Déjà Vu

[aleirbag]

Според вас възможно ли е дежа вю-то всъщност да е реализиран сън....аз имам токова чувство

какво е обяснението ви за това?

ето малко информация по темата:

Теориите, с които можем да потърсим обяснение на този феномен са няколко. Ако се позовем на науката, Дежа ву е следствие химичен дисбаланс в мозъка. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настоящо събитие, обаче, попадне за обработка в тази част на мозъка, която се занимава с възстановяването на спомени, ние изживяваме Дежа ву. Случващото се с нас придобива “привкус” на спомен, и макар да имаме усещането, че идеално знаем какво ще последва оттук нататък, ние реално го предричаме след като вече сме го усетили.

Друго обяснение гласи, че понякога погледа възприема нещо по-бързо отколкото съзнанието може да го обработи като информация, и тъй като този процес е прекалено бърз ние придобиваме усещането, че виждаме нещо за втори път.

Има и по-смели предположения като например, че съществува опция мозъкът да се настрои при приемането на ситуация така, както когато не дочитаме позната дума. Тоест, ако дадена ситуация е сходна, той да я разтълкува като вече преживяна.

Извън научните схващания Дежа ву се асоциира с нашите предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи и със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Някои го определят като нещо, което са сънували или усетили в състояние на сън. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които ние не осъзнаваме, не приемаме, но така или иначе и не помним на сутринта.

Това явление е породило толкова много въпроси, предизвикало е всякакви теории, и доста широк интерес. Съответно това рефлектира не само върху подробното изследване на този феномен, а и върху класифицирането му на няколко отделни подвида.

Deja vecu например е нещо „вече преживяно“.Обикновено става въпрос за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки един малък детайл. Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора, и дори репликите ни звучат така сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.

Deja senti е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“- вътрешно усещане, което дефинираме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в дадения момент.

Deja visite съдържа в себе си подозрението за вече посетено място. Сигурно ви се е случвало понякога да се движите из непознат район, но да имате странното усещане, че сте били там и преди, и да сте в състояние да се ориентирате правилно.

Deja reve е нещо „вече сънувано“, а deja entendu се превежда като нещо „вече чувано“- когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседника ни в разговор, който водим.

Много често ни се случва да имаме ясната идея какво искаме да кажем, но да не можем точно да се сетим какво е. В такива ситуации от типа „на върха на езика ми е, но не се сещам“ ние изживяваме Presque vu- още едно от проявленията на Дежа Ву.

По-рядко, но все така мистично е и явлението Jamais vu, което е нещо като противоположният феномен на Дежа Ву. Превежда се като „никога невидяно“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление настъпва обикновено внезапно. Например по време на разговор с ваш близък изведнъж той започва да ви се струва различен, или губите ориентация в даден район за момент и т.н.

Какво знаете вие?

Случвало ли ви се е?

В какви периоди?

Когато се по изморени и напрегнати ?

Неща от ежедневието ли ви се струват познати или такива,които ви се случват за пръв път?

Редактирано Юли 31, 2008 от Мона

[shelter]

Описвам вероятно подобно, защото според мен, дори и вече доказаното няма как да се приеме като абсолютна идентичност.

Може би беше през 2000г. Съвсем случайна среща, която сякаш се вряза в обичайното.

Млад мъж, който ме порази с красотата на лицето си. Почудих се кой е и мислено!? го видях на друго място. Като че ли в този момент, без да знам нищо за този човек разбрах/научих/ много за него.

Месеци или година по-късно, минавайки по улица в града ни, по която рядко се е случвало, се спрях пред врата откриваща гледка към двор, много по-различен от тези наоколо. Минути стоях притеглена . Усещането беше тъй връхлитащо, че ме отцепваше от реалността. Пак се попитах, кои са стопаните му.

Няколко години след това, стоях на мястото , "изградено" от представата ми, със същия този човек.

Оказа се, че той и живее в къщата с двора.

Прилича ми на предварително "показване", на непреживяван все още бъдещ спомен. Или спомен, който отново ще се преживее!?

Кой знае, каква плетеница се е случила във времево-пространствения континиум!?

Аз ли съм тръгнала/програмила съм се/ за бъдещите събития, "измисляйки ги" или те вече са съществували Някъде и са ме привлекли, като са ми се "показали" предварително!?

