05. Здрава основа

[Донка]

Молитвен наряд за начало:

В началото бе словото - песен

Пътят на живота - молитва

Псалом 23

Йоан 16

Беседа:

Здрава основа

Молитвен наряд за край:

Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула

Ще Ти служа през цялата вечност - формула

Господнята молитва

Днес всички хора се нуждаят от правилно разбиране за живота. Човек се нуждае от здрава основа. Където е Божието благословение, там основата е здрава. Ако се молиш на Бога и Той не те слуша, нямаш здрава основа. Това показва, че в тебе има нещо криво, ограничено. Бог приема молитвата на онзи, който има широта в себе си. Направиш една грешка — изправи я. Тя не е само твоя....За това е казано, че за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство ще даваш отчет. За всяко нещо, което правиш, ще получиш или благословение, или наказание. Една постъпка — добра или лоша, не отива само до човека, към когото е отправена, но и до ангелите, и до Бога, и носи своите последствия. Добрата постъпка ще донесе своето благословение десетократно. Лошата постъпка, като мине през ада, и тя ще донесе своя принос. Добро или лошо, всичко се слага върху гърба на човека.

Казано е в Писанието: Божието благословение ще дойде върху вас. — Кога? — Когато изпълнявате Божествените закони. Ако ги нарушавате, благословението ще ви се отнеме. Работете за въдворяване Царството Божие на земята. Само така Духът Божи ще работи във вас. Станете членове на Царството Божие. Никой не може да намери благото на земята, докато не е работил за идване на Царството Божие в него. И Духът Божи не може да го посети.

[Станимир]

Външният живот е основан на вътрешния. Каквото става вътре, това става и вън, там всичко се реализира. Като знаеш това, прави всичко за Господа. Ако мислиш, мисли за Господа.

Прочетете 14-та глава от Евангелието на Йоан, 20-ти стих: В онзи ден вие ще познаете, че аз съм в Отца си, и вие в мене, и аз във вас.

Човек може да намери здравата основа само вътре в себе си. Здравата основа са тези принципи и знания, които никога, при никакви условия не се променят. Това са тези качества при които не можем да срещнем ограничение в развитието им. Външния свят е илюзорен и преходен, но въпреки това, той ни предоставя възможност да съберем истинско знание и да се развиваме. Ако перефразирам един от Учителите, по същия начин може да се получи истинско знание и от една пиеса на Шекспир, въпреки че знаем, че това е просто пиеса. Здравата основа е всичко непреходно в живота ни, всичко което ще остане завинаги с нас, което не означава, че няма да се промени и развие. Да се научим да различаваме преходното от непреходното е умение на което трябва да се обърне сериозно внимание.

[mvm]

От цялата беседа аз разбрах, че човек трябва да работи и да се учи постоянно и в това е здравата му основа, в работата, а не в леността. Тази идея се повтаря на няколко пъти в беседата.

Ще кажете още, че сте остарели, че не е време да се занимавате с такива работи. — Вие сте остарели от леност, т.е. от нежелание да учите. Искам да се подмладя. — Започни да учиш. — На кой барабан се наслоява прах? — На онзи, който не се бие. — Коя нива буренясва? — Която не се оре и копае. Може ли да ореш, копаеш и сееш нивата си, и тя да не се благослови? Вътрешната работа, както и външната, изисква оране, сеене и жътва. В това се заключава красотата на живота. Да реализираме желанията, които Бог е вложил в нас. Когато ни изпратил на земята, Бог имал желание да изпълняваме Неговата воля. Ако изпълняваш волята Му, Той се весели в тебе. Ако не я изпълняваш и злоупотребяваш с благата, които ти е дал, Той се наскърбява. Той вижда, че страдаш и с това ще удължиш пътя си. Ти губиш добрите условия на живота и като малкото дете, което постоянно се цапа, виждаш недоволното лице на Баща си. Какво може да се очаква от онова дете, което постоянно цапа дрехите си, къса книгите си, бие децата и краде плодове от чужди градини?

