Милостта и милосърдието

[Станимир]

Интересно ми е, как може да се отрича умът и в същото време да се затъва в безсмислени философски съждения, като се говори и за средния път? Как може любовта да е навсякъде, а в същото време да се отрича възможността на мисълта да бъде неин носител? Как може да се отрича способността на човека да изпраща любов чрез положителните си мисли? Затъва се в чужди разсъждения за аз-а, като се забравя, че това неизменното, което е в неговата основа, не го отрича, а го съдържа в себе си. Ако в момент на необходимост от милосърдие започнем да разсъждаваме върху това дали мотивацията ни е егоистична или не е, то най-вероятно въобще не притежаваме милосърдие, а моментът ще бъде пропилян. И всъщност защо ни е да знаем дали сме проявили милосърдие според някакви критерии? Постъпили сме така както сме преценили, възоснова на качествата, които притежаваме (духовни или не). Може да се окаже правилно или не съвсем. Това трябва да оценим и ако е необходимо да поправим. Дали се вписва в определението ни за милосърдие, няма никакво значение. Всъщност, кое е милосърдието: нашето вътрешно отношение или предприетото от нас действие и резултатът от него? Аз си мисля, че милосърдният човек чувства милосърдието в себе си. За него няма никакво съмнение дали го притежава или не. А и няма особено значение, тъй като по този начин човек просто е себе си. Да, има и такива, които само се мислят за милосърдни. Разликата между тях и първите е, че постоянно изпитват необходимост да го доказват (милосърдието си). При тях обаче истинското милосърдие все още спи някъде надълбоко.

Редактирано Октомври 9, 2009 от Станимир

[Виктор]

Искам да се изкажа малко по-обобщено за милостта и милосърдието. Ние физически и духовно живееме в свят изтъкан и съществуващ от десетте божий заповеди - старозаветен свят. Но и природно-родения човек е старозаветен и пронизан от тези заповеди, което не означава обаче, че ги спазва, а дори, че е възможно това. Ежедневно тези заповеди (стар завет) вложени в човека не се спазват, което води до страдание и напрежение. Когато в резултат на тези мъки, се направи стъпка съобразена със закона (стария завет) влизане в руслото на завета, се получава облекчаване и известна хармония със света (закона), тоест очукан и пообрулен страдащия се подчинява на закона и съответно влиза в "правия" път. Този закон съставен от десетте заповеди е концепция, чрез която се озъбтява човешката лудост в материята, която довежда и до дисбаланс земната природа.

Е от тук насетне следва въпросът - възможно ли е в този казуален свят пронизан от закона, да вирее свободно и да се развива друга по-висша идея, подобна на новия завет (алтруистична), коята да притежава качествата - милост и милосърдие. За да се излезе от закона според мен, който го иска естествено, трябва да се придобие новозаветна същност. Но очевидно е, че, ако е възможно да съществува по-висш закон от старозаветния, като такъв, той би помел от лицето на земято по-нисшия в еволюционно отношение и би го заменил. Е това до сега не съм го забелязъл в глобален мащаб, тоест - новозаветен закон не би могъл да се развие и съответно в абсолютен смисъл качествата му - милост и милосърдие. По-скоро някакви техни сенки могат да се забележат, което все пак е утешително, но не е достатъчно.

[Guest Кристиян]

Искам да се изкажа малко по-обобщено за милостта и милосърдието. Ние физически и духовно живееме в свят изтъкан и съществуващ от десетте божий заповеди - старозаветен свят. Но и природно-родения човек е старозаветен и пронизан от тези заповеди, което не означава обаче, че ги спазва, а дори, че е възможно това. Ежедневно тези заповеди (стар завет) вложени в човека не се спазват, което води до страдание и напрежение. Когато в резултат на тези мъки, се направи стъпка съобразена със закона (стария завет) влизане в руслото на завета, се получава облекчаване и известна хармония със света (закона), тоест очукан и пообрулен страдащия се подчинява на закона и съответно влиза в "правия" път. Този закон съставен от десетте заповеди е концепция, чрез която се озъбтява човешката лудост в материята, която довежда и до дисбаланс земната природа.

Е от тук насетне следва въпросът - възможно ли е в този казуален свят пронизан от закона, да вирее свободно и да се развива друга по-висша идея, подобна на новия завет (алтруистична), коята да притежава качествата - милост и милосърдие. За да се излезе от закона според мен, който го иска естествено, трябва да се придобие новозаветна същност. Но очевидно е, че, ако е възможно да съществува по-висш закон от старозаветния, като такъв, той би помел от лицето на земято по-нисшия в еволюционно отношение и би го заменил. Е това до сега не съм го забелязъл в глобален мащаб, тоест - новозаветен закон не би могъл да се развие и съответно в абсолютен смисъл качествата му - милост и милосърдие. По-скоро някакви техни сенки могат да се забележат, което все пак е утешително, но не е достатъчно.

Правилно. Така че, ако природата на това битие е диалектична, то явленията в нея са от същото естество. Придобиването на нова същност е възможно в този свят- писано е, че Христос е слязъл и в тъмницата (този свят) да проповядва . Така че, точно тук, в тъмницата е възможно "ново начало". Но, както също така е писано- новото вино се налива в нови мехове. Т.е. такива, каквито сме си по природа, ние нямаме (и не бихме могли да имаме) и халер от това, което представлява Божественото, освен сянката от Божественото, което ние наричаме подобие. Подобие обаче, не означава еднаквост, нали?

[Ники_]

Интересно ми е, как може да се отрича умът и в същото време да се затъва в безсмислени философски съждения, като се говори и за средния път? Как може любовта да е навсякъде, а в същото време да се отрича възможността на мисълта да бъде неин носител? Как може да се отрича способността на човека да изпраща любов чрез положителните си мисли? Затъва се в чужди разсъждения за аз-а, като се забравя, че това неизменното, което е в неговата основа, не го отрича, а го съдържа в себе си. Ако в момент на необходимост от милосърдие започнем да разсъждаваме върху това дали мотивацията ни е егоистична или не е, то най-вероятно въобще не притежаваме милосърдие, а моментът ще бъде пропилян. И всъщност защо ни е да знаем дали сме проявили милосърдие според някакви критерии? Постъпили сме така както сме преценили, възоснова на качествата, които притежаваме (духовни или не). Може да се окаже правилно или не съвсем. Това трябва да оценим и ако е необходимо да поправим. Дали се вписва в определението ни за милосърдие, няма никакво значение. Всъщност, кое е милосърдието: нашето вътрешно отношение или предприетото от нас действие и резултатът от него? Аз си мисля, че милосърдният човек чувства милосърдието в себе си. За него няма никакво съмнение дали го притежава или не. А и няма особено значение, тъй като по този начин човек просто е себе си. Да, има и такива, които само се мислят за милосърдни. Разликата между тях и първите е, че постоянно изпитват необходимост да го доказват (милосърдието си). При тях обаче истинското милосърдие все още спи някъде надълбоко.

