търся съвет от психолог

[roys]

Здравейте,

Имам дете на 6год. Притеснява ме поведението и в някои ситуации. Вяроятно това е черта на характера, но много ми се иска да променя това, защото знам, че няма да е полезна на себе си. Вкъщи е в позиция да изисква всичко да става както тя иска, пред странични хора е отстъпчива и съвсем различна. Изключително е привързана към семейството. Може би до голяма степен грешката откривам в това, че съм и учител в детската градина. Съпоставям с другите деца и ме притеснява как се държи. Повечето деца са освободени и с желание се включват в песни, танци и тържества, които организирам с радост. Веселят се, а тя стои в някое ъгълче, не желае да пее, да танцува, да участва в каквото и да било. У дома и то сама в стаята си пресъздава всичко, което е видяла и чула, но не и пред някой от нас. Така се държи дори и на рождени дни на деца. Притиска се до близък, който е с нея и често дори плоче, ако я накарат да се включи в забавлението, а пред нас е може би най-приказливата . Чудя се как ще тръгне на училище, като при въпрос зададен пред групата казва - няма да отговарям. Причината не е в незнание, а в друго което ме притеснява.

Боготворя деца, които са освободени, изявяват се в различни области на изкуството, с радост доразвивам тези им желания, а към нея съм безсилна. Моля дайте съвет за отключване на това поведение.

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте !

Извинявам се за закъснението в отговора, но то е защото исках да бъда максимално полезен.

За мен нещата са тревожни .Причината е , че съм виждал много младежи , 18 - 26 годишни, които на възрастта на детето Ви са имали такова поведение. Тъй като родителите им не бяха взели никакви мерки за решаване на проблема нещата с годините бяха стигнали до степен те да не могат да се адаптират към изискванията на живота .Не само това – почти всеки от тях имаше изявени в различна степен невротични оплаквания : натрапливости , фобии , анорексични прояви и т.н.

За съжаление характера им вече бе оформен и почти нищо не можеше да се направи.Чувал съм всякакви обяснения от родителите им - че са мислили, че с пубертета нещата ще се решат , че като се влюби ще се оправи или пък, че ние в казармата ще го оправим .За съжаление бе късно .

Забавих се , защото преди около месец за помощ към мен се обърнаха родители на дете , 11 – 12 годишно .Поведението му е било като на вашето, когато е било на 6 години .Родителите не бяха предприели нищо и то вече е с анорексични прояви – бе престанало да се храни почти напълно .Контакт с него не бе възможен/то говори само с майка си и баща си - в училище го изпитвали писмено / , а и гладът бе тревожното , то просто можеше да си умре от него , за това им препоръчах да отидат в детската психиатрична клиника в Княжево .Тези няколко дни търсих връзка с майката за да чуя нейните отзиви за лечението там .Снощи се свързах с нея и бях изумен - не бяха ходили в клиниката .Обясни ми , че детето не искало да отиде .Излиза , че те предпочитат , то да умре , но да не му строшат хатъра , както се казва.

Може би написаното малко да Ви стряска , но по- добре да е така отколкото след няколко години , когато нещата се влошат да се сетите и потърсите психологична помощ. Ще е късно и много малко би било възможно да се направи .

За това съвета ми е да отидете в детската психиатрична клиника в София .Консултирайте се с психолог там .Колегите имат много опит и трябва да им се доверите .Ако психотерапията се заплаща не се скъпете и дайте малко пари .Иначе после и да ги давате ще е късно .Много родители на младежи са ми казвали, че са готови да ми дадат колкото пари искам за да помогна на пораслото им дете да стане адаптивно и се отърве от невротичните си оплаквания.За съжаление бяха изпуснали годините .

Искам да Ви пожелая успех и не се отказвайте , трябва да намерите решение на проблема в близката година .

Поздрави ,Хип!

Редактирано Юли 17, 2008 от Донка