Болка при дежа вю

[Akasha]

Имам един проблем. Поне за мен е проблем де... Последната половин година имам дежа вю почти всеки ден, при това за съвсем обикновени неща. След всяко дежа вю получавам болки в корема, при това самото видение не продължава 1 миг, а до 10 секунди, като виждам и неща, които нямат нищо общо с дежа вю-то. За месец някъде всичко престана, но миналия ден пак започна. Видях котка без опашка да пресича пътя, замаях се от дежа вю-то, и ме сряза корема, седнах на земята и ми трябваха около няколко минути да се посвестя. И така всеки ден. Днес за малко да припадна в банята, като се погледнах в огледалото...

Дали някой знае на какво се дължи това, и дали може по някакъв начин да се избегне, ако не самия факт, то поне болката?

Притеснява ме факта, че всичко става прекалено често, и че болката е тъпа, рязка и продължава няколко минути, докато не седна или  легна да почина.

Аз съм на 19, момиче съм, нямам психически отклонения, мисля, че нямам и сериозни физически заболявания...

[Станимир]

В такива случаи хората ходят на лекар, правят им изследвания и т.н. Не мисля, че дежа вю-то е причината, а по скоро е някакъв съпътстващ ефект. Най-добре е да се обърнеш към личния си лекар, който да ти предпише нужните изследвания.

Можеш ли да опишеш по-подробно това, което усещаш и мислиш в тези моменти (ако имаш желание разбира се)?

[Akasha]

Ами самия момент трае секунда, след което имам чувството, това се е случило буквално вчера. Но пък не мога и да помръдна сякаш, ако се усетя навреме, мога да се размърдам и всичко ще мине по безболезнено, но някак си в този момент не мога да помръдна, и ми пада някаква пелена пред очите. Болки в корема не съм имала от много години, сега се появяват само при дежа вю. Схващам се цялата, и освен самата случка, която е предизвикала дежа вю, виждам и неща, които нямат нищо общо с нея. Мисля, че тези неща ги сънувам предната вечер, но не си ги спомням.  Незнам и аз... Сякаш едното дежа вю поражда верижна реакция за няколко други, които се появяват в този момент, и ми идва в повече... Някъде за един месец съм нямала дежа вю-та, след което наскоро пак почнах да ги виждам. И болката в корема се появява само и единствено след него. Не е толкова режеща, колкото е тъпа и обхваща растоянието от гърдите до долната част на корема.

При дежа-вю последно време мисля само - Кога ще свърши всичко това. Усещам , че нещо съм сбъркана Не е нормално всеки ден, понякога по няколко пъти  на ден да се вкочанявам за няколко момента.

[nina7705]

Здравейте,не знам посещението при лекар дали ще помогне в случая,но поне няма да навреди.Нещото ,което се сещам е вечер преди лягане да си казваш молитвичка,такава която на теб да ти идва отвътре.Другото е да се обърнеш към духовните си водачи,не забравяй обаче ,че трябва да се отнесеш с доверие и вяра ,в момент когато си сама със себе си.Да поискаш помощ от тях за разрешаването на този "проблем".Или поне внасяне на известна доза светлина ,за да се чувстваш по уверена и не мисли,че всичко случващо се с теб в момента няма връзка,напротив просто не си я открила.Опитай се да оставиш съзнанието си отворено,може пъзелът да се сглоби след време,много от нещата които ни се случват не подлежат на логичните рамки с които сме свикнали и често търсим упора в тях.Имай си повече вяра,тя никога не е излишна.

Желая ти успех от сърце!

[Akasha]

Здравейте,не знам посещението при лекар дали ще помогне в случая,но поне няма да навреди.Нещото ,което се сещам е вечер преди лягане да си казваш молитвичка,такава която на теб да ти идва отвътре.Другото е да се обърнеш към духовните си водачи,не забравяй обаче ,че трябва да се отнесеш с доверие и вяра ,в момент когато си сама със себе си.Да поискаш помощ от тях за разрешаването на този "проблем".Или поне внасяне на известна доза светлина ,за да се чувстваш по уверена и не мисли,че всичко случващо се с теб в момента няма връзка,напротив просто не си я открила.Опитай се да оставиш съзнанието си отворено,може пъзелът да се сглоби след време,много от нещата които ни се случват не подлежат на логичните рамки с които сме свикнали и често търсим упора в тях.Имай си повече вяра,тя никога не е излишна.

