16. Страхът

[Ася_И]

Молитвен наряд за начало:

Свържете се с Христа (упражнение)

Във мрак, тъмнота (песен)

Добрата молитва

Беседа:

Страхът, Неделна беседа, 19.10.1914 г.

Молитвен наряд за край:

Искрен ли съм спрямо душата си (упражнение)

Ще Ти служа през цялата вечност (упражнение)

Господнята молитва

„Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на Земята колкото време искаме – сто, петстотин, хиляда години – и ще можем да заминем пак, когато искаме, от нас ще зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: „Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят“; тогава ще ни придружат нашите роднини и приятели, както ни изпращат сега при тръгване на трен.”

„Вие искате да станете господари; не ставайте господари на вашите братя – най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искат да властват един над други. Не бива да заповядвате на хората; на лошите духове можете и трябва да заповядвате.”

„Когато искате да изтърсите дреха от праха, как я обръщате? Следователно ще вземете вашето сърце и вашия ум да ги обърнете и ще изтърсите праха им извътре. Обръщането има двояк смисъл – обръщане към Слънцето и обръщане дрехата към вътрешността, за да се изтърси прахът.”

„И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“ – ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в Живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви.”

„Там, където е Любовта, страха го няма и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на Пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия Дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тази вътрешна хармония на душевния мир.”

Страхът

[Слънчева]

Сега, нека взема втората част от стиха – от кого да се боите. – „Бойте се от онзи, който може да погуби и тялото, и душата.“ Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва да се боим. Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем благочестиви. Ако бих тълкувал Божествения закон на Живота, няма да ви кажа от кого да се боите или да не се боите, а ще ви кажа как да изпълнявате Божия закон. Това е отрицателната форма на страха, а положителната форма настъпва, когато сме съгрешили – който изпълнява Волята Божия, няма защо да се бои, но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. В прочетената от мен глава Христос иска да увери Своите ученици, че в света има известни закони, които регулират човешкия живот: „Даже вашите косми на главата – казва Той на учениците Си – са преброени.“ Нито един косъм не може да падне току-така. Ако изпълнявам Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога както птичките.

Според Любовта, която имаме в сърцето си успяваме да се справим и със страховете си. Любовта, предполага разбиране на законите в Природата и съобразяване с тях. Когато започваме да разбираме себе си, разбираме и ближните си. Така постепенно започваме да разбираме различията и те не ни плашат. Това ще ни помогне да не осъждаме различните.

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват.“ Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите. Съвременният християнин казва: „Аз искам да властвам над своите братя.“ Виждате, че на апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове оттук или оттам. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх – тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости; имаш ли ги, може да си учен, философ, министър – ти ще бъдеш техен роб. Те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат да направят. Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. Затова именно Христос е заповядвал на духовете; Той беше чист и като им каже: „Излезте!“, те са отговаряли: „Слушаме.“ Онези, които докарват и които лекуват болестите, са пак лошите духове. Ще кажете: „Чудно“, нали? Законът е такъв. Ако вземете пари от някой човек, нали трябва да ги върнете; ако нараните някой човек, нали трябва да платите за неговото лекуване? Дяволът направи пакостите, а вие викате Господа да ви оправи работите. Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“ – и дяволът се мъчи да я оправи. И после пак му казва: „Ако обичаш, пак събори къщата!“

Всички сме виждали как някой алчен човек управлява и манипулира друг, също алчен. Или изпечен лъжец завладява други лъжци... и т. н.

Трудно ни е още да се справим със собствените си слабости и за това все гледаме да се покажем по-! от другите, да задоволим его-то си, да доминираме... Но когато успеем да овладеем собствените си "лоши духчета", ние вече сме свободни и не могат да ни манипулират..... Да управляваме и владеем себе си, значи да управляваме "злото", не то нас.... А да го използваме за добро.....

