Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Отчаянието


maggee

Recommended Posts

Дълбоката ми убеденост ,че нещата се случват точно както трябва и всяка една трудна ситуация е пробива ми в напред и нагоре ,някак си не ми позволява да опозная това чувство отчаянието.

Безсилие е по -точната дума в дадени моменти.

И може би точно безсилието ,но споходено от чувството за безисходица от положението води до отчаяние.

Това е момента в който трябва да се роди вярата или да се събуди ,ако я е имало в някакъв момент.

:thumbsup: Много точно казано!

Ако има вяра "че нещата се случват точно както трябва и всяка една трудна ситуация е пробива ми в напред и нагоре", не може да се стигне до отчаяние.

Да.

A вярата винаги я има, ако не на съзнателно ниво, то тя е закодирана дълбоко в подсъзнанието.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 59
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Приятели, преди време, когато действително достигнах дълбините на отчаянието, направих едно откритие за себе си (но без да считам това за някаква лична заслуга!) - едва когато човек осъзнае собственото си безсилие, едва тогава става възможно да осъзнае не просто силата, а Могъществото и Величието на Бога, Който е нашият Спасител, Който е нашият изходен Път и в най - безнадеждната и безизходна ситуация. Едва тогава осъзнаваме не само интелектуално, но и екзистенциално думите, че "това, което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." И че когато Бог живее в теб и ти живееш в Бога, тогава всичко става възможно, защото Бог е неограничен свят на възможности. Но това осъзнаване се ражда от утробата на най - голямата болка, на най - големия мрак. Просто няма друга възможност или... поне аз не виждам... колкото и да ни се иска да има по - лек и по - безболезнен начин.

Линк към коментар
Share on other sites

Без мрак, не бихме могли да различаваме светлината. Клиширано...

И все пак, когато нещо ти помага да вървиш по пътя, било то и болезнено, то дали е лошо все още ? Болката, както и удоволствието, са нервни импулси до мозъка, и двете в същината си еднакви... (това се казва и в първата част на "Матрицата" - субективността на възприятието ни). B)

Линк към коментар
Share on other sites

Болката и страданието не означават отчаяние. А отчаяние може да има и в не чак толкова сурови условия. Освен това е хубаво разсъжденията от типа "аз и Бог (в мен)" да преминат в "аз и личността чрез която се проявявам", като в същото време се разграничава във всеки момент от къде идва импулса за нашите действия. Дали от външното обкръжение или отвътре; дали от астралното, менталното тяло или от Божествената ни същност (т.е. ние самите). Докато разделяме себе си от последната, ще си останем в сферата на личността. Разбира се не е достатъчно да знаеш, че в същността си човек е едно с Бог, но това знание трябва и да се приложи, т.е. да го проявиш в живота си. Прилагането винаги е много по-трудно от осъзнаването.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Аз-а и личността са свързани с Его-то. Хубаво е те да се проявяват, но ако има смирение и не на всяка цена. В смисъл-мога да съм личност без да налагам своето и без да мачкам всичко по пътя си.

Да е пленник на отчаянието е зле не само за самия човек, но и за всички околни. Може би рецепта за излизане от отчаянието е да може всеки ден да се усмихва поне веднъж и да намери по нещичко хубаво в себе си и света...

Безсилието, болката, страданието ни показват, че не ние контролираме нещата. Да се доверим на Бога и да се усмихнем на света, това е гаранция за успех... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Върху външния свят отделния човек разбира се има ограничен контрол - така и трябва да бъде. Това което не бива да се допуска е външно влияние върху вътрешния ни свят без нашето съгласие и е напълно във възможностите на човека. Смирението и примирението са именно това съгласие, като едното се отнася до висшето а другото до външните условия.

Линк към коментар
Share on other sites

Върху външния свят отделния човек разбира се има ограничен контрол - така и трябва да бъде. Това което не бива да се допуска е външно влияние върху вътрешния ни свят без нашето съгласие и е напълно във възможностите на човека. Смирението и примирението са именно това съгласие, като едното се отнася до висшето а другото до външните условия.

Значи ли това че смирението и примирението са неща с които би следвало да боравим изключително внимателно?

Линк към коментар
Share on other sites

Върху външния свят отделния човек разбира се има ограничен контрол - така и трябва да бъде. Това което не бива да се допуска е външно влияние върху вътрешния ни свят без нашето съгласие и е напълно във възможностите на човека. Смирението и примирението са именно това съгласие, като едното се отнася до висшето а другото до външните условия.

Значи ли това че смирението и примирението са неща с които би следвало да боравим изключително внимателно?

Вместо "примирение", християните използват термина "търпение". То , впрочем, е същото , що се отнася до контекста, в който Станимир го е използвал...( Истинското "примирение"е вътрешно и касае само връзката ни с Бога; получаването на Божия мир, който никой ум не може да схване... "Примирете се с Бога, за да ви възвиси своевременно!")...

Смирението и търпението са двете най-важни християнски категории, в практичен аспект и са най-трудни за постигане в делничния ни живот... Ако се отвори такава тема, може и повече да се каже... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Имаме отворени няколко теми за смирението, може би най-подходяща ще е тази.

Също така няколко са и за търпението - от тях най-обща е тази.

Вече доста неща сме казали по тези теми, но не сме чули теб. :) А темите наистина често преливат една в друга и това е нормално - нали всичко е взаимосвързано, всичко е едно на практика. Така, че: Моля, ще ми бъде интересен и надявам се полезен твоя коментар относно тези две понятия!

Линк към коментар
Share on other sites

Върху външния свят отделния човек разбира се има ограничен контрол - така и трябва да бъде. Това което не бива да се допуска е външно влияние върху вътрешния ни свят без нашето съгласие и е напълно във възможностите на човека. Смирението и примирението са именно това съгласие, като едното се отнася до висшето а другото до външните условия.

Значи ли това че смирението и примирението са неща с които би следвало да боравим изключително внимателно?

Вместо "примирение", християните използват термина "търпение". То , впрочем, е същото , що се отнася до контекста, в който Станимир го е използвал...( Истинското "примирение"е вътрешно и касае само връзката ни с Бога; получаването на Божия мир, който никой ум не може да схване... "Примирете се с Бога, за да ви възвиси своевременно!")...

Смирението и търпението са двете най-важни християнски категории, в практичен аспект и са най-трудни за постигане в делничния ни живот... Ако се отвори такава тема, може и повече да се каже... :)

Всъщност използвах "примирение" в отрицателен смисъл, като съобразяване с нещо външно за нас, нечия чужда воля, която не е в съгласие с нашата собствена (това разбира се не означава, че решението продиктувано от нашата воля е по-доброто за нас, но според нашето разбиране е така). При смирението имаме хармонизиране на волите, еднопосочност, сътрудничество, единение, разбиране на/за другия (човек, Учител или Бог).

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...