Благост Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 Приятел ли е някой с Бог, то Той не му е единствен, щом е вътре във всички нас. Единствен си е...хехе, но се проявява по разному чрез/във всеки един от нас. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 Във физически план приятелството се свежда до очакванията. Докато сме на различни нива е по-добре да даваме и показваме на хората толкова, колкото могат да разберат. Т.е. да слезем до нивото на всеки. От опит казвам, че когато някой усети, че в нещо /някакво човешко качество/ го превъзхождаш става враждебен и мнителен. Всичко различно, непознато предизвиква страх. А смесен с Егото става комбинация... За това обичам ги всички и лошички и добрички, но когато решат да изискват от мен, стоя настрана Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 31, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2006 Във физически план приятелството се свежда до очакванията. ... От опит казвам, че когато някой усети, че в нещо /някакво човешко качество/ го превъзхождаш става враждебен и мнителен. Всичко различно, непознато предизвиква страх. А смесен с Егото става комбинация... За това обичам ги всички и лошички и добрички, но когато решат да изискват от мен, стоя настрана Благодаря ти Илиана! Ето това е случаят, в който "помагат" на приятеля да се "поправи" като му казват неговите недостатъци и слабости. "От опит казвам, че когато някой усети, че в нещо /някакво човешко качество/ го превъзхождаш става враждебен и мнителен. " Бих добавила - когато някой усети, че по нещо (някакво човешко качество) се различаваме от него принципно, става доброжелателно настойчив да ни "поправи" и ни вкара в стандартите си. Може би точно по това си различаваме приятелите: -това са тези, които виждат в нас силите зад привидните и временните ни слабости и заблуди и не ни правят опис на "добрите качества и недостатъците" ни. - това са тези, които пазят нашата свобода и право да бъдем себе си точно толкова колкото пазят своята свобода и своето право. - Това са тези, които не ни казват защо сме паднали, а ни уверяват, че имаме сили да станем и продължим, и ни подават ръката си - това са тези, които не ни показват грешките ни, а ни предлагат други варианти за решение на проблема, но ни оставят да си избираме сами дали да продължим по стария път или да си изберем нов. И все пак обичам ги всички и лошички и добрички, но когато решат да изискват от мен, стоя настрана Точно казано! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 1, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 Мисълта, че ако си поканил Бог в себе си , станал си Негов приятел и Той ти е станал приятел ще имаш за приятели и всички като тебе , според мен и права мисъл. Въпроса ми е ако на твой приятел забелязваш недостатъците и имаш възможност да спестиш негови неприятности/ с които ако той се сблъска , макар и да пострада при надмогването им ще развие нещо важно в себе си, каквато е и целта на Съдбата - тази, която праща трудностите/ ще го направиш ли и какъв ще е резултата от това твое действие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 Който е достатъчно силен и добър може да помоли приятел да му покаже грешки, но без да му стоварва отговорността за верността на преценката и последствията от нея. Това е само помощна, насочваща информация, която може да послужи за усъвършенстване и развитие. Още малко като порасне човек, може да преценява трезво и да приема с благодарност мненията на враговете си, понеже те с удоволствие показват недостатъци, даже старателно ги издирват. В такъв смисъл враговете може да се окажат ценни приятели. Разбира се, енергийното въздействие от тяхната омраза не е никак приятно, понякога дори е трудно преодолимо. А да обърнеш враг в приятел е велико изкуство. Някои успяват с лицемерие, а други - с Любов. Иска се и сила за това. "Враг мой, ти си ми приятел!" - такава е дълбоката ми вътрешната нагласа още от дете (мисълта е моя, отпреди двадесет години). На практика не съм чак толкова добра. Вярно е, че ако съдиш някого за нещо, то се връща към тебе. Но ако