Редактирано Юли 6, 2008 от xameleona

[Ани]

Не бива да заповядвате на хората; на лошите духове можете и трябва да заповядвате. – „Лош дух искам да го управлявате, да го учите, но на хора не искам да заповядвате“ – това казва Христос. Вие някой път искате да знаете кой е бил по-голям и кой по-малък, кой е бил по-стар и кой по-млад. Но че си по-голям или по-малък, по-стар или по-млад, какво от това? Може Господ да те е пратил по-рано или по-късно – човек е бил на опашката или на главата, какво от това? Един ден Господ ще те тури на опашката, друг път – на главата, един ден – на гръбнака, друг път – на краката – безразлично, тия неща не са съществени. Силата е там – да се чувстваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат, това или онова да направят...Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се завземе да контролира тия духове. Зная, че мнозина се измъчват от лоши духове; мнозина отиват при Христос да им помогне. Как ще им помогне? Той ги връзва, а те ги развързват. На такива хора не може да се помогне. Христос с вас ли, с вашите лисици и вълци ли ще се занимава? Турете ги на работа – тази мисъл е може би малко в алегорична форма, но аз ви я давам като едно правило. Не можете да станете господар на своя живот, докато не се научите да управлявате тези духове.

Трябва да сме господари на лошите духове. Много честo в тази беседа се говори за тях. Всъщност кои са те?

Първото което ми идва е, че това са паднали духовни същества, които се хранят с нашите чувства, предимно отрицателни. Но това е външната страна на нещата.

Под „лош дух“ може да се разбират и някои наши отрицателни качества. Тъмната страна на нашето Аз. За подобен проблем мисля че говори Маги в темата „Отчаянието“. Тези качества трябва да ги познаваме естествено, но да не се страхуваме, а да господстваме над тях. Някой беше казал, че е силен не този, който е победил многочисленна армия, а този, който е победил себе си. Понякога тази победа е най-трудна. Начини за властване над тези сили (външни или вътрешни) се дават от Учителя. Те са Обръщане, Покаяние, Спасение, Възраждане и Новораждане.

Виждам, че xameleona приема вторият вариант на тълкуване на "дух".

И все пак на мен ми се струва, че под лош дух, Учителят има в предвид духовни същности, обективно съществуващи. Прави ми впечатление, че пишештите в този форум избягвате да говорите за тях. За това може да има две причини. Едната е - да не вярвате, че такива сили съществуват. Тази причина ми се струва по-малко вероятна. Все пак този форум е с езотерична насоченост. Тук се приема учението на Беинса Дуно, а в него тези неща не се отхвърлят.

Тогава остава другата вероятност, поради която не се говори за лошите (падналите) духове. И тя е много проста - страх. Страхът обаче е едно от най-опасните чувства за човек решил да тръгне по пътя на ученика. Прекаленото вглеждане в бездната наистина може да доведе до това, че и тя да се вгледа в нас, както май го е казал Ницше (не съм сигурна за точността на цитата). Но да си скрием главата в пясъка и да се правим, че такива неща не съществуват, според мен също не е решение на проблема.

Та въпросите ми фактически са два:

Първият е: Какво разбира Учителят в беседата под лош дух?

Вторият е: Защо избягвате да пишете за паднали духове, ангели, елементалии, природни сили? Тъй като този въпрос вече излиза извън темата на разглежданата беседа, то ще продължа да пиша за тия неща в темата Езотеризъм.

Редактирано Юли 6, 2008 от Ани

[Станимир]

Като спомена елементариите, под "лош дух" могат да се разбират и тези астрални форми. Учителят често използва понятия като "дух" и "духовен" по отношение на астралния свят. Елементариите са остатъци от астралното и от менталното тяло на починали хора. В тях е останало това, което не може да бъде привлечено и асимилирано от душата, т.е. в елементариите липсва каквато и да е духовност. Тези форми подлежат на разлагане с продължителност пропорционална на силата на страстите и желанията, които е имал човекът от който са били част.

Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх – тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости; имаш ли ги, може да си учен, философ, министър – ти ще бъдеш техен роб.

