Guest aorhama Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 (edited) Капка съм, а Ти - Океан без граници. Нали Ти някога така ми каза, че мога да Те побера единствено в смирението свое? Нали Ти някога така ми каза, че кротостта е майка на героите от Твоя Благороден Род? Капки сме, изстреляни като куршуми, побеснели в устрема към личната си цел. И не умеем да се сливаме... Духовност - това пък какво значи, според Теб? Ти цел не си, защото ЦЯЛ СИ. Върни ни пак в обятията Си, Океан на Любовта, че без теб ще се самоизбием. Редактирано Юли 13, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 13, 2008 Доклад Share Добавено Юли 13, 2008 Ние трябва да вземем за основа на живота следния принцип: Ако се стремим да любим БОГА, въпросите на нашия живот са разрешени; ако се стремим себе си да любим, или другите да ни любят, въпросите на живота ни ще останат всякога неразрешени. Единственото разрешение на въпросите се заключава в това – да любим БОГА, да любим Божественото в себе си. Само по този начин ще дойдем до истинското, до правилното разрешаване на въпросите. “Да изпълня”, стр. 118; 77 ........ Когото и да обичате, вие трябва да излизате от принципа, че вие обичате БОГА и затуй обичате хората, а не защото обичате хората, затова обичате БОГА. Сега туй е новото схващане. “Религиозни и духовни хора”, стр. 216; 183 ........ Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и Любовта. “Разлика между физическата и Божествената Любов”, стр. 5; 205 Петър Дънов-"Окултни принципи и закони"; том 1. Мисля, че доста се писа и в други теми на форума за човешкия егоизъм. Но не всеки може да се самооцени вярно в тази посока. Според мен, там започва проблемът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юли 16, 2008 Доклад Share Добавено Юли 16, 2008 Eгоизмът... "Човешката любов е патологична" Човешката любов е нещо прекрасно - любовта на човека към "неживата" природа, любовта на човека към животните, любовта на човека към другите хора, което като цяло е равно на Любов към Бог. Човешката любов е лекарството за човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм пък е моторът, който ни задвижва. Ако не сме егоисти, няма да СМЕ. Ако нямаме желания и стремежи, нямаме и път. В този момент ние сме хора, значи точно това трябва да бъдем. Тук сме, където трябва да бъдем. И сме такива, каквито сме. Да се стремим към някакви духовни върхове, означава да се отричаме от себе си, каквито сме. Да се отричаме от "човешката" си любов, за да обичаме Бога, е безумие, защото така или иначе всяка любов, която изпитваме, идва от Бог. Напоследък си мисля, че трябва повече да живеем и по-малко да мислим (и пишем) за живота, за смисъла, за любовта. Ако беше достатъчна съзнателната оценка на понятията, нямаше да има нужда да се раждаме в тези физически тела, нали Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 16, 2008 Доклад Share Добавено Юли 16, 2008 Eгоизмът... "Човешката любов е патологична" Човешката любов е нещо прекрасно - любовта на човека към "неживата" природа, любовта на човека към животните, любовта на човека към другите хора, което като цяло е равно на Любов към Бог. Човешката любов е лекарството за човешкия егоизъм. Човешкият егоизъм пък е моторът, който ни задвижва. Ако не сме егоисти, няма да СМЕ. Ако нямаме желания и стремежи, нямаме и път. В този момент ние сме хора, значи точно това трябва да бъдем. Тук сме, където трябва да бъдем. И сме такива, каквито сме. Да се стремим към някакви духовни върхове, означава да се отричаме от себе си, каквито сме. Да се отричаме от "човешката" си любов, за да обичаме Бога, е безумие, защото така или иначе всяка любов, която изпитваме, идва от Бог. Напоследък си мисля, че трябва повече да живеем и по-малко да мислим (и пишем) за живота, за смисъла, за любовта. Ако беше достатъчна съзнателната оценка на понятията, нямаше да има нужда да се раждаме в тези физически тела, нали Това, което си написала е чудесно и звучи много красиво. За мен беше удоволствие...Но все пак смисълът на "Човешката любов е патологична" е , че тя е такава, защото е променлива - днес те обичам, а след време любовта ми се изчерпва; условна е - обичам те, ако отговаряш на известни критерии, но ако се разочаровам от теб - вече не те обичам; или обслужва човешкия егоизъм - напр. обичам своето дете безумно, но към чуждото дете мога да проявя и недотам ласкаво отношение понякога и т. н... Божествената любов - справка: I Послание към коринтяните 13 гл.: "...любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада" - та божествената любов е постоянна и безусловна. В сравнение с божествената любов - като мяра - човешката любов е патологична... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 16, 2008 Доклад Share Добавено Юли 16, 2008 За егоизма е говорено много, включително и в този форум. В повечето учения се говори за единството и взаимосвързаността на всичко съществуващо, за постигането на единение със всичко останало. Това от една страна е вярно, но мисля че не трябва да се стига до извода, че чувството за обособеност, индивидуалност може да бъде преодоляно (освен временно в периодите на пралая). Чувството за обособеност е пряко свързано със съзнанието; където има съзнание, има и форма, обособяване. Егоизмът е нарушаване на нормалното, естествено отношение съществуващо между човека и неговото обкръжение, излизане извън законно полагащата му се позиция. В крайна сметка егоизмът води до (само)изолиране, до прекъсване на връзката с висшето - източник на енергия и възможности (т.е. свобода). По аналогичен начин може да се разсъждава за егоизма и в национален, расов или планетарен мащаб. Според доста източници със своя егоизъм хората държат цялата планета в изолирана позиция спрямо Космоса, т.е. създава се атмосфера пречеща на определени космични енергии да достигнат до планетата. В Космоса нисшето винаги се подчинява на висшето. Това дава възможност на висшето да извиси и трансформира, да привлече нисшето към себе си. Обратното е невъзможно. Висшето няма да слезе от своя собствен план. От него то упражнява своето влияние, което нисшето трябва да приеме за да го постигне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eco World Добавено Юли 30, 2008 Доклад Share Добавено Юли 30, 2008 (edited) "Човешката любов е патологична" Във всяка човешка дейност човек натрупва опит само като действа! Може да грешим в опитите си да обичаме, но въпреки това трябва да продължаваме да се опитваме. Представете си че вляза в един воден басеин, в морето например - брегът е далече, почти не се вижда, дъното също, как да постъпя - да плувам или да се откажа? Ще приема реалността и ще плувам спокойно към спасителния бряг. Нима ще се страхувам, че ще нагълтам малко горчиво-солена морска вода през време на плуването ми към брега? Това е наистина една аналогия, но така и така сме нагазили в този живот - сега имаме шанс да се опитаме да плуваме, да се научим да плуваме, да регулираме дишането с движенията си в синхрон, който не ни изморява, нито води до схващане на мускулите ни. Животът е една прекрасна възможност - защо да я пропускам? Редактирано Юли 30, 2008 от Eco World Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 30, 2008 Доклад Share Добавено Юли 30, 2008 Представете си че вляза в един воден басеин, в морето например - брегът е далече, почти не се вижда, дъното също, как да постъпя - да плувам или да се откажа? Кой нормален човек ще се замисли да потъва, като има възможност и способности да плува?!? Това се зачудих аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 защото е променлива - днес те обичам, а след време любовта ми се изчерпва; условна е - обичам те, ако отговаряш на известни критерии, но ако се разочаровам от теб - вече не те обичам; или обслужва човешкия егоизъм - напр. обичам своето дете безумно, но към чуждото дете мога да проявя и недотам ласкаво отношение понякога и т. н... Божествената любов - справка: I Послание към коринтяните 13 гл.: "...любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада" - та божествената любов е постоянна и безусловна. В сравнение с божествената любов - като мяра - човешката любов е патологична... Всичко това са клишета. Защото божествената любов със сигурност е нещо обективно съществуващо, но тя ще е субективна докато се осъзнава от собствените ни личности и ограничените ни човешки сетива. От друга страна, човешката любов е в процес на развитие - от чист егоизъм до божествена любов, обхваща целия този диапазон - и всеки от нас е някъде по пътя. Аз мога да говоря, разбира се, само за себе си, и мога да кажа, че няма по-голяма болка от това да изпитваш непроменлива и безусловна любов към някого - да продължаваш да обичаш независимо от това, което се случва, независимо от това, което ти причинява другия човек, да не можеш дори да го намразиш, за да се оттласнеш от