Благодаря за въпросите!

Умът има много аспекти, според мен. Умът е сбор от концептуални и доста често разхвърляни мисли.

Идеята е за отхвърляне на концепцията за "аз", което според мен е относителна причина за разделението и страданието в света.

Ето защо посочих и твърдо стоя зад мнението си, че концепцията - "Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина"." е твърде опасна.

От една страна имаме "аз", което продължава да ни държи в разделенията и дуалността, от друга страна имаме и предпочитания на този "аз", което като цяло е достатъчно красноречиво.

Ето защо, според мен, тези съждения, които отправих в по-предишните постове, не са до толкова безсмислени.

Няма да отправям твърдение, дали съжденията ми лежат само на философия, или на практика, това не е важно, ако те казват истината.

Никъде обаче не съм писал, че той (умът) бива да бъда отричан. Напратив той е необходима и е част от Пътя. Отричането е насилие.

Да се придържаме към "средния път" на Буда става също чрез ума. Когато достигнем състоянието на Буда, това придържане ще отпадне, защото постигналия и без придържане стои прав.

Не мисля също, че това, което пиша ми е чуждо. Би било мерско, ако пиша без да имам опит с това, или онова.

Що за човек ще съм, ако пиша само на базата на прочетено от мен?

Мисълта и Любовта са две различни неща. Любовта е чувство. Мисълта може да е предпоставка за появата на Любов, стига тази мисъл да не е от позицията на "аз".

Мисълта стои в шести център. Двете мозъчни полукълба представляват двете венчелистчета на шестия лотус, или по-точно на това, с което изобразяват шеста чакра.

Едното венчелистче символизира лявата хемисфера, а другото - дясната хемисфера. Едно носи символът Луна, а другото - Слънцето. Едно е егото, а другото - СуперЕгото. Едно е логиката/философията/прагматичността, а другото е интуицията/абстрактността. Тук са мислите - в хемисферите.

Шестия център е като братче с третия център, където са емоциите. Любовта обаче не е емоция, тя е чувство.

Ето защо Любовта и четвъртия център не се свързват с шестия център, а се свързва пряко със седмия център, където е Пустотата/Изначалната Буда Природа/Самадхи/Нирвана и пр.

Размишлението може да те отведе частично да Любовта, което на изток се нарича Сарвикалпа Самадхи, но не е до безвъзвратното Нирвикалпа Самадхи.

Сарвикалпа Самадхи е свързано с шестата чакра, докато Нирвикалпа Самадхи със седмата.

При първото мислите продължават да си съществуват, докато при второто има големи паузи мужду мислите - с часове, с дни, даже накрая съвсем изчезват.

За другото абсолютно споделям. Милосърдния човек няма нужда да доказва своето милосърдие дори пред себе си. Любящия човек също няма подобни нужди. Това се живее и то само доказва себе си.

Не мисля, че тук сме дошли да се нападаме един други, Станимир.

Донка няма нужда от защита. Мисля, че и самата тя е прекалено силна.

Иначе ти благодаря за индиректните етикети. Ще ти прочета поста още няколко пъти и евентуалното ми припознаване с някои от изложените неща в него, само ще ми бъде от полза.

Все пак не мисля че съм ти враг, нито на теб, нито на Донка.

Бъдете здрави!

Редактирано Октомври 9, 2009 от Ники_

[Cveta5]

Е от тук насетне следва въпросът - възможно ли е в този казуален свят пронизан от закона, да вирее свободно и да се развива друга по-висша идея, подобна на новия завет (алтруистична), коята да притежава качествата - милост и милосърдие. Възможно е,Виктор,силно вярвам че е възможно!Не с борба,и не с жертви,а с усилия да надскочим човешката си природа,която разделя света на светъл и тъмен."Милосърдието е мощ на Праведния."-това е от Пураните.И милосърдието,и праведността са втъкани в призива "Обичайте се",от Новия завет.Лесно се пише,удоволствие е да се чете,трудно е всичко написано и прочетено да се живее.Е,понякога успявам,но не се обезсърчавам.

[Станимир]

Ники, никого конкретно не защитавам и никого конкретно не нападам. Но да, някои от изложените неща бих могъл да отнеса към тебе. Други бих отнесъл към други хора. Важното обаче е всеки сам къде ще се открие.

п.п. За съжаление темата твърде много заприлича на някои други. Винаги когато се заговори за диалектика става така – всичко става скучно и еднообразно.

[Ники_]

Но да, някои от изложените неща бих могъл да отнеса към тебе.

[Radka]

Милосърдие ясно показва какво е - милост...сърдечност, а това показва и колко сме милостливи, сърдечни т.е. какво е вътре в сърцата ни, как чувстваме човека насреща ни...милосърдие е да даваш това което имаш със сърцето си на човека, който няма , който е лишен да има поради неравноправие. или неразбиране. Това даване не се отнася само за материални неща, макар и да ги включва. Духовното е движещото в сърцата ни, когато тръгнем към даден човек...да служим на хората значи да служим на бога и колкото отдаваме толкова ни се прибавя, защото сме една връзка на това което е горе и това което е долу, ние сме ваххан на Бога защото и сам Исус това е правил и на това е учил, макар хората да предпочитат да си затварят очите за това. И каква ли идеология в повече от това би ни събудила ???

[Креми (късметче)]

Mилост наистина има много значения.

Те сякаш са обединени от една основна позиция;

милост е да забравиш за собствените си представи и идеи,за собственото желание да действаш по определен начин и да се подчиниш и хармонизираш напълно с желанието на отсрещния.

Доколкото имаме отношение към някого / нещо, няма начин да се избегне разделението на "аз" и "ти". Така милост се явява оценката на някого за отношението на друг към него или трети лица.

Милост може да е също и само готовността да проявим тези качества.

Кога един цар е милостив?

Кога едно дете се усмихва мило?

Коя жена има качества да стане милосердна сестра ( както много разумно са спрели да наричат мед. сестри) ?

Мило-сърдие уточнява, че самоотречението минава през сърцето, през сърдечна чакра, която е достатъчно развита, за да прояви това качество.

Не през ума, затова милосърдието често оставанеразбрано от околните.

Мил - милостив - милосърден са 3 стъпала в развитието.

1. Човек, имащ качества да проявява милост и милосърдие.

2. Проявяващ в определен момент тези качества, запазвайки известна дистанцираност на собствената си личност.

3. Проявяващ в голяма степен и за дълго време тези качества, така че те стават част от идентичността му.

Редактирано Октомври 10, 2009 от късметче

[Ники_]

Mилост наистина има много значения.

