Деца индиго, кристални деца

[Guest pencil]

Те са тук. Te са чистосърдечни, независими, непоколебими. Не желаят да бъдат напъхвани в никакви калъпи и схеми. Не е лесно да им внушиш, че са виновни за нещо нито пък да ги накажеш. Не са готови да бъдат третирани несправедливо, да преглъщат унижения, да се подчинят. Те изобщо не се нуждаят от родители, чиито представи за родителството са като досегашните. Училището, каквото е в момента, не им вършии работа. Обществените структури не им вдъхват доверие.

Те не могат да се примирят с онова, което човечеството е проспало и смятало за приемливо с векове. Сега идват като по поръчка, за да не ни оставят на мира, докато не променим себе си и света. Тук са, за да ни дадат шанс за израстване. Тези деца са по-развити от повечето от нас. Наричат ги "индигови", защото умеят да се свързват с вътрешното си знание. Наричат ги "нови", защото са мостът към новия вид човек, който ще живее със съзнанието си за духовната си същност.

Ние си мислим, че искат да се отнасяме към тях като към равностойни възрастни. Това обаче не е вярно. Те искат да се отнасяме към тях като към равностойни души и желаят да съхранят по-дълго у себе си най-ценното от детската си същност.

Нека да осъзнаем, че днешните деца са различни, да ги разберем и да им помогнем!

Свалете книгата "Децата на Новата Ера" от тази страница и четете.

[Венцислав_]

Освен това имат триспирална ДНК - гениално!

Мир и Любов!!!

[Guest Наблюдателен :)))]

Здрасти Венци .. ))

...Знаеш ли ако го кажеш на онези учени от Университетите , биолозите де , за тях идеше реч, как ще те гледат като извънземен )))))) . Защото вече ще си готов за Нобеловата награда.

...Помисли си какво казваш и има ли то почва в светската наука !?

))))) Не казвам дали е вярно - защото не знам . ))))

Наблюдателен

[Венцислав_]

Това не е мое мнение, но познавам негови застъпници...

...

Интересувам се както всички тук от чуждите мнения ... Моето мнение, е че е възможно теоретически да има триспирална ДНК, но понастаящем я няма. Нито в индиговите деца, нито в което и да е същество.

Мир и Любов!!!

[Лена]

За новите деца: за да дойдат новите деца те се нуждаят от нови родители. Най-радващото е, че новите родители вече сме тук. Всъшност новите деца сме ние, ние прокарваме пътеката, по която ще вървят нашите деца, ние рушим Злото, за да им разчистим терена и нашите деца да строят наново Земното щастие. Ние не можем да имаме други деца, освен от висшата раса. Познавам много млади хора, които раждат детето си първо в мислите си и то много преди да се установи бременността, а дете, което е дошло на Земята в следствие на акт на сътворение, а не на плътски удоволствия, вече е с друго съзнание и други възможности. То е творение, а не грешка.

Това, което наблюдавам е, че бъдещи и настоящи родители се стараят да осигурят на децата си не толкова материалните блага, а духовното развитие - уважаване желанията на малкото дете, запознаване с Майката-природа, несъздаване на режими и невслушване в съветите на баби, осъзнаване, че децата не ни принадлежат - те са наши спътници и очакват от нас да изпълним отговорно задачите си. и всичко това и много друго ни идва отвътре. Не е необходимо, да четем литература - просто се вслушваме в себе си и в децата си и разбираме кое е правилно и кое не е, когато не сме сигурни в нещо се допитваме до приятели и близки до Съзнанието хора. И какво значение има, дали някой е в състояние за момента да докаже колко спирали има ДНК на деца ни, а и трябва ли ни да го знаем научно обосновано. Едно е сигурно - тези деца са по-силни, по-знаещи, по-можещи от нас, а нашите внуци ще са по-силни и от тях. и никой не може да спре този процес и никой не може да ме убеди в .

Най-безспорното доказателство, че децата ни са специални са очевадещите усилия на "управляващите" Земята да отделят детето от майка му възможно в най-ранна възраст и ако могат, докато бебето е беззащитно да прекъснат и изсмучат Енергията му.

[Иван]

Лена, ставаше въпрос иносказателно за децата на Новата раса, Тези който са "родени" от вода и Дух... )))

Родените от вода и Дух ( втори пъг ) може и да имат триспирална ДНК , при по-голяма фантазия може и четириспирална ДНК. Венцислав непрекъснато говори за диалектика (двуспирална ДНК....))) , на него тя сигурно му харесва повече...))) ) .