тази болка. Тоест, любовта си я има и тя е независима, защото не зависи от това какво получаваш от другия, в същото време я има и болката на Егото.... та така, всеки на своята пътечка, със своята любов... Божествената любов е един прекрасен идеал, но до нея ще стигнем чрез човешките си любови.. като му дойде времето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 няма по-голяма болка от това да изпитваш непроменлива и безусловна любов към някого - да продължаваш да обичаш независимо от това, което се случва, независимо от това, което ти причинява другия човек, да не можеш дори да го намразиш, за да се оттласнеш от тази болка. Ако има болка, значи още не е Божествена любовта - все още е зависимост. Болката е причинена от това, че не получаваме човешката любов във вида, в който я очакваме - т.е. причинява я Егото, а не любовта. Изпитано. Много години. Накрая бях започнала да си мисля, че който не изпитва болка, не обича истински... Когато се укроти и смири Егото - т.е. няма условия, за да се чувства щастливо и спокойно, няма очаквания и претенции към себе си и другите - болката изчезва. Божествената любов е спокойствие и радост. Може да съществува и като любов между двама и между повече хора. Обичаш и се радваш на човека независимо къде е и с кого е и какво прави... Малко по-сложно е да се усети любовта и щастието, когато другият не е щастлив по някаква причина... Но това е друга тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 Да, обикновено "човешката любов е патологична", защото тия, които се обичат, са половинчати същества и се вкопчват един в друг като удавници. Проблемът е, че и двамата не могат да плуват и вместо любовта да ги извиси, както трябва да бъде, тя ги повлича към дъното, както често се случва. Егоистичната ни природа ни прави половинчати, непълноценни същества, защото тя ни капсулира и ни откъсва от Цялото, от Източника на Живота, на Любовта. Затова се превръщаме в бедняци, които гледат да се докопат до другия, за да вземат нещо от него, за да го ограбят. Това е прийом на Черната ложа, при който ти си важният, а не другият - другият се превръща само в обект за експлоатация, който е принизен до степен да задоволява само твоите желания и капризи. Докато Белият Брат ще дойде при теб не с идеята да вземе нещо от теб, да те използва, а с чистосърдечното желание да ти помогне, да ти дари, според възможностите си, онова, от което се нуждаеш. И наистина - прави са тези, които твърдят, че "по - блажен е не този, който получава, а който дава!" Няма по - голямо щастие от това да виждаш сълзи на щастие в очите на хората! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 Да, от егото е, но колкото и да си смирим егото, човеци сме все пак. Лесно е да се каже, това не е любов, а зависимост. Болката, за която говори maggee, е от това, че човек има желание да бъде заедно с човека, който обича; и това най-добре може да го каже някой, който в момента е сам. Това желание е нормално. А ако въпреки него човек има желание и сили да остави обекта на любовта си свободен - ами на сегашния ни етап на развитие това си е едно добро постижение според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 Болката на егото може да е начало на развитие - но само когато се осъзнава, че е болка на егото. Много по-лесно е отговорността да не падне върху собствения недоимък на хармония, а да бъде прехвърлена върху някого или нещо... И тогава следват нови кръгове на ада! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 Да, човеци сме и ни се случват човешки любови, но те не са едностепенни и не са съпоставими. Сещам се за нещо, което пише Лазарев (ще цитирам по спомен). Той казва, че има 13 степени любов, а човекът може да изпитва любов до 10 степен. И че може да понесе без проблеми (създаване на зависимост) любов от степен, който е приблизително наполовина от максимално високата степен на любов, която може да понесе. Така че, ако можем да понесем без да се привързваме любов от 2 степен, не значи че можем и от 5 или 7... Това че досега сме се справяли с любовните си отношения, не значи, че утре няма да ни се случи такава любов, която да ни постави пред голям проблем. И го казвам с абсолютна сигурност, защото моят опит го доказва. Всеки следващ мъж в моя живот се доближава все повече до това, което аз ценя у мъжете, и всяка следваща любов е все по-силна - чувствата градират. Последната ми любов осветли в мен