Те сякаш са обединени от една основна позиция;

милост е да забравиш за собствените си представи и идеи,за собственото желание да действаш по определен начин и да се подчиниш и хармонизираш напълно с желанието на отсрещния.

Доколкото имаме отношение към някого / нещо, няма начин да се избегне разделението на "аз" и "ти". Така милост се явява оценката на някого за отношението на друг към него или трети лица.

Милост може да е също и само готовността да проявим тези качества.

Кога един цар е милостив?

Кога едно дете се усмихва мило?

Коя жена има качества да стане милосердна сестра (както много разумно са спрели да наричат мед. сестри) ?

Мило-сърдие уточнява, че самоотречението минава през сърцето, през сърдечна чакра, която е достатъчно развита, за да прояви това качество.

Не през ума, затова милосърдието често оставанеразбрано от околните.

Мил - милостив - милосърден са 3 стъпала в развитието.

1. Човек, имащ качества да проявява милост и милосърдие.

2. Проявяващ в определен момент тези качества, запазвайки известна дистанцираност на собствената си личност.

3. Проявяващ в голяма степен и за дълго време тези качества, така че те стават част от идентичността му.

Привет!

Така е и според мен.

Това, което ще пиша по-надолу е допълнение към горното.

Праведността се изразява в неотклонение нито наляво, нито надясно. Ще се опитам да си помогна с картинки в изразяването:

Когато "Срединия канал" (известен на изток като "Сушумна Нади") е чист, то Благодатта се спуска, огрявайки чакра след чакра и в последствие цялата форма и всяка нейна бръмка/клетка.

Във всеки един от центровете се случва нещо удивително. Когато Благодатта достигне до сърдечната чакра, то тя разцъфа в Любов, но за да се случи това спускане на Благодатта, човек не бива да клони към нито един от полюсите, т.е. с двойствеността трябва да бъде прекратено.

Нито да си в ляво, нито да си в дясно. Нито да си в "Ида Нади", нито в "Пингала Нади":

"Ида" и "Пингала" завършват именно в шести енергиен център и респективно отговарят за двете мозъчни хемисфери. Тук са миналото и бъдещето, преценките и концептуализирането. Тук е идеята за "аз", за единицата, за индивидуалността, независимо дали тя е като тяло (его), или като Дух/Душа (СуперЕго).

Въпреки, че тази картинка не е напълно точна, на нея също личи що е това "Средния Път" и какво точно е имал в предвид Буда:

С оглед на картинката, "Средния Път" е именно това движение на Енергията, което се извършва по Срединния канал - от седми енергиен център, към първи енергиен център. Абсолютно аналогично тези неща могат да бъдат открити в Кабала, Юдаизма, Християнството и Исляма.

Нарича се "праведност". Това е Пътя на Детето, при който няма мъжко, няма женско, няма "Адам", няма "Ева".

При това положение липва и идеята за "аз". Тук съществува "не аз". Тук е изначалния ум, който е представен в Будиската традиция, като "Чистата природа на "ума"*/Буда природата".

А ето ги и мозъчните хемисфери:

Тук са мислите и концепциите за "аз". Тук е его-то и СуперЕго-то.

Когато "Срединния канал" е почистен и отворен за енергията, то се получава насищане, изпълване, което според Авраам е въпросната "кабала".

Когато Благодатта достигне до шести енергиен център се случва въпросното затихване на мислите. Случва се с_мир_е_ние и кеф.

Как може да си хем праведник, хем да клониш настрани, към една от двете хемисфери, към дуалността? Това е невъзможно.

Случва се обаче доста често някой да е относително праведен и относително да пребивава в дуалността, в полярността/концептуалността, но колкото си по-праведен (по-прав), като човек, толкова по-малко ще попадаш в една от страните на шеста чакра, независимо дали тя е огряна от "Слънцето" или от "Луната".

В средата между двете венчелистчета е точно хипофизата и не попаднеш ли там не ще разбереш що е то Покой и Мир.

Хипофизта е част от "Средния Път", за разлика от мислите, независимо дали те са "светли", или "тъмни", защото мислите принадлежат на менталното ниво, което се изразява с шестата сфера/измерение/чакра и по-точно с нейните периферии.

Има ли мисли, още повече ако те са свързани с разделението на "аз" и "другите" (според мен всички мисли са до някаква степен свързани с разделенията), то е невъзможно да има Праведност и Любов в пълна степен. Мислите оставят своето върху Любовта, което според мен оцапва, нейната красота в различна степен.

Ако Благодатта започне да се спуска в този прекрасен низходящ процес, "отваряйки" центровете, както и сърцето за Любовта, но в същото време, чрез мислите, продължаваме да се опитваме да дърпаме и насочваме тази Любов в някаква избрана от "аз"-а посока, то това ще е най-вече поради личната ни комплексираност и пасив във втори енергиен център - острата нужда от признание. Тук вече сме излезли до голяма степен от праведността навлизайки с вниманието си и със "себе си" в някой от хоризонталите.

Според мен всеки опит да се насочи Любовта я изкривява и изопачава, освен ако "насочването"* не е станало естествено, т.е. ако тя самата не е започнала да тече към някого по естествен начин. Това е да възлюбиш и това не зависи от аз-а, защото не всеки има нужда от Любов по всяко време.

Любовта е трансформираща, на за някои все още страданието е "на мода" и те трябва да си го изживеят. Това разбира се хич не ни пречи да бъдем милосърдни и състрадателни към/с тази хора, но Любящи.. - само ако Любовта ни позволи и потече сама към тях.

Много пъти съм се опитвал да се напъвам и да отправям Любов в дадена посока. В последствие установих (бе ми преподадено), че това е форма на насилие, породена от неразбиране на дълбочината на нещата.

Според мен, Благодатта има за цел пълната трансформация и трансмутация на формата/човека, т.е. стремежа на Благодатта/Бога е да се спусне до първи енергиен център, където става и промяната на костите и костния мозък, а от там и на ядърцето на всяка една клетка и на ДНК-то и, което респективно променя наследствените белези, което ни откъсва от така наречения "първороден грях". Тоест тогава си променен изцяло и в най-голяма дълбочина.

За осъществуване на този процес е необходимо единствено с_Мир_е_ние от страна "аз"-а/егоизтичното съзнание. Друго Бог не иска от човека. Само да бъде послушен и нищо повече. Едва след като процесът завърши е добре да пилеем Любовта в разни хоризонти.

Е, винаги (при мен също) се е случвало човек да е привърженик на "свободната воля", която в повечето случаи се разминава с Божията, т.е. да съществува амбициозност за това, или онова.

Наистина, нарича се милосърдие, но доста разбирания за милосърдие са свързани със света и разделението на "аз" и "другите".

