Съветите на Учителя

[Таня]

Това е новото учение: да не изразходваме безразборно своята енергия, а да я пласираме точно на мястото ѝ.

Турете в съгласие вашите мисли, вашите чувства и вашата воля и старайте се от новото и вехтото да създавате вашия бъдещ живот.

Старият книжник от томчето Солта

[Иванка Калбурджиева]

Всяка една енергия, която не е използвана в младини, има обратно движение в старини. Ако известно желание не е постигнато в младини, ще се породи в старини и тогава има обратно движение. Затуй желанията трябва в младини да се постигнат, а в старини да имаме техните плодове. Защото няма по-опасно от това желанията да се появят в старини. Ако в младини не реализираш твоите желания, тогава в старини ще се зародят. Имаш, да кажем, едно желание да учиш – понеже тогава не може да се реализира, ще се зароди едно недоволство, туй недоволство ще го спъне за бъдещото му прераждане. Затуй в младини всички условия, които ви се дават, знанието, което може да придобиете, всички онези възвишени и благородни чувства, които може да развиете, развийте ги, за да не дойдат тези желания да ви безпокоят в старини и да ви мъчат.

Из беседата "Координация на силите", МОК VI, 1926-1927, том "Посока и растене", изд."Жануа'98", 2002 г.

[Таня]

Желая всички вие да се харесвате като пеете. Вслушвайте се като пеете. Кажете: „Добре да пея“. Бих желал всеки да каже: Добре пея. Но разбирайте думата. Вие имате право когато станете артист, според правилата на музиката да пеете. Когато се мислите за артист, то е вече друг въпрос, но когато вие изучавате живата музика, сами трябва да слушате. Онази музика е едно благословение за света, отвън. За в бъдеще скарат се двама души, обидили се, ще запеят една песен „Как ме обиди ти?“ – Единият сопран, другият бас. – „Как те обидих аз“. – „Ама ти знаеш ли какво ми каза“. – „Аха“. – И двата след като попеят подадат си ръка, много хубаво се обидили и превърнаха обидата в музика. Ами когато имаме обида, може да я превърнем, ние сме музикални и добри хора. Една твърда материя е турена в огъня. Ще я направим по-мека и веднага ще разрешим въпроса. Казвам: Новите начини на възпитание са това. Ако вървим по старите начини ще имаме един живот, както сегашния. Никога не можете да бъдете щастливи. Никога не можете да бъдете добри, нито можете да мислите. Човек да се освободи като малкото дете и да каже: „Благ е Господ. Не му търси корена. Щом Господ ме търпи на земята, добър съм. Защото ако не бях добър, той не би ме търпял. Щом ме търпи, добър съм. Щом Бог ме държи, аз се радвам на туй“. Казвам: То е новото Учение. Новото учение ще бъде учение на Любов. Новото учение ще бъде учение на знание, на светлина. Новото учение ще бъде учение на свобода, да се освободиш. Ако срещнеш умния, ще го послушаш. Онзи, който е невежа, да слуша умния. Силният ще помогне на слабия. Няма да има борба между вас кой знае повече.

Цялото и частите от томчето Запалена свещ

[Таня]

А и във вашия закон е писано, че на двама человека свидетелството е истинно. (Ев. Йоан 8:17)

Всяко външно свидетелство е проявление на един вътрешен разумен подтик на душата.

Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо относително в своята проява. Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря: ни най-малко.

Не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция. Следователно би било полезно за онзи, който обича математиката, да се позанимае с тия вариации, пермутации и комбинации. Трябва не само да мислите, че много знаете, но и да опитате знанията си; не само да ги определяте, но да боравите с тия величини и елементи.

Двамата свидетели пък в природата са светлината и топлината. Тяхното свидетелство е всякога вярно, защото там, дето те проникват, има живот и растене, а там, дето не дадат своето свидетелство, няма никакво движение, никакъв извор, никаква растителност, никакъв живот. Това е в природата. А в човека тия двама свидетели са нашият ум и нашето сърце. Там, дето нашият ум и нашето сърце говорят заедно, тяхното свидетелство е вярно, както и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама души е вярно. Христос навежда тази мисъл и казва: „Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец е, Който свидетелства за Мене“. В духовния свят двамата, които свидетелстват, са Отец и Син, и тяхното свидетелство е вярно. В ангелския свят двамата, които свидетелстват, са духът и душата. В човешкия свят са умът и сърцето. В природата са светлината и топлината.

Ние трябва най-първо да отстраним всяко съмнение от нашия ум. Съмнението в истинския живот не носи никакво добро. И в съвременния живот има хиляди причини да се яви съмнение у нас. Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в даден момент? Може ли вие да очаквате от ябълката зимно време плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива към вас? Няма защо да ѝ се сърдите, защото тя ще ви каже: „Не навреме сте ми дошли на гости“. Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение.

Може да се повдигнат много подобни въпроси, които не са съществени за нас. Важното е, за какво е дошъл човек на земята: имате ли душа или нямате; имате ли ум или нямате, имате ли сърце и в съгласие ли са вашите сърца и вашите умове и т.н.

За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и чист ум. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва.

Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива умочувствания, а сърцето, като върви нагоре, придобива сърцемисления. Ще кажете: „Каква е разликата?“ Разликата е тази, че когато преодолява сърцето, има по-голяма топлина, а когато преодолява умът, има по-голяма светлина. Когато зрее плодът, житото, непременно трябва да има топлина, която помага на узряването. Когато трябва да стане растенето в нас, непременно трябва да преодолява умът. Онзи, който иска да расте правилно, умът му трябва да има надмощие. Растенето и знанието са от ума, а развитието – от сърцето. Това са два велики процеса на нашето развитие и следователно тяхното свидетелство е необходимо и вярно. Господ казва: „Да работите съобразно с вашите сърца и умове; тогава ще имате велико развитие в света“.

Ще ме извините, Бог в моето схващане не е никакво понятие, никаква идея. Ние имаме понятие за нещата, които Бог е създал, за неговите проявления, но за самия Него нямаме никакво понятие. За Божията Любов и за Неговата Мъдрост имаме понятие, но той е повече от Любовта и Мъдростта, които се проявяват. Вие може да имате понятие за тях, но ако искате да кажете, че сте добили дълбоки познания за Бога, правите си само илюзия и ще се самоопровергаете.

Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори, и ние, като чада Божии, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас

Видимите неща трябва да се изхвърлят навън, те не са в Божествения свят. Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божии, че сме излязли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия. Някои казват: „Искам да бъда добър“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи да почувстваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци.

Следователно, казвам на всички ви: Вярвайте в сърцето си, вярвайте в ума си, тогава ще дойдете във второто положение – ще повярвате в душата и духа си, след това в Бога и в Неговия Син. Само така вие ще придобиете истинска философия за разбиране великия закон на природата.

Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината! А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места. Като казвам „изкачване на високо по планините“, употребявам един символ. Който иска да развие своя ум, трябва непременно да се изкачва на високо място. Който иска да развие своето сърце, трябва да слиза към ниски места. И едното, и другото е геройство.

Дайте място в сърцето и ума си на всичко, каквото считате за добро в света – това е първото правило. „Всичко е добро“, казвайте. То не е тъй, но кажете, че е тъй, и ще стане тъй.

И хората четат разни философи, четат, докато най-после биват принудени да погледнат истината в природата: как са нещата действително в живота – това, което говорят сърцето и умът. Бъдете верни на тези два принципа, и вие ще имате покрепата на невидимия свят, който е около вас и помага на всекиго, който търси истината.

Дойдат хора при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят. Ял съм по една ябълка, само боб, и пак съм проживял. Според мене само хлебец е най-хубавата храна.

