Бихте ли живели в екоселище?

[marinkov]

Не комуна, а именно екоселище.

Това е най-нормално българско село, където хората са обединени преди всичко около екологичния начин на живот, а изповядването на различните религии и духовни учения е въпрос на личен избор.

Прочетох някои от темите, които се разискват тук и установих, че някои хора се опасяват от неуспех при създаването на т.нар. комуни.

Разбирам комуната като селище, което има организиран общ живот върху определена идеология. И това е разбираемо, защото личната свобода, време и мнение понякога се позагубват в едно такова селищно образувание.

Но след като се опасяваме от неуспех на едно такова селище, защо тогава да не преминем на по-лек вариант?

А именно селище, където обединителното да бъде екологията, а духовното въпрос на личен избор.

Струва ми се, че в едно такова селище ще желаят да живеят предимно духовни хора... дъновисти, анастасийци, висарионци, йоги, ваклуштолевци и т.н. и т.н. и всички биха искали да играят сутрин паневритмия, например.

Всички биха оставили детето си в местната дъновистка детска градина и училище.

Искам да кажа, че е време вече дъновистите да поставят едни духовни стандарти и да дърпат обществото ни напред чрез определени практични решения, които всеки нормален духовен човек би искал да види пред себе си, когато поеме по този път.

Детски градини, училища, алтернативна медицина, творчество... всичко това може да бъде вплетено в един нов модел екоселище, което от своя страна да генерира духовни и творчески импулси към цялото ни общество. Не е нужно всичко това да бъде приложено именно в дъновистка комуна... сигурен съм, че градивните и творчески решения не са чужди на нито една духовна идеология и биха били възприети от всеки един нормален човек.

Общество Бяло братство има потенциала да създаде всичко това, има и хора, които да възприемат всички тези идеи.

Убеден съм, че дори и да не се създаде такова селище то други подобни селища вече биха могли да ползват практичните идеи на Беинса... например селищата на Анастасийците (вече има такова в България), а е възможно и повече да се появят.

Не бих искал да бъда разбран погрешно. Това не е призив да излезем от градовете, нито да бягаме от обществото. Всичко това са неща, които по света вече ги има, а у нас само си говорим за тях.

Смятам, че ни е нужно едно по-голямо консолидиране на духовността в България и на хората, които се смятат за нейни представители. Имаме нужда от практични решения... решения, които да ни покажат, че духовното не е суха материя и четене на книги. Имаме нужда от по-активно и отговорно духовно общество, което да мисли не само за медитация и самовглъбяване, а за децата ни и как и в каква среда те ще живеят.

Редактирано Юли 29, 2008 от marinkov

[Слънчева]

Лично на мен много ми се иска да има нещо такова, но това трябва да е вътрешната убеденост и готовност на всеки човек. И най-вече да се стараем да потиснем его-то си, че ако се започне с командване и налагане, нищо няма да излезе... Малко са хората, които съзнателно ще спазват стандартите и правилата....

В неделя по ТВ 7 /май / имаше предаване, в което показаха къщичка от глина, но с всички удобства, а и едно еко-селище, което ме грабна... Може би в по-далечно бъдеще, дано!

[marinkov]

Който не слуша ще го хвърлим на кладата

[nina7705]

Честно казано на мен отдавна ми се въртят подобни мисли в главата. Дори понякога съм си мислила дали това не е опит за бягство от заобикалящата ни среда.Освен това мисля,че това е сериозна стъпка и човек трябва добре да подреди приоритетите си.Но за тази идея според мен е нужна и една по-здрава общност,че нали знаете поговорката "Всяко чудо за три дни".

[marinkov]

Според мен не е нужно чак толкова много, а само няколко човека, които да повлекат каруцата, както се казва.

Стига да има ясна визия смятам, че това е възможно да се получи и в България. Може да не е толкова бързо, но важното е да има желание и нещата ще започнат да се подреждат

Изоставени села в България има колкото искаш, не е нужно да се изгражда такова из основи дори, въпреки, че това е най-добрия вариант по ред причини.

