22.07.2008 г. - Нека да ида горе при Отца Си, да се пречистя

[Ася_И]

Мисъл на деня - 22 Юли 2008 г.

"Като се яви на Мария, Христос каза: „Не се допирай до Мене, защото отивам при Отца Си, Който Ми е дал всичката Си Любов. Не се допирай до Мене, понеже излизам из човешкия свят на страданията; не се допирай, нека да ида горе при Отца Си, да се пречистя и като се върна, ще нося със Себе си онази истинска Божествена Любов.”"

Из Запалят свещ, 27-а НБ, 13.VI.1937 г.

[Донка]

"Не се допирай до Мене, понеже излизам из човешкия свят на страданията;"

Какво означава да се "допре" Мария до Христос, излизащ от човешкия свят на страданията? Може би "излизането" означава, че все още енергията натрупана при страданията не е облагородена, не е трансформирана в благост?

Значи ли това, че и ние не би трябвало да допускаме тази "сурова" енергия да се прехвърли върху друг преди да сме я преработили с ума и сърцето си в благодарност?

Но всичките форми на природата са създадени, за да може Божията любов, по какъвто и да е начин, да достигне до всеки ум, до всяко сърце и до всяка душа. Всичко в природата е така нагласено, че както и да е, чрез радост или чрез страдания, по който и да е начин, Божията любов трябва да намери един път, да дойде в човешката душа, да може Божественият живот да произведе онова, което Бог е намислил. Света Бог го е създал, има си своя цел.

Целта на Бога при сегашните условия седи във втория закон – да се научим да обичаме ближните си

Ако човек разбира обичта към ближния като съжаление, например, той ще страда - веднъж докато поема върху себе си и в себе си проблема на другия. После - защото този, когото съжалява, ще се опитва подсъзнателно да покаже, че той заслужава и уважение - ще редува моментите, в които се нуждае от нашата подкрепа и състрадание с моменти на агресия и натиск върху волята ни.

После, защото страданието, което сме поели от съжаление, не е могло да изпълни предназначението си - да научи другия да обича ближните си. И тъй като ние също сме показали, че не умеем - удвоява се и неговото, и нашето страдание, за да получим следващ шанс да научим урока. (И аз давам допълнителни упражнения, когато видя, че на учениците е трудно да разберат нещо или да изградят някакво умение )И така докато някой от нас или и двамата разберем какво означава да обичаш ближния си както обичаш себе си и се научим да го прилагаме в живота си.

Това ли е пречистването, за което говори Христос?

Ако страдаме заедно, то сами ли отиваме при Бог да се пречистим - всеки по своя начин и когато узрее за това?

[Слънчева]

Казва се, че Земята е за кротките. Всеки, който иска да бъде наследник на Земята, той трябва да стане кротък. А пък за Царството Божие Писанието казва, че в Началото Бог създаде небето и земята. Небето Бог създаде за разумните, за много напредналите същества, за тях е небето. А пък за онези, ненапредналите същества, за тях е Земята. И там ги е оставил. Тъй щото кротките едва сега се сподобили. Кротките още не са за небето, те са за Земята. Затова ще бъдат наследници.

Нас ни интересува запалената свещ. Човек всякога трябва да бъде ориентиран в своя живот. Малко хора има, които са запознати със себе си.

Да бъдем кротки, да се научим на търпение и приемане на света, такъв, какъвто Бог го е създал. Да, може би докато узреем

Да се научим да обичаме ближните си -както себе си. Но дали ще обичаме другите, ако себе си не обичаме?.... Защото е много често явление да си външно добър, но вътре да кипиш от лоши чувства и мисли, само, защото не си посмял да изявиш своето мнение например.

Та казвам: В нашия живот се изисква една вътрешна свобода. Онези от вас, които са се подигнали на една степен на развитие, искате да бъдете свободни. Да бъдеш свободен във всичките свои постъпки, никой да не те съди, ти сам да се съдиш. Как ще съди Господ света, не знаем. Че ще бъдем съдени, то е друг въпрос. Нам не ни е дадено да съдим; може да дадеш някому един приятелски съвет как да обича.

Да обичаме и да ни обичат.... Ако в живота си човек не е проявил нито веднъж любовта, било към дете, съпруг, приятел или други дали наистина е живял?

Този дух, като се различи, ще разбирате онова, което Бог изисква. Казвам: Тогава ще дойде законът. Ние търсим сега да ни обичат. Не, ще търсим онази любов. Тя ще бъде любовта на двамата, ще бъде любовта на Бога, Който живее между хората. Писанието казва: този период ще дойде на Земята, и Господ казва: „Аз ще се вселя между тях и ще направя Своето обиталище. Те ще Ми бъдат синове и дъщери и Аз ще живея между тях.“ Тогава ще се образува онзи дом, онова щастие, което хората търсят. Може да четете разни автори. Всичко онова, което се е писало, е хубаво. Изисква се сега, при най-лошите условия, когато се изпитвате, да употребите Божията любов в себе си и вярата към Бога – това е запалената свещ. Докато човешкото сърце, докато човешкият ум не се запалят с тази Божествена любов, човек всякога ще се намира в едно безизходно състояние. Когато се запали светилникът, казва Христос: „Вие сте солта.“ Светлината всякога осветява. Прави живота сносен, понятен. Тогава противоположностите, които сега съществуват, ще изчезнат.

Запалят свещ

Може би да се опитваме да се обичаме, така, като Бог ни обича?....