е над всички човешки възгледи и вярвания.

Отличителна черта

[Пламъче]

Всеки един лекар, който е истински роден лекар, той дава от себе си. В себе си има магнетическа сила, от която отделя малко количество. И ти ще отделиш малко количество и тогава става лекуването. Има хора, които, като турят трите си пръста в чаша вода и болният изпива тази вода, оздравее. Но не всеки може да направи това.

Възлюблени

[Пламъче]

Ако всички българи биха играли сутрин Паневритмията съзнателно,никакво зло не би постигнало държавата ни.Не биха боледували.Всяко упражнение е привличане на сили.Ако упражненията се извършват правилно,с ритъм,те ще развият много добродетели в нас.Движенията ще привлекат известни същества на светлината,на Любовта,на щедростта,на милосърдието,на вярата и други.Упражненията са най-добрите наши лечители.Когато се играят съзнателно,със своите положителни мисли и енергии ще ни свържат със силите на невидимия свят,от който ние черпим сили за поддържане на живота,за избистряне на мислите,чувствата и волята за възстановяване на прекъснатите съобщения с Бога.

Паневритмията е велика сила,която ще даде нов подем на света.

Изт. "Българската душа" П.Дънов

изд."Астрала",2000 стр173

[Дъгата]

Не е лошо да бъде човек свободен да говори каквото иска, но да говори хубаво, да пее хубаво.

Ние, съвременните хора, искаме да бъдем свободни. Свободата в света може да дойде само с изобилието.

Хората ще престанат да се препъват в света само когато дойде изобилно светлина на човешките умове.

Всичко трябва да бъде ясно.

Новото верую е: всички да станем синове на Бога.

Поне две неща да имаме, в които да се не съмняваме никога. Да се не съмняваме в Любовта никога и да се не съмняваме в Обичта. Любовта болест не носи, живота носи, Обичта болест не носи, сиромашия не носи, богатство носи.

Любовта глупост не носи, знание носи, гениален става човек.

Любовта е извор на всичките блага, на всичките изкуства, на литература, поезия, музика – всичко се дължи на Любовта. Запазването на всичко онова хубаво, което съществува в Любовта, се дължи на Обичта в нас.

Туй, което ние имаме, е благодарение на тази Божия Любов, която създава най-хубавите неща в нас и благодарение на Божията Обич, която запазва онова ценното.

И за бъдеще което имаме да придобиваме, пак се дължи на Обичта.

Казвам: Нека да бъде за нас свещена светлината, нека да бъде свещен въздухът, да бъде свещена водата, да бъде свещена храната, чрез която в света се проявява Любовта. Да бъдем достойни синове за бъдещето на човечеството и да изпълним Божията воля на Земята.

Сегашният свят ще бъде спасен само чрез Обич и тази Обич се показва само чрез човешкия ум, чрез човешкото сърце, чрез човешката душа, чрез човешката воля. Спасението от Любовта иде.

Проявление (1942-1943)

Отмерени принципи и изявени факти

С благодарност към Розалина, която откри този цитат и го сподели.

[Дъгата]

"И тъй, ще се насърчавате! Ще отправяте едни към други добри мисли, добри чувства и желания.

Ще дойдат и обратните процеси на ума, на волята – ще се разгневите, ще се съмнявате – всичко това, обаче, са външни промени, не са някакви дълбоки, вътрешни бели. Това не засяга вашия живот. Ще гледате същността на нещата. Ще бъдете като онзи плувец, който пори водата с греблата си и върви напред. Вие може да срещнете по-малки или по-големи вълни, но като гребете непрекъснато с греблата си, ще достигнете брега. Ако оставите греблата си и кажете: Какво ще стане с нас, дали ще излезем благополучно на брега и т.н. – вълните могат да извият лодката ви и да ви потопят във водата. Не, вие ще държите само греблата си! Вие трябва да излезете на другия бряг! Другият бряг, това е новата култура.

И аз ви казвам: вашите гребла, вашите лопати са здрави, трябва ви само работа и то постоянна работа. "

Пътят на ученика. Основната идея

8 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 1.XII.1923 г. в гр. София

С благодарност към KirilChurulingov, който откри и сподели този цитат.

[Дъгата]

Какво е тогава предназначението на вярата?

– Предназначението на вярата е да крепи нашия ум.

Какво е предназначението на нашия ум?

– Да ни научи да живеем добре, разумно.

Какво е предназначението на нашия разум?

– Да подтикне нашето сърце към добродетели.

Какво е добродетелта? Защо ни е тя?

– Добродетелта е основа на нашия земен живот.

Следователно, тя е необходима за всинца ни.

