Какво значи достатъчно пари?

[Иво]

Съвременният човек има нужда от достатъчно пари, за да съществува.

Но както каза Диана в друга тема:

понятието "достатъчно пари" е доказано разтегливо

Ако се увеличат приходите например и човек получи по-голяма къща, по-голям бизнес, по-нова кола и т.н. с това се увеличават и разходите. И средствата отново не са достатъчно....

Какво значи за вас достатъчно пари?

И как разбирате кога е достатъчно?

А за настоящия етап от живота ви, колко е достатъчно?

[selsal]

Самият израз "достатъчно пари" отпраща към усещане за недостатъчност. Парите биват достатъчно, само когато този въпрос не се повдига в ума на човек.

----

На мен винаги ми остават пари. В същото време причина за това не е размерът на приходите, които получавам.

Едно парче хляб, една чаша вино, една добра книга, една хубава жена и една възвишена идея заличават всяко терзание за достатъчност.

[Guest Мона]

Какво значи за вас достатъчно пари?

И как разбирате кога е достатъчно?

А за настоящия етап от живота ви, колко е достатъчно?

Това са доста интересни въпроси, имайки предвид, че за един човек е достатъчно това, което за друг е съвсем недостатъчно.

Достатъчно пари, за мен, са според моите потребности, ако успявам да ги задоволя - значи парите са ми достатъчни. Всяка невъзможност да ги удовлетворя води до обратното.

Редактирано Юли 25, 2008 от Мона

[Силвия СД]

За една жена достатъчно пари означава да може да си позволи красиви дрехи и аксесоари, козметика, която тя предпочита да ползва, някоя хубава книга и изискани блюда.

А за един мъж - ако може да задоволи потребностите на такава жена.

----

"Хляб и чаша вино" е заглавието на стихосбирка на един от любимите ми поети - Димитър Данаилов.

[Станимир]

Достатъчно пари са тези, които могат да обезпечат финансово всяка възникнала необходимост, желание, намерение или стремеж. Въпросът е в правилния подбор на последните три. Оттук става ясно, че и необходимото количество пари, дори и когато целите които си е поставил човек не са егоистични, а надличностни, могат да варират в много широки граници.

Редактирано Юли 26, 2008 от Станимир

[Максим]

Винаги имам достатъчно пари (макар че никога не съм имал стабилен доход, или по-точно нормален по общоприети мерки), точно толкова колкото имам нужда, нито стотинка повече, и нито стотинка по-малко! За всички неща, които съм ги искал много - съм имал пари и не съм се лишил от нито едно такова много желано нещо. Така че пари могат да идват не само от заплата...ако ти е писано

[Донка]

От живота си знам, че когато нямам достатъчно пари за нещо и няма начин да ги намеря в момента, значи не е времето да го правя това нещо или ако го направя, ще си навлека беда и на себе си, и на другите.

Ако в момента имам някакъв излишък, старая се да не увеличавам нуждите си, защото съм се убедила, че това не е излишък, а натрупване на средства, които ще ми се наложи да вложа в нещо по-голямо след време - все още не го виждам.

[maggee]

Парите никога не са достатъчни, защото хората веднага им намират приложение и искат и още, и още, и още... докато в един прекрасен ден осъзнаят, че парите не запълват празнината в душата. Тогава се оказва, че всъщност винаги сме имали достатъчно пари, но не сме го разбирали. И аз, като Максим, винаги съм получавала парите, от които съм имала нужда, в необходимото количество и в точния срок. И днес по-ясно от всякога разбирам, че с много пари може да се купи твърде малко щастие.

[Слънчева]

Абсолютно съм съгласна с последните три мнения

Винаги съм била "враг" на парите-като ги имам гледам да ги похарча...

Но благодаря на Бога винаги ги има за най-необходимото.

Много или малко, важното е парите да не са цел

[Креми (късметче)]

Парите са средство.

Нужното количество става съвършено ясно, когато формулирате целта, за която ви служи това средство:

Господи, дай ми достатъчно пари да си отгледам децата!

Господи, дай ми достатъчно пари (още по-добре да кажете "възможности" или "начини", защото има и други пътища освен единствено пари в брой)

да изуча децата си!

................ или например: да си купя кола , по-лъскава от тази на съседа -

важно е да сте наясно с целта.

И да сме убедени в нейната не-обходимост (= не може да се заобиколи).

