Орлин Баев Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 "Така е Орлине, в България нещата не са каквито са в другите страни. Държавата е мащеха за науката. Дори хора, които са в нея ми казват "зарежи науката и се хвани нещо друго, да се занимаваш наука в България е абсурд". И в БАН точно сега няма работа, навсякъде правят съкращения по 12% според ЕС. Бих отишъл където и да е в България. Влязох в контакти с ГИ и НИМХ. Навсякъде отговорът е "Впечатлени сме от вашите способности и квалификация, но в момента текат съкращения, но ще ви имаме предвид"... Хубаво, наскоро напуснал метеорологичен наблюдател от тяхната мрежа, във Варна...заплатата е 250 лв-честито, ще стигнат да си платя квартира и ток, и няма да има за храна камо ли за друго. Така не се работи! Вече дори и да искам да съм учител, пак няма начин, след последните масови закривания на училища и съкращения това лято. Това е реалността и я приемам. Ха, дори това че пиша статия може би няма да мога да я публикувам, понеже за участие в конференцията на родния ми университет ще ми поискат 70 лв такса...Страна на абсурдите, навсякъде по света ако пишеш ти плащат, а тук не само че не ти плащат, но ти трябва да платиш! " (Максим) За отварянето на тази тема ме провокира горният постинг на Максим от раздел "Богатство", тема "Какво ни мотивира да работим". Има ли в България наука? Къде се развива? Развива ли се въобще? С какви средства се развива? какъв е социално-икономическият статус на учените в България? Уважавана ли е науката в България? Колко би трябвало да печели (пари) един учен, който представлява цветът на обществото по отношение на ум и колко един търгаш или завършил строителен техникум строителен предприемач? Въобще съществува ли истинска наука в България - истински рисърч, осигурен от нужните условия - лабораторни, технически, финансови, морални, социални (статус и имидж на професията учен), професионална база, държавна политика инвестираща в науката и т.н.? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 (edited) "зарежи науката и се хвани нещо друго, да се занимаваш с наука в България е абсурд". Много точно казано, и аз съм чувала такива съвети- най-приятелски и добронамерени, а изглежда и много правилни, за голямо съжаление. Наскоро един приятел ми изпрати една "теорема" по е-маила, можех да го пусна като виц/майтап, обаче не е смешно и е точно за тази тема: Теорема за заплатата(клик) ВСЕКИ знае, че Теоремата за Заплатата постановява, че инженерите и учените НИКОГА не могат да печелят толкова пари колкото бизнесмените, шефовете и търговците. Тази теорема може да бъде демонстрирана чрез свеждането и до просто математическо равенство Равенството се основава на два постулата: Постулат N°1 : ЗНАНИЕТО е МОЩНОСТ(СИЛА) Постулат N°2 : ВРЕМЕТО е ПАРИ Всеки инженер знае: МОЩНОСТ = РАБОТА / ВРЕМЕ Защото : ЗНАНИЕ= МОЩНОСТ, а ВРЕМЕ= ПАРИ Тогава имаме: ЗНАНИЕ = РАБОТА/ ПАРИ Можем лесно да получим : ПАРИ = РАБОТА / ЗНАНИЕ Така, когато ЗНАНИЕТО клони към нула, ПАРИТЕ клонят към безкрайност, без значение от приетата стойност на Работата, дори ако тази стойност е много малка. Обратно, когато ЗНАНИЕТО клони към безкрайност, ПАРИТЕ клонят към нула, дори ако стойността на работата е висока. Очевидното заключение: Колкото ПО-МАЛКО знаеш, толкова повече ПАРИ ПОЛУЧАВАШ. Тези от вас, които имаха трудности при проследяването на това доказателство СИГУРНО ПОЛУЧАВАТ МНОГО ПАРИ !!! п.п горе / означава деление. Редактирано Септември 3, 2008 от Атлантида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 Д-а-а-а-а, интересно! И точно изведено! И до скоро отговаряше напълно на действителността в България. Пък и по света май университетските професори също не са добре платени. Платени са тези учени, които работят в научните/развойни секции и лаборатории на бизнеса. За съжаление и аз съм сред тези, които последваха цитирания съвет - да се откажа от занимания с наука в България. Другата алтернатива, за да мога да отглеждам нормално двете си деца, беше да емигрирам. Избрах първото. Все пак доста години упорствах, не се отказвах (но тук може би заслуга има и добрата заплата на съпруга ми тогава), но ... не издържах; особено след Жан Виденовата криза обстоятелствата