имаш добри чувства, може да му покажеш грешка, особено ако те моли за това. Не да го съдиш, а да му помогнеш. Който посочва грешки, трябва да е готов да посочва и начини за изправянето им. При това да не наранява, да не обижда, да не съди, а да мотивира, да въздига, да дава добър пример, да помага. Да насочи внимание и сили към добра, градивна цел. Ако не разберем чуждия опит, то ни карат да разберем от личен опит. Очевидно поне една от целите на нашето съществуване е да учим. Важно е да се поставяме на мястото на другите, да ги разбираме, а за това е нужна Любов. Да може да се поставяме на тяхно място, да ги обичаме като себе си, да излезем на свобода от затвора на егото. Може и нищо да не изречем, но осъдим ли някого за нещо дори само в мислите си, то идва върху нас и принудително ни поставя на негово място. "На чужд гръб и сто тояги са малко", а на собствен и една е много. Многократно доказано в живота мой. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 имаш добри чувства, може да му покажеш грешка, особено ако те моли за това. Не да го съдиш, а да му помогнеш. Който посочва грешки, трябва да е готов да посочва и начини за изправянето им. При това да не наранява, да не обижда, да не съди, а да мотивира, да въздига, да дава добър пример, да помага. Да насочи внимание и сили към добра, градивна цел. Да! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 Латина, благодаря! Толкоз добре, даже чудесно си го описала...пълно единомислие. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 Но ако имаш добри чувства, може да му покажеш грешка, особено ако те моли за това. Не да го съдиш, а да му помогнеш. Който посочва грешки, трябва да е готов да посочва и начини за изправянето им. При това да не наранява, да не обижда, да не съди, а да мотивира, да въздига, да дава добър пример, да помага. Да насочи внимание и сили към добра, градивна цел. ... Важно е да се поставяме на мястото на другите, да ги разбираме, а за това е нужна Любов. Да може да се поставяме на тяхно място, да ги обичаме като себе си, да излезем на свобода от затвора на егото. Когато на времето помолих моите приятели да ми помогнат и да ми кажат къде греша в семейния си живот, някои ми казаха, че прекалено много търпя, прощавам и забравям обидите, които ми причинява. (аз, обаче и досега смятам търпението си и умението си да прощавам и да не се обиждам за своя силна страна, не за недостатък). Други ми казаха, че аз прекалено обичам професията си и това предизвиква ревността му. Излезнах в неплатен отпуск една година, за да се грижа само за семейството, но нещата станаха още по-напрегнати. Други ми казаха, че жената в семейството трябва да подкрепя мъжа и винаги да се съглсява, а не да си казва мнението, когато то се отличава от неговото (бяха 80те години) - подтискала съм мъжката му гордост. Млъкнах и започнах да се съгласявам с всичко - стана още по-зле. ... и още имаше.. за 20 години Никой не успя да се постави на моето място и да разбере моите грешки - само аз можех да го направя, но докато разчитах другите да ми го кажат, все се доверявах на техните преценки и съвети и не слушах и не обичах себе си, а все си търсех недостатъците... Накрая все пак на ръба на пропастта прогледнах - сама разбрах, че просто не бяхме един за друг, бяхме прекалено различни, макар и да се обичахме много. Разбрах, че се бях вживяла в позицията си на жертва и се харесвах "благородно- нещастна". Разбрах, че не можех да преодолея гордостта си, че ще се справя с това и няма да се предам и да го напусна, и да загубя това, за което се бях борила и старала толкова години. Разбрах, че се страхувам от неизвестността на промяната и предполагаемата самота - предпочитах тормоза в семейство. Сега, когато ме помолят да им помогна и да им кажа къде грешат, на всички казвам, че човек винаги има само един НЕ- ДОСТАТЪК - НЕ обича ДОСТАТЪЧНО щастливото себе си и не чува и не вярва на своя вътрешен глас - само той може да му покаже и грешките му и верния му път. Когато чух гласа си и разбрах урока му, остана само страха от самотата. Тогава разбрах и за какво са ми