Как възприемате вие смъртта в настоящия момент?

[ris_78]

Всеки народ си има религия,и вярвания.В крайняа сметка ги обобщаваме до смъртта дори с тези ,които се съмняват в съществуването на някакъв друг живот след смъртта.От това изхождам ,че живота е може би е най-голямата ценност,която трябва да пазим.Дори да не вярваме в някакъв задгробен живот, сме свикнали с мисълтта ,че ще умрем,може би единственото примирение за някого, че това не могат да го променят и най-големите сили в живота ни,може би безнадеждност,или предпоставка за щастлив живот-личен избор.Как възприемате вие смъртта в настоящия момент?За мен е примирение с края и нов живот.Надявам се за секунда никога да не го забравям.

[Roemy]

За мен смъртта е сваляне на старата дреха и обличане на нова по - чиста и по - удобна. Единственото , което ме притеснява е , дали бързо и безболезнено ще се проблека. До колкото знам , когато човек изпитва нечовешки болки идва един момент ,в който излизаш от тялото си и естествено чувството за болка изчезва.

[тамплиер]

Мразя смъртта.Не искам да умирам.

[тамплиер]

Страх ме е да загубя близките си хора.Страх ме е да кажа кой съм на света да не ме убият.Страх ме е от всички мъчения на земята.............много ме е страх........

[mihailo]

Трабва да обичаме Бога повече от живота.А ние живем и се движим в Бога.А когато му дойде времето ще бъдем ....

[Креми (късметче)]

Страх ме е да загубя близките си хора.Страх ме е да кажа кой съм на света да не ме убият.Страх ме е от всички мъчения на земята.............много ме е страх........

Страхът е лош съветник.

Близките ни са винаги с нас. И са много повече, отколкото предполагаме.(Визирам минало, настояще и бъдеще.)

Болката се среща много по-често по време на живота, отколкото в краткия момент на смъртта. И не е задължителна. Не случайно народът казва за някой, починал в съня си, че е бил чист, праведен човек.

------------------------------------

П.П. След време светът ще оцени огромната роля на прекрасната писателка Дж. Роулинг, която в цялата си поредица и особено в 5-та книга - "Хари Потър и Орденът на феникса" дава на бъдещите поколения правилна представа и спокойно отношение към смъртта.

Редактирано Септември 20, 2008 от късметче

[Светлата]

За мен лично смъртта е пречистване; за мен като човек, който трябва да остане на земята и да преживее смъртта на някой друг, бих казала, че смъртта е празнота, която не може да запълниш.

[LG_]

За мене всичко що се касае до смъртта е изяснено в песеннта "Към Сион"!

Нека живеем така, че да не ни е срам след като ни покажат записите на нашето земно съществуване!

[Силвия СД]

Не се плашете от смъртта. Без нея няма раждане.

Ние всеки ден, всеки час, всеки миг... умираме по малко. И се раждаме изново.

Аз умирам и светло се раждам-

разнолика, нестройна душа,

през денят неуморно изграждам,

през ноща неуморно руша.

Призова ли дни светло смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли бури край мене,

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с лъчите си тя,

в пролетта, като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в безспира,

гасне мълком живот неживян,

и плачът ни за пристан умира,

низ велика пустиня развян.

Димчо Дебелянов

[ris_78]

Не се плашете от смъртта. Без нея няма раждане.

Ние всеки ден, всеки час, всеки миг... умираме по малко. И се раждаме изново.

Аз умирам и светло се раждам-

разнолика, нестройна душа,

през денят неуморно изграждам,

през ноща неуморно руша.

Призова ли дни светло смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли бури край мене,

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с лъчите си тя,

в пролетта, като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в безспира,

гасне мълком живот неживян,

и плачът ни за пристан умира,

низ велика пустиня развян.

Димчо Дебелянов

Може би не,може би да

Човекщ може би е мъртвец всеки ден

[Guest hrisko_89]

Повече ме е страх от болката в живота и в момента на смъртта, не толкова че щу умра.

[Донка]

Ограничеността на човешкия ум създава усещането за смърт. Всъщност "смъртта" е само един кратък момент от Живота - смяната на състоянията и формата.