страни, които дори не бях подозирала у себе си - те се проявиха в конкретния контекст. Така че, живеейки прекрасно и в хармония с човека до себе си, въобще не можем да сме сигурни, че в утрешния ден няма да ни споходи любов, която да разбие представите ни за самите нас на пух и прах. Да, от егото е, но колкото и да си смирим егото, човеци сме все пак. Лесно е да се каже, това не е любов, а зависимост. Болката, за която говори maggee, е от това, че човек има желание да бъде заедно с човека, който обича; и това най-добре може да го каже някой, който в момента е сам. Това желание е нормално. А ако въпреки него човек има желание и сили да остави обекта на любовта си свободен - ами на сегашния ни етап на развитие това си е едно добро постижение според мен. И аз мисля, че е нормално да се стремим към човек, който обичаме - ако не беше, нямаше да има два пола, нямаше да изпитваме любов. А любов получаваме толкова, от колкото можем да се откажем. Малката любов изисква малки жертви, голямата любов - големи. Така че, нека да имаме малко по-уважително отношение към човешката любов.. докато сме в човешки тела с човешки сърца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 Всеки, който се е докоснел до Божествената Любов, не би се върнал към човешката, която ни прави зависими и слаби. Разбира се, преди да се достигне Божествената е дабре да се усвоява човешката, защото и тя учи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 Всеки, който се е докоснел до Божествената Любов, не би се върнал към човешката, която ни прави зависими и слаби. Разбира се, преди да се достигне Божествената е дабре да се усвоява човешката, защото и тя учи... Няма човек, който да не се е докоснал до божествената любов - ние всички носим Бог в себе си, всеки е изпитвал моментите на вдъхновение, полет на душата, любов към всичко и всички... Не успявам да задържа това състояние за постоянно, но поне през половината от съзнателния си живот - да. Част от него е и любовта към хората, човешката любов. Аз съм човек, обичам другите човеци - значи любовта ми е човешка, в същото време нося частица от Бог - значи любовта ми е и божествена. Всъщност, всяка човешка любов е божествена. Защо ми е да деля на части нещо, което е единно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 1, 2008 Доклад Share Добавено Август 1, 2008 Всеки, който се е докоснел до Божествената Любов, не би се върнал към човешката, която ни прави зависими и слаби. Разбира се, преди да се достигне Божествената е дабре да се усвоява човешката, защото и тя учи... "Този, който не е минал през човешката любов, никога няма да се докосне до божествената." - думи на Дънов Когато стана бог, ще обичам по божествения начин. Сега съм човек и умея това - да обичам човеци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 10, 2010 Доклад Share Добавено Юли 10, 2010 Учителят, в "Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта" - "Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. " Това, което вие наричате любов на земята, не е никаква любов. То е привидна любов. Когато човек има една правилна физическа любов, той има здраво, отлично тяло, добре организирано. Когато има реална любов, неговото сърце е отлично. Той не знае, какво нещо е скръб. Той е оптимист и всичко му върви наред. Когато има в себе си идеална любов, той е гениален човек с отличен ум. Хората на идеалната любов са гениални, талантливи хора. Те са всичко в света. Казвам: Ако искате да се подигнете, вие трябва да се стремите към тези три вида любов. Бог се проявява чрез личната любов. Бог се проявява чрез реалната любов. Бог се проявява и чрез идеалната любов. Когато ние изпълним закона Му по правилата на материалната любов, Той ни възнаграждава, като ни дава едно здраво тяло. Когато изпълним закона Му по правилата на реалната любов, Той ни дава едно отлично сърце. Когато изпълним закона Му по правилата на идеалната любов, Той ни дава един гениален ум. Някой иска да бъде гений. Всеки може да бъде гений, ако има в себе си трите вида любов. Имате ли в себе си трите вида любов, вие ще бъдете щастливи... ... От мое гледище, правоверен човек е онзи, който обича физически, реалистически и идеално. Само този човек може да бъде правоверен, само той може да бъде светия. Вие говорите за светиите, но не разбирате тяхната любов. Престъпната любов е само физическа. Следователно, когато физическата любов не е подкрепена от реалистичната и от идеалната, тя е престъпна. Тя е едностранчива любов. Това всъщност не е любов. Когато физическата любов е свързана с реалната и с идеалната, това ние наричаме Божествена любов, която осмисля нещата... ...