сложени приятелите до мен... Не ме оставиха сама нито за миг в най-тежките ми дни и месеци. Благодаря им на всички - не за съветите, не за критиката, не за съжалението - за това, че ми даваха кураж и одобрение да променя себе си и живота си така, както аз сама бях решила да го направя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 3, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2006 Напълно съм съгласна с тебе, мила приятелко! Който е достатъчно силен и добър може да помоли приятел да му покаже грешки, но без да му стоварва отговорността за верността на преценката и последствията от нея. Това е само помощна, насочваща информация, която може да послужи за усъвършенстване и развитие. Колко съм се лутала и питала по различни поводи в какво греша и от цялата си душа съм желала да открия отговора. С огромна благодарност съм го намирала и приемала независимо по какъв начин е дошъл - чрез книга, филм, приятел, случаен разговор или директно в съзнанието ми. Истинският отговор наистина трябва да идва от вътрешния глас, но информация отвън може да помогне много, за да бъде подготвен човек да го приеме. Бог действа по различни начини. А какво ще кажете за случаите, когато с някого на пръв поглед външно не си пасвате много, дори сами себе си и един друг се убеждавате в това, а вътрешното усещане е за хармония. И пробвате с разум да се разделите, че нещата понякога изглеждат твърде сложни и безнадеждни, а сърце не дава? И всички недобри думи и постъпки напук сякаш се изпаряват и дори изглеждат смешни. Искам да кажа, не винаги правилното решение е лесното и удобно решение. Понякога от нас (Отгоре) очакват разширяване на съзнанието, преодоляване на страха, смелост, саможертва и труд, а не безгрижно спокойствие. Да не очакваме награда, но на доброто се отвръща с добро и който дава от сърце, нему също ще се даде, когато му дойде времето. Може би дори повече, отколкото може да мечтае. Много отговори и помощ съм получила тук, чрез вас! Добре, че има по-мъдри или патили хора от мене с желание да бъдат полезни. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 26, 2007 Доклад Share Добавено Януари 26, 2007 А какво ще кажете за случаите, когато с някого на пръв поглед външно не си пасвате много, дори сами себе си и един друг се убеждавате в това, а вътрешното усещане е за хармония. И пробвате с разум да се разделите, че нещата понякога изглеждат твърде сложни и безнадеждни, а сърце не дава? И всички недобри думи и постъпки напук сякаш се изпаряват и дори изглеждат смешни. И аз искам да задам същия въпрос. Латина, благодаря! И изобщо може ли човек да има истински приятели на този свят или все си живеем в света на заблудите и понятия като приятелство и всички други хубави неща могат ли да се открият тук и да просъществуват ненаказано? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 26, 2007 Доклад Share Добавено Януари 26, 2007 Не мисля, че абсолютните стойности, към които се привлича душата, биха намерили своята стопроцентова реализация просто и само чрез намиране на "подходящия човек" - независимо дали в приятелството или други форми на взаимоотношения. Цялата социална история на човечеството ни е показала именно такава недостатъчност на обичайните контакти да разрешат Голямата Въпросителна вътре. От друга страна, малкото висши души от всяко време и място са свидетелствали, че именно промяната в Осъзнаването е методът за постигане на Съкровеното! И тогава ще е все едно дали човек е сам или с някой друг. Когато е с друг - ще дава най-добрата възможна насока на взаимоотношенията. Когато е сам - ще оползотворява чудесно и самотата си. Но какво е положението сега на земята - само някои и само частично имат проблясъци, а всички питат как за постигнат щастие в общуването... Ами то и с проблясъците все още е трудно, а без тях... май че всички хубави препоръки си остават неизпълними на дело или предлагат само временен, "козметичен" резултат... Силно преобладаващата форма на съзнание у човека все още е такава, че той не може да оползотворява самотата си, а от друга страна, сам си създава нескончаеми