станаха много тежки. Все пак мога да кажа, че нещата постепенно започват да се нормализират. Разбира се, продължава да има хора и цели гилдии, които вземат необосновано много пари и обратно, но все по-трудно е да станеш успешен бизнесмен с клонящи към нула знания Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 6, 2008 Автор Доклад Share Добавено Септември 6, 2008 Не съм сигурен, че по света университетските професори са слабо платени. те освен с преподаване се занимават с изследвания - теренни и лабораторни, за които също са много високо платени! В България ако искаш да правиш такива, ти трябва да си платиш. По отъношение на науката тук ситуацията е плачевна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Септември 6, 2008 Доклад Share Добавено Септември 6, 2008 Ако в човек, който има академични или научни интереси, се появи претенцията за заплащане или признание, той не само вече е изгубил своя автентичен научен интерес, но и никога го е нямал. Оня, който се изправи пред избора - да изучава или да яде - е човек, който винаги е търсил оправдание да яде, само за да не се нагърбва със задачата да изучава каквото и да е. То е като при любовта. Никой не ти дължи обич. Тя се изисква не от другите, а от себе си. Същото е и със свещеника. Минава ли през ума на призвания-от-бога-да-помага, мисълта сам да получава помощ? Никой нищо не дължи на науката, напротив, хората на науката дължат на другите всичко. Така че, не професорите от съвременния Запад са примери. Пример е Сократ, пример е Моцарт, пример е Маркс, ако щете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Няма място за наука в България. Опитах се да стана докторант преди време на няколко места, последното беше в БАН. Хората, които са останали там, знаят как да използват всичко максимално... срещу нищо. Хубаво е да имаме за пример Моцарт, но той е получавал огромна заплата, да не си кривим душите и да се правим на безсребърници, защото не е нормално човек да не може да си плати наема със заплатата, да не говорим за други неща. Това не трябва изобщо да се коментира - какво? Ще ходи да проси по улиците? Да се моли на приятели? Просто трябва да си смени работата. Професорите на запад са от най-нископлатените люде. Естествено, с изключенията, но за да са добре платени, трябва да са хиени и да дърпат пари от всичко и всеки. То ест, да са преглътнали, че са хора. ... На мен ми е много мъчно, че в България отказват младите хора от науката... както направиха и с мен преди година и половина... Бяхме 7 човека на крехка научна възраст, сега са останали в този институт трима с тенденция двамата да се махат... Ама стига толкова. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Професорите на запад са от най-нископлатените люде. ?! Според мен имаш предвид България. Трудно се получава професорско място, но нископлатен - не! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 11, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Да, науката в Б-я е не по-развита от тази в Танганайка. Като кажем наука, можем да имаме предвид твърдите науки: физика, генно инжинерство, астрономия, квантова физика, медицински рисърч, когнитивна наука и т.н. Но може да говорим и за по-"меките" науки: психология, антропология, и т.н. Където се изисква голо вдъхновение и мисъл, там сме добре. Реалността обаче изисква далеч не само творчески потенциал, но и финансиране на научноизследователски бази, технология, заплати (нормални) на изследователите, средства. Хайде направете експеримента с колайдера на микрочастици ей така с вдъхновение: то е нужно, но после следва материализирането му, което изисква пари/ финансиране. Къде е физиката в Б-я и кой я прави, с каква техника и на какво ниво? Пенсионерите от БАН ли? Да се смея ли или да си замълча от едното уважение? А ядрения рисърч, а астрономическите ни обсерватории от съвременен тип къде са? Може би просто не съм чувал за тях. Пропуснал съм, както и съм пропуснал да отида до пещерите в Триград. Простете ми тогава! Може би генетиката в Б-я е процъфтяваща? Предполагам, че в Българската Академия на Науките има огромни научни градове с модерни сгради, технология, нормално заплатени учени генетици. Как иначе?! Биха ли спали спокойно управляващите, при положение, че имат милиардни бизнеси, а науката в село Б-я липсва? Или си спят милите спокойничко. Според мен учените са цвета на това общество. Да бъде човек учен е призвание, но за да бъде реализирано то са нужни условия! По-горе има някои мнения, комбинация от розов идеализъм и опозиция по принцип. Науката обаче е комбинация от ум, вдухновение, призвание, отдаване, творчество и изкуство и ... пари ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Науката в България.