Желая ти успех от сърце!

Благодаря, не се бях замисляла за молитва, а съм вярваща... Ще опитам довечера... А за лекаря - малко ще ми е странно да ида при личната лекарка и да и кажа, че имам болки в корема след дежа вю...

[д-р Тодор Първанов]

Здравей . В случая прябва да си направиш ЕЕГ на главата и консултираш с невролог.Има рядка форма на епилепсия която се характеризира с подобни оплаквания .Така че ЕЕГ-то е задължително .Просто поискай направление за невролог.

[aleirbag]

Ами самия момент трае секунда, след което имам чувството, това се е случило буквално вчера. Но пък не мога и да помръдна сякаш, ако се усетя навреме, мога да се размърдам и всичко ще мине по безболезнено, но някак си в този момент не мога да помръдна, и ми пада някаква пелена пред очите. Болки в корема не съм имала от много години, сега се появяват само при дежа вю. Схващам се цялата, и освен самата случка, която е предизвикала дежа вю, виждам и неща, които нямат нищо общо с нея. Мисля, че тези неща ги сънувам предната вечер, но не си ги спомням. Незнам и аз... Сякаш едното дежа вю поражда верижна реакция за няколко други, които се появяват в този момент, и ми идва в повече... Някъде за един месец съм нямала дежа вю-та, след което наскоро пак почнах да ги виждам. И болката в корема се появява само и единствено след него. Не е толкова режеща, колкото е тъпа и обхваща растоянието от гърдите до долната част на корема.

При дежа-вю последно време мисля само - Кога ще свърши всичко това. Усещам , че нещо съм сбъркана Не е нормално всеки ден, понякога по няколко пъти на ден да се вкочанявам за няколко момента.

На мен също ми се случва да имам дежа вю толкова често,същото перде пред очите от други карини и както казваш ти като верижна реакция, но без болки,аз винаги очаквам нещо да се случи след това. Имам чувството, че поредицата от картини които виждам, се случват части от секундата след това. Изглежда в мозъкът се случва нещо,което не ми е много ясно.

Ако си ходила на лекар и стомахът ти е здрав има вероятност мозъка ти да предизвиква болка (без да има физически проблем)като реакция на някакво минало преживяване или проблем,който си имала.Аз не съм специалист и може би само ти можеш да разбереш какво ти се случва като анализираш състоянието си по- задълбочено.Има ли връзка между картините и болката в корема ти?Притесняваш ли се за нещо? и други въпроси които само ти мажеш да си зададеш.

[azz]

Здравейте. Темата е доста отдавна, но от скоро и аз имам подобен проблем. Имам ситуации за които съм сигурна обаче, че са се случвали на 100% и преди. Това е вече 2 месеца. Случки които се повтарят едно към едно с моменти от преди 2-3 години. Нямам болки и световъртежи. За някой от нещата които ми се повтарят се сещам, че когато ми се случваха първия път около мен ставаше тъмно, виждам само това което е пред мен, когато говоря не си чувам гласа. Имало е моменти в които съм се чудела, защо хората ме гледат странно, все едно си говоря сама, все едно човека с който съм всъщност го няма или по-точно другите не го виждат. Сигурна съм, че тези моменти съм ги преживяла и сега отново се случват, те са били стресови за мен ситуации и няма как да не съм ги запомнила. Ако някой от по-горе писалите за толкова време е намерил отговор на въпросите си моля да пише. Ще ходя на психолог, но не знам дали това ще помогне. Правихте ли си ЕЕГ и помогна ли с нещо това, дадоха ли ви лечение? Благодаря на всички предварително!