Да контролираш лошите духове, да им заповядваш означава преди всичко да не им позволяваш да те засегнат и контролират. Носители на груби желания те биват привлечени от всяко сходство и ако в човек присъстват същите желания, те биват разпалвани допълнително. В известен смисъл под "лоши духове" могат да се разбират самите груби желания и страсти присъстващи в човека и то не без основание.

[Креми (късметче)]

Като спомена елементариите, под "лош дух" могат да се разбират и тези астрални форми. Учителят често използва понятия като "дух" и "духовен" по отношение на астралния свят. Елементариите са остатъци от астралното и от менталното тяло на починали хора. В тях е останало това, което не може да бъде привлечено и асимилирано от душата.

...............

В известен смисъл под "лоши духове" могат да се разбират самите груби желания и страсти, присъстващи в човека и то не без основание.

Подкрепям напълно и също имам своите основания за това.

[Guest Fut]

"И да се не боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от онзи, който може и душа и тяло да погуби." (Матей 10:28)

Сега, нека взема втората част от стиха – от кого да се боите. – „Бойте се от онзи, който може да погуби и тялото, и душата.“ Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва да се боим. Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем благочестиви. Ако бих тълкувал Божествения закон на Живота, няма да ви кажа от кого да се боите или да не се боите, а ще ви кажа как да изпълнявате Божия закон.

...който изпълнява Волята Божия, няма защо да се бои, но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен.

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват.“ Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите... Виждате, че на апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове оттук или оттам. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете, но духовете от това не ги е страх – тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости; имаш ли ги, може да си учен, философ, министър – ти ще бъдеш техен роб... Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. Затова именно Христос е заповядвал на духовете; Той беше чист и като им каже: „Излезте!“, те са отговаряли: „Слушаме.“ Онези, които докарват и които лекуват болестите, са пак лошите духове. Ще кажете: „Чудно“, нали? Законът е такъв.

Никога не трябва да имате слабостите, които тези духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости.“ Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят – няма друг изходен път. Сега Христос дохожда и казва: „Ще ви кажа от кого да се боите.“ Той казва: „Не престъпвайте Божия закон.“ Втората част от туй тълкувание подразбира изпълнението на Божия закон, за да бъдат вашите тела и души свободни.

Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъжата са около вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. и т.н...

И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите.“ Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато в човека се съединят отрицателното чувство с положителното – чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието.

Вие искате да станете господари; не ставайте господари на вашите братя – най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искат да властват един над други. Не бива да заповядвате на хората; на лошите духове можете и трябва да заповядвате. – „Лош дух искам да го управлявате, да го учите, но на хора не искам да заповядвате“ – това казва Христос.

Силата е там – да се чувстваш господар на лошите духове, да им кажеш да те слушат, това или онова да направят.

Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание. Всеки от вас трябва да се завземе да контролира тия духове.

Любов и страх са неща несъвместими в човешкия Дух – в Духа на истинския човек. Там, където е Любовта, страха го няма и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на Пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия Дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тази вътрешна хармония на душевния мир.

С тези последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, онази грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството се състои в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, целия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, пък било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Теб, която си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт, или живот – еднакво с благодарност ще ги приема. С Теб и в смъртта има смисъл; без Теб и в Живота няма цел. В смъртта или в Живота бъди Ти всякога светлият венец за моя Дух.“

Страхът

Няма какво да добавя...

[Роси Б.]

......

Първото което ми идва е, че това са паднали духовни същества, които се хранят с нашите чувства, предимно отрицателни. Но това е външната страна на нещата.

......

Та въпросите ми фактически са два:

Първият е: Какво разбира Учителят в беседата под лош дух?

Вторият е: Защо избягвате да пишете за паднали духове, ангели, елементалии, природни сили?

