Красотата на България

Аделаида · Юни 22, 2009

Миналото лято имах превилегията да посетя О.Св.Тома на място. Това място наистина е прекрасно, гледката може да те докара до екстаз. Вълшебно място, удивително и очарователно. По-късно може да сложа и снимки от там.

Ася_И · Юни 23, 2009

Вкаменената сватба – Източни Родопи

Вкаменената сватба е природен феномен, разположен на около 3 км източно от Кърджали, до с. Зимзелен. Представлява скални образувания, наподобяващи събрани на едно място хора, животни и птици, изваяни от природата сред еоценски вулканични туфи. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. За появата на тази скална формация, обявена за защитен обект през 1974 г., има местна легенда: красив млад момък се влюбил в прекрасна девойка от съседното село. Но тъй като лицето й винаги било покрито (според местните обичаи по онова време), той бил зърнал само очите й. Момъкът се влюбил така силно, че се поболял от болка по нея. За да спаси сина си, баща му отишъл при родителите на девойката и, според тогавашните традиции, я откупил в замяна на много злато. Сватбарите и младата невеста, качена на муле, се отправили към Зимзелен. Изведнъж духнал силен вятър и отвял воала, прикриващ лицето на момичето. Когато видял невижданата й красота, тъстът бил поразен и в съзнанието му нахлули греховни мисли. Природата се възмутила, извила се страхотна буря и се случило най-лошото – невестата се вкаменила и застинала върху мулето, което яздела. След нея, същата участ сполетяла и тъстът, и сватбарите. Момъкът бил съкрушен от мъка, и облян в сълзи, помолил стихията да вкамени и него. Така и станало. Но дори и днес, пред неговата фигура блести малка локвичка, която, според местните хора, събира сълзите му.

Още снимки - тук

И тук

" “Вкаменената сватба” е едно феерично природно творение, една истинска симфония в бяло и розово. Сватбеното шествие тъкмо е минало реката, стигнало е високия бряг и тук се е вкаменило. Цялата скална композиция от фантастични фигури, наистина прилича на безредна човешка тълпа, както е на всяка сватба. Тук има възрастни и деца, мъже и жени, бедни и богати и всички са облечени в бели и розови, стригащи до земята дрехи. Някои от сватбарите наблюдават отстрани, други са събрани вкупом и навярно … шушукат. Цветя и гъби, различни животни, стройни колони и обелиски подсилват празничното настроение. Някои от фигурите са наистина монументални – височината им е повече от 10 m. Лабиринт от тесни и дълбоки коридори с почти отвесни стени засилва приликата с Родопските села. Цялата неповторима панорама се украсява от зеления килим на тревата по заоблените части на релефа, от храстите и дърветата, поникнали като по чудо върху тази ронлива и безплодна скала.

Може би най-голямото богатство на “Вкаменената сватба” е, че тя е одухотворена и създава у зрителя празнично, ведро настроение; особено привечер, когато под златните лъчи на залязващото слънце червените тонове се сгъстяват, а странните силуети на скалните фигури хвърлят дълги сенки. Тогава очарованието е почти осезаемо. Човек може да стои тук дълго в този каменен свят."

Тук има подробна информация за феномена

Аделаида · Юни 23, 2009

Уауу, това много ми хареса. В България има много по-красиви и чудати места, отколкото съм предполагала някога.

Ася_И · Юли 10, 2009

Пещера Духлата

Духлата е най-дългата пещера в България. Намира се в югозападните поли на Витоша, в околностите на с. Боснек, на около 45 мин. път с кола от София. Името й е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата.

Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Проучването на дългата повече от 18 км пещера започва още през 1965 г. и продължава и до днес. От пещерата са проучени около 15 км, като са открити над 50 невероятно красиви зали с варовикови образувания и езера. Духлата се състои от 6 пещерни нива и множество на брой тесни галерии, наречени тесняци, образуващи уникален лабиринт. Изработката на карта на този природен феномен е отнела десетки години на труд. Според едно от преданията, Ал. Стрезов сънува части от т.нар. “Академишка духла” още преди те да бъдат открити. Друга легенда гласи, че пътят през “Гърлото на ада” е показан на пещерняците от ято прилепи, които вкупом излетели оттам и във вихъра на крилата им угаснали всичките карбидки.

Природната забележителност “Духлата” с разнообразните си сталактитни и сталагмитни образувания, балдахини и драперии, езерца и пр. се смята за една от най - красивите пещери у нас.

В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи.

Още снимки има тук + подробно описание от хора, които са помагали в проучването й.

Юли 16, 2009

Не намерих по-подходяща тема от тази и затова пиша тук.