[Ники_]

Здравейте. Темата е доста отдавна, но от скоро и аз имам подобен проблем. Имам ситуации за които съм сигурна обаче, че са се случвали на 100% и преди. Това е вече 2 месеца. Случки които се повтарят едно към едно с моменти от преди 2-3 години. Нямам болки и световъртежи. За някой от нещата които ми се повтарят се сещам, че когато ми се случваха първия път около мен ставаше тъмно, виждам само това което е пред мен, когато говоря не си чувам гласа. Имало е моменти в които съм се чудела, защо хората ме гледат странно, все едно си говоря сама, все едно човека с който съм всъщност го няма или по-точно другите не го виждат. Сигурна съм, че тези моменти съм ги преживяла и сега отново се случват, те са били стресови за мен ситуации и няма как да не съм ги запомнила. Ако някой от по-горе писалите за толкова време е намерил отговор на въпросите си моля да пише. Ще ходя на психолог, но не знам дали това ще помогне. Правихте ли си ЕЕГ и помогна ли с нещо това, дадоха ли ви лечение? Благодаря на всички предварително!

Всичко описано в тази тема от теб и от автора на въпросната тема, е проява на шеста и трета чакра.

Нормално е когато се навлиза в другоизмерно пространство, да излизаш от това (този свят).Не мисля че има нужда от ЕЕГ. Съвременната медицина и психиатрия е доста далеч от същината на тези неща, а те са свързани с духовната промяна и еволюция.

Просто енергията отключва разни способности, които някои наричат "сидхи", но след като съществува болка, или страхове и пр., вече говорим за т.н. "самскари".

Прочети на първо време за тези неща: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=204&view=findpost&p=141387

Същото така, ако се позанимаваш малко за добиване на вътрешна духовна и душевна, както и за телесна чистота - храни напитки, движение, прочистване на кръвта, правилно дишане и пр., то според мен ще балансираш и ще разшириш мирогледа още пове, без това да те води в крайност и да те плаши.

[pass_to]

когато бях по-малка имах период, в който имах всекидневни дежа вю-та.....

когато настъпеше момента нещо вътре в мен се свиваше и болеше, но болеше по-скоро душата(ако мога така да се изразя), беше невероятно неприятно усещане .... все едно бях в друго измерение ...знаех какво ще последва във всеки един момент и само наблюдавах .....после започнах да имам някакви страхове и да се чувствам депресирана....мисля че майка ми ме заведе на психолог, но не съм сигурна........

не си спомням как мина всичко, но мисля че псиохолга ще помогне.........

тук може би психотерапевтите може да кажат...чудила съм се може ли и има ли връзка между дежа вю-тата и панически пристъпи или някакви неврози.....малко ми е странен въпроса...

azz, това което си описала при мен се е получавало, когато съм стресирана и ми се вдигне адреналина......освен, че сърцето ми бие лудо и сякаш ще разбие гръдния ми кош, ми причернява, не чувам, почти не виждам.....себе си не чувам, другите не чувам а само прави някакви неща машинално....може и спазми в някои мускулида получа....

помосли си има ли нещо, което да те плаши или да подтискаш.....

[azz]

Здравейте. Темата е доста отдавна, но от скоро и аз имам подобен проблем. Имам ситуации за които съм сигурна обаче, че са се случвали на 100% и преди. Това е вече 2 месеца. Случки които се повтарят едно към едно с моменти от преди 2-3 години. Нямам болки и световъртежи. За някой от нещата които ми се повтарят се сещам, че когато ми се случваха първия път около мен ставаше тъмно, виждам само това което е пред мен, когато говоря не си чувам гласа. Имало е моменти в които съм се чудела, защо хората ме гледат странно, все едно си говоря сама, все едно човека с който съм всъщност го няма или по-точно другите не го виждат. Сигурна съм, че тези моменти съм ги преживяла и сега отново се случват, те са били стресови за мен ситуации и няма как да не съм ги запомнила. Ако някой от по-горе писалите за толкова време е намерил отговор на въпросите си моля да пише. Ще ходя на психолог, но не знам дали това ще помогне. Правихте ли си ЕЕГ и помогна ли с нещо това, дадоха ли ви лечение? Благодаря на всички предварително!