Ани, на мен първата ми мисъл бе, че това са егрегори(енергоинформационни паразити), които се хранят с нашите мисли. Откриваш ли приликата в нашите първи мисли? И понеже зная, че това обикновено е отговорът на моята интуиция, ми се ще да вярвам, че е истината. Ето цитат, който е в защита на това твърдение:

Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затова изхвърлете всички тия слабости от себе си. – „Ама – казвате – туй нещо няма да правя, няма да пуша тютюн“ – и пак на следующия ден го запушвате. Направете го, без да го кажете. – „Решил съм да посаждам“ – ама нищо не си посадил още. Посади и тогава повикай своите приятели и им кажи: „Елате, приятели, да видите какво съм направил“ – те ще се радват. Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план – това ще направя, онова ще направя!“ Нищо няма да направиш, аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен. Мислите да правите нещо – не говорете нищо, само кажете: „Господи, ела ми на помощ.“

Но все още умувам върху други думи от текста:

Духовете са господари на тези елементи, които имате в Земята, те са техни. Затуй казва Писанието, че в този свят сме пришълци, че тази Земя, в която живеем, не е наша – Господ ни е пратил да я завладеем насила. И вие искате да я завладеете, да бъдете господари, но чакайте най-напред да завладеете духовете, че тогава – външните елементи, защото всеки елемент има своя господар. Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня и т.н.

И понеже, това са елементите, от които е съставено и човешкото тяло, се замислям дали Станимир не е прав? Може да храним и някакви астрални форми. Каквото и да представляват духовете обаче, важно е, че ние можем да ги контролираме. Как? Учителят е дал отговор:

Та имате сега метода как да властвате над лошите духове – да нямате техните слабости.

[Ани]

Роси, аз също не мога да си обясня думите на Учителя:

Духовете са господари на тези елементи, които имате в Земята, те са техни. Затуй казва Писанието, че в този свят сме пришълци, че тази Земя, в която живеем, не е наша – Господ ни е пратил да я завладеем насила. И вие искате да я завладеете, да бъдете господари, но чакайте най-напред да завладеете духовете, че тогава – външните елементи, защото всеки елемент има своя господар. Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня и т.н

Първо са интересни думите „да завладеем насила“?!? Второ - според мен Учителят говори за природните сили /духове/ и елементалите. Иначе ми е направило впечатление, че в беседите си Беинса Дуно почти никъде не използва тези термини и избягва да говори за тези сили. Същевременно цялото му учение е насочено към връзка с природата. За разлика от екзотеричните църкви, които провеждат своите служби затворени вътре в храма, то много от тайнствата на Бялото братство се провеждат сред природата. Беседите също много често са се изнасяли там. Защо тогава почти не се говори в учението за природни духове и ементали. Защо в тази беседа Учителят използва думата насила за завладяване на тези сили. Те врагове ли са ни?

Нисшите, падналли духове може би да. Но природните сили мисля, че са неутрални, нито добри, нито зли.

Ето още един интересен цитат от същата беседа:

Отсега нататък трябва да правите опит (и това са го правили старите християни) да можете да излизате извън тялото си. Вашият ум говори: „То ще бъде славно да изляза.“ Славно, но трябва да имаш знания. Първо, трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се приближава до моето тяло, защото, инак, ще има камшик.“ Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затова съвременните хора са яко свързани от Господа за своето физическо тяло, понеже ако излязат от тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. Христос се обръща към Своите ученици, които искат да Го следват, да разберат тези тайни на Царството Божие.

В този форум много често се говори за опитности за излизане от тялото. От горните думи на Учителя се вижда колко опасно е това. Излизащият трябва да има знания, да не е подчинен на греховете, носени от тези духове, да е силен. Най-малката капчица страх или съмнение може да направи голяма беля. Все едно, че човек върви по въже над пропаст? Май имаше подобни изпитания към кандидат неофитите в древните мистерии? Явно смелостта е необходимо качество за окултния ученик?

Хем трябва да се научим да излизаме от тялото, хем трябва да внимаваме. Такова нещо може да препоръча само едно езотерично учение. Да си езотеричен ученик хич не е лесно. В обикновената религия, човек се оповава на Бога и толкова. Естественно и там си има трудности. Но поне никой не иска от теб да правиш чудеса.

В тези думи има и един друг важен момент – тялото е нашата връзка с Бога!