Друг аспект е какво жертваме, за да се сдобием с пари. Например съотношенията пари - свободно време, пари - семейни връзки, пари - приятелство, пари - самоусъвършенстване и развитие.....Балансът е трудно постижим.

P.S. И какво още можем да спечелим, трудейки се, на което ме наведе следната тема:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1708

Редактирано Юли 27, 2008 от късметче

[borislavil]

Преди време един познат ми каза: "Колкото и да получаваш, колкото и да ти е висока заплатата, парите никога не стигат." Това е манталитета на бедния човек, който може да притежава и милиони, но винаги ще си остане беден и недоволен, с усещането, че нещо му липсва. Обратно - един човек може и да не получава висока заплата, но в същото време да не изпитва недоимък и да живее с усещането, че винаги има толкова средства, колкото трябва да има, колкото са му необходими и по тази причина той е доволен от живота си и е изпълнен с благодарност.

Сещам се за една история - един американски бизнесмен седем пъти фалирал и най - накрая останал без пукнат долар. Въпреки това той казал, че все пак му е останало нещо. Когато го попитали какво, той отговорил: "Всичко това, което раздадох на сиромасите."

Та и аз си мисля, че ние сме богати не с това, което притежаваме, не с парите си, а с това, което даваме на другите. Тогава живота ни се изпълва с изобилие и призракът на недоимъка изчезва безследно.

[Максим]

Изплува пред мен спомена за един брат, с който се виждаме на Рила всяка година. Той има толкова малко материално, много години дори без никаква работа, но винаги е готов да сподели от залъка си. И изглежда толкова щастлив. Веднъж бяхме на Салоните, по това време нямаше редовно хляб, по веднъж на 4-5 дни можеше да си вземеш хляб. Беше обяд, той извади своя хляб и целия го раздаде на мен и на останалите. Попитах го: "защо си раздаде хляба, няма да имаш за после", той отговори "Бог ще се погрижи, винаги имам толкова, колкото се нуждая". Това е вяра! А аз пазех своя хляб за после... Всеки път вади нещо от джоба и споделя, пък било то половин бисквита... Споделя с всички, разговаря с всички, обича всички, по такъв спонтанен и чист начин. И пее, непрестанно пее, ходейки из планината. Той е толкова беден външно, но толкова богат вътрешно.

[Диляна Колева]

ами това е тайната на достатъчното пари ,когато нямаш никакви.

С малката ,но важна уговорка ,когато си сам.

Когато имаш отговорност към някой ,тогава става сложно.

Но скоро ми се наложи да проумея ,че на всеки човек това му е заложено ,като карама.

Едни с труд и много неволи ще изкарват парите си и все ще са на ръба ,при други просто ще се изливат ,а трети ще имат когато трябва ,колкото трябва.

Номера е човек да разбере в коя група е и просто да го приеме.

аз съм от първата ,ще се работи много в тоз живот пък по- нататък ще видим.

[Диана Илиева]

Парите са средство.

...

важно е да сте наясно с целта.

И да сме убедени в нейната не-обходимост (= не може да се заобиколи).

Друг аспект е какво жертваме, за да се сдобием с пари. Например съотношенията пари - свободно време, пари - семейни връзки, пари - приятелство, пари - самоусъвършенстване и развитие.....Балансът е трудно постижим.

Да, съгласна съм с късметче.

Особено важен според мен е втория абзац - далеч не всички хора си дават сметка, че получаването на пари е за сметка на нещо друго и то дори на много други неща.

За по-голяма яснота на картинката аз бих поставила на едното блюдо парите, а на другото всичко това, което тя е изброила - св. време, семейни връзки, приятелства, самоусъвършенстване, а могат да се добавят и най-различни други неща - възпитание на деца, обществена активност и т.н., от които съзнателно или несъзнателно се отказваме, защото колкото повече време, сили и енергия отделяме за сдобиването с пари, толкова по-малко ни остават за изброените неща.

Това, което казва didi_ts е така, някои хора по-лесно печелят парите си, други - по-трудно, трети дори ги получават в наследство и тази тенденция много ясно се забелязва в хороскопа на съответния човек. Обаче ... това не променя горното, което аз и късметче сме написали. Тези хора, на които парите "лесно ще се изливат", са си платили с някакви липси на друг план, просто отстрани може и да не се забелязва добре, но няма как да се заобиколи универсалния закон за равновесието. В този смисъл, напоследък като видя/чуя някой човек силно "успял" в нещо - не само милионер, ами примерно много известен учен, или артист или ..., все се питам какво ли му липсва, от какво ли е лишен или се е лишил?

