Силвия СД Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 (edited) За много хора Провидението е карма, орис, участ... Някои смятат, че те са единствените творци на съдбата си. Аз бях една от тях. Напоследък обаче, разбрах играта на Провидението. На мен и на мои близки хора се случва да попадаме в ситуации, които нито са предвидими от човешки мозък въобще, нито пък са съзнателно пожелавани, но толкова силно разтърсващи, та чак до онемяване. На пръв поглед, невинно случайни срещи и събития носят послания, пропити от съдбовност. Имали ли сте моменти в своя живот, в които сте се чувствали като актьор в пиеса на абсурда и който въобще не е бил попитан дали желае да участва в нея? Осъзнаваме ли дълбочината на подобни преживявания? Играе ли си Провидението с тези, които смятат себе си за най-великите играчи? Редактирано Юли 27, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 Във всички важни моменти в живота си съм се чувствала като на театър - едновременно като зрител и като актьор. Зрител на собствения си живот - интересно усещане След поредица събития, за каквито ти говориш, днес си мисля, че животът ни (или поне важните събития в него) вече са се случили - само трябва да минем през тях правилно. Най-силният ми довод за това са предчувствия за събития, които не са нито желани, нито планирани. Изобщо не става въпрос за предизвикване на тези събития със силата на мисълта и бла-бла, а са си истински и силни предчувствия - знание за нещо, което ще се случи. И то наистина се случва. Така че днес си мисля, че, поне що се отнася до някои важни събития в живота ни, свободната ни воля се изразява само в свободата да реагираме правилно или не, да си научим урока или да се върнем на поправителен. Наскоро четох, че хора под хипноза са знаели до най-малки деатйли близкото си бъдеще (събитията били проверени до година напред). Знаели как ще протече живота им, кога и как ще умрат (това, разбира се, било трудно за проверка към момента, но хората знаели). Излиза, че животът ни вече се е случил, а ние май само трябва да си го... почувстваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Силве, обикновено наричаме "Провидение" нещо, за което сме в неведение, но още по - голямо неведение е човек да смята, че е единственият творец на съдбата си. Това твърдение произлиза от незрелостта и арогантността на човешкото "его", което възприема себе си като Върховния Повелител на света. Още преди няколко месеца, когато изказваше подобни идеи, си мислех да ти пиша, че по този начин предизвикваш Съдбата и кой знае какво ще ти се стовари на главата. Не го направих тогава, защото нямаше да ме чуеш и вероятно щеше да го изтълкуваш като заяждане. Според това, до което съм достигнал, мога да твърдя, че има същества, наречени "Господари на Карма", които ни предлагат, съобразно кармичните уроци, които трябва да усвоим, варианти за бъдещ живот на земята, като ни показват и основните моменти, през които трябва да преминем (т.е. сценария), ако изберем даден вариант. Или с други думи - сценарият ни се задава (с наше съгласие), а ние, като актьори, трябва да си изиграем ролята по възможно най - добрия начин. Колкото по е будно съзнането на човека и е във връзка с неговото Свръхсъзнание, толкова по - подготвен за това, което има да му се случва, е той (т.е. знае програмата на своя живот). И обратно - ако си загубила или е мъглява връзката между твоето съзнание и Свръхсъзнанието, тогава сякаш ти се случват неща като изневиделица, които ти възприемаш като Провидение. Всеки в живота си има такива случки, които го карат да се усети, че не е център на вселената и че не е толкова велик, колкото се е мислел. С една дума - това, което наричаме "Провидение", ни кара да се смирим. И едва тогава става възможно нашето възлизане нагоре или "пътят на зазоряването", за който говори Учителят. Не е важно колко книжки е изчел човек и с колко информация е натъпкал главата си. Важни са вътрешните опитности и смирението, защото те са нещата, които ни дават достъп до Висшите сфери. Канел 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Махаватар Бабаджи Нагарадж - из каноните на Крия Йога: 36. “Себето е отглеждано от Себе.” Не продължавайте да избягвате това, което е трудно, за да не бъдете забавян във вашия напредък. Непрестанно и съзнателно се борете с малкото себе, с неговата челяд от дребни искания и желания. Нека да има действие без реакция. Всяка реакция е страдание и всяко страдание е (се дължи на) реакция. 41. Злото е вид познание, което показва превъзходството на добротата чрез сравнение. Порокът и добродетелта, удоволствието и болката – всички те са в ума. Няма нещастни случайности в тази космична вселена. Бъдете все по-смели във всички злополучия. Нека всяко порицание отправено към другите, да считате за порицание към вас самите. Вие не можете да видите отвън онова, което не е вътре /във вас/. 