Пък аз си мисля следното.... Нали Христос проповядва триединство на Дух, Душа и Тяло, и ако Христовия Дух слезе на земята и се вплете в диалектиката и я направи триалектика ( триединство ) , не е ли това тройната спирала ???

Само разсъждавам на глас , пък нали е вярно .... Бог знае , аз не.

Само знам, че ние християните вярваме в светата и единосъщна троица - Дух , Душа и Тяло в едно и неделимо цяло ..... Амин !!!

Ако сме духовни нека разсъждаваме и по Дух, за да ни бъде разсъждението и то духовно и така да върви вярно по пътя та Истината. Защото роденото дете от плът е плът , а роденото дете по Дух е Дух.

Е... поне така разсъждавам за децата на Новата Раса. А Новата Раса ще рече да има и нещо Ново , а то според мене е Духът роден от Дух и вода . Така съм го чел в Евангелието поне и вярвам , че е така ...........

А вие в какво вярвате ....?

[Лена]

Какво значи роден от Дух и вода?

Аз го тълкувам, все едно Дух, значи свободен и неограничен от време пространство, тяло. А водата за какво е? Раждане във вода?

Какво знаеш за 12спиралната ДНК на нашите тела, от които ние използваме само 2? А за функционирането на мозъка, 90% неупотребявани процента?

Аз знам,к че почти нищо не знам, но знам и че към източниците на информация, трябва да се подхожда предпазливо.

Децата от Новата раса нямат тези страхове и носят в себе си всички отговори.

[Иван]

Вода и Дух ли ?

Съзнанието на роденият по плът човек като премине реката на забравата - Лета, Йордан или дпуг синоним и се "окъпе" ... "премине" така наречения Млечен път от учените, със силата на Светия Дух (Кундалини) или невеществения огън и връщайки се обратно " роди детето" - Новото съзнание .......... ))))))))))

Въпроси ............... ????

[Венцислав_]

Много интересно, че когато някой се опитва да мисли вместо мен, прави противоположни тълкувания на мислите ми. Иван, защо не видиш какво точно съм писал за диалектиката... За да се родиш от Вода и Дух, трябва първо да умреш за тоза свят... Трябва " ежедневно да умираме " за да бъдем " в този свят, но не от този свят "!

[Лена]

Всъщност исках да кажа, че децата от Новата раса идват на тази Земя с ясното съзнание, че не са оттук и са за малко. За да бъдем тяхни родители е хубаво ние също да се родим заедно с тях и наистина да бъдем не от този свят. Ние така или иначе ние търсим Пътя и хубаво би било да го открием и да им спестим лутането, на децата.

А за реката на забравата - има такъв лаф: Щастието е добро здраве и лоша памет - всеки да си го тълкува както му идва отвътре.

Искаше ми се да разбера какви са ви наблюденията върху децата, който се раждат напоследък (деца в буквалния смисъл) и какви са вашите взаимоотношения с тях, защото наистина вибрациите на Земята се повишават и децата, които избират да се раждат на тази планета са по-съвършени от нас, както ние сме по-осъзнати от родителите си.

[petarstankov]

Сигурно ги знаете тези работи, но и аз да се разпиша.

Децата винаги са били по-мъдри от мъдреците "това което си дал на децата, си го отнел от мъдреците"(по памет). А ние сега, като прилагаме тази най-велика мъдрост, ще отгледаме едни деца, които ще си останат деца, защото те ще са ни учители, а не ние на тях. Ние само трябва да ги пазим, както се пазим себе си от възпитателите на старата култура. Те възпитават с насилие - то може да не се вижда, но е факт.

До колкото съм чел, когато на земята е имало съвършено управление, пак така са били оставяни децата да се забавляват и са били за пример и учители на мъдреците и такова дете се е запазил Кришна.

[Невенна]

Това е доста интересно явление, за което все още малко се знае и говори.

Наречени са така заради цвета на аурата си. Предполага се, че 90% от децата под 10-годишна възраст попадат в тази категория.

