Орлин Баев Добавено Август 3, 2008 Доклад Share Добавено Август 3, 2008 Какво е духовната интелигентност? Как се развива/ придобива? Нужна ли е на отделния човек и обществото, важна ли е? Какви са връзките и с рационалната, емоционалната и социална интелигентности? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2008 Доклад Share Добавено Август 4, 2008 Може ли първо да уточним какво ще разбираме под интелигентност, щом ще говорим за толкова различни видове, ще търсим връзки между тях и т.н.? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Август 5, 2008 http://en.wikipedia.org/wiki/Intelligence Ето линк за интелигентността - отдавна са я анализирали людете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 5, 2008 Доклад Share Добавено Август 5, 2008 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%...%B5%D0%BA%D1%82 Ето и нещо на български. Духовната интелегентност е част от интелегентността изобщо. Това е сбор от знанията, възпитанието и добротата на човека, приложени в живота... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 5, 2008 Доклад Share Добавено Август 5, 2008 (edited) За съжаление съм учила немски и мога да си служа само с един съвсем елементарен английски. И аз отворих бълагарския сайт, но обясненията там не ме удовлетвориха особено. После намерих и това. Според определението за мен емоционалната интелигентност би се припокривала със социалната (но може би просто идея си нямам какво именно е социална интелигентност). Затова и помолих да уточним. Или по-скоро да обясним, защото на мен поне не ми е съвсем ясно какво стои зад изброените от Орлин понятия. А и така ще се минимизират недоразуменията при коментарите след това. П.П. Интелигентност и интелект едно и също ли е според вас? Редактирано Август 5, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Август 5, 2008 Доклад Share Добавено Август 5, 2008 (edited) Връзка и разлика между интелигентност и интелект. В тази тема от Портала мисля доста ясно са направени разграниченията между интелигентност и интелект.Препрочитайки мненията в нея разсъждавам върху следното - а възможно ли е въобще съществуването на интелигентност без духовност!? За да съм по-ясна,ще цитирам мненията,които лично аз поддържам: xameleona "Интелектуалец-човек, който се занимава /предимно/ с умствен труд, творец на духовност. Интелект-съвкупност от мислителните и познавателните способности на човека-интелигентност, ум, разум, разсъдък... Интелигентността е качество. " Тълковен речник Според мен си права Roemy. Цитат Интелигентността е като таланта, или я имаш или не. Интелекта се придобива и то в определена област. Интелигентност е да не парадираш с интелекта си, да изключиш грубоста и умразата, тя е мъдра, толерантна и благородна. Единствено искам да добавя, че за мен образованието не е интелигентност. Образованието е просто овладян набор от знания. А интелекта е организиран ум и добро боравене с него-ум, разум, разсъдък, ще добавя и житейски опит. и също: Аделаида Аз бих го казала така- в зависимост от това, колко е интелигентен даден човек, той може повече или помалко да проявява своя интелект ... Редактирано Август 5, 2008 от Моника13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 5, 2008 Доклад Share Добавено Август 5, 2008 Тази духовна интелигентност не се ли припокрива с културата, защото първата ми асоциация е такава? Тука се посочиха няколко тълкувания на понятието "интелигентност", но дефинирането на понятието "духовен" е още по-сложно и мъгляво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 7, 2008 Автор Доклад Share Добавено Август 7, 2008 http://en.wikipedia.org/wiki/Spiritual_intelligence В горния линк много ясно е обяснена духовната интелигентност, свързана е с по-приземените видове интелигентности. Дадени са много добре експлицирани и конкретизирани понятия за този психологичен конструкт от различни автори! Дано намерим време да коментираме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 7, 2008 Доклад Share Добавено Август 7, 2008 (edited) На мен много ми помогна да си изясня интелигентността книжката за децата-индиго на К. Хеенкамп. Там са описани деца, които имат много нисък успех в училище, трудно се социализират, но са с висок коефицент на интелигентност. Моето обяснение е, че всички ние имаме някаква база-данни, натрупани знания. Но умението да използваме тези знания е нещо различно. И всеки човек има различни интереси, различно влечение, което вече често е различно от обществените нагласи и чисто финансови интереси. Нормално е човек да не знае всичко, но пък да има разностранни интереси, така да се каже-богата обща култура. Още повече, че днес информация има навсякъде... Та ако моите интереси са и духовно търсене, нормално е да имам повечко знания в тази област /това не ме прави автоматично нито по-интелегентна, нито