Спомени на Мара Белчева

[Ася_И]

"На пръв поглед Учителя Дънов е стар. Дълги посивели коси се сливат с пълната му снежна брада. Благи кафяви очи, които издават богат вътрешен живот, светят изпод буйни гъсти вежди. Чело открито, ясно. Тънък правилен нос. Би казал някой, че по тоя одухотворен образ някога е бил излят онзи бронзов Омир, скътан там във Флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври.

Когато говори той, старецът изчезва и ти забравяш скръб, неволя, страдания, смърт. Едва няколко минути откак е заговорил и вече се носиш отвъд пространство и време - в най-светлите сфери на душата си.

И ето млъква. От катедрата слиза човек, среден на ръст, с хармонични движения. Току до тебе простичко застава. Застава в тъмносиньо, сиво или бяло облекло. И ти се питаш: Това ли е Учителя, това ли е той?

Няколко ученици вече го придружават до скромното му жилище с приказливата градина, на чиято гръд аленеят рози и кошери пчели.

Жени, мъже, млади, стари, бедни, богати, здрави, болни – ученици от всички слоеве на обществото - влизат и излизат от дома му през всяко време на деня. Едни само до прага стигат и мълком получили своя отговор - връщат се доволни. Други с търпение дочакват своя ред и веднъж влезли при него, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслушани тук в други мир.

Често ще видите пред вратата му някогашни щастливци, за които горди и самонадеяни - някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейските неволи, чули за него, идват да подирят последна утеха. И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с друг поглед. Безкрайният оптимизъм, в чиято градина расте мъдростта на Учителя, е влял ново съдържание в техния суетен живот."

Из Спомените на Мара Белчева

"Учителя Петър Дънов и неговото учение"

[Ася_И]

"Често ще видите пред вратата му някогашни щастливци, за които горди и самонадеяни - някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейските неволи, чули за него, идват да подирят последна утеха. И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с друг поглед. Безкрайният оптимизъм, в чиято градина расте мъдростта на Учителя, е влял ново съдържание в техния суетен живот.

Учителя лекува тялото чрез духа. Той най-много препоръчва утринните лъчи и вегетарианската храна. Такава храна поднасят и на скромната му трапеза, на която винаги има гости, дошли отблизо и далеч. Той беседва с тях или ги поучава, ако бъде запитван. Думите му се къпят в остроумие и духовитост.

Братството има свое място близо до София - Изгрева. Наоколо са накацали малки тухлени или дървени къщички, където учениците му прекарват през лятото, а мнозина - и зимата. На най-високо място е построен широк, светъл салон, до салона - горницата на Учителя. Тук сутрин, преди изгрев Слънце, преди да се залови всеки със своите ежедневни трудове, учениците се събират на широка поляна с чудна гледка към Витоша, Рила, Люлин, за обща молитва. Правят гимнастически упражнения с хармонични движения, пеят песни - думите и мелодиите на повечето от тях са на Учителя, а други са композирани от музиканти по дадени от него образци. В салона всяка неделя от 10 до 12 часа Учителя държи публични беседи, достъпни за всички, а по веднъж в седмицата има общ окултен клас и друг специален - само за младежи, най-вече студенти, студентки и други младежи."

Из Спомените на Мара Белчева

"Учителя Петър Дънов и неговото учение"

[Ася_И]

"Учителя обича планините. По всяко време на годината той е с учениците си на излет на Витоша. А всяко лято - на Мусала. През последните години те остават да летуват при Седемте рилски езера, където са прокарали пътеки, мостчета и от две чешми с мраморни камъни струи обилна вода. Самият лагер е до второто езеро.

Учителя Дънов излиза от същите предпоставки за мирозданието, както и всички окултни писатели, но той никога не говори специално върху това, защото ученикът трябва сам всичко да провери - неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради учението си за живота върху тази висша реалност. Оттам и думите му звучат като откровение.

Природата е жива и разумна. Нищо не е случайно. Всичко се движи по един определен план. Животът е една непреривност. Смърт, както хората подразбират, не съществува. Раждането и смъртта са вътрешни процеси - ние умираме и се раждаме ежедневно. Умираш за един живот, за да се родиш за друг. Раят и адът, къде са те? Има ли ги? Ние всеки ден влизаме и излизаме, и в рая, и в ада. Ако постъпваш по закона на Божията Любов, ти си в рая. Ако излезеш от Бога - ти си в ада. Животът е в Бога. Вън от Него е смъртта. А това, което хората наричат смърт не може да пречи на непреривното движение и развитие на живота. Това е само една външна промяна, както ледът се топи и става вода."