И оздравя дъщеря й

(Неделни Беседи, 21.06.1925 Неделя, София)

С благодарност към Пламъче, която откри и сподели този цитат.

[Пламъче]

За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати. Развивайте всичките си чувства и способности, за да постигнете желанията си. Като работите върху себе си, вие се натъквате на мъчнотии, които можете да понесете със самообладание. Ето защо, човек трябва да има самообладание, лесно да се справя с гнева, с обидите и униженията. Който може да се владее, той е постигнал много нещо. Не можеш да бъдеш ученик, ако нямаш самообладание. Какъв смисъл има знанието, ако в момент на изпитание не можеш да запазиш разположението си? Щом се разгневиш, ти ще изгубиш всичко, което си придобил. В края на краищата, знанието ще ти бъде товар, а не благо.

Скритите таланти/Физическа,духовна и умствена анализа

Редактирано Ноември 19, 2010 от Пламъче

[Пламъче]

Следователно ние, хората, сами си създаваме нашия ад и нашия рай. Ти отхвърляш Бога и казваш: „Няма Бог, няма Любов“ – ти създаваш ада тогава. Казвате: „Защо Господ създаде ада?“ Ти го създаде. Измени възгледа си, възлюби Господа и веднага ще дойде раят.

Всичката съвременна философия е в това: има ли Господ, няма ли Господ. Цели томове се пишат за това. Щом Бог Го няма, адът е там. Щом признаваме, че има Господ, рай има. Като вляза в някой дом, гледам, всичките скръбни – Господа Го няма. Като вляза в друг дом, усмихнати са хората – Господ е там.

С благодат и истина

[Guest devashaktika]

Като служат всички на този Христос, надпреварват се да казват: „У нас е правото учение“. Но ако влезете, ще намерите Христовата Любов, турена в стъкленица като панацея: „Ако си при нас, ти можеш да имаш тази любов, но ако си вън от нас, ни капка не даваме“. – Любовта държат в тия малки шишета. Православната църква казва: „Ако дойдете при нас, ще имате всичката любов в тия шишета“. Евангелистите казват същото, мохамеданите – същото. Всички си имат шишета. Божията Любов в шишета не се държи! Тази Любов, както ние я разбираме, прониква цялото пространство, защото пространството и времето, според нашето схващане – това е нещо живо. Целият космос е едно живо същество, в което ние живеем и се движим. И тогава този космос може да бъде и безграничен, и граничен; и велик, и малък: туй е свойство на вечното, да произвежда каквито форми иска.

НБ, V серия, беседа "Христа разпят"

[цветна дъга]

"Човек никога не трябва да има користолюбиви мисли и желания."

Акордиране на човешката душа, том 1, стр.442

"С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хората от света не могат да приемат Божествените мисли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи."

Акордиране на човешката душа, т. 1, стр. 444

"Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата - когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. изобщо, когато отиваш някъде, да нямамш користолюбива цел."

Акордиране на човешката душа, т.1, стр. 445

"Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него."

"Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух"

"Акордиране на човешката душа, т. 1, стр. 446

Редактирано Декември 9, 2010 от цветна дъга

[цветна дъга]

С благодарност към Дъгата за беседата "Трите ухания":

"Съдете за честността на човека, когато го видите сам, в някоя плодна градина, застанал под круша, увиснала от зрели, едри плодове. Тъй както е сам в градината, без никакъв външен стражар, без никакъв закон, ще познаете, честен ли е той, или не е. Ако при това положение не си позволи да откъсне нито един плод, това показва, че той носи стражара, т.е. закона вътре в себе си.

Човек носи в себе си и доброто, и злото, вследствие на което е приятен или неприятен за хората.

Не обвинявайте никого, защо постъпил така или иначе. Бог е дал свобода на всички хора и ги опитва, доколко те ще използват свободата си за свое добро и за доброто на своите ближни.

Човек може правилно да използва свободата си само при изпълнение волята Божия. Без изпълнение на волята Божия, никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква.

Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого.

Ако имате право да съдите някого, това сте вие сами.

Съдете себе си, но не и ближните си. "

Редактирано Декември 10, 2010 от цветна дъга

[Дъгата]

Съвременните хора се мъчат и страдат. – Защо? – Не са доволни от живота си.

Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината. Навсякъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи. Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се.

Какво ще кажете, тогава, за черните лъжи? По какво се различават белите от черните лъжи? Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат. Белите лъжи се допускат, понеже са извън законите на морала. Тях не ги хваща законът.

Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества.

Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората.

Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни.

Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.

