infinity1305 Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Аз вярвам че има продължение след смърта,но много пъти се замислям дали е така.Все пак по пътя на логиката ме човърка съмнението:защо няма доказателства за друг свят и всичко се базира на думи,понякога си мисля че стрхът от смърта ни кара да вярваме във отвъдното. Много години назад е имало случаи на явление на светии богородици,които са подсилвали вярата на народа,защо ги няма сега,може би всичко е само мит,легенда оцеляла до днес?Често ме мъчи това съмнение,помогнете ми да преодолея това съмнение Вероятно... докато търсим доказателства - "Око да види, ръка да пипне", ние няма да можем да се докоснем до онова, което е "отвъд". Отвъд, а всъщност е тук... само на ръка разтояние е... Мисля си, че не "виждаме" фините светове в които съществуваме след физическата си смърт, заради триизмерната ни същност сега. Сетивата ни са малко... слабички са. Ако опитаме да търсим в себе си други сетива, с които да уловим незримото, може би ще успеем да се докоснем... Богородица... тя шепти в сърцата на хората, тя не се явява с образ, който е видим за очите ни... Не знам. Така мисля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
svetle Добавено Януари 7, 2008 Доклад Share Добавено Януари 7, 2008 Много бих искала да видя или да усетя тези духове от"другия свят"за да ми вдъхнат сили за вяра Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 25, 2008 Доклад Share Добавено Март 25, 2008 (edited) Днеска попаднах на една интересна аналогия свързана с Девачан, направена във връзка с твърдението, че напредналите духовно същности доброволно се отказват от пребиваването си в това състояние, за да могат по-скоро да се въплътят отново на земята за да служат на човечеството. Това е вярно, но в случая става въпрос за много-много напреднали, които просто не се нуждаят от опитностите си в Девачан, опитности които за останалите са от първостепенна необходимост. По същия начин по който човек след всяко ядене има нужда от време за да асимилира храната която е приел, да усвои полезните съставки и да ги добави към организма си, така и душата се храни с опитностите, които човек е придобил през земния си живот. Времето прекарано в Девачан е необходимо именно за това и по подобие на храненето и асимилацията, значително превишава времето прекарано на земята. Девачан е важен и поради една друга причина. Човек не може да придобие нито едно духовно качество в живота си, ако основата за това не е била поставена по време на пребиваването му в Девачан. Тука може да се направи аналогия със съня. Човек не може да сънува, да прояви в съня си нещо непознато, с което не се е сблъскал в будно състояние. По същия начин в земното си съществуване, човек не може да прояви нито едно качество, до което предварително не се е докоснал (имам предвид до духовния аспект на това качество) в Девачан. Там се залагат семената за бъдещото въплъщение. Това е свързано с това, което на изток наричат сканди. Но дори и постигането, развитието на нещо да не е заложено предварително като цел в настоящото въплъщение на човека, последния може чрез стремежа си към постигането на тази цел да предизвика необходимите следствия в Девачан, които да му позволят да постигне тези си стремежи през следващите си въплъщения. Редактирано Март 25, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.