Бъркам ли сънища и реалност

[aleirbag]

Искам да споделя нещо, което ми се случва от доста време и не мога да разбера каква е причината.

Често ми се случва да не знам дали нещо ми се е случило или не.Понякога ми се струва,че бъркам сънища и реалност. Например разговор с някои - дъло време се чудя дали наистина съм разговаряла с този човек,сънувала ли съм или или си действат някакви подсъзнателни процеси,много е объркано . Случва ми се дори да се съмнявам в това,че съм жива - знам, че звучи смешно ,но наистина ми се случва и ми се налага доста задълбочено да анализирам разни ситуации за да осъзная,че може би наистина съм жива !

Преди години ми се беше случило нещо доста неприятно и след известно започнах да си мисля че се заблуждавам че ми се е случило и че всъщност мозъка ми създава ситуации и реакции на околните, които да потвърждажат,че нещото се е случило,а то реално да не е. Вероятно това е някаква защитна реакция на психиката,но тя ми носи куп проблеми.Имам склонност доста да се задълбочава върху някои мои емоции,състояния и преживявания и това като че ли ми пречи.

Знам,че информацията която давам е може би недостатъчна и вероятно в психологията,някои от нещата които съм изброила по- горе отговарят на симптоми на болестни състояния на психиката, но все пак аз съм добре общувам нормално с хора и т.н.Просто имам нужда някой ,който има повече информация и е специалист да ми обясни какво е неговото мнение по въпроса- защо това ми се случва и как да спре

Много благодаря за отделеното време!

[Шехина]

Здравейте, aleirbag,

Благодаря Ви за доверието да споделите с нас това, което Ви тревожи.

Явленията, които описвате наподобяват т.н. деперсонализационни преживявания или състояния, при които човек преживява изменение или загуба на собственото "Аз". Деперсонализацията е различни видове, като може да бъде норма или известно нарушение на психичното функциониране - това вече ще определи един добър диагностик.

Мога да Ви успокоя с това, че при хора с по-интензивна саморефлексия (самонаблюдение) е възможно деперсонализационните преживявания да се явяват преходно състояния, обусловено донякъде от повишената чувствителност, възприемчивост и наситения емоционален живот. Би било добре, (за да улесните терапевта, ако решите да посетите такъв) да проследите динамиката на тези явления (да следите дали те преминават с времето или напротив - усилват се) като си записвате какво точно мислите в подобни моменти.

При всички случаи обаче бих Ви препоръчала да се срещнете с психотерапевт. С него ще можете да изясните спецификата на Вашия проблем, а след необходимото клинично изследване заедно ще можете да работите и върху причините за това състояние, като стратегията за справяне с проблема ще градите съвместно.

Пожелавам Ви успех!