по-духовна/, но ако съумея да ги съчетая и приложа намясто, може би ще имам определен успех ..... Ще добавя още, че към интелекта спада и доброто възпитание, както и културата на ежедневието, също може би и чувството за хумор. Елементарни думички като благодаря и моля, извинете... Това е опит за разсъждение, може и да греша Редактирано Август 7, 2008 от xameleona Sumerax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Август 7, 2008 Доклад Share Добавено Август 7, 2008 Ето едно определение за духовност,което намерих в статия от Кирил Стойчев и Филип Филипов на страниците на Портала: Какво разбираме под понятието духовност? Учение, в основата на което стои идеята за Бога, сътворил видимия и невидимия свят. Великият Учител на човечеството Хермес е формулирал първият принцип на своето учение така: "Вселената е ментална", т.е. тя е живо, разумно същество, а не мъртъв механизъм, движен от физически закони. В понятието духовност се включва и стремежът на човека да познае себе си и битието, да изяви и развие най-висшите си качества и способности. Човекът не е случаен продукт на еволюцията, а една велика идея на Бога, която се проявява в различни форми в цялата Вселена. Именно тази идея създава подходящите условия за възникване на живота, а не абстрактния микс от теорията на вероятностите и химически формули. Астрологията-връзка между духовност и наука Прочитайки цялата статия и разсъждавайки,си мисля,че духовната интелигентност е такова понятие,което включва в себе си търсене на връзката между видимия и невидимия свят,което се изразява,разбира се не само в трупане на знания за тази връзка,както казва и xameleona,а в успешното им прилагане в житейските ситуации.Мисля си също,че ако това търсене сега за нас е въпрос на четене,разсъждения,осмисляне - т.е.все пак един не кратък процес на "пробуждане",то за някои "незасегнати" от цивилизацията индиански племена,например,то е нещо,което им се дава "от горе". Духовната интелигентност би трябвало да включва в себе си състрадателност,търпение,разбиране и любов към ближния,осмисляне на факта,че всички ние - хора,жива и нежива природа сме част от един общ организъм и съответно всяко наше действие и мисъл да са съобразени с този факт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 17, 2009 Доклад Share Добавено Март 17, 2009 Zohar and Marshall (1997)= Those principles are: * Self-Awareness: Knowing what I believe in and value, and what deeply motivates me * Spontaneity: Living in and being responsive to the moment * Being Vision- and Value-Led: Acting from principles and deep beliefs, and living accordingly * Holism: Seeing larger patterns, relationships, and connections; having a sense of belonging * Compassion: Having the quality of "feeling-with" and deep empathy * Celebration of Diversity: Valuing other people for their differences, not despite them * Field Independence: Standing against the crowd and having one's own convictions * Humility: Having the sense of being a player in a larger drama, of one's true place in the world * Tendency to Ask Fundamental "Why?" Questions: Needing to understand things and get to the bottom of them * Ability to Reframe: Standing back from a situation or problem and seeing the bigger picture; seeing problems in a wider context * Positive Use of Adversity: Learning and growing from mistakes, setbacks, and suffering * Sense of Vocation: Feeling called upon to serve, to give something back http://en.wikipedia.org/wiki/Spiritual_intelligence Благодаря на Орлин за линка и темата... Много силно впечатление ми направиха изброените по-горе принципи (и не само те). - Дали наистина познаваме това, в което декларираме, че вярваме и ценим и дали осъзнаваме дълбоката мотивация на поведението си. Да декларира човек, че вярва в любовта и цени свободата, но да се чувства обиден от мненията на други хора за неговата личност... Дълбоката мотивация на обидата е желанието да се наложи на другите точно определен начин на мислене и отношение. От друга страна позитивна реакция на агресивно поведение може да е мотивирана от гордост и презрение към източника на агресията... Да се развива духовна интелигентност това може би ще означава да се учим да се вглеждаме не в самите постъпки, но преди всичко в това, което ни води... Да се опознае това, в което вярвам и ценя - това става само с прилагане в ежедневието... Това е размисъл само върху първия принцип - останалите също са много интересни, както и другите материали в уики-страницата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Adams Добавено Март 18, 2009 Доклад Share Добавено Март 18, 2009 Представям си духовната интелигентност като това, което остава като отделим логическата интелигентност, емоционалната интелигетност и социалната интелигентност. И умението този остатък от личността да бъде използван в другите видове интелигентност. Всяка проява на духа, интуицията и способността на човек да се потапя „вътре” и да пренася в материалния свят. Съгласна съм с Донка, че за духовната интелигентност е важно първо да се допитаме до „дълбокото себе си” и едва тогава да търсим начин и връзка за проявата навън. Защото няма готови рецепти и писани правила еднакви за всички хора. С една дума, мисля че - духовна интелигентност е връзката на човек с най-дълбокото си място вътре и умението да бъде пренесено в материалния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Духовната интелигентност представлява по-скоро абстрактно понятие за мен,поради неговата неопределяемост.