Наистина много важен е балансът. Но дори и за хора, които са убедени в това, той е трудно постижим по няколко причини:

1. Не сме наясно с ценостната си система.

Има и вариант, при който сме наясно, но ценостната ни система периодично се променя, който сам по себе си може дори да е полезен, особено ако се променя в по-хармонична такава, но в такъв случай е добре да знаем, че всичко с нас и около нас ще търпи промени и понякога ще получаваме и неприятни "изненади", тъй като е трудно да се вземат пред вид всички последици.

2. Ако сме наясно по точка 1., но не умеем да се "спазарим" с живота да получим точно това, което искаме, защото наистина по кармични и еволюционни причини при различните хора някои неща се получават лесно, някои се получават трудно. В този случай първо е нужно добро себепознание и след това доста работа над себе си.

Тук е мястото да кажа, че някои неща са твърдо забранени за някои хора в този живот. Ако обаче човекът има/събере достатъчно енергия и се научи да я използва добре/правилно, може да промени (донякъде) съдбата си, защото включително това му е осигурило благословията свише.

3. Гледаме в "канчето" на другите до нас - това е противопоказано, тъй като всеки от нас идва на земята с различна по количество и качество енергетика, поради което е много вярна поговорката да се простираме според чергата си.

Разбира се, много е важно всеки от нас не да разпилява, а да се опитва да събира/концентрира енергията си и да я трансформира в по-висша такава, но ... всеки според способностите си. Иначе стават не само измъчени, но дори опасни неща.

Редактирано Юли 28, 2008 от Диана Илиева

[marinkov]

Достатъчно пари означава да имаш толкова, колкото да можеш да си платиш всички сметки + пари за храна и дрехи, колкото да не умреш от глад и да не ходиш гол и бос. Оттам нататък човек сам си определя достатъчността.

[Слънчева]

"Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но не да приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са:

- илюзиите на славата;

- сластолюбието;

- егоизмът и стремежът към забогатяване.

Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес хората се кланят на "златният телец", както старите езически народи.Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за която в бъдеще също не е отреден живот...

Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се добие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто.

Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.

"Целта оправдава средствата" е и си остава едно чисто йезуитско учение. Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си, с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приближи абсолютната мярка на Върховното Добро.

Благородните цели, изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината...."

из Науката и възпитанието, Петър Дънов

Все още не можем да живеем без средства, но все пак е добре да прилагаме максимално добрите, чисти намерения...

[Креми (късметче)]

Диана: " Тези хора, на които парите "лесно ще се изливат", са си платили с някакви липси на друг план."

Липсите на друг план може да се разглеждат като натрупване на отрицателна карма в настоящето или бъдещето.

Но има и друг аспект -

може в предишен живот тези хора да са натрупали положителна карма и да са заслужили Доверието да оперират с повече енергия = пари. Как ще го оправдаят, си е тяхна работа.

В тази връзка искам да споделя, че отрицателното отношение към парите е придобивка на нашата цивилизация, свързана с непременното им набавяне. Т.е. нас ни учат, че трябва на всяка цена да печелим пари. Ние ги печелим - наистина на висока цена, вършейки неприятни неща, отивайки против собстената си същност, правейки ред компромиси. Затова започваме да натрупваме тези отрицателни чувства върху парите. Не забелязваме, че ние сме тези, които създават отицателно отношение със собствените си действия. Парите са ни толкова "виновни" за всички неудачи в живота, колкото всичко друго във вид на материя или енергия, т.е. - никак.

Не е нужно да ги слагаме в антагонистична двойка с други желани неща, това понякога е така, но не е задължително.

Например вместо да казваме "пари или свободно време", можем да се запитаме какво искаме да правим през свободното време, ако отоворът е "екскурзии" - ставаме екскурзоводи, "градинарство' - избираме професия "градинар" и т. н. Впрочем да си припомним,че точно така са възникнали професиите.

