Донка Добавено Септември 18, 2008 Доклад Share Добавено Септември 18, 2008 Имаме теми за агресията, имаме за жестокостта... Нека да си направим и тема, в която ще разказваме за милостта и милосърдието, но не само на теория... Милост е искал от нас Христос, не жертва... Защо ли? Какво е усещането за милост и милосърдие - във вас и в хората около вас? Могат ли да се "видят"? В какви ситуации и как се проявяват милостта и милосърдието? Те автоматично ли се проявяват, вградени ли са в "софтуера" ни или е нужно да ги развиваме? И... каквото ви подскаже душата... за милостта и милосърдието.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 19, 2008 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2008 За пример човек може да бъде милосърден само ако разбира закона на милосърдието. Разбира ли този закон, той ще има метод как да придобие милосърдието Истински милосърдният човек не плаче, но влиза в положението на хората, разбира ги и им помага. Според този закон доброто, което правите, никога не се споменава Мисли от Учителя за милосърдието Милосърдието се усеща като уважение към този, към когото се проявява. Съжалението може и да изглежда като милосърдие, но е обратното... Какво още можете да добавите към закона на милосърдието? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 19, 2008 Доклад Share Добавено Септември 19, 2008 Да, съжалението не е милосърдие. И един и същи жест може да бъде направен както от съжаление, така и от милосърдие. Разликата наистина е в уважението, което проявяваме. Например виждаме уличен музикант, който има опърпан вид и въпреки студа (жегата) свири/пее талантливо и от сърце, така, че видимо повишава настроението на минувачите. Можем да му дадем някоя монета от съжаление, а може и от уважение, към таланта му и това, че е избрал един почтен начин да изкара нещо за прехраната си, а не да краде, мами, проси и т.н. Във втория случай му даваме много повече от стойността на монетата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 19, 2008 Доклад Share Добавено Септември 19, 2008 Да, съжалението не е милосърдие. И един и същи жест може да бъде направен както от съжаление, така и от милосърдие. Разликата наистина е в уважението, което проявяваме. Например виждаме уличен музикант, който има опърпан вид и въпреки студа (жегата) свири/пее талантливо и от сърце, така, че видимо повишава настроението на минувачите. Можем да му дадем някоя монета от съжаление, а може и от уважение, към таланта му и това, че е избрал един почтен начин да изкара нещо за прехраната си, а не да краде, мами, проси и т.н. Във втория случай му даваме много повече от стойността на монетата. Не можеш да изразиш уважение с монети. Примерът ти е неудачен. Уважение нито се продава, нито се купува. В случая с музиканта на улицата можеш да го проявиш само, ако се спреш да послушаш, освен само да дадеш нещо материално... А съжалението не е нещо лошо. Защото смисълът на думата е, че ти не жалиш човека, а жалиж заедно с него, съ-изпитваш същото като него. Това са различни неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 20, 2008 Доклад Share Добавено Септември 20, 2008 Милосърдието е вътрешно отношение. То е надличностно, неегоистично желание да помогнеш. Даже може би е по-точно да се каже: желание да бъде помогнато на съответния човек. Доколко той ще приеме и ще се възползва от помощта е друг въпрос, но стремежът е да му се предостави възможност. Милосърдието винаги търси промяна. Човек винаги може и трябва да помогне първо като създаде едно добронамерено отношение в сърцето си, съпътствано от изпращането на положителна мисъл изразяваща идеята нещата да се променят към по-добро. Когато има възможност милосърдието винаги трябва да е подкрепено и с действия на физически план. Тези действия не са гаранция за милосърдие, но ако то присъства, му придават пълнота. Самото милосърдие е надличностно, свързано с душата. Мисълта, чувствата и действията само дават възможност милосърдието да се реализира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 7, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2009 Ако скъп на вас човек се чувства слаб и несигурен, не смее да тръгне сам - кое е проява на милост: - да го носите на ръце докато можете, или - да му откажете да го носите, за да може нуждата да го застави да преодолее несигурността си, страха си от грешки и провали и... може би леността и гордостта.... ? Има ли значение как ще направите първото и второто: - да го носите с мрънкане и критика и да очаквате поне благодарност или - да откажете с обич и уважение и насърчение? Дали може човек да носи с любов и уважение на гърба си скъп човек и да знае, че той може да ходи сам? Ако, обаче с презрение и критика просто обърнем гръб с думите - от теб нищо няма да излезе - оправяй се сам - това милост ли ще бъде отново? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 8, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 Как според вас може да се прояви милост в случай, че човекът се отнася с презрение и критика към вас, които защитава с някакво свое тълкуване на принципи и правила? Може би той смята, че вашето тълкуване на същите идеи и принципи е същото като неговото, поради което е убеден, че вие ги нарушавате? Ако просто лишите от внимание подобно отношение, то това, според мен не би било милост. Зависи какво тласка човека да отмине нещо без внимание. В този случай разбирането на причините ли е милостта или нещо друго? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 8, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 (edited) Как според вас може да се прояви милост в случай, че човекът се отнася с презрение и критика към вас, които защитава с някакво свое тълкуване на принципи и правила? Може би той смята, че вашето тълкуване на същите идеи и принципи е същото като неговото, поради което е убеден, че вие ги нарушавате? Ако просто лишите от внимание подобно отношение, то това, според мен не би било милост. Зависи какво тласка човека да отмине нещо без внимание. В този случай разбирането на причините ли е милостта или нещо друго? Донка,колко странно,че една такава думичка като милост,не е обяснена в Уики речника,а са дадени синонимите и. Виж колко много и различни са те.Който и да избереш от синонимите ще си отвориш размисъл в различна посока.Едно е да говорим за милост в посока помилване,пощада,амнистия,прошка,а съвсем друго ако тръгнем в благоволение,благоразположение и т.н. Синоними благоволение, благоразположение, благосклонност, добрина, доброта, благодетелностсъстрадание, съжаление, милосърдие, жалост, съчувствие, снизхождениеблагодеяние, дар, милостиняпомилване, пощада, прошка, амнистиямекота, снизходителностбожа милост, благодатжалчовечност, хуманност, благородствопомилване, пощада, прошка, амнистия [*]мекота, снизходителност [*]божа милост, благодат [*]жал [*]човечност, хуманност, благородство Според мен в примера описан от тебе ,когато имаме противоречие с друг човек,който ни критикува ,отнася се с презрение и т.н. ,сме в ситуация,в която трябва да оставим човека да бъде себе си и да не се опитваме да го убеждаваме с думи,нито пък да правим предположения защо се държи така.Нека си е той.Ние не можем да го променим по никакъв начин,ако сам не пожелае да се опита да ни разбере.Можем да променяме само и единствено себе си.В случая най-добре е да игнорираме спора и да се опитаме ние да го разберем.Аз в такива случаи просто включвам вътрешния си Наблюдател,спирам да се защитавам словесно и докато човека се разгорещява се опитвам да си представя детето ,което е бил.Т.е опитвам се да разбера от къде идва това винатяване в собственото право.Не мисля,че това,което правя е милост.Това е просто моя опит аз да го разбера.Нали процеса е двустранен.При това без да се опитвам да променям.Ти го каза веднъж тука.Или приемаме хората такива каквито са или ако не можем да ги приемем не се занимаваме с тях пряко.Игнорираме ги. Милосърие е това,което даваме на хора в беда,в нужда.Истинското милосърдие е безкористно ,спонтанно и от сърце,Не е задължително жеста да е материален.Важно е да е навреме и да е това, от което човекът се нуждае,а ние можем да дадем.Т.е според мен ,думичката милосърдие се отнася за наши действия към непознати,случайни хора на пътя ни.Не е уместна според мен за близки и приятели.Не ,че на тях не правим жестове.Просто тези жествое имат за двигател нещо повече от милосърдие. А милост е дума,която за мен е свързана с някаква зависимост.Може и да греша.Тая дума не ми е най-точна. Поздрави. Редактирано Октомври 8, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 8, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 (edited) Донче успя да ме замислиш и мисълта ме доведе ето къде: 13. Тъкане Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свет и чист във душите вливаме. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят. И дъждеца ромоли над ниви и ливади. Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем. http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=18 22. Запознаване Колко приятно птиченце пее и благодатно слънцето грей. Росни ливадите, свежи поляните, играем ний и пеем в ранина. Живота е красив и изобилен, че Бог над нази е милостив. http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=27 III Пентаграм Ето, веч идем ний, светлозарни лъчи; царски дар носим благ - радост, мир и любов, светлина и жива красота, свобода за всичките разумни души. Ний сме слънчеви лъчи на любовта, дошли в света, зло да победим, мир да въдворим. Със благост, светлина, нежна любов нов живот на милостта в света да въдворим. Ето, веч идем ний, светлозарни лъчи; царски дар носим благ - радост, мир и любов, светлина и жива красота, свобода за всичките разумни души. http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=5 мИСЛЯ ЧЕ КОМЕНТАРА МИ Е ИЗЛИШЕН ТАМ КЪДЕТО ИМА МУЗИКА,ТЕКСТ И ПАН- ЕВ - РИТМИЯ ПОЗДРАВИ. Редактирано Октомври 8, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Октомври 8, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 Мисля си ,няма ли да ни бъде по-лесно да разгадаем качествата на МИЛостта и МИЛосърдието ,ако придадем на корена ,на думата неговата първична Божествена основа.Мъдрост,Истина,Любов .Началните букви на трите основни Божествени принципа лежат като основа на този корен.Проявявайки тези принципи,ние изявяваме милосърдие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 8, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 Мисля си ,няма ли да ни бъде по-лесно да разгадаем качествата на МИЛостта и МИЛосърдието ,ако придадем на корена ,на думата неговата първична Божествена основа.Мъдрост,Истина,Любов .Началните букви на трите основни Божествени принципа лежат като основа на този корен.Проявявайки тези принципи,ние изявяваме милосърдие. Благодаря томи. Направо е чудесно това ,което пишеш.Веднага приемам тази логика на 100 % и амнистирам думичката милост.която години наред,заради погрешно схващане и шаблон съм пренебрегвала. Одеве като си припомнях спонтанно текстовете на песните на Паневритмия,леко се смутих от отношението си,но ти ми даде отговора . БЛАГОДАРЯ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 8, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 Как според вас може да се прояви милост в случай, че човекът се отнася с презрение и критика към вас, които защитава с някакво свое тълкуване на принципи и правила? Може би той смята, че вашето тълкуване на същите идеи и принципи е същото като неговото, поради което е убеден, че вие ги нарушавате? Ако просто лишите от внимание подобно отношение, то това, според мен не би било милост. Зависи какво тласка човека да отмине нещо без внимание. В този случай разбирането на причините ли е милостта или нещо друго? Проявата на милост към такъв човек е в имунитета към презрителното отношение и критиката. А проявмата на милосърдие е в това, че и такъв има право на мнение...което обаче, не съм задължен да слушам, затова проявата на милосърдие си върви с тапите за уши, щипката за нос, предпазни/тъмни очила, здрави ръкавици и дреха, носеща на цапане ... Но, понякога, проявата на милосърде е подобна на отношението към кон с тежка фрактура на тазова кост...Е, това милосърдие изисква пушка с достатъчно голям калибър патрони и точен мерник...В други случаи- дървено колче, забито в сърцето... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 8, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 Е, това милосърдие изисква пушка с достатъчно голям калибър патрони и точен мерник...В други случаи- дървено колче, забито в сърцето... Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 8, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 (edited) Е, това милосърдие изисква пушка с достатъчно голям калибър патрони и точен мерник...В други случаи- дървено колче, забито в сърцето... Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени. Значи всичко ще е наред... ще му се забърза на стрелеца Дхармата, защото страданието, което евентуално ще му дойде на гости (според закона на причината и следствието), ще го изведе към просветление. Ето защо Удан-ското Кунг-Фу е прекрасен метод за показване на милосърдие: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Както се пказва - "Никой не полочава повече от това, което заслужава, нито по-малко."; "Каквото си надробиш - това ще сърбаш." Да се "пращат" вълни с Любов е добре, стига да не е добре планирано сметкаджийство, далавераджийство... - "ще пратя една, пък ще получа две..." като на пазара... Любовта, ако я има тя е естествено явление и най-важното е, че не може да бъде управлявана. По моите бедни наблюдения Любовта си има собствен стаил, който е неподвластен на желанията на аз-чо. Тъй, че пращане на вълни от Любов... според мен е нещо невъзможно. Любовта сама се излива върху който си реши, просто защото аз-ът няма мъдрост за това, нито има правилно отсъждане, кой заслужава любов и кой страдание, щото съди и мери по повърхността, по "лице", без да има поглед в дълбочината на нещата. Човек може да праща милосърдие, състрадание, но Любов... едва ли. Тя сама се разпраща, където и при който е нужно. Редактирано Октомври 8, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 Никаква Дхарма няма да му се забърза на стрелеца, докато не осъзнае причината за застигналото го страдание, не го приеме и най-вече не допуска повторното му зараждане. И тук пак има една уловка – въпреки че страданието трябва да бъде прието без страх и раздразнение, не трябва да го пожелаваме нито за себе си, нито за другите, защото така се стига до патологични състояния. Страданието е просто един звънец, който алармира, когато нещо не е наред. Ако звънецът бие твърде често, накрая ще привикнем към него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 Според уикепедия Дхарма (деванагари:धर्म) е многозначен религиозен термин, който се използва в източните религии - индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Понятието е сравнимо с пътя (Дао) в даоизма и най-простото значение е на универсален закон за живота, правило, според което животът трябва да бъде изживян. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина. Символът ѝ е колелото (Дхармачакра), което е изобразено на националното знаме на Индия. Ники, ти това ли имаш предвид в горният си пост или нещо друго? Струва ми се, че влагаш друг смисъл...?!? Кажи как разбираш това понятие? Каква е разликата с кармата например? И при двете ли понятия основата е причинно-следствените връзки, или нещо друго има? Ако има желание и някой друг може да изложи своите разбирания по въпросите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 Е, това милосърдие изисква пушка с достатъчно голям калибър патрони и точен мерник...В други случаи- дървено колче, забито в сърцето... Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени. Да се "пращат" вълни с Любов е добре, стига да не е добре планирано сметкаджийство, далавераджийство... - "ще пратя една, пък ще получа две..." като на пазара... Любовта, ако я има тя е естествено явление и най-важното е, че не може да бъде управлявана. По моите бедни наблюдения Любовта си има собствен стаил, който е неподвластен на желанията на аз-чо. Тъй, че пращане на вълни от Любов... според мен е нещо невъзможно. Любовта сама се излива върху който си реши, просто защото аз-ът няма мъдрост за това, нито има правилно отсъждане, кой заслужава любов и кой страдание, щото съди и мери по повърхността, по "лице", без да има поглед в дълбочината на нещата. Човек може да праща милосърдие, състрадание, но Любов... едва ли. Тя сама се разпраща, където и при който е нужно. Много точни наблюдения Всеки съди явно по самия себе си за това какво означава "вълна любов и светлина", откъде се взема "материалът за нея, както и с какви мисли се изпраща. Ако има далавера "ще получа две", това вече дали ще е "вълна любов и светлина"? Според моите усещания Любовта не се разпраща, а си съществува в света, т.е. това е самият ни свят. От нас си зависи доколко се отваряме за нея и оттам колко прониква в нас и минава през нас. Ние имаме способността да влияем върху потока, който минава през нас.... възможно е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 Според уикепедия Дхарма (деванагари:धर्म) е многозначен религиозен термин, който се използва в източните религии - индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Понятието е сравнимо с пътя (Дао) в даоизма и най-простото значение е на универсален закон за живота, правило, според което животът трябва да бъде изживян. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина. Символът ѝ е колелото (Дхармачакра), което е изобразено на националното знаме на Индия. Ники, ти това ли имаш предвид в горният си пост или нещо друго? Струва ми се, че влагаш друг смисъл...?!? Кажи как разбираш това понятие? Каква е разликата с кармата например? И при двете ли понятия основата е причинно-следствените връзки, или нещо друго има? Ако има желание и някой друг може да изложи своите разбирания по въпросите... Здравей, НиколаДамянов! Дхарма... смисълът който влагам е Път (Дао), също и Духовната еволюция, както и самата трансформация/променя и всичко останало по Пътя/от Живота. Дхарма е също Живот, като цяло. Колелото на Живота, движението. Карма - това е нещо, което може да се заработи и онаследи, като последствие от някакви условни причини/действия. Кармата е част от Дхармата, т.е. по време на Пътя (Дхарма) пътуващия се сблъсква със следствията от делата си/действията си (Карма). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 (edited) Всеки съди явно по самия себе си за това какво означава "вълна любов и светлина", откъде се взема "материалът за нея, както и с какви мисли се изпраща. Ако има далавера "ще получа две", това вече дали ще е "вълна любов и светлина"? Според моите усещания Любовта не се разпраща, а си съществува в света, т.е. това е самият ни свят. От нас си зависи доколко се отваряме за нея и оттам колко прониква в нас и минава през нас. Ние имаме способността да влияем върху потока, който минава през нас.... възможно е. Привет! Донче, би ли разяснила как Любовта е хем поток, хем е самият ни свят? Как е възможно ако Любовта е самият ни свят да съществува нещо друго освен нея, а тя да е в същото време само поток? Ако Любовта е поток и има други неща, различни от нея, то би ли могло да се каже, че Любовта е самият ни свят? Целият свят ли е, или е част от него? След като не се разпраща Любовта, как е поток, който прониква в нас и който минава през нас? Кой точно влияе/управлява потока (Любовта), аз ли и остава ли тя чиста и непроменена, след евентуалното влияние на влиятеля, т.е. запазва ли своят вид, качества, форма, статут.., или спира да бъде същата тази Любов, която е била първоначално? Наблюдавал съм сърцето. Когато то се "отвори" и когато Любовта го споходи, то ум липсва (анализ на това съм правил след като умът се "върне" и респективно - сърцето се позатвори). Всяко пробуждане и активност на ума, "засенчват" сърцето и присъствието на Любовта намалява. Енергията от сърцето се пренасочва в ума. Сърцето се "затваря". Когато умът/аз-а пристигне, Любовта си тръгва. Кой би могъл да управлява Любовта, след като липсва управител (ум)? Всичките тези способности на ума и най-вече идеята за "аз управлявам и насочвам поток от Любов в посока еди къде си", наричам СуперЕго. На изток е описан този прецес прекрасно. Най-красноречиво намирам описанието в Дао и даоиската вътрешна алхимия. Там има три съкровища - Дзин (Възпроизвеждаща енергия), Ци/Чи (Жизнена енергия) и Шън (Духовна енергия). Тези три енергии спадат към трите "Дан-Тян"-а (Цинобърдни полета/Полета на Елексира), които се намират в три телесни "кухини" - Дзин в коремната кухина (областта на пъпа), Ци/Чи в гръдната кухина (областта на сърцето) и Шън в черепномозъчната кухина (областта на хипофизата, а според някои - хипоталамусът). В Дао и във вътрешните стилове на У-Шу, които лежат на учението на Лао Дзъ се ползва метода за трансформация и насочване на вътрешната енергия Ци/Чи (когато е разпозната, активирана, сублимирана, трансформирана) в посока навън. Един Майстор на Кунг-Фу може да те излекува, или да те убие, като има три нива на въздействие. - чрез удар, защипване, натиск, ключ... - чрез едва доловимо докосване - въздействие от разтояние Третото ниво се счита за майсторско. Това, което описваш е нищо повече от насочване на Ци/Чи в дадена посока, но то, според мен и скромния ми опит с Любовта, има много малко общо с нея, именно защото присъства ума. Идеята за "аз" тук вече е нараснала в СуперЕго, в което разбира се няма нищо лошо. Но тук има нещо много важно. Всеки Адепт, Даос, Светец, Аскет, Учител... така или иначе се отказва от опитите за въздействия и за това за което ти пишеш - влияние и насочване на някакви си там потоци, мисли и пр.. Най-близък ни е примера с Иисуса Христа. Евреи 5 5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих"; 6 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков" 7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, 8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, 9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, 10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. Та от Писанието ясно се личи, че човек бива да се откаже и от СуперЕгото, т.