Но въпреки това бих могъл да нарека духовно интелигентен човек единствено онзи,който е в непрекъсната връзка,най-общо казано, с вътрешните закони на природата.Тогава знаем,че той се превръща в естествен проводник на разумни сили.Що се отнася до това по какъв начин може тази интелигентност да бъде съчетана с емоционалната и със социалната- именно тук идва цялата сложност да се определи какво точно включва и не включва духовната интелигентност,какви корелационни модели би трябвало да имат те с поведенческите механизми на съзнаниението ни и какви са критериите при различните стълбици от съзнания и ситуации.А и наистина смятам,че не бихме могли да говорим изобщо за съзнателно приложение на духовната интелигентост,защото,бъдейки нейни проводници,това не означава,че можем да я разбираме или още по-малкото да я владеем.За да не усложнявам излишно темата бих могъл да заключа,че е повече от достатъмно да бъдем проводници на светли и възвишени мисли и чувства,за да се намираме някъде в обсега на нашата, или, още по-добре,в обсега на дуга духовна интелигентност... royalrife 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 14, 2009 Доклад Share Добавено Май 14, 2009 Представям си духовната интелигентност като това, което остава като отделим логическата интелигентност, емоционалната интелигетност и социалната интелигентност. И умението този остатък от личността да бъде използван в другите видове интелигентност. Всяка проява на духа, интуицията и способността на човек да се потапя „вътре” и да пренася в материалния свят. Да, определено и аз виждам духовната интелигентност не като нещо абстрактно, а като нещо ежедневно съществуващо или липсващо. Какво е перфектната логика без нея - затъване във формули, дребни факти,странни корелации, които често ни извеждат до погрешни и абсурдни твърдения. Емоционална интелигентност при недостиг на духовна - само маска и двуличие. Социална без духовна - добро лавиране в обществото. За мен духовната интелигентност е спойката и истинската същност на горните три, а те са нейните инструменти за проявление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 Какво е духовната интелигентност? Как се развива/ придобива? Нужна ли е на отделния човек и обществото, важна ли е? Какви са връзките и с рационалната, емоционалната и социална интелигентности? Може ли първо да уточним какво ще разбираме под интелигентност, щом ще говорим за толкова различни видове, ще търсим връзки между тях и т.н.? За интелигентността сигурно има много определения. Това, което аз лично разбирам е умението ни да си взаимодействаме с нашето обкръжение – както живите същества, така и неодушевените предмети. Духовната интелигентност, емоционалната интелигентност, интелекта (под това аз разбирам интелигентността на умствено равнище) представляват просто различни нива, различни области в които осъществяваме взаимодействие с обкръжаващата среда. В случая духовната интелигентност включва всички наши качества и умения с които можем да взаимодействаме и общуваме на духовно равнище, да оказваме духовно влияние върху хората около нас и да бъдем възприемчиви към всичко духовно, което ни заобикаля. Разбира се самото понятие „духовен“ е твърде неопределено, но предполагам, че в случая не е необходимо да уточняваме обхвата му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Октомври 4, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2012 (edited) Интелигентността може да се определи като способност да се вземат бързо правилни решения в непознати ситуации. Според други определения интелигентността е потенциалната (вродена) способност на даден съзнателен индивид да прави изводи (умозаключения) върху дадена информация, като степента на интелигентност не зависи от количеството информация (знания и опит) натрупана от него. Умствена развитост, подготвеност към разбиране на теоретичните въпроси, към усвояване на научните познания; културност. Говорейки за интелигентността, имаме предвид способността на човека да мисли, да разсъждава, да решава проблеми, да разбира материалното и абстрактното. Интелигентността е считана и за отражение на личността, на характера и поведението, творческите