Обявява се едно такова изоставено село за екоселище (друг е въпроса, че доста от селата ни почти отговарят на минималните изисквания за екоселища) и който има възможност да си закупи там къща или гол имот, където да си построи такава и така лека полека ще се получи. В началото не е нужно да се преместиш там да живееш, т.е. това може да ти е един вид вила, където да ходиш в началото събота и неделя и вече с напредването на възрастта доста хора предпочитат да се преместят да живеят там.

Според мен Бистрица не е добър вариант, защото е голямо село, скъпи и недостатъчен брой имоти за покупка.

Но всичко това е въпрос на търсене и анализ за най-благоприятните условия.

Не е нужно и да е само едно такова село... някои ще предпочитат да са близо до София, други до друг голям град, трети искат по усамотено място и т.н., желания всякакви, а дадености смятам има достатъчно.

Но всичко опира до това да се изгради една ясна визия за начина на живот в еко/духовните селища и след това ще бъде по-лесно.

Анастасийци вече показаха, че създаването на селище на гола поляна е възможно. То не е готово в пълния си вид, но старта е даден и всеки може да види резултатите: http://www.rodovo-imenie.org/sluncheva_polqna.

Не е задължително всяко ново екосело да бъде изграждано от нулата, вариации има всякакви, най-важното е пак казвам визията и желанието

[Добромир]

А именно селище, където обединителното да бъде екологията, а духовното въпрос на личен избор.

Не бих искал да бъда разбран погрешно. Това не е призив да излезем от градовете, нито да бягаме от обществото. Всичко това са неща, които по света вече ги има, а у нас само си говорим за тях.

Смятам, че ни е нужно едно по-голямо консолидиране на духовността в България и на хората, които се смятат за нейни представители. Имаме нужда от практични решения... решения, които да ни покажат, че духовното не е суха материя и четене на книги. Имаме нужда от по-активно и отговорно духовно общество, което да мисли не само за медитация и самовглъбяване, а за децата ни и как и в каква среда те ще живеят.

Все пак, все още повечето хора само четат и говорят, като имам предвид не само че първите стъпки у нас са плахи по отношение на екоселищата, но и в самото общество малко от тях са действени. Тук включвам и умствената действеност, която не бива да се ограничава в трупане на информация, споделянето й или оспорването й, а и от истинска научна работа, с елементи на подобряване на досегашната структура на знанието, извеждане на приоритети и, разбира се, елементи на творчество. В днешно време духовността без никаква наука и техника няма да може да стигне до хората, а поддалите се на гол ентусиазъм, отхвърлящи прибързано всички постижения на научно-техническия прогрес, ще се заробят в средновековни имения, за които сега малко хора имат нужната закалка. Проблемът с екологията е, че тя - за голямо съжаление - все още няма необходимата стойност в съзнанието на повечето хора, дори и те да се наричат духовни, за да послужи като обединителен фактор.

Все повече стигам до извода, че за да се отсеят повечето елементи, които обичайно у нас внасят дисхармония и тласкат към провал подобни благородни инициативи, те трябва да започнат без много шум, от малко, но отлично пасващи си искрени хора и едва ако се развият достатъчно да послужат като готов вече модел за другите. И едва ли близостта точно до София ще е предимство, не само цените са високи, но и при тия амбиции за заселване доста скоро не само Бистрица, но и Железница ще е урбанизирана и неприятна, ако се цели спокоен живот сред природата. В днешно време човек може да е и на повече километри от друг голям град, да речем Пловдив, който е и производителен район - шанс при непълно самоизхранване да се ползват поне повече български купени стоки, защото в София на борсата видях само един българин - всичко е турско или гръцко и като персонал вече...

По отношение на препитанието - все повече неща стават по интернет, плюс възможността от култивиране на хранителни и лечебни растения, дребни занаяти, изкуство и т.н. - при добра организация ще може да се живее нормално. Относително по-голямата отдалеченост от голям град и особено от София ще филтрира най-мързеливите и егоцентрично настроени потенциални участници. Ако изобщо идеята е здравна и духовна хармония, а не както в днешно време обикновено се цели максимална печалба и власт - може би има шанс да се привлекат подходящи именно за това хора.