Поне за няколко минути ако можехме да сме истински милосърдни навътре, към себе си, та да бъдем и примирени, позволявайки на Благодатта да си свърши работата, без да се разсейва настрани нашата бедна на Любов "същност" (едва ли разбира се това е същността на човека).

Всичко това, което описах е част от Пътя, по който минава всеки. Пътят на всички ни не е само прав. Той често лакагуши наляво и надясно, применавайки през различни стадии, които само предшестват идването на "магистралата".

Всичко това е "Колелото на Дхарма", известно в Дао и алхимията като "Малкия/Големия Небесен Кръг".

"Милост ищя, а не жертва."

Милостив бъди и към себе си - завърши процеса, чрез Смирението, Съгласието (към съществуването на страданието) и Благодарността. После това ще имаш достатъчно време от Вечността да бъдеш милостив и Любящт към "другите". Но как ще бъдеш такъв, ако първо ти не си се изправил!?

Нивото в ученията, при което се поущряват "светлите" мисли (когато грее "Слънцето" - от дясно на шести център), е точно това ниво, което е преходното между нивото на "тъмните" мисли (когато имаме "нощ" и "Луна" - от ляво на шести център) и нивото, в което няма никакви мисли - Средния Път - хипофизата и епифизата - Покоят и Благодатта.

Ученията са стъпаловидни - от Тъмното към Светлото и от Светлото към Пътят, Истината и Живота, т.е. към Реалността.

Редактирано Октомври 10, 2009 от Ники_

[Розалина]

"А на братята разказваше това:

-Преди години обикалях България,правех своите научни изследвания над различни хора и научавах характера им.Един ден минавам край нивата на един работлив селянин.Той караше плуг с воловете си,които от време на време бодеше.Като ме видятой ми каза:

-Добре се разхождаш край нивите,нямаш работа,но виж как ние се потим по цели дни.

-Виждам всичко!Зная,че си работлив човек,но не си милостив.

-По какво познаваш?

-По воловете,които са надупчени от твоя остен...."

кн."Петър Дънов" авт.Г.Гълов изд.Импулс ,София 2007 г стр.143

Когато за пръв път се срещнах с писаното Слово на Учителя,имах усещането за нещо архаично и в същото време много ясно.

Мислех си.Къде е теорията,обясненията,с каквито се бях срещала в други съвременни автори.Търсех,търсех,а срещах едни простички неща ,макар и верни,но много обикновени.Нямаше я впечатляващата убедителност на сложното утвърждение.

Моето невежество търсеше познатата схема и рамка,логиката ,чрез която да си намести нещата и да бъде доволно.

Днес съм благодарна на това невежество,което ме накара да се позаровя и да рабера как нищо не знам,а само си мисля,че знам.Да усетя колко многопластови са беседите.В първия момент виждаш само най-първия пласт.Ако имаш желание и търпение да поработиш ,може и други да ти се разкрият.

Защо ви пиша това.Първо ,заради темата.Всеки може ,ако иска да тръгне и да разсъждава за себе си .Днес не караме плуг с волове,ама остени всички имаме .

Второ ,за да кажа на Ники,че тази книга ,от която е цитата ,е написана с Любов.Аз усетих тази вълна на Любов докато я четях.

И да споделя,че човек винаги изпраща към окръжаващи го свят това,което има в себе си.Онзи,който има Любов в себе си я излъчва към целия свят и не му е трудно да го прави.

Предлагам ви да приберем остените,защото те само ни пречат.А всеки има какво да даде на останалите.

Хубав ден.

[Ники_]

"А на братята разказваше това:

-Преди години обикалях България,правех своите научни изследвания над различни хора и научавах характера им.Един ден минавам край нивата на един работлив селянин.Той караше плуг с воловете си,които от време на време бодеше.Като ме видятой ми каза:

-Добре се разхождаш край нивите,нямаш работа,но виж как ние се потим по цели дни.

-Виждам всичко!Зная,че си работлив човек,но не си милостив.

-По какво познаваш?

-По воловете,които са надупчени от твоя остен...."

кн."Петър Дънов" авт.Г.Гълов изд.Импулс ,София 2007 г стр.143

Когато за пръв път се срещнах с писаното Слово на Учителя,имах усещането за нещо архаично и в същото време много ясно.

Мислех си.Къде е теорията,обясненията,с каквито се бях срещала в други съвременни автори.Търсех,търсех,а срещах едни простички неща ,макар и верни,но много обикновени.Нямаше я впечатляващата убедителност на сложното утвърждение.

Моето невежество търсеше познатата схема и рамка,логиката ,чрез която да си намести нещата и да бъде доволно.

Днес съм благодарна на това невежество,което ме накара да се позаровя и да рабера как нищо не знам,а само си мисля,че знам.Да усетя колко многопластови са беседите.В първия момент виждаш само най-първия пласт.Ако имаш желание и търпение да поработиш ,може и други да ти се разкрият.

Защо ви пиша това.Първо ,заради темата.Всеки може ,ако иска да тръгне и да разсъждава за себе си .Днес не караме плуг с волове,ама остени всички имаме .

Второ ,за да кажа на Ники,че тази книга ,от която е цитата ,е написана с Любов.Аз усетих тази вълна на Любов докато я четях.

И да споделя,че човек винаги изпраща към окръжаващи го свят това,което има в себе си.Онзи,който има Любов в себе си я излъчва към целия свят и не му е трудно да го прави.

Предлагам ви да приберем остените,защото те само ни пречат.А всеки има какво да даде на останалите.

Хубав ден.

Привет, Klaudia!

Ники не отрича съществуването на Любовта. Ники обръща внимание към възможността за поява на така нареченото щестлавие, т.е. когато някой "аз" се похвали в притежание и разпращане на Любов.

Любовта е от Бога и единствено Той, Въздесъщия ни Творец определя на къде да потече тя.

Не съм чел или чул за някой светец, или учител да самохвалства с Любов - "Аз пратих любов натам, или насам.".

Любов може да има в един човек и може да бъде предадена в творбите му - музика, книги,... и всякакви работи, но това препредаване става чрез Бога, а не чрез "аз"-а/личностното.

Защо?

Защото "аз"-а е умствена концепция, която е част от концептуалния логически ум, наречн на латински и гръцки – его.

Способно ли е его-то на Любов?

"аз"-а се намира най ясно в шести, а и също в трети център.

Любовта е в четвърти център, но при условието да е слязла Благодатта от седми към четвърти. Чак тогава Любовта може да се прояви чрез човека/формата (което е различно от „аз”), по Волята на Бога.

Докато Бог не отвори сърцето, то е неспособно да бъде проводник на Любовта.

Насочването и въобще посоките, разделенията и пр. идеи идват от главата, където както вече многократно писах се намира его-то и СуперЕгото.

„Аз управлявам и насочвам поток от Любов” – това, според мен си е чиста форма на СуперЕго.