е. от всякакви действия на "аз"-а, нищо, че те уж са за добро и да премине към Смирение, Съгласие и Благодарност. Едва чак тогава Лобовта. До тогава същия си седи не другаде, а в индиговото ниво - третото око (творческата сила) в съчетание с част от възможността на сърцето (част от Любовта, която до голяма степен вече е омърсена, поради личностния елемент). Смирението и Съгласието с Божията Воля, което от само себе си предполага ненамеса (Вей У Вей - Дао; действие чрез бездействие - БхагавадГита;...) и това да оставиш потока да се разлива, в която посока Той/Бог реши и потече, без да опитваш да го управляваш и насилваш (щото това, според мен, си е насилие и амбициозност, аз-овщина, т.е. твой личен възглед/преценка, на аз-а). Защо ли не се спаси Иисуса от кръста? Възможни ли са случаи в които и да иска човек не е способен да отправи даже милосърдие и състрадание, та камо ли Любов, т.е. относително ли е господарството му над тези? Лично имам доста опитности в които съм губил сърцето си и не съм бил способен даже да си помисля за Любов, та комо ли да се опитвам да я отправям в някаква посока, според не до там "чистото ми око"/преценка/оценка/отсъждане. Що годе е това. Редактирано Октомври 9, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 Дали може човек да носи с любов и уважение на гърба си скъп човек и да знае, че той може да ходи сам? Ако, обаче с презрение и критика просто обърнем гръб с думите - от теб нищо няма да излезе - оправяй се сам - това милост ли ще бъде отново? Проявата на тази милост/в първото изречение/,съдържа и показва по-скоро гордостта на този,който носи.Поне при мен беше така 1-2 години,докато уважението ми се изпари.Второто-оправяй се сам-да,пак е милост,но и разбиране,различаване и мъдрост без привързване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 (edited) Дали може човек да носи с любов и уважение на гърба си скъп човек и да знае, че той може да ходи сам? Ако, обаче с презрение и критика просто обърнем гръб с думите - от теб нищо няма да излезе - оправяй се сам - това милост ли ще бъде отново? Проявата на тази милост/в първото изречение/,съдържа и показва по-скоро гордостта на този,който носи.Поне при мен беше така 1-2 години,докато уважението ми се изпари.Второто-оправяй се сам-да,пак е милост,но и разбиране,различаване и мъдрост без привързване. Хубаво е в такъв случай човек да следва средния път. Това ще рече че не трябва да постъпи нито, така, нито иначе, а нещо по средата между двете. Ако аз предпочета да нося на гърба си човек, който може да ходи и сам, въпреки че съм наясно с възможността му и сам да се оправи, то това е нищо повече от комплексираност, пасив във втори енергиен център и остра нужда за признание. Това е да влезеш умишлено в роля на жертва, за да "кажеш" после (дори и пред себе си) нещо подобно: "Видите ли аз колко много пренебрегнах себе си и се саможертвах заради този човек! Ха дайте ми уважение и признание най-сетне, а в последствие и заслужената от мен Любов!" Помогнал ли съм, или съм навредил на този, при положение, че директно спомагам за престоят му в едно заблудено и утопично състояние? Ако не навреждам на него, но навреждам на себе си, то това какво е? Не желая да наранявам другите за сметка на себе си обаче. Аджеба, какво значение има на къде ще е отправено насилието - навън или навътре? Насилието си остава насилие, без значение посоката. Ако се обърна към същия и го отхвърля по посочения начин, то също бих наранил. Как да се действа тогава? Според мен - средния път е начинът за правилно действие. Нито ще го нося, нито ще го отхвърля. Така нито ще нараня себе си, нито него. Редактирано Октомври 9, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 (edited) Цвета! .... Да, Ники, разбирам добре това, което пишеш, но не съм сигурна че ти внимателно четеш това, което съм написала и повода, по който съм го казала. По -скоро ми се струва, че се опитваш да го интерпретираш през твоите възгледи, което е съвсем нормално, докато е направено етично и не преиначава думите на другия. Нямам време, съжалявам за по-подробни обяснения какво имам предвид с потока и света. А и това е много дълга и сложна друга тема. И тъй като това е темата за милостта и милосърдието - много силно впечатление ми направи и на мен казаното от томи - МИЛост - Мъдрост+Истина+Любов взети в тяхната хармония. (И тя е възможна) Когато те са в хармония, наистина остава