Някой то вас има ли преки впечатления от Аладжа манастир, какво знаете за това място, но извън това, което и сама мога да намеря в нета. Дали има хотелска база или нещо подобно. То едва ли има в самия манастир, но ... Ще се радвам да споделите вашите преки наблюдения, ще ми бъде от полза. Предварително благодаря

Диляна Колева · Юли 16, 2009

Много интересно място. От една страна скалната обител а навътре в гората - катакомбите.

В самия район на манастира действително няма хотелска част , но има хубава градина за пикник с пейки маси сред красивата природа. Местността е превърната по скоро в парк(любимо място за не малко наши неделни разходки).

Има еко маршрут , и малко в страни(около километър нагоре) започва нещо като вилна зона мисля че там има места за преспиване.Съвсем наблиза е Златни пясъци(може да се отиде пеш за около 40 мин).На самото място всъщност няма манастир , а остатъци от скална обител в която са живели на няколко етажа в скалата монасите.Катакомбите също са интересни- подземни етажи обитавани в друго време от други монаси, но за съжаление не са реставрирани и се рушат, сложени са решетки и има опастност от срутване.

Доста посещавано място, много приятно за разходка и пикник.

Юли 17, 2009

Диди, благодаря ти много за информацията Със сигурност ще ми бъде от полза.

Хубаво е да се получава знание за нещо от първа ръка.

Редактирано Юли 17, 2009 от Мона

Юли 17, 2009

Ето нещо забележително и от нашия район. Наистина темата и невероятна, но усещанията от посещението на подобни места няма как да бъдат предадени, защото всеки сам трябва да се докосне до тях

"Еленската базилика е раннохристиянска трикорабна (30,50 х 17,00м), триабсидна (една по-голяма и две по-малки, странични) базилика, с триделно разчленен нартекс, диаконикон и протезис; към южната стена е долепен баптистерий, а от северната стена се спускат стълби. Тази църква се явява манастирска на някогашния Еленски манастир “Св. Пророк Илия”, обграждан от внушителна крепостна стена (1,60м). В ъглите на защитната стена са разположени симетрични правоъгълни отбранителни кули (7, 30 х 5, 90м).

Първите любителски проучвания в района започват около 1890г. Некомпетентното им провеждане довежда до първите археологически разкопки тук, които са проведени през 1913г. от проф. Петър Мутафчиев, който разкрива паметника до сегашното му състояние. Проучванията поставят датировка на манастира и прилежащата му базилика, заедно с крепостната стена – 2 ½ V – VI в., времето на византийския император Юстиниян I (527 – 565). Интересно е, че храмът, първоначално безкуполна базилика, е преустроен, в средата на VI в., като е пристроен купол – рядко срещано явление в храмовата архитектура. Така се очертават видимо два строителни периода: средната и западната част са изграждани от ломен камък и тухли, а по-новата източна част представлява еднороден тухлен градеж с дебели фуги и спойка от червен хоросан.

Днес запазените руини достигат височина 8,50 м., а по стълбищнните основи се съди, че крепостната стена е била висока 6-8 м. комплексът е обявен за паметник на културата, като върху него са извършвани твърде малки по обем консервационно – реставрационни работи. Понастоящем обектът е включен с списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.

В близост до тези руини могат да се видят останките на селище, за които се смята, че са от тракийския град Бурдапа. Местността Еленско е била светилище на койлалетите (тракийско племе), които към VI – V в. пр. Хр. стават част от държавата на бесите. Едно от възможните разчитания на топонима на местността предлага проф. д.и.н. Александър Фол, и именно, че името е свързано с характерна част от тракийската вяра – обредносст, тук в нейния соларен аспект, с еленът като нейн атрибут. Еленът се явява хипостаза на лятното слънце, т.е. неговата роля в обреднността се ситуира в Лятното слънцестоене (21 юни) и/или Пролетното равноденствие (21 март). Свещеният за траките мотив за слизането на елена (в ролята му на свещено животно, слънчева хипостаза) от Планината (в ролята й на вертикален модел на света) и доброволното му принасяне в жертва ( в тези определени периоди от годината), е фолклоризиран като легенда, обясняваща произхода на името на местността с това събитие. За да не изпадам тук в Тракийски Орфизъм, ще отбележа, че ролята на елена като свещено животно в тази територия се потвърждава от артефактите – открити са множество еленови рога и кости от елен. Също така, районът изобилства от тракийски могили...

Във връзка с принадлежността на базиликата към ранновизантийската епоха, съществува и друго банално обяснение на произхода на топонима, чрез българизиране на етнонима “елини” от местното население.