[Роси Б.]

Огънят, Въздухът, Водата и Земята са били само видимите обвивки, символи на вдъхновяващите ги невидими Души или Духове, Космически Богове, на които са се отдавали божествени почести от невежите и глупците, а от мъдрите- благоговейно почитание. На свой ред феноменалните подразделения на ноуменалните Елементи са се оживявали от Елементалите, така наречените "Духове на Природата" от нисшите степени.

........

Като Богове на Огъня, Въздуха и Водата всички те са били небесни Богове, а като богове на Нисшата Област те са били адски божества(последното прилагателно се отнася просто към Земята). Те са били "Духове на Земята" под своите съответни имена- Яма, Плутон, Озирис, "Властелини на Нисшето Царство" и т.н.

........

Включено сред изкуствата и науките на Четвъртата Раса на Атлантите, феноменалното проявяване на Четирите Стихии(които правилно са били приписвани от тези вярваши на разумната намеса на космическите богове) приело научен характер. Магията на древните жреци се е заключавала в онези дни в обръщения към Боговете на техния собствен език.

Елена Блаватска- "Тайната доктрина";том1;изд. Астрала;2005г.

Мила Ани, засега съм намерила това по въпроса, който обсъждаме тук. Това, което си изяснявам все повече е факта за духовната природа на всичко в нашата Вселена и водещата й роля над физическото проявление.

Колкото до това, че сме създадени да завладеем Земята, не се съмнявам, но наистина трябват много знания за това.

[Ани]

Роси, благодаря за цитата! Но по отношение на природните сили съм по-склонна да приема мнението на последователя на Блаватска, Чарлз Ледбийтър, което съм цитирала в темата Природни сили и елементали и по-точно тук. Ето част от него:

Ако ние бяхме способни да виждаме назад през безчетни векове на собствената ни еволюция от миналите световни периоди,щяхме да видим, че това което сме днес, е минало някога по своя нагорен път през подобни етапи.

Случаят с природните духове не е такъв: те нито са били, нито ще бъдат някога човечество, каквото сме ние. Пътят им на развитие е съвсем различен и нашата едничка връзка с тях се състои във временното заемане на една и съща планета. Разбира се щом сме съседи за дадено време, ние дължим един другиму съседска учтивост, когато се случи да се срещнем, но нашите пътища на развитие се различават тъй много, че можем твърде малко да си съдействаме за каквото и да било.

Чарлз Ледбийтър, "Астралният свят"

Беше ми е интересно защо Учителят използва думата насила. Донякъде Блаватска го обяснява, но... Адските духове са духове все пак от нашата еволюция. А тези са съвсем различни. Май много задълбах. Щом като теософите не могат да се разберат по този въпрос.

Но насила значи насилие. Ако буквално се приложи тази дума към поведението на съвременното човечество, то е ясно бруталното ни отношение към природата. Но отношението на природните духове към нас е право пропорционално на нашето към тях. Затова са и тези катаклизми и изменения в климата.

Може би тези думи трябва да се тълкуват и по друг начин? Права си, че трябват много знания.

[Роси Б.]

Духовете са господари на тези елементи, които имате в Земята, те са техни. Затуй казва Писанието, че в този свят сме пришълци, че тази Земя, в която живеем, не е наша – Господ ни е пратил да я завладеем насила. И вие искате да я завладеете, да бъдете господари, но чакайте най-напред да завладеете духовете, че тогава – външните елементи, защото всеки елемент има своя господар. Вие не можете да бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете да бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете да сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня и т.н.

Ани, виж сега какво ми хрумва: Твърдението на Блаватска, че човечеството на Земята е потомство на човечеството от Луната.

За мен то обяснява думите на Дънов в този цитат: "пришълци";"не е наша"; и "да я завладеем насила".

[Роси Б.]