Всеки, който не разбира Писанието, ще каже, че праведните ще просветнат след хиляди години. Не, всеки човек трябва да просветне, не за в бъдеще, но още сега. Още сега трябва да просветне. Тази предпоставка, че за в бъдеще праведните ще просветнат, трябва да се махне. Тя е отживяла своето време. Тази подложка, която досега сме имали, трябва да се махне. Друга подложка трябва да имаме. Друга подложка трябва да се постави сега. Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов. Тя е стимулът. От човешката любов се е родило всичко това, което сега имаме. Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. Не е лоша тази любов. На времето си тя е била на място. Но сега човешката любов не е на мястото си. Представете си една малка рекичка, която е карала една малка воденичка. При малката воденичка тази рекичка е на мястото си. Тя изкарвала, мляла много добре брашното, житото си. Но при една голяма воденица от 12 камъка тази вадичка, тази рекичка не е на мястото си. Голяма река е нужна... ...Когато някой слуша, че няма Господ в света, той се радва, казва: „Добре, че няма Господ в света, да няма кой да ни контролира.“ Каквото направиш, все ще мислиш за Господа. Все ще те питат не те ли е страх от Господа. Това е една крива детинска идея. Те не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която няма смисъл. Бог, любовта, е основа на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Три проявления има Бог. Бог е нещо материално, Бог е нещо реално и Бог е нещо идеално. Идеалното излиза от реалното, а реалното от материалното. Тъй трябва да схващаме нещата. Колкото по-упорит и по-своенравен става човек, толкова по на големи изпитания го поставят.... .. Казвам: Сегашните възгледи на хората трябва да се изменят. Това не значи, че старата основа, върху която досега сме живели, трябва да се изхвърли. Изобщо, ние нищо не изхвърляме. Обаче, ние трансформираме нещата. Човек трябва да знае как да ги трансформира... ... Казвам: В света иде една нова епоха, в която ще царува една нова любов. В сегашния свят ще се материализира реалната любов. Когато Христос дойде на земята, с него постъпиха по чисто материалистически съображения. И затова Христос пита: „Когато Син человечески дойде втори път на земята, ще има ли достатъчно вяра между хората,“ т.е. ще има ли достатъчно хора, които да Го приемат тъй, както реалната любов изисква, или ще постъпят по правилата на материалната любов? Ние знаем какви са последствията на материалната любов. От две хиляди години светът върви все по правилата на материалната любов, но виждаме последствията на тази любов. Вие познахте Христа донякъде с материалната любов. Но ако сега не можете да го познаете с реалната любов в душата си, вие нищо няма да постигнете. Вие трябва да го познаете реално и след това в душата ви да се роди стремеж към идеалната любов. Когато възприемете идеалната (любов) в душата си, вие ще се намирате в състоянието на нирвана, което, според индусите, се счита като сливане на душата с Бога. Сега, за да ви стане мисълта по-ясна, казвам: Ако живеете във физическия свят, вие ще разберете надеждата. Като живеете в духовния свят, ще разберете вярата. Като живеете в Божествения свят, ще познавате любовта. Вярата е форма на любовта, а надеждата е форма на вярата. Мнозина мислят, че като дойдат до идеалната любов, ще се изгубят. Не, тогава именно ти ще познаеш, че си човек. Когато трите вида любов едновременно функционират в човека, тогава той ще познае, какво нещо е човек. Тогава той ще разбере какво нещо е човешкото сърце, човешкият ум, човешката душа и човешкият дух. Само тогава можете да разберете какво велико нещо е човекът. Тогава вие няма да гледате на хората с презрение, както сега гледате. Ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега виждам. Глупав бях едно време, но сега имам знания. Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, но сега съм в светлина.“ Когато трите вида любов започнат да функционират едновременно в тебе, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: „Ще минете от смърт в живот.“ Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действуват и трите вида любов: материалистическа, реална и идеална. Когато тези три вида сили на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят действуват едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате, как ще се спаси съвременният свят, казвам: Съвременният свят може да се спаси само по този начин, а именно като приемат всички хора в себе си и трите вида любов и ги оставят свободно до функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота. Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще разтопи всички ледове и снегове и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи; светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си трите вида любов. Ако вие имахте тази любов в себе си, бих направил един опит с вас. Но ако сега бих рекъл да направя този опит, всички бихте фалирали. „Праведните ще просветнат.“ – Кога? – Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее реалната любов, и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 11, 2010 Доклад Share Добавено Юли 11, 2010 Който прилага Божественото учение, светия може да стане. Той живее в Любовта. Вижте какво правят двама млади, които истински се обичат. Те са вдъхновени, с отворени и засмени лица, щедри, готови на всякакви жертви за доброто и великото в света. Те имат еднакви разбирания за живота, поради което не се натъкват на противоречия. Дойдат ли до противоречията, те се връщат назад, в областта на личния егоизъм. Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията си, за да знаете в кой живот се намирате: в материалния, в духовния или в Божествения. Който влезе в Божествения свят, съзнанието му се разширява. Той минава от състоянието на гъсеница в състоянието на пеперуда, т.е. от ограничителните условия в свободния живот. Ако мисли, че е влязъл в Божествения живот, а не успява, човек е на крив път. Може той сам да не е причина за неуспехите си, но трябва да знае, че има нещо, което го спъва. Той не е ликвидирал още със старите си връзки. Трите живота Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Юли 11, 2010 Доклад Share Добавено Юли 11, 2010 Егото, та егото. Кво го мислите толкова. Егото е това- мисъл. То е нищо, което сме превърнали в нещо и колкото повече го мислим, толкова по-голямо го правим. Затова спрете да мислите за егото- то не съществува. То е инструмент в главите ни. Отправна точка, репер. Помага ни да се ориентираме. Нашето минало. Когато искаме да отидеме някъде, имаме цел, посока или търсиме нещо, егото е точката зад нас, то е миналото. Пред нас е целта, тя е нашето бъдеще. Ако свържем двете точки, егото и целта, се получава пътя който трябва да извървим. Ако се свържем само с егото (мислим за миналото) се въртим във кръг, циклим. Така става когато човек се движи от мисълта си. Иска се много усилие и вяра да свържеш правилно точките. Много малко хора успяват. И колкото по-големи цели си поставяте, по-голямо ще е егото, за да може да ни отведе до целта. Затова се водете от чувствата си, това е един добър път. Чувствата са думите на душата, чрез тях тя ни говори. Никога не ни лъжат, те са пряко следствие от нашето битие. Чувстваме се нещастни, значи битието ни е мизерно. Чувстваме се тъжни, значи сме забравили за любовта. Чувстваме се мизерни, значи сме забравили да даваме. Ето така чувствата ни показват, как сме ограничили нашата душа. Момент след момент. Знайте че чувствата немогат да се променят, но може да промением битието си. Тъжни сме, засмейте се. Мизерни сте, давайте. Нещастни сте, радвайте се на живота, Благодарете че има толкова много. И забравете за егото, то е минало, не се вкопчвайте в него, пуснете го да си иде . Усмивки на всички. :) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 11, 2010 Доклад Share Добавено Юли 11, 2010 (Нисшето) его е навик, а не мисъл. Наистина, ограничавайки се с едни и същи мисловни модели, можем да превърнем в навик и мисленето, но същото може да стане и с чувствата, а и със стремежите ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 11, 2010 Доклад Share Добавено Юли 11, 2010 Егото, та егото. Кво го мислите толкова. Егото е това- мисъл. То е нищо, което сме превърнали в нещо и колкото повече го мислим, толкова по-голямо го правим... И забравете за егото, то е минало, не се вкопчвайте в него, пуснете го да си иде . Егото не е нещо, което ще си отиде само, "ако не го мислим"... Тъкмо напротив - трябва да го мислим и да го развием до гениалност, това его... То нито е нещо лошо, нито е нещо случайно, а е строго необходим етап в развитието ни...