44. Бабаджи казва, “Изпълнявай своите задължения и се грижи за своите отговорности с мъжество, знаейки че истинският извършител е Господ, който те подтиква да действаш на тази земна сцена”. Той не поддържа това да захвърлиш светските си задължения и отговорности или да избягаш от дома и семейството си. 45. Човек е буквално това което мисли. Неговият характер е пълната сума на всички негови мисли. Всяко негово действие извира от скритото семе на неговата мисъл. Радостта или страданието са плод на това семе. Човек израства в живота си по закон, а не с ловки изпълнения. Благородният, божи характер не е случайност или късмет, но е естествен резултат на непрекъснатото усилие за правилно мислене. Една често повтаряна мисъл става действие, едно често повтаряно действие става навик, често повтарян навик става черта на характера и утвърденият характер гради съдбата на човека. 46. Бабаджи казва, че ти създаваш в градината на ума си рая, като отглеждаш цветя и плодове на правилни и чисти мисли. Ти създаваш своя рай или пък ад, ако позволиш на погрешни или нечисти мисли да растат. Не си въобразявай, че която и да е от твоите мисли може да остане без последствия. Мислите кристализират в навик и се материализират в обстоятелства. Добрите мисли носят добри плодове и лошите мисли носят лоши плодове. Вие просто избирате вашите мисли и непряко, но сигурно вие давате облик на обстоятелствата около вас. 62. Ние можем да усетим, че навсякъде по света силни енергии на страх и гняв разбалансират положителните енергии на вяра и състрадание. Извънредно важно е за сърцата на всички съзнателни същества да излъчват безспирно Божията светлина. 85. Вие не привличате това, което искате, но се придържате към това, което сте. Вие не пожелавате това, което пожелавате и за което се молите, но това, което наистина спечелвате. С други думи, вашите желания и молитви се възнаграждават и получават отговор когато са в хармония с мислите и действията ви. 86. Човек в буквалния смисъл е това, което мисли. Неговия характер е пълната сума от всички негови мисли. Всяко негово действие се поражда от скритото семе на мисълта му. Неговата действие е цветът на тази мисъл. Радостта или страданието са нейните плодове. 87. Наистина ли вярвате, че сте творения на външни обстоятелства? „Осъзнайте, че вие сте съзидателната сила в реалността и вие можете да управлявате потайната почва и семената на вашето същество, от който израстват обстоятелствата. Обстоятелствата израстват от мисълта, поради някаква промяна в менталното ви състояние. Външния свят на обстоятелствата се оформя според вътрешния свят на мисълта. 88. Изглежда, че човек може да узнае всичко, ако само поиска да знае, но преди да направи първите крачки, той се оказва пред една елмазна стена, която не може да премине. Цялата му дейност се върти в кръг. Проблемите, които са му най-належащи и най-близко да сърцето, денем и нощем го притискат да ги разреши, но той не е в състояние, защото не може да премине отвъд интелекта. 89. Бабаджи описва Мая, като използва една много изразителна сансритска поговорка. Бабаджи казва за Мая: „Това е главоболие без глава!” 90. Когато човек е в невежество, той вижда света на явленията и не вижда Бог. Когато човек вижда Бог, тази Вселена напълно изчезва за него. Невежеството или Мая, както то се нарича, ли е причината за всички феномени? Абсолютът, неизменното взето за тази проявена Вселена. 100. Бабаджи провокира човека. Нека приемем неговото предизвикателство. Нека обмислим това, че „Един единствен Аз живее във всички нас”. 101. Продължете да работите върху представата, че Единният Аз живее във всички нас и човек може да осъзнае това чрез ахимса, като не вреди на никого, не мрази никого в мисълта, в словата си или на дело. 14. Открий силата на Мисълта чрез силата на тишината. 28. Волята е силата на човека, тя е могъществото на душата, която може да постигне всичко. 29. Всеки човек трябва да върви към Бог чрез провалите и успехите на неговия собствен живот. 30. Бог е във вас като ваш постоянен спътник. Дванадесетте правила на Кабала: 1. Не вярвайте дори и на една дума от това, което четете. Подлагайте на проверка наученото/прочетеното. 2. Съществуват две действителности: - "нашият" свят на мрака - светът на единия процент. - Светът на Светлината - светът на деветдесет и деветте процента. 3. Всичко, което човек наистина иска от живота е Духовна Светлина. 4. Целта на живота е духовно преобразяване от реактивност към активност. 5. В момента на преобразяването ние се свързваме с царството на деветдесет и деветте процента. 