Синтетичната живопис и Гоген

[Inatari]

Пол Гоген е майсторът на изразяването на непоколебимия вътрешен свят на твореца,решил да търси собствената си природа ,без да робува на тенденциите в живописта.

Художникът ,който реши да забрави културните кръгове и да намери собственото си лице и самобитност ,далеч от цялата социална истерия и шумотевицата на Париж.

Платната му са съвършено нови като разбиране на живописта и авторска идея за времето 1891г.

Гоген е зодия близнаци ,роден е на 7 юни 1848г./за мен е изключително разбираем и близък като натюрел ,може би защото и аз съм близнаци-5.юни1981г./

Това ,което е забележително за Гоген са синтетичните цветни хармонии ,които постига ,надбягващи се с различната творческа реалност ,различна от видимия свят.

Гоген постига една изключително самобитна палитра ,маскимално близка до характера и поминъка на хората от Таити . Десените от дрехите на таитянките влизат в пълните си багри в неговите картини ,екзотичните животни ,растения и плодове ,създават веднага насищането на картината с неповторими жарки цветове.

И все пак усеща се и много от японската естетика в изкуството ,но смесена с нещо невиждано досега в живописта.

Много критици определят Пол Гоген като предвестник на фовизма,заради засилената цветност в картините му ,различна от локалните стойности на предметите в реалността.

Но за мен ,а и не само за мен Гоген е абсолютно самобитен и предвестник на много от основните течения в Модерното изкуство .

Преди всичко синтетичността на цвета,сведен до плоскостно ,декоративно полагане , смелите цветни контури ,които рисуват силуетите понякога чисто графично.

Много често използва един и същи модел ,който композира в няколко пози в картината. Това създава малко различно нереално усещане ,за няколко паралелни измерения на действия в картината ,поради тази причина са го причислявали и към символистите .

Но според мен Гоген е нещо много по- различно и от тях ,просто няма аналог с никое от теченията до този момент ,по- скоро намирам връзка между неговата живопис и съвременното изкуство,комикса,анимацията,разказването на някаква история с реплики и графични образи.

Както и с японската естетика на рисунките върху дърво и графичните отпечатъци върху ръчна хартия .

Почти комиксно въздействат неговите картини ,наситени докрай в своята цветност ,стигащи до смели контури и огромни плоски цветни повърхности. Монументалност на цвета ,монументалност и на фигурите ,почти наподобяващи статуи на древни богини и митологични същества.

Ето и някои негови произведения :

[Guest Мона]

Ина, поздрави за темата!.

Преди малко мислех да сложа картина от Пол Гоген в блога си, но ти ме изпревари

Гоген е моят любим художник, години посветих да изучавам творчеството му, животът му, както и двете книги, които е писал в малкото селце Атуона, на Маркизките острови. За мен той е от онези велики странници и пилигрими, които човечеството трудно разбира и не приема дори.

Много ми стана тъжно, когато научих, че последната картина, която е нарисувал е ....... зимен пейзаж от Арл. Навън е бил цветния тропически фон и крайните контрастни багри, а сърцето му си е спомняло зимни картини.

Един невероятен човек и творец.

[Inatari]

Мона,благодаря ти ,за думите.

Мисля,че в сърцето и вътрешния свят на всеки един художник ,се крие пилигрима ,мистика и трудно разбираемия философ.

За Гоген това е особено вярно.

Както и за Ван Гог. Нарицателното постимепресионисти обединява ,много различни по своята философска същност художници. Единственото общо помежду им е просто факта ,че творят след бума на импресионистите .

А Гоген и Ван Гог като приятели и тясно свързани в артистичните си търсения хора са едни от най- ярките художници ,които творят след ерата на импресионистите ,завладяла цяла Европа ,Русия и Америка.

Ще ми се да спомена тук и Тулуз Лотрек ,както и експресионистите,които търсят новата художествена форма и новата емоция в картината ,ескалирала до експресия .

Търсене ,навлизане в дълбоките води на творческото аз ще последва оттук нататък в световната живопис.

Далеч зад натурата и видимото .