усещането за милост както в сърцето, така и в ума едновременно, и за връзка с Божественото в нас. Когато успее човек да се хармонизира до такова състояние, егото вече не се разпознава като враг или пречка на МИЛостта, а като инструмент за проявленията и. И като инструмент, то служи, вместо да решава и води. Вълната любов и светлина съвсем не означава натрапване на някаква наша воля върху другия човек, нито отбрана (която идея предполага наличие на заплаха, враг) - тя по-скоро оказва влияние на собственото ни психично поле в сектора, в който то усеща натиск отвън и има нужда от повече любов и светлина за почистване и поддържане на хармонията вътре и по границите на полето. Ако тази вълна не се прати съзнателно, полето започва само да прави опити за хармонизиране и след време го постига, ако е в нормално състояние, но това може да се постигне и съзнателно. Милостта може да бъде тълкувана, според мен, и като точно тази съзнателна дейност. Колкото до ефекта върху другия човек. Вълната, макар и пратена в негова посока, всъщност не е предназначена за него, а за нашето собствено поле. След като то се изчисти и хармонизира, това може да повлияе и на човека, който е предизвикал дисхармонията. Всеки е усещал как ободрява и успокоява само присъствието на усмихнат, спокоен и щастлив човек. А самият спокоен и весел човек се чувства обогатен, когато усети как напрежението у хората до него постепенно се е стопило и им е станало хубаво - и сме заедно и при това свободни в това хубаво. Сякаш политаш в ято из простора... Ако хармонизираното поле не повлияе върху полето на другия човек по някакви причини (най-вече самият той не желае това), това не е проблем, тъй като то вече така или иначе е независимо от него. Тогава просто се наслаждава на хармонията си и оставя другия свободен Редактирано Октомври 9, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 (edited) Цвета! .... Да, Ники, разбирам добре това, което пишеш, но не съм сигурна че ти внимателно четеш това, което съм написала и повода, по който съм го казала. По -скоро ми се струва, че се опитваш да го интерпретираш през твоите възгледи, което е съвсем нормално, докато е направено етично и не преиначава думите на другия. Нямам време, съжалявам за по-подробни обяснения какво имам предвид с потока и света. А и това е много дълга и сложна друга тема. Напълно права си, Донче! Преди съм твърдял, че "повредата не е в моя телевизор", но вече съм напълно сигурен, че именно при мен е проблема. Така е, най-вероятно не съм те разбрал. Много хубава е думата "служи", тя е различна от "насочвам", "отправям". Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" "Насочвам/Отправям Любов." Кой "насочва/отправя Любов"? Ами че как кой? Аз разбира се, точно аз! Е те сега вече съм нещо значимо, нали!?! Каква ли е службата на его-то обаче? Службата на его-то/аз-а се нарича Смирение/Изпълнение на Божията Воля, което е липса на намеса от страна на аз-а, чрез личностен елемент. Снишаваш се и Бог те изпълва. Изпълвайки тялото - формата сама по себе си излъчва и няма нужда от насочване в някаква посока. Според мен Сатана (Противник на Бога) е именно онзи, които се наема да върши работата вместо Твореца. Едно е човек да има милосърдие и състрадание, а съвсем различно е да "праща Любов". Тук има много тънка, но съществена разлика. Свързана е с комплексът "Месианство", през който минават всички - индигово ниво, т.е. там къдато аз-ът достига своя апогей. Точно аз греша обаче! Това е абсолютно вярно. Редактирано Октомври 9, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 Е, това милосърдие изисква пушка с достатъчно голям калибър патрони и точен мерник...В други случаи- дървено колче, забито в сърцето... Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени. Да, така е в диалектическата вселена, в която живеем. Нарича се кръговрат. Та, след проява на милост/милосърдие, за да се завърти колелото- следва да се изреди и жестокост/нсилие. Така че, нищо чудно ако реши човек да стори милосърдно дело и забие колчето в сърцето на някой "нежив"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 А според мен точно милостта и милосърдието ни помагат да се издигнем над цикъла, за който говори Кристиян. Защото те не са от едно и също измерение с назованите противположности,. Милостта няма противоположност, защото нейният източник не е в дуалистичното съзнание, а в Божественото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.