Съзнателността и духовното развитие

[Станимир]

Туй дето го е казал Лао Дзъ е страхотно. Човек нищо не придобива, а става едно разгръщане. Това което е заложено в Монадата в началото на Вечността, Еона, Манвантарата, трябва да намери израз във външния свят. Само така потенциалът, който е заложен в Божествената ни същност може да бъде осъзнат - като го изявим навън. Това е творчески процес. Когато личността (ум, емоции и тяло) бъде развита така, че точно да изявява качествата на душата, последната може да познае себе си, т.е. човек да се осъзнае като душа и да постигне съзнание в причинния свят. Тогава и само тогава физическото тяло става ненужно. По същия начин Монадата познава себе си чрез душата. По отношение на Монадата, душата също е материална. Сами по себе си нито духът, нито материята са съзнателни. Духът не може да се познае, освен чрез отражението си в материята.

Редактирано Март 23, 2008 от Станимир

[Диана Илиева]

"РАЗБУЛЕНИТЕ ТАЙНИ СА ОБЕЗЦЕНЕНИ

И ОСКВЕРНЕНИ, ГУБЯТ СИЛА ТЕ

ЗАТУЙ НЕ ДАВАЙ НА СВИНЕТЕ ПЕРЛИ

И РОЗИ НА МАГАРЕТАТА - НЕ!"

- заглавна страница на "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц"

Хм, защо разбулените тайни да губят сила? Ако това е една истина, един природен закон - няма как да загуби сила. Може да загуби сила само човекът, който е притежавал тайната, т.е знанието за тази истина/природен закон и се е възползвал от нея, за разлика от останалите хора, които са били в неведение...