Необходимо ще бъде да има взаимноизгодно сътрудничество с хора, оставащи по различни причини в големия град; аз засега съм измежду тези именно, но виждам, че ако скоро не се проведат някакви широкомащабни мерки за опазване на София, тук ще става все по-самоубийствено да се живее. Иначе е глупаво да се отричат и някои предимства на големия град, но ако екологията се влоши дотолкова, че да причинява непрекъснати страдания на живеещите тук - наистина другитете съображения ще останат относително маловажни. Има голяма необходимост от обмяна на знания и опит между закалените да оцеляват в по-близки до природата условия и някои хора от големия град, които имат такава насоченост и могат да помогнат с информация, техника и евентуално с парични средства.

Дори и при успешен опит с екоселище не мисля, че то трябва да се превърне в Ноев ковчег без връзка с по-широкия свят. Не е реалистично например в скоро време младите да могат да получават всякакво желано от тях обучение в такива малки средища. дори и по отношение на опитностите в обществото някои имат нужда да живеят доста време в по-широки социални слоеве, преди да се оттеглят мирно и тихо в еко-то. Но иначе съм сигурен, че от такива - и то хармонични - екоселища има голяма нужда. Необходима е някаква алтернатива на "местата за почивка", строени с единствената мисъл за печалби от конвенционално настроени наши и чужди посетители. Необходими са духовни, научни и културни средища сред природата!

[marinkov]

Специално за София, живял съм там 6 години и сега съм много щастлив, че съдбата не ми е отредила да остана там да живея, защото виждам как този град с всеки изминал ден става все по азиатски тип. За 18 години не се е изградил нито един нов квартал, а се застроява почти всяко свободно място. Сега когато ми се наложи да пътувам от време на време виждам, че колите вече са превзели почти целия град, въздуха е изключително замърсен и се чудя как един духовно стремящ се човек би могъл да живее един пълноценен духовен живот на такова място. За да постигнеш нещо в духовността се изисква така също и чисто тяло, чиста храна, чиста вода, чист въздух, общуване с природата, общуване с хората на определено ниво. Нещата са комплексни.

Не само, че са нужни духовни, научни и културни средища сред природата, но дори са и крайно наложителни и вече закъснели.

Всички знаем, че от т.нар. духовни или езотерични общности в България дъновистите са най-голямата група и имат и знанията и хората да постигнат нещо подобно... стига да си го поставят на дневен ред. Около тях могат да се консолидират и много други групи.

Ще го кажа и с други думи.

Както православието има своите манастири за духовно усамотение, така и езотериците имат нужда от духовни средища, където да могат по един по освободен начин да разгърнат своите възможности и стремежи. От цялата тази езотерика и събрано духовно знание няма да има никаква полза, ако не се впрегне на работа в полза на обществото. Обществото има нужда да види алтернатива на Системата, в която живее.

Познавам много хора, а и вие ги познавате, които тръгват по духовния път и след това живота около тях ги завърта и те забравят за духовното, защото не са намерили почва и съмишленици, където да разгърнат своя духовен стремеж. Прочели са две-три книги, вдъхновили са се, но само толкова... искрата бавно и постепенно загасва или се смалява дотам, че те да останат пасивни и безпомощни обгърнати от сивата реалност около тях.

Ето, аз сега имам дъщеричка на 4 месеца. На каква детска градина да я пратя, като няма нито една вегетарианска такава в Пловдив? На какво училище да я пратя като знам какво се изучава там и какви са резултатите и като знам, че по света има достатъчно добри алтернативни образователни системи, които са насочени към развитие качествата на децата, а не просто наливане на едно щамповано сухо знание, което ще забравят веднага след като завършат? Затова и казвам, че 18 години демокрация, свобода, четене на книги и медитация са предостатъчни и вече е време да се поогледаме в какъв свят живеем и да направим нещо, че да стане по-добър. Не е достатъчно само да излезем и да протестираме срещу поредната застроена полянка и да пишем подписки, нужно е да представяме алтернатива на обществото, защото от неговото общо духовно състояние зависи и в какъв обществен ред и Система ще живеем. Затова и образователната система и какви деца подготвя тя е изключителен важен фактор в този процес.

Сред всичката тази чалгаджийска простотия българите наистина имат нужда от една нова духовна вълна на пробуждане и възход, защото т.нар. демокрация ни донесе и голямо духовно опростанчване, с извинение.