Въпросът е - егоизмът и егото у нас - да бъдат осъзнати... Само така те ще могат да бъдат поставени под контрол, което е и целта, в практичен аспект... Всички, до един, ще минем през егоизма ( респ. - и през неговия най-висш стадий - гениалността), преди да влезем в Света на Любовта...Въпросът е не толкова къде сме - в егоизма си, или в милосърдието си , разгледани като етапи в Пътя , (а не като преходни явления - днес съм така, а утре - обратно) , а по-скоро - даваме ли си ясна сметка, съзнаваме ли - на какъв етап от Пътя сме и дали не се заблуждаваме, вземайки желаното за реално... Егото е експерт по самозаблуди, а ние лесно му се доверяваме... Защото, там, в Божието Царство, няма да ни пуснат, ако сме глупави...Там едно самоотречено гениално его е "входен билет"... Там ще търсят да видят мъдростта ни и според нея - ще ни приемат... erendil и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 11, 2010 Доклад Share Добавено Юли 11, 2010 Егоизмът днес съществува навсякъде. Лошото на егоизма седи в неразбиране отношенията на нещата, които съществуват, както и между мислите, желанията и постъпките, които сега съществуват. Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 12, 2010 Доклад Share Добавено Юли 12, 2010 Мисля че е добре да се опитаме да разгледаме егоизмът (така наречен) отделно от любовта и да не ги свързваме или смесваме. Егоизмът, егоцентризмът и т.н. са етапи от мисленето по скоро. Нашето мисловно развитие претърпява промени през целия живот. Стига до различни нива, като не зачертава за винаги преживените и вече усвоени нива на мислене. Взаимообвързаността на мисловните етапи е важна и задължителна за правилното развитие. Какво имам предвид: Група "изследователи на човешкото мислене" го разделят на две нива мислене от първи ред и мислене от втори ред. Според тях мисленето от втори ред е проявено от много малко хора на Земята, но то съществува и нашите стремежи са натам все още обаче масата хора се лутаме из шестте нива от мисленето от първи ред и всеки стигнал до по- високо ниво се опитва да отрече по- ниските, което е напълно погрешно и води, както те казват, до автоимунно заболяване на мисленето, защото целта на мисленето от втори ред е да се обхванат всички шест нива и да се работи едновременно с всичките. Първото ниво на мислене те са определили като бежово- архаично инстиктивно - първично оцеляване- храна,топлина, секс- безопастността е приоритет- отделният Аз почти не съществува. Формира се в групи за оцеляване- първичните общества, новородените, жертвите на Алцхаймеровата болест, психично болните бездомни, гладуващите маси. Статистиката е: 0.1% от възрастното население, 0% сила лилавото- магическо-анимистичното ниво- анимистично ниво на мислене. Вярата в проклятия, магии, благословии, магически сили и духове- семейните ритуали, магическите етнически вярвания, силни са в Третия свят, уличните банди, спортните отбори, корпоративните "племена"- 10% от населението, 1%сила. червено- силни божества- първата проява на Аз-а. Отделен от племето- могъщ, импулсивен, егоцентричен, героичен. Основата на феодалните империи- власт и слава, заплахи и хищници.Завладява, надхитрява, доминира, наслаждава се на Аз-а в най- пълна степен без съжаление или разкаяние. Бунтарското юношество, граничния манталитет, феодалните царства, авантюристите, дивите рок звезди- 20% от населението, 5% сила. синьо- конформистко управление- животът има смисъл, посока и цел, като резултатите се определят от всемогъщ Друг или ред. Справедливият ред определя, поведение, принципи, правила- правилно- грешно. Нарушаването на кодекса или правилата носи сериозни последствия, дори вечни, а обратното -награди. Основа на античните народи. Соц. йерархиите, импулсивността се контролира чрез вината. Подчинение на господството на реда, често с религиозен характер. къде?- пуританска Америка, Конфуциански Китай, Дикенсова Англия, рицарските кодекси, благотворителността, ислямския фундаментализъм, момчета и момичета скаути, патриотизма- 40% от населението, 30% сила оранжево- научните постижения- на тази вълна Аз-т избягва стадното мислене на синия и търси истина и смисъл в индивидуалистичните термини. Светът е рационална и добре смазана машина, с естествени закони, които могат да се ноучат, овладеят и използват за собствени цели. Светът е шахматна дъска, на която се играят мачове и победителите печелят превъзходство за сметка на губещите- пазарните съюзи, манипулирането на природни ресурси за сметка за сметка на собствени стратегически печалби. Къде?