Jump to content
Порталът към съзнателен живот

09.09.2008 г. - За да загладим и изправим стореното по-рано.


Recommended Posts

Мисъл на деня - 9 Септември 2008 г.

“Този, който ви мрази; този, който ви прави пакости – вие сте направили някога нему същото, ето защо трябва да го обичаме, за да загладим и изправим стореното по-рано.”

Из Три картини, 15 септември 1920 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Трудно е да го признаем в себе си, трудно е да го осъзнаем дори, но в края на краищата това се оказва Истината.

Най-често омразата и поривът да се нарани другия, да се унизи, да се постави в неприятни ситуации, да се провокира неговото търпение и смирение с цел да се разобличат отрицателните му качества, избликват като резултат от някакво сторено "добро" в миналото. Особено болезнено е отмъщението в два случая, сочат моите лични опитности:

- когато обичта и съчувствието към близък човек и приятел премине границата на милостта и се превърне в съжаление. От съжаление съм отнемала товара и урока на другия, за да му е по-леко (аз съм стискала зъби под тежест, която не е моя). Като резултат човекът е схващал погрешно причинно-следствените връзки на своята позиция и постъпки или не е получил възможността да развие "мускулите" - устойчивостта на изпитанията и умението да превръща злото в добро. Това е все едно да сложа превръзка на очите му, за да не вижда грозните тръни около себе си и да го преведа през тях, отнемайки свободата му да мине сам през тях с широко отворени сетива. Рано или късно ще му се наложи да го направи сам и тогава ще му липсва опитът - аз ще съм го лишила от него.

- когато обичта и съчувствието са ме тласкали да "помогна" за сбъдване желанията на човека, като му отнема най-важното - пътя и уроците по него. Случвало ми се е малко след такава помощ да установя, че човекът не е готов още да живее със сбъднатото си желание...

Замисляла съм се какво ме е тласкало към такива постъпки - криворазбраната обич, зад която стоят грозните лица на гордостта и суетата...

Ще ми се да допълня, че няма никакво значение дали доброто е било поискано или не - случвали са ми се и двете. По-сурово е наказанието, когато е било поискано от другия в момент на слабост, неверие в силите си, мързел и неосъзнаване на последствията. Дали обичта ни е водила да изпълним поисканото добро или нещо друго - изкушението да получим благодарност и усещане за "по-силния и можещия" или страхът да загубим приятеля и близкия....

Малката любов ражда малките недъзи, а съвършената любов ражда съвършенството.

Три картини

И наистина, осъзнала защо довчера близък човек и приятел ми нанася удари в гръб, мога само да му благодаря за урока, да простя на себе си и много да мисля и ценя неговата свобода - да върви само по своя път, да учи сам своите уроци, да постига сам мечтите си тогава, когато моментът е най-подходящ за него.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...