[Донка]

Сега ние се събираме заедно, четем молитви, размишляваме, за да бъдем благоугодни на Бога във вътрешния и във външния си живот. Външният живот е основан на вътрешния. Каквото става вътре, това става и вън, там всичко се реализира. Като знаеш това, прави всичко за Господа. Ако мислиш, мисли за Господа.

Какво означава, че каквото става вътре, то се реализира и вън?

Ако и да ми е неприятно и върша нещо само защото се чувствам длъжна, но го свърша добре - получавам същите (понякога и по-добри) резултати отколкото ако го свърша с любов. Ако откажа да го свърша, защото не изпитвам комфорт и работата остане несвършена и нещо се провали заради мен - това по-добре ли ще бъде? Човек не може да иска и очаква да върши всичко с любов и с мисъл за Бог - има много неща, които са по дълг или по принципа "по-малкото зло" и защо да правя и мисля за Господ - не е ли по-добре да мисля и да правя нещата за хората?

Тези трудни за отговор разсъждения ми бяха предложени като алтернатива преди няколко години, когато се опитах да прилагам в живота си наученото от беседите.

Още обмислям отговорите си.

Не си ти първият, който мислиш. Над тебе има същества, които мислят още по-добре. Ако ти решаваш една проста задача, те решават сложна задача. Като решават своята задача, с това те помагат и на тебе, да решиш правилно задачата си. Напредналите братя ти посочват правия път.

Как разбирате, че напредналите братя решават задачи заедно с нас? Как с техните задачи помагат да решим нашите?

Потъмнял съм, погрознял съм, лицето ми се набръчкало. — За да светне лицето ти и да изчезнат бръчките ти, трябва да прилагаш закона на любовта и справедливостта, както и закона на истината и свободата. Истината ще те освободи, ще ти покаже как да се отнасяш със слугите си, с всички, които ти служат. Гледаш небето, осеяно с безброй звезди. Те ти служат, осветяват твоя път. Като дойде Истината, ти ще бъдеш свободен. Тогава, като срещнеш ангел, няма да се уплашиш и да паднеш на земята от страх, но ще го поздравиш и ще пожелаеш да те научи нещо. Ангелът ще те запали, ще гориш, без да изгаряш. Това е свещеният огън на Любовта. Не бягай от Любовта, но приеми я в себе си. — Запали се сърцето ми. — Не се страхувай. Ако ангелът го е запалил, ти ще придобиеш нещо ценно.

Какво означава "да се запали сърцето"? Да изпитваме силни емоции? Само радост и щастие или влизат и негативните?

Любовта с главно Л безусловната любов ли е? Огънят условията, които носим в себе си ли изгаря?

[Станимир]

Сега ние се събираме заедно, четем молитви, размишляваме, за да бъдем благоугодни на Бога във вътрешния и във външния си живот. Външният живот е основан на вътрешния. Каквото става вътре, това става и вън, там всичко се реализира. Като знаеш това, прави всичко за Господа. Ако мислиш, мисли за Господа.

Какво означава, че каквото става вътре, то се реализира и вън?

Човешките мисли са много по-реални от физическото ни обкръжение. Нищо не може да се реализира без водещото участие на мисълта. Всичко проявено преди това е било в съзнанието на някого. Мисълта твори и създава.

Каквито елементи съдържа човек в себе си, в аурата си, с такива елементи ще взаимодейства и от околния свят. Един песимист сам привлича нещастието към себе си. Един радостен човек си създава и съответните условия във всекидневието, ако няма кармични причини за нещо друго. Но и дори и тогава той може да запази своята радост, защото основата и е в самия него, а не във външните условия. Затова човек трябва да мисли за Господа, за Божественото и да го проявява в действията си.

За да се постигнат промени в условията на живот на Земята - социални, политически и икономически, - е необходимо първо да се извърши вътрешна промяна в съзнанието на хората.

