13.07.2008 г. - Църквата е най-разумното, най-идеалното общество

[Станимир]

Мисъл на деня - 13 Юли 2008 г.

"Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни. Да се разберем в това нещо! Често ме питат: „Ти ходиш ли в църква?” – Не ходя. –„Значи не си християнин!” – Не съм, аз не съм от онези християни на камъните, не вярвам в никакви камъни. Ще кажат: „Ето един извеян човек!”... Павел казва: „Безумното в Бога стои по-високо от разумното в човеците.” Аз бих предпочел да се свържа с безумното в Бога, отколкото с философията на човеците."

Из Приятел и раб, 25IV.1920 г., София

[Слънчева]

Беседата е много хубава, много мъдрост има в нея.

Да намерим смисъла на живота си, своето място в него, колкото и малко да е то. Но не по внушение и подчинение, а по вътрешен стремеж. Дълъг път се извървява, докато човек разбере себе си и знае какво иска.

Но ако има приятели, които могат да помогнат чистосърдечно, той е благословен. Не приятели, които му казват какво да прави и го държат в подчинение, това не са приятели...

Всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз раб ли съм, или приятел?“ Аз ви говоря като на приятели, а не като на раби. Аз признавам само една власт на света, тя е Божията власт; аз признавам само една власт, властта на любовта; аз признавам само една власт, властта на мъдростта; аз признавам само една власт, властта на правдата; аз признавам само една власт, властта на добродетелта. Всяко друго учение, което не е обосновано на тези принципи, то е една измама, която светът е изпитал и може да изпита.

Приятелят ти не те съди, той те подкрепя и ти помага да осмислиш уроците си. А те учи самия живот.

Не си правя илюзии, но искам да ви кажа, да знаете, че трябва да проверявате всички знания, които имате. Ще кажете: „Труден въпрос.“ Най-лесният въпрос е да провериш – ще теглиш права линия от рабството към приятелството. Това учение не е за прости хора, не е за раби, нито е за слуги, то е за хора герои, които искат да бъдат приятели на Бога, които искат да работят, да обичат, да любят. Казвате:„А, приятели на Господа!“ Да, всички можем да бъдем приятели на Господа

Да правим разумни жертви. Проверените и приложени теоретични знания се превръщат в познание.

Важно е да държим на думата си, да имаме принципи, които да спазваме.

Казвате: „Това учение не е за нас, да станат жените ни свободни, та да им се отворят очите. “Верни са нашите поговорки, че „Слепият кога прогледне, по-далеч вижда“, „На бедния натискай главата, за да не вижда.“ – „Приятелството не е за нас, в света трябва да има слуги.“ Да, но по-добър слуга от приятеля ти в този свят няма. Онзи, който може да ти услужи доброволно и с любов, по-добър слуга от него няма. Приятелството е най-доброто слугуване.

Сега много често премерваме помощта си, преценяваме дали ще ни върнат услугата. Помагаме ако имаме кяр, изгода някаква от човека, а не по своя воля и защото сме щастливи от това, което правим...

Пари и богатсва в този свят има предостатъчно, но ние сме роби още и за това има хора, които живеят зле...

Приятел и раб

Редактирано Юли 13, 2008 от xameleona