6. Никога не винете другите или външните обстоятелства. 7. Съпротивата срещу реактивните ни импулси създава трайна Светлина. 8. Реактивното поведение поражда искра силна светлина, но оставя възможност тъмнината да тържествува. 9. Препятствията са нашата възможност за връзка със Светлината. 10. Колкото е по-голямо препятствието, толкова повече е потенциалната Светлина. 11. Когато трудностите изглеждат непреодолими, вложете увереност. Светлината винаги е там. 12. Всички отрицателни черти, които забелязвате в другите, са просто отражение на собствените ви отрицателни черти. Само когато усъвършенствате себе си, можете да промените другите. *Най-важното правило: Възлюби ближния си както себе си. Всичко останало са само приказки. В търсене на мъдростта първият етап е мълчанието, вторият - слушането, третият - помненето, четвъртият - практикуването а чак петият - преподаването Кабалист Соломон Габирол Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Играе ли си Провидението с тези, които смятат себе си за най-великите играчи? Това малко ми заприличва на игра между котка и мишка, мишката е по-малка и бяга бързо, но котката е по-ловка и напада изневиделица. Иронията е, че Провидението именно с най-големите играчи, (които по презумпция са и по-силни хора), най-много си играе и създава много усложнени драматургии, понякога дори плашещи. Но, какво пък?! Аз мисля, че Провидението си знае работата и е най-добре да не се противопоставяме и да не влизаме в ролята на Опърничавата... Понякога, най-правилното решение е и най-абсурдното. Тук няма логика - има Съдба. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Юли 28, 2008 Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 За да разбера, че не аз съм шефа ) ми трябваха около десет години активна борба. Възпитанието ми беше такова, че само от мен зависи всичко и ако не е както трябва, както очакват околните значи аз съм виновна. Чувството за вина води след себе си отчаяние, депресия и разни подобни никому ненужни състояния. Откато зная съвсем осъзнато, че не от мен зависи всичко постигнах спокойствие и хармония не присъстващи до момента в живота ми. Преди около две години "видях" как загива Кембълът в катастрофа и му писах съобщение на пощата. Опитах да го спася но той явно ме е помислил за луда .........имах желание но не зависеше от мен и моето желание..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 28, 2008 Благодаря на всички, взели отношение по тази тема! borislavil, всичко това, което пишеш е много хубаво, но мисля, че не съм правилно разбрана. На главата ми се "стоварват" изненадващо красиви неща. И ето кое е невероятното. Това е, което кара човека да настръхва от глава до пети в буквалния и в преносния смисъл на израза. Не зная дали съм във връзка или не със своето Свръхсъзнание, но зная, че през живота си не съм била по-щастлива. Карма ли да го наричам, Провидение ли, но то наистина оставя човека без дъх. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 Карма-Немезида е синоним на Провидението, изключвайки намерение, доброта и всяко друго завършено свойство и класификация, така антифилософски приписвани на последното. Окултистът или философът няма да говори за добрина или жестокост на Провидението, но отъждествявайки го с Карма- Немезида, той въпреки това ще учи, че тя пази праведните и бди над тях в този и в бъдещите животи и че наказва злодея(дори до неговото седмо въплъщение) дотогава, докато следствието, което е било предизвикано от него чрез привеждане в пертурбация дори и на най-малкия атом в Безграничния свят на Хармонията, не бъде изкупено. Единствената заповед на Кармата(вечна и неизменна Заповед) е абсолютната Хармония в Света на Материята, както тя съществува в Света на Духа. Не е Кармата тази, която награждава или наказва, а ние сами се награждаваме или наказваме според това, дали работим съвместно с Природата(в Природата и чрез Природата), подчинявайки се на законите, от които зависи тази Хармония, или ги нарушаваме. Елена Блаватска-"Тайната доктрина"; том1;изд.Астрала;2005г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 .... че тя пази праведните и бди над тях в този и в бъдещите животи и че наказва злодея (дори до неговото седмо въплъщение) дотогава, докато следствието, което е било предизвикано от него чрез привеждане в пертурбация дори и на най-малкия атом в Безграничния свят на Хармонията, не бъде изкупено. Елена Блаватска-"Тайната доктрина"; том1;изд.Астрала;2005г. Понеже цитираш Елена Блаватска в тази тема, би ми било интересно да коментираш точно този цитат - какво според теб означава той? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aleirbag Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 днес си мисля, че животът ни (или поне важните събития в него) вече са се случили - само трябва да минем през тях правилно. Какво значи за теб да минеш правилно през нещо? Не мислите ли,че бъдещата ситуация се изменя и фирмира спрямо начина по който възприемаме и реагираме на настоящата и всъщност няма правилна или неправилна реакция,а просто подходяща бъдеща ситуация,базирана на минало емоционално и душевно състояние ,даваща ни точно това знание,от което сме показали,че имаме нужда в конкретната минала ситуация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 Кармата е закон, който управлява нашето битие. Можем да го наречем и причинно-следствен закон. Ние сами, със собствените си действия и мисли, пораждаме причините(може да сме го сторили в предишен живот). А за следствията се грижат Ангели Пазители на Хармонията. Карма-Немезида е само духовно, динамично следствие на породени причини и сили, пробудени към дейност от нашите собствени действия. Законът на Окултната Динамика гласи, че "дадено количество енергия, изразходвано на духовен или астрален план, произвежда много повече следствия, отколкото същото количество , изразходвано на физически, обективен план на съществуване." Е.Блаватска-"Тайната доктрина":том1;изд.Астрала;2005г. Ако някой е нарушил Законите на живота, той трябва да е готов да изкупи вината си. Човек сам си е спасител или разрушител, той не бива да обвинява Съдбата или Провидението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 A какво по-точно означава "провидение"? Защото оставам с усещането, че хората, които са писали имат предвид различни неща. И защо го изписвате с главна буква? Аз май не използвам тази дума, може би именно защото се колебая, какво съдържание стои зад нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 Диана, ето в какъв смисъл я употребява Учителя в лекцията "Практично приложение на музиката" 2 г ООК: Ако ти кажеш на мъжа си: "Аз ще ти помогна",и ти не говориш истината. Ти можеш всичко, но като си невежа, как ще му помогнеш? Великият закон, който ръководи съдбините, той иска да ни покаже, че сме невежи. Ти казваш на мъжа си: "На мен уповавай - на твоята възлюбена Станка". Провидението всеки ден ни показва, че ние нищо не можем да направим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 ....което е било предизвикано от него чрез привеждане в пертурбация..... Ето този абзац би било интересно да се коментира. Роси, това те попитах, ти не ми го обясни, как го разбираш ти? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 днес си мисля, че животът ни (или поне важните събития в него) вече са се случили - само трябва да минем през тях правилно. Какво значи за теб да минеш правилно през нещо? Не мислите ли,че бъдещата ситуация се изменя и фирмира спрямо начина по който възприемаме и реагираме на настоящата и всъщност няма правилна или неправилна реакция,а просто подходяща бъдеща ситуация,базирана на минало емоционално и душевно състояние ,даваща ни точно това знание,от което сме показали,че имаме нужда в конкретната минала ситуация. Правилната реакция е онази, с която кармичният урок приключва, неправилна е онази, която води до следващ урок от същата поредица... понякога една и съща ситуация трябва да ни се случи 5 пъти, за да разберем, че някъде грешим. Това имах предвид. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 Какво би трябвало да означава непрекъснатият цикъл раждане- смърт- раждане и т.н. от тази гледна точка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 (edited) ... Играе ли си Провидението с тези, които смятат себе си за най-великите играчи? Някои играят за да спечелят (или дори за да загуби другия), някои играят просто за забавление. Освен това някои играчи дотолкова са се отъждествили с играта, че нямат представа за реалността; други осъзнават, че това е само игра. Кои точно са най-великите играчи? Играта нали не се играе за да спечели героят в нея, а за самия играч? А иначе провидението са самите правила и играта няма да е това, което е без тях. Редактирано Август 1, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 1, 2008 Автор Доклад Share Добавено Август 1, 2008 ... Играе ли си Провидението с тези, които смятат себе си за най-великите играчи? Някои играят за да спечелят (или дори за да загуби другия), някои играят просто за забавление. Освен това някои играчи дотолкова са се отъждествили с играта, че нямат представа за реалността; други осъзнават, че това е само игра. Кои точно са най-великите играчи? Играта нали не се играе за да спечели героят в нея, а за самия играч? А иначе провидението са самите правила и играта няма да е това, което