Господар на съботата

(Неделни Беседи, 13.04.1930 Неделя, София)

[цветна дъга]

Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл.

тук

Бог изисква от своите деца, е послушание. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си, Бог знае какво ще допринесе послушанието на хората. Той знае какви резултати ще има послушанието. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения. Ако вие мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, да имате свобода, вие сте на крива посока.

тук

Редактирано Декември 11, 2010 от цветна дъга

[цветна дъга]

Ако аз правя добро, каква нужда има да ме разбират децата, че аз правя добро или не? Или каква нужда има една река, която тече някъде, да я разбират хората дали тече право или не? Чудни сме хората, когато искаме да ни разбират. Има стремеж в човешкия живот, който не се нуждае от никакво външно разбиране.

Бъдещото верую на човечеството

П.П. Слънчева публикува този цитат в темата "Защо се появява Юда всеки път..." Благодаря!

[Пламъче]

Всички хора търсят пътя към щастието, без да подозират, че пътят към щастието и нещастието е един и същ. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Ръката, която милва и която бие, е една и съща. Няма една ръка за милване, а друга за биене. Когато бие или милва детето си, майката не прави разлика с коя ръка върши това: някога го милва с дясната ръка, а бие с лявата; някога го милва с лявата, а бие с дясната. Тъй щото, когато питате, кой е пътят към щастието, казвам: Пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Разликата се състои само във вниманието и в будността на съзнанието, с които човек се движи. Ако съзнанието на човека е будно и внимава къде стъпва, той ще намери щастието; ако съзнанието му не е будно и не внимава къде стъпва, той ще намери нещастието.

Един и същ

Редактирано Декември 18, 2010 от Пламъче

[Дъгата]

Сегашният свят ще бъде разрушен, нищо няма да остане от него. Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане спомен от тях. Сега, вие искате да ви кажа нещо за новата година. Каква нова година очаквате? Хиляди хора се избиват, хиляди хора умират. И това било нова година! Както виждате, досега годината беше суха. Ще видите каква ще бъде новата духовна година. За новата година няма да говоря нищо. Като изгрее слънцето, тогава ще видя какво ще стане.

За новата година вечер не се говори. Трябва да видите как е облечена тя.

Защо хората посрещат новата година вечер, среднощ?

По това време идат само разбойници. Какво очаквате от една година, която иде среднощ? Тя иде да подкопава: ще задигне 40 милиона хора, 200 милиона говеда, един милиард овце, два милиона кокошки и нищо няма да донесе. Това е външната, физическата страна.

Казвате: „Искаме да чуем нещо утешително“.

Отговарям: Когато водят 100 души да ги екзекутират, какво утешително мога да ви кажа?

В този случай, ще ви кажа да четете Господнята молитва, та като отидат тези хора при Бога, да намерят спокойствие и мир. Смъртта им да бъде по-лека. Какво ще утешаваш един човек, който няма нищо? Какво ще му проповядваш? Ще приличаш на онзи, когото раняват с няколко куршума. Други се бият, а той плаща.

Питате: „Кармата ли му е такава?“

– Когато човек се напие, кармата му е да го бие кръчмарят. Ако е на аероплан и не вземе мерки да го спре навреме, ще полети с главата надолу.

И това е карма. Където е неразбирането на Божия закон, там е кармата. Това, което говоря, е принципиално. Като не можеш да разрешиш един въпрос, ти се омъчняваш и казваш: „Кармата ми е такава“.

– Не мисли за кармата. Водата никак не мисли. Каквото и да правиш с нея, тя си тече, не иска да знае. Можеш ли да раниш или оскърбиш водата? И на въздуха нищо не можеш да направиш. Също и на огъня нищо не можеш да направиш. Ако го мушнеш с оръжие, то ще се стопи, а огънят ще си остане в първото положение.

Топли чувства и светли мисли

Утринно Слово от Учителя, държано на 1 януари 1933 г., София, Изгрев.

[Пламъче]

– Как се отнасят хората с цветята? – Дето видят цвете, те се спират и започват да късат листата, цветовете му, и после ги захвърлят. Майката, като види как детето ѝ къса цветове и листа на дърветата, радва се и казва: „Моето дете се научило вече да къса цветя и да ги разглежда“. Тя не знае, че това дете, което днес къса цветя, след време ще къса глави на хора. Майката трябва да каже на детето си: „Не, мама, това цвете е твое братче, ангелче, дошло на земята да ти направи една услуга. Ти трябва да научиш езика му, да се разговаряш с него“. – Как ще се разговаря с него? – Като го разкопава и полива. Като постъпвате така, децата ви ще се поправят, ще станат добри.

Ангелът отговори