Болката в живота (в сърцето) стимулира развитието, учението, когато умът наложи някакви стандарти за света и така блокира естествените им катализатори.

Когато умът упорито отказва да реагира на тези стимули и ги обяви за врагове, се налага "преинсталацията".

Когато тялото си изслужи службата или вече не е в състояние да я носи, само започва обновяването...

[ris_78]

Жалко ,че много малко хора пишат във форума ,независимо от

тяхната религия, независимо дали е християнска или друга, има много еродирани хора и от друга религия,Никога никой не се е интересувал като човек, дали ще умре,от политици,попове и други вярващи хора, от хора с много пари,не вярвам .До ден днешен никой нищо не е обявил официално...Защо? За мен някой манипулира много неща.Аз никога не съм изпитвала някакви свръхестествени усещания за които да разказвам, но защо никой не изучава Ванга?Изучавали ли са Ванга?

[Атлантида]

Жалко ,че много малко хора пишат във форума ,независимо от

тяхната религия, независимо дали е християнска или друга, има много еродирани хора и от друга религия,Никога никой не се е интересувал като човек, дали ще умре,от политици,попове и други вярващи хора, от хора с много пари,не вярвам .До ден днешен никой нищо не е обявил официално...Защо? За мен някой манипулира много неща.Аз никога не съм изпитвала някакви свръхестествени усещания за които да разказвам, но защо никой не изучава Ванга?Изучавали ли са Ванга?

Не са ми известни много сериозни изследвания в областта на "свръхестествени" явления и феномени, като Ванга, примерно, които да са дали истински задоволителен резултат, поне за сега. Или изобщо не се намира обяснение, или изводите до които се стига са в противоречие с съвременните научни постулати, за това и тактиката е да не се коментират, все едно че нищо не се е случило."ни чул, ни видял"

...

Ето какво казва Б. Дуно по повод съвсем естествения, според мен, страх от смъртта.

" Не се страхувайте от смъртта, защото тя освобождава човека от всички задължения и ограничения.

Като говорим за смъртта, гледайте на нея като на процес на освобождаване."

тамплиерПубликувано на Sep 19 2008, 20:02 Страх ме е да загубя близките си хора.Страх ме е да кажа кой съм на света да не ме убият.Страх ме е от всички мъчения на земята.............много ме е страх........

Общо взето това са нормални човешки страхове и всеки ги има.

[Креми (късметче)]

В сайта на Джуна четох преди време (бях го намерила в гугъл случайно), че държавните органи са я изследвали 6 месеца, без да й дадат право да се върне в къщи и да поддържа връззка с близките си, след което косата й била наполовина побеляла.

Макар и с повече възможности, всички са хора.

[Станимир]

Пред смъртта винаги човек ще изпитва известен страх, подобно на страха от всичко неизвестно или по-скоро не изживяно като личен опит. Разбира се човек е умирал хиляди пъти, но ако няма отключени спомени за това, той естествено ще се страхува и ще запази едно "ами ако..." в ума си. Отношението на хората към смъртта, в повечето случаи е като към нещо неизвестно.

Изживяването на смъртта, до голяма степен зависи от представата която човек предварително си е създал за този момент. То може да е прекрасно, безсъзнателно или пък трудно. Положителното самовнушение в тази връзка няма да е излишно и ще помогне на човек сам да определи начина по който ще напусне земния си живот.

[borislavil]