Когато ядем, ние трябва да благодарим на нашата душа, че ни е дала всичко, каквото ни е необходимо. Не ни трябва никакви излишества; необходимото за нас е да познаем нашия ум и нашето сърце: те са Божествени. Търсете само необходимото в света, търсете го в мисълта, в сърцето, в живота; то не остава във вас никакъв излишък, от който всякога остават нечистотии у човека.

Само ако се обърнете към ума и сърцето, вие ще можете да реформирате вашия живот и обществото, ще разрешите едновременно и двата въпроса. Всеки ще работи това, което му е дадено; няма да работите едно и също нещо, понеже службите са разнообразни; всеки ще работи според своето разбиране. Като влязат в този велик Божествен план, за който ви говорих, българинът и България ще уредят живота си. На България препоръчвам да прави опит – да послуша ума и сърцето си – и в 10 години отгоре ще се оправи. И всеки българин нека направи опит – да слуша ума и сърцето си.

Някой ще каже: „Това е мъчно да се приложи“. За прилагане на това учение се изискват герои, а не страхливци. Не какво са писали философите на минало време, не какво пишат сега учените, не какъв е сегашният ред и порядък, а това, което самата природа ни учи, за какво сме създадени – това е за нас важно.

Бог ни е създал с велики цели.

Още не сме културни хора; отсега нататък бъдещето е на истинската култура – културата на нашето сърце и на нашия ум. Да няма две чувства и две мисли у хората върху нещата; да казваме всякога право; всякога да държим доброто в нашето сърце и да бъдем готови да се самопожертваме за него. Аз съм готов да се пожертвам за онова, което вярвам; това аз съм опитал. Аз виждам това, което другите не виждат.

Да се обърнем към великата Истина, която ни сочи Бог и ни зове към работа, да създадем една велика вълна в света, която ще ви вкара в пътя на съгласието и на великите закони на природата, и бъдете уверени, че бъдещето ще бъде ваше.

Двамата свидетели от томчето Солта

[Иванка Калбурджиева]

"Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: "Аз искам да стана умен." Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: "Аз мога да мисля като умен човек." Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи да се радваш на всичко, което те обикаля."

"Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път, да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но всъщност главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.

Работете върху себе си съзнателно, с Любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи. При каквито условия и да се намира, той трябва да учи, да придобива знания."

"Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно. Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. – “Къщата ми изгоря!” – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат."

Дали може

Редактирано Март 5, 2009 от Ваня Златева

[Таня]

Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. Запример, в първия ден Бог казал: „Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи“. Това е неделният ден, денят на виделината.

На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори.

В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал – да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети.

А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят на деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти.

И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици, да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил, да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети.

И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие свое, да владее над морските риби – над своите земни желания, над небесните птици – над своите мисли, и над скотовете на всичката земя, значи – на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят на земята, т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му е разумната душа да Го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил.

И така, когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината, ще му занесеш, значи, виделина.

Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си, и прочие.

А в седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот.

И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот.

Денят на доброто от томчето Солта

Редактирано Март 9, 2009 от Таня

[Таня]

Ще прочета част от 16-ата глава на Притчите – от началото до 10-ия стих.

Ще взема само думите: „На човека принадлежат приготовленията на сърцето.“ Има една правилна философия в света. В какво седи правилната философия? Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква. Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права. Казват: „Коя философия да следвам?“ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я. А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е.

Човек трябва да започне да изучава себе си. Най-правилната философия е да изучава първо себе си. Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината, която не си опитал. Ти не може да имаш представа за любовта, която не си опитал. Не може да имаш ясна представа за знанието, което не си опитал. Всичко това трябва да го опиташ. То е изпит, не вътрешен, но не [и] външен, който е една необходимост.

Та, казвам: Най-първо трябва да се приготви сърцето. То е орган. Едно вътрешно приготовление трябва на човека. Трябва да имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него. У човека и най-доброто, и най-лошото е складирано; и раят е вътре в човека, и адът е вътре в човека. Ако мислите, че сте само ангели на светлината, лъжете се. Едновременно сте ангели на светлината, но и на тъмнината. Не искам да го доказвам. Вашите жени ще го докажат. Жените ще го докажат на мъжете и мъжете ще го докажат на жените. Децата на родителите и родителите на децата. Учениците на учителите. Навсякъде може да ви го докажат.

Умният човек може да се ползува от противоположностите. И туй е доброто. Не е лошо, че присъствува или отсъствува тъмнината. Едното и другото състояние са необходими за развитието на човека – за един разумен човек. Но за един неразумен човек отсъствието на светлината е опасно нещо.

Ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа. Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. Умният човек трябва да изучава това. Той трябва да се интересува от всичко.

Та, казвам: У нас има много понятия. Ние живеем живота на хиляди поколения, намираме се в едно противоречие. Всеки от вас иска да бъде щастлив, но щастието се обосновава на един велик закон. Искаш да обичаш един човек, нали така? Но, за да го обичаш и да те обича, трябва да знаеш какво той обича. Нищо повече. Един музикант, като идеш с него, ще говориш за музика. На един поет ще говориш за поезия, на философа – за философия, на общественика – за културата. На всеки един човек ще говориш за онова, от което той се интересува. Най-първо ще говорите на един понятен език. На съществото, което обичаш, няма да му говориш на непонятен език.

Човек трябва да приготви сърцето си. В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени.

Естественото положение, това е любовта. Естественото положение, това е мъдростта. Естественото положение, това е гладът. Естественото положение при всички работи естествено вървят. Отрицателните качества са навици придобити, които трябва да ги изправим. Целият наш живот не е нищо друго освен да се възпитаваме да отхвърлим всички придобити качества в нас. Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва да се освободим от това. Дойде една мисъл на съмнение – остави я настрана.

Три процеса има и човек трябва да бъде господар на тях. Процесът на яденето е физически процес, процесът на чувствуването и процесът на говоренето. Ако в тебе процесът на яденето не е правилен, и говоренето ти ще бъде неправилно. Ако процесът на яденето е правилен, и говорът ще бъде правилен. Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат си. Както стомахът е взискателен, така и мозъкът е взискателен. Те са противоположни полюси в живота. Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат. Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето. После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.

Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие. Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи. Кожата става суха, няма влага. Трябва веднага да измените състоянието. Какво трябва да правите? Да пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма. Най-много два килограма и половина вода да пиете на ден. Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма. Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.

Та, казвам: От човека зависи. На човека принадлежи приготовлението на сърцето. Има неща, които зависят от нас. Като ги правим така, ще дойдем до друга фаза. Туй, което зависи от природата, тя е толкова щедра, че всякога да имаме нейното разположение. Да кажем, някои от вас бедни сте, нямате пари за лекарство. Какво ще направиш? Сега, ако река аз да ви дам някои методи, всичките онези да сте направили опит с тия методи. Никога не предавай на другите един метод, който не си опитал. Аз ви казвам: Ще си дигнеш ръцете. Но най-първо ще станеш още рано сутринта, ще се спреш 5–10 минути. Концентрирай ума си към Слънцето и после прати всичката слънчева енергия навсякъде. Пет-шест пъти ще направиш това. Вечерно време отдолу ще започнеш. Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от тялото ще слезе в Земята и непотребното в ума ще вземе Слънцето и ще стане обмяна и ще започне енергията [да тече] от центъра на Слънцето до центъра на Земята, да започнат да функционират и ти си в средата, в екватора, и тогава всичко ще тръгне на добре.

Най-важни са упражненията по обед които правят. Те имат специфични места. Те не са за вас. За вас сега са сутрешните упражнения. Като научите другото, ще дойдете до тях, ще идете при светиите.

ПРиготовленията на сърцето от томчето Приготовленията на сърцето

Редактирано Март 16, 2009 от Таня

[Таня]

Словото, това е великото, разумното; това е началото на битието. Всеки един живот трябва да започне от Словото. Това е първичната причина, която дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество. Онези, които съзнават този подтик, са щастливи; онези, които не го съзнават, са нещастни. Онези, които го съзнават, са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка.