Не си ти първият, който мислиш. Над тебе има същества, които мислят още по-добре. Ако ти решаваш една проста задача, те решават сложна задача. Като решават своята задача, с това те помагат и на тебе, да решиш правилно задачата си. Напредналите братя ти посочват правия път.

Как разбирате, че напредналите братя решават задачи заедно с нас? Как с техните задачи помагат да решим нашите?

Различните еволюции са взаимообвързани. В индивидуален план задачата на човек е да пренесе съзнанието си в своята висша триада (атма, будхи и висшия ум). Това на практика означава непрекъснатост на самосъзнанието, тъй като тази триада не се унищожава подобно на физическото, астралното и умственото тела на личността със всяко едно въплъщение. За да стане това пренасяне на съзнанието, към Висшата триада е необходимо към нея да се прибавят определени елементи, висшите тела да бъде доизградени. Това става в ежедневния ни живот на Земята.

За задачите и целите стоящи пред висшите същества едва ли можем да си имаме дори и приблизително точна представа. Но пак ще повторя между еволюциите съществуват нерушими връзки и зависимости, както между отделните единици съставящи всяко едно царство, така и между отделните царства.

Потъмнял съм, погрознял съм, лицето ми се набръчкало. — За да светне лицето ти и да изчезнат бръчките ти, трябва да прилагаш закона на любовта и справедливостта, както и закона на истината и свободата. Истината ще те освободи, ще ти покаже как да се отнасяш със слугите си, с всички, които ти служат. Гледаш небето, осеяно с безброй звезди. Те ти служат, осветяват твоя път. Като дойде Истината, ти ще бъдеш свободен. Тогава, като срещнеш ангел, няма да се уплашиш и да паднеш на земята от страх, но ще го поздравиш и ще пожелаеш да те научи нещо. Ангелът ще те запали, ще гориш, без да изгаряш. Това е свещеният огън на Любовта. Не бягай от Любовта, но приеми я в себе си. — Запали се сърцето ми. — Не се страхувай. Ако ангелът го е запалил, ти ще придобиеш нещо ценно.

Какво означава "да се запали сърцето"? Да изпитваме силни емоции? Само радост и щастие или влизат и негативните?

Любовта с главно Л безусловната любов ли е? Огънят условията, които носим в себе си ли изгаря?

Огънят е живот. Защо да "изпитваме силни емоции"? Важна е основата им - дали ще е астралното тяло (личността) или Висшето Аз на човека, духовната му същност. Ангелът няма да разпали нисшите, астрални желания в човека, те са несъвместими с Неговата природа. Трябва да разпалим надличностните чувства в себе си, да им дадем живот. Астралните емоции са двуполюсни, като двата полюса се редуват в проявлението си. Движението трябва да бъде не към положителния полюс на астрален план (защото това неминуемо ще доведе до проявата на отрицателния), а към духовните, неегоистични чувства. Основата на последните е в Будхи, Христовия принцип в човека. Това тяло само по себе си е нашето Сърце, ако разглеждаме човека в неговата цялостност, а не само като физическо тяло.

[Донка]

Че всеки трябва да се стреми към известно постижение по следния начин: от малкото към голямото. Мнозина не могат да постигнат нищо, благодарение на това, че като гледат голямата чиния, в тях се събужда лакомията. Те поглеждат към многото и мазно ядене, без да подозират, че силата на човека не иде от многото ядене. Важно е как ще ядеш и кога ще ядеш. Може да имаш много знание, без да разбираш как да го приложиш. Всеки трябва да приложи знанието си, за да го опита.

Здрава основа

Моментът на малкото постижение идва съвсем неочаквано, съвсем непреднамерено... Разбирам кога е дошъл по болката, която изпитвам. Днес попаднах случайно в такава ситуация. Винаги, когато си помисля, че съм научила нещо ново, попадам в нещо подобно.