Защото всяка мисъл на човека при проява преминава във вътрешния свят и става активна същност, присъединявайки се (бихме казали сраствайки се) към елементала ­ т. е. към една от полуразумните сили на природните царства (вятъра). Тя продължава да съществува като активна разумна същност ­ едно породено от ума създание ­ за по-дълъг или по-кратък период от време, съразмерно на първоначалната интензивност на мозъчната дейност, която я е породила. Така че добрата мисъл се съхранява като активна благотворна сила, а злата мисъл ­ като злобен демон. По такъв начин човек постоянно заселва своя поток в пространството със своя собствен малък свят, изпълнен с рожбите на своите собствени мечтания, желания, пориви и страсти; и този поток взаимодейства с всяка чувствителна или нервна структура, съприкосновяваща се с него, в зависимост от неговата динамична напрегнатост.

Из "Чаша на Изтока"-Е.Рьорих; изд. ИК "Гуторанов"

Мисля, че тук е обяснено същото явление, за което споменава Учителят. Колкото до това, че задълбахме с Ани, според мен, това е много ценно като знание и мотив за контрол над себе си.

[Слънчева]

Много ми харесаха вашите разсъждения, момичета.

Но, все пак си мисля, че да "завладееш", не значи да "разрушиш". Хубаво е да изучаваме и да разбираме законите на Природата. Разбирането и познаването на силите/духовете, значи да ги владееш, да ги укротиш. Защото са ни показали, че ако искат могат да ни покажат лошата си страна-катаклизмите...

Мисля си, че ако се отнасяме с Любов към тях те биха могли да ни съдействат...

Цитат

Отсега нататък трябва да правите опит (и това са го правили старите християни) да можете да излизате извън тялото си. Вашият ум говори: „То ще бъде славно да изляза.“ Славно, но трябва да имаш знания. Първо, трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се приближава до моето тяло, защото, инак, ще има камшик.“ Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затова съвременните хора са яко свързани от Господа за своето физическо тяло, понеже ако излязат от тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. Христос се обръща към Своите ученици, които искат да Го следват, да разберат тези тайни на Царството Божие.

Смелостта или безстрашието също идват от знанието, /което пък е свързано със смирение, Любов, Вяра и Истина/...

Абе сложничко си е, но с търпение и желание да се учим, става

[Донка]

Когато в човека се съединят отрицателното чувство с положителното – чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, сиреч щом разделите вашия разсъдък от чувството на страха – да се не контролират, бездруго ще изгубите и тялото, и душата си.“

За да можем да регулираме това чувство – страха, трябва напълно да се обосновем на Божествения закон – на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога.

И Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: „Не бойте се“; отправя очи нагоре и добавя: „Не бойте се за тия малки къщи, които имате, не се терзайте за тия дребни работи, защото вашият Баща ви е определил велики работи.“ Гледайте да запазите душата си чиста и светла – имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на Земята, защото то оттук е взето. То е каруца, направена привременно от елементи на Земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на Земята, ще бъдете в тази каруца. Като дойдете до планинско място, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пеш. Затуй казва Христос: „Нo бойте се, когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция.“

Да се регулира чувството на страх да не спрем еволюцията си - това може би означава да се доверим на Бог и на връзката си с него - на това, че всяко нещо, което ни се случва в този живот ни е дадено от Него, за да осигури еволюцията ни. Щом приемем това, спсобността ни да рзсъждаваме ще ни помогне да научим уроците си от пратените ни опитности.

Следователно "съзнанието в нас, че сме свързани с Бога" служи за спояващия елемент между страха да загубим душата си и спсобността за разсъждение, която ни е дадена... Споим ли ги в едно, те сами ще се контролират взаимно. Без страха да загубим душата и еволюцията си, разсъдителността ни се изражда в гордост. Без разсъдителността страхът ни прави зависими от авторитетите ни, камикадзета следващи сляпо самообявилите се месии, които ни обещават спасение за душата ни без да се налага да размишляваме сами, а само да повтаряме думите им и изпълняваме волята им.

Силата на човека е вътре в него, там той трябва да обърне своето внимание.

В Новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причините и последствията – вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас.

Това беше причината да избера Учението.