Трябва едно правилно разбиране за Словото.

Онова, което може да въведе хората в едно разбиране, е Словото. Дали жената вярва в Бога, дали мъжът има Словото, тогава въпросът ще се изясни.

Сега някои вярват, че ще се разясни, защото Словото ще се преобрази. Преобразяването е закон на природата. Без преобразяване никакъв живот не може да се прояви; без преобразяване никаква любов не може да се прояви; без преобразяване никакво знание не може да се прояви; без преобразяване никакъв ред и порядък не може да се изяви.

Понеже Словото е Разумното в света, Което е създало всичко. То е Първата Причина. И тази Причина се намира във всеки човек. Ти може да проучаваш света от онова становище вътре. Какво[то] е твоето вътрешно разбиране, такова ще бъде и разбирането ти отвън. Както и да разправят учените хора, всякога ще нагодиш разбирането на учените хора според своето вътрешно разбиране. Жената, както и да я възпитаваш, както и да я учиш, тя никога не може да разбере мъжкия живот, тя ще разбере мъжа по женски. И мъжът, както и да го възпитаваш, както и да го учиш, не може да разбере жената, той ще я разбере по мъжки. Ще каже, че не я разбира. Той не може да я разбере.

Та, казвам: Онзи, разумният процес е в света, който решава всичките противоречия. Съществуват противоречия, те са от три характера: противоречия в умствения свят, противоречия в чувствения свят, противоречия във физическия свят. Първите произтичат от човешката мисъл, вторите произтичат от човешките чувства и третите произтичат от човешката воля.

Като говоря за Словото, то е мощното. Ако искате да измените живота си, ако искате да обединявате силите си, да добиете знание, непременно трябва да влезете във връзка с разумното Слово в света, което сега иде в света.

Разумното в света не е създадено отсега, то вечно съществува в света.

В Словото има едно разбиране. В Словото седи свободата на хората. Целият космос, целият свят в дадения случай, ако ти си [в] Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш свободен, няма никакво ограничение.

Ако човек разбира законите на малкото, той е свободен.

Аз ви казвам: Каква е идеята? Служене на Бога, служене на разумното. Бог е туй, което може да ни освободи, което може да внесе в нас щастието, което може да внесе сила, което може да внесе безсмъртие, което може да внесе всичко това, което търсим в света. Не външната форма. Туй, което мога аз да чувствувам и да опитам, не само веднъж, но всеки ден да опитвам като една реалност. Какво може да ми кажете за онзи свят? Хубави са всички доказателства. Онова, което аз опитвам от небето, от Слънцето, за мене дава повече, отколкото всички философски твърдения. Те са хубави, аз ги признавам, но онова, което аз разглеждам и разбирам, дава повече, понеже то внася в мене известен вътрешен импулс.

Та, казвам: В какво седи едно верую? Не реагирайте върху това верую, което действува върху вас. Туй, което може да ви подмлади, туй, което може да възвърне вашите сили, туй, което може да поправи света, туй е разумното Слово. Казвате, че това Слово било у Бога. То е проявеният свят.

Та, казвам: Словото е навсякъде. Може да направите един опит. Вие сте чели, казвате: „В начало бе Словото.“ Казвате: „Туй е една отвлечена работа, Словото.“ Туй е вашият копнеж: искате в света да бъдете силни, искате да бъдете свободни, искате да бъдете богати. Какво ли не желаете. Колко хора, които следват по този начин, който дава съвременният живот, колко от тези хора са го постигнали туй, което те желаят? Малцина са го постигнали.

Тогава как ще си обясните вие положението на онзи гръцки философ Епиктет, който бил роб? Един римски патриций имал хиляди роби и той, господарят, тъй жестоко се отнасял с всички. Обичал всички да бие и той налагал на общо основание и Епиктет. Възмущавал се този римски патриций, че като го биел, той гледал със спокойствие на господаря си. Господарят искал да го накара да изгуби един ден равновесието си. Един ден почнал да го бие, да натиска крака му, но той пак останал спокоен и казал на господаря си: „Господарю, тъй, както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи, няма да мога да ти служа. По-добре да бъда здрав, за да ти служа.“ Той така натиснал крака и го счупил. Той казал: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ Оттам насетне крайно съжалявал господарят за постъпката си, освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция. Епиктет става господар. Ние казваме, че при условията на живота човек може да стане господар, но трябва да има характера на Епиктета. Много християни не са се подигнали на туй положение, на което е Епиктет. Но той е бил запознат с основата на християнството и я прилагал.

Единственото, което може да освободи хората, то е Словото. Всичките хора трябва да го възприемат. Туй Слово трябва да работи там, но трябва да вярваме в това, да прилагаме, да се направи един опит.

Знаете ли какво е кръщението с огън? С вода е много лесна работа. С огън трябва да се кръсти човек. Искам да ви наведа на мисълта да има единство в света. Всички хора имат добро желание. Има нещо неразбрано. То произтича от едно вътрешно състояние, една обстановка, с която човек не се е справил. В душата на всеки човек, в когото проникне любовта, в ума, произвежда резултат. Като проникне в сърцето, произвежда друг резултат. Като проникне в душата, произвежда друг резултат. И като проникне в духа, произвежда друг резултат.

Затова е казал Моисей, който е разбирал този закон: Когато Любовта проникне в ума на човека, когато Любовта проникне в сърцето на човека, когато Любовта проникне в душата на човека и когато Любовта проникне в духа на човека, тогава той може да разбере Словото. Във всичките области трябва да проникне. Ако любовта проникне само в твоя ум, ще имаш само една четвърт от истината. Ще разбираш любовта с мисълта си. Ако любовта проникне в сърцето ти, ще разбираш любовта със сърцето си. Ако любовта проникне в твоята душа, ще разбираш любовта с душата си. Но ако любовта проникне и в твоя дух, ще имаш истинско разбиране. Всеки от вас може да отвори прозорците на вашето сърце, прозорците на вашия ум, прозорците на вашата душа и прозорците на вашия дух. Любовта може да влезе през тези прозорци и да ви даде онова истинско разбиране. Че като влезе, вие да бъдете доволни от това разбиране. Тогава всеки от вас може да бъде полезен не само на себе си, но може да бъде полезен и за другите.

„Словото бе у Бога и Словото бе Бог.“ И казва Христос, че Словото стана плът. Казвате някой път, че плътта е Словото. Значи, когато Словото стане плът, то вече видоизменя и самата човешка плът. Словото примирява в света всичките противоречия, които съществуват.

„В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Желая туй Слово да бъде у вас и да стане за вас една наслада. То ще бъде Бог у вас.

Словото от томчето Приготовление на сърцето

[Таня]

Та, сега, туй е здравословно състояние. Трябва една здрава мисъл на любовта. Една здрава мисъл на любовта аз считам тази, която може да тури в една естествена връзка твоя ум; която може да тури в една естествена връзка твоето сърце и в една естествена връзка твоята воля. И тогава ти ще имаш положението на един здрав човек. Трябва да бъдеш свободен да се проявиш тъй, както ти е определено.

Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение.

Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота. Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш. Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила. Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.

Аз бих казал така: За да си здрав, изпълнявай волята [Божия и] всякога ще ти бъде добре, ще успяваш и ти, и домът ти, и децата ти, каквото вършиш, ще се благослови.

Стана здрав от томчето Приготовленията на сърцето

Редактирано Март 23, 2009 от Таня

[Таня]

Музиката е свещено нещо.