С появата на Гоген и Ван Гог ,а и на започнатото от импресионистите преди това,започват въпросите "Какво същност представлява изкуството ? И дали художникът единствено трябва да наподобява натурата или трябва да открие собствените си творчески идеи ? Дали видимото и реалистичната живопис са способни да изчерпят вътрешния свят на художника?

Естествено ,отговорът във времето е не.

Изобразителното изкуство не е само подобие на реалността и не само натурата и видимото представляват и въплатяват художествените идеи.

Редактирано Юли 27, 2008 от Ина Трифонова

[Guest Мона]

Ще направя странен паралел: напоследък препрочитам Джоузеф Кембъл - един много уважаван от мен автор и попаднах на следното: според него единствено онези хора, които са надраснали Пирамидата на Маслоу, успяват да последвата себе си, т.е. да осъществят легендата си. И, според Кембъл, най-яркият пример за човек, осъществил легендата си е именно Пол Гоген - той започва да рисува на .. 34 години, зарязва удобната си професия на банков посредник и тръгва по пътя си, по пътя избран от самия него, не от обществото, моралните или социалните ограничения.

Вероятно поради тази причина, Гоген е моят любим художник - способността да се преминават граници, умеят малцина.

И отново се връщам на Кембъл и на Пирамидата на Маслоу - няма значение къде си, женен ли си, свещеник ли си или просто примирен човечец, ако последваш зова на сърцето си, не само ще осъществиш личната си легенда, но ще и осъществиш целия си потенциал на осъзнат и на мислещ човек.

Въпреки думите на Пол Гоген, че "да си различен, означава да си сам", то подобна самота е за предпочитане пред животът в жертва на първите нива от пирамидата на Маслоу

Редактирано Юни 28, 2010 от Мона

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Гоген рисуваше рязпятия, аз – цъфнали градини,

в които утринна мъгла дими..

Усмихваха се старите маслини,

усукани като прането край приюта в Сен Реми.

Полето пееше и беше просветлена

душата ми. Пристъпвах боса по сребърните цветове –

Апостол, пратен в тая и от Дявола забравена Вселена

да възкреси душата на изчезнали навеки светове.

Но идваше нощта. Прозорецът с око на сова

ме търсеше. Вратата зейваше – подобно бездна между светлините редки,

за да се срина в шахтите на Боринаж – и чувах аз отново

как цвилят слепите коне, посред ръждясалите вагонетки.

Вървях между маслините и се обръщах крадешком, защото

все тоя стон ехтеше остро в мен..

И се изкачвах не по стъпалата на приюта, а възлизах към Голгота –

отгдето ме пронизваха печалните очи на Пол Гоген.

[Inatari]

Вероятно поради тази причина, Гоген е моят любим художник - способността да се преминават граници, умеят малцина.

И отново се връщам на Кембъл и на Пирамидата на Маслоу - няма значение къде си, женен ли си, свещеник ли си или просто примирен човечец, ако последваш зова на сърцето си, не само ще осъществиш личната си легенда, но ще и осъществиш целия си потенциал на осъзнат и на мислещ човек.

Въпреки думите на Пол Гоген, че "да си различен, означава да си сам", то подобна самота е за предпочитане пред животът в жертва на първите нива от пирамидата на Маслоу

Харесва ми всичко в този паралел, който правиш ,Мона . Наистина животът на Гоген е пълно осъществяване на личната легенда,а и преминаване извън тези граници на аза. Повечето хора на изкуството осъществяват точно това -личната си легенда ,като следват таланта си неотказно. Поне моите наблюдения са върху хората на изкуството.Да посветиш живота си на таланта си е нещо прекрасно ,особено когато това е твоят път ,твоя съдба. Познавам и много хора ,които са изключително талантливи ,но не обслужват таланта си ,спират да се занимават с това в разцвета си и това е много жалко.

Може би мислейки за чисто материалната страна на нещата ,взимат това решение,животът на художника не е лек и това отчайва,някакси ентусиазмът от изкуството стихва.Много колеги се отказаха от таланта си ,не го следват и съдбата им е някак бледа,без следа . Поне за мен е така.