27.07.2008 г. - В Слънцето живее един велик дух.

[Станимир]

Мисъл на деня - 27 Юли 2008 г.

"Аз говоря за Слънцето от гледище на висшата наука. От това гледище Слънцето не е само груба материя. От това гледище Земята има душа, която живее и на която материалната Земя представя тялото. И в Слънцето живее един велик дух. Външната страна на Слънцето е това, което ние виждаме. Духът пък, това е разумното начало в Слънцето. Той е, който изпраща всичко на Земята."

Из В начало Бог създаде небето и земята, 14-а НБ, 7.III.1937 г.

[Слънчева]

От тази беседа и особено от приказката за плъховете разбирам, че е важно човек да е щастлив от това, което е. Да се приема и обича такъв, какъвто е, за да приема и обича света, такъв, какъвто е.

Не ни трябва грим, пудра, маски, а просто да бъдем себе си

Щастието на съвременните хора не почива на нищо. Ние виждаме днес някой човек, който живее добре, здрав е, яде, диша, спи добре, но въпреки това все му липсва нещо. И съвременните хора, особено учените, констатират това, но още не са дошли до убеждението какво липсва на човека.

Какво ни липсва? Може би ни липсва себепознание? Може би доверие и Вяра в Бога?....

Сега вие казвате така: „Както говориш, ти рушиш нашите възгледи.“ Ако моят камък изтърква вашето позлатяване, не нося никаква отговорност. Казвам: Това е позлатено. Нямам нищо против, но трябва да се знае, че не е злато. Което намеря, че е злато, казвам: това е златно. Всеки от вас трябва да си зададе въпроса златен ли е или е позлатен.

Може би, за да служим на Бога не трябва да имаме съмнения, а знание, опит и Любов...