Откъс от книгата на Каролина Хеенкамп "Децата на новата ера"

" И така, обект на тази книга са новите деца, тъй наречените деца-индиго. Цветът на техния живот е индиговият; те проявяват и дават израз на присъщите за него личностни характеристики. По принцип всяко дете се отличава със свой цвят на живота. Той може да е червен, зелен, жълт и син или комбинация от два или повече. Детето с цвят индиго притежава нови, необичайни за нас, донякъде "трудни" личностни и характерологични особености, с които обществото не ще излезе лесно на глава. Напоследък и родители, и учители се виждат принудени да преосмислят и променят отношението си към своите питомци. В детските градини и училищата се наблюдават множество симптоми, свидетелстващи, че у малките има нещо "съвсем различно".

Индиговият цвят на живота е само един от отличителните белези на най-младите жители на нашата планета, но е толкова показателен, че повечето американски психолози междувременно превърнаха названието "индиго" в термин. След няколко години, когато ще знаем повече за тези нови деца, вероятно ще сме в състояние да прозрем различните им задачи, потенциал и качества и дори може би - да ги разделим на групи.

Сега бих изброила само някои по-общи личностни характеристики на децата-индиго:

Притежават вътрешно знание за истината в живота.

Знаят, че следва да живеем в хармония със самите себе си и със заобикалящата ни среда.

Често съчетават в себе си мъжки и женски аспекти (андрогинен тип).

Знаят, че съществува нещо повече от това, което виждат очите ни.

Убедени са, че материята и физическият живот са илюзия и че животът се състои от енергия или живо съзнание.

Знаят, че всичко във вселената е взаимосвързано. Времето, пространството, разстоянията и формите за тях не са нещо отделно, каквото е нашето разбиране.

Чувстват, че животът следва да се цени във всичките му форми, а към тях - да се подхожда с чувство за единение, с любов и състрадание*. Духовните категории са им по-лесни за разбиране от материалните.

He позволяват да бъдат ограничавани с отживели идеали или догми.

He могат да бъдат накарани да извършат нещо, в което не вярват.

He се оставят да ги ръководят хора, чиито етически възгледи се различават от техните; дори натискът от страна на обществото не може да ги принуди да им се подчинят. o He е лесно да им вмениш нещо във вина, нито пък - да ги накажеш. Този подход просто не ги впечатлява.

Те не желаят да бъдат напъхвани в никакви калъпи или схеми.

Трябва да могат да живеят живота си според по-висши принципи - така, както го разбират; в противен случай се депресират, поддават се на саморазрушението и страха.

Те са честни, искрени и независими. Често им липсва усет за собственото им тяло. Петте им сетива са твърде изострени и поради тях лесно се превъзбуждат и изтощават. Прекалено чувствителни са по отношение на всичко, което ядат; най-подходяща за тях е непреработената и растителната храна.

Те общуват без проблем с животните, растенията, с другите деца и природата като цяло. Можеш да ги завариш да си контактуват с "невидими" приятели. Затова биват класифицирани като деца с жива фантазия или направо - със странна психика. Тъй като усещат, че всички неща са живи, често не могат да бъдат отделени от обекта на своето внимание. He придават прекалено голямо значение на предметите, а ценят "духа" в тях.

Трудно изразяват идеите си с думи. В повечето случаи чувстват езика като ограничение.

Те не гледат на играта, възпитанието, отношенията, работата като на отделни неща. За тях всички тези аспекти на живота се допълват взаимно и представляват цялостно преживяване.

Те са изключително чувствителни и се разплакват от няма нищо.

Нуждаят се от съвсем малко сън, колкото да се възстановят физически.

Склонни са към уединение, защото рядко се чувстват разбрани от другите деца и приети от средата си.

Много добре усещат кое е правилно и кое не е и не се нуждаят от дисциплиниране. Това, от което истински се нуждаят, са ясно очертани отношения.

Ако родителите и учителите не им позволят да действат според убежденията си, предизвикват у тях сериозна съпротива.

Те са много любознателни и не желаят, нито пък са в състояние да се задоволят с дежурни отговори само защото са давани открай време. Отговорите трябва да им създават усещането за истинност.

Идентифицирането с обичайните, разглеждани в училище теми им коства голямо усилие. В повечето случаи те не виждат връзка между тези теми и духовния живот, който за тях е единственото мерило за нещата.

Често се грижат за онеправданите или несправедливо третирани свои съученици.

Притежават изострено чувство за справедливост.