проблеми при различните форми на общуване... Не искам да бъда песимист, но реално отчитайки тези обстоятелства, стигам до извода, че ще бъде много трудно нещата да се променят в масов мащаб. Това, с което ще трябва да се здоволим на първо време, е хората, които са вече частично готови, да се подпомагат, а за останалите да се се преценява много внимателно какво точно би имало полза да се прави... Според мен основният перспективен контингент са онези, които имат вътрешни данни за развитие, но не са успели още да преборят външните влияния. За тях дори и един видимо незначителен факт, например прочитането на някакъв постинг, или влизането в препоръчан линк, може да изиграе отключваща роля! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 26, 2007 Доклад Share Добавено Януари 26, 2007 И какъв е изводът от всичко написано - може ли да има истинско приятелство на този свят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 27, 2007 Доклад Share Добавено Януари 27, 2007 може - разбира се...по критерий пентаграм Не юдú своя гений, поете, и ума си, пред който немеят, със паунски слова-еполети, за да трупаш любовни трофеи! Не хленчи, че си сам. Не ходи с нажалени очи йезуитски. Не развявай тъги и беди като оня шинел на Грушницки. Ти от женския трепет и страх, пред които си бог и икона, да си просиш постеля е грях! Да изнудваш доброто е долно! Най-престъпно е стих да четеш, с интонация горестно-бавна... – За мъжа е съмнителна чест да превзема превзети отдавна. Да си “някой” е страшен магнит: накачулват те фиба връз фиба... Даже кламерът мисли: “Хвани, по възможност, най-тлъстата риба!”... Та магнит ли си, дърпаш наред: и бижу, и консервата куха... Но измъкнеш ли гвоздея клет – и иконата писана рухва. Ти поет си. Бъди и човек. Забрави за лъжи и мишени. И не падай до подвига лек, а вдигни се до връх-поражение! Евгений Евтушенко Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 28, 2007 Доклад Share Добавено Януари 28, 2007 (edited) http://foto.germany.ru/albums/3/7/44737/SAVE0067.sized.jpg http://foto.germany.ru/albums/3/7/44737/SAVE0065.sized.jpg Редактирано Януари 28, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
devasuri Добавено Август 16, 2007 Доклад Share Добавено Август 16, 2007 Какво е истинско приятелство? Какви качеста притежава истинският приятел? Словата: "Щото никой няма по-голяма любов от оногова, който полага живота си за своите приятели" и "Не ви наричам вече ученици, но приятели"... Как звучат в душите ви? Нека помислим заедно и да споделим виждания, чувства, преживявания, интуиции... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 17, 2007 Доклад Share Добавено Август 17, 2007 (edited) Приятел = човек, който ни е приятен Думата "другар" е много по-мощна. Другар = другото ни "Аз" Friend, freund предполагам, че идват от богинята Фрида (на любовта). Може да се търси връзка и с думата "свободен" (free, frei) Amigo - коренът също е свързан с любовта. Comrade - по скоро е колега, сътрудник, но изразява идеята за общи цели, за общност В крайна сметка самите думи употребявани в различните езици съдържат описанието на приятелството в себе си. Ще се радвам ако посочите примери и от други езици. Редактирано Август 17, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Август 17, 2007 Доклад Share Добавено Август 17, 2007 Във физически план приятелството се свежда до очакванията.Имам си приятели. Не един. И стари, вече тръгнали по своя си път с, които вече не се виждам, и сегашни, с които още потдържам връзки! С всички тях съм имал един и същи начин на контакт.