Разрешението на проблема за смъртта се явява крайъгълен камък за духовното ни развитие. Не случайно светите отци казват:”Помни смъртта!” Обикновено, по някаква атавистична инерция, сме склонни да противопоставяме смъртта на живота, но смъртта просто е част от всеобемащия живот, а той трябва да бъде опознат в своята цялост и то не интелектуално, а екзистенциално, защото всеки интелектуален подход към такъв сериозен проблем като смъртта е само бягство от него. Ние трябва да се научим да умираме, за да разберем в действителност, а не на теория, какво представлява смъртта. Тогава ще се избавим от естествения страх от смъртта, която ни плаши със своята неизвестност… Ще придобием усещането за свобода, защото смъртта е просто преход от видимото към невидимото измерение на необятната действителност. Учителя дава един пример с бучката захар в чая – тя се стапя и става невидима, но не изчезва. Много болка и скръб попива човек в себе си, докато осъзнае всичко това. Дори и тогава, когато загуби духовно близък човек, душата му се изпълва с тъга, защото смъртта в известен смисъл е раздяла… понякога по – дълга, понякога по – кратка… ти никога вече няма да видиш това любимо същество в тази форма, чрез която се е проявявало то, и колкото по – слаба е била различителната ти способност, колкото повече си бил склонен да отъждествяваш форма и съдържание, толкова и болката ти ще бъде по – голяма, както и при собствената смърт… тази сантиментална привързаност към тялото е причината да страдаме толкова много. Но Любовта побеждава дори и смъртта. Затова и Христос казва: „Дерзайте! Аз победих смъртта!”, а поетът добавя своето истинно прозрение: „За душите що се любят и смъртта не е раздяла.”

[Максим]

Ние трябва да се научим да умираме, за да разберем в действителност, а не на теория, какво представлява смъртта.

Как?

[Валентин Петров]

Ние трябва да се научим да умираме, за да разберем в действителност, а не на теория, какво представлява смъртта.

Как?

В дълбока медитация човек не осъзнава дали е мъж или жена, жив или мъртъв.

Мислите спират напълно. Остава усещането за съществуване и осъзнаването на собствената истинска природа - знание, свобода, блаженство.

В Самадхи, сърцето и дишането спират също. Азът се слива с Океана на съзнанието, Махат Сат Пуруш.

"Смъртта бе за него приятел и брат", Вазов

Смъртта дава смелост, свобода, могъщество, сила, вяра, устрем. Безсмъртната душа минава през всичко, преодолява всичко. Който осъзнае своята природа, може да я прояви.

Ако приживе не си бил на оня свят, и като умреш никак няма да идеш. Виждам, като ще идеш на оня свят, гледам живите къде отиват. Обикна един човек, аз съм в оня свят. Възлюбя един човек, аз съм в оня свят. Имам вяра в него, аз съм в оня свят. Имам надежда в него, в оня свят съм. Милостив съм, в оня свят съм. Добър съм, в оня свят съм. Ти добър не си, как ще бъдеш в оня свят? Оня свят е на добро, оня свят е на любовта, оня свят е на обичта, оня свят е на светлите мисли, на добрите чувства. Може ли цветя да цъфтят без светлина и без топлина? Някои казват: „Не може ли без любов?“ Вас ви е страх от любовта. Ти, като обичаш, си в оня свят. Като обичаш и като любиш, ще си в оня свят. Туй трябва да бъде новото разбиране – който люби, е влязъл в оня свят.

Важни и належащи неща

[Guest Fut]

Господи не искам нито смърт нито живот искам само Теб. По памет, някъде съм го срещала. Какво означава само Теб!? Вътре в Любовта + Мъдростта + Истината. Когато си в това Велико единство няма значение дали си в този или онзи свят защото Живота истинския е непреривен и от тук нататък следват само думи... Поздрави Вальо радвам се че отново срещнах душата ти. АУМЪ

Редактирано Септември 24, 2008 от Fut

[Guest Fut]

Мразя смъртта.Не искам да умирам.

Страх ме е да загубя близките си хора.Страх ме е да кажа кой съм на света да не ме убият.Страх ме е от всички мъчения на земята.............много ме е страх........

Омразата и страхът са демони с които трябва да се справиш сам/а изправяйки се срещу тях пред самия/самата себе си с абсолютна искреност. Казано е че истината ще ни освободи. Омразата и страхът привличат, увеличават те изпиват енергията и жизнените ти сили и те поробва т.е. ти вече си в смъртта чрез тях и няма нужда това да се случва физически...Просто отвори себе си, сърцето си за Бог, това се нарича покаяние. Навлез в скришната си стаичка и чрез молитва която извира от сърцето, не заучена а със свои думи кажи всичко, цялата истина колкото и болезнена да е тя. Помоли Бог за прошка и за промяна покани Любовта в душата си и ще видиш. Стават чудеса

[ris_78]

Защо нямаме право да знаем със сигурност ,че има някакво съществуване след смъртта?За да ни провокира към действия, за които очакваме безнаказаност?За да оценяваме всеки един момент който имаме на разположение,за да покажем обичта към любимите ни хора?Защо всеки изживява страха от смъртта,безсилието пред нея?Защо ни причинява толкова тъга и болка?Такива въпроси ми се въртят днес в главата ,но не от някакъв окултен ъгъл, от общочовешки ,макар единия да ни води до другия.