Можем да неутрализираме и двойката "пари или време със семейството" - или ще запалим семейството за нашето занимание, или ще вземем да гледаме още едно малко дете, за да сме заедно със своите. И с всичко е така. Ако има някякво желано действие или вещ, заради която си готов да изхарчиш много пари, същото нещо ти можеш да притежаваш, печелейки с него пари. Естествено, тук идва моментът на избора, да се съсредоточим върху едно най-желано нещо, защото не можем да имаме хиляди професии. Важен е принципът, подходът.

[marinkov]

Парите са си пари, нищо особено... просто някакви хартии с определена ценност, която човек им придава.

Сами по себе си те не са нито "добро", нито "зло". Тези характеристики човек сам им ги придава и влага смисъл в тях.

Само от духовното развитие на човек зависи как той ще се отнася към парите.

Най-богатия човек на света - Бил Гейтс, в момента е човека, който дава най-много пари за благотворителност, за различни медицински изследвания и т.н.

Т.е. той се показва като един много свестен човек с нормално поведение.

Цивилизацията ни е устроена така, че парите да са водещата двигателна сила в нея и това ще продължава, докато съществува и тази форма на цивилизация.

Но алчността няма да изчезне с изчезването на парите, защото тя не е "парично качество", а духовно... т.е. липса на духовност бих казал. Но пък много пари можеш да имаш и без да си алчен.

Така, че дали ще си алчен с пари или без пари е все тая

[Guest Fut]

Какво значи достатъчно пари?, как разбирате колко е това?

"24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,

25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.

26 Който задържа жито ще бъде проклинат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.

27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.

28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.

30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.

31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!"

Притчи 11 глава

Който приложи той ще разбере. Поздрави!

[Аделаида]

За алчния и многото са малко, а за по-скромните и малкото много.

Зависи как се разпростираш и как боравиш с тях. За какво ги използваш и от къде ги черпиш.

Не всички богати хора са измамници и мошеници обаче и не е задължително да са ощетени другаде...

[Guest Fut]

То е ясно

Редактирано Юли 30, 2008 от Fut

[Guest НиколаДамянов]

Какво значи достатъчно пари?, как разбирате колко е това?

Много важна тема,но за жалост доста малко мнения и разсъждение по нея...

Защо важна? - Запечатало ми се е в ума думите на Учителя "Ако искаш да разрушиш

една духовност дай и пари"...,а като се има предвид,че тук се срещат повече хора със

стремеж към духовно усъвършенствуване,май темата си е направо основополагаща.

Принципно хората от тази категория трудно се справят с материалните проблеми и парите.

Общо взето има три категории:

1.Хора,които имат ограничени средства.Захласнати по изучаване дебрите на окултните науки

и практики,те оставят на страна материалният въпрос и в повечето случаи живота им се свежда

до преживяване.Това е проблем!

2.Хора,които имат изобилие в материално отношение.Тръгвайки да изучават духовните науки,те

остават с впечатление,че това което не могат да постигнат като практика,могат да си го купят,

което определено е голяма заблуда и - също проблем!

3.Хора,които имат скромни материални възможности,но паралелно с своето духовно усъвършенствуване,те

работят сериозно и на материално ниво.Това е и най-срещаната група.Почти без изключение Небето

е благосклонно към такива хора и те постигат в пъти повече от това,което са желали...

Това е също проблем!

И тук проблем,защо? - Защото в повечето хора няма изградена граница на достатъчност и така те се

завъртат в центрофугата на материята - с нарастването на придобитите блага паралелно растат и потребностите.

Омагьосан кръг,в който човек може да се осъзнае доста трудно сам.Тук е в пълна сила поговорката,че

"Пътят към ада е постлан с добри намерения"! Следствие на всичко това е загуба на придобити духовни

опитности,трупане на негативна карма,застой в духовното израстване,

а "шамарите с висше" са просто едно често съпътстващо явление.

Предложения за решаване на тези проблеми:

За хората от т.1 и 2 няма да разводнявам,защото споменах,че те са по рядко срещано явление./все пак лек има и за тях/

За останалите...Как да се намери границата на достатъчност?-май тук е ключът.

Значи паралелно със задоволяване на своите духовни потребности,човек в зависимост от семейното

си положение и условията,при които живее трябва да изгради един мислен /виртуален :)/ стандарт.