Децата-индиго, както и много от останалите нови деца почти не са кармично обременени. Те се раждат в онези части на света, които тъкмо "са се отворили" за по-осъзнат живот. "

има книга в Спиралата - http://www.spiralata.net/kn_bul/indigo.zip

тест за възрастни 'Индиго' на англ. http://www.sunfell.com/adult.htm

какво ще кажете по темата?

[Орлин Баев]

Благодаря, Невена- казват че идва ново време - няма място за стари рамки -идват души готови за новите енергии и светлина и широта на мисленето и съзнанието!

Установено е че с всяко следващо поколение(през последните 100г.) има скок в коефицента на интелигентност, както и в способността за абстрактно мислене - а не е било така - в средновековието или по-рано...

И още нещо - всички сме деца - цял живот си оставаме деца - просто 80-90 орбити на тялото на което живеем около местното слънце съвсем не стигат за да се порасне ... така че - нека бъдем деца на дъгата

[petarstankov]

Децата са много големи психолози. Щом някой човек взема повече от детето, дава по-малко – то ревне. Някой път, като прегърнете някое дете, и то плаче, значи по-малко давате, повече вземате. Децата бягат от такива хора. Децата бягат от користолюбивите хора. Гледайте децата кого обичат. Говоря за онези деца, които не са покварени, които носят чиста вода, не мътна.

http://www.beinsadouno.info/books/1942-09-...2-10-18-05.html

Ако не приемем Царството Божие като зайците, не можем да влезем в него. Това значи без престъпления. Ако не приемем Царството Божие тъй, както растенията, в Царството Божие не можем да влезем. Ако не приемем Царството Божие като изворите, в Царството Божие не може да влезем. Ако не приемем Царството Божие тъй, както светлината, в Царството Божие не може да влезем. Постоянно тази светлина иде и раздава своите блага. Тия растения раздават своите блага. Изворите и те раздават. Това са деца. Казва Господ: На такива е Царството Божие, които служат. Трябва да разбираме служението. Всички трябва да служим. Може да служиш както изворите. Може да служиш както растенията. Може да служиш както светлината. Засега всинца можем да служим тъй, както изворите служат. Христос в тия деца вижда ония първите деца, които са слезли от невидимия свят във форма на растения, във форма на извори. Казвам: Всички имаме тази възможност да бъдем като тия деца. Защо ще се безпокоим?

http://www.beinsadouno.info/books/1943-03-...3-07-18-10.html

Ако не станем като малките деца, ако не започнем отново да се учим, какво ще стане с нас? Много знаем, но ако нашето знание се пресее, триците да излязат, много малко брашно ще остане. Много едро е мляно. Онова, което знаем, наново ще го мелим, няма да го хвърлим. Не само веднъж, може 7 пъти да се мели, да се пресее много пъти. Да се извадят триците и да остане хубавото. Като се смели 10 пъти, може една десета да остане, на място е. Може да остане една десета брашно, а девет десети трици.

http://www.beinsadouno.info/books/1943-03-...3-07-11-10.html

[petarstankov]

Сега мнозина говорят за светлината. Говорят за светлината, говорят за топлината, но ние нямаме ясно понятие. Какво е отношението на светлината, топлината и силата? Отношение конкретно, което да ни легне на ума. Казва: Силата какво е? Светлината в света се произвежда от девствения мъжки принцип. Топлината се образува от любовта. Любовта е женски принцип. Силата е принцип на децата в света. Само децата създават силата. Цялата природа се управлява от деца. Енергия те дават. Кой учен човек има тия понятия сега? За мене когато говоря за силата, разбирам небесните деца. Знаеш какви са те щедри и разумни са. Каквото кажеш, веднага знаеш, как се разрешава, няма да чакат десет секунди, веднага отзовават се. Вие казвате: Не говорете като деца. Христос казва: „Царството Божие е на децата“. Те го управляват, не тъй както ние го управляваме. Ти не може да управляваш, ако мисъл не даваш. Ти не може да управляваш, ако чувства не даваш. Ти не може да управляваш, ако сила не дават. Ако ти обираш хората, ти си последния слуга в света. Пък ако даваш, ти си първият. Всеки, който иска да управлява, той трябва да носи светлина, той трябва да носи топлина, той трябва да носи сила в себе си. Вие мислите, че децата са много невежи. Големи генерали са тия деца. Като дойдат на земята, бащата и майката цяла нощ седят будни, заповядват генералите. Като кресне, всички стоят. После кратки са в думите. Само една дума казват. Децата казват: Сила даваме. Детето казва на майка си: Аз съм, който давам сила на живота. Ако ме слушате, хора ще станете, ако не ме слушате, сила няма да ви дам. Майката като говори на детето, казва: Аз съм онова същество, което давам топлина, нося живот в себе си. Ако ме слушаш, твоята сила ще се обнови живот. Детето слуша майка си. Бащата казва: Аз съм, който носи светлина в мене, никакво знание не може да влезе. Ако вие ме слушате, ще имате всичкото знание, не изведнъж. Ние няма да живеем един век, един ден, един час, една седмица.