е без тях. Виждам, че не си доловил леката ирония в цитирания от теб въпрос. А иначе, най-великите играчи са тези, които умеят да проиграят себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aleirbag Добавено Август 2, 2008 Доклад Share Добавено Август 2, 2008 днес си мисля, че животът ни (или поне важните събития в него) вече са се случили - само трябва да минем през тях правилно. Какво значи за теб да минеш правилно през нещо? Не мислите ли,че бъдещата ситуация се изменя и фирмира спрямо начина по който възприемаме и реагираме на настоящата и всъщност няма правилна или неправилна реакция,а просто подходяща бъдеща ситуация,базирана на минало емоционално и душевно състояние ,даваща ни точно това знание,от което сме показали,че имаме нужда в конкретната минала ситуация. Правилната реакция е онази, с която кармичният урок приключва, неправилна е онази, която води до следващ урок от същата поредица... понякога една и съща ситуация трябва да ни се случи 5 пъти, за да разберем, че някъде грешим. Това имах предвид. Благодаря ти много за чудесния отговор.Пожелавам ти повече правилни реакции. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Август 2, 2008 Доклад Share Добавено Август 2, 2008 .... че тя пази праведните и бди над тях в този и в бъдещите животи и че наказва злодея (дори до неговото седмо въплъщение) дотогава, докато следствието, което е било предизвикано от него чрез привеждане в пертурбация дори и на най-малкия атом в Безграничния свят на Хармонията, не бъде изкупено. Елена Блаватска-"Тайната доктрина"; том1;изд.Астрала;2005г. Понеже цитираш Елена Блаватска в тази тема, би ми било интересно да коментираш точно този цитат - какво според теб означава той? Мона, поставен в изречението изразът, който те интересува, се подразбира в смисъл- отклонение от нормата(отклонение от Хармонията), нарушаване нормалното поведение на атомът(атомите) в пространството. Т.е. самото следствие или следствия, защото понякога една причина довежда до много следствия. Законът на Кармата е този , който следи за спазването, възстановяването на тази Хармония. Колкото до "атомите" и разбирането на Окултизма за тях можеш да прочетеш в раздел: БОГОВЕ, МОНАДИ И АТОМИ на Тайната доктрина, том1. Аз ще си позволя да цитирам само малък откъс тук, защото темата все пак е друга- за Провидението. Атомите изпълват безкрайността на пространството и по силата на своите непрекъснати вибрации са това ДВИЖЕНИЕ, което поддържа колелата на Живота в непрекъснат устрем. Това е тази вътрешна работа, която създава природния феномен, наричан корелация на Силите. Само че в основата на всяка такава "Сила" стои съзнателен, ръководещ неин Ноумен- Ангел или Бог, Дух или Демон, управляващи Сили, които са едни и същи. Радвам се на интереса на Мона към цитатите от Блаватска. Според мен, би било хубаво повече хора да прочетат тази книга. На мен ми е много интересна и намирам отговори на достатъчно въпроси в нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 3, 2008 Доклад Share Добавено Август 3, 2008 Когато реагираме на дадена ситуация, ние всъщност изграждаме бъдещето си. Животът е непрестанно творчество и с всяка наша мисъл, ние творим. Добре е да подхождаме с нагласата на твореца към събитията от ежедневието ни. Човек сам определя кармата си. Единственото което не може да промени това са правилата, управляващите Вселената Закони. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 3, 2008 Доклад Share Добавено Август 3, 2008 Напълно съм съгласна! Но изглежда ли светът, който сме сътворили, в частта, създадена именно от нас, като нещо, създадено от творец с чувство за отговорност и със знание какво твори? С връзка и спазване на същите тези закони, които са неизменни, непоклатими, извън възможностите за въздействие на това развихрило се творящо създание- човека? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 24, 2008 Автор Доклад Share Добавено Септември 24, 2008 Напълно съм съгласна! Но изглежда ли светът, който сме сътворили, в частта, създадена именно от нас, като нещо, създадено от творец с чувство за отговорност и със знание какво твори? С връзка и спазване на същите тези закони, които са неизменни, непоклатими, извън възможностите за въздействие на това развихрило се творящо създание- човека? Да, светът изглежда ужасно грозен, именно, когато го отделяме от Твореца. Когато го делим на части - на свят, създаван от него и свят, създаван от нас. Когато не виждаме бог и в нашия, човешкия свят. И когато не ни стига дълбочината на взора да провидим и отвъд нашата част. Не височината, а именно дълбочината, защото високото е скрито не другаде, а в дълбокото. Високото дърво има дълбоки корени. А Провидението - Погледът, който всичко вижда отведнъж, трудно се надиграва от човек, който гледа само своята част... Провидението никой човек не може да избегне! Дори Христос не е успял да избегне горчивата чаша. Дори Синът Божи! Аз все си държа на моето - за мен не е случайно това, че именно Христос идва тук и изпива тази чаша. В това отново виждам пръста на Провидението. Много съм мислела по този въпрос - какво е неговото провинение. И съм ровила. Веднъж попаднах на един материал, където е дадено обяснението. Образно казано, когато се събира съвета на боговете да решава дали на човека да се даде свободна воля или не, Христос се застъпва за човечеството и става негов гарант. Той държи на това да бъде дадена свободата на избор на човека. Рискува. Залага себе си в името на човешката свобода. И затова пращат точно Него да ни изкупи. Рискът си риск. В подобна игра на Провидението рискуват само най-смелите, най-благородните. Само една безкористна и истинска любов би могла да стори това. А ние, човеците... грях сторваме спрямо нея, защото проявяваме безверие, когато себе си дори не можем да заобичаме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Септември 25, 2008 Доклад Share Добавено Септември 25, 2008 Напълно съм съгласна! Но изглежда ли светът, който сме сътворили, в частта, създадена именно от нас, като нещо, създадено от творец с чувство за отговорност и със знание какво твори? С връзка и спазване на същите тези закони, които са неизменни, непоклатими, извън възможностите за въздействие на това развихрило се творящо създание- човека? Да, светът изглежда ужасно грозен, именно, когато го отделяме от Твореца. Когато го делим на части - на свят, създаван от него и свят, създаван от нас. Когато не виждаме бог и в нашия, човешкия свят. И когато не ни стига дълбочината на взора да провидим и отвъд нашата част. Не височината, а именно дълбочината, защото високото е скрито не другаде, а в дълбокото. Високото дърво има дълбоки корени. А Провидението - Погледът, който всичко вижда отведнъж, трудно се надиграва от човек, който гледа само своята част... Провидението никой човек не може да избегне! Дори Христос не е успял да избегне горчивата чаша. Дори Синът Божи! Аз все си държа на моето - за мен не е случайно това, че именно Христос идва тук и изпива тази чаша. В това отново виждам пръста на Провидението. Много съм мислела по този въпрос - какво е неговото провинение. И съм ровила. Веднъж попаднах на един материал, където е дадено обяснението. Образно казано, когато се събира съвета на боговете да решава дали на човека да се даде свободна воля или не, Христос се застъпва за човечеството и става негов гарант. Той държи на това да бъде дадена свободата на избор на човека. Рискува. Залага себе си в името на човешката свобода. И затова пращат точно Него да ни изкупи. Рискът си риск. В подобна игра на Провидението рискуват само най-смелите, най-благородните. Само една безкористна и истинска любов би могла да стори това. А ние, човеците... грях сторваме спрямо нея, защото проявяваме безверие, когато себе си дори не можем да заобичаме... Според мен Исус Христос няма нищо общо с Провидението и не виждам с какво е изкупил нашите грехове и какво се е променило след това. Божият син дойде , за да покаже на човечеството , през какви трудности и мъки трябва да премине всяка човешка душа за да достигне до Божествения свят. Всяко човешко същество трябва да премине през Христовия кръст за да познае Бога. Когато Исус Христос се е молел да избегне горчивата чаша , той не се е молел за себе си а за човечеството . Точно тази горчива чаша повдига човека, това е пътя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дамян Добавено Септември 26, 2008 Доклад Share Добавено Септември 26, 2008 (edited) Тази игра на страшни думи като "грях" е патент в така нареченото християнсто след Христос.Това не е човек.Това е жива проява на Божията Любов към човека.Нама такова понятие християнство в божествения свят.Всъщност Христос никога не е идвал,защото той никога не ни е напускал.Само че ние трябва да го усетим и заживяеем най накрая освободени от всичките тези внушения на поучителите за последните две хиляди години към нас човеците,че ние сме едва ли не една биомаса греховна и непоправима.И трябва да им се молим на тях,които ни отпускат този "гювеч" -да сме гадно грешни,да пишат нови и нови измислици и внушения. Бог е Любов и всеки е изтъкан с нея,в нея,от нея,край нея,през нея,чрез нея,заради нея......... Фир фур фен Тао би Аумен. Без страх,братя и сестри. Смело напред! /и погледа на 30 градуса над хоризонта,форма-бяла,обувки-боси/ Дамян Редактирано Септември 26, 2008 от Дамян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.