Там, дето не взема умът на човека участие, дето сърцето на човека не взема участие, нещата са механически. Не че не са хубави, но то е външната страна. В какво седи духовното? Човек трябва да го чувствува. В духовните работи има едно качество. Ако ти вземеш вярно един тон, какъвто и да е, следователно ако вземеш тона, и в даден случай ти си неразположен, щом вземеш вярно тона, веднага туй малкото препятствие, което имаш ще изчезне, ще се яви една светлина в ума, едно разположение. Може, ако вземеш вярно тона, туй неразположение да изчезне от тебе, ако не го вземеш вярно, то ще се усили. Ако ви кажа, че трябва да се учите да пеете, вие казвате: „Певец няма да стана“. Не е въпрос за пеенето, то е изкуство, цяла наука е. Но всички не са родени. Музиката е една среда, в която човек е потопен, защото той живее в нея, понеже ако не живее в тази среда, не може да има никакви постижения. Той може да има постижения, но ония хубавите постижения не може да ги постигне, ако не си служи с музика. В едно отношение музиката е най-хубавата страна, с която човек може да се храни. Станеш сутрин, попей си, един, два тона. Изпей една песен каквато и да е. Изпей песента „Премина люта страшна зима, настана пролет“. Преведете тогава. (Учителят нагласява цигулката. Тегли една струна). Този глас какъв е, духовен ли е? (Учителят свири нежно, тихо; после свири силно). От един цигулар се изисква прецизност. Не можеш да бъдеш цигулар, докато не бъдеш духовен, ако липсват на тона няколко трептения, тонът не е верен. На духовният тон, трябват духовни трептения. В музиката, там дето има обикновено впечатление, има обикновена музика. Сега ще започнете. В сегашната музика ще знаете всичките правила. Когато дойдете да изучавате качествата на музиката, трябва да имате свещено чувство. Трябва да има за какво да пеете. Сутрин като станете трябва да има за някого да пеете.

Сега забележете, че вие всички имате известни идеи, предустановени. Вие всички сте дошли с предустановени планове, искате на земята да бъдете щастливи. То е първото заблуждение. Щастливият свят е светът на музиката. Ако не намериш пътя на музиката, ти и в пътя на щастливия живот не можеш да влезеш. Музикалният живот е пътят за щастието. Много хора са музикални, но се дразнят. Ако станеш музикант и не вървиш по музикалният път, дразниш се. Понеже в музиката малките /дразнения/ оказват голямо влияние. Дойде някой, не знаеш музикално да говориш.

В музиката не да коригирате другите. Оставете всеки един свободен. Ако вие пеете хубаво, бъдете като основен тон, като мярка. Когато другите пеят, оставете ги те сами нека се коригират. Пък ако някой пее по-хубаво от мене, аз давам ухо и се коригирам /по/, който пее по-хубаво. Онези между вас, които пеят по-хубаво, вземете за основен тон и се коригирайте съобразно с тях. Като държите туй правило, ще пеете хубаво. Щом искаш да коригираш, то е обикновено пеене. И то е хубаво, но в духовния живот никога не коригирай. Ако ти коригираш, губиш. Всеки, който коригира другите губи. Пресеква се пеенето.

Казвам: Коя песен бихте избрали? Толкоз песни имате дадени, коя песен бихте избрали за себе си, да се упражнявате сутрин? Аз бих ви препоръчал – „Фир-фюр-фен“. Тя е хубава.

Пейте за самите вас, понеже Господ, който е във вас да ви чуе, че вие пеете. Да ви покаже, че ти зачиташ. Пей на Господа, едно изкуство ти е дал. Ако оставиш гласа ти да не пееш. Сутрин като станеш поблагодари на Бога, че ти е дал един глас. С години седи гласа ти, никак не си пял, искаш да идеш в небето да те приемат ангелите. А като идеш между ангелите, ти ще влезеш в някой ангелски хор. Какво ще правиш? Ангелите няма да те коригират, ще те оставят сам да се коригираш. Ако не знаеш да пееш, ще намерят един начин да те изведат навън, толкоз деликатно, даже неусетно ти ще се намериш вън от този хор. Нали много пъти вие сте имали хубаво, отлично желание, едно самочувство вътре в себе си, нещо ви е пяло. Един ден вие сте недоволен. Търсите повече от това и изгубвате и малкото, което имате. Духовните работи са малките работи в света. Туй, което е интензивно то не е духовно. Целият физически свят е едно предметно учение, за да подкрепи човека да се учи да пее. Да кажем, ако видите една ябълка или един ваш приятел, или ако видите изгрева на слънцето, или ако четете някаква книга, ако речете да пеете, различно ще бъде пеенето ви. Да кажем всички имате по една цигулка, тогава? /Учителят поглежда часовника/. Верен ли е този часовник? /Отговарят/. Малко е напред. Недовършените работи са хубави.

Пейте сутрин „Фир-фюр-фен“, за една цяла седмица, като станете.

БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ!

Пътят на музиката от томчето Запалена свещ

[Светлата]

Ако искате да успявате, пазете следното правило: Всякога в ума си дръжте само една мисъл, но тя да бъде главна, основна мисъл; в съзнанието си дръжте само един образ, а не много; в сърцето си – само една добродетел, и то най-силната, за да може тя да се храни, да расте и да се развива; във волята си – само един недъг или порок, за да можете да се освободите от него. Не търси своя порок в другите хора, за да не го засилваш. Мисли за добрите хора, без да разчиташ на тях. Ако разчиташ на тях, ще забравиш себе си, ще забравиш, че и сам можеш да си помогнеш. Добрият човек може да помага дотолкова, доколкото може да прилага нещата в живота си. Ангелът може да ти помогне дотолкова, доколкото ти си способен да възприемаш знанието, което той преподава. Всички трябва да спазвате тези принципи, тези правила в живота си, ако искате да успявате.

из "Начертаният план", Лекция от Учителя, държана на 6 април 1927 г. София

[Таня]

. Казвам: Сега мнозина от вас, които заболяват, искате да ви лекуват другите хора. Всеки може да ви лекува дотолкоз, доколкото имате вяра. Слънцето дотолкоз може да ви помогне, доколкото възприемате неговата светлина. Храната може да ви помогне дотолкоз, доколкото вие я приемате в себе си. Ако я възприемете с Любов, тя ще ви помогне. Ако не я възприемете с Любов, не можете да имате тази полза.

Казваме, обикновена вяра, обикновен живот. Трябва да се пазим от обикновени работи. Ако ти много често буташ ръката си в едно и също направление, изгубва се тази чувствителност. Ако вземеш и образуваш навик да милваш само с единият пръст, ти ще го осакатиш.

Често ние в света, религиозните хора, ние се осакатяваме защото като обикнем някого, ние постоянно го милваме, пипаме го, докато го осакатим и най-после той каже: „Оставете ме на спокойствие“. Всички, които са влюбени, че като хванат нещо, хванат го като октопод и не искат да го пуснат. Това не е Любов. Любовта изисква абсолютна свобода в душата. Ти онзи, когото обичаш с милване не става, по този физически начин. Ако вие се обичате, тогава трябва да имате абсолютно доверие един в друг. Щом вие се съмнявате, един в друг, това не е Любов, това не е мисъл.

Аз не може да се съмнявам в Бога, защо? – Защото Той не се съмнява в мене. Колкото и аз да правя погрешки, Той ме извинява, извинява ме, но ми дава да пострадам малко. Той ме извинява, но казва: „Ти ще понесеш своите последствия, дето си направил погрешка“. И веднага ще почувствуваш едно неразположение.

Някой път кажеш една малка лъжа, бяла лъжа пред хората, нищо не е. Но ти си неразположен. Почувствуваш нещо. Казва ти: „Нещо не е хубаво, не направи добре“. Той не те съди, но казва: „Изправи поведението си“. Дойде ти радостта. Значи, направил си нещо хубаво, той те възнагради. Туй е Неговата мисъл. Той като види, че прави добро, каже ти Господ да направиш туй добро, ти чувствуваш радост. Когато Господ ти каже да го не правиш и тебе ти стане мъчно. Отде идват твоите скърби? – Господ ти е казал: „Не прави това“. То е скръб. Отде идат твоите радости? Господ ти е казал: „Това направи“.