Любовта не може да бъде управлявана. Тя е Свобода и всеки акт на насилие, или опит да и наденем юзди, ни лишива от нея. Това поне са моите бледи впечатления.

Ето някои неща също за размишление при евентуално желание:

Яков 1:

9 Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,

10 а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.

11 Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

12 Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

13 Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;

14 а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.

15 Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт.

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братие.

17 Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване.

І Коринтяни 1:

25 Защото Божието безумно е по-мъдро от человеците, и Божието немощно е по-крепко от человеците.

26 Понеже, братие, вижте вашето призвание, че измежду вас нема по плът мнозина мъдри, нито мнозина силни, нито мнозина благородни;

27 но Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите, избра пак Бог немощните на света да посрами силните;

28 още и худородните на света и унищожените избра Бог, и тези които не са нищо, за да съсипе които са нещо;

29 да се не похвали пред него ни една плът.

30 А вие сте от него в Христа Исуса, който стана за нас от Бога мъдрост, и правда, и освещение, и изкупуване;

31 тъй щото според както е писано: "Който се хвали, с Господа да се хвали."

І Коринтяни 2:

1 И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие;

2 защото решил бех да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет.

3 И аз при вас бех немощен, в страх и в големо треперане;

І Коринтяни 3:

4 Защото кога един казва: Аз съм Павлов; а друг: Аз съм Аполосов; не сте ли плътски?

5 Кой е прочее Павел, и кой е Аполос? Не са ли служители чрез които повервахте, и то както е Господ всекому дал?

6 Аз насадих, Аполос напои; но Бог възрасти.

7 Тъй щото, нито който сади е нещо, нито който пои, но Бог който възрастява,

8 А който сади и който пои едно са, и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата.

9 Защото ние сме съработници на Бога; а вие сте нива Божия, Божие здание.

10 Аз, според дадената ми от Бога благодат, като изкусен домозидател основание положих; а друг на него зиде. Но всеки да гледа как зиде на него.

11 Защото никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос.

Галатяни 1:

1 Павел, апостол не от человеци, нито чрез человека, но чрез Исуса Христа и Бога Отца който го е възкръсил от мъртвите,

Галатяни 2:

20 Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.

Ефесяни 2:

4 Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби,

5 и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени,)

6 И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса;

7 да покаже на идещите векове премногото богатство на своята благодат с добрината си към нас в Христа Исуса;

8 защото по благодат сте спасени чрез верата; и това не е от нас; Божий дар е:

9 не от дела, за да се не похвали никой.

10 Защото негово сме творение създадени в Христа Исуса за добри дела, които е Бог предуготвил да ходим в тех.

11 За това, помнете че вие некога си по плът езичници, наричани необрезани от тези които се наричат обрезани, с обрезване на плътта което става с ръце,

12 че в онова време бехте без Христа, отчуждени от гражданството Израилево, и странни от заветите на обещанието, без да имате надежда, и без Бога бехте на света;

13 а сега в Христа Исуса вие които некога си бехте далеко станахте близу чрез кръвта Христова.

14 Защото той е нашият мир, който направи двете едно, и развали средната стена на преградата;

15 като унищожи враждата с плътта си, закона на заповедите с постановленията, за да създаде в себе си двата в един нов человек, и да направи мир,

16 и в едно тело да примири и двамата с Бога чрез кръста като уби на него враждата;

17 и като дойде проповеда благовестието на мира на вас които бехте далеко, и на тези които беха близу;

18 защото чрез него и едните и другите имаме достъп при Отца в един Дух.

19 За то, не сте вече странни и пришелци, но съграждани на светиите и свои на Бога.

20 Понеже бидохте съзидани на основанието на апостолите и пророците, като е краеъгълен камик сам си Исус Христос,

21 на когото всичкото здание сглобявано расте за храм свет Господу;

22 на когото и вие наедно се зиждате за жилище Божие, чрез Духа.

І Тимотей 1:

1 Павел апостол Исус Христов, по повеление на Бога Спаса нашего и Господа Исуса Христа нашата надежда,

2 на Тимотея собственото ми във верата чадо: Благодат, милост, мир, от Бога Отца нашего, и Христа Исуса Господа нашего.

3 Както те молих, когато отхождах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на некои си да не предават друго учение,

4 нито да внимават на басни и безконечни родословия, които произвождат повече препирания, а не назидание Божие във верата, така прави.

5 А целта на заръчането е любов от чисто сърдце, от добра съвест, и от нелицемерна вера;

6 в които като погрешиха некои уклониха се в празднословие,

7 и искат да са законоучители, без да разумеват нито което говорят нито за което потвърдяват.

8 А ние знаем че законът е добър ако го употребява некой законно;

9 като знае това, че законът не бе положен за праведния, но за беззаконните и непокорливите, за нечестивите и грешните, неправедните и скверните, за отцеубийците и майкоубийците, за человекоубийците,

10 за блудниците, мъжеложниците, заробителите, лъжците, клетвопрестъпниците, и за всичко друго що е противно на здравото учение,

11 по славното евангелие на блаженаго Бога което ми бе поверено.

12 И благодаря Христу Исусу Господу нашему, който ми даде сила, че ме има за верен, и настани на службата мене

13 който бех изпърво хулител и гонител и обезчестител. Но помилван бидох, понеже без да зная сторих това в неверие;

14 и преумножи се благодатта на Господа нашего с вера и любов в Христа Исуса.

15 Верно и за всеко приимане достойно е словото, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които първий съм аз;

16 но за това бидох помилван, да покаже Исус Христос първом в мене всичкото си дълготърпение, за пример на тези които щеха да поверват в него за живот вечен.

17 А на Царя на вековете, на нетленнаго, невидимаго, едного премъдраго Бога, чест и слава във веки веков. Амин.

Еремия 17:

1 Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви,

2 Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.

3 О, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.

4 И ти, да! едвам оцеляла ти, Ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.

5 Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.

6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.

7 Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.

"аз"-ът винаги счита себе си за деятелят.

"и това не е от нас; Божий дар е: не от дела, за да се не похвали никой"

Ето и два въпроса също свързани с темата и за размишление:

Защо е твърдо често явление (с дребни изключения) и не е прецедент, по Пътя/Дхарма към Светостта, да се минава през Великомъченичеството?!

Защо всички Христови Апостоли не изявяват себе-то/себе си, като нещо значимо, а възхваляват Христа и Святия Дух, които евентуално ги изпълват?

Ето така започва Заветът, който оставя Свети Иван Рилски на своите братя.

Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята...

Та Ники не искаше да напише нищо друго, освен едно някакво си там предупреждение да не падне човека в капана на СуперЕгото, което все още твърди, че нещата стават от "аз"-а.