Както и да погледнете въпроса ,той има политически характер. Ако аз съм управник с материалистично ниво на съзнанието , как бих могъл да оцена достойно труда на хора ,чиито способности аз нямам мярка с която да оценя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Професорите на запад са от най-нископлатените люде. ?! Според мен имаш предвид България. Трудно се получава професорско място, но нископлатен - не! На запад хем трудно се става професор, хем е нископлатено. Един строителен работник без никакво образование може да изкара спокойно повече от професора. За хората в промишлеността, икономиката и разни други сфери няма нужда да коментирам. Но няма нужда да гледаме в чуждите панички, ние в България сме достатъчно цъфнали и вързали... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Антон и аз минах по подобен на твоя път. Взех докторска степен преди 3 години. Но и това не ми помогна за реализация. Последният ми опит беше преди месец, когато опитах всичко, включително и връзки, за да започна работа в НИМХ. Уж бях харесан, бях поканен на интервю, бях одобрен, обеща ми се светло бъдеще-научен сътрудник и дори голям доктор... Занесох автореферат на дисертация, над 10 научни публикации, завършен специалист отива на крака готов да работи дори за 400 лв заплата. Съкратиха човек, освободи се щат за мен, бях пренасочен към филиал Варна, имах заповед за назначаване за 15 април, но се уплашиха от конкуренция ли и аз не знам какво, и бях спънат, за да не започна. Така заповедта се потули, беше нарушена, не влезе в сила, бях върнат обратно на 15 април отивайки за първия си работен ден, където и без това ме изгледаха презрително и с въпросите "защо си дошъл тук, не искаше ли в София, защо те пращат тук, забрави че си доктор, това не важи..." След седмица очакване на старт на работа ми беше съобщено, че няма да започна изобщо и така вече окончателно приключвам с призванието си. Ето така убиват младите кадри... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Антон, запада от книгите ли го познаваш или наистина си бил там? Дори не ми се коментира какви небивалици са това. В Германия има точно определени класи за заплащането според квалификацията. Абсурд е професорът да получава по-малко от строителен работник. Взема в пъти повече и има сигурна работа до пенсиониране (и една от най-високите пенсии взема). Не знам какво целиш, но поне не разпространявай дезинформация. Моля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 (edited) Максим, не мога да повярвам, че такива неща могат да се случат в днешно време... Редактирано Май 11, 2009 от Антон_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Максим, не мога да повярвам, че такива неща могат да се случат в днешно време... Ами случва се явно, както виждаш. Всеки те харесва и те хвали, обаче когато стане дума за работа гледа да не си при него, за да не му мътиш кариерата, гледа да те пренасочи другаде, оттам също те пренасочват нанякъде, само да не си при тях и накрая нищо. По-лесно биха взели наблюдател със средно образование или метеотехник с техникум, просто защото не е заплаха и няма начин да израстне. Но когато си доктор, всеки се плаши незнайно защо, аз нямам никакви кариерни амбиции на всяка цена... А другата причина е, че когато някой някъде не върши работата съвестно се страхува от някой, който изпитва любов към такава работа и ще разкрие пропуските... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 (edited) Теорема за заплатата(клик) когато ЗНАНИЕТО клони към безкрайност, ПАРИТЕ клонят към нула, дори ако стойността на работата е висока. Благодаря, Атлантида! Сега ми светна за много ежедневни неща! Освен да изравним със: "Светът е оцелял, защото се е смял!" Дали има формула за чувството за хумор? Само то ни остава... За да не бъде само спам, ще кажа, че още преди 15 - 20 години достатъчно умните и инициативни мои познати от БАН, особено тези със семейства, зарязаха науката. Или отидоха в чужбина, или станаха тук търговци на хапчета и сандвичи, е - на високи позиции и към чужди фирми с гръмки имена (и солидни заплати), но това не променя фактите. Тези от тях, които учеха в движение от всичко и всички, после организираха собствен бизнес... Светлите идеали за наука остават може би за техните внуци или правнуци, които ще имат възможност за летящ старт - да завършат висшето си образование в университети, които са истинска люлка на науката и да се докажат там. Умно постъпиха хората. Пък и нямаха друг шанс. Използваха потенциала си по най-добрия начин при дадените условия. Тази формула на българина му е заложена от турско - оцелей днес, за да постигнат бъдещите поколеия нещо повече. Докога? Редактирано Май 12, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 12, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Пиша в тази тема, защото науката силно ме вълнува! Въпреки откритите си протести - добронамерена критика към твърде сухия и материалистичен и механистично редукционистки подход. Въпреки това ме вълнува силно и за мен е празник извличането на знанията, получени при научния рисърч - дори изложени в твърде сухия за мен пустинно сух стил. Въпреки това. Когато съм в допир до най-видните изследователи в областта на когнитивната наука (а това е новото име на съвременната научна психология в световен мащаб), се чувствам във вихъра на знанието. То е нещо като вътрешен повик - тегли те. Затова на тези години, в тридесетте съм се хванал да водя студентски живот. Въпреки икономическите предизвикателства, до които това води, допирът до знанието на когнитивната наука/ психология, съчетано с умението ми за дълбинни аналогии и опита ми в самопознанието ме вдъхновява много. Донякъде тайно и от мен самия си мечтая да продължа с докторат по когнитивна наука. Или по психология. Въпреки икономическия абсурд на научната дейност в България. Защото науката на по-високо ниво води до същото, до което и религията, каквото и да значи това! За жалост сте прави за положението на образователната степен "доктор" в България. не се цени и уважава нито от работодателите, нито от народа. и това говори много за нацията ни. В развитите страни, когато кажеш на някого доктор (по биология или психология или физика и т.н.), това автоматично го изстрелва в центъра на върха на обществената структура. И това е нормалното положение на нещата. За да си доктор (PhD), се изисква силен ум, способност за прерботка на огромна информация, научен устрем към познанието и вдъхновение, много жертви. Но и призвание в областта, в която си изследовател. Именно изследовател - пионер, който прокарва пъртина в областта си. Когато си доктор - да речем по когнитивна наука, си във връзка с колегите си от цял свят и следиш изследванията им. Като си доктор на науките, ти се чува и думата. Никой няма да се вслуша в теб, ако почнеш да прокараваш нови идеи в областта си ако си един магистър. В България наистина положението с научната дейност е свързано с много много лични жертви. Ако човек има стремежи в тази посока, го прави единствено заради себе си, заради собствения си вътрешен устрем към познанието. Защото бидейки учен на по-високо ниво имаш достъп до знание, което определено не се намира в гугъл. А съвременната наука съвсем не е за подценяване като обективност и подход, въпреки минусите си. Аз съм се позабъркал в когнитивната наука - науката за познанието, която изследва самите ключови механизми в познавателния процес - индукция, дедукция, аналогия, памет, внимание, метакогниция, решения, емоции, невронаука и т.н. Въпреки критиките ми към нея, все повече се запленявам от постиженията и. Макар и бавно, но ми става все по-интересна. Нов Български Университет, където се развива този връх в съвременната психология, се е включил в рисърч на Оксфорд, течащ вече десетина години: когнитивна наука на религията. Изследват се ключовите психологични процеси, участващи в религиозното вярване. Това е много вълнуваща област и засега в Б-я интерес към нея има само един румънец, пост док в НБУ. Ако навляза в тази вълнуваща област за в бъдеще, със сигурност ще споделя! Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Наистина положението на науката в България е критично, а начина по който са постъпили с Максим е твърде показателен. Както казва късметче, по-предприемчивите са се изнесли към бизнеса. Всъщност, за млад човек в България, който трябва сам да се прехранва, да гледа семейство, да си купува жилище, професионалните занимания в научната област са много трудни. Не искам да казвам невъзможни, но се изкушавам да си го мисля. Орлине, и на мен ми е много интересна когнитивната наука и науката за ума Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 (edited) В България има работа основно за нискоквалифицирани кадри. Високата квалификация често е гаранция за това, че и като сервитьор няма да ви вземат, защото сте преквалифицирани. Тоест живейте на фотосинтеза и си гледайте всеки ден дипломата по три пъти - за закуска, обяд и вечеря. Професионалните среди пък са консервативни, затворени, често корумпирани, където няма място за "външни хора". Още по-малко пък за такива учили в чужбина. Те съвсем не са наши хора. Та къде да се дене човека с научна степен и международен опит? При едните прекалено учен, при другите нежелан. В научните среди атмосферата е под всякаква критика - но разбираемо. Как да не е гнездо на оси като е борба за някакви мизерни кокали (което ще рече заплащане). Без коментар. За достойнството на тези хора да не говорим. Всеки шофьор на такси изкарва повече от тях. Моето уважение и към шофьора, всеки има право на хляб, но не може една професия, в която човек е инвестирал години подготовка и която изисква определени качества, носене на отговорност за други хора и т.н. да няма възвращаемост изразена и в така наречените финикийски знаци. Е, ще кажат някои хора "на кой са им нужни тия философи дето по цял ден нищо не правят, науката не се яде". А без шофьори не може... Във всеки случай липсата им се усеща веднага и физически, за разлика от липсата на научна мисъл. Едно първосигнално общество реагира на моментни импулси, то не мисли стратегически. Действително, науката не се яде, но ако някой ден децата ни огладнеят за друго освен манджи, да не се чудим откъде ни е дошло. Ако запада грамотността, пада интелектуалното ниво цялостно на народа, да не търсим виновни другаде. Който е унизил умните си хора до позицията на просяци, обезценил е труда им, той да си търпи и последствията за това. Знам, че звучи крайно. На запад е трудно също с научна титла да си намериш работа. Но там съображенията са други - че за тази титла е необходимо да ви плащат повече, което не всеки може. Тоест, прието е, че трудът на такъв човек си има своята цена и може да му е трудно да си намери работа, защото не всеки може да плати тази цена. Не защото няма нужда от такива хора или защото "за нищо не стават". Не казвам, че тази ситуация от гледна точка на оцеляването е кой знае колко по-добра, но се намира някаква работа за някакви пари, докато попадне човек на правилното място. Дали се забеляза обаче разликата в мисленето по отношение на тия хора - по-горе и тук? Нея исках да подчертая. Едно е да не те вземат на работа, защото си нежелан или ненужен. Друго е да не го правят, защото трудът ти струва прекалено скъпо. П.П. И в крайна сметка освен да почнем всички да правим бизнес, да програмираме или... да строим пътища. Нещо от сорта. Или всички, които знаят чужди езици да станат секретарки с чужди езици. Като съм се замисляла каква работа бих си намерила в България, ако не дай си Боже ми се наложи... ей тва ми хрумна. Секретарка с чужди езици - ще си говоря с клиентите на санскрит и ще им обяснявам особеностите на клинописа... Е, тях ще ги интересува повече вкуса на кафето. Редактирано Май 12, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 За съжаление нискоинтелигентните, но предприемчиви хора, които поставиха парите като цел и смисъл на живота успяха и успяват. Не че другите са отрекли финикийските знаци, но те имат по-възвишени цели и стремежи, а това днес не е конвертируемо. Ако пък нямаш някой