Сега като седите не може да се освободите, казвате, че не може да се отречете. Зима иде, какво ще се прави, въглища трябват. Зимата иде, иде. Една майка, която иде, че вкара децата да учат, снегът, вятърът, студът са пръчици, с които ги карат да учат. Въглищата са предмет, който учат от какво са създадени тия въглища. Те са изопачени въглища. Има един свят дето живеят децата. Детето ще донесе един плод, тури го в печката и тя гори. Плодът гори без да изгаря. Ден, два, три гори, не изгаря – извади го от печката, престава горенето. Не е ли хубаво да имате по едно плодче. Дойдеш, носиш плода в джоба си. Извадиш го, туриш го в печката, стоплиш хората. Извадиш го, туриш го в джоба, излезеш. Вие казвате: Това е хиляда и една нощ. Не мислете, че туй, което е писано в хиляда и една нощ не е реално. Ако преди години някой кажеше, че дъски ще говорят, наричат го радио, щяха да кажат, че е луд. Един турчин като слушал радиото, казва: Кога дойде, кога турски научи да говори. То е един фокус, който събира човешката реч. Тя иде отдалече.

...

Най-първо ще обичате децата, да придобиете сила. Ще обичате майката, да придобиете топлина, ще обичате бащата, да даде светлина. Следователно, човек, който няма обич към децата, той бъдеще няма. Казва: Не са мои тия деца. Всичките деца трябва да ги обичаш. На някое животно детето ще го погалиш, ще го потупаш като го видиш, на някое птиченце ще погладиш детето. Колкото и малко да е, то е разумен център. Един малък подарък ще приемеш. Това са Божествени закони, които трябва да се спазват. Тогава ние ще останем като старите хора, искате да идете в оня свят. В оня свят едва са могли да влязат 24 старци. Като се свърши нашата епоха от създание мира до края на света само на един човек ще позволят да влезе в оня свят. Вие мислите старите да влязат в оня свят. Лъжете се. Затуй ви казвам да се откажете от старостта, за да влезете в другия свят. Като стари вратата е затворена за вас. Блажени нишите духом, блажени децата. Като малки деца трябва да станете, за да влезете. Старите вече ще се откажете от сега още. Ще кажеш: Не съм стар, отказвам се от старостта, отказвам се от белите коси, които са емблема на слабост на ума, отказвам се от слабите крака, които са емблема на безсилие. Отказвам се от че не мога да ям, постя. Пости старият човек, зъби няма, не може да яде. Той зъби трябва да има, трябва да има желание да яде, че тогава да пости. Пост ос. Ако постът не е ос, нищо не струва. Пост без ос нищо не струва. Ако постът подразбира един зреещ плод, условията, при които може да стане най-добрият плод, постът трябва да го цениш, то е нещо мощно в човека. Всички сте постили, за да добиете светлина. Светлината носи красота. Всички са постили да добият мекота. Топлина трябва. Топлината създава мекота в човека, създава пластичност в човешкото лице, в човешкия организъм. После всички са постили да добият сила. Силата дава подтик да се прояви човек.

Казвам: Ако искате да добиете енергия, обичайте децата. Ако искате топлина, по някой път ръцете ви са студени, краката ви са студени, ще обичате майките, ще обичате жените. Жена жена да обича. Жени жени не се обичат. Жена на жена вяра не хваща. Аз ги виждам във всичките свои изследвания това съм видял: Жена на жена вяра не хваща. Оженената като дойде друга жена, вяра не хваща. Тя не хваща вяра, защото и тя като иде на друго място и на нея вяра не хващат. Мъж на мъж вяра не хваща. Трябва да се освободите от това. Атавизъм е това. Сега аз не съдя света, но изяснявам нещата. Трябва да излезем от онова заблуждение.