Беинса Дуно е завещал огромно богатство на България.

Общество Бяло братство като организация, която има претенцията да бъде основен пазител и разпространител на това богатство в България и по света е длъжна по всякакви възможни начини да го предостави под формата не само на книги и музика, но и чрез начин на живот. Това учение трябва да бъде приложено и трябва да се даде реален пример как се живее по него.

Миналата година се видя, че Петър Дънов е достатъчно популярна личност в обществото ни и се видя, че българите оценяват богатството му. Сега този потенциал е нужно да се използва по най-добрия начин в полза на цялото общество и целия свят.

Не познавам никой от организацията Общество Бяло братство, но от все сърце се надявам тези хора наистина да осъзнават огромната отговорност, която носят и да не се притесняват да споделят в по-широка среда своите идеи и проекти за да могат и повече хора да имат възможността да помогнат кой с каквото може и така работата да се придвижва с по-бързи темпове.

Редактирано Юли 30, 2008 от marinkov

[Добромир]

Като цяло съм съгласен; но по отношение на това която и да е организъция да положи модела на екодуховните селища се съмнявам. Не че в Бялото братство и някои други организации няма предостатъчно желаещи го хора; но опитът ми, а и този на много други хора показва, че у нас волно и неволно се намират и пречещи личности. то и без това началото е много трудно, а като се чучнат и те - и нещата спират още във фазата на идейния проект. Затова може би единици и отначало тихомълком е уместно да стигнат до доста напред и едва тогава... с редки изключения българинът - за съжаление - не обича да създава, а да следва вече готови примери.

А относно добрите условия съм съгласен - НО при условие, че човек наистина се стреми към духовното. Още не мога да го кажа за себе си и са много малко от многото ми познати, за които горе-долу предполагам, че това можеда е вярно. Ако човек не се стреми достатъчно силно, добрите условия няма много са помогнат, може даже да е полезно той да се поочука в другите условия, за да препотвърди по-късно ценностите си... Мислим си ние, че правим бизнес, учим деца и гледаме възрастни и това само ни спира, но идва момент, когато човек може наистина да се посвети на по-природосъобразно живеене и практикуване - и тогава проличава дали това е било достойно отработване на карма или само поредното оправдание за недостатъчната сила на Огъня отвътре...

Редактирано Юли 31, 2008 от Добромир

[Диана Илиева]

То и в момента има хора, които са дебаркирали от градовете, купили са си по една виличка в някое малко близко село (естествено с градинка и то в по-полските села тази "градинка" е поне декър, а в по-планинските поне 1/2 декър) и на практика си живеят там. От понеделник до петък пътуват, защото работят в града и толкова. Включително това са мои познати, без никаква духовна устременост (едните от които обаче са израстнали на село), но твърдят, че такъв начин на живот им допада много повече.

По-трудно е с децата - в едно малко и почти обезлюдено село, където постоянните жители са само известен брой възрастни пенсионери, няма къде да учат, няма къде да общуват с връстниците си...

И двете семейства, които лично познавам, поддържат по един апартамент в града за "аварийно" преспиване (особено през зимата), по-често и предимно на децата им, но пък и техните деца са вече в последните класове на гимназиалното образование.

[Добромир]

Това имах предвид и аз - че екологията е добра основа, ако нещо ще се гради. Иначе историята показва, че когато няма какво да се гради, екообстановката не само че не се оценява, но и се разрушава в името на други цели. А когато се види, че дори и без особена духовност, поне без здраве сме заникъде - хората на възраст започват да преосмислят решенията си, но по правило го правят само за себе си - ако успеят. Ако не, просто не го правят. Теоретически е лесно, ако финансов недоимък, грижи за възрастни хора или други лични проблеми се споделят с истински приятели и така стане възможно и за тях... на практика обаче почти не си спомням за такъв осъществен случай. На теория е лесно - от единия повече финанси, от другия повече труд, от третия - обзавеждане, от четвъртия - технически умения, от петия - медицинска компетентност... Да, ама не. Ако на нещо ни е "научило" това общество, то е да си нямаме доверие, когато нещата наистина опрат до действие и съвместни важни стъпки в живота.