умения и знанията. Оценката й се взима предвид във връзка с възможностите за образование и кариера. Редица мнения защитават наследствения характер на интелигентността и генетичната и обусловеност. С разчитането на човешкия геном, в резултат на задълбочените изследвания в генетиката изникват все повече основателни данни за това. Други автори обаче твърдят, че интелигентността е изцяло функция на социалния живот, образованието, възпитанието. Според тях децата на интелектуалци не дължат находчивостта си на унаследени гени, а всичко е въпрос на дисциплина, възпитание, стремеж на родителите да образоват децата си. Изключително много са опитите да се даде точно определение за същината на интелигентността като понятие и индивидуална характеристика на личността. А според вас, какво е да си интелигентен в днешно време? Редактирано Октомври 4, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Октомври 4, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2012 (edited) Четях си преди малко откъси от една книга и смятам, че този е добър за темата: "Срещайки се, често хората нямат нищо особено да си кажат, но достатъчно е да произнесат името на един или друг човек, и веднага възниква тема за безкрайни коментари, които рядко са продиктувани от добронамереност и разбиране. След малко те се разделят, но само за да подхванат същата тема с някой друг: „А знаеш ли еди-кой си какво e направил...“. И така, съща та история се повтаря, но вече разказана с няколко допълнителни детайла, тъй като хората имат естествената склонност да преувеличават и украсяват случилото се. Светът е пълен с подобни „усилватели“, особено когато се отнася за разгласяване на непристойни истории. Така подправени с малко сос, разбира се по-специален, тези истории се превръщат в едно ястие, което постепенно става все по-несмилаемо. Но колкото по-несмилаемо е то, толкова повече любители привлича, които искат да го вкусят и да му се насладят. Ето как хората тровят атмосферата. Много неща могат да се кажат за въздействието на думите – за това как те създават форми и как влияят върху физическите органи и психиката, както на говорещия и на слушащия, така и на този, когото обсъждат1. Да бъдеш справедлив, премерен и точен в думите си, е едно от най-важните човешки качества. Както се пише с перо, така се пише и с езика. Всяка дума е, сама по себе си, едно писмо, адресирано не само до хората, но и до всички същества в природата. Без значение към кого се обръщаме, трябва да положим усилия да му говорим със златен език, защото човешката реч може да бъде от различни материали: от олово, мед, желязо, калай, сребро, злато… Чували сте за Свети Йоан, наречен още „Хризостом“, което означава „Златна уста“ (или, както го наричаме в България, Свети Йоан Златоуст). Защо? Защото от неговата уста излизали думи, които просветлявали и успокоявали душите. Речта, подборът на думите, разгръщането и пояснението на една идея – това е цяло изкуство. Спомням си начина, по който говореше Учителя Петър Дънов. Когато му задавахме въпрос, той често изчакваше малко, правеше лек жест с ръка, за да покаже, че е чул, прошепваше няколко недоловими думи, сякаш говореше сам на себе си, след което отговаряше. Тогава си казвах: „След като той, който може да ни отговори още преди да сме му задали въпроса, изчаква няколко секунди, за да подбере аргументите и да премери думите си, колко ли повече ние трябва да внимаваме, преди да заговорим?“. Представете си, че някой ви безпокои, не ви е приятен или заслужава критика – това дава ли ви право да го „разкъсате“ с упреците си? Не сте ли помисляли, че може би Създателят го харесва именно такъв, какъвто е, също както и ангелите, които го придружават и закрилят? Поискали ли сте тяхното мнение?... Хората безспорно са несъвършени и тяхното несъвършенство е част от самата им природа. Но знайте, че както вие, така и другите вървят по своя еволюционен път, и след като не можете да прозрете какви ще станат в бъдеще, това не ви дава основание непрекъснато да подчертавате техните пропуски и слабости и да не виждате нищо друго. Чуваме как някои хора се произнасят за всеки и за всичко. Те имат неточна преценка и покварен вкус, но какво от това? Нищо не може да ги озапти. А защо не се запитат дали не съществуват и други гледни точки – по-обективни и точни от тяхната? Те пак ще продължат да критикуват, щом толкова държат на това, но поне от време на време ще бъдат обзети от благотворно съмнение и ще си кажат: „Аз виждам нещата и хората така, но може би съществува и по-добра гледна точка“. Когато се произнасяте за някого, трябва да правите това с изключителна деликатност, за да не засегнете и нараните душата му. Ако по невнимание му навредите, помъчете се да поправите тази грешка. В противен случай това ще ви остане като дълг спрямо него. Всичко се записва в Невидимия свят2. Колко