Загубих нещо, което бях оценила много високо, на което вътре в себе си много държах. Загубих го, благодарение на невниманието на много близък човек - несравнимо по-важен и ценен от това, което загубих. Последното, обаче, само засилваше болката. Овладях с волята си първата вълна, но малко по-късно си спомних какво съм прочела преди ден-два само:

Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш.-

Акордиране на човешката душа - т.1 стр. 10,11

Внимателно оставих емоциите и мислите си да излезнат - но само пред мен - за да ги разгледам и осмисля добре. Направих го, когато бях сигурна, че мога да се "отстраня" от тях и да ги чуя след като ги излея вън от себе си.

Не бях изненадана от това, което чух - нормална човешка реакция за такъв момент. После започнах да връщам назад дните и това, което прочетох и си отбелязах като ценно за мен...

Всичко на Земята е временно. В друга епоха това щастие ще се постигне и на Земята. Щом дойде Любовта, тя ще даде оная Свобода, която търсиш. Щом дойде Любовта, мъртвият ще възкръсне. При Любовта единият дава, а другият възприема. Всяко битие започва с Любовта. Всичко започва с Любовта и всичко завършва с Истината.

Акордиране на човешката душа - т.1 стр. 10,11

Болката ми беше породена от това, че твърде силно се бях привързала към нещо конкретно - бях разменила свободата си да се радвам на състоянията си и на настоящето срещу радостта от притежанието на конкретни неща, които бяха замръзналото минало. Да "дойде Любовта" сега означаваше да осъзная, че никога не мога да загубя радостта, която съм преживяла и тя не се съдържа в конкретни предмети, а в паметта ми за нея. Наистина усетих паметта си освободена от конкретните предмети - сега и да забравя картината, сцената, звуците, щях да запомня усещането за радостта, които те бяха извикали в ума и сърцето ми.

Другата причина за болката беше, че аз самата бях проявила небрежност преди близките ми да я проявят - като че ли бях разчитала те да свършат работата вместо мен, а сега ме болеше, че помагайки ми, ме бяха наранили. Човешката любов в мен беше недоволна - най-вече от себе си. После си спомних, че Учителя ни съветва в такива ситуации да се поставим на мястото на другия - направих го. И усетих още по-силна болка - болката, когато неволно си наранил човека, когото обичаш, опитвайки се да го зарадваш - и сега виждаш болката му. Върнах се в себе си и вече ме болеше не от загубата на предмета, а от това, че ситуацията бе причинила много болка и угризения и на близките ми.

Всеки човек, който греши, се лишава от своята Свобода, а като живее по Истината, той непреривно се освобождава. Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата. Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява. Това, което прониква и осветлява нещата, е Мъдростта. А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината....

Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.

Акордиране на човешката душа - т.1 стр. 10,11

Болката ми "светна", че бях обърнала местата на любовта и истината. Истината за загубата на нещо ценно беше разколебало любовта ми. Тогава нито истината ми е била Истината, нито любовта ми - Любов. Когато сложих първа Любовта (безусловната), истината изведнъж се преобрази и от загуба на нещо ценно по вина на близък човек се превърна в придобивка на нещо още по-ценно, благодарение на тази случайна загуба. А може би никак не беше случайна, а дойде точно навреме - когато се бях почувствала готова за приложението на "храната".

И тъй, като мислиш за единицата, ще мислиш за Бога като свещена идея. Щом помислиш за Бога, всичките ти работи да се оправят. Ако си недоволен от живота си, да станеш доволен. — Защо съм дошъл на земята? — Да изпълниш програмата на своя живот и да познаеш Бога. — Не съм разположен да уча. — Дали си разположен, или не, това не е важно. Ще изучаваш всички уроци, които ти се преподават. Щом изучиш зададените уроци, ще ти се предадат нови. Външният и вътрешен учител трябва да са в съгласие.

Здрава основа