Във времето на Втората българска държава, Еленският манастир се превръща в книжовно средище. Бил е действащ до около 1700г., когато при един от османските походи, предвождан от Яхия паша, църквата е била обстрелвана с топове и опожарена .

Еленската базилика се намира в подножието на Златишко – Тетевенската Средна Стара планина, на десния бряг на Еленска река, в местността Еленско. Комплексът отстои на 3 км от с. Антон, в ляво от Подбалканския път, в посока Стара планина и на 6 км от гр. Пирдоп; 80 км източно от София. Особено (!) е обозначението на паметника: зелена табела (тип билборд), в чиято долна част има елемент подобен на стрелка, която обаче сочи противоположната посока – към селото. Паметникът не е обозначен с кафява табела, тип пътен знак.

Източници:

Мутавчиев, П., “Еленската базилика край Пирдоп”, В: Избрани произведения, т. I, София, 1973г.

Чанева- Дечевска, Н., “Раннохристиянската архитектура в България IV –VI в.”, София, 1999г.

Фол, Ал., "Тракийският Дионис", I, София, 1999г."

Изт.

+

Еленска базилика

И малко снимки които някой се е постарал да качи в интернет - ЦЪК

Редактирано Юли 17, 2009 от Fut

Ася_И · Юли 22, 2009

Урдовиза

Това било през първите години от завладяването на България от Османската империя. В селището крепост Урдовиза се прочула с хубостта си девойка на име Стана Урдовизка - както я нарича народа в песните си. Тя била толкова красива, че дори турския султан бил пленен от нейната хубост и не се поколебал да изпрати войска, за да му доведе красивата българка. Султана й предложил да се омъжи за него и в един момент очите на хубавицата, от които непрекъснато се леели сълзи, трепнали с някакво надеждно огънче. Тя казала на султана, че ще се омъжи за него, но първо иска да й изпълни едно желание: колкото земя в родния й край може да обиколи ездач на "хвърковат" кон от изгрев до залез слънце, тази земя да се освободи от всички султански данъци и берии. На владетеля на огромни територии в Европа и Азия, това желание не представлявало трудност и той веднага се съгласил да го изпълни.

И ето, че една ранна утрин, Урдовизка потеглила на "хвърковат" кон от полуострова поела на югозапад по посока на възвишението Гошелек, спуснала се към Велска по отсрещния бряг на реката. След това завила на запад срещу течението й и отсрещните висини. Така през целия ден прехвърляла гористите странджански баири, долове и падини. Конят непрекъснато се обливал в бяла пяна. Към привечер, след като ездачката заобиколила селата - Урдовиза, Ургари (Българи), Мързево (Кондолово) Граматиково, Заберново, Втика, Стоилово, Колово конак (Бяла вода), Гъок Тепе (Звезден), Сърмотник (Бръшлян) и още някои други в западна посока, тя препуснала по гористото Странджанско било Босна-Ургаш-Хаджийката, по посока на черноморския бряг. Но когато стигнала до залива, северно по Урдовиза, конят се строполил от преумора и издъхнал. Умряла и красивата урдовизка девойка. От тогава рибарите, а след това и населението, наричат залива Атлиман (Конски залив). Издаденият за целта специален султански ферман освободил населението от всички данъци и берии. Областта била наречена Хасекията или Асекия.

Източник

Редактирано Юли 22, 2009 от Ася_И

Ася_И · Август 25, 2009

Античен град Улпия Ескус – с. Гиген

Величествените развалини на римския и византийски град Улпия Ескус се намират в северозападната част на с. Гиген, Плевенско, на около 5 км южно от мястото, където р. Искър се влива в Дунав. Възникнал е като индивидуално селище в началото на I в., в съседство с тракийско селище от късно-бронзовата и ранна желязна епоха. Ескус бележи икономически и културен разцвет през ІІ и началото на III в. При Антонините и Северите този разцвет е прекъснат от многобройните нашествия на племена от север през Дунав, между които готите. Нов подем градът бележи по Времето на Константин Велики. През първата половина и особено около средата на V в. градът е жертва на хунски нашествия. При император Юстиниан Велики крепостните му стени са възстановени, след което името му не се споменава в писмени извори. Градът бил разрушен от аварите през последната четвърт на VI в. През X в. върху развалините му отново е построено селище, което просъществувало чак до XIV в. За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния гр. Ескус едва в края на XVII в. от италианския военен инж. Граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и сведения на римските историци.