внимателен трябва да бъде човек, когато се произнася за дадена човешка душа или се обръща към нея! Душата е същество, богато и дълбоко, което Бог е създал с изключителна Мъдрост, и ако ние се отнасяме към нея с неуважение, Небето ни счита за престъпници. Именно такава деликатност, необходима при общуването с човешките души, съм наблюдавал у Учителя Петър Дънов. А що се отнася до вас – с какво право вие ги разтърсвате така брутално? Ако предложим на хората да се държат внимателно и тактично с околните, те ще възразят, че това би им попречило да се утвърдят, защото според тях да се утвърдиш, да имаш характер, означава не само постоянно да търсиш слабостите и грешките на другите, но и да ги разгласяваш на всеослушание. Постъпвайки така, те само разкриват вътрешната си нищета. И как не си дават сметка за отрицателното влияние, което всичко това оказва върху останалите им действия, та чак до техния светоглед! Те сами се лишават от хармоничните течения на живота и, малко по малко, природата се затваря за тях. Те не знаят дори как да вземат и да погледнат едно цвете. Да, това също съм го наблюдавал: дори само начинът, по който човек взема и държи едно цвете, ми казва достатъчно за неговия вътрешен свят. Колкото е полезно да имаш реална преценка за другите, толкова е ненужно и дори вредно да се концентрираш върху техните недостатъци. Щом веднъж сте ги видели и разбрали, не се спирайте повече на тях, а бързо преминете към нещо градивно. Мъдрият не губи времето и енергията си да се рови в нечистотиите... Да не помислите, че съм изцяло против критиката – не, разбира се. Само че, за да можеш да критикуваш, трябва да познаваш някои правила и да ги прилагаш." изт. … Редактирано Октомври 4, 2012 от Eлф Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Февруари 3, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2013 "Нито голямата чувствителност на сърцето, нито преживяването на духовен екстаз ще направят човека просветлен. Можеш да преживяваш екстаз, да имаш видения, да си феномен и в същото време да не бъдеш духовен. Можеш да притежаваш религиозни възгледи, да живееш набожен живот, да имаш възвишени идеали и в същото време да не бъдеш духовно просветлен. За да стане тялото такова, каквото е призвано да бъде, а умът да запази настройката на нужната висота, е необходимо равновесие. " Хазрат Инаят Хан ":Мистични медитации" Представям си духовната интелигентност като това, което остава като отделим логическата интелигентност, емоционалната интелигетност и социалната интелигентност. И умението този остатък от личността да бъде използван в другите видове интелигентност. Всяка проява на духа, интуицията и способността на човек да се потапя „вътре” и да пренася в материалния свят. Да, определено и аз виждам духовната интелигентност не като нещо абстрактно, а като нещо ежедневно съществуващо или липсващо. Какво е перфектната логика без нея - затъване във формули, дребни факти,странни корелации, които често ни извеждат до погрешни и абсурдни твърдения. Емоционална интелигентност при недостиг на духовна - само маска и двуличие. Социална без духовна - добро лавиране в обществото. За мен духовната интелигентност е спойката и истинската същност на горните три, а те са нейните инструменти за проявление. B__ и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 4, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2013 Какво е духовната интелигентност? Как се развива/ придобива? Нужна ли е на отделния човек и обществото, важна ли е? Какви са връзките и с рационалната, емоционалната и социална интелигентности? Нямах представа, че имало толкова много видове интелигентност. Как може човек да е интелигентен емоционално, какво ли пък означава да си интелигентен емоционално, ? А същевременно да не е интелигентен социално, Или си интелигентен във всичките му измислени аспекти, включително духовния, или не си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 4, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2013 "Нито голямата чувствителност на сърцето, нито преживяването на духовен екстаз ще направят човека просветлен. Можеш да преживяваш екстаз, да имаш видения, да си феномен и в същото време да не бъдеш духовен. Можеш да притежаваш религиозни възгледи, да живееш набожен живот, да имаш възвишени идеали и в същото време да не бъдеш духовно просветлен. За да стане тялото такова, каквото е призвано да бъде, а умът да запази настройката на нужната висота, е необходимо равновесие. " Хазрат Инаят Хан ":Мистични медитации" Хазрат Инаят Хан, той ми помогна да разбера, че духовното развитие също може да бъде илюзия. За което му благодаря. Най-обичам медитациите му за музиката "тялото такова, каквото е призвано да бъде, а умът да запази настройката на нужната висота" - казва нещата директно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.