17. Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

[Креми (късметче)]

Moлитвен наряд за начало:

Псалом 91 - молитва;

Благата песен - песен

Да бъде името Му благословено - формула;

Беседа: Духът и плътта. Приливи и отливи в живота.

Mолитвен наряд за край: Господнята молитва

Тия два закона на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света. Единият закон – на подобието – е закон на Небето, другият закон – на противоположностите – това е законът на Земята, на органическия свят, на плътта.

Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш или, в научна форма казано, да излезеш от закона на контрастите и да влезеш в закона на подобието – с други думи, да измениш условията и средата.

Ако ли речете: „Аз туй не мога да направя“, ще ви кажа, че вие сте в блатото, в тинята на противоположностите. Като кажете „мога“, вие сте в закона на подобието, вие ще направите крачка напред и ще влезете в пътя на Спасението.

Редактирано Юли 16, 2008 от Донка

[Донка]

Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане.

закона на плътта – то е законът на отлива; законът на Духа – това е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието – закона на прилива.

Не можем да примирим тия два закона, то е немислимо, защото те имат диаметрално противоположно движе-ние: единият се движи напред, а другият – назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава, той руши хармонията, щастието;

А учението на Христа спада към закона на подобието. Христос слезе на Земята, за да установи закона на подобието. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас, а искам да ви науча как да бъдете щастливи. И ако Ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити.“ Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш или, в научна форма казано, да излезеш от закона на контрастите и да влезеш в закона на подобието – с други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш!

закон за противоположностите и закон на подобието. Това са закони, които .... можем ежедневно да проверим в себе си.

Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Когато човек започне да работи в живота, започва да материализира Духа, Любовта, които са му дадени. Това, според мен, е прилив - но само докато помня, че всяко малко нещо, което правя, е всъщност въплътена Любов. Изкушението да забравя и да го приема като свое творение или заслуга, обаче е голямо. Тогава в най-добрия случай започвам да чувствам задължения към работата си, те поставят изисквания, критерии. Не съм усетила как съм започнала да служа на измислените от мен правила, а не на Любовта. Влезла съм в закона на отлива - закона на противоположностите. Според мен това означава, че съм сменила приоритетите в живота си - от работа и служба на Любовта към работа и служба на представата си за Правилно. Защото където има правилно, там веднага се появява и неправилното - което не отговаря на моите правила. Моите правила са плътта на живота - на пръв поглед са идеи, но са обвързани с конкретно поведение в конкретна ситуация.

Кое е подобието, законът на Духа? Как да разпознаем, че сме в него?

Според мен, когато в различното не виждаме противоположното, а подобното, общото. "Обичайте ближния си така, както обичате себе си." Ближният ни е различен от нас като "плът" - тяло, характер, мислене, поведение... От нас зависи дали ще видим в разликите си противоположност (видим ли я - ще трябва да избираме чия противоположност да обичаме и чия да отхвърлим - своята или неговата) или подобие (ще приемем разликите си като проявления на една и съща сила - ще разберем и себе си и другия, а това значи ще се обичаме по един и същ начин).

на Земята, действат именно тия два закона – на противоположностите и на подобието: Доброто има стремление към злото, а злото – към Доброто. Затуй именно онзи, който иска да живее на Земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора, па и лошите трябва да имат за приятели добри хора. На Небето законът е друг, но на Земята е тъй. Онзи, който иска да се събира с добри хора, с хора като себе си, всякога ще има нещастие. Защо? Защото трябва да има обмяна.

Отначало трудно разбирах защо ще има нещастие, ако се събират само добри хора... Сега си мисля, че това означава, че ние ще започнем да се делим на добри и лоши - т.е. ще влезем в закона на противооположностите. След като се съберем, ще започнем да се поправяме взаимно, т.е. да воюваме в името на доброто по представите на всяка от групите. Идеята, според мен, е да общуваме с заобикалящите ни (хора и природа) като с подобни, не като с протовоположни.

Вчера попаднах на една притча (за съжаление - само на английски) :

The warrior of peace

Редактирано Юли 19, 2008 от Донка

[Розалина]

https://triangle.bg/books/1914-11-02--1.1999/1914-11-02--1.html

"Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо. Придобийте ги и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. "

Три равностранни  триъгълника- стремежи на човешката душа.

Първият е високият идеал-любов,радост,мир.С тях сме  в Божествения свят.

Вторият ,ангелския свят -дълготърпение,благост,милосърдие.

третият за физическия свят - вяра,кротост,въздържание.

 

Светъл ден от мен на всички тук .