Училището в живота на детето

[Донка]

Честит първи учебен ден!

На настоящите и бивши ученици, на родителите на ученици и на всички колеги-учители!

Преглеждах темите, в които сме писали, но не открих такава, в която споделяме какво е означавало училището за нас в ученическия период от живота ни. Какво означава за нашите деца сега. Не на теория - преди всичко споделен опит, радости и тревоги, успехи и проблеми.

С какво настроение тръгват днес към училището децата ни? Радостно вълнение или напрежение и опасения? С любознателност или с отегчение?

Каква би могла да бъде причината за второто и как се постига първото?

Какви възгледи за живота формира днешното училище?

Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него.

Изворът на доброто - Педагогически въпроси

Как според вас училището може да "даде подтик да развие вложеното в него"? Имате ли идеи и най-вече положителни примери?

Само учителите ли носят тази отговорност или родителите на всяко дете са тези, които носят основната отговорност - а училището може да осигури само благоприятна среда? Как могат да си помагат и сътрудничат двете страни? Примери?

Започвайки този разговор, осъзнавам колко оплаквания и разочарования могат да се споделят тук. И с основание сигурно. Такива теми сме имали много. Ще ми се тази да бъде по-различна - темата, в която търсим и намираме не проблемите, а техните решения, не задънените улици, а Пътищата.

В този форум участват много добри и опитни педагози, койм които можете да се обърнете за мнение и съвет.

Като пръв пример ми се иска да дам линк към откъс от една прекрасна книга на руската педагожка и отличен психолог М. Чистякова - Психогимнастика

В откъса тя дава идея как педагозите и родителите могат да се справят с доста разпространен проблем за първокласниците - Опасенията от училището.

Останалите публикации също биха могли да бъдат полезни на родителите на малките ученици.

Редактирано Септември 15, 2008 от Донка

[nina7705]

Благодаря за поздрава,Донче!

Нека е честит и за теб.Аз мога да кажа,че днес изпратих двама първолаци и мисля,че съм една наистина щастлива и благословена майка.Разплаках се.Цял ден се старах да овладея емоциите си,ту силно положителни-ту онова чувство,което кара стомахът ти да се свие на топка от напрежение.Повечето от Вас може би знаят,че повод за притесненията ми са породени от факта,че едното ми детенце ще има нужда от ресурсно подпомагане и въобще всичко свързано и произтичащо от това.Самата интеграция дори.Но мога да кажа ,че днес все едно цялото небесно войнство беше с мен и всичките ми страхове бяха напразни.Това ми дава големи сили и вяра,че въпреки трудностите в българското образование има искрица надежда.

Ще запечатам този ден в съзнанието си,така както помня моят първи учебен ден,само че с много повече вълнения ,разбира се.Няма да забравя искрящите погледи на дечицата чакащи да влязат в клас.Синът ми ,който надничаше в пакета с учебници нетърпелив да започне учения процес пренебрегвайки тържеството.Желанието на дъщеря ми да подари цветя на учителката и още куп детайли ,което ще се подредят в главата ми след като емоциите поотихнат.

Може би тук е мястото да благодаря на хората ,които са се отдали на тази професия,които ще накарат майчиното ми сърце да се чувства спокойно ,а може би и гордо.Ще ме преведат през непознати за мен изживявания.На Учителката ,която ще бъде майка редом с мен...и на всички ,които откликнаха на молитвите ми. БЛАГОДАРЯ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!

Редактирано Септември 15, 2008 от nina7705

[Креми (късметче)]

Честито ново начало и на тази учебна година!

Един поздрав за по-големите ученици и за нас, възрастните.

За всички, които смятат, че имат още да учат.

http://vbox7.com/play:2226528b

... и за тези, които някога са научили, а после забравили някои уроци на живота.

[Силвия СД]

Честито ново начало и на тази учебна година!

Един поздрав за по-големите ученици и за нас, възрастните.

За всички, които смятат, че имат още да учат.

http://vbox7.com/play:2226528b

... и за тези, които някога са научили, а после забравили някои уроци на живота.

Забравянето е най-прекрасното качество на ума. Онзи, който е обречен да помни, е осъден на вечна тъга.

Способността да помни осигурява на ума липсата на стерилност. Но способността да забравя му гарантира чистотата.

Редактирано Септември 18, 2008 от Силвия СД

[Донка]

Измина една седмица от началото на учебната година - отмина еуфорията, започва ежедневието...