Просто идеята е за повече внимание, защото егото е хитро, а СуперЕгото е многократно по-хитро и по-трудно за различаване.

Редактирано Октомври 10, 2009 от Ники_

[Виктор]

Правилно. Така че, ако природата на това битие е диалектична, то явленията в нея са от същото естество. Придобиването на нова същност е възможно в този свят- писано е, че Христос е слязъл и в тъмницата (този свят) да проповядва . Така че, точно тук, в тъмницата е възможно "ново начало". Но, както също така е писано- новото вино се налива в нови мехове. Т.е. такива, каквито сме си по природа, ние нямаме (и не бихме могли да имаме) и халер от това, което представлява Божественото, освен сянката от Божественото, което ние наричаме подобие. Подобие обаче, не означава еднаквост, нали?

Така е Кристиян!

"Подобие обаче, не означава еднаквост, нали?" И аз мисля така. Човекът е "носител на образа" но не самият Образ. Няма покритие между "носителя" и "образа", то хипотетично е възможно, но след желание и наличието на определени предпоставки, и реализирането им в живота.

Аз Кристияне те подкрепям напълно и безрезервно! Преди около три, четири години ти и още един участник в този форум обсъждахте едни гностични евангелия. Аз не бях чувал тази дума, но в мен се породи голям интерес. Аз ви попитах - от къде мога да намеря такава информация и ти ми отговори, за което ти благодаря!

Е от тук насетне следва въпросът - възможно ли е в този казуален свят пронизан от закона, да вирее свободно и да се развива друга по-висша идея, подобна на новия завет (алтруистична), коята да притежава качествата - милост и милосърдие. Възможно е,Виктор,силно вярвам че е възможно!Не с борба,и не с жертви,а с усилия да надскочим човешката си природа,която разделя света на светъл и тъмен."Милосърдието е мощ на Праведния."-това е от Пураните.И милосърдието,и праведността са втъкани в призива "Обичайте се",от Новия завет.Лесно се пише,удоволствие е да се чете,трудно е всичко написано и прочетено да се живее.Е,понякога успявам,но не се обезсърчавам.

Възможно е да се развие Cveta5. Възможно е да има милост и милосърдие, но когато те са новозаветни имат отношение само към новозаветното. Това взаимоотношение е подобно към подобно. Старозаветното има вземане даване със старозаветното. Новозаветното има отношение с новозаветното. В "старо" и "ново" влагам не буквален смисъл, а символичен. Когато има новозаветни милост и милосърдие, те спомагат за излаз от Закона, който пронизва и изтъкава вселената, слънчевата система, земята, природата, човека, обществото, пазарната икономика, демокрацията, тоталитаризма, човешките социални взаимоотношения. Тази милост вади и пробужда човека, който я пожелае, но не като му съдейства да се утвърди в света социално, икономически и т.н. А в него се поражда друго жизнено поведение и способности.

[Креми (късметче)]

Някъде горе прочетох, че Светостта минавала през Великомъченичеството.

Това е само поглед отвън.

Отвътре се вижда само Великото, няма усещане за мъчение, а по-скоро за спокойна неизбежност на случващото се, на абсолютно единствен възможен избор.

...

Като един мъник в сравнение с горното е вчерашното ми преживяване, когато моя приятелка ме попита с чиста загриженост и добронамереност:

"Ама как така не вкусваш месо? Как успяваш да се лишиш от него? Ами КаКво ядеш тогава?"

Вегетарианците ще ме разберат. А не-вегетарианците да си представят, че вместо за месо ги питат за мазут например.

Няма момент на жертва или измъчване. Има просто невъзможност да се мине на другия вариант ( мазут, месо или каквото и да е друго).

[Донка]

Способно ли е его-то на Любов?

"аз"-а се намира най ясно в шести, а и също в трети център.

Любовта е в четвърти център, но при условието да е слязла Благодатта от седми към четвърти. Чак тогава Любовта може да се прояви чрез човека/формата (което е различно от „аз”), по Волята на Бога.

Докато Бог не отвори сърцето, то е неспособно да бъде проводник на Любовта.

Насочването и въобще посоките, разделенията и пр. идеи идват от главата, където както вече многократно писах се намира его-то и СуперЕгото.

„Аз управлявам и насочвам поток от Любов” – това, според мен си е чиста форма на СуперЕго.

.......

Та Ники не искаше да напише нищо друго, освен едно някакво си там предупреждение да не падне човека в капана на СуперЕгото, което все още твърди, че нещата стават от "аз"-а.

Просто идеята е за повече внимание, защото егото е хитро, а СуперЕгото е многократно по-хитро и по-трудно за различаване.

Благодарност на Ники за пояснението. Много съществено уточнение, което ми се иска да развия.

Ако човек си помисли, че може да управлява поток от Любовта извън себе си, това вече наистина е болно его.

Всъщност милостта на пръв поглед изглежда като поведение, насочено към друг човек и излизащо от психичното поле на този, който я изпитва и проявява.

Всъщност, сега се замислих - това е изключително и само вътрешна дейност. И когато стане дума за егото и милостта - докато милостта е вътрешна психична дейност, егото служи на Любовта. В момента, в който си въобрази, че милостта му излиза вън от самия него и влияе върху другите, егото се е разболяло.

Какво означава "вътрешна милост", според мен, се опитах да обясня тук:

Вълната любов и светлина съвсем не означава натрапване на някаква наша воля върху другия човек, нито отбрана (която идея предполага наличие на заплаха, враг) - тя по-скоро оказва влияние на собственото ни психично поле в сектора, в който то усеща натиск отвън и има нужда от повече любов и светлина за почистване и поддържане на хармонията вътре и по границите на полето. Ако тази вълна не се прати съзнателно, полето започва само да прави опити за хармонизиране и след време го постига, ако е в нормално състояние, но това може да се постигне и съзнателно. Милостта може да бъде тълкувана, според мен, и като точно тази съзнателна дейност.

Така че егото не само е способно на милост, но това е неговото основно предназначение и роля.

[Станимир]

Нивото в ученията, при което се поущряват "светлите" мисли (когато грее "Слънцето" - от дясно на шести център), е точно това ниво, което е преходното между нивото на "тъмните" мисли (когато имаме "нощ" и "Луна" - от ляво на шести център) и нивото, в което няма никакви мисли - Средния Път - хипофизата и епифизата - Покоят и Благодатта.

Ученията са стъпаловидни - от Тъмното към Светлото и от Светлото към Пътят, Истината и Живота, т.е. към Реалността.