Да дойде знанието, което бащата носи. Да дойде онази любов, онази мекота, която майката носи. Да дойде онази сила, която децата носят. В децата няма изкуственост. Детето ще дойде, прегърне майка си. Туй дете предава нещо от себе си. Когато детето изгуби своята пластичност, то губи силата си. До две години децата са князе, после започват да ги разжалват, изгубват от тази сила, докато детето стане редови, карат го това да направи, онова да направи. Ако не слуша наказание има.

...

Пазете вашите най-хубави мисли да свършат работата добре. Пазете вашите чувства и постъпки да свършат онази благородна работа, за която сте дошли тук. Пред вас ще се отвори един свят, ще влезете в света на децата. Имате възможности. Ако не станете като малките деца да минете през вашата Божествена сила, тогава вие нямате разбиране.

http://www.beinsadouno.info/books/1944-03-...4-11-12-10.html

Всичките хора, които са на първите места, търсят неразбраната любов. Които са на последните места, те виждат разбраната любов. Когато сте на последното място, вие разбирате любовта. Когато сте на първото място, вие не я разбирате, нямате любов. Всички царе, владици, попове, светии, те не разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, те са децата. Казва: „Ако не станете като малки деца, не можете да влезете в Царството Божие“.

...

Първото нещо: Днешният ден да благодарим на Бога, за всичките добрини, които ни е дал и за доброто, което иде. Старото си отива, новото иде. Що е новото? Любовта. Старото си отива, то са онези неразбраните работи. Новото е да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робството в света, то си отива. Иде свободата, Божията свобода. Да се освободи ума от терзания, да се освободи сърцдето то терзания и тялото от болести. Да станем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели за Божествения живот. Да започнем като малките деца да играем.

------

Вие казвате, че сте остарели. Небето не се нуждае от стари хора. „Ако не можете да станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Небето не се нуждае от стари хора, то се нуждае от деца.

http://beinsadouno.info/books/1944-03-19-0...4-11-22-05.html

[petarstankov]

В никое училище любовта не се учи. Единствените същества, които се раждат учени, са съществата на любовта. Като се научи, тогава се ражда. Като се роди, знае да яде. Веднъж срещнах едно малко момиченце на шест години, като ме погледна с един поглед любовен, какъв артист, каква дълбочина, каква мекота на характера. Казвам: Браво. Де го е учила. Аз съм срещал много по-благородни дами, които се усмихват, но туй момиченце като артист, като професор го прави. Препоръчвам я, като се усмихне да видиш, как трябва да се усмихнеш. Казвам: Бих желал и аз да имам нейния поглед. Обърне се туй малкото момиченце и казва: Господ ми е дал очи да гледам и така милиони хора да се радват на Божията светлина. Ето една философска мисъл. Туй дете усеща, че хората трябва да се радват на Божията светлина, през този фокус на очите.

http://beinsadouno.info/books/1944-03-19-0...4-12-10-10.html

[Багира]

Четох "Децата на Новата ера" и бях абсолютно разочарована. Добре, изумителни, чувствителни, свободолюбиви, непокорни, свръхенергични, с вътрешно знание. Кои деца, на кои времена, не са били такива? Просто доста бързо възрастните ги повреждат. Всички деца, на всички времена, са били вътрешно знаещи, чисти, виждащи... Как да се отнасяме с тях ? Авторката дава указания. Които по нищо не се отличават от указанията на Ян Амос Коменски, от указанията и на доктор Спок. Не че едните се покриват с другите, но просто тя не дава нищо ново. Което ме навежда на мисълта, че и самите деца не са принципно нови, както ни се иска да си мислим. Не виждам смисъл да се спори за ДНК-то им- това се вижда- или е променено, или не е. Не ми изглежда правдоподобно и новите деца да са родените от вода и дух същества. Няма начин да са. Духът си е дух- това, което стои зад видимия свят, което не може да бъде назовано, защото е много повече и по- различно от всички думи на света взети заедно. За водата има много тълкувания- от мокри, до най- неосезаеми. По- вероятно е това да е прасубстанцията, от която може да се зароди нетленното. Защото всички субстанции, които ние познаваме, пораждат тленно. Щом има Божие царство, щом има Новороден човек (никой що- годе търсещ не оспорва тези понятия, каквото и тълкувание да им дава), ще да има и подходяща субстанция- можем да я наречем вода. Така че не са съществата, родени от вода и дух. Не са свободните същества... Като ги гледам, по- скоро ми приличат на затворници, такива, каквито сме и ние, които, обаче, вече губят търпение и неистово желаят да се освободят от затвора. Като че знаят, че нямат много време за това... Как да им помогнем? Така, както на себе си- да търсим Пътя! За да дадем път на Любовта, онази, която е над и отвъд личността, само тя може да им помогне!

