25. Стари и нови мехове

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца... - формула

Пътят на живота - молитва

Господи, влей в мен живи космични сили - формула

Тъги, скърби - песен

Стари и нови мехове, 12 юли 1915 г. - беседа, поместена в кн. Сила и живот, Втора серия.

Преди беседата е добре да прочетете Евангелие от Лука, 5

Молитвен наряд за край:

Псалом 25

Отче наш - молитва

Кажи ми ти истината - песен

Съвършенството на Любовта ще бъде... - формула

Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг.

[Надеждна]

В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват. Една вечер, обаче, по непредпазливост, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува. По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“. И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот.

Изкуших се да цитирам цялата притча,защото мисля,че в нея много от нас ще намерим поука.Има хора,които постоянно се оплакват от неуредици,неудовлетвореност в живота.Понякога се опитвам да ги успокоявам,като им давам за пример моите лични изпитания и моите пътища да се справям със ситуациите,които обикновено са свързани с промяна в мен самата,с опит да погледна проблема и от друга гледна точка .Ако трябва да го свържа с текста от притчата - да запазя присъствие на духа,като кротувам,докато си набавя млякото(разумния живот).Не че ми се удава винаги,но важното в случая е съзнанието,стремежът да го постигна.За съжаление това те възприемат като "отстъпление" от себе си и репликата "защо пък аз трябва да се променям" или "не мога на тази възраст да стана различен"са тяхното погрешно разбиране,което задълбочава кризата им още повече.А какво е Христовото учение:

„Вашите противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезоръжите и дори да ги накарате да ви служат“.

Или това,което и притчата за индийския змиеловец ни разказва.

Ето и още една притча в подкрепа на разсъжденията ми:

Оплаквате се от вашите страдания и казвате, че са необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплаквал от тежината на своя кръст, и ето какво станало с него. Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“; човекът, като избирал, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“ – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“; рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим. Вие казвате: „Като си поуредя работите, аз и жена ми, па и децата ми, ще тръгнем в новия път, и тогава новото вино ще ферментира“. Ако мислите да уредите житейските си работи и тогава да последвате Господа, вие се льжете. Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата.

Ама някой казва: „Не искам да се приспособя към условията, не искам да бъда еластичен“. Ще се приспособиш. Дъждът няма да се съобразява дали си облечен или не; слънцето също – дали можеш да понесеш неговата светлина, а трябва ти да се приспособиш към всички промени, да си готов да ги понесеш. Дъждът и слънцето много добре си вършат работата. Нека слънцето грее, нека се вълнува морето, нека се пукнат старите мехове – това да не ви смущава, защото Господ е решил да пръсне старите мехове и да налее новото вино в нови мехове.

„Какъв ще бъде бъдният живот?“ – Отличен – туй, което не сте видели, чували и сънували. Как ще види човек хубостите на света, когато спи? Вашите спящи души трябва да се пробудят; трябва да турите котела с млякото; за да приберете злините. Бъдете носители на новото вино, на новото учение; проповядвайте радост, веселие в света, и когато страдате, кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия закон.

Всички цитати са от беседата Стари и нови мехове

[Диана Илиева]

Чела съм беседата по-рано, но днес ми дойде много на място, предвид развитието на една друга тема във форума.

Още първия прочит на беседата ме накара да се замисля - да, наистина, винаги, когато съдържанието се измени съществено, се налага да се разруши старата форма и се намира нова, подходяща за него.

Разбира се, винаги по-приемливо за хората е старото, защото с него сме свикнали, познаваме го, вярваме му или поне се чувстваме по-сигурни, защото дори и да му намираме известни кусури , дори и тях познаваме и сме намерили някакви начини да се справяме поне донякъде с тях.

А новото - новото по принцип е странно, различно, дори плашещо ... даже да ни се струва по-добро, все още не го познаваме добре, не сме го изучили, не знаем какви са неговите кусури ... (че да се пазим от тях или да ги преодоляваме). Ако успеем да напъхаме новото в старите форми (мехове) ни се струва, че някак по-плавно ще стане промяната, по-безболезнено, по-лесно ще приемем новото. За съжаление не е възможно. Моника е дала чудесни цитати, ето още няколко и от мен от същата беседа:

Прочее, за новото вино, което ще ни даде нов живот, което ще ни научи как да живеем и работим, как да създаваме силни отношения между нас, нужни са нови мехове.

Ако хората със стари идеи и мисли искат да живеят при новите условия, горко се лъжат. Такава е съдбата, такъв е Божественият закон. Господ иска да се подмладите, да се преродите, ще се образува форма нова, в която ще вложите вашия живот, форма реална, не мечта.

[Васил]

Един ден бащата впряга малък кабриолет с кон и тръгва на път, но по едно време към върха конят спира, тогава детето казва: „Татко, конят се утвърди“. Щом спрем, ние сме се утвърдили, ние сме стар мях, в който новото вино не може да ферментира. А се готвим за Небето, мислим да влезем в рая да заживеем ангелски живот, да разберем Божиите истини! Как ще ги разберем, когато живеем в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове“.

Долу вашата старост, турете вашите стари мехове настрана, махнете ги надалеч! Хора със стари мехове и старо вино не са за Царството Божие. Не искам те да излеят старото си вино, но искам новото да турят в нови мехове.

Този зов към вечно обновяване е единствената разумна форма на радикализъм, която може да съществува. Промяна, жертвата в името на новото, в името на Божественото. Всяка друга промяна би била неразумна самоцел. Всяка разумна (в този смисъл) промяна е носене на кръста, път към Царството Божие.

[Багира]

Този зов към вечно обновяване е единствената разумна форма на радикализъм, която може да съществува. Промяна, жертвата в името на новото, в името на Божественото. Всяка друга промяна би била неразумна самоцел. Всяка разумна (в този смисъл) промяна е носене на кръста, път към Царството Божие.

Напълно съм съгласна.

Но проблемът е кой да извърши тази радикална промяна, какво е участието на личността в нея.