selsal Добавено Юли 26, 2008 Доклад Share Добавено Юли 26, 2008 Усещането за невъзможност, което твърде често навестява човешкия ум, а - от друга страна - чувството, че всичко е възможно, което пък, наивно или не, понякога спохожда човешката душа, изглеждат тъй пряко противоположни, че да се размисля върху тях никак не е лесно. Философията, а и езотериката, в техния същински вид, са нежелани от хората, поради поставянето на подобни непрактични (неделнични) въпроси. Възможно ли е да приемем противоположността там, където я има, без да я замазваме (смекчаваме) за сметка на истината, и в същото време да откриваме път към съотнасянето на тия противоположности без да се поддаваме на конфронтацията, която сянката на противоположността има характера да ни налага? Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 (edited) За всяка противоположност съществува решение, ако се излезе от плоскостта където тази противоположност се проявява, т.е. ако се отиде на по-високо равнище. Тогава обаче между по-високото равнище и плоскостта на която се проявяват двойките противоположности също се образува двуполюсност. Например имаме астралните чувства за любов и омраза. Те са егоистични, свързани с личността. По-високото равнище е Любовта на Висшето Аз, на Индивидуалността, която е надличностна (забележете, че няма надличностна омраза). Така между надличностната Любов и отражението и на астрален план (едното от които силно изопачено, а другото по-малко) също се създава двуполюсност. От гледна точка на надличностната Любов, астралната може да се разглежда като зло, но по отношение на омразата, дори и най-егоистичната любов е добро. Всичко зависи от гледната точка. За "добро" се приема това, което е свързано с правилната посока на движение и развитие. В абсолютен смисъл правилно е това, което е в съгласие с Космическите/Природните Закони, които са неизменни. За съжаление не мога да намеря подходящите думи да се изразя по-ясно. Редактирано Юли 27, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Юли 27, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 В крайна сметка в твоя пост противоположността любов-омраза се запазва. Чувството "омраза" остава нееманципирано, то не се преоценява, а просто се отмята встрани (изоставя се на по-долно ниво), като само се йерархизират определени нива в контекста на самата любов. Впечатление прави как в последните си думи ти се връщаш на разбирането за омраза, като казваш, че и най-неразвитата любов превъзхожда омразата. С този извод не само не се снема противоположността любов-омраза, а напротив, тя се запазва. Повече дори - изостря се в пределна степен. Получава се нещо като: най-същественото за любовта е омраза към омразата. В случая тая своеобразна любовна омраза е отказ да се приеме чувството "омраза" по друг начин, освен по обичайния начин - омразата просто не бива да съществува. А същността на омразата струва ми се е - желанието нещо да престане да съществува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 .... За "добро" се приема това, което е свързано с правилната посока на движение и развитие. В абсолютен смисъл правилно е това, което е в съгласие с Космическите/Природните Закони, които са неизменни. За съжаление не мога да намеря подходящите думи да се изразя по-ясно. "... Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания. А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга. Ако прилагаш неотклонно този принцип в ежедневието си и започнеш да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно и укрепващо силите ти, завинаги ще прогониш тревогата. ..." (Робин Шарма) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 Възможно ли е да приемем противоположността там, където я има, без да я замазваме (смекчаваме) за сметка на истината, и в същото време да откриваме път към съотнасянето на тия противоположности без да се поддаваме на конфронтацията, която сянката на противоположността има характера да ни налага? Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола? Ако си в едната полярност, можеш ли да видиш другата?... Света е основан на противоположности, колкото и прозаично да звучи, и нека тук разграничим категориите-добро и лошо, и движещите сили- Бог-Дявол. Проявата на тези сили можем да наблюдаваме всеки ден в ежедневието си, най-вече в собствената ни вътрешна борба, и именно това те движи нагоре-към връзката ти с душата, или те приковава надолу-към материята.Ето как в един момент в теб говои Бог, а в друг дявола, но когато тези СИЛИ се причислят към КАТЕГОРИИТЕ добро и лошо, плод на човешкия морал, то техните прояви водят до конфронтации сред личността. Само,че хората се СЪбират по подобие, тогава има градивност, а противоположностите са само магнетично привличане, сили, които провокират едни или други прояви на личността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 Усещането за невъзможност, което твърде често навестява човешкия ум, а - от друга страна - чувството, че всичко е възможно, което пък, наивно или не, понякога спохожда човешката душа, изглеждат тъй пряко противоположни, че да се размисля върху тях никак не е лесно. Нали живеем в свят на противоположности, защо да ни подтиска неговото естество? Да не би част от нас да подозира, че светът на противоположностите не е същинският свят, а само част от него, или даже само негова проекция? Философията, а и езотериката, в техния същински вид, са нежелани от хората, поради поставянето на подобни непрактични (неделнични) въпроси. Ами по- скоро са нежелани, защото докато аз философствам, някой трябва да сготви вечерята... Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола? Ех, началото беше толкова интересно, накъде го завъртя сега ... Може и провокация да е, а? Все пак доброто и злото са проявите, проекциите на съвсем други неща? Нима Бог е от ранга на доброто и злото? Нашите малки представици за нещата- може, но Бог... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 Усещането за невъзможност, което твърде често навестява човешкия ум, а - от друга страна - чувството, че всичко е възможно, което пък, наивно или не, понякога спохожда човешката душа, изглеждат тъй пряко противоположни, че да се размисля върху тях никак не е лесно. Възможно ли е да приемем противоположността там, където я има, без да я замазваме (смекчаваме) за сметка на истината, и в същото време да откриваме път към съотнасянето на тия противоположности без да се поддаваме на конфронтацията, която сянката на противоположността има характера да ни налага? Никога не бихме се замислили дали нещо е възможно, ако не изглежда невъзможно. Не само че е възможно да приемем противоположностите, но и да ги съвместим е напълно възможно. Всъщност, именно в моментите, в които човекът приема невъзможното за възможно, той сътворява истинските чудеса в живота си, прави качествен скок в развитието си. Тогава, коато обективно оценява целта си - и възможните, и невъзможните й страни, приема я такава, каквато е, и тръгва към нея. А в тези слечаи Вселената помага с всички сили. И вярвам, че всичко е възможно - въпрос на цена е (време и енергия). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 6, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2008 (edited) Усещането за невъзможност, което твърде често навестява човешкия ум, а - от друга страна - чувството, че всичко е възможно, което пък, наивно или не, понякога спохожда човешката душа, изглеждат тъй пряко противоположни, че да се размисля върху тях никак не е лесно. Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола? Редактирано Октомври 6, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 6, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2008 Възможно ли е да приемем противоположността там, където я има, без да я замазваме (смекчаваме) за сметка на истината, и в същото време да откриваме път към съотнасянето на тия противоположности без да се поддаваме на конфронтацията, която сянката на противоположността има характера да ни налага? Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола? Така или инъче човек няма точен критерий за истинноста. От това следва, че след като истината не може да е 100% истина, то тогава нейната противоположност няма "опорна точка" "Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола?" еми Бог е всичко, следователно и дявола... може би пък дявола е просто огледалото, в което Бог се отразява за да можем ние хората с ограничените си сетива да го да по:видим" по някакъв начин... Това май се получи твърде смело изказване, ама просто разсъждавам. Много често ми се е случвало да оценявам едно и също действие като добро или зло (или друга някаква полярност) в зависимост от гледната точка. Доста може да се помисли по тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 7, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2008 ''Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола?" еми Бог е всичко, следователно и дявола... може би пък дявола е просто огледалото, в което Бог се отразява за да можем ние хората с ограничените си сетива да го да по:видим" по някакъв начин... Това май се получи твърде смело изказване, ама просто разсъждавам. Доста може да се помисли по тази тема. Е кое му е страшното казваш си мнението и това е. А по темата, всичко може т.е. всякакви интерпретации... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 7, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2008 Бог е по-зъл от дявола. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 8, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2008 http://lifestyle.ibox.bg/news/id_28464300 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 14, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2008 (edited) Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола? Исая 45:7 Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това. Какво значи по- зъл!? "Добро" и "Зло" това е от света на полярностите Бог е отвъд всичко това... Сам разбираш, че тук думата Бог е допусната...има по- дълбоки думи... Поздрави! Редактирано Октомври 14, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 21, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2008 В Космоса, съществува един порядък, действа един разумен план - това е Доброто, създадено от Бог. После идва човекът и нарушава този порядък - така се поражда злото. Доколкото човек пази Божествения порядък, доколкото се стреми да сътрудничи в поддържането му, човек върши добро. Когато човек е в нарушение на този порядък, имаме зло. Злото е допуснато, за да може човек да остане свободен, да не бъде нарушено правото му на избор, но злото не е създадено от Бог, а от човека. При Бог имаме една висока организираност, една хармоничност. Не Бог нарушава тази хармоничност, а човека. Под човек разбирам всяко разумно същество, без значение на степента му на развитие. Злото може да се превърне в добро и в крайна сметка доброто винаги ще надделее, защото Светът е основан на порядъка, а не на хаоса. И доброто може да се преобразува в зло, но само частично - има механизми, които ще спрат този процес и ще обърнат посоката му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 22, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2008 (edited) ''...После идва човекът '' Да приемем че бог е създал човека тогава ? ''Злото'' произтича от човекА а ТОЙ Е СЪЗДАДЕН ОТ БОГ ЗНАЧИ ТОЙ Е ПО-ЗЪЛ Т.