Всичко описано в тази тема от теб и от автора на въпросната тема, е проява на шеста и трета чакра.

Нормално е когато се навлиза в другоизмерно пространство, да излизаш от това (този свят).Не мисля че има нужда от ЕЕГ. Съвременната медицина и психиатрия е доста далеч от същината на тези неща, а те са свързани с духовната промяна и еволюция.

Просто енергията отключва разни способности, които някои наричат "сидхи", но след като съществува болка, или страхове и пр., вече говорим за т.н. "самскари".

Прочети на първо време за тези неща: http://www.beinsadou...ndpost&p=141387

Същото така, ако се позанимаваш малко за добиване на вътрешна духовна и душевна, както и за телесна чистота - храни напитки, движение, прочистване на кръвта, правилно дишане и пр., то според мен ще балансираш и ще разшириш мирогледа още пове, без това да те води в крайност и да те плаши.

Благодаря за отговора. Това което ми дадохте да прочета е интересно, чела съм и други подобни за тези неща. Само, че да си кажа честно мисла, че не съм готова да продължа с тези преживявания. Не мисла, че ще се справя още повече, че съм изплашена от това което се случва, да не говорим, че хората вече може да ме мислят за луда. Има ли начин да се оправя, да спра да развивам такива способности?

[azz]

когато бях по-малка имах период, в който имах всекидневни дежа вю-та.....

когато настъпеше момента нещо вътре в мен се свиваше и болеше, но болеше по-скоро душата(ако мога така да се изразя), беше невероятно неприятно усещане .... все едно бях в друго измерение ...знаех какво ще последва във всеки един момент и само наблюдавах .....после започнах да имам някакви страхове и да се чувствам депресирана....мисля че майка ми ме заведе на психолог, но не съм сигурна........

не си спомням как мина всичко, но мисля че псиохолга ще помогне.........

тук може би психотерапевтите може да кажат...чудила съм се може ли и има ли връзка между дежа вю-тата и панически пристъпи или някакви неврози.....малко ми е странен въпроса...

azz, това което си описала при мен се е получавало, когато съм стресирана и ми се вдигне адреналина......освен, че сърцето ми бие лудо и сякаш ще разбие гръдния ми кош, ми причернява, не чувам, почти не виждам.....себе си не чувам, другите не чувам а само прави някакви неща машинално....може и спазми в някои мускулида получа....

помосли си има ли нещо, което да те плаши или да подтискаш.....

Благодаря и за твоя отговор. Със сигурност ще посетя терапевт, надявам се да помогне. Лошото при мен е че вярвам и на това което е писал/а Ники. Напоследък и без това все се говори за чакри и духовно извисяване. Има и един човек с когото говорих и той смята, че чакрите са се "отворили". Надявам се обаче щом на теб ти е помогнал психотерапевт да помогне и на мен.

[Ники_]

Здравейте. Темата е доста отдавна, но от скоро и аз имам подобен проблем. Имам ситуации за които съм сигурна обаче, че са се случвали на 100% и преди. Това е вече 2 месеца. Случки които се повтарят едно към едно с моменти от преди 2-3 години. Нямам болки и световъртежи. За някой от нещата които ми се повтарят се сещам, че когато ми се случваха първия път около мен ставаше тъмно, виждам само това което е пред мен, когато говоря не си чувам гласа. Имало е моменти в които съм се чудела, защо хората ме гледат странно, все едно си говоря сама, все едно човека с който съм всъщност го няма или по-точно другите не го виждат. Сигурна съм, че тези моменти съм ги преживяла и сега отново се случват, те са били стресови за мен ситуации и няма как да не съм ги запомнила. Ако някой от по-горе писалите за толкова време е намерил отговор на въпросите си моля да пише. Ще ходя на психолог, но не знам дали това ще помогне. Правихте ли си ЕЕГ и помогна ли с нещо това, дадоха ли ви лечение? Благодаря на всички предварително!

Всичко описано в тази тема от теб и от автора на въпросната тема, е проява на шеста и трета чакра.