Поради това, че аз все още не съм се освободил напълно и непрекъснато от тъмните мисли; поради това, че в себе си все още забелязвам егоизъм; поради това, че съзнанието ми все още се отъждествява с личността ми, вместо с душата или висшето аз; поради всичко това, аз се чувствам прекалено здраво стъпил поне с единия си крак на първото стъпало, за да мисля за третото. След първото стъпало (това на егоизма) стои второто (това на отъждествяването с висшето аз, душата). Който в съзнанието си (не само на думи) е станал едно със своята душа, нека мисли за третото стъпало. Само че тогава е възможно в липсата на аз и на мисли да влага малко по-различно значение.

[Диана Илиева]

...

След като не се разпраща Любовта, как е поток, който прониква в нас и който минава през нас?

Кой точно влияе/управлява потока (Любовта), аз ли и остава ли тя чиста и непроменена, след евентуалното влияние на влиятеля, т.е. запазва ли своят вид, качества, форма, статут.., или спира да бъде същата тази Любов, която е била първоначално?

Наблюдавал съм сърцето. Когато то се "отвори" и когато Любовта го споходи, то ум липсва (анализ на това съм правил след като умът се "върне" и респективно - сърцето се позатвори).

Всяко пробуждане и активност на ума, "засенчват" сърцето и присъствието на Любовта намалява. Енергията от сърцето се пренасочва в ума. Сърцето се "затваря".

Когато умът/аз-а пристигне, Любовта си тръгва.

Кой би могъл да управлява Любовта, след като липсва управител (ум)?

...

Здравей, Ники!

Благодаря ти за подробните коментари по тази тема - беше ми много полезен!

Както и Виктор!

Замислих се над горните ти въпроси. Може би отговорът е "Сърдечният разум, когато го развием"?

[Guest НиколаДамянов]

Според уикепедия Дхарма (деванагари:धर्म) е многозначен религиозен термин, който се използва в източните религии - индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Понятието е сравнимо с пътя (Дао) в даоизма и най-простото значение е на универсален закон за живота, правило, според което животът трябва да бъде изживян. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина. Символът ѝ е колелото (Дхармачакра), което е изобразено на националното знаме на Индия.

Ники, ти това ли имаш предвид в горният си пост или нещо друго? Струва ми се, че влагаш друг смисъл...?!?

Кажи как разбираш това понятие? Каква е разликата с кармата например?

И при двете ли понятия основата е причинно-следствените връзки, или нещо друго има?

Ако има желание и някой друг може да изложи своите разбирания по въпросите...

Здравей, НиколаДамянов!

Дхарма... смисълът който влагам е Път (Дао), също и Духовната еволюция, както и самата трансформация/променя и всичко останало по Пътя/от Живота.

Дхарма е също Живот, като цяло.

Колелото на Живота, движението.

Карма - това е нещо, което може да се заработи и онаследи, като последствие от някакви условни причини/действия.

Кармата е част от Дхармата, т.е. по време на Пътя (Дхарма) пътуващия се сблъсква със следствията от делата си/действията си (Карма).

Благодаря ти за отговора! (не го бях видял)

Предполагах, че влагаш нещо подобно в Дхарма,...но възниква тогава въпроса за нейната съставна част Кармата. Тя значи е най-общо казано закон - причинно следствена връзка,... тоест каквото правиш - това получаваш. Всички го знаем. ОК!

Само че човек прави и лоши, и добри дела. Въпроса ми е за добрите... Как се вписва закона на Кармата при тях ? Примерно ти си отзивчив, благороден, правиш някакво добро дело, постъпки ...това по закона на кармата ли се отчита или по някой друг закон? Как се "осчетоводяват" това според дебели книги и какво е личното ти мнение в тази насока? (второто е по-важно лично за мен!)

[Ники_]

Благодаря ти за отговора! (не го бях видял)

Предполагах, че влагаш нещо подобно в Дхарма,...но възниква тогава въпроса за нейната съставна част Кармата. Тя значи е най-общо казано закон - причинно следствена връзка,... тоест каквото правиш - това получаваш. Всички го знаем. ОК!

Само че човек прави и лоши, и добри дела. Въпроса ми е за добрите... Как се вписва закона на Кармата при тях ? Примерно ти си отзивчив, благороден, правиш някакво добро дело, постъпки ...това по закона на кармата ли се отчита или по някой друг закон? Как се "осчетоводяват" това според дебели книги и какво е личното ти мнение в тази насока? (второто е по-важно лично за мен!)

[Guest НиколаДамянов]

Благодаря ти за отговора! (не го бях видял)

Предполагах, че влагаш нещо подобно в Дхарма,...но възниква тогава въпроса за нейната съставна част Кармата. Тя значи е най-общо казано закон - причинно следствена връзка,... тоест каквото правиш - това получаваш. Всички го знаем. ОК!

Само че човек прави и лоши, и добри дела. Въпроса ми е за добрите... Как се вписва закона на Кармата при тях ? Примерно ти си отзивчив, благороден, правиш някакво добро дело, постъпки ...това по закона на кармата ли се отчита или по някой друг закон? Как се "осчетоводяват" това според дебели книги и какво е личното ти мнение в тази насока? (второто е по-важно лично за мен!)

"Избяга" от въпроса,... но няма проблем, щом като не ти се говори за това. То и темата не е подходяща и изобщо сме много далече от нея. Друг е въпроса за "разумноста" и безумието да се опитваш да обосноваваш епистоларно понятия като "милост и милосърдие"... Ластици. Лично аз бих предпочел да ходя на седянка с някой баби и да говорим за времето и плетки... Ползата сигурно ще е по голяма. Така си мисля, но всеки сам си избира как да си "чеше" езика и съответно губи времето.

Между другото повдигнах този въпрос не, за да се заяждам или да търсим някакви "грешки" в различни учения или дебели книги, а да установим реално какво става с натрупването на "положителната" карма, както в някой книги се споменава, а някъде в това понятие се влага и дхарма... Мисля, че има много енигми и неразберане в това отношение, а нещата са ключови при воденето на един съзнателен живот и са пряко свързани с духовното израстване и усъвършенстване.

Светъл ден и Успех ти желая.

[Донка]

Благодаря на всички приятели, които споделиха и ще споделят своите размисли тук. Всеки от писалите по тази тема ми помогна да погледна от неговата различна гледна точка на милостта и милосърдието и да открия за себе си неща, които не бях осъзнавала досега.

Мисля, че ако повече говорим за завещаните ни от Христос и Учителя добродетели и за това как ги виждаме и проявваме във всекидневието си, ние ще създаваме в света около себе си милост и милосърдие, защото всеки вече знае,че светът му е такъв, каквито са неговите мисли. За каквото говори човекът, това ще получава - едни жестокост и омраза, лед и мрак. Други благост, добро, щастие - светлина и топлина. Бог ни е дал свободата и способността да осъзнаваме и да избираме мислите и чувствата си.

По темата имам още размишления и въпроси.

В паметта ми са се врязали думите на Лазарев за милостинята и благотворителността - те могат да бъдат милост и благост, но могат да бъдат и агресия, пред която мутренските юмруци са котенца.