-просвещението, възникващата средна класа по света, козметичната индустрия, ловуването за трофеи, колониализма, модната индустрия, материализма, либералния личен интерес- 30% от населението, 50% сила. зелено- чувствителен аз - общностно, човешко свързване, екологична чувствителност, работа в мрежа. Човешкият дух трябва да се освободи от алчността, догмата и разкола; чувствителността и грижовността изместват студената рационалност; милеене за Земята, живота. Проницаем Аз, Аз на взаимоотношенията, групово свързване. Ударение на диалога, взаимоотношенията. Основа на колективните общности. Къде?- дълбоката екология, постмодернизма, холандския идеализъм, хуманистичната психология, канадското здравеопазване, теологията на освобождението, въпросите за човешките права, екопсихологията и др. До тук с първо ниво на мислене. С тези шест нива работим в момента. Да кажем, че тук в тези форуми сме събрани хора които работим в по- голямата си част със зеленото ниво ( поне аз така го виждам), т.е. преминали сме и виждаме останалите пет нива, но все още сме част от всички нива и всъщност не трябва да спираме да бъдем, а да се научим да работим балансирано с всички тях. И го правим, но реално се опитваме несъзнателно да ги отречем и в голямата им част ги наричаме егоизъм. А нима ще оцелеем физически, ако го няма в нас бежовото ниво? Или ще успяваме дя сме колектив и да разбираме ученията, ако не работим със синьото ниво? Или ще можем да сме индивидуалисти без оранжевото ниво? Второто ниво мислене са жълто- интегративно и тюркоаз- холистично, в тях можем да преминем само ако успеем да работим с всички шест нива на първото мислене. В момента се наблюдава "автоимунното заболяване" на мисленето, за което споменах, при което различните нива се обръщат срещу другите, опитвайки се да наложат превъзходство. Съзнанието от втори ред обаче възниква от богатия фонд зелени ( а понякога и оранжеви), така че аз съм оптимист. Мисля че повечето хора които познавам ще ми "помогнат" и заедно ще преминем във второ ниво мислене. Като осъзнаем (това за което става въпрос в тази тема), че егоизмът не е нищо повече от етап на преминаване и той не трябва да се отрича, подтиска или заклеймява, не трябва да се бори, а да се ползва, разбира и наблюдава. Егоизмът няма общо с любовта. Нейната проява на различните нива е различна и там любовта не е различна, правилна, неправилна или егоистична, а просто Е. Егоизмът я ползва по начина по който му позволява съответното ниво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Юли 13, 2010 Доклад Share Добавено Юли 13, 2010 Егото, та егото. Кво го мислите толкова. Егото е това- мисъл. То е нищо, което сме превърнали в нещо и колкото повече го мислим, толкова по-голямо го правим... И забравете за егото, то е минало, не се вкопчвайте в него, пуснете го да си иде . Егото не е нещо, което ще си отиде само, "ако не го мислим"... Тъкмо напротив - трябва да го мислим и да го развием до гениалност, това его... То нито е нещо лошо, нито е нещо случайно, а е строго необходим етап в развитието ни...Въпросът е - егоизмът и егото у нас - да бъдат осъзнати... Само така те ще могат да бъдат поставени под контрол, което е и целта, в практичен аспект... Така е, ама не е така. Защото кажеш ли на човек, опознай егото си и той се потапя в него. А ако си в една тъмна стая, пълен мрак, какво ще направиш? Ще започнеш да разучаваш в тъмното ли нещата- "опип-ум" или ще пуснеш светлината да влезе? Та по този начин, докато опипваш ума си, това така- онова така, нищо няма да се получи, човек се вкопава и затъва повече, това е смърт. Нужно е да се пусне светлината, дори и свещ да е. Да освети всичко, колкото и слаба да е. Да чете книга човек, да се моли, да обича, тъмнината сама ще си иде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 13, 2010 Доклад Share Добавено Юли 13, 2010 Нужно е да се пусне светлината, дори и свещ да е. Да освети всичко, колкото и слаба да е. Да чете книга човек, да се моли, да обича, тъмнината сама ще си иде. И аз казвам същото нещо - нужно е да се пусне светлината... Тя ще свърши останалото; т.е. - човек ще види на светло дереджето си и ще се поправи... Никой не е казал - да се работи на тъмно... На тъмно се спи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.