Нормално е когато се навлиза в другоизмерно пространство, да излизаш от това (този свят).Не мисля че има нужда от ЕЕГ. Съвременната медицина и психиатрия е доста далеч от същината на тези неща, а те са свързани с духовната промяна и еволюция.

Просто енергията отключва разни способности, които някои наричат "сидхи", но след като съществува болка, или страхове и пр., вече говорим за т.н. "самскари".

Прочети на първо време за тези неща: http://www.beinsadou...ndpost&p=141387

Същото така, ако се позанимаваш малко за добиване на вътрешна духовна и душевна, както и за телесна чистота - храни напитки, движение, прочистване на кръвта, правилно дишане и пр., то според мен ще балансираш и ще разшириш мирогледа още пове, без това да те води в крайност и да те плаши.

Благодаря за отговора. Това което ми дадохте да прочета е интересно, чела съм и други подобни за тези неща. Само, че да си кажа честно мисла, че не съм готова да продължа с тези преживявания. Не мисла, че ще се справя още повече, че съм изплашена от това което се случва, да не говорим, че хората вече може да ме мислят за луда. Има ли начин да се оправя, да спра да развивам такива способности?

Здравей!

Човек иска единствено да му е гот, сиреч да е щастлив.

Виж и разсъди върху първата от Четирите Благорадни Истини дадени чрез Сидхарта Гаутама (Буда).

1. Истината за страданието е:

„Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.”

Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

Когато бебето се ражда, то първо е уплашено, второ - всичко му е ново, чужно, непознато, към което то самото трябва да се приспособява.

Не прилича ли твоя случай с раждане на дете. Ето, все едно ти се раждаш в един нов свят и ако искаш да ти е добре, няма как да го игнорираш. По-скоро би могла да се приспособиш и да се ползваш от него, за твое собствено благо и за благото на всички останали.

Когато остаряваме също страдаме. Животът ни се изнизва, като наниз перли, които изчезват безвъзвратно.

Когато боледуваме страданието пак е в нашите души и в нашите умове. Боли ни, не сме 100%-тови, не сме способни да работим, да ходим понякога, да говорим, или да мислим трезво. Някои болести ни отнемат дори възможността за това да ходиш по нужда, да разсъждаваш, да помниш и пр.

Когато смъртта дойде, тогава пак страдаме. Не ни се умира, разбира се. Вкопчили сме се в съществуването и не желаем да се пуснем. Дори смъртта да не идва за нас, а за наш близък, то пак страдаме, пак губим, пак не ни утърва.

Няма угодия за човека. Той все иска ли, иска. И колкото повече получава, толкова повече желае, и още повече, и още повече... без дари да се седи да оцени това, което има, ужкима, защото дефакто човек нищо си няма и всичко, което си мисли че има, може да се изпари само след миг, дори живота му.

Когато до нас идва, нещо, което не желаем, тогава отново страдаме.

Когато от нас си отива нещо, към което сме се привързали, нещо с което сме се свързали, нещо с което сме свикнали до такава степен, че сме се почти слели с него, тогава пак страдаме.

Всичко това до тук е едно голямо неудовлетворение от живота, което човек преживява и за всичко е виновно това което той желае и което нежелае.

Опитай се да вземеш от някой нещо, което той желае и виж какво ще се случи. Опитай се да дадеш на някой нещо, което не желае и виж какво ще стане.

И тъй ти искаш да си "нормална" и да продължаваш да си жевееш по "старому". Е, какъв смисъл ще има живота ти?

А ето, може би живота ти предлага нещо друго, от което ти се отказваш предварително, защото се страхуваш и защото си предубедена. Според мен, не бива.

Аз твърдя, че това дето днес ти считаш за ненормално и което се случва с теб, то се случва с мнозина и утре (образно казано) на него ще се гледа като на съвсем нормално нещо/неща.

Ок., може някакси да подтиснеш тези нещя, я с медикаменти, я с алкохол, я с друго нещо, но няма ли по този начин да се превърнеш в човек, което застава, срещу евоюцията си, и слещу съдбата си!?