[Венцислав_]

Няма и две мнения по въпроса! Новите деца са тези, на новите родители - Вода и Дух! Божествената Майка и Божественият Баща! Както децата се раждат, така и новите деца ще се новородят!

[Багира]

Не съм сигурна, че правилно разбирам Венци, но предпочитам да си мисля, че го разбирам и че съм съгласна с него. Обаче в книгата се говори за едни сегашни, съвременни, осезаеми и видими деца. Например- Иванчо от ІІІ а клас на N-то училище. Или моето, или на Х, на У и т.н. непоседливо дете. Или тригодишното ми племенниче, което тропва с крак на цялата си рода и тя с радост му козирува. Това си е проблем, заради близостта на който, а и заради размера, доста хора хич няма и да се сетят за новородените от Вода и Дух... Има едни дечица, и те става все повече, които: не искат да спят, не се подчиняват на никакви съвети, указания, забрани, авторитети и т.н., проявяват понякога труднопредставима жестокост, без никакъв смут, или пък точно толкова труднопредставима мъдрост, не желаят да се учат, на каквото ги учат, и с основание, но също и с риск за бъдещето и живота си... За тези деца си мислех и имах нужда да прочета, или да споделя мнение и съвети...

[Таня]

Pдравейте,

Не съм чела въпросната книга, но ще споделя собствения си опит и наблюдения.

"Имат си мама и татко дете

и за детето си грижат се те.

Гледат го , сякаш е цвете в саксия,

всичко поднасят му те на тепсия."

Действително , в момента се раждат много умни деца- напреднали души. До година- година и половина душата не е преминала в състояние на забрава на миналия си опит. Така, чрез бебето тя манипулира родителите, като ги заставя да позабравят малко собствения си егоизъм и да проявят Божествената си същност, да изявят Любовта си. Бебето плаче, капризничи, разболява се, иска непрекъснато внимание.

С израстването си малкото дете става все по- взискателно към вниманието на родителите си , бабите и дядовците си. Всички те му се разват много и се занимават с него непрекъснато, учат го с много любов и нежност, най- вече да се изявява. Всички те го обгрижват с много любов и внимание, подчиняват се на всяко негово желание и по този начин го разглезват , правят го капризно, но му помагат по този начин по- лесно да усвоява всичко.

Тъй като и родителите първите една две години са все още влюбени и по- внимателни едни към други, те се грижат за малкото си детенце всеотдайно.

По- късно, техните отношения започват да поохладняват, те започват да се карат, да прехвърлят грижите по отглеждането на детето си един на друг. Започват да не отделят достатъчно внимание на своето "цвете" и то започва да реагира по съответния начин, започва да нервничи и да върши това , което вършат родителите. В първите години малкото дете е като попивателна. Забелязва и запомня всичко, каквото вършат по- възрастните от него.

За зараждането на агресията в детето допринасят и филмите и предаванията по телевизията. Твърде много насилие има във всеки филм- дори и в детските. А съвременните деца израстват пред телевизора. Най- лесно е на родителите да оставят детето пред телевизора, за да могат да се занимават със собствените си нужди и удоволствия.

Освен това съвременните деца се хранят изключително много с месо. Още от малки на децата се дават изключително много колбаси и храната е предимно с месо. Плодовете и зеленчуците са на второ място.

Неподчинението на малкото дете е именно , за да накара родителите си да се грижат повече за него, да го обичат, а и те да се обичат взаимно.

Когато любовта в семейството не се изявява, тогава детето проявява своя "авторитет", става разсеяно, не иска да се подчинява, става свръхнапрегнато. Това се получава най- вече поради продължителното гледане на телевизия, тъй като родителите стоят до късно и за да не им пречи, го оставят да гледа предаванията , докато заспи, но поради възбудата и нервното напрежение, то трудно заспива и спи твърде малко за годините си.

Всички тези състояния са зов за внимание и любов.