[Станимир]

Защо нямаме право да знаем със сигурност ,че има някакво съществуване след смъртта?За да ни провокира към действия, за които очакваме безнаказаност?За да оценяваме всеки един момент който имаме на разположение,за да покажем обичта към любимите ни хора?Защо всеки изживява страха от смъртта,безсилието пред нея?Защо ни причинява толкова тъга и болка?Такива въпроси ми се въртят днес в главата ,но не от някакъв окултен ъгъл, от общочовешки ,макар единия да ни води до другия.

Ще се опитам да спестя прекаления окултизъм, обаче без него в случая не може. Всъщност, моментното състояние е по-доброто за хората. Например, знаем, че едно тежко изживяване може да остави неизлечим отпечатък за цял живот, или пък навиците – хората в повечето случаи се зависими от тях до смъртта си. Ако пазим спомена за подобни неща от минали животи, те ще се окажат прекалена спънка. Промяната, развитието ни би станало много по-трудно. Като добавим и това, че в миналите си животи всеки е вършил множество престъпления, тъй като не винаги е бил на сегашното си ниво на развитие, то могат да се получат тежки депресии от научаването на подобни подробности. Може да сме извършили нещо и неумишлено, последствията обаче да са засегнали много хора. Също може да сме били много известни или богато, дори владетели. Тогава тежестта от миналото, когато са живели безгрижно и „по царски“ ще се окаже не по-малък привързващ фактор. Друго: много от хората, които са около нас в ежедневието, са били в някакви отношения с нас и през изминалите животи. Т.е. ние в миналия си живот сме изградили някакво предубеждение, което ако е съществувало, когато сме се срещнали с тези хора в този си живот е щяло сериозно да повлияе на отношенията ни с тези хора, които може и да са кармични. Примери могат да се дадат и още.

Още по-тежко би станало за човека ако има спомен за живота си извън ограниченията на физическото си тяло. В сравнение с живота в надземните светове, този във физическо тяло е затвор. Не го казвам от личен опит де, но много автори го твърдят, а е и нормално да се предположи. Всъщност хората, които си спомнят минали животи не са малко, но тези които си спомнят живота между две въплъщения са изключително малко. Явно има защо.

И на последно място спомените за минали прераждания се пазят на ниво на съзнанието, до което има достъп човешката душа, това е паметта на самата душа, но много малко хора са съзнателни на това ниво. Тези спомени са над нивото на тази част от нас, която се въплъщава като отделна личност. Ако бяха на нивото на въплъщаващата се личност, те биха се изгубвали с физическата смърт.

Част от минали прераждания може да се възстанови и от т.нар акашови записи, но те не са точно наши спомени, а по-точно отпечатък от случилите се събития в самата материя, и много лесно може да се объркаме, и да вземем събитие случило се с друг човек, за случило се с нас.

[Guest hrisko_89]

Днес като научих, че ТАМ е по - строго от тук и даже повече се работи, нещо не ща да умирам, преди да го науча имах по - положително отношение ( покой, почивка от земния живот, красота), ама сега...цц

[ris_78]

Абсолютно съм съгласна със Станимир.Понякога дори спомена за настоящия живот може да се окаже непосилен товар.Явно смъртта има някаква роля,смисъл щом се явява като константа във всеки човешки живот.Не че е нещо непреодолима , дори за атеист човек за възприемане.Сама по своето съществуване си мисля, че би трябвало да има някакъв по-дълбок смисъл,обобщаващ,обединяващ.Не може би просто е граница, и търсим и я натоварваме незаслужено с прекалено много смисъл.