Ние сега обясняваме на какво се дължи скръбта. Скръбта се дължи на това, че ние нямаме правилно отношение. Щом изгубиш отношението към някого, което Бог е положил или преувеличиш неговата цена, или я намалиш, ти ще почувствуваш скръб. Когато на този човек отдадеш онова, което Бог му е дал, тогава ти чувствуваш в себе си Божието благоволение, че ти постъпваш тъй, както Бог постъпва.

Тогава казвам: Аз искам вие така да постъпвате. Понякой път вие не постъпвате право спрямо себе си. Понякой път се укорявате и казвате: „Аз не съм даровит, аз съм лош човек“, не се оценявате. Пък можете да кажете, че съм добър. Едното може да е вярно, но едното не е вярно. Вие не сте от най-добрите, пък не сте и от най-лошите.

Какво трябва да бъде вашето положение? – Ние сме хора, които сме дошли на земята да се учим. Първо на Божията мисъл, на Божията Любов. Това е елементарно правило. Тогава трябва да знаете: Не се приближавайте един към друг и не се отдалечавайте много един от друг.

Божествено ръководство от томчето Запалена свещ

[Таня]

Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.

/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството. Той като не знае как да рисува, цъка. Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове.

Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили.

И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.

Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.

Ценности и възможности от томчето Запалена свещ

[Таня]

Реално е това, което човек опитва в дадения случай. А идеално е това, към което се стреми.

Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно, със сърцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърцето, а това, което ние чувствуваме – радостта, страданията ни идат чрез сърцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате със сърцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между учителя и ученика, то учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато учителят му говори за реалното, за земята, ученикът (е в) идеалното. Той казва: „Не ми разправя за това, което аз искам.“ Някой път учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното. И казва последният: „Не ми разправя за това, което аз искам.“ Когато учителят разправя за реалното, и ученикът трябва да е там. Когато учителят (разправя) за идеалното, и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.

И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърцето, да се занимава с работите на сърцето. Не туряйте сърцето си на мястото на ума си, да се занимава с работите на ума. Сърцето да се занимава със своите работи и умът – със своите работи. Когато сърцето изучава реалните работи и умът – идеалните, тогаз ще имате най-малко противоречия в живота си. Пак ще имате противоречия, но по-лесно ще се разрешават. Да допуснем, че във вас влезе чувство на съмнение. Как ще лекувате съмнението? Съмнението е един вид най-малкото обезверяване. За да отмахнеш едно съмнение, трябва да имаш вяра. Тая вяра трябва да почива на законите на реалното и на идеалното, на законите на сърцето и на ума. В тия два свята ти едновременно трябва да търсиш разрешението. И не трябва да разрешаваш съмнението извън твоето сърце и извън твоя ум.

Помнете това: Бог сега изисква това, което е посял в нас и по същия закон очаква от нас добрия живот, добрите мисли, желания, стремежи, съвършенството. Ние живеем не за себе си, но за Бога, за Онзи, Който ни е възлюбил, Който е създал всичко заради нас, за да бъдем ние подобни Нему. И всичкото величие на човека седи в това, да бъдем подобни на Бог! Каквото Бог върши, и човек да го върши в един малък размер.

Та казвам: Ако сте обичали, очаквайте да ви обичат. Ако не сте обичали, обичайте! Ако са ви обичали, обичайте, за да има отплащане, за да се отплатите. Отплащане, обмяна трябва да има в природата. Щом спрете тая обмяна, щом няма обмяна, идат нещастията. Всички нещастия, страдания, които идват, показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Защото каквато Любов показвам аз към някого, такава и той ще покаже към мене. И каквато Любов Бог е дал нам, ние същата Любов трябва да покажем към него. Нали е казано: „Христос дойде на земята, за да покаже Любовта, която Бог Му е дал.“ Ние трябва да покажем оная Любов, която Христос ни е дал. И ония пък, които възприемат нашата Любов по-долу, и те трябва да я дадат още по-долу. Така трябва да се направи цял един кръг. Движение има вътре в Любовта. Ако ти не можеш да проявиш Христовата Любов, как ще проявиш Божията Любов? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на хората, да понесе страданията такива, каквито малко хора могат да понесат. Не мислете, че Любовта няма страдания. Сега има у хората само едно самочувствие. Има големи задължения в Любовта! Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема.

Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно със сърцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва живота. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот във вас. Писанието казва: „И това и живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.“ Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По мое разбиране е това. Реалното е Христос. Със сърцето си трябва го опитате. И ако ти не си опитал Христа със сърцето си, как ще опиташ с ума си Бога?

Казвам: Да изучаваме света така, като Бог го е създал. И досега вие не знаете защо е вашето сърце. Само сърцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисълът, целта, към която се стремим. След като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът – това, което всички търсите.

Реалното и идеалното от томчето Запалена свещ

[Таня]

Вътрешният човек. Щом има вътрешен човек, има и външен. Един обширен въпрос е да се проучава човекът. Най-интересното същество на Земята е човекът. По-интересно същество от човека няма. Ако човек би проучил човека, не себе си. Някой казва: „Проучи себе си.“ Онзи човек, който включва всичко – един човек или всичките хора са един човек, съзнанието е едно.

Казват: Бог направи човека по образ и подобие [Свое]. Не, вътрешния човек; външния човек още го върти. Ако искате, туй може да ви го представя като че Господ е един грънчар, който има уреди да върти гърнето и да го изкалъпва. Тури ръката, върти колелото. Господ още държи човека на огъня, пече го. Който не разбира, казва: „Пече ме Господ.“ Радвай се, че те пече Господ, защото ако не те пече, нищо няма да стане. Опеченият хляб е, който има цена, не замесеният. Човек сега е замесен. Казвате: „Ние, съвременните хора, които сме дошли до сегашното положение на ХХ-я век, век на просвета, век на висока култура.“ Всичките християни минават за християни, говорят за любовта, говорят за общество, за морал, за гражданска свобода. За какво ли не говорят. Хубави работи са.

Три неща са, които трябва да залегнат в основата навсякъде: вътрешният живот, или да го преведем – Божественият живот. Ако разберем какво нещо е Божественият живот… [Божественият живот] е туй, в което противоречие няма. В туй знание почива целият порядък, цялата природа е обоснована на това знание. После, вътрешната свобода, или това, което хората наричат истина, или Божествена свобода. Три неща трябва да залегнат в душата на човека. Следователно вътрешният живот изключва всяка болест. Вътрешният живот изключва всяко вътрешно страдание. Можеш да имаш страдания отвън, но го изключва отвътре; отвън е като едно условие. Този човек, той не се влияе от болестта. Болестта ходи около него като муха, може да кацне на главата, този вътрешен човек махне с ръката, замине мухата. Той е господар, само с ръката като махне, замине си.

Вътрешното знание изключва всяко невежество. Вътрешното знание изключва всяко заблуждение. По някой път как ли не са цитирали, как ли не са изопачавали моите думи. Аз виждам гениално, много майсторски, как им дошло на ум да го измислят. Едно нещо аз зная и на вас препоръчвам: Никога не се старайте да представите природата такава, каквато не е. Няма по-голямо нещастие за човека да представи природата такава, каквато не е. Представете природата такава, каквато е. Нищо повече.

Аз турям, максимум 3 неща са потребни на човека, за да бъде той свободен: да може да става толкова малък, че да минава отвсякъде, че нищо да не може да го спре; да се движи толкова бързо, че и смъртта да не може да го стигне; да бъде обширен толкоз в своята мисъл, че никой да не може да го ограничи.

Вътрешният човек от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

А пък първото нещо, като станете сутрин: не се спирайте върху тревогата. Отправете ума си към Бога, започнете да дишате на вдишки през лявата ноздра, понеже теченията на лявата ноздра са на Луната, на чистене; ще поемеш с дясната ноздра, ще изпущаш въздуха, то е Слънчевото течение. Туй, което възприемеш от него, обработете и ще го върнеш назад. През лявата ще вдишваш, а през [дясната] ще издишваш, ще задържаш този въздух. Три пъти ще правиш тия упражнения и ще имаш здравословно състояние. Тогава работите вървят добре.

„Всеки, който обича Истината, иде към нея, за да се явят неговите дела.“ Първото нещо, което Бог иска от нас, Той иска всички ние да бъдем здрави, да имаме чисти мисли. Бог изисква да имаме чисти чувства.

Чувствата зависят от дишането, постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, никога не може да постъпи добре. Човек, на когото дробовете са развалени, никога не може да обича. Човек, който не може да мисли, той никога не може да каже истината. Така са свързани. Ако ти с ума си не може да кажеш истината, ако с дробовете не може да проявиш своята любов, ако със стомаха не може да проявиш своите постъпки, ти си в болезнено състояние. Тогава ще поправяш своите постъпки, ще реагираш, ще се поправяш и добре ще постъпваш. Няма да обръщаш внимание, че не си разположен.

Тези от вас, които сте духовни, трябва да знаете какво трябва да правите. Аз ви давам тия правила, защото постоянно идват при мене и ми казват, [че] кракът го болял, пръстът го заболял, подула се страната, ухото го заболяло, окото го заболяло, кръстът, стомахът го заболял. Казвате: „Какво трябва да правим?“ Мислете добре. Седни, внеси любовта в душата си, кажи, че има нещо и като премахнете онези, горчивите мисли, като премахнете горчивите чувства, веднага ще дойде здравето. Аз не съм за туй здраве, което сега имате. Знаете колко хубаво е човек да бъде с един свеж дух, готов за работа, да учиш, умът ти стига всичко да направиш. Не горе-долу закърпено, но когато ще бъдеш здрав, на свят да е. И дето ходиш, от тебе да изтича сила, живот и здраве. Болезнените състояния ще дойдат.

Мислете добре, чувствувайте добре, постъпвайте добре.

Хранете се добре, дишайте добре.

Не обременявайте мозъка си с ненужна работа, с която може да нарушите този вътрешен процес. Това е, което трябва да научите. Това е здравето на човека.

Който прави Истината от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Цветята са лечебно средство за много болести. Запример, карамфилът лекува известни нервни болести. Розата лекува други болести. После, минзухарът, кокичето лекуват трети вид болести. Гергината, всички цветя лекуват известни болести и същевременно поддържат известни добродетели в човека.

Някой път искате да възпитате, да направите децата здрави. Направете градина. Направете един опит и ако детето е нервно, накарайте [го] да полива най-различни цветя. Ще видите как ще се моделира неговият характер. След няколко години тези цветя ще почнат да моделират неговата нервна система. Изучавайте живота [им], при какви условия се садят, каква почва им трябва.

Но всичките хора, като станат религиозни, казват: „Нас цветя не ни трябват, само за Господа да мислим.“ Че Господ е в цветята! Господ е вътре в изворите, не в този смисъл Той е в дърветата, но Той е в живота на дърветата, не във формата. Той е в реките, в живота на реките, Той е в светлината, в живота на светлината. Защото самата светлина, която Той направи, е едно нищо, а пък животът, който е в светлината, е друго. Всеки човек не е във формата, но в живота, който той носи. Това трябва нас да ни интересува.

Вие трябва да поддържате цветовете на вашите желания, на очите си. Запример, никога не трябва да губите вяра в живота. Никога не трябва да губите вяра в Любовта. Никога не трябва да губите вяра в онзи великия Промисъл, в Мъдростта, която съществува в света. Никога не трябва да губите вяра в Истината, която носи свобода. Защото Истината, и тя има свои цветове.

Три основни цвята има в Божествения свят. Цветът на Любовта е най-хубавият червен цвят, който съществува в природата. Ако го видите, вие никога няма да го забравите. Най-хубавият жълт цвят, златист, който някога сте виждали, той е на Мъдростта. Най-хубавият син цвят, той е на Истината. Това са три основни цвята. Така ви говори на вас Истината. Такива краски има. Ако ги видите, и ако сте мъртви, ще оживеете.

Та, казвам: Ако вие искате да възстановите в себе си здравето, седнете и мислете върху Любовта.

Мислете върху любовта на растенията, мислете върху любовта на минералите. Мислете върху любовта на слънчевите системи. Мислете върху любовта, която съществува в разни същества. Мислете най-после върху любовта на хората. Туй може да бъде като предмет за една мисъл.

Казвате: „Какво може да мисля?“ Най-първо, какво може да донесе една любов към растенията? Ако вие сте нервен, ако вие обичате едно растение, туй растение отлично може дави помогне. Ти си нервен. Лекувал си се при разни професори, не са могли да ти помогнат. Не ти трябват професори. Намери горе в планината един стар дъб, от 200–300 години. Ще кажеш: „Господин професоре!“, ще го погледнете, ще го обикнете, ще турите гърба си, ще се облегнете. Помислете си през какви бури на живота как е устоял и е весел. Три-четири пъти е достатъчно да си турите гърба на този професор и вашето неразположение ще изчезне, както снегът се стопява на слънцето. Сега ще кажете: „Колко време трябва да седя?“ Този дъб вие ще го обичате. Запитайте го как той се е домогнал до този дългия живот и кои са законите, които изпълнява. Поискайте и той ще ви даде.

Който прави Истината от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Та, казвам: Първото нещо без болести, това е мисълта. Ти си фиксираш мисълта. Заболи те някъде и казваш: „Имам бодеж.“ Щом като имаш бодеж в гърба, подразбира, че има разстройство в дробовете. Ни най-малко не е така. Тия бодежи се дължат на мисълта, капилярните съдове се свили, набрало се е излишно количество електричество. Струпало се е несъразмерно в разните органи и следователно, дето има много електричество, туй електричество излиза и като излиза, образува бодежи. Като се свърже с положителното електричество, усещаш болка.

Ти благодари на това. Бодежът показва, че може да се лекува. Ако няма бодеж, е по-опасно. Бодежът показва, че след като бодели вола, той оре. Природата те бутва да идеш да ореш, да започнеш да живееш и тогава какво се изисква?

Вашето обоняние Бог ви го е дал във всеки случай да се ползувате. Цветята са лечебно средство за много болести. Запример, карамфилът лекува известни нервни болести. Розата лекува други болести. После, минзухарът, кокичето лекуват трети вид болести. Гергината, всички цветя лекуват известни болести и същевременно поддържат известни добродетели в човека.

Някой път искате да възпитате, да направите децата здрави. Направете градина. Направете един опит и ако детето е нервно, накарайте [го] да полива най-различни цветя. Ще видите как ще се моделира неговият характер. След няколко години тези цветя ще почнат да моделират неговата нервна система. Изучавайте живота [им], при какви условия се садят, каква почва им трябва. Но всичките хора, като станат религиозни, казват: „Нас цветя не ни трябват, само за Господа да мислим.“ Че Господ е в цветята! Господ е вътре в изворите, не в този смисъл Той е в дърветата, но Той е в живота на дърветата, не във формата. Той е в реките, в живота на реките, Той е в светлината, в живота на светлината. Защото самата светлина, която Той направи, е едно нищо, а пък животът, който е в светлината, е друго. Всеки човек не е във формата, но в живота, който той носи. Това трябва нас да ни интересува.

Източник:Който прави Истината от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Често се задава един въпрос. Човек си задава въпроса защо е роден. Христос, без да го питат, отговори на този въпрос при един от тържествените моменти: „Аз за това се родих: Да свидетелствувам за Истината.“ Когато Христос е казал: „Да свидетелствувам за Истината“, той е знаел за каква Истина говори, а пък сега хората като разискват за истината, говорят за това, което още не знаят.

Аз наблюдавам: Даже и много напреднали хора, има едно недоволство у тях, защото не го разбират хората. Че вие сами себе си не сте разбрали, а пък искате другите хора да ви разберат. Аз ще ви дам едно кратко определение: Да се саморазбираш, това значи да си превъзмогнал всички мъчнотии. Докато не си превъзмогнал всички мъчнотии, ти не се самопознаваш.

Сега хората се намират в трудно положение, но не безизходно. Но от невидимия свят или от Божествения свят Бог е, който учи хората и им показва, че незнанието, което те имат, е само една възможност.

И за да познаваш себе си, какво трябва да знаеш? Трябва да знаеш откъде си излязъл, кой те е създал най-първо. Трябва да познаваш баща си, трябва да познаваш майка си.

Та казвам сега: Говоря на ония от вас, които искате да знаете Волята Божия. Някои се колебаете. Искате да си осигурите живота. По човешки животът никога не може да се осигури. И по човешки толкоз хиляди години ние имаме постоянно разочарования, раждания, прераждания, раждания, прераждания, страдания, умирания, погребвания. Какви ли не нещастия не са се случвали! За да се избегнат тия мъчнотии, трябва да учите. Трябва ви наука.

Пътят и възможностите от томчето Запалена свещ

[Таня]

Сега хората са в едно обезсърчение. Всеки от вас ще каже: „Какво може да стане от мене?“ Ако нищо не може да стане от вас, то вие не бихте дошли на Земята. А щом сте дошли, вие имате известна мисия. И няма нещо по-красиво от това да почувствува човек силата в себе си. Като вярваш в силата, която е в тебе, тогава ти ще престанеш да боледуваш. Има хора, които сега правят опити. На някои хора дават каквато и да е отрова, бацили и не ги хваща. Другите хора могат да умрат. Тоя човек, който е здрав, никакъв бацил не му вреди, понеже бацилът, като влезе в човека, не може да намери храна. И отровата, като влезе в него, не може да намери материал, с който да работи. И Христос казва: „Ще вземете отрова и нищо няма да ви направи.“ Но един християнин с това знание, което сега има, той не може да постигне това.

Сега ние изучаваме свещените книги, какво е казано в тях. Много християни има, които знаят от единия край до другия Библията, но онези неща, казани в Библията, има едно приложение. Когато отиваш при един човек, не предизвиквай в него лошите черти. Намери една добра черта в неговия характер. Сега аз говоря за хората, които са създадени от Бога. Ако някой няма да възприеме, не говоря за него. Аз говоря за хората, които ще възприемат. Той и разбойник да е, пак ще възприеме. Аз мога да ви приведа такива примери. Един християнин минава край разбойниците и главатарят на разбойниците го потупал по гърба и му казал: „Аз нямам никакво нареждане за тебе. Ти си свободен. Ти си добър човек, аз обирам богатите.“ Изважда от джоба си и му дава. Тогава разбойникът му казал: „Помоли се за мене да ми прости Бог греховете!“ Казал му, че му е дотегнал този живот. „Ако е възможно, и аз бих желал да вървя по твоя път, ще напусна разбойничеството.“ Това е човек, в когото съзнанието е пробудено. Това е мечът на Духа, който действува.

Мечът на Духа от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Та казвам: Често ние си правим спънки. Ти седиш и казваш на себе си: „От мен човек няма да стане!“ Отде се произнасяш, че от тебе няма да стане човек? Ти не си в Божествения план. Бог е начертал план и те е създал, а ти казваш така! Ти искаш да кажеш: „С това мое разбиране право е, че няма да мога да живея този живот!“ Колкото и да се проповядва, животът изисква един вътрешен опит. Ако искате да се саморазвивате, да се самовъзпитавате, гледайте хубавите качества във всеки един човек. Трябва да четете и хубави книги. Ако искате да станете музикант, трябва да слушате някои певци. И колкото по-добри певци слушате, толкоз по-добре ще се възпитавате. Ако искате да станете учен човек, трябва да сте между учени хора.

Сега аз оценявам нещата: Ако аз съм смутен в себе си, казвам: Моята Любов е несъвършена. Ако аз обичам Бога, но не философски Го търся, но в себе си, то щом Го обичам, всичките противоречия в мен трябва да изчезнат и тогаз в мен настава онзи естествен живот.

В новото учение, това, което сте придобили, този капитал или този живот трябва да се превърне. Трябва да стане едно филтриране на нашата мисъл и на нашите чувства. Човек трябва да филтрира. Човек много пъти ще отива за другия свят и ще се връща, докато се пречисти.

На едно място се казва, че човек трябва да се стреми към съвършенство. Целта на живота е съвършенството. Кой ще бъде моделът? Кой модел можем да турим:

ЛЮБОВ, КОЯТО ДА БЪДЕ НЕИЗВЕСТНА В СВЕТА!

Каквото добро направиш, никой да го не знае. И Христос е казал: „Каквото прави дясната ти ръка, лявата ти да не знае“. Това е едно от правилата. Това е едно от временните правила. Щом посадиш едно семе, то трябва да бъде скрито и трябва да бъде неизвестно, докато израстне. И като порастне даде плод, то ще се види. Това, което ти направиш, един ден ще даде своя плод. Преди да даде своя плод, нищо не казвай за онова, което си посял. Като даде плодовете, ти имаш вече един реален дял в живота.

Апаратът на носа, устата, очите, веждите, ушите, всичко това трябва да бъде в хармония. Петте сетива са апарати, чрез които ние свързваме се с невидимият свят. Ако твоите сетива не функционират правилно, както трябва, от онзи свят не могат да ти дадат помощ.

Вие искате без да говорите красиво, да имате добър резултат. Христос каза: „За всяка дума ще дадете отчет“. Защото с всяка дума ще влезе една мисъл, едно чувство и една постъпка в нас.

От друго се пазете: Никога не казвай всичко, което знаете. Друга една опасност има. Това, което имате, всичко не изказвайте и всичко, което имате за продан, не го продавайте всичкото. Оставете нещо и за себе си. Най-първо като сготвиш за ядене нещо, най-първо наяж се ти и после давай и на другите да ядат. Като посадиш ябълка, първи ти я вкуси. Или както било в старо време, от начатъкът на плодовете са носили жертвоприношение на Господа.

Онова, което ние сме посадили, да опитаме. От благото, доброто в нас, да опитаме ние плода най-първо. Намериш се в едно общество, дето всички хора говорят лошо, обезсърчително. Дойде един и казва: „Ще се оправи тая работа! До една година ще се оправи!“ Всички тия хора, като излезе той, усещат една приятност и казват: „Верно е, че ще се оправи тая работа.“

Естественият живот от томчето Запалена свещ

[Таня]

Помнете едно правило: Когато вие искате едно удоволствие да се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода. Той нарушава не само собствената си свобода, но нарушава свободата и на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие, турете го настрана. Едно правило е това. Най-после като няма какво да правите, задоволете вашето удоволствие. Който иска да се удоволствува, като сте направили всичко, тогава идете при удоволствието, кажете: „Какво може да направя и за вас, но и за другите?“ Да се удоволствуваш, да бъде последното в живота ви. Ако най-първо вие искате да се удоволствувате, вие ще закъсате. Запример, искате хората да ви обичат, то е тяхна работа да ви обичат. Защо искате хората да ви обичат? – Вие предполагате, обичта не е само тяхна. Обичта не се отнася само до вас. Вие разсъждавате за Любовта. Една свещ в моята къща не е само заради мене. Слънцето, което е поставено горе на небето, еднакво свети на всичките хора без разлика и на буболечките, и на учените еднакво свети слънцето. В разните си положения, вие може да не приемате достатъчно енергия от слънцето. Но то има еднакво разположение към нас. И тогава турете идеята в ума си. Вървете по онзи път, по който слънцето върви, светете както слънцето свети. Изгрявайте и залязвайте, както слънцето залязва и изгрява. Каквото слънцето прави, правете го и вие отвън.

След като сте хванали един кон и сте го впрегнали в каруцата, този кон показва колко е силен, че като влече себе си, влече и каруцата. Какви са разсъжденията на коня? Вие (го) впрегнете и мислите, че това е в реда на нещата. Казвате, че той трябва да ви слуша.

Сега поддържат философите, че ние сме свободни. Ни най-малко. При сегашните условие ние не сме свободни. Свободни сме да обичаме, когото искаме, да казваме, каквото искаме, но за другите работи не сме свободни. Колко пъти нас ни впрегнат като коня и ние теглим какви ли не каруци отподире си. Питам: Кой е начинът да се освободим от тия каруци, в които са ни впрегнали. Старите философи казват, че важно е желанието на човека. Щом пожелаеш нещо, ти си вече обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен. Има желания, от които човек лесно се отказва, да не ги желае; има желания, които трябва да се постигнат. Има известни желания, които не трябва да се постигат. Желанието да обичаш е един Божествен импулс. Кога и как, кому и колко да дадеш, то е вече твое разположение. Че трябва да обичаш всички, то е Божествено.

Не нарушавайте свободата от томчето Запалена свещ

[Таня]

(…) Един ученик трябва да търси учението на своя учител, който може да го оцени дали той е един от способните ученици. Защото ние достойнство имаме, когато сме справедливи. Правдата дава достойнство на човека, Любовта дава достойнство на човека. Щом любиш, трябва да имаш достойнство, щом имаш доброта, трябва да имаш знание. Човек, който иска да бъде мъдър, да добие знание, трябва да е добър. В окултната наука, ти не може да добиеш тайните на природата, ако не си добър. Природата доверява своите тайни, знанието, скритите работи само на онези, които са добри. А пък Любовта е врата, тя поверява благата на живота на онези, които са справедливи. Следователно, добрите хора в света, справедливите хора в света, те са производни точки, това са синовете и дъщерите. Тогава доброто какво е, син ли е или дъщеря? – Значи в себе си казвам, непременно трябва да имаш една дъщеря, и непременно трябва да имаш един син. Ако нямаш дъщеря, коя ще бъде дъщерята? – Доброто ще бъде синът ти, а дъщерята ще бъде справедливостта. Имаш дъщеря, доброто не може да го имаш на мястото на справедливостта и справедливостта не можеш да я имаш на мястото на доброто. Те са неща, които можеш да опиташ в живота си. Казвам: В съвременната психология ги смесват. Мислят, че един човек, ако е любещ, той може да бъде и справедлив, и всичко може да бъде. Какво място може да има Мъдростта? – И какво място може да има Истината? Казваме: Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Или казано другояче, Любовта, Мъдростта и Истината съставят трите основни неща в живота, чрез които Бог се проявява. Между Любовта, Мъдростта и Истината нищо друго не може да влезе. Ако ти имаш Любов, ако ти имаш Мъдрост и ако ти имаш Истина, то е единствената реалност, на която можеш да разчиташ. Нищо не може да се вмести, да ги разедини. Сега може да градиш навсякъде с тях. Дето и да идеш никога не губят своята цена, своята сила, своето добро. И никога не губят своята справедливост. Та казвам: Всякога трябва да съпоставяте. Ако сте справедливи, Любовта функционира във вас. Защото в даденият случай Любовта е майка на справедливостта.

Трите основни неща от томчето Запалена свещ

[Таня]

Всичките камъни са приготвени за тези, които ще дойдат, които ще бъдат наследници на земята. Всичкото богатство е за тях. Защото всичките други хора само ще употребяват скъпоценните камъни, може да ги употребяват, но те ще ги оставят за наследство на онези, на които принадлежат. Писанието казва, че на онези, наследниците, на всеки са дали по едно камъче. И туй камъче някой казва, че трябва да се държи под езика. Докато държи човек камъчето под езика, всичко върви добре, щом изгуби своето камъче под езика си, работите не му вървят вече.

Вие седите и мислите какво да правите. Ами че толкоз богатство Бог е турил в главата ви, богатство в сърцето ви. Вие не търсите вашето богатство в ума си. Вашето богатство е доброто, което имате. Другото богатство, което имате в сърцето си и него не търсите. Запример, често вие отивате да ви врачуват, когато имате един врачувалник вътре във вас. И той е отличен, първокласен врачувалник. Вие ще идете някъде да плащате да ви врачуват и после ще кажете: „Не можа да ми познае“. Сега отивате някой път, някой иска да знае дали той (ще бъде) богат човек. Щом има ум, богат ще стане. Щом няма ум, никакво богатство няма. Казва: „Добър човек може ли да бъда?“ Щом имаш сърце, добър можеш да станеш, щом нямаш сърце, добър не можеш да станеш. Щом имаш ум, умен можеш да станеш, щом нямаш ум, умен не можеш да станеш. Някой пита: „Добър човек ли съм?“ – Щом имаш сърце, добър човек можеш да станеш. Сега казвате: „Богат човек може ли да бъда?“ – Вие поддържате, че сте родени от Бога, че Господ е ваш Баща, същевременно знаете, че сте сиромаси. Аз се чудя как е възможно, синът на един богат да бъде сиромах. Ако той е сиромах, аз вадя заключение – той не слуша баща си, изпъдил го баща му, оставил го да работи. Казва: „Защо баща ми не иска да ми праща пари?“ – Щом баща му не иска да му праща пари, има нещо. Щом сте сиромаси, аз ви казвам на вас. Изправете отношенията към вашия баща. Дотогава, докато вие не изправите вашите отношения към баща си, ще сте болен. Казвам: Как ти си син Божи, как си болен? – Казвам: Оправи отношенията към Баща си и ще бъдеш здрав. Ама хората има лошо отношение към тебе. Изправи отношението към Баща си и хората ще имат друго отношение към тебе.

Защото в един дом, когато синът не е умен, не почитат бащата. Всичките слуги не го почитат и всичките слугини не го почитат.

Казвам: Сега трябва да имате една нова мярка за нещата. Мерките, с които мерите нещата, са относителни.

Ние търсим онази Любов, онази Мъдрост, онази сила в света, която трябва да ни подмлади, да ни възкреси, да ни повърне живота, да ни направи умни, добри и силни, туй търсим ние. Аз като говоря за Любовта, казвате да се спасим. Не е въпрос за спасение.

Всичко онова, което ние сме изгубили досега, само по три пътя можем да го намерим: то е пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Това са пътищата, по които загубеното или всичко онова, което Бог е вложил в нас, само по тия пътища можем да развием нашите добродетели.

Когато сте най-неразположени, седнете и пейте, докато се измени вашето неразположение, да събудите във вас музиката, понеже ще събудите Божественото.

Човек трябва да пее.

Камъчето под езика от томчето Запалена свещ

[Иванка Калбурджиева]

Бъдете будни и досетливи. Каквото желаете, не се стремете да стане скоро. Оставете нещата да стават, както е определено. Оставете дървото свободно да се облече, както иска – не го насилвайте. Ако искате да облечете едно цвете преждевременно, ще направите цветарник, ще турите печка, ще го отоплявате. Това е частично подобрение. В естествения ход на растителното царство това не се прилага. Растенията сами се обличат и събличат, без никакви разноски. Така е по-добре. Като култивирате някое плодно дърво, плодовете стават по-големи, но изгубват от своята сладчина и аромат. Увеличаваме формата, но увеличаваме и соковете. За да бъдат плодовете сладки, природата е работила дълги години. Тя не се влияе от научните теории.

Из беседата "На фокус" от "Заветът на Любовта" т.2 , Мърчаево, 1944г.