Повече тук

Ася_И · Октомври 9, 2009

Араповски манастир

Манастирът се намира само на 12 км североизточно от Асеновград. За него е известно, че е един от малкото християнски религиозни центрове, построени в полето, без да има защитата на планината. Причината е, че благословията за градежа е дадена от високопоставен турчин. Така Араповският манастир е единственият построен по време на Османското владичество в България.

Според легендата лековитият извор в местността вдигнал на крака след тежка болест любимата на местния владетел Арап бей. От благодарност той дарил земя до вълшебния извор и разрешил изграждането на манастир. В последствие било построено и аязмо. Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие край аязмото през 1856 г. До 1863 г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Построен е с дарения на родолюбиви пловдивчани като противопоставяне на асимилаторските опити на Гръцката църква. Манастирският комплекс е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Манастирският храм е построен през 1859 г, както може да се види от надпис над западната му врата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола, а подът е покрит с мраморни плочки. Олтарният иконостас и четирите малки икони при колоните също са дело на майстор Узунов. Стенописите, от своя страна, са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов - Зографина близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата. В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изобразени животът и делото на светите братя Кирил и Методий.

Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците не са канонизирани, а изглеждат изключително жизнени.

Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците.

Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода - един от най-известните хайдути от този край. Според преданието, той лично е заръчал нейното съграждане. Кулата е правоъгълна и е използвана за наблюдателница и жилищна постройка. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. Тук има 4 стаи, които се отдават под наем на посетители на манастира.

Извън двора недалеч от северния вход се намира старото аязмо. Около него е построен първият параклис, запазен и до днес. Параклисът е изографисан също от Георги Ганчов, като това е станало през 1870 г. Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868 г. тук е открито училище за свещенници, наред със съществуващото училище за деца от околността. През 1871-1872г. "Св. Неделя" служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски. Днес манастирът дава безплатен подслон на туристите, които го посещават. Храна не се предлага, но гостите могат да си напазаруват в близкото село Козаново. Постоянните посетители дори предпочитат да си носят храна за пикник, какъвто могат да си направят на поляната до обителта. За гостите е добре да знаят, че ако искат подслон в спалните помещение около големите християнски празници, трябва да си направят предварителна резервация. До манастира се стига лесно от Асеновград, като се поеме по пътя за гр. Първомай. Туристите не могат да се заблудят, тъй като на разклона има голама табела, сочеща към обителта.

Изт.

Аделаида · Октомври 23, 2009

Крушунски водопад.

Намира се веднага след село Крушуна, което е само на 34 км североизточно от Ловеч и на 8 км от град Летница. Местността се казва Маарата.

Веднага след селото има паркинг за автомобили. На паркинга има импровизирано барче за бързо хранене и разхладителни напитки. На паркинга има гид, на който плащате входно билетче, което е 1 лв на човек и 1 лв за паркинг на автомобила.

Природната забележителност включва огромен скален масив, река Маарата, която образува карстов водопад с височина 20 метра и по-малък водопад. До водопада се стига по еко-пътека. Нагоре от водопада, по малка утъпкана пътека и метални стълби може да стигнете до извора на водопада.

Мястото е изумително красиво и загадъчно по своему.

Ето и линк към няколко прекрасни снимки:

http://biskvitka.net/2009/08/24/krasiva_ba...ki_vodopad.html

Ася_И · Ноември 5, 2009

Богородична стъпка

В близост до Старозагорски бани се намира една местност, известна с името Богородична стъпка. Богородична стъпка е голяма скала с вдлъбнатина в нея, с формата на стъпка от човешки крак. В съседство има нещо като каменен саркофаг. Местността е с високо биоенергийно излъчване и местните хора вярват, че помага за лечение на редица заболявания. С нея са свързани и няколко легенди. Една от тях разказва, че Света Богородица е минала през тази местност. Според друга - на това място са пренощували монасите, които са пренасяли мощите на св. Иван Рилски. През 2003 г. там е открит параклис, който се казва Рождество Богородично. Когато през 2002 местният жител Нейчо Петков започва да строи храма, само една малка пътечка водела светото място с лечебна вода в "стъпката", която никога не пресъхва. Днес до църквата води широк път, а наоколо са засадени 250 иглолистни дръвчета. Наблизо има беседка, пейки и масички. Всяка година, на големия християнски празник Рождество Богородично, тук се събират много хора, които изминават няколко километра пеша, за да запалят свещ в параклиса.

Има традиция всеки който дойде тук да закачи парцалче на близкото до скалата дърво с вярата, че ще се излекува и ще му се сбъднат желанията. За всички има и изпитание през което преминават само праведните, провирайки се през цепнатина в скалите.