Из Спомените на Мара Белчева

"Учителя Петър Дънов и неговото учение"

[Таня]

Учението на Учителя Петър Дънов се счита за секта. Всъщност, ако вземем определението на Толстоя, всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото не е религия. И Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича. „Религията е облекло на истината”.Религията подразбира форми-тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но Истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно дървото да живее само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни. Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито протестанти, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин и обществено положение – всичко това е отпосле, а когато е отпосле, то не е важно. Важно е какъв е отвътре.

И тези, които искат да следват Учителя Дънов нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да е формалност, какъвто и да е обряд, защото неговото учение не е нито секта, нито религия- това е едно свободно учение за живота- един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля. Нищо на никого не се налага. Може да вярваш или да не вярваш, да си съгласен или да не си съгласен-това е за твоя сметка.

„Защо аз говоря? Защо Слънцето грее?- Това, което говоря, е за моя сметка. Само там, дето вашата мисъл се кръстосва с моята – това ще ме ползува”.

При Учителя Дънов ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва, с никого не спори.”Аз не искам да руша вашето верую”.Той не е дори и против безбожието. И то, като религията, е само една форма, но форма на мисълта.”Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно- Бог се проявява чрез него, макар той и да не съзнава това, макар да смята себе си за безбожник”.Или:”Ако една религия съгражда живота ми, ще я приема. Ако го спъва-ще я отхвърля. Ако безбожието съгражда живота ми, ще го приема, ако го спъва-ще го отхвърля. Твоето душевно верую не трябва да е като вчерашното, нито утрешното, нито днешното. Всеки ден трябва да придобиваш по нещо ново. Апостол Павел казва:”Ние всички няма да умрем, но ще се изменим. Ти трябва всеки ден да се раждаш”.

„Материализъм или идеализъм!Има хора идеалисти отвън, а материалисти отвътре, а други-материалисти отвън, а идеалисти отвътре. Главното е , какъв е чавек отвътре. Ти ми казваш:”Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината”.Много добре!Че няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем”.

Учителя Петър Дънов не отрича никое мировъзрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенстване; не отрича каквито и да било убеждения, стига този, който ги изповядва да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога.”Всички хора, от каквато и да е религия и учение, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието”.Явно е, че към такова учение думата секта няма място.

`Но като не отрича нищо, Учителя Дънов сам сочи един път, това е пътя на Любовта. „Само Божията Любов носи пълния живот”.”Това е пътя на вътрешното усъвършенстване, който всеки сам трябва да измине. Но индивидуализмът се синтезира в колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-назад от тебе. Големият помага на по-малкия. Голям е не този, комуто служат, а който служи. Невидимите помагачи стоят по-горе от хората.”Човек е работник Божий. Колкото расте, толкова по-отговорни задачи му се поверяват”.- Който дири съвършенство и благополучие за себе си, остава на едно място, защото се е отделил от Цялото, защото е излязъл от Общия План. А живот има само в Цялото и само в Цялото можеш да растеш. „Човешкият дух, духът на човечеството е, който ръководи живота му тук, на Земята. Всички хора са само негови органи, само служители на човечеството,на космичния човек. И защото слугите се карат и бият? Защото крадат и всеки гледа за себе си, затова и работите на господаря не вървят, затова страдат и те”.

Учителя Дънов иска да направи своите ученици ратници на Волята Божия. Затова те трябва да убият у себе си всякакъв страх. И затова се иска абсолютна вяра, абсолютно доверие на живата природа и чист живот-чисто сърце, чиста мисъл, чисто тяло. Абсолютна справедливост и безкористие. „Верен, истинен , чист и благ всякога бъди”.Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват. Например, когато е определен излет в планината и по него време завали дъжд или сняг, или стегне студ или буря забушува-в определения час се тръгва, без да се обръща внимание на природните стихии. В живота си ученикът ще срещне по-страшни стихии, трябва да умее да ги понася. При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш. „Редувай физическия с умствения труд”.Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всичко.

Учителя Дънов не отрича науката, но преди официалната наука има друга, която човек ще научи в живата природа, от нея и сам Учителя черпи знания. „Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо. Най-напред ще научиш физическия свят, ще научиш всички науки, които се учат в училище и в университета и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят”.

И ученолюбието е присъщо на неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина, останали без образование, възрастни вече, свършват гимназия и постъпват в университета. Има случаи дето 60 годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо. „Няма старост. Стар е, който не работи, който казва:минало е вече времето за мене. Който работи и се учи- той е винаги млад. Аз искам вие да сте винаги млади”.

Из Спомените на Мара Белчева

"Учителя Петър Дънов и неговото учение"

[Таня]

Особено препоръчва музиката. Музиката е символ на хармонията в света. Чрез музиката човек ще се научи да се поставя в хармония със законите на живата природа. Пропорционално числото на завършилите музикална академия, било у нас, било в чужбина, е значително. Поезията , живописта- също облагородяват душата.