Струва ми се, че ще бъде много полезно за всички нас да "чуем" какво мислят за своя живот в училище децата. Моля всички родители и учители да споделят не толкова своето - а по скоро виждането на децата за живота в училище.

За да започна - при мен идват деца, които трудно свикват с натоварването след дългата лятна ваканция, в която не са пипали книжка и химикал. Смятате ли, че такова пълно откъсване от ученическия живот за толкова дълъг период наистина е почивка за тях или по-скоро източник на стрес. Ако нас възрастните ни оставят да почиваме повече от 3 седмици, какви чувства бихме изпитали при завръщането на работното си място - дори и да го обичаме?

В началото на новата година се наложи да сменям групите на децата - да работят не само със старите си партньори от миналата година, но и с нови. Очаквах известно напрежение и недоволство, но с интерес наблюдавах вълнението и определено стимулиращото влияние на промяната. Може би си струва да оставим и дори да предизвикаме промяната в живота на детето - да му привлечем вниманието към положителните и страни.

Как посрещат новото в училището децата - с интерес, любознателност или с напрежение и досада - поредното нещо, което ще ме накарат да зубря? От кого зависи това отношение?

[Диана Илиева]

Ами то зависи от много неща - и от самото дете (темперамент, характер, възпитание, ценностна система ...), и от учителя (обича ли си професията и предмета, как ще подхване децата ...).

На по-малката ми дъщеря определно й е скучно през ваканциите - на нея (може би като типичен представител на зодия близнаци) училището й създава определен ритъм на живот, среща с много хора, научаване на нови неща, среда, в която да комуникира, да сподели какво е научила и т.н.

Голямата ми дъщеря обратно - тя е по-затворена, шумната и дори на моменти агресивна обстановка в училище определено й създава дискомфорт, но от първи клас до сега в момента, в който вземе в ръце новите учебници, започва да ги чете и не спира, от кора до кора (е, не по всички предмети де, примерно по математика не е така, но и него го разглежда с интерес), а после в клас й е скучно, особено ако учителят и той е скучен и не може да привлече аудиторията с нещо.

Иначе дългите ваканции и аз съм се замисляла помагат или пречат и не мога да определя.

Когато аз съм отсъствала продължително време от работа (примерно заради майчинство), после първия работен ден след дългото отсъствие съм напълно неработоспособна и не само че нищо полезно почти не свършвам, ами дори ме заболява главата само от разговорите с колежки, тъй като обстановката, обкръжението и въобще всичко е съвсем различно от това, което е било месеци на ред преди това.

От друга страна аз като дете харесвах ваканциите и то най-много лятната като най-дълга, защото тогава успявах да си почина, като се почуствам свободна от отговорностите и изискванията към мен в училище.

[Станимир]

За да започна - при мен идват деца, които трудно свикват с натоварването след дългата лятна ваканция, в която не са пипали книжка и химикал. Смятате ли, че такова пълно откъсване от ученическия живот за толкова дълъг период наистина е почивка за тях или по-скоро източник на стрес. Ако нас възрастните ни оставят да почиваме повече от 3 седмици, какви чувства бихме изпитали при завръщането на работното си място - дори и да го обичаме?

Варианта с два и половина - три месеца лятна ваканция, мисля че е най-удачния, именно поради това, че дава възможност на децата да се откъснат от училищното ежедневие. По-скоро считам, че времето, което се дава за преговор в началото на учебната година е недостатъчно. Ваканцията дава прекрасна възможност да се обърне по-голямо внимание на интересите и заложбите на детето и да се спомогне за тяхното развитие, т.е. детето да се занимава с това, което му е действително интересно. Смятам за погрешно по време на ваканция, детето да се кара да преговаря материала от училище (освен ако самото то не пожелае това).

[Аделаида]

По въпроса относно ваканциите и то особено дългите е така, наистина до някъде се откъсваш от средата, от материала, от обстановката, но не съм сигурна, че това е минус. Все пак живота не е само учене в училище или работа. Децата имат възможност да направят и много други неща, които обичат или просто да починат и да не правят нищо. Ако ги нямаше дългите ваканции щеше да е един тъгъдък, в който след дългата умора, може би щеше да последва апатия и едно пускане по течението, след натежаването от ежедневното и често Училище.

Иначе самото училище в живата на детето е много важно и има своята рола в много отношения. И като материал, и като социализиране и като навици и като още много неща. Не съм сигурна обаче, че повечето деца в днешно време разсъждават именно по този начин или не го приемат като едно безпредметно бреме, което е по -добре ако може да прескочат?