Е. СЪЗДАЛ Е ''ЗЛОТО''(човека). п.п. забележи слагам кавички на злото естествено има логика за мислещите същества че могат да променят(създават) и зло... Редактирано Октомври 22, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 22, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2008 "Бог е създал човека" е твърде заблуждаващо. Човекът никога не е бил създаван. Това, което е вечно, не може да има начало. Човекът е част от Бога и винаги е бил част от Бога. Бог дава известна свобода на човека (според развитието му), за да може човек да се учи чрез опитностите си. Бог не е причината за това човека да прави зло, а по-скоро се явява жертва. Когато частите на един организъм действат за себе си във вреда на целия организъм, той търпи последствията от действията им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Октомври 22, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2008 "Бог е създал човека" е твърде заблуждаващо. Човекът никога не е бил създаван. Това, което е вечно, не може да има начало. Човекът е част от Бога и винаги е бил част от Бога. Бог дава известна свобода на човека (според развитието му), за да може човек да се учи чрез опитностите си. Бог не е причината за това човека да прави зло, а по-скоро се явява жертва. Когато частите на един организъм действат за себе си във вреда на целия организъм, той търпи последствията от действията им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 22, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2008 (edited) "Бог е създал човека" е твърде заблуждаващо. Човекът никога не е бил създаван. Това, което е вечно, не може да има начало. Човекът е част от Бога и винаги е бил част от Бога. Бог дава известна свобода на човека (според развитието му), за да може човек да се учи чрез опитностите си. Бог не е причината за това човека да прави зло, а по-скоро се явява жертва. Когато частите на един организъм действат за себе си във вреда на целия организъм, той търпи последствията от действията им. ...точно този отговор и очаквах да прочета, я сега ми кажи като човек прави зло и е бил винаги част от бога то бога не е ли част от човека? И частите на един организъм се контролират от организма сравнението ти мисля че е неподходящо. организма не ги ли контролира тогава вината(злото) си е негова т.е. сам на себе си е жертва естествено чрез хората(частите). за останалото сам ще се сетиш дали ''може туй което не може'' . п.п. не държа да ме убеждава някой в неговата истина просто си ''умувам''. Редактирано Октомври 22, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 22, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2008 Всъщност Бог контролира развитието на хората, но в доста по-дългосрочен план, отколкото обикновено сме свикнали да разсъждаваме. Вършейки зло, човек винаги се самоограничава, това е неизменен закон в Космоса. Никой не може да избегне последствията от своите действия (мисли, мотиви). Бог не прави изключение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 22, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2008 ''Бог не прави изключение.'' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 23, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2008 (edited) Доброто и злото могат да се разгледат и от още една гледна точка: Имаме един извор. При извора водата е най-чиста. Но после тя може дотолкова да бъде замърсена, че въобще да не става за пиене. И все пак водата, която извира в началото е чиста. Замърсяването не идва от извора. Редактирано Октомври 23, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 23, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2008 Такова сравнение по съм склонен да приема с уговорката,че водата от която се захранва извора е била винаги чиста и все пак извора е НАЯСНО, че давайки свобода на водата тя има шанс и да се замърси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 23, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2008 Разбира се, че е наясно. Който иска да пие чиста вода, ще отиде колкото може по-близо до извора. Кой откъде, как и колко ще пие, всеки си рашава сам. Изворът предоставя еднакви възможности за всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 23, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2008 Точно! предоставя възможности и зло и добро. Та в крайна сметка ''може ли туй което не може'' т.е. бог да е по зъл от дявола ? ти как мислиш ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 23, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2008 Всъщност въпросът въобще не ме интересува. Не мисля, че познавам Бог достатъчно добре, нито пък дявола за да мога да ти отговоря. Освен това представите на различните хора за Бог, за дявола, за доброто и злото се различават драстично. Аз мога да ти отговоря от гледна точка на собствената си представа за добро и зло, Бог и дявол. Отговорът ми е "не", но ако ме питаш "защо?", няма да мога да ти отговоря. Затова сметнах за по-удачно да изложа отчасти моите възгледи за доброто и злото. Разбиранията си за Бог въобще нямам намерение да излагам. Целта ми не е да отговоря на въпроса зададен в заглавието на темата. Какво ще стане, ако изворът пресъхне? Това е истинското зло. Отнесено към Бог за щастие това е невъзможно. Липсва дори и теоретическа възможност за това. Добро и зло се определят от мотивите на извършителя. Някой предприема действия които имат добри резултати върху някой друг, но мотивите му са били да му навреди. За този другия това изглежда като добро, но в действителност самото действие е зло и ще донесе отрицателна последствия за извършителя му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.