Учителя Дънов не отрича живота, той не иска от неговите ученици да бъдат аскети. Те трябва да работят във всички отрасли на живота, дето се творят материалните и духовните блага- всеки според способностите си, но да се отличава със своята честност и безкористност, да се ръководи от принципите на Великата Божествена Любов. „Бъдете в света, но не бъдете от света”. Животът на Земята е най-важен. Човекът е отговорен не само за себе си, защото от неговото издигане или падаве зависи издигането или падането на всички същества, които стоят по-ниско от него. Земята сега се намира в сферата на най-добрите космически влияния. Това, което сега става на нашата Земя, никога по-рано не е ставало. Дошло е време, когато всяка глава ще узрее. От Невидимия свят се иска от хората да устроят живота си по закона на Любовта.„Нека се радваме,че живеем на Земята и ще дойде денят, който ще ни донесе мир и радост на всички хора” Или:”Нашата задача е да въдворим Царството Божие на Земята, да станем проводници на Божиите закони. Грехът е планина, която дели Земята от Небето. Христос прокопа тази планина, но малцина ходят по този тесен път”. Или:”Бащата, майката, домът, са първите институти на Земята.Да бъдеш Учител, значи да родиш някого. Възпитай най-първо себе си. Свободен е само онзи, който е съединен с Бога, който има съзнателен живот”.Или:”Бог и Христос са двете начала. Бог е зародишът на Духа, основите, върху които се гради животът, а Христос –разумното начало, което излиза от Единния Бог и насочва и съхранява всички живи същества”.

Или:”Бог, това са приятните мисли във вас”.Или:”Вие търсите Бога на Небето;Той е с вас, когато страдате”.Или:”Първото условие да заживее Бог във вас, това е смирението”...

Това, което прави впечатление, когато за първи път се слушат беседите на Учителя Дънов,е тяхната разпокъсаност. Като че ли липсва всякаква връзка. Това е, защото той говори в образи и символи. Говори за една Висша действителност, за която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи на обикновения живот, литературата, науката. И само който дълго време го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика и символите му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи.

Учителя Дънов е завършил медицина в Америка.Освен познанията му по биология

и естествени науки, от многото примери, с които си служи в беседите си, бие на очи неговата начетеност в художествената литература. Запознат е най-вече с големите майстори на словото- от английската,руската, полската и българската литература. Познава добре световната история.Изучавал е всички големи философи на древността, на средните векове и на нашето време. Владее висша математика и астрономия./На Изгрева има метеорологическа станция, слънчев часовник, телескоп, където както той , така и неговите ученици правят наблюдения/. Познава добре историята на музиката. Сам е добър музикант и често свири на цигулка.

Освен мелодиите, които се пеят от учениците, има и композиции за цигулка. Те са характерни с мекотата си и с мистичното си проникновение. Често се изпълнява негова пасторала.Но особено поразява неговото познание на древните и на източните митологии. Неизчерпаем е също с анегдоти и епизоди от живота на велики люде от всички векове и народи.Той следи винаги политическите и обществени движения, както у нас, така и по целия свят. Също и всички новооткрития в науката, в техниката, в медицината. Из всички тези области черпи образи и примери, за да изрази своите идеи. Затова често казва:”Не вземайте думите ми буквално, а правете преводи”.Често и сам прави тези преводи.

Учителя Дънов не дири популярност, но все пак неговите последователи растат от година на година. И само в България има около 40 хиляди ученици. Има последователи в Северна и Южна Америка и в някои балкански и европейски страни. Преведени беседи има най-вече на италиански и на английски. Също на испански, на френски,немски, есперанто, на японски и др.

При Софийското Братство има детско училище, ръководено по нов педагогически природосъобразен метод.

Това, което се казва за учението на Учителя Дънов е само една прашинка. То дава повече външния му образ и отношението му към религията, науката и живота с неговите форми.До самата му същност, обаче, едва ли се докосва. Да обхване, да постави в рамките на едно определение или да се причисли към категориите на една квалификация на окултната наука е абсолютно невъзможно. Това е неизчерпаем рудник на мъдрост, откъдето може да черпи всеки, стига в живота си да не е движен от стимулите на грубата корист, бил той верующ или неверник, идеалист или материалист по мировъзрение, все едно, стига да е човек с честна мисъл.

Когато Учителя Дънов говори, струва ти се, че той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на своите слушатели, според големината им. И чувстваш, че това обилие не може никога да свърши.

Из Спомените на Мара Белчева

"Учителя Петър Дънов и неговото учение"