Този стандарт колкото е по подробен и за по дълго време - толкова е по-добре...Човек може да

пробва за следващите 50 години например ... На пръв поглед това може да ви изглежда нереално и глупаво

на базата на бързото икономическо развитие и в солидното потребителско общество,което се е изградило,

но всъщност не е така!Когато човек намери себеси и впише живота си в общия замисъл на Твореца

се осъзнава,колко ефимерно е земното пребиваване.

Специфичният момент при изграждането на "стандарта" е не в това какво искате или какво сте планували,

а като ви се "даде" исканото да не променяте плановете.Значи така вече имаме изградена граница на достатъчност,

към която можем да се придържаме и да се стремим да не я нарушаваме драстично.

Принципно изкушенията тогава ще са най-големи! Окото винаги е ненаситно...и обкръжени от разюздено

потребителско общество трудно се устоява на скроени предварителни планове.

Резонен е въпроса-Какво правим с излишъците?Неминуемо е,че такива с времето ще се натрупат и то доста често

в големи размери.Отговора е- освобождавайте се от тях!Забавлявайте се с светската суета,която се изприщва

от недоумение,как можете да хвърляте толкова пари за помощ или подкрепа на някакви проекти,а живеете

в неголямо жилище или карате не нова кола с пъти по евтина от парите,с които се разделяте.

Човек в такива ситуации изпитва екстаз породен от вътрешният импулс на

осъзната свобода...Свобода,при която ти си над материята,уверен...,независим,щастлив.

Чувство за лекота и духовен комфорт са доста често съпътстващо явление.

Поздрави на всички!

[Креми (късметче)]

(Благодаря на Бог за всичко дадено. Най-недостатъчни са ми времето и силите, и някои качества, но това измества темата.)

[Донка]

Специфичният момент при изграждането на "стандарта" е не в това какво искате или какво сте планували,

а като ви се "даде" исканото да не променяте плановете.Значи така вече имаме изградена граница на достатъчност,

към която можем да се придържаме и да се стремим да не я нарушаваме драстично.

Принципно изкушенията тогава ще са най-големи! smile.gif Окото винаги е ненаситно...и обкръжени от разюздено

потребителско общество трудно се устоява на скроени предварителни планове.

Много полезно решение! И според мен съвсем реално осъзната ситуация и подход.

При мен лично работи напоследък (отпреди 4-5 години само) още по-кардинален подход. Няма стандарти за искане и плучаване и няма планове. Каквото ми се "даде" си има някакво предназначение, определено "отгоре" и моята задача е само да му намеря доброто място. Няма малко или много, няма не-достатъчно - винаги е достатъчно, защото няма "дупки" за запълване, а материал за разпределяне.

И да си призная честно израбтих си този подход от чисто суеверие. Направи ми впечатление, че колкото пъти изчисля предварително уроците, децата и приходите, винаги нещо става и излизат точно наполовина. Разбира се, изчислявайки приходите, аз съм им била намерила и мястото - "тигана". И много ясно, че той остава наполовина празен.

Колкото пъти си напишех какви разходи трябва да покрия следващия месец, с надеждата, че ще изкарам повече, за да си скътам настрани, винаги приходите излизаха с малко под набелязаните дупки и трябваше да "режа"....

Накрая си забраних да гледам в бъдещето "в пари, приходи и разходи" - карам я ден за ден. И винаги ми стигат и малко ми остават в резерв - не го харча, защото знам, че той си има своето място, но някъде по-нататък. Просто търпеливо изчаквам и най-много до 2 месеца излиза нещо по-голямо.... И винаги е точно за толкова, колкото са се натрупали дотогава.

Е, как да не съм суеверна...

[Станимир]

С увеличаване на приходите ни, границата на достатъчност наистина се увеличава. Това е заради привързаността ни към това което бихме могли да си купим с парите. Ако липсва привързаност, дори и с повече налични пари, човек няма да увеличи своите разходи. Поне не съществено.

За плановете, които си правим: това което най-често ги проваля са силните ни очаквания, както и страха от тяхното несбъдване. Когато си правя планове винаги съм подготвен за най-лошия вариант и съм бил готов да приема най-лошото стечение на обстоятелствата. Това означава да се откажеш от целите си, от плодовете на своите действия, но да не загубиш вярата, че ще ги постигнеш, както и да не спираш да полагаш нужните усилия. По-съществените неща, които съм планирал, винаги са се сбъдвали над очакванията ми, въпреки че в определени моменти нещата са изглеждали почти невъзможни за осъществяване.