наш човек, дето да те препоръча и да си му задължен, на него и рода му до 10 коляно, нищо не би постигнал... И аз както късметче казва съм стигнала до момента, да оцелеем, пък дано децата ни да имат по-добри шансове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 (edited) Тъжна е реалността в науката. Така или иначе аз имам собствен сайт, който е за метеорология и климатология, където всичко е на научна база. Там има и някои мои научни публикации. Появата на този мой сайт предизвика доста медиен шум, бях поканен на 4 интервюта с медии, излязоха статии в три вестника, и също един материал в сутрешния блок на Канал 1 през март. И толкова, всеки си направи хонорара от материала за мен. Всеки може да ползва от данните безплатно, и има редовни посетители на сайта, в отделни дни до 120 посещения имаше. А аз правя всичко на добра воля и ще го правя с удоволствие и в бъдеще. Пък ще карам на фотосинтеза както каза азбуки. Това е положението. Важното е да сме здрави, напук на подменените ценности... http://sites.google.com/site/metshumen/ Редактирано Май 12, 2009 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Има и нещо друго, на което повечето от вас са свидетели може би - титлата "доктор" в България (за другите страни не съм наясно как стоят нещата) е доста компроментирана. Ще обясня защо. Когато аз исках да кандидатствам аспирантура към нашата катедра беше обявена 1 бройка. Желание имахме няколко човека, но ... като се поориентирахме в обстановката и всички си оттеглихме документите с изключение на двама - просто те и двамата бяха хем отлични студенти, хем с мноооого яки връзки: просто неразбиваема комбинация . Дотолкова бяха напечени нещата и изравнени, че се наложи да ги приемат и двамата . Другите 2-3 желаещи просто нямахме никакъв шанс. Но това е по-добрия вариант, защото освен връзките те и двамата имаха потенциал да станат добри учени. Обаче какво става най-често. Имам преки наблюдения от Техническия колеж в Ямбол, но така е и в другите особено неголеми градове - в колежите и университетите остават да работят примерно 10% хора, които искат да правят наука, въпреки ниската заплата и 90% хора, които са склонни да останат на работа като асистенти там, защото са непригодни за нищо друго и никъде другаде няма да могат да изкарат по-голяма заплата. И така (говоря за тези 90%) - започват като асистенти, правят няколко измъчени и изсмукани от пръстите или леко преписани публикации, стават старши асистенти и така до главен асистент. За по-нагоре е нужен докторат. А и докато са асистенти от ръководството на катедрите ги тормозят непрекъснато да действат и да започват докторантура. Ама как да стане, след като човека едвам криво-ляво успява да си води часовете и дори от време на време става за смях на по-будните и знаещи студенти. И започва едно ходене по мъките: първо каква да е темата? -измисля се някаква, често смешна и на никого ненужна, след това започва едно ровене и преписване, търсят се връзки, за да се зачисли като аспирант и т.н. и т.н. В крайна сметка, след много затваряне на очите и побутване оттук и оттам този многострадален асистент защитава доктората си. Но ... от това той нито ще стане по-умен, нито по-способен да прави наука или въобще по-компетентен и по-полезен за каквато и да било дейност. И една голяма част от нашите доктори на науките (особено по-младите, но и при по-старите го има - тогава пък се лансираха хора по партийна линия) са такива - пишман доктори. Та затова титлата доктор не се цени и уважава нито от работодателите, нито от народа ... Съгласна съм с късметче за това какво са направили умните и инициативните според нея. И моите връсници пред очите ми направиха точно същото. Мога да дам примери и за единия вариант, и за другия. Може би най-геройски се бори с положението един мой много умен и способен съученик, лауреат от международни ученически и студентски олимпиади по физика, сега (в същност отдавна) доктор по физика, който е с 3 деца и който на теория е на щат не знам точно къде - към БАН мисля, обаче от много години работи за по семестър, два, три в университети в Япония, Холандия, ... сега май е във Франция, та така успява да изхранва донякъде семейството си. Същият този чудесен физик, преди да се утвърди и да започнат да го канят като гост-лектор в чужбина, успоредно с физиката се занимаваше с размножаваше на декоративни рибки в едно мазе, с цел приходи за семейството . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Много си права Диана. Докторантурите винаги са за някого. Когато аз спечелих конкурса за докторантура, тя беше обявена за друг, който е бил хоноруван асистент в същия университет. Но се появих аз и се оказа, че човекът който ще изпитва ми беше научен р-л на дипломната работа от студентството. Та когато той разбра, че се явявам, автоматично получих неговата подкрепа тъй като знае как мога да работя и го е оценил, и след голяма изравнена борба на изпита, все пак бях предпочетен пред другия за когото уж беше всичко, с 50 стотни от оценката. Имаше и трета кандидатка, но тя беше вън от борбата. Така че конкурсът не беше за мен, но стечение на обстоятелствата ми помогна поне нещата да бъдат честни и да не бъда обречен. През цялото време знаех, че конкурсът не е за мен и имаше моменти, когато бях отчаян, мислех да не се явявам изобщо, макар да знаех материала отлично. Та така успях да покажа знанията си без да бъда ощетен и се промъкнах между капките. Просто ми се даде шанс, стекоха се обстоятелствата, Бог изпраща помощ когато вървиш в призванието си! Това се доказа тогава на практика, дори и при режисиран конкурс за друг човек, в последния момент нещата могат да се обърнат в твоя полза. Но за по-нагоре постоянно ми се слагат спирачки, не ме пускат, нямам връзки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 В България няма ли свободни докторантури? Тук повечето са такива. Но ако става дума за стипендии, винаги са по проекти някакви и човек трябва да се вписва в условия. Пак е досадно, но не е такава робия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 12, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 12, 2009 В България има свободни докторантури, разбира се! Докторантурата е образователна степен като магистратурата, просто едно ниво над нея. Разбира се, че има доктори всякакви - и посредствени има. Но едва ли са мнозинството. Именно защото е много труд, се изисква вътрешна мотивация и желание за рисърча, който си избрал и едва ли мнозинството от почващите докторантура се чудят за темата. Аз дали ще почна не знам, но темата си я знам ! Имах клиентка с някакво образование, която се занимаваше с търговия на плодове и зеленчуци на сергия. Тъй като беше много амбициозна и добър търговец с чудесно лично отношение кум клиентите си, има огромна клиентела и печели около 5 000 евро месечно. По време на консултациите, в които се вади "на масата" всичко, това момиче откровено ме пита защо съм седнал да се ровя из мазетата на човешките души, като бих могъл да използвам ума си далеч по-печелившо... Разбира се, тя още на втората сесия си бе направила сметка за месечния ми доход, далеч далеч по-малък от нейния, при това свързан с безкрайно по-голяма отговорност и напрежение. Аз самият често съм се питал защо избирам точно това. А отговорът ми е - защото го искам. И то не аз, но цялостната ми личност, душата ако щете. Сигурен съм, че ако вложа същите усилия, време, мислене и нюх, които влагам при сегашната си ежедневна работа и учене/ наука - ако ги вложа примерно в търговия, само след три години ще съм седнал в добра кола и ще мога да си позволя нормална почивка в дестинация, където искаме със емейството. Там е работата, че да вложа себе си в търговията, за мен би било равно на продаване на душата си - символично казано, разбира се... По същата причина не си разреших да работя като дървосекач в една задокеанска държава - въпреки 500-те долара на ден. Защото когато видех клиър кат просеките след резачките и душата ми заплакваше! Та, такива ми ти работи ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Моята тема стана ясна още в първите дни от зачислението, тя изплува от само себе си, желанието на научния р-л съвпадна с моето и нямаше никакъв проблем. Написах я напълно сам без никаква външна помощ. Поне бяха хубави 3 години, когато знаеш1 че си допринесъл и ти е доставило удовлетворение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.