Защо, как да се дава милостиня на просещите хора? И как да не се дава, защото е милостиня, но е обратна на милосърдието. Имаме и друга такава тема, но ми е интересно как ще я видим в този разговор.

Редактирано Октомври 12, 2009 от Донка

[petarstankov]

развивам една такава теория че източникът на цялата милост е забравен зад нещо наглед грозновато

и храната като милост си е нейна, разбира се вие сте се трудили честно, но може би може и така - това си е нейна милост, един грозноват образ, но сърцето може би е най (ако може тук да се използва най) красивото...

това е резултат на разкопки. едно съкровище вътешно по-красиво може би и от

а निताई

сигурно е много по-красив

и тук за съжаление съм чел големи работи (не за мен) ми идва просто да цитирам

jagat tārite prabhu tomāra avatāra

mora nivedana eka karaha ańgīkāra

SYNONYMS

jagat tārite — to deliver the whole world; prabhu — my Lord; tomāra — Your; avatāra — incarnation; mora — my; nivedana — petition; eka — one; karaha ańgīkāra — please accept.

TRANSLATION

Vāsudeva Datta told Caitanya Mahāprabhu, "My dear Lord, You incarnate just to deliver all conditioned souls. I now have one petition, which I wish You would accept.

karite samartha tumi hao, dayāmaya

tumi mana kara, tabe anāyāse haya

SYNONYMS

karite — to execute; samartha — capable; tumi — You; hao — are; dayā-maya — O merciful one; tumi mana kara — if You so desire; tabe — then; anāyāse — without difficulty; haya — it becomes possible.

TRANSLATION

"My Lord, You are certainly able to do whatever You like, and You are indeed merciful. If You so desire, You can very easily do whatever You want.

jīvera duḥkha dekhi' mora hṛdaya bidare

sarva-jīvera pāpa prabhu deha' mora śire

SYNONYMS

jīvera — of all conditioned souls; duḥkha dekhi' — by seeing the sufferings; mora — my; hṛdaya — heart; bidare — breaks; sarva-jīvera — of all living entities; pāpa — the sinful reactions; prabhu — my dear Lord; deha' — just put; mora śire — upon my head.

TRANSLATION

"My Lord, my heart breaks to see the sufferings of all the conditioned souls; therefore I request You to transfer the karma of their sinful lives upon my head.

jīvera pāpa lañā muñi karoń naraka bhoga

sakala jīvera, prabhu, ghucāha bhava-roga

SYNONYMS

jīvera — of all conditioned souls; pāpa lañā — accepting the sinful reactions; muñi — I; karoń — do; naraka — hellish life; bhoga — experience; sakala jīvera — of all living entities; prabhu — my dear Lord; ghucāha — please finish; bhava-roga — the material disease.

TRANSLATION

"My dear Lord, let me suffer perpetually in a hellish condition, accepting all the sinful reactions of all living entities. Please finish their diseased material life."

http://vedabase.net/cc/madhya/15/163/en тук има и коментар на Шрила Прабхупада

Аз нищо не разбирам, просто търся спокойствие.

И така, ако може би ако вие сте искрен човек, който съчувства, може би източик на тези чувства, както и на храната е най-милостивото същество, което външно може би не изглежда привлекателно

особено за очи, които са мъничко не съвсем правилничко възпитавали се

а това може би е чистота от по-високо, не знам, невинност и искреност -със сигурност, но може би известна доза неподозиране за размерите на проблемите и не знам защо липса на диалог със

http://www.gradski.bg/event.php?eventid=4355&type=7

Редактирано Февруари 17, 2010 от petarstankov

[Донка]

Всъщност на времето не случайно пуснах темата в този форум - за човешките отношения (не езотерика). Много разтягаме локуми и теоретизираме - царе сме, а дойде ли до прилагането на теориите.... или е рано, или не е мястото, или не е времето или просто ... забравяме. Или отново се опитваме да избягаме от делата в ... теорията. Защото е по-лесно. И не остават никакви следи.

Но по темата за милостта. Често съм чувала (и в миналото аз самата мислила и казвала) - "толкова ми дожаля..."

Според вас "дожаля ми" - милост ли е или съжаление? Как да определим границата (не на теория, а в измеренията на конкретни постъпки и решения в конкретни ситуации - дори и хипотетични)?

Може ли съжалението да се трансформира в милост и обратно? Или двете нямат нищо общо по своя произход? А какво е общото и разликите във външните им прояви? Или във вътрешните?

[petarstankov]

права си за всичко.

според мен съжалението си е самосъжаление. А доколкото разбирам за милост може да се говори ако първо приема, че тези книги които чета са хубави, но не са за егоистично самобичуване. пак става теория.

от съжалението расте нереалното самочувствие, а милостта е просто естествено нещо което не оставя мисли за себе си.

ако изоитам съжаление към някой просещ, това може да значи, че имам нужда, а милостта може би първо е едно с всички и не приема тяхното страдание, усеща надежда и без необходимост от думи и действия я излъчва. теория. конкретно това може би значи ако срещнеш човек, който проси да отдадеш себе си в името на истинския му образ, който да стане за теб спасител. пак теория.

на практика може би това действа за някой по-болен. може ли един болен човек да ми помогне? не той ми помага, а неговото отказване от себе си, което е единствената му надежда. и той вече не живее, а само другите.

Редактирано Февруари 18, 2010 от petarstankov

[Guest pavletA]

Милостта и милосърдието са присъщи за религиозните хора.Трябва да има божествен импулс у човек да служи на Бога и на ближните си.Под ближен се разбира всеки у когото е събудено съзнанието.Да съчетае човек тези две качества в характера си е много хубав и силен импулс.Динамическа сила за развиване на човешките способности.

"Аз наричам два велики закона на онази импулсивност на човешката душа, пътища по които човек може да постигне всичко.Да любиш Бога и да любиш ближните , то са двата единствене пътища, по които може да постигнеш всичко, да се радваш и да си доволен от себе си."

"Импулсът"-XXVII лекция от "Възможности в живота" МОК 1937-1938г.

"Да допуснем, че в някой липсва чувството на милосърдие.Как ще го придобие той ?Такъв човек трябва да дружи повече с хора филантропи, човеколюбиви, които са готови да се жертват за доброто на другите хора.Или пък той трябва да чете такива книги, в които да среща примери от хора със силно развито чувство на милосърдие.Освен това човек, у когото липсва това чувство, добре е всеки ден около десет, двайсет минути най- много, да поставя ръката си върху центъра на милосърдието, за да приижда към него известно количество енергия.В продължение на една - две години този човек може да развие у себе си това чувство.Чувствата се подхранват със енергия."

Време и сила "Време и сила"-I лекция от 1925-1926г МОК