"Децата са най- добрите възпитатели на родителите"-казва Майка Тереза.

[Донка]

Неподчинението на малкото дете е именно , за да накара родителите си да се грижат повече за него, да го обичат, а и те да се обичат взаимно.

Това доскоро беше правило в детската психология. Напоследък наблюденията ми над Новите деца (7-10 г., с които ми се случва да работя) показват кардинално отклонение от него. На пръв поглед ефектът - неподчинение - е еднакъв. Мотивите, обаче, са качествено различни по произход.

Това, за което говори Таня, ние наричаме за краткост "референтна група" Т.е. - хората, чиято ценностна система, поведение и отношение, оказва решаващо влияние върху формирането и развитието на личността и мотивите на нейното краткосрочно и дългосрочно поведение. Класическите референтни групи са - семейството, връстниците, колективът...

Новите деца като че ли нямат референтна група . Те не се влияят от одобрение, признание и внимание, не се стараят да го получат, защото някак осъзнават обективната си ценност. За възрастни със закостеняли принципи на възпитание те са "неуправляеми", защото при тях не работи изпитаната практика за опитомяване, наречена "морковът и тоягата". Когато се отказах от нея, проблемът с "неуправляемите" ми ученици отпадна.

Сега се опитвам да бъда по-голямата им приятелка и да приемам света през техните очи, да говоря на техния език. Те усещат моето уважение към тях и ме "присъединяват" като помощник и "стабилизатор" на поведението си .

[Венцислав_]

Аз простичка алтернатива ще дам...

Да, напреднали дучи са и знаят защо сега се раждат...

Обаче и като вече въплътени, са белег и на деградиралия човек, с преобърнати ценности и непонятност за Отца си... Какъв сблъсък ги очаква и дали ще имат възможност за избор във века на Избора?! Отговорността и на земните родители обаче е огромна, а има алтернативни мнения по въпроса, признавам, възникнали от повдиганата нравственост, но недобре интерпретирана... Дано Светлината е тях - децата!

[Таня]

Съгласна съм и с Донка и с Венци и затова мисля, че ще е много уместно да цитирам притчата за Сеяча от Евангелието на Лука, глава 8, от 4 до 15 стих

4.А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:

5.излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна падаха край пътя и бяха потъпкани, и птичките небесни ги изкълваха;

6.а други паднаха на камък и, като поникнаха изсъхнаха, защото нямаха влага;

7.други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;

8.а други паднаха на добра земя, и като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика:който има уши да слуша, нека слуша!

9.А учениците му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?

10.Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.

11.Тая притча значи: семето е Словото Божие;

12.а това , що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;

13.а това що падна на камък, са ония, които, когато чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;

14.а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;

15.а това, що падна на добра земя, са ония, които като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

[Синева]

Децата на новата раса!?

В тях е нашата надежда.Дано те бъдат будни,че да можем и ний заспалите да се пробудим покрай тях.

[Багира]

След като се изразих доста негативно за книгата "Децата на новото хилядолетие" , при това, струва ми се, съвсем аргументирано, размишлявах, а и любезната Съдба ми предостави нов материал за анализ. Всъщност напълно е възможно да има нова група деца. Като че ли се убеждавам все повече в това. Не, не считам, че са екстрасенси, или ясновидци, или мъдреци- в по- голяма степен от всички други деца във всички други времена. Но със сигурност не понасят авторитарен подход, независимо от възрастта си, при това. Доста деца не харесват авторитарния подход - по принцип, измислят безброй начини да се преборят с него, но Тези- съвсем го отхвърлат. Определено могат да се посочат основателни и много по- прозаични причини за получаването на този ефект, доста по- обикновени от влияния на Нова ера, поява на нова раса, сбъдване на предсказания и т.н. От друга страна, явно има универсални начини за ефективно общуване с деца- валидни за всички времена, за всякакви групи. Явно към тях могат да се причислят: 1. Общуване на сърце със сърце- тук се ходи по много тънко острие, молекула лицемерие ще опропасти всичко и ще нанесе тежки поражения; 2. Пълен отказ от идеята да се моделира детето, да се вкара в калъп, в схема; максимален стремеж да се създадат условия - това, което е заложено в детето да се развие, при това- когато трябва; 3. Ясни, логично основани, точни и еднакви правила за детето и възпитателя. Сигурно може да се изброят и още, но сега се сещам за това