Харесвал съм ги, защото са точна такива, каквито са и никога не съм искал(изисквал) нещо повече от тях, освен да бъдат себе си! Никога не съм искал нещо повече и затова....... но когато решат да изискват от мен, стоя настрана не ми се е налагало да стоя настрана, или да държа тях настрана! Който е достатъчно силен и добър може да помоли приятел да му покаже грешки,Почнем ли да си показваме грешките, дори и да сме го поискали, край с приятелството! На практика май се получава така: искам съвет, но очаквам точно определен отговор! Не го получавам, ерго, приятеля е "лош"! С приятел не обръщам внимание на "грешките". Той дори ми е симпатичен с неговите"грешки"! Харесвам последния си приятел точно заради тези така наречени "грешки". Там му е чара. И изобщо може ли човек да има истински приятели на този свят или все си живеем в света на заблудите и понятия като приятелство и всички други хубави неща могат ли да се открият тук и да просъществуват ненаказано? Според мен може! Махаме очакванията и се радваме на "САМОБИТНОТО" поведение на човека до нас! Радваме се и се забавляваме, нищо повече. Никакви изисквания! Всиочки хора са различни. Не могат да мислят и чувстват еднакво. Точно тук е удоволствието, мисля си, от контакта с хората. Приятелството не търпи поучения, нравоучения, насоки, съвети и пр. Ако това се държи настрани, може да има приятелство! Ние не сме ПО...от приятелите си! Ако пък сме наистина ПО.....не бива да го демонстрираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 17, 2007 Доклад Share Добавено Август 17, 2007 (edited) "Приятел в нужда се познава" - по този критерий напоследък разбрах, че някои хора не са ми никакви приятели. За забавления са готови, но за помощ не ги търси... Васил Левски - "Ела байно, да си кажем кривиците, па сетне да вземем да се поправим". Не е нужно "да си кажем кривиците" по принцип с всеки, но истинският човек може да устиска, пък може и сам да си поиска такова нещо... Такъв, който обича Истината повече от Егото си... Който държи на истински чисти и открити отношения, а не на привидно добри и фалшиви. Какво да кажа - добре е да има човек добри отношения с хората - били те дълбоки и изпитани или повърхностни и крепещи се на външна учтивост и любезност - всичко това е за предпочитане пред караниците, обидите, омразата... Но в себе си не всеки мога да нарека приятел. Добри познати много и добре дошли, но да не си правим излишни илюзии относно отношенията с тях... Е, и непознат човек може да помогне, ако имаш Приятели Отгоре... Редактирано Август 17, 2007 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 17, 2007 Доклад Share Добавено Август 17, 2007 истинският човек ... обича Истината повече от Егото си... държи на истински чисти и открити отношения .... непознат човек може да помогне, ако имаш Приятели Отгоре... :thumbsup: Да, затова е приятелството, за искреността. Да кажеш истината и да получиш истина и подкрепа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 17, 2007 Доклад Share Добавено Август 17, 2007 Какво е истинско приятелство? Какви качеста притежава истинският приятел? Словата: "Щото никой няма по-голяма любов от оногова, който полага живота си за своите приятели" и "Не ви наричам вече ученици, но приятели"... Как звучат в душите ви? Нека помислим заедно и да споделим виждания, чувства, преживявания, интуиции... Добре, приятел. Интуитивно виждам, че приятелите ми чувстват и моите преживявания. И аз така. Какво има да се разсъждава толкова. Приятел = сродна душа. Станимир, от твоите аналогии си избирам тези от скандинавската митология. Този, който ме оставя свободна, той ми е приятел. Стига ми един. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 Много ми харесва определението дадено от един бивш брокер и настоящ монах: Приятел е не този, който ти бърше сълзите, а този, който не те кара да плачеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 Когато преминах през "приятелството", осъзнах, че Той е Единствения Приятел! Сега търся Него във всичко и във всички. Това търсене ще бъде вечно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 Много ми харесва определението дадено от един бивш брокер и настоящ монах: Приятел е не този, който ти бърше сълзите, а този, който не те кара да плачеш. и онзи, който остава такъв в хода на времето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Август 20, 2007 Доклад Share Добавено Август 20, 2007 Приятел...чрез него да видя себе си, да прогледна, да се посмея и поплача, да опазя чиста святата връзка, за да има къде да се върна и да ми бъде светло и уютно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.