Ася_И · Декември 22, 2009

Бистришкият манастир “Св. Петка”

Намира се в местността Калугерови ливади на Витоша, в северозападните покрайнини на с. Бистрица, на около 15 км от София.

Манастирът е основан през Х в., но както повечето манастири по българските земи, е разрушен при нашествието на турците през ХІV век. След Освобождението се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Понастоящем манастирът е действащ.

Манастирът се състои от малка църква, жилищни и стопански сгради. Черквата “Св. Илия” е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор и камбанария над нея. Храмовия празник се чества на на 14 октомври.

Ася_И · Януари 5, 2010

Вечнозелен дъб откриха у нас

В местността Карандила над Сливен бе открит вечнозелен дъб. Подобно широколистно дърво е голяма рядкост и почти не се намира в България. Това съобщиха от природен парк "Сините камъни", на чиято територия е открит дъбът, наречен пърнар. В момента се подготвя документацията за регистриране и публикуване в ботаническия институт към БАН. Вечнозеленият дъб е по-малък от нормалния, а короната му е силно разклонена. Според специалистите откриването на общо 11 пърнара на височина от 800 до 1100 метра е уникално за родната наука.

Изт.

Когато говорим за разходки през уикенда, пикник, дори риболов, неизменно е предимство да имаш планина „под ръка”. Знаем за близостта на София до Витоша. Но има и един друг град, който може да си позволи този „лукс”. Сините камъни, част от Старопланинската верига са приели в полите си Сливен. Дали е по същия модел или е съвпадение, Сините камъни е природен парк, разположен на север от града. Името му идва от скалните масиви, които са част от парка и се виждат от града. Те се различават драстично от релефа на останалата част на Стара планина.

Всъщност синият цвят идва от специфичен мъх, с който са обрасли скалите. А в зависимост от Разходката с лифт определено си заслужававремето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен. Тук по височина „сливенската Витоша” драстично отстъпва – най-високата точка в природния парк е връх Българка – 1181 м. Но Българка е и най-високия връх в Източна Стара планина. Той е лесно достъпен и често посещаван от туристи.

Сред най-големите богатства на парка са птиците, които съставляват 70% от животинското царство. В парка се срещат 145 вида птици, някои от които могат да се видят само тук.

Трудно обаче бихте могли да чуете сливналии да се качват на Сините камъни. Обикновено те отиват Езерото на Карандилана Карандила. Карандила е част от парк Сините камъни. Там има много ведомствени станции, спортни съоръжения, хотел, дори изкуствено езеро, което я прави местен курорт.

В града на стоте войводи, както в столицата, най-лесният начин за стигане „горе” е половинчасовата разходка с лифт. Началната станция се намира в подножието на планината, на километър от Сливен. А самата разходка с въжената линия открива невероятна гледка към живописни местности и стръмни пропасти.

Друг начин за стигане до Карандила е т.нар. Хайдушка пътека. Тя е използвана главно от местните хора. Не е трудна за покоряване и също е добър начин да се насладите на красиви гледки Кулатаи да поддържате тонуса си в същото време. А за най-мързеливите има и асфалтов път, който води до местността.

На най-високата точка тук е изградена телевизионната кула, наричана от жителите на града „Кулата”, която се вижда от десетки километри разстояние. Но не това е най-интересното за нея. Районът е известен със воя вятър – „сливенския вятър”, който благоприятства за делта- и парапланеризъм. А до самата кула има такава площадка. Това е и един от често практикуваните тук екстремни спортове.

Историите разказват, че името Карандила идва вероятно от времето, когато в Сливен е върлувала Гледка от Карандилачерна чума. Тогава много хора се изнесли в местността, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Именно това, че местността е използвана в „черни” времена, е наречена и черна - кара.

Изт.

Аделаида · Февруари 12, 2010

Ето тук можете да видите снемки на красивата ни България от високо:

http://www.aviophoto.com/snimka-a972/str-1/sub-1/

mochito · Февруари 12, 2010

Eдин линк и от мен!

http://www.alexanderivanov.com/galleries.html

Аделаида · Февруари 12, 2010

Eдин линк и от мен!
http://www.alexander.../galleries.html

Мохито, снимките са просто невероятни, но всички те ли са от Бългория?!

mochito · Март 28, 2010

Да си призная не съм сигурна! :rolleyes:

Знам, че той снима предимно в България от парапланер, но дали всички снимки, които са на сайта му са от България не мога да кажа! Той имаше изложба миналата година в София на пешеходния мост на НДК - "България от високо". Последните 2 години със сигурност беше и на Рила да снима паневритмията.Според мен неговите снимки на паневритмията са едни от най-добрите! :yinyang: