Съветите на Учителя

[Дъгата]

Има два начина за въздействие върху човека. Ако кажеш на силния ученик, че нищо не знае, ти ще събудиш в него енергия да учи, да ти покаже, че знае; ако кажеш на слабия, че нищо не знае, той съвсем ще се обезсърчи. Затова, нищо не казвай на слабия. Също така, и на болния не давай нищо да яде, ако искаш по-скоро да оздравее. Колкото повече му даваш да яде, и колкото повече се грижиш за него, той по-скоро ще умре. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Така той по-скоро ще оздравее, отколкото, ако яде. Много хора умират от голяма грижа за тях: да ядат повече, да почиват повече. Това ги изтощава повече. Нужно е болните да гладуват, за да си почине организмът им. Болният, оставен сам на себе си, ще се върти на леглото, ще вика, ще се сърди и, като види, че няма кой да му помогне, ще стане от леглото си, ще вземе стомничката и ще отиде за вода. Докато има хора около него, готови да му услужват, болестта ще го държи по-дълго време.

Всички трябва да си изработите нов мироглед. Сегашният ви мироглед не е лош. И с него може да прекарате цял живот. Казвам: Ако нямате нов мироглед, вие не можете да разгледате живота в неговата пълнота. Това се отнася до онези от вас, които искат да прогресират. Ще дойде ден, когато ще престанете да учите. – Това не може да бъде. – Ако не бързате и учите, това няма да го бъде. Значи, винаги ще учите.

Аз ви слушам, как четете молитвите, бързате, по-скоро да свършите. Когато аз се моля, „Добрата молитва“ ми отнема 15 минути; за „91 псалом“ и „Пътят на живота“ употребявам 20 м., а като чета „Отче наш“, минава половин час и, като дойда до „Молитвата на Царството“, става един час.

Ако се молите с мене заедно няколко пъти, по този начин, нито един няма да остане тук. Много естествено, ако накарам един човек да работи 10 – 12 часа на ден, ще му излязат пришки на ръцете. Ако работи 15 минути, нищо няма да му стане. Обаче, с бързане нищо не се постига.

Тези 15 минути представят закон, чрез който се разтопяват всички заблуждения, а 20 минути е закон на творчество, на работа; 30 минути, или половин час, е закон на равновесие. Който не разбира тези закони, ще се обезсърчи; който ги разбира, ще приложи и 15-те, и 20-те, и 30-те минути и при молитва, и при четене на Библията.

Силното и слабото, УС, 1932г.

Редактирано Януари 30, 2010 от Viki3

[Лъчезарна]

"Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”? Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може да стане, от него зависи, може да те предаде на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнъж на някого, той не остава излъган, с много малки изключения. В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията са много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията са повече."

Възпитателната сила МОК 02.11.1924 г., София

Редактирано Юли 2, 2012 от Лъчезарна

[Guest pavletA]

От "Оживяване"НБ-1942-1943г.

ПРОБНИЯТ КАМЪК

Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва.

Слушай, когато истината говори.

Работи, когато духът на истината бъднини чертае.

Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.

Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели   за човека са.

Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре.

В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.

В пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.

В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.

Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.

Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва.

Когато простият царува, прах се дига.

Когато умният царува, мирът изгрява.

Глупавият слуша с едното си ухо, умният- с двете, а глухият и от двете не се интересува. 

[Таня]

"Доброто съкровище" от томчето "Все що е писано"

„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините. (Матея 12:35)

Христос говори за два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злините."

И единият, и другият вадят нещо от съкровищата си, но резултатите на изваждането са различни. Значи, едно и също действие, или една и съща причина произвежда два различни резултата. Двама души сеят на нивите си едно и също нещо, но резултатите на сеитбата им са различни.

Какво се разбира под думите „добро и зло съкровище"? За да придобие добро съкровище, човек трябва да работи хиляди години върху себе си. Само така той може да стане богат и да вади от своето съкровище добрините. Човек забогатява по два начина и в две различни направления: той може да забогатее в скоро време, или в продължение на много години да придобие плюсове в живота си; той може същевременно да забогатее скоро или в продължение на години, но да придобие минуси. Потръбно е богатство на хората, но какво богатство? Хората са обърнали и обръщат внимание повече на материалното богатство, но то е временна придобивка, а не вечна. До известно време богатството радва и задоволява човека, но след това той търси друго нещо, вън от материалното богатство.

Като изучава дълбокия смисъл на християнството, човек дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие във вътрешното, духовно богатство на душата. Духовната наука, наречена според някои религия, изисква духовно развитие от човека. В случая, думата „религия" не е много сполучлива, но в български език няма друга дума, която може да я замъсти. Под „религиозен човек” разбират глупав, ограничен, фанатик, който не мисли право. Някои мислят, че човек става религиозен, когато започне да остарява. Аз не говоря за религията на старите хора, но за Божествената религия, която включва Божествената наука. Някои заместват думата религия с теософия, която се основава на прераждането; други я заместват със спиритизъма, който се основава на отношения между духовете. Обаче, и двете думи „теософия и спиритизъм” са ограничени, не могат да обхванат понятието „Божествена наука." Днес и думата „Бог” е загубила смисъл, затова я заместват с думата „природа." След време и думата „природа" ще бъде заместена с друга, по-близка до разбирането на човека. Не е важно, че ще замествате една дума с друга; важно е, всяка дума, която измества друга, да изразява точно и определено нейния смисъл.

„Добрият човек от доброто съкровище изважда добрините."

Как се придобива доброто съкровище? – Чрез знание, търпение и постоянство.

Какво прави добрият градинар, който има в градината си много плодни дървета, между които и орехи? Когато види, че орехът започва да зрее, той не бърза да го обрули, да свали зелената му обвивка, но го оставя на дървото, докато тя сама се пукне. Види ли това, той знае вече, че орехът е узрял. Ако преждевременно снеме зелената му обвивка, ядката на ореха ще се развали. Като узрее орехът, той го чуква, отделя зелената му обвивка, след нея – коравата и най-после дохожда до вътрешната ядка, която също е покрита с тънка ципица, горчива на вкус. Както оръхът затваря доброто си съкровище в няколко обвивки, така и човек крие истинското си богатство в няколко обвивки. Външната обвивка е материалното богатство, което трябва да оставите свободно да узрее, а не преждевременно да го премахнете. То е сигурна защита на истинското добро съкровище. От външната обвивка соковете минават във вътрешната, и оттам – в самите ядки. Ципата, която обвива ядките, съдържа достатъчно йод. Яжте орехи и не се страхувайте. Те заместват употребата на йод.

«Доброто съкровище."

Които не разбират смисъла на духовния живот, казват, че не се нуждаяг от богатство, но искат да бъдат по-близо до Бога. Да бъде човек близо до Бога, това значи, да бъде здрав по тяло, по ум и сърце, т.е. силите в него да бъдат добре организирани. Не е ли здрав, не са ли организирани силите му, той е далеч от Бога. Близостта към Бога не е външен, но вътрешен процес. Същото се отнася и до обикновените хора. Външно можеш да бъдеш близо до някого, но вътрешно далеч да отстоиш от него. Какво тръбва да прави човек, за да се организира? – Да пази външната си обвивка, докато узрее. Без нея той ще наруши здравината на вътрешното си съдържание. Човек трябва да бъде търпелив, да не бърза в малко време да постигне големи резултати. Всеки резултат иде на своето време. Мнозина бързат, искат веднага да реализират желанията си, а с това се осакатяват.

Какво се разбира под думата „вътрешно съдържание"? Кое е вътрешното съдържание на човека? – Неговата душа, т.е. – Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек живот в себе си, това значи, да живее съзнателно.

Който не знае да живее, не е съзнателен човек. Като се говори за съзнателния живот, мнозина казват: Не е важно, дали живея съзнателно, или не; важно е да запазя тялото си. Право е да се стреми човек да запази тялото си, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но един ден тя ще падне, сама по себе си. Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне, и той ще остане с втората си обвивка. Кога ще стане това? – Когато човек узрее. Обаче, докато не узрее, никой няма право да отнема външната му обвивка. Същото се отнася и до ореха. За да не се развали ядката, оставете зелената му обвивка сама да се пукне и падне. Децата често брулят орехите, преди да са узрели, и цапат ръцете си от зелената им обвивка. Те правят това, защото обичат пресните ядки на ореха. Като се отегчат от живота, хората казват: Защо ни е това тяло? Дано се освободим от него. Те не разбират смисъла на физическото си тяло. Докато е в тялото си, човек зрее и организира силите си. Изгуби ли тялото си, той преждевременно пада от дървото на живота и, неорганизиран, недоразвил се отива в другия свят.

Христос казва; „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините."

Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето. Ето защо, физическото тяло е обвивка, т.е посредник, през който минават соковете отвън, навътре, т.е. от външния, физическия свят към духовния. Чрез храната, например, човек възприема външните необходими материали за съграждане не само на тялото си, но и на душата. От Божествено гледище, човек не е още оформен, не се е превърнал в истински човек, т.е. още не е напълно узрял. От гледището на ангелите, той се уподобява на дърво, затова е казано в Писанието: „Праведните ще бъдат като дървета, посадени при бистри отоци." Дървото се взима като символ на знание. Значи, в дървото се крие знанието, науката за живота.

В райската градина имало много дървета, между които две от тях се отличавали: едното било «дърво на живота", а другото – «дърво за познаване на доброто и на злото." Ката създал първите човеци и ги поставил в рая, Бог им казал: „От всички дървета можете да ядете, но не и от дървото за познаване на доброто и на злото. В който ден ядете от това дърво, ще умрете." С това Бог искал да обърне внимание на първите човеци, че, докато не организират добре своето физическо тяло, с всички негови удове и системи, те не могат правилно да възприемат соковете и енергиите, които идат от възвишения свят, и да се ползуват от тях. Като забранил на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, Бог искал да им каже, че те не са готови още за тази наука. Докато не оформят и организират своята външна обвивка, чрез която могат да възприемат енергиите на външния свят, те не могат да се занимават с изследването на втората, по-твърда обвивка – костите на своето тяло. Първата обвивка представя мускулите на човека, а втората – костите. Първата обвивка подразбира науката за живота, за външния свят, а втората – науката за познаване на доброто и на злото. Като придобие това знание, човек дохожда до третата обвивка, до ципицата, която обвива ядката на ореха. Щом опита ядката, той е дошъл вече до вътрешния смисъл на живота.

Като изучавате човешката глава, виждате, че и тя е съставена от три обвивки: външна – кожата, средна – костта и вътрешна – ципицата, която обвива мозъка. Ако се повреди или възпали ципицата, човек се разстройва. За да не се разстройва, той трябва да работи върху себе си, да си създаде здраво тяло, да се справя с условията, които му са дадени, и да ги използува. Не е ли здрав физически и психически, само в един момент човек може да изгуби здравето си, да се разстрои. Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, като ги изгуби, той може да получи удар в главата, разрив на сърцето си и да умре. Някои хора от най-малките си неуспехи са изгубвали смисъла на живота и се отчайвали.

Материята, от която е съставен материалният свят, се среща в четири различни състояния по качества. Едните състояния са външни – твърдо, течно, въздухообразно, светлинно или лъчисто, топлинно, а другите – вътрешни, по състав – неорганическа и органическа материя. Едно от свойствата на материята е, че тя минава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промяна на вибрациите й, а именно, повишаването и понижаването им. Като се пречиства материята, вибрациите й се повишават; щом изгуби чистотата си, вибрациите й се понижават. Като се чисти материята, и човек се чисти. Пречистването му става главно чрез сърцето. Под думата „сърце", разбираме чувствената душа в човека или астралното му тяло, което иде след физическото. Като умре, човек отива на другия свят с астралното си тяло, както орехът се посажда в земята с коравата си обвивка, а не със зелената. Коравата черупка на ореха се разпуква в земята; след нея се разкъсва и ципицата, и остава само ядката, от центъра на която излиза нов орех. Новият орех, който се крие в ядката на ореха, представя същинската душа на човека, която трябва да се изучава.

Философията на човешкия живот се съдържа в ореха. Изучавайте и наблюдавайте развитието и растенето на ореха, за да схванете нишките, които създават философията на човешкия живот.

Ако нишките не се сноват една след друга, както жената ги снове, никакво платно няма да се изтъче. На същото основание, и нашите мисли и чувства трябва да бъдат насновани, не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства. Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение. Освободете се от мисълта, че някой може да ви излъже. Бъдете като сарафина. Кой може да излъже един сарафин? Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от джоба си пробния камък и я изпитва. Ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено място, за отличие от другите монети, които не са златни. Човек трябва да има пробен камък в себе си, с който да опитва нещата. За да не го излъжат, той трябва да прилага пробния си камък и да опитва, златна ли е монетата, която му представят, или фалшива.

Какво е нужно на съвременните хора, за да не се лъжат? – Вяра, опит и виждане. Значи, вярата трябва да мине към опита, опитът – към виждането, а виждането – към разумния живот. Приложете това нещо в семейните си отношения, към приятелите си и ще видите неговите добри резултати.

Като не разбират законите на живота, хората ги нарушават и, в края на краищата, каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдават на Бога. Ако някой заболее, казват, че Бог е решил така. Съдят някого, пак Бога считат виновник. Човек сам е виновен за своето щастие или нещастие. Той сам е причина за болестите, за мъчнотиите и противоречията, в които се намира. Съществуват два вида съдба или наказания: за зло и за добро. На земята наказват само онези, които правят пакости и злини. Когато човек направи някакво престъпление, или зло, веднага стражарят го хваща, предава го на полицията и се завежда дело против него. Колкото по-голямо е престъплението му, толкова по-голям шум се вдига около него. За да го оправдаят, видни адвокати поемат защитата му, вестниците пишат за него, обществото чете и обсъжда въпроса, дава мнението си и т.н. И престъпникът става прочут, и адвокатите, и съдиите, които взимат участие в делото, също се прочуват. Обаче, когато човек прави добро, никой не се интересува от него. Много естествено. На земята няма закони, които да разглеждат добрите дела на хората и да им отдават заслуженото. На земята съдят само престъпниците и злосторниците. На небето е точно обратно: там се интересуват от добрите дела на хората, а не от лошите и престъпни. Там никой не се интересува от погрешките и престъпленията на хората, никой не ги търси. Ако някой направи едно добро дело, веднага видните адвокати и съдии стават на крак и казват: Доведете този човек при нас, да видим, какво добро е направил, за да му отдадем заслуженото. Колкото по-голямо е доброто, което е направил, толкова повече хора се интересуват от него, толкова по голям шум вдига около себе си.

„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините". Доброто съкровище на сърцето представя Божествената душа, в която човек складира даденото му от Бога. Щом има нещо дадено, човек трябва да го вади от съкровището си и да го раздава, за да се ползуват от него, както сам той, така и неговите ближни. Всички блага в живота са дадени от Бога. Добрият човек има право да черпи от тях, докато задоволи своите естествени нужди. След това той дава и на ближните си. За да може разумно да се ползува от Божествените блага, човек трябва да се ръководи не само от ума и от сърцето си, но и от своята душа, да препраща енергиите от въздуха през дробовете, оттам през гръбначния мозък и най-после – в главния мозък. Това значи, да бъде човек активен по ум и по сърце, да решава правилно задачите си, за да бъде полезен едновременно и на себе си, и на своите ближни.

Не постъпват ли така и градинарите? Те се ползуват първо от енергията на главния източник, като пущат водата през малки вадички, за да напои и най-отдалечените кътчета на градината. Ще кажете, че това не става бързо. С бързане работа не се върши. Търпение и постоянство е нужно на човека, а не бързане.

Един американски лекар бил повикан да лекува един манафин в Мала - Азия. Като го прегледал, лекарят му предписал едно лекарство, да пие по три лъжички на ден в продължение на десет деня. Като изпие лекарството, състоянието му щяло да се подобри. Манафинът прегледал лекарството, позамислил се и казал: Защо трябва да го пия десет деня наред? По добре да го изпия изведнъж, по-скоро да оздравея. Вдигнал шишето и го изпил наведнъж. След един-два часа положението му се влошило, и той умрял.

Спазвайте законите и предписанията на Бога, на природата и на лекаря, който ви лекува. Изпълнете предписанието, което ви е дадено – по три лъжички на ден. И Бог пише в своята книга: По три лъжички на ден. Ще кажете, че манафинът бил глупав човек. Какво ще кажете за съвременните хора, които на един обяд ядат по няколко яденета, след това изпиват по две - три кила вино. Като преядат, викат лекар да им помага – разстроили стомаха си, изгубили апетита и т.н. Навсякъде има манафи, не само в Мала - Азия. Когато не мисли право, човек прилича на манафина, който изпил всичкото лекарство изведнъж, както и на онези хора, които всеки ден преяждат и разстройват стомаха си. Според мене, 75% от сегашните хора преяждат. Някой казва, че не преяжда. Не преяжда, а иска да обича всички хора, и те да го обичат. Това не е ли преяждане? Можеш ли да дадеш на всички хора това, което те искат? Имаш ли силата на слънцето? Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят. Човешкото сърце се познава в трудни моменти. Човек трябва да събира Божествена енергия в себе си, да обогати своето сърце, че да може в трудни времена да прояви своите чувства. В такива времена, именно, той трябва да има храна, с която да поддържа живота на своя ближен.

Един изпаднал руски княз се оженил по любов за една млада, красива мома, от високо произхождение. В първите дни след сватбата, той често целувал своята възлюбена, но тя огладняла, пожелала да яде – хляб искала. – Ну, поцелуемся, казвал й той. – Гладна съм! – възразявала възлюбената. – Ну, поцелуемся! Днес „да се целунем, утре да се целунем”, тя изгубила разположението си към своя възлюбен, любовта й истинала. Много естествено. Тя се почувствувала излъгана от него; той бил крайно беден, само една титла имал.

Човек не се нуждае само от целувки, много неща му трябват. Еднообразните целувки умъртвяват човека. Целувките на някои изсмукват енергията на човека. Тези целувки са подобни на смукала, които не извличат лошата и нечиста кръв от човека, а чистата. Достатъчно е да получиш десет такива целувки, десет смукала, да видиш, какво представят те. Аз взимам думата „целувка" в широк смисъл, не само по форма. Всеки, който размътва ума и сърцето на човека, дава целувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръв. Христовото учение не търпи такива целувки. То изисква навсякъде и във всичко хармония. Според това учение хромите трябва да проходят, слепите – да прогледат, глупавите – да поумнеят. Под думата „глупав” човек разбирам онзи, който няма условия да се развива. Затворете един умен човек в тъмна стая и го дръжте там десет години, ще видите, че той ще оглупее, ще се идиотизира. Защо? – Няма условия за развитие. И обратно: ако на глупавия дадете добри условия за развитие, след десет години той ще поумнее.

Христос казва: „Добрият човек изважда от съкровището си добрините, а злият – злините”. Всеки трябва да вади добрините от своето сърце, първо за себе си, а после за своите ближни. Това значи: научи се първо, ти да обичаш Бога, а после учи ближния си. Ако ти не си научил още това изкуство, а учиш другите, те ще те изобличат. Те веднага ще те запитат: Какво ти е дал твоят Господ? Това не е за упрек, но, преди да учите другите, отворете ума и сърцето си за Божествената светлина, за да се развивате правилно.

Мнозина се затварят за тази светлина, както орехът в черупката си, и очакват добри резултати. Това е невъзможно. Отворете се за Божествената светлина, която ще ви освободи от всички мачнотии и противоречия. Как проверявате, че в ума и в сърцето ви влиза Божествената светлина? Божествената светлина не внася никакво раздвояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Тя е подобна на чиста планинска вода, която освежава и ободрява човека. Пиете ли вода, в която има различни мътилки, тя ще разстрои организма ви, ще внесе мрак и тъмнина във вашите мисли и чувства, ще ви раздвои. Всяко учение, което повдига и облагородява човека, е Божествено.

Днес много проповедници ходят по света да проповядват Христовото учение, но малцина могат да го изнесат, както трябва. Американците и англичаните изпратиха много мисионери по света, да проповядват на хората, но заедно с християнството те пренесоха и спиртните питиета. Някои народи са апелирали към тях, да не им изпращат тази отрова. Какъв смисъл има християнството за един народ, ако от една страна го повдигаш, а от друга – тровиш? Да отровиш, да разрушиш човека, това е най-лесната работа. Ще кажете, че вие не сте от тези хора. Няма човек в света, да не е тровил първо себе си. Колко пъти на ден си вкарвал отрова в кръвта си. Днес си добре настроен, имаш Божествено разположение на духа, но допуснеш в себе си една мисъл, която веднага помрачава духа ти, и ти отпадаш, губиш това, което си спечелил. Колко пъти на ден човек слиза и се качва! Това е манафинът във всеки човек, който, като не слуша Божиите думи, вдига шишето с лекарството и го изпива наведнъж. Този човек го очаква смърт – нищо друго.

Какво представя смъртта? – Пречистване, т.е. напущане на старата и нечиста къща, за да изгори. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни от заразителни болести, и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, трябва да изгори. Бог изпраща днес огън в целия свят, да изгори, да се очисти от всички лоши, нечисти и заразителни мисли и желания. Така Той ще избави хората от по-голямо зло. Затова Бог казва: Започвам вече да събарям старото, изгнилото, за да съградя нещо ново, здраво, чисто. Днес свалям горната черупка на ореха, за да излезе на лице вътрешното съдържание – ядката. В ядката е скрита човешката душа, в която се развиват добрите мисли и желания, в която се кали волята и организират силите на ума и на сърцето. Да създадеш добри мисли и желания, това не значи, че трябва да убиеш всяко желание в себе си. В книгата „Светлина върху пътя" е казано: „Убий всяко желание в себе си!" Тази мисъл търпи корекция. Тя трябва да бъде: „Убий в себе си всяко лошо желание и възкреси всяко добро желание". Като четете тази книга, ще видите, че много мисли в нея трябва да се изправят. Който е писал книгата, или съзнателно е скрил истината, или не е разбирал дълбокия смисъл на нещата. Като изучава духовната наука, човек трябва да се ръководи от своето вътрешно разбиране на нещата, да не изпада в противоречия. Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте да вадите заключения. Мислете върху тях, и тогава правете своите заключения.

Христос казва: „Добрият човек от съкровището на своето сърце вади добрините, а злият – злините”. И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето, добрият вади добрините, а злият – злините. Следователно, когато искам да изправя човека, на злия казвам, да убие в себе си всяко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората. На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават.

Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да съзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени.

„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините." Христос поставя въпроса рязко – добро съкровище и зло съкровище. Под думите „добро съкровище", Той разбира човешката душа, която се развива правилно. Според окултистите тя представя добрата карма на човека. Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето си и днес има, какво да вади и да раздава на ближния си. Злият човек е нарушавал Божиите закони, правил злини, с което си е създал лоша карма. Днес го турят в затвор, дето лежи няколко години, докато придобие известна опитност. Чрез страданията соковете на злините се превръщат в добрини. В което село и да отидете, ще видите, как селяните вадят тора от бунищата си и наторяват с него своите ниви и градини. Така те облагородяват дърветата и цветята, превръщат ги в доброкачествени. Всеки човек трябва да извади тора от своето бунище, т.е. да извади злините от злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я натори, да превърне злото в добро. Само така човек може да забогатее. Природата никога не изкоренява несъвършените форми, но ги облагородява и култивира. Тя използува всичко, за да го превърне в добро, което е необходим елемент за здравето на човека. Как се познава, кой човек има добро съкровище в сърцето си?

Представете си, че ставате сутрин радостни, весели и през целия ден запазите разположението си. В този случай вие имате добро съкровище в сърцето си. Ако при всички изпитания, които ви се случат през деня, запазите разположението си, вие сте богат човек, вадите добрини от своето съкровище. Това, което е вярно за един ден, вярно е и за много дни.

Ако станете сутрин с лошо разположение на духа и през целия ден не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо съкровище в сърцето си. Ще се извинявате, че не сте разположени, че сте болни и т.н. Нищо не може да ви извини – съкровището ви не е добро. Не ви остава нищо друго, освен да вземете лошото съкровище и да го хвърлите на нивата си като тор. След това ще дойдат страданията, но кажете си: Готов съм да страдам, за да се облагородя, да придобия търпение и любов. Човек трябва да бъде търпелив. Някой минава за търпелив, защото условията му налагат да търпи. Това е неволя, а не търпение. Неволята се налага на човека, а търпението е резултат на разумната човешка воля. Никога не налагайте на човека своите вярвания, разбирания и убеждения. Оставете го свободен, той сам да насади градината си, както разбира. Вие можете да му дадете семена, а той сам да ги сади и отглежда. Може да направи някаква погрешка – това нищо не значи. Злото не е в погрешките, които човек прави, но в неизправянето на погрешките. Важно е човек да бъде свободен, за да се развива правилно. Същевременно, той трябва да дава свобода на другите, и те да се развиват правилно.

Как постъпват майките с децата си? Докато детето е малко, майката го повива в пелени, връзва го с повой и така то лежи с часове. Преди да го къпе, тя го развива, оставя го известно време свободно, да порита малко с крачката си и като го окъпе, бързо го увива в пелените, завръзва го с повоя и го оставя в люлката да спи. Детето трябва да лежи и да кротува, законът е такъв. Така постъпват и някои религиозни хора. Те хванат някого, турят го в пелени, завържат го с повой и казват: Обърнахме този човек към Бога. Не сте го обърнали, но сте го ограничили. Срещнете ли човек, увит в пелени и завързан с повой, последвайте примера на майката. Като минат четири-пет месеца, тя маха повоя и освобождава детето. Така тя му дава условия да се развива свободно и естествено. Ако детето остане дълго време в пелени и вързано с повой, растенето му ще спре, и то преждевременно ще се сбабичаса. Майката не желае да види детето си сбабичасано. Тя иска то да стане здраво, силно, да се развива добре. Като влезе в едно религиозно общество, първоначално човек се намира в положението на дете, увито в пелени и вързано с повой. След известно време той се освобождава от пелените и повоя и започва да се развива правилно и естествено, да расте и разумен да става. Той проявява доброто съкровище, което носи в себе си. Следователно, когато става от сън, човек трябва да се запита, свободен ли е от пелените и от повоя. Щом се убеди, че е свободен, той започва свободно да движи ръцете и краката си, да се протяга, с което показва, че е готов за работа. Ръцете и краката представят човешката воля. Тъй щото, когато очите, езикът, ръцете и краката на човека са свободни, това показва, че той има ум, сърце и воля, с които може да работи, да изпълнява Божията воля. Сънят представя повоя и пелените, в които човек е увит. Събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми дал свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълнявам Твоята воля. Гответе се за небето, докато сте още на земята, защото там няма спане, няма пелени и повой. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тъло, с което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснат, докато са още на земята. - За тях, именно, апостол Павел казва, че външната им обвивка ще падне; те ще възкръснат и ще се измънят. Стремете се към възкресението, като вътрешен процес. Това значи, да се освободи човек от всички съмнения и ограничения. Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище в себе си, трябва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си с него, за да го превърнете в добро. Тази е мисълта, която Христос вложил в стиха за доброто и за злото с кровище.

Време е вече човек да мине от преходното и ограниченото, към вечното; от пелените и повоя към свободата ; от млякото към твърдата храна. Малкото дете да се храни с мляко, това е в реда на нещата, но ако младата мома и младият момък искат още да бозаят, това не е естествен процес. Щом проходи, детето може вече да се храни с твърда храна. Свободата е необходима за неговото растене и развитие. Пуснете коня на свобода, да видите, как знае той да скача и да рита. На полето скачането му е на място, но в града не е на място, той може да смачка някое дете, даже и възрастен човек. Свобода е нужна на всички живи същества, но на време и на определено място.

.Доброто и злото съкровище." Всеки трябва да си отговори, към добрите, или към злите хора спада ; към вярващите, или към безверниците. Кой човек е безверник? – Който няма светлина в ума си. Отворете прозорците на къщата му, да влезе светлина отвън. Ако няма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той сам да си отвори. Когото и да поставят в тъмна стая, без прозорци, той непременно ще стане безверник. Вярата се проявява при светлина, а безверието при тъмнина. Доброто се върши при светлина, а злото в тъмнина. Човек трябва да преобрази живота си, т.е. да напусне тъмнината и да влезе в светлината. Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете, си: Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде.

Ще кажете, че това не е вярно. Според мене, всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно. За да се убедите в това, хвърлете старите си и окъсани дрехи, за да видите Божествената дреха, с която Бог ви е облякъл. Кой ви е виновен, че сте се облекли в стари дрипи и не можете да се познаете? Не вярвайте на онези, които поддържат мисълта, че по естество човек е грешен. Само онзи е грешен, който живее в тъмна, мрачна изба и не знае, как да излезе вън. Извадете този човек от зимника и турете го в Божествения свят, на свобода и простор. Христос се обръща към добрите и разумни хора, да извадят доброто съкровище от сърцата си и да помогнат на своите паднали братя. Давайте даром, за да се даде и на вас. Давайте от своето злато, а не от книжните си пари, защото на небето книжни пари не вървят. Всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяка добра постъпка са звонкови монети, които никога не губят своята цена и стойност. Доброто съкровище подразбира звонковите монети, а злото – книжните пари. Давид казва; „В грях ме зачена майка ми." Той признава, че грехът е човешко произведение, а не Божествено. Йоан пък казва: „От Бога съм заченат." Който живее в тъмна стая и вади злини от сърцето си, той е заченат от дявола; който живее в светла стая и вади добрини от сърцето си, той е заченат от Бога. Живейте и работете като Христа, за да бъдете едно с Бога. Това изисква Христос от всички хора, за да се обновят, да се преустроят обществата и народите, навсякъде да проникне новия живот, да се въдвори Царството Божие на земята.

Не е достатъчно да знаете, какъв е Христос и какво е направил, но всеки да се запита и да си отговори, какво той е направил. Какво е направил Христос преди две хиляди години, всички знаят; какво днес прави, всички виждат, но какво ти, като човек, си направил и правиш. – Ти, който говориш сега, какъв си. – Ела да работим заедно, да видиш, какъв съм. Ако работим заедно, и аз взимам 90% от печалбата, а на тебе давам 10%, ще видиш, доколко съм правоверен. Обаче, ако давам на тебе повече, а на мене по-малко, или ако делим печалбата си наполовина, пак ще ме разбереш. Това означава стиха, който Христос е казал: „По делата им ще ги познаете."

Днес искам от всички хора да развържат кесиите си, умовете и сърцата си, да хверлят настрана пелените и повоите си и да почнат да движат свободно ръцете и краката си. Това се иска и от религиозните, и от светските хора. Това изисква разумният живот от човека. Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се работи. Който говори с любов, той работи лесно – с любов. Той е минал през мъчнотии и страдания, разбрал е живота и знае да работи. Неговите думи са пълни със съдържание и смисъл.

Христос иде на земята да обнови цялото човечество, народите, обществата, както и всеки човек поотделно. Затова всеки трябва да си каже: Всичко мога да направя, заедно с Бога, с ангелите, със светиите и с добрите хора. Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред. Три начина има, по които човек може да влезе в тесния път, т.е. в Божествения път. Първият начин е да бутате трена, който води в този път; вторият начин – да се надпреварите с него, а третият – да се качите на трена и да се оставите свободно, той да ви заведе на определеното място. Видите ли този трен, не го бутайте да върви, той сам се движи; не се надпреваряйте с него – не можете да го следвате, но, влезте вътре и вярвайте, че той ще ви заведе в Царството Божие.

Желая ви да бъдете онзи добър човек, за когото Христос казва, че от доброто съкровище на сърцето изважда добрините.

Беседа от Учителя, държана на 20 май, 1917 г. София.

Редактирано Февруари 26, 2010 от Таня

[loraip22]

"Изучавайте ума и сърцето си без да се оправдавате или корите..Изучавайте своите скрити помисли и желания,като се вслушвате в тихия глас на своята душа.Този глас може да ви предпази от извършване на ред злини и престъпления."

"Като сте тръгнали към върха,не мислете за отрицателното в живота."

Из "Учение и работа"

[Таня]

„Учителю, коя заповед е голяма в закона?» А Исус му рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първата и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят."

Помнете: Бог работи навсякъде и между всички хора. Когато има мир между хората, Бог е между тях. Когато хората се карат, пак Бог е между тях. Той се проявява между всички хора. Говори ли ми някой добро или зло, Бог ми говори. Според мене, няма зло в света. Важно е да приемем, че всичко иде от Господа, в Когото живеем и се движим. Казано е в Писанието: „Бог твори ново небе и нова земя." Любовта носи новото. Бог слиза вече на земята и носи любовта в човешките сърца и души. Аз виждам Господа, чувствувам Го, разбирам всяка Негова проява. Дето има плодове и изобилие, там е Бог. Какво жито ще роди неизораната нива? Хората търсят лесния път. Те искат ябълката да узрее без светлина, лещата да заври без огън. Без мъка и страдание нищо не се постига. Чрез страданието Бог излива любовта си към вас. Ако у вас се яви желание да се самоубиете, не пъдете това желание, но вслушайте се в него, разговорете се, да видите, какво носи то в себе си. Не реализирайте това желание, но вижте, защо сте се разочаровали и отчаяли. Да се самоубиеш, това значи, да напуснеш ограничения свят, в който живееш, и да отидеш в широкия свят, там да работиш. Някоя мома се отчаяла, че възлюбеният й я напуснал и не искал да се ожени за нея. – Защо я напуснал? – Намерил друга мома и казва, че не може едновременно да обича две моми. Момата не трябва да се отчайва, но да знае, че има Един, Който я обича, през всички времена и епохи. Бъдете верни на любовта, в която няма никаква промяна. Започнеш ли в нейно име да работиш, не се отказвай, докато не видиш резултат. Като посееш нивата и се умориш, почини си и пак продължи. Когато ти почиваш, Бог работи. В това време наблюдавай, как Бог работи върху твоята нива. Работи, почивай и в свободното си време размишлявай. Мисли, без да се тревожиш. Защо ще се безпокоиш за храната, която употребяваш? Приеми храната с любов и повече не мисли. Бог ще довърши работата. Боли те глава – не се безпокой. Повярвай в Господа, помоли се, и Той ще ти помогне. Ако се съмняваш, нищо не можеш да постигнеш, не можеш да приемеш новото учение на любовта. То е учение на опита. Здравият приема новото учение и му служи. Мислещият също приема новото учение. Права мисъл се иска от всички. Не казвай, че мъжът ти върви в крив път, но кажи, че е направил погрешка, която трябва да изправи. Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви в лош път. Детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и съзнае погрешката си.

Един Варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от когото бил крайно недоволен. Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него. Като разбрал намерението на баща си, синът казал: Татко, можеш да постъпиш, както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сестричетата от прехрана. Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: От тебе човек няма да стане. Един ден срещнах сина му и, като се разговаряхме известно време, казах му: От тебе човек ще стане. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и, наистина, той стана човек. Следователно, ако искаш да живееш добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ. Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие краката си. Речеш ли, че е готованец, ще влошиш живота си.

Какво се иска от човека? – Да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него. Когато Бог се качва нагоре, ти ще слизаш долу, там да работиш. Когато Бог слиза, ти ще се качваш горе да работиш. Така работи любовта. Като знаеш това, приложи учението на любовта в живота си. Мисли за това, което се иска от тебе, а не от другите. Тогава и грешник да си, аз ще те приема. Аз не се интересувам от праведни хора; интересувам се от хроми, клосни, слепи, сакати – с тях ще отида при Господа, дето ги очаква голямо угощение.

Това е новата епоха – на възраждането. „Да възлюбиш Господа." Това е голямата заповед, на която законът и пророците висят. Когато почитаме тая заповед и прилагаме любовта, всичките ни работи ще се развиват с успех. Всичко ще върви по закона на вечната хармония.

Източник:Беседа от Учителя, държана на 15 октомврий, 1916 г. София.

[Таня]

Трябва да изучавате себе си. Вие не сте се изучавали. Стремите се само да ви турят бележка. Бележката нищо не помага. Колцина, които са свършили с отличие училище, пропадат в живота! Казвам: Туй, което расте, то е вярно.

Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите.

Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили.

Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички!

Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си.

Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности. Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето.

Сега, вие говорите за духовното, а имате всякога предвид материалните работи на Земята.

Сега, вие можете да направите една аналогия. Ти имаш едно лошо чувство в себе си – не можеш да учиш, възбуден си, неразположен си, искаш да се караш – то е нещо посторонно, това не си ти. Измени енергията, която спъва ума ти! Трябва да знаеш, да вземеш свирката и да започнеш да му свириш на това чувство. Вие искате да се справите с него без да свирите, по европейския начин, да сте силни, че да го хванете за врата. Хубаво е да го хванеш, но като те клъвне, отрова има.

У всинца ви има едно богатство, което всинца трябва да развиете! Каквото е написано в Свещената книга, написано е много добре, но трябва да учите сега какво се пише. Какъв е бил вчерашният ден не е важно, какъв ще бъде днешният ден е важно. Какъв ще бъде например днешният ден? Хубав ще бъде. Ще има малко влага.

Казвам: Всички най-първо трябва да имате едно особено състояние на ума, едно особено състояние на сърцето. Дойдете понякога – неразположени сте, като излезете оттук - неразположени сте. Всички имате неразположение. Как го добивате? Ние живеем в един свят, който е съвършен. Бог е Същество на пълно блаженство. Всички ние живеем в Бога, Който е образ на всички добрини, на всичката любов, на всичката мъдрост и знание – и при това ние, богатите хора, сме сиромаси, ние сме нещастни. Питам тогава: де е погрешката? Не живеем в един беден, но в един богат свят, а при това сме сиромаси, здраве нямаме, духом сме неразположени, сърцето хлопа, кръвообращението не става правилно, в семейството, в обществото, в религиозните общества, между учените – навсякъде мъчнотии.

В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав.

Направиш погрешка – кажи: "Погрешката не е моя." Няма лош човек! В усилието да направя нещо добро може да направя една погрешка. Някой го хване някаква болест – то е едно здравословно състояние, за подобрение на неговото сърце. Казва, че можел да умре. Как ще умреш? Ти не можеш да умреш преждевременно. Ти си изпратен на Земята с мисия, няма какво да се плашиш, че ще умреш. Всяка болест е дошла, за да дойдеш малко на себе си. Всяка болест, която се дава на човека, има добро предназначение, тя е дошла, за да научиш нещо. Ако те хване за пръстите, тя ти казва: "Трябва да бъдеш истинолюбив, да не обичаш лъжата. Лъжа да няма!" Ако те хване за езика, казва: "Сладко трябва да говориш за любовта." Заболяла те устата, казва: "Като започнеш сладко да говориш, ще мине." Боли те кракът, търсиш диагноза – ти трябва да бъдеш добър. Боли те ръката – диагнозата е: справедлив трябва да бъдеш. Ухото те боли – умен трябва да бъдеш. Ти търсиш причината отвън. Не, не, оставете тези работи! Недъзите, които имаме в духовно и в умствено отношение, се отразяват и на нашите органи. Всеки орган представя една област. Когато се натрупат известни мисли, които не съответстват на нейните функции, страданията ще дойдат в тази област.

Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: "Много добре е!" И лоша мисъл да дойде, кажи "Добре е!", не казвай: "Защо дойде!" Каквато и мисъл да дойде, ти кажи: "Добре е." Каквото и чувство да дойде, кажи същото. Ако Бог търпи всичките наши престъпления и Той не счита, че е лошо, колко повече ние, които правим престъпления, трябва да търпим. Защо да не подражаваме на Бога? Хората правят престъпления, избиват се – Той ги търпи, казва: "Ще се оправи тази работа. Ще се оправи, ще се оправи!" Ти по същия начин – каквато и мисъл да дойде, не се възмущавай, кажи: "Ще се оправи, добре е!" Тъй, за една седмица, навсякъде да ви познаят, като ви опитат. Каквото и да дойде, кажи: "Добре е!" Сладка дума! "Хайде, Господ да го благослови!" Ще кажете, че това не сте го правили. Като ви дойде някоя лоша мисъл, вие веднага казвате: "Туй защо стана? От къде дойде тази дяволска мисъл?" Не зная дали е дяволска мисъл.

Не само за мислите, но каквото и да стане, внимавайте! Тази седмица ще ви предизвикват. Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде да отстъпвате. Ще бъдете като онзи българин, който като отишъл веднаж на баня, седнал и се тупа по ръката, и казва: "Никой не ме е докосвал, пръчка не е падала на ръката ми." Идва един турски бей и като го чува, казва му: "Гяур, махай се оттук!" Той веднага става: "Буйрум, ефенди!" Отива на друга курна. Турчинът и от там го изпъжда, онзи отива на друга. Така обикалят цялата баня и българинът все отстъпва. Накрая беят му казва: "Никой не те е бил досега и с този ум никой няма да те бие." Ти казваш: "И аз ще обикалям банята, ако на мен тъй ми направят!" Бъдете отстъпчиви! Когато дойде неприятност, бъди отстъпчив. Злото е нещо силно в света. Христос казва: "Не противи се злому." На злото в себе си не се противи, то е нещо силно, мощно. Остави доброто в тебе да се бори със злото. Не се заемай с една работа, в която ти ще бъдеш бит.

Не се опитвайте вие да се борите със злото. Не си правете илюзии, че ще победите нещо. Добро и зло – те са две сили, които са в стълкновение. Не влизай да ги примиряваш. Дръж се на страната на доброто. Остави доброто, каквото може, да направи, то да воюва. Защото ти трябва да бъдеш тил. Това е философията на живота. А за всеки, който иска да се бори и да победи, Писанието казва: "Побеждавайте злото чрез доброто." Не мислете, че сами можете да победите злото. То е нещо непобедимо. "Не противи се злому!" Аз не говоря за онези навици, които имате; понякога човек има някои навици, някои желания, имаш чувство, което създаваш. На него ти можеш да бъдеш господар, но злото е нещо, което действа и в човека, и в обективния свят, в света извън него.

Сега, каква мисъл остана във вас? Кажете. Погрешката ви в самовъзпитанието е, че вие всички си служите със старите методи и мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете тая илюзия. Никога човек не може да възпитава другите хора. Може да ги дресира. Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по свобода да действа. Престанете да се самовъзпитавате. Може да се каже: Оставете доброто в себе си да постъпи свободно. Ако искате възпитание – подбуждайте доброто. Някой път не обръщайте внимание; някой се разгневил - оставете го, в дадения момент нищо не му казвайте, премълчете, нека си говори. Духа вятърът – какво ще му казвам да не духа? Един човек, който се кара – той е порой, ще изтече, след това ще остане тинята. В Египет тази тиня е много плодородна, като дойде, всичкото богатство е там. По някой път и ти като се разгневиш, кажи си: "Не кряскай!" Вие не знаете как да се карате. Кряскате: "Знаеш ли какво мога да направя?" Не, вие ставате смешни. Проповядвайте на празната стая, карайте се на нея. А вие отивате при някой човек да се карате. Той е по-майстор от вас! Не се карайте, преди да сте направили един опит, да знаете какво можете да направите от караницата.

Великото в света е само онова, което може да се направи, добре да се направи и да остави добри последици. Ти можеш да кажеш една дума и тя да остане хиляди години да живее. Тази дума ще обикаля света. Може да кажеш някоя дума, която утре ще умре. Зависи колко е интензивна мисълта ти. Има думи, които микрофонът може да хване, има други, които не може да хване. Да кажем, че мисълта ви е толкова интензивна, че отиде в другия свят. Те си имат радио, могат да ви чуят, да знаят и в единия, и в другия свят, че правите опит да се самообладаете. И кажете: "Добре е!"

Самообладание на мислите! Ама страдания има отвън -"Добре е!" Вали дъжд – "Добре е!" Прах се вдигнал – "Добре е!" Карат се двама души – "Добре е!" Умрял някой – "Добре е!" Обрал някой някого – "Добре е!" Дали на някого пари – "Добре е!" Бил някой жена си – "Добре е!" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!" Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия.

Източник: лекцията "Добре е" от томчето "Към Извора", ООК, ХV г.

[Дъгата]

От днес нататък, до края на 1939 година се определя една голяма премия на онзи, който през останалите три месеца от годината не каже една лоша дума, не допусне една лоша мисъл в ума си, не възприеме едно лошо чувство в сърцето си и не извърши нито една лоша постъпка.

Ако може да се въздържа от всичко отрицателно, освен определената премия, той ще запази енергията си: няма да се гневи, да се сърди, да се кара. Види ли, че двама души се карат. той трябва да се отдалечи на такова разстояние, че да чува и да вижда само доброто.

Разумният свят изисква от всички хора да живеят братски, по любов.

Разумният свят е отегчен от безпорядъка, който хората са внесли в света, от кривите човешки мисли, чувства и постъпки, от човешките заблуждения.

Човешките недоразумения се отразяват във великия свят и произвеждат големи катаклизми.

Разумният свят е решил да накаже хората не с потоп, както едно време, но с огън.

Хората са изкопали подземни скривалища, да се пазят от собствените си бомби, но къде ще се крият от огъня, който слиза отгоре?

Този огън ще разтопи земята на дълбочина повече от 25 метра.

Къде и как ще се крият хората от този огън?

Какво ще стане тогава с човечеството?

Който оцелее, той ще говори.

Вярно ли е това, или не, всички ще го опитате.

Няма да остане човек на земята, който да не мине през този огън.

Вие трябва да бъдете готови, да издържите на този огън, както издържаха тримата момци в огнената пещ.

Близо и далече

(Съборни Беседи, 22.09.1939 05:00 Петък, София)

***

Сега, да се върнем към същественото, което може да съгради вашия живот.

Не е важно, как живеете сега; не е важно, как сте живели в миналото; важно е, какво сте придобили от миналото, какво ще постигнете в настоящето, за да съградите своето бъдеще.

Представете си, че в миналото сте дишали правилно, но в настоящия момент е станало някаква промяна в дишането ви, и вие не можете да се ползвате от предишното си дишане. Ако в миналото сте имали добра памет, хранили сте се с добри мисли, това е било за миналото.

Можете ли да се ползвате от миналото, ако в настоящето паметта ви се изопачи и загубите светлите си мисли, които са ви въодушевявали?

Пазете се от катаклизми в живота си, при които можете да изгубите всичко, което сте придобили.

За да не се натъквате на катаклизми, трябва да спрете вниманието си върху възпитанието и самовъзпитанието.

По-горни от тях

(Неделни Беседи, 25.05.1930 Неделя, София)

Редактирано Април 22, 2010 от Viki3

[Дъгата]

Сега от всички се иска добър, хармоничен живот.

Помнете, че лошият живот на хората е причина за всички болести, страдания, сиромашия, бури, земетресения, циклони.

Снощният циклон не ви засегна много, защото само опашката му мина край вас.Силата на циклона беше високо във въздуха, вследствие на което не причини големи повреди.

Бъдете внимателни в мислите и чувствата си, защото лошите мисли и чувства са причина за злото в света.

Дръжте в ума си светли мисли, а в сърцата си възвишени чувства, за да привлечете към себе си напреднали същества. Като дойдат при вас, те ще ви донесат своето благословение, ще уредят живота ви.

“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини”.

Създаване на нови органи

28. Лекция от Учителя, държана на 9 май 1928 г. София. – Изгрев.

[Дъгата]

Често между слушателите ми се явява състезание.

Като дойде някой нов между тях, те казват: Тоя е нов, ще ни вземе мястото.

Казвам: Дайте му път, той е вашето малко братче.

Дайте му от вашата енергия, от вашата мисъл, да върви напред в живота.

Не го спъвайте. Снемете тържиците от гърба си и оставете всеки да се развива свободно.

– Дали тоя човек е добър, или не?

– Не се грижи за това. Бог е промислил за всичко. Българите казват: „Бог дава, но в кошара не вкарва.”

– Щом работиш, Бог и в кошарата вкарва. Ако не работиш, Бог нищо не вкарва. Мислите ли, тогава, че човек може да заеме първо място и да го задържи, ако нищо не работи?

Първото място има отношение към човек, който е в състояние да свърши една велика работа. Учителят му дава да реши една трудна задача, и той я решава. Някои мислят, че първото място подразбира първия стол. То означава най-трудната задача.

Първото място се дава на силните хора, които имат характер, и могат да се жертват.

Който е готов да живее за другите, ще вземе първо място; който живее само за себе си, взима последно място. Музикантът се изпитва с трудните парчета. И ако ги изсвири добре, тогава го поставят на първо място. В това отношение, на никого не правят отстъпки.

Ще кажете, че някой ученик обича учителя си: носи му цветя, кани го на гости, приема го добре. Ако прави всичко това, а не учи, той ще остане на последно място.

Следователно, първото място подразбира способността на човека и благородството на неговата душа.

За да разбираш смисъла на нещата, трябва да имаш възвишен ум и благородно сърце.

Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие.

Казвам й: Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна.

Същото се отнася и до мъжа, който не може да търпи жена си.

Нито тъжник

неделни беседи, София, 13.04.1919, Нд

[Дъгата]

Та имате сега метода как да властвате над лошите духове – да нямате техните слабости.

Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас.

Затова изхвърлете всички тия слабости от себе си.

– „Ама – казвате – туй нещо няма да правя, няма да пуша тютюн“ – и пак на следующия ден го запушвате. Направете го, без да го кажете.

– „Решил съм да посаждам“

– Ама нищо не си посадил още. Посади и тогава повикай своите приятели и им кажи: „Елате, приятели, да видите какво съм направил“ – те ще се радват.

Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план – това ще направя, онова ще направя!“ Нищо няма да направиш, аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен. Мислите да правите нещо – не говорете нищо, само кажете: „Господи, ела ми на помощ.“ И когато вашата градина израсте и даде плодове, викайте всички ваши приятели и им кажете: „Яжте, пийте и веселете се“ – тогава Господ ще ви благослови. Това е то християнството.

***

И когато Христос ви казва:

„Не бойте се от онези, които убиват тялото, а от онези, които убиват духа“,

Той иска да каже, че това, което те вземат, може да се вземе, както казва пословицата, и на Великден – срокът един ден ще изтече и ще ви се вземе. Ти си кираджия – ще ти се вземе каруцата и ще кажеш: „Изпъдиха ме от къщата.“ Защо да не те изпъдят? Благодари, че са имали добрината да те чакат толкова години.

Духовете са господари на тези елементи, които имате в Земята, те са техни.

Затуй казва Писанието, че в този свят сме пришълци, че тази Земя, в която живеем, не е наша – Господ ни е пратил да я завладеем насила. И вие искате да я завладеете, да бъдете господари, но чакайте най-напред да завладеете духовете, че тогава – външните елементи, защото всеки елемент има своя господар.

Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня и т.н.

Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва да действаме: първото нещо е да бъдем чисти и тогава да се обърнем към Него.

Страхът

(Неделни Беседи, 19.10.1914 06:00 Неделя, София)

[Дъгата]

Сега ще направя една реформа, която и вие трябва да знаете.

По-рано, като се миех сутрин, събирах водата от лицето си в леген, а нечистата вода в кофа. Това правех с цел да отделя едната вода от другата: водата от лицето изливах на чисто място, а другата – на нечисто място. Сестрите, които ми услужваха, не знаеха това и хвърляха и едната, и другата вода, дето им паднеше. От водата на лицето ми можеха да се излекуват много хора, но те не знаеха това.

Досега аз не бях казвал на никого, как и де да изливат водата, но отсега нататък аз сам ще изливам водата от лицето си.

И на вас казвам: Никога не изливайте водата от лицето си на нечисти места.

За нечистите места е добре, но за вас не е добре.

– Де да хвърляме тази вода? – На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора, или на нечисти места.

Защо и за какво е така, не питайте.

Като спазвате това правило, ще имате поне микроскопическо подобрение на живота си.

Доброто и светлината

(Утринни Слова, 02.01.1938 Неделя, София)

[Донка]

Извора не трябва да увеличава или да намалява водата си за никого, нито да увеличава бързината си! Изворът трябва спокойно да си тече и да не изменя своя път! Човек не трябва да се привързва към никое смъртно същество, но да обича Бога и да му служи! Ти да не приемаш човешката любов! Божествената Любов е неизменна! Заради никой, ти не трябва да намаляваш или да увеличаваш водата на извора си, нито да измениш посоката на своите мисли и убеждения! Слънцето отдалеч грее и топли всичко живо. Ти не прави изключение за никого! Ти трябва да спазваш разстоянието между точките на зенита, между хората. Ти не трябва да бъдеш нито много близо, нито много далече, но на точното разстояние, откъдето няма да се наруши нищо от Божественото в човека. Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи. Ти трябва да спазваш известни правила:

Правило 1) Ти да не угаждаш на хората. Интересувай се от мнението на Бога, не слушай мнението на хората;

2) Талантът е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Бог работи в нея;

3) Когато се дойде до принципа на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки;

4) Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да отговориш. Свържи се с Бога и провери първо;

5) Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш. Първо я провери и тогава се усмихвай;

6) На физическия свят ти си в женска форма. В духовния свят ти си в мъжка форма. По сърце ти си дете, по ум ти си мъж. Не се поддавай на ничия воля;

7) Никога не бързай да уредиш работите си. Остави Бог да ги уреди. Което е дошло, дошло е без да мислиш. То ще си отиде, без да се тревожиш;

8) От никого не вземай нищо, нито за ядене, нито за пиене, нито за обличане. Носени дрехи не приемай от никого;

9) Дрехи, носени от тебе, или шапка, или обувки, не давай на никого;

10) Посрещни страданието без страх;

11) Във всичко умът ти да присъства;

12) На болния дай нещо, изпей му нещо, здравия да отиде да работи;

13) Когато се движиш по пътя на Истината, не се колебай, не се спирай, без страх върви напред;

14) Движенията ти да бъдат съзнателни и естествени;

15) Не огорчавай и не оскърбявай Божественото. За никакви блага не продавай чистотата си;

16) Заради Любовта всичко претърпявай! Не оскърбявай нито твоя Господ, нито Господа, който живее в другите души;

17) Не се обръщай назад, но върви само напред! Никога не се връщай от пътя си назад! Върви само напред!;

18) Чужди подаръци не приемай. Свои подаръци не подарявай на никого;

19) Не приемай съвети от невежи хора;

20) Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и електричество;

21) Не се продавай за хляб! За силния стани вода(мек). За слабия стани мост(хляб);

22) Мястото, на което Бог те постави, никога не го сменяй;

23) На път на никого не помагай. Не се радвай, когато неприятелят ти падне;

24) Дръж правилна връзка с Бога! Не примирявай хора, които се карат. Не примирявай неприятели, защото ти ще заплатиш заради тях!

Източник:

"Божествена любов ме озари" - "Съзвучия от бъдещето" - Цветана - Лиляна Табакова

(Над книгата се работи в момента - екипът на Портал Уики кани всички желаещи да се включат в проекта. )

[Велина Василева]

Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила:

Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш!

Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш.

Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека.

Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога.

Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога.

Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате.

Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца.

Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас.

Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква спънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред.

Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества.

Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви.

Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперуда, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят.

Из "Четирите полета"

[galgo]

Закон е, че каквото мисли човек, това ще направи; затова да мисли винаги хубавото. Ти не можеш да спреш ума си да мисли; ако го спреш, Невидимият свят ще ти създаде толкова нещастия, че от сутрин до вечер ще мислиш откъде да си изкараш хляба. Нещастията ще те накарат да мислиш. Като не искаш да мислиш, ти реагираш на Бога. Бог иска да се прояви чрез теб, а като се прояви, това е за твое благо. Ти се роди, за да дадеш ход на Божествената мисъл в себе си. Ако й дадеш ход, гол и гладен няма да останеш, няма да страдаш и болест няма да те хване. А като й противодействаш, всички нещастия ще дойдат върху теб. Позволиш ли на Божията мисъл да мине през теб, ти си свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата.“

"Акордиране на човешката душа"

Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това не е. Та днес прогресът е в придобиване на изгубеното и чак когато се придобие, тогава хората ще почнат да прогресират. На човека трябва същинско знание. Ако го има, той никога няма да се намери в затруднение. Който има знания, може да преодолее причините.

"Акордиране на човешката душа"

Човекът на Любовта е огнище което топли. Човекът на Мъдростта е фар, който пръска светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение.

Любовта дава всичкият материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него.

"Акордиране на човешката душа"

Редактирано Юли 21, 2010 от galgo

[Донка]

Често хората са недоволни, без да си дават отчет за своето недоволство. Те са недоволни едни от други и не търсят причината на това недоволство. Когато една игла се забие дълбоко в крака на човека, трябва ли да го питат, защо е недоволен от нея и защо не я обича? Иглата е превишила правата си. Тя е станала много интимна с този човек, и той иска на всяка цена да я изхвърли вън от крака си. Следователно, не играйте ролята на игла, нито за себе си, нито за своите ближни. — Може ли без игли в живота? — При сегашните условия на живота иглата е необходима. Например, иглата е нужна за шиене на дрехи, обуща и т.н. Обаче, не е позволено да се забива в човешкото тяло игла, от какъвто характер да е тя.

Не обвинявайте никого, защо постъпил така или иначе. Бог е дал свобода на всички хора и ги опитва, доколко те ще използват свободата си за свое добро и за доброто на своите ближни.

Човек може правилно да използва свободата си само при изпълнение волята Божия. Без изпълнение на волята Божия, никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква. Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого. Ако имате право да съдите някого, това сте вие сами. Съдете себе си, но не и ближните си.

Когато тялото на човека заболее, той може да се лекува с истината. Докато не обича истината, човек никога не може да бъде физически здрав. Щом обикне истината, той възстановява здравето си, и тялото му придобива съответно ухание. Ако дълбоко в душата си човек реши да обича истината, и ако абсолютно изключи лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той може да се излекува. За здравето на сърцето се препоръчва любов. Ако сърцето на човека заболее, или чувствата му се разколебаят, за да възстанови изгубеното ухание, той трябва да обича хората. Любовта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърцето.

Обичайте се едни други. Когато един обича някого, той пък трябва да обича друг. Последният трябва да обича трети и т.н. По този начин вие трябва да образувате верига на любовта, верига от скачени съдове, между които да няма никакво прекъсване. Не търсете любовта на този, когото обичате. В това няма никакво разрешаване. Не давайте подарък на онзи, който ви е дарил. Това не разрешава въпросите. Да се обичат двама по двама, без да предават любовта си по-нататък, това значи, да прекъснат веригата на любовта. Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако човек обича само една буква и с нея само пише, той нищо няма да напише. Ако искате да напишете или да изговорите нещо, което да бъде разбрано от всички, вие трябва да пишете и да изговаряте всички букви, всяка на своето време и место. — Можем ли да обичаме всички хора? — Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете. Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на граматиката, вие писател не можете да станете.

Тъй щото, търсите ли доброто, правете и вие добро. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва. Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент.

Трите ухания

[Велина Василева]

"Любовта не се създава в този живот. Ако някой ви обича, знайте, че тази любов се е развивала преди хиляди години, а сега ѝ се дават условия да се изяви.

Любовта е акт на Божествения свят, който от милиони години мисли, как да направи хората на земята щастливи. Той изпраща своите посланици, учители и ученици, какви ли не, само да може в умовете на тия хора, които сега живеят да внесе една нова идея, да оценят това, което е създадено заради тях.

Казано е в Писанието: „Бог ще ни открие.“ Как ще ви открие? Чрез въздуха, чрез светлината.

Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“, до горно „до“ и като издишате, пак я възпроизведете.

Като приемате външния въздух, с него заедно вие възприемате Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот. Всяка издишка, с която издишате поетия въздух, се приема от разумни същества, които веднага я изследват и виждат, до каква степен на развитие сте дошли.

При всеки човек се намира по едно разумно същество, което чака да вземе въздуха, който този човек издиша. Този въздух струва скъпо. Той се нарича умствена тор. Невидимият свят тори нивите с него. Това е казано на ваш език. Чудно ще ви се види, какво означава този умствен тор.

Като знаете това, при всяко вдишване и издишване, човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво. Ако дишате по този начин, вие всякога ще бъдете здрави.

Така ще се създаде една школа за дишане, която ще има приложение към самовъзпитанието. Сега съществуват много методи и школи за самовъзпитанието, но те са палиативни.

Не съм против палиативните методи, но човек трябва да прибегне към същественото в живота. Казано е в Писанието: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се увеличи.“ Тогава казвам: Онези, които дишат по този начин, тяхната сила ще се обнови, тяхната мисъл ще се просвети, техните чувства ще се пречистят и техните тела ще придобият здравословно състояние."

Закон на вярата

[Велина Василева]

На всички казвам: Трябва да се свържете с Бога.

Ще ви попитам: Направихте ли връзка с Бога? – „Направихме, Учителю, имаме вече връзка с Бога.“ –

Радвам се, дръжте тази връзка! Както детето е свързано с майка си, чрез която връзка то се развива, преобразува и оформя своето тяло, така и при връзката ни с Бога – Бог ще извае нашите тела, ще ни изведе на добър край. Тогава ние ще видим Неговото лице.

Следователно Божественото учение е учение на светлина. То е учение на свобода. То е учение на Любовта.

Човешкото учение е ограничение; от него вие всички имате опитности.

„Напразно ме почитат,

като учат учения и заповеди человечески.“ Всички човешки учения и заповеди трябва да останат на заден план.

Всички трябва да се заемат да изпълнят великото Божествено учение. Всички трябва да имаме само една мисъл – да зачитаме Божията мисъл, Божията Любов и да я приложим в живота си. Това е учението, което сега иде в света.

Напразно Ме почитат

[Лъчезарна]

"Първото нещо, което ви е необходимо, е дисциплина.

Дисциплината е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни

при приложение на светите мисли и светите желания в Божествения свят.

Защото за Божествените работи се изисква бързина: речено и свършено!

В Божествения свят няма протакане и умуване, речено-свършено.

*

Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо – това е прийом на черното братство.

Ще погледнеш брата си и ще му кажеш: „Изпращам ти моята Любов, изпращам ти моята Светлина, давам ти моята Свобода“.

*

Безстрашни трябва да бъдете! Страхът ви трябва да бъде само едно качество на благоразумие.

Страх трябва да имате само когато сте пристъпили някой закон на Любовта.

Когато се яви във вас мисъл да престъпите великия закон на Божествената Любов,

тогава трябва да дойде страхът и да кажете: „Не, няма да го направя!“

*

Всяко нещо, което правим, трябва да е строго осмислено, трябва да бъде музикално, художествено, поетическо.

За всяко нещо – ходим ли, сядаме ли да ядем и да пием, лягаме ли – за всичките ни действия трябва да казват:

„В тези хора има музика“.

*

...когато двама приятели вървят един до друг, никога няма да се втиквате между тях като клин.

Ще застанете или отляво, или отдясно, или отпред, или отзад.

Ако имаш приятел или приятелка, никому не позволявай да се вмъкне помежду ви като клин. Спазвайте това правило!

Ако все пак някой се вмъкне, не му забелязвайте и не правете скандал; минете от другата страна, а него оставете от края.

Природата не търпи дисхармония и всеки, който пристъпи нейните закони, тя го наказва.

Тя е много взискателна и никога не позволява да се престъпват нейните свещени правила за Живота.

Тези неща трябва да имате предвид. Те могат да ви се видят много малки, но Природата е толкова строга в тези малки работи!"

Беседа за младите, Съборни Беседи, 25.08.1922 г., Търново

Редактирано Юли 2, 2012 от Лъчезарна

[Велина Василева]

Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание.

Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре.

Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот.

Животът обаче е един и непреривен.

Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие.

Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с радост. Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек.

Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави.

Аз живея, и вие ще живеете

[Велина Василева]

Аз уподобявам дрехите ви на вашите мисли и чувства.

Често вие не сте доволни от вашите мисли и чувства, т.е. от дрехите, с които се обличате.

Въпреки това обличате се хубаво, за да се представите на хората. Друга мисъл ви занимава.

Мистикът не мисли така. Докато се обличате за хората, те да ви харесват, вие сте голи.

Вие се обличате от коприната на бубите, а ги считате за глупави, прости същества. След това се хвалите с дрехата, изтъкана от нишката на бубите.

Всеки трябва да облече дреха, изтъкана от самия него. Господ казва: „Иди да живееш като бубите“. – „Така не се живее.“

Казвате: „Днес Учителят говори точно, както ние мислим.“ Според вас учителят, професорът говорят, както учениците и студентите мислят. Това не е философия, това е тщеславието, заблуждението на човека.

Докато ученикът казва, че Учителят му говори, както той мисли, заблуждението върви с него.

Учителят говори според степента на вашето съзнание. Колкото повече съзнанието ви се повдига, толкова и мисълта на Учителя се изменя.

Това е барометърът, с който се определя степента на вашето съзнание.

Аз не говоря за онова съзнание, което някога сте имали, нито за онова, което ще имате в бъдеще. Аз говоря за сегашното ви съзнание.

За вас е важно онова, което сега влиза в стомаха ви и се превръща в кръв, която сега създава бъдещото ви тяло. Новото тяло ще ви подтикне към Бога.

То ще ви свърже с Любовта, която ще дойде чрез вашата душа, вашия ум, вашето сърце и вашата сила и ще кажете като Христа: „Както ме е Отец научил, така говоря“.

Мистикът, като слуша как ви говоря, няма да каже, че тази сутрин ви понарязаха, но ще каже: „Тази сутрин барометърът се повдигна“. Реже се невежия. Ако ви говоря мекичко и сладичко, вашата любов е слаба. Обаче, ако ви нарежа строгичко, ще кажете: „Любовта ни се увеличи малко“. Кое е по-добре за вас: да ви кажа, че утре ще ви дам хубав хляб, че ще станете в бъдеще добри, любещи хора, или да ви кажа истината, както си е?

Мистично разбиране

[Велина Василева]

Вярата е излязла от любовта,

надеждата е излязла от вярата.

Следователно, любовта в случая това е основата,

пък вярата е майка на надеждата. Надеждата е детето. Надеждата в света, с която уповаваме, то е детето на вярата.

Някой казва: „Ти вярваш ли в Бога?“ Ти ще кажеш в себе си: „Не само вярвам, но аз обичам Бога“.

Някой ще каже: „Ти виждал ли си Бога?“

– Ами ти човека виждал ли си? Казвате, че виждате някого. Ако това е вярно, този човек утре умре, къде е човекът? Туй, което се изменя човек ли е?

Но туй невидимото вътре в човека, то е човекът. Видимото, то изявление на невидимия човек. Видимият човек е изявление на невидимия човек.

Следователно, ние хората сме видимата страна на Бога. Като виждаш себе си, то е външната страна, външното проявление на Бога.

Онова начало, което не се изменя, което при всичките условия, в каквото отношение и да се намираш, ти веднага отправи ума и сърцето си към Бога ,и него слушай. Тогава се разрешават всичките въпроси.

Една основна идея

[Велина Василева]

Сега, аз говоря на онези, които се подготвят вече, които са пред прага на ученичеството.

Ще кажете, че вече сте ученици. Да, разбира се, но има ученици от първи, от втори, от трети, четвърти и така нататък класове; от ученик до ученик има разлика. После, има ученици от гимназията, от университета, най-после има и окултни ученици.

Думата „ученик“ може да се разбира в много форми. И когато някой път ви казвам, че още не сте ученици, вие възразявате: „Как да не сме?!“ Вие сте ученици на прогимназията, но не и на висшата гимназия. После ви казвам, че сте ученици на висшата гимназия, но не и ученици на университета. Не е ли вярно? Вярно е.

Е, добре, ще ви попитам сега какви трябва да бъдат качествата на ученика, който е влязъл в окултната Школа? Всичко, което е необходимо за ученика, трябва да бъде за вас точно определено и трябва да го притежавате.

... Целта на ученика е да се учи. И така, нашата цел през годината ще бъде да се учим. На какво? Да любим.

Първото нещо е да се научим да любим, да се обичаме!

Второто нещо е да научим начините и методите, чрез които се изявява тази Любов.

Третото нещо е да познаваме условията, при които ще проявим своята Любов.

За да те любят, трябва да има нещо в тебе. Например, обичаш музиката; ако знаеш да свириш, аз ще те обичам. Обичаш изкуството, художеството; ако си отличен, първокласен художник и нарисуваш една картина, аз ще те обикна. Обичаш милосърдието; виждам един акт на милосърдие в тебе, чрез който помагаш някому и го повдигаш – аз ще те обикна.

Следователно, за да ви обикнат хората, вие винаги трябва да проявявате своята Любов, да проявявате акт на Любов към по слабите.

... Сега вие всичко може да знаете в света, но не знаете как да служите на Христа, на вашия Учител, не знаете как да приложите Неговото Учение.

Щом стигнете до приложение, не знаете как да го сторите. Ако попитам когото и да е приложимо ли е Христовото Учение, всички ще отвърнат, че е неприложимо и несъвместимо.

А стане ли въпрос за Чистотата, казвате: „Не може да бъдем чисти, аз съм женен и не мога да бъда чист“.

Ти и да не си женен, пак ще бъдеш нечист.

Жената за тебе е една стъкленица, в която си затворен, за да не се окаляш.

Знаете ли кога се оцапват мъже и жени? Те така са се съединили, че окото им е все в просото: мъжът ходи навън и гледа, жената ходи навън и гледа...

Външното гледане опетнява човека.

Когато човек престане да гледа Бога в себе си и да се възхищава от Неговата Любов, а започне да се възхищава от външния свят, той е върху пътя на престъпленията, извършил е всичките престъпления.

И всеки може да те подкупи тогава: ще се подкупиш от очите на една жена, че били черни, че била пълничка, че носът ѝ бил гръцки, че бузите ѝ били пълнички, че това-онова. После, ще се подкупиш от това, че еди-кой си имал къщи, ниви, парици. Всичко ще те подкупи. Това вече не е Любов; това в Писанието го наричат „място на престъпление“.

Ако вие или който и да е се подкупвате от знанията на вашия учител и го обичате само заради тях, вие вършите престъпление.

Знанието не е цел, защото Любовта е, която носи знание в себе си.

Вие не можете да носите знание, докато не придобиете Любов.

Вие се лъжете и мислите, че преди да придобиете Любов може да придобиете знание. Само онзи, който е придобил Любовта във всичката нейна пълнота, може да добие знания. Не мислете, че без Любов може да имате някаква Сила.

Всички подобни сили са лъжливи и фиктивни.

Казвате, че без Любов можете да направите нещо. Прегледайте цялата история – няма нито единнито един реформатор, Велик Учител, който да е тръгнал в света без Любов и да е имал успех. Може да е имал временен успех, но всичко е рухвало и се е разсипвало след него. Затова казвам, че цялата ваша сила, ако се проявява без Любов, ще рухне, ще се разсипе.

И тогава вие ще кажете: „Защо ни трябваше да ходим!“ Да, без Любов не може да се ходи. Само с Любов! Аз ви говоря Истината така, както никой не ви е говорил: без Любов никой нищо не може да направи.

Някой ще каже: „Като добия знанието, после всичко останало е лесно“. Не, най-първо ще добиеш Любовта, а после ще добиеш истинското знание. В това отношение няма да откриете никакво изключение.

Ще кажете, че сърцето ви е студено. Защо? Защото нямате Любов. – „Ама откъде да я взема?“ Че вие откъде търсите Любовта?... Аз ще ви оставя този въпрос неразрешен, но ще помните, че всичко в света се открива само чрез тази Любов, която носи скрити в себе си Божествената Мъдрост и Божествената Истина.

Когато схванете тази моя мисъл, у вас ще дойде едно прозрение, един подтик и ще видите всички човешки души в една нова светлина.

Тогава ще ви стане всичко мило и драго; даже и най-отвратителните същества, за каквито считате влечугите и жабите, след като ги погледнете през тази Любов, ще кажете за тях: „Горките същества, колко ги съжалявам! Коя ли е причината за това тяхно положение?“ Когато срещнете някоя костенурка, ще се спрете и ще кажете: „Колко те съжалявам! Разбирам защо носиш тази дрешка“. Когато пък срещнете змия, няма да ви е страх, но ще кажете: „Горката, сега те разбирам, зная коя е причината, за да се гърчиш и пълзиш“.

В душата ви ще се яви едно вътрешно умиление.

А сега, когато срещнете някого, казвате: „Какъв си лицемер! Познавам всичко в тебе – искаш да ме излъжеш, да излъжеш Бога и мислиш, че аз не зная. Не се лъжа аз!“ Щом като разсъждаваш по този начин, ти отдавна си се излъгал. Ако знаеш Истината, ти ще кажеш в себе си: „Разбирам къде се спъва този брат и виждам къде се намира той“. Ти ще разбереш в себе си причините, поради които той е в такова положение – той решава трудна задача.

Аз съм истинската лоза

[Велина Василева]

Всички вие, младите, трябва да знаете, че в морето, през което минавате, стават бури.

От първия ден на първата година, до последния ден на вашия живот, през целия този кръг ще минавате през кризи.

Аз наричам тия кризи „морални бури“.

На някои хора се случват по-малки бури, на някои – повече и по-големи.

Тия морални кризи са извън вашето естество, не са свързани с естеството ви.

Те ще дойдат, но вие не ги обяснявайте философски, а си кажете: Това е морална буря.

Дойде ви едно изкушение, кажете си: Това е морална буря.

Нахлуят във вас известни лоши мисли, не се смущавайте, кажете: това е морална буря.

Ако сте умен, ще вземете предпазителни мерки, ще влезете на завет в кораба си, на някое спасително място.

Ако сте изложени някъде на открито, ще пострадате.

Тъй щото ще знаете: това са кризи, морални бури, които стават и в природата.

Знайте обаче, че вътре във вас има известни инструменти, с които ви предупреждават в това, което има да ви се случи в живота.

Такъв един инструмент, например, е вашата интуиция.

Тя често ви предупреждава, казва ви: Бъдете внимателни, ще ви се случи нещо! Внимателни в какво?

Ако сте в някой град, ще пътувате по краищата, а не по средата, защото ако вървите по средата, може да ви прегази някоя кола.

Вие трябва да развивате интуицията в себе си!

Тя не се проявява като мисъл в мозъка, но като едно дълбоко вътрешно чувство, като едно вътрешно пришепване.

То не излиза и из гортана, но е едно чувство, което излиза някъде из под лъжичката.

То ви пришепва тихо и спокойно, казва ви само да бъдете внимателни.

В какво отношение да бъдете внимателни? – Да се пазите от лоши другари.

Вие имате лоши другари, които не ви мислят добро.

Те искат да отвлекат вниманието ви, за да скъсате връзките си с източника на вашия живот.

Това е злото, което те могат да ви направят.

Дето и да вървите, през море ли минавате или през какъв и да е път, едно правило трябва да спазвате: за нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на земята и с която ще се качите горе!

Докато се държите за нея, може да се завъртите 10 пъти около нея – нищо няма да ви стане.

Скъса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече и можете да станете играчка в ръцете на съдбата.

Как може да се скъса тази връзка? – Когато съзнанието ви не е будно.

Сега, като наблюдавате живота, ще забележите: тия хора, които обичат да пият, събират се двама души заедно, напълнят чашките си, дигнат ги, прекръстосат ръцете си, казват: Хайде, приятелю, аз ще пия от твоята чашка ти от моята!

– Искат да покажат, че се обичат.

Да, това е обичта на огъня който пращи, хвърля искри надалеч.

Има известни места в природата, до които като дойдете, опасно е.

Добре че вие още не разбирате езика на природата.

По дърветата по изворите, по реките, по горите, по всички планински места – навсякъде из природата са хроникирани всички добродетели и всички престъпления и отвратителни грехове, които хората са върши и отначало и до сега.

Някои хора казват: Да разбираме езика на природата!

Няма по-ужасно нещо от това, да ви се отворят очите преждевременно и да видите какви лоши работи има написани в нея.

Има и красиви работи написани в природата, но има и лоши!

Ще ме запитате: Как да познаем де има написани хубави неща из природата?

Във всеки едного от вас има един вътрешен инстинкт, който ви подсказва: Тук спри, през тук мини, там не минавай!

Ще се подчинявате на този инстинкт. Пътувате през някое планинско място, казвате си: Туй място не ми се харесва. Защо, как – не философствайте повече. Не се спирайте там!

Ще продължиш пътя си, ще обиколиш тук-там, докато туй чувство вътре ти подскаже: Тук можеш да спреш.

Вие може да кажете: Ами защо да не спра там? Ако бихте прочели историята на това място, вие никога не бихте спрели там.

Следователно, когато ние пътуваме при сегашните условия на земята, при сегашната култура, малко места има, дето ние можем да се спрем и свободно да си отпочинем.

Кое наричам „почивка“?

Да си починеш всред природата значи да усетиш в себе си едно вътрешно облекчение, а в ума ти да проблесне велика мисъл.

Някой път речеш да си починеш, веднага нахлуват в тебе груби мисли. Това не е почивка.

Езикът на природата

[Велина Василева]

Енергията, която излиза от мозъка, трябва да се отразява в очите. Красиви очи са ония, в които се отразяват проявите на човешкия дух и на човешката душа.

– Какво представят душата и духът?

– Душата е човекът, който се проявява в духовния свят, между ангелите.

Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят, между разумните и мислещи същества.

Тъй щото, умът се проявява между хората,

душата – между ангелите,

а духът – при Бога.

За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята душа и своя дух в едно цяло.

Като се изучава, човек вижда някои отрицателни черти и недъзи в себе си, остатъци от миналото.

Ако чрез ума си не може да се справи със своите недъзи, какъв ученик ще бъде той?

Всяка погрешка, която учителят прави, сам може да я изправи; всяка погрешка, която ученикът някога е направил, днес сам може да я изправи.

Погрешката, която човек прави, понякога е толкова малка, че се равнява на косъм, паднал от главата на човека, или на косъм, турен на главата на човека. Ще кажете, че косъмът може естествено да е паднал от главата на човека. Ако иска да се освободи от него, той трябва да свали дрехата си, да го хване с пръстите си, да го тури в огъня или да го посади някъде, да изникне.

Учете се да се справяте с недъзите си, за да се ползвате от добродетелите си.

Много добродетели има човек, но само с една погрешка той може да развали някои от тях. Ако отрежат главата на човека, какво струва само тялото му? Или ако отнемат тялото му, къде ще се прояви главата сама? Човек трябва да се моли за две неща: главата му всякога да бъде на мястото си и тялото – всякога да изпълнява заповедите на своята глава. Когато главата и тялото на човека са на мястото си, всички органи изпълняват своята служба правилно.

Като ставате и лягате, молете се за вашите органи, да бъдат в изправност, да изпълняват на време и на място своите функции. Само при това положение можете да бъдете доволни от живота си.

Помнете всичко, което ви говоря, за да се ползвате от него.Вие ще минавате през големи изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите в истинността на думите ми.

Един ден, когато завърши развитието си на земята, човек ще прегледа целия си живот като на филм и ще получи диплом за свършен курс по усъвършенстване. Този филм ще бъде говорещ, жив филм. На този филм ще видите най-лоши и противоречиви неща, както и най-красиви. На филма е отпечатана вашата любов, проявена във всички животи.

Като дойдете до Любовта, ще видите, че сте започнали добре, а сте свършвали зле. Ако някой не е ценил любовта ви, вие сте започнали да го мразите и сте търсили начин да му отмъстите.

В любовта на хората има и идеални прояви: започват добре и свършват добре. Стремете се и вие в този живот да започвате добре и да свършвате добре.

Всички хора искат да имат успех в живота си. Успехът им зависи от тяхната вярност и искреност.

Щом се стремят към Истината, те трябва да бъдат верни и готови да се жертват за нея. Стремете се да придобиете Истината, без да говорите за нея.

За Истината се говори последният момент. Каквото и да ви питат, мълчете. – „Какво мислите за Бога?“ – „Още нищо не мисля. Този въпрос съм оставил за най-после. Сега се занимавам с дребни работи, с пеперудки, насекоми и бръмбарчета. Един ден, когато порасна, тогава ще се занимавам с големите въпроси.“ – „Какво нещо е религията?“ – „И по този въпрос още не съм мислил.“

Като отговаряте по такъв начин, това не значи, че нищо не знаете, но тези въпроси предстоят на развитие. Вие не сте дошли още до крайното им разрешение. Днес мислите по един начин, на другия ден мислите по друг начин.

Едно мнение за религията, за пример, е това, че който стане религиозен, той се оженва вече.

Значи религията, науката представят женитбата, т.е. свързване на човека с нещо.

И наистина, проследете живота на истински религиозните и учени хора и ще видите, че те са толкова увлечени в своите идеи, че за тях не съществува личен живот. Идеите, желанията на човека в известна област представят негови деца.

Направления в живота