Аз като дете виждах много неща в "тъмното" - сенки, духове, същества и т.н. Винаги имаше нещо там... в тъмния коридор...

За първи път умрях още на около 3-4 год. Едвам ме върнаха. Помня бегло това нещо...

Та това което виждах много ме плашеше. Аз не исках да виждам и се страхувах да бъде сам, еле па в тъмна стая, коридор или навън. Е, един ден баба ми ме хвана и ме заведе на баячка, та ми ляха куршум. Направима ми също някаква вода, дет я пиех и взех че се "оправих" - станах "нормален" всред "нормалните", но да ти кажа честно в този свят, до днес, аз не намирам нищо нормално. Самият наш свят си е 100% ненормален.

Ето, виж го, виж войните, виж финансовите империи, виж егоизма, виж човешките взаимоотношения. Няма Любов, няма доброта, няма мир...

Съществува но много рядко. Да, тази неща се считат за ненормални, и ако ти днес, хей така докато си пътуваш в автобуса, вземеш та се усмихнеш на някой, без причина, то ти ще си близо до това да бъдеш нарочена за ненормална, защото нормалното се е превърнало в ненормално, а ненормалното е станало и става все по-нормално.

А ти, да ти се чуди човек искаш да си нармална, ами разбира се, поради желанието за "нормален" живот - да си има човек гадже/партньор, съпръг, или съпруга, семейство, деца, да излезе да се повесели с приятели, да покупонясва и т.н. все нормални неща... И това ли е? Това ли е всичко, което иска човека? Ще си удовлетворена ли, ако имаш всичко това? Аз ти казвам "Не, няма.", но ти опитай. Пробвай се. Само гледай да не изоставаш от хода на нещата, защото това, което идва ще преобърне всичко с краката нагоре и нормалните ще полудеят, а лудите ще станат нормални.

Имам една твърде близка приятелка, поне днес е такава, макар тя да не мисли баш така, та въпросната я ударила "вълната" и взела че помедитирала твърде много. После взели, че я вкарали в психиятрията, но щото на докторите толкова им е акъла. А тя си била много добре, както и всички в психиятрията - това са просто хора, на които науката все още не може да помогне и я с ток, я с медикаменти подтиска това и онова в тях, без да го канализира, и без да го хармонизира. Просто я карат едно към гьотуре... Мижи да те лажем... Ето това правят онези с белите престилки. Е, разбира се не всички, но масово са в небитието и не знаят друго освен това което им е преподадено от други "умни" глави...

Аз лично съм губил и ума и дума, при това буквално, при това в навън, в сред хората... Ако са имали възможността да ме хванат в такива моменти, то със сигурност да съм освидетелстван, но ето, с Божия помощ съм жив и здрав, както и онова момиче, дето е полежала някой друг ден в психиатрична клиника...

Най страшно е невежеството - ето което те плаши. Точно както бебето, което излиза на бел свят. Изследвай, изучавай и не се страхувай.

Търси любовта и Бога. Това ако имаш в подкрепа - от нищо няма да бъдеш засегната.

Бъди здрава!

[azz]

Благодаря ти Ники, за това което си написал. Искам само да кажа, че имам и съпруг и деца, в момента уча в университет, с две думи почти всичко от което имам нужда и най-важното съм удовлетворена. За кариерата не бързам има време, а и още не съм завършила. Кажи ми тогава от къде се взе това чудо около мен? Към кого да се обърна да ми помогне? Това което ми даде да прочета не мисля, че ми е достатъчно, защото съм доста объркана. Не е лесно да промениш начина си на живот, още повече да се отървеш от старите навици. Ще съм ти благодарна ако ми дадеш още някаква насока, все ми се струва, че сама няма да успея. Прав си - невежа съм, много неща не знам, а и отказвам да знам. Страх ме е и защото съм сама, ако психолозите не помагат, то кой? Вярвам, че не е лошо да си проправяш път към божественото, но при това положение ми е много трънлив пътя и не знам как да вървя напред.

И ти бъди здрав!