[mecholari]

Сънувал съм сън седмица наред и когато започна да се сбъдва не спирах да се учудвам, как вече знам кой какво ще каже и какво ще направи. Да кажем, че така започна мое търсене "Как е възможно всичко това?". Досега съм намерил отговори в теория на торсионните полета, думите на Ванга "Има едно време и много времена" и в книга на Карлос Кастанеда, където едно и също листенце пада по един и същи начин много пъти.

[aleirbag]

Според Вас каква е функцията на дежа вю-то?

Дали е просто илюзия,ннякаква грешка или заблуда на възприятията или е нещо повече?

Какво е Вашето усещане по въпроса?

[mecholari]

Deja vu е нелогично възприятие, което разрушава представи за света. Преобръща представите за време и реалност. Помага в осъзнаването на волята Божия и да кажем на думите "Ако Бог не каже и един косъм няма да ви израсте на главите"(Ванга). Превръща се в стълб на сигурност , защото е преживяна Истина.

[Inatari]

Днес отново имах дежа вю ,макар ,че незнам дали е това е точната дума ,за това което преживявам.

Просто ,през последните няколко години ,/визирам псоледните 4 г./,нещо определено се случва.

Разсъждавайки ,мислейки по един малко отвлечен начин за различни проблеми в живота ми ,изникват разни образи и събития ,просто виждам как ще се развият събитията в едно по- далечно бъдеще ,понякога става дума за 1,2,3 години напред.

Повечето неща ,които виждам остават като информация ,вече веднъж видени , в мозъка ми и аз ги преживявам често отново и отново ,докато не се случат .

Примерно днес ,докато бях потънала в разговор с един човек ,изведнъж видях цялата ситуация отстрани ,някакси излязох от себе си ,и се видях ,през очите на другия човек и си спомних ,че точно този момент на прозрение ,бях предусетила още миналото лятото ,докато мисля ,за нещо съвсем различно.

Някакви детайли , малки мигновени моменти извикват това чувство ,за вече видяно,предусетено и преживяно .

Изобщо дежавю- то при мен е видяно и изживяно предварително в мисълта ми . Все повече се сгъстяват тези моменти .

Проблемът е в това ,че нещата ,които виждам са абсурдни и немислими за мен ,в момента в който ги "виждам" и "усещам" в ума си и след това ,когато се случат вече са дежа вю.

Повечето пъти ,когато имам подобни "виждания"и изживявания ,ги намирам за абсурдни и невъзможни . Забравям за тях и ,когато се случат си спомням за онова мигновено виждане в мисълта ,което в повечето случаи съзнателно съм отхвърлила ,като невъзможно и нереално да се случи ,но то се случва.

Абсолютна мистерия е това за мен как точно става ,защо се появява тази предварителна информация за събитията ?

Дали целият ми живот ще мине под знака на дежа вю ?

[mary6]

Случвало ми се е да изпитвам такова чувство.За пръв път,когато моят бъдещ мъж ме покани на първа вечеря у тях,ние седяхме на една маса с неговите родители-хапвахме и си говорехме.В един малък отрязък от време имах чувството че съм стояла и преди на една маса с тези хора и сме разговаряли по същия начин.Стоях и ги гледах,имах чувството че в всеки един момент знам какво ще кажат,какъв жест ще направят...

[Светлата]

Според мен "Дежа ву" е просто един от начините човек да се свързва с по-висшите си вибрации и това по какъв начин се свързва зависи от неговото лично предразположение. На мен например "Дежа ву" не ми се случва, предполагам защото съм човек с твърде памет (особенно визуална), но много често ми се е случвало обратното Jamais vu, предполагам защото е много по-шокиращо за мен да видя нещо познато като непознато отколкото обратното, а точно това според мен е фунцията на "Дежа ву" - да те извади от рамките на реалноста, която на пръв поглед етолкова стабилна и да ти подскаже , че има нещо по-реално, което я разберем, я - не.

На мен ми се е случвало да изпадам в една и съща ситуация , ама почти буквално едни и същи , които съдържат еднакви странни елементи и аз винаги реагирам по един и същи начин и дори вече да успявам да се погледна отстрани и да си кажа: "Ето това е същата ситуация, тя ти се случва защото трябва да направиш нещо различно! ", аз винаги не мога да намеря по-правилно решение от това, което съм взела предишния път.

А тази година му се случи нещо наистина необяснимо! По принцип аз имам проблем с ориентацията - мога да се загубя буквално по права линия, обаче това никога не е фатално, т.е. дори и да не знам накъде вървя винаги стигам където трябва или срещам някой, който да ме заведе. Та тази година бях в Берлин и там се почуствах супер странно - ориентацията на целия град му беше наобратно, дори и някой спръст да ми посочи посоката, дори и на картата да видя накъде трябва да вървя, всичко се оказваше "наопъки". Усояането беше много странно и даже сътвсем скоро изградих навик да вървя с обратната на всички значи посока. Никога не ми се е случвало да съм така "обърната" спрямо пространството.

[nazar-zahir]

Определено напоследък ми се случва доста пъти да почуствам "Дежаву"...

и усещането е странно....за един миг спира времето и аз се усещам някак лек...

някои от тези усещания отддавам на интуицията си....

[Teemu]

При мене усещане и преживяване за дежа ву се прояви за първи път когато съм бил някъде на 4-5 годинки, и в следващите 10-11 години тези преживявания бяха достатъчно изпълнени и продължителни - в смисъл на цели случки, които знам как ще се развият в настоящето, в следващите 5 минути например. В последните години обаче тези усещания доста се притъпиха - вече са по-скоро като фрагменти - изречение, което съм чувал; или виждам надпис, който няма откъде да помня и т.н. Та всичко това, както и други работи де, ме карат да мисля на този етап, че участваме в едно великолепно представление, в което ние хората изпълняваме ролите. Свободният избор тук се състои в това, да изберем да бъдем "лоши" или "добри" актьори, въпреки че може би свободният избор в същината си може да е само един...

Та поне за мен въпросния феномен дежа ву е един вид насочване; може би ти помага да определиш дали си на правия път. В моя случай може както да съм се отклонил и затова да съм изгубил донякъде яснотата му, или пък точно обратното - вече да нямам толкова нужда от точно това. А може и за всеки да е специфично - явно има и различни видове дежа ву, от това което виждам от мненията

[ZMS]

Аз си имам свое обяснение за Deja Vu, но все пак желая да чуя и вашето мнение. И преди често съм бил в състояние на deja vu, но от лятото, особено пък последните 2 месеца, изключително често ми се случва deja vu. За 7 дена в седмицата, поне 5-6 пъти ще изпитам deja vu за някаква ситуация. Последния пример - преди дни си подадох документите за паспорт. Преди никога не съм имал паспорт, затова и няма как да знам, но всичко беше все едно ми се е случвало. Когато влязох в една от кабинките, където правят снимки, знаех, че ще ме повикат в другата и така стана. Момента, в който си слагах пръстите на нещото, което ти взима отпечатъците, дори докато чаках на опашката преди това, въобще цялата процедура едно голямо дежа вю. И пак казвам, последните 2 месеца изключително често, направо имам чувството, че съм си живял живота. Мнение?

[Диана Илиева]

Moeто обяснение е, че от време на време някои от нас успяват да се подключат към "Централния сървър" на нашия свят или т.нар. Акаша. Според много езотерични източници време такова, каквото ние го усещаме, де факто няма, то ние можем да се включим и (от наша гледна точка) по-напред във времето.

За мен едно такова преживяване на дежа вю беше и свидетелство, че все пак свободен избор/свободна воля има/може да се реализира.

Имах дежа вю на един разговор с майка ми преди много време, още като ученичка, у дома; знаех/виждах точно как сме застанали, облечени по същия начин, както и наяве, и "вървях", така да се каже поне с 2-3 реплики напред в разговора, както и в това коя накъде ще отиде в стаята и т.н., всички подробности. В първия момент за мен това усещане (което беше и за първи път) беше много странно, чак се стреснах, исках да прекъсна този разговор и да споделя какво усещам, обаче продължавах като курдисана да казвам точно тези думи, които знаех, че казвам, които "трябваше" да кажа. След няколко разменени реплики помежду ни, аз в един момент се окопитих от същисването си и реших, че ще направя нещо друго, а не това, което следваше според дежа вю-то. По "план" трябваше да отида към вратата и да кажа определено изречение. Аз събрах някак сили и воля, тръснах глава, останах на местото си и казах нещо съвсем друго. Точно това и "развали" усещането ми за дежа вю.

Иначе така и не споделих с майка ми, какво усещах и какво направих, беше твърде странно и за мен самата тогава.