bee_bg Добавено Януари 17, 2008 Доклад Share Добавено Януари 17, 2008 (edited) Децата вегетарианци? Ще попитам, а родителите им да не са се родили вегетарианци? Има ли някой който от дете не е вкусвал месо? За да стане човек вегетарианец трябва сам да е решил, а не с чужда помощ. Мисля си че е много крайно едно дете да е лишено от риба яйца мляко и т.н Когато стане пълнолетно нека избира, може да избере и малко по-рано няма лошо, но пълен вегетарианец от най-ранна възраст . Редактирано Януари 17, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Януари 17, 2008 Доклад Share Добавено Януари 17, 2008 Има дори 4то поколение вегетарианци и хората се гордеят с това. Даже и преди да е пълнолетно нека избира защо не, но дотогава избора е на родителите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 Нека се гордеят няма лошо, но се съмнявам да е в България. Да избора е на родителите ,точно това е тъжното, че не е лично на детето самата идея за вегетарианството(непълно) от ранна възраст не е лоша... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 В България са. А лично на детето ли е избора да яде месо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petina Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 При нас положението е следното: аз не ям месо, а съпругът ми не сяда на масата без него. На децата съм дала право на избор, сами си решават какво им се яде. Понякога посягат към месцето, но по-често предпочитат зеленчуците и моите вегетариански бъркотийки , особено дъщеря ми. А малкия ми е много смешен, яде всичко, но най ми е интересно съчетанието на на месо и покълнало житце/ последното го обожава/ . Мисля, че има време те сами да осъзнаят дали да са вегетарианци, изборът да им дойде от душата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 В България са. А лично на детето ли е избора да яде месо Естествено каквото му се сложи на масата това е избора,но не трябва да липсва тази или онази храна Пример: в къщи малкия не ядеше месо до 3-4 годишна възраст сам по-собствен избор просто не го ядеше без да сме го ограничавали след това сам пожела да яде. Та когато на детето му се прииска да яде друга храна освен вегетариянска тогава какво правим? Незнам и не съм много наясно , но мисля че освен хранене вегетарианството е и възприемане и отношение към живота по по различен начин . Мисля, че има време те сами да осъзнаят дали да са вегетарианци, изборът да им дойде от душата. Точно така мисля и аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 И аз мисля така! Изборът е на детето и не бива да му налагаме нещо, което може и хич да не му идва отвътре - сигурни ли са повечето от вас, каква точно душа се е родила като ваше дете?! Знам, че някои от вас имат тази възможност "да видят" каква е душата, но точно те пък едва ли ще имат желание да я подлагат на каквато и да е манипулация, независимо дали се отнася за хранене или за друго нещо. Странно ми прозвуча това за хората, които се гордеели, че са вегетарианци. Ако човек наистина ТАКА възприема нещата, то тогава за него и неговото семейство наистина ще е срам, ако тяхното дете не е вегетарианче. Това не ми изглежда никак здравословно отношение към нещата Съгласна съм с Латина! Да, по принцип. Но е спорно де са мъдростта и истината. Само спорът да не е пред детето. Да сме толерантни към своите различия. И растенията имат очи. По-други са, но виждат. И не само виждат. Латинче, това което пишеш за растенията е точно така и според мен. Еднакво тъжно е да се изяде (унищожи) едно цяло растение - а това се получава доста често (например моркови, картофи или когато си откъснете цяла салатка/марулка) и е неизбежно когато се ядат покълнали семена. Преди си правех покълнало жито и др., но напоследък ми се увеличи сетивността и се чувствам като канибал, който яде пеленачета. Поне от година не съм си правила кълнове. Искам да споделя нещо на Линда Гудман, която освен астрологията е имала своите духовни търсения и прозрения и в други области. В една от найните книги тя дава идея, която много ми хареса - според нея е добре хората да се хранят само с плодове (т.е. при храненето да не унищожаваме цялото растение, а да се използваме само плодовете му). За целта предлагаше няколко мисля 5-годишни периоди, през които последователно се отказваме от поредната група храни, за да се премине от смесено (невегетарианско) хранене, към такова само с плодове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 Темата претърпя малко трансформация от "Децата вегетарианци как и кога трябва да се вземе решението?" премина в "Децата вегетарианци Децата вегетарианци как и кога трябва да се вземе решението в семейство ПОЛУВЕГЕТАРИЯНЦИ /единият родител е карниварин/" и конкретно произтичащи въпроси от пост № #88 на Маргото. По първата тема мнението ми е категорично - в семейство вегетарианци детето до пълнолетие няма право на избор.То се храни с това,което се хранят родителите и те носят отговорност за здравето на детето! Ако във вегетарианско семейство детето поиска месо на масата значи има проблем със взаимоотношенията,което е много ясен сигнал за вземане на сериозни мерки...На детето или му липсва внимание или е наранено,или има някаква по дълбока причина. Всяко дете пораства и тръгва по своя път.Дали ще яде месо като пълнолетно или след като се ожени "детето" - това няма значение за родителя.Всеки има право на свободен избор и носи отговорност за това.Пълнолетното дете обаче трябва винаги да знае,че на бащината трапеза не се яде месо и ако реши да се храни там ще яде това което е прието за сервиране...! По втората тема мнението ми е също категорично - в семейство полувегетарианци детето до пълнолетие няма право на избор.То се храни с това,което се хранят И ДВАМАТА родителите и те носят отговорност за здравето на детето! На масата се сервира равнопоставено местни и вегетариански манджи и всеки опитва и яде от това,което му харесва.В случая майката вегетарианка може да учи детето си на вегетарианство само с ЛИЧЕН ПРИМЕР и като приготвя с много Любов гозбите си.По принцип,ако тези условия са спазени на 100% има голяма вероятност и другият родител да стане вегетарианец и тогава всичко си отива на мястото... Малко пояснения за по твърдото ми и крайно изказване в пост № #89 И на мен не ми се иска да е така,НО опита ми до сега е показал точно това...Познавам 3-4 случая за сестри от братството,които запленени от вегетариански идеи и Учението наложиха "с любов" вегетарианството сред децата си и ги увредиха!Едните деца пораснаха и просто намразиха всичко що е свързано с Учението /имаше непоносимост в тях/,други забегнаха надалеч и едва ли не не искат да чуят за родителите си,трети не само посегнаха съм цигари и алкохол,но опитаха и нещо по твърдо...Кому беше нужно всичко това?!? В една друго тема прочетох доста възражение за това,че съм казал,че трябва да се мери с "един аршин"...,че законите не делят помощ за близки и за по близки...Е това са пример за потвърждение на тази теза,но не искам никого да убеждавам...Сигурен съм обаче,че нещата,които ще сполетят друго мислещите няма да са по-различно от описаните случки.Законите важат за всички еднакво! Въпроса е много болезнен - да си вегетарианец,да си изпитал от ползата и да си убеден в правотата на това и да не можеш да вземеш "мерки" за детето си !?!Много боли,но повярвайте ми,че това е за добро! Най-лошото е,ако детската психика се увреди когато се разкъсва да "угоди" на двамата си родители,които са коренно различни в храненето си...А представяте ли си какво преживява,ако детето е свидетел на скандали или разправии по въпроса?А как се чувства детето ако е принудено да яде месо ТАЙНО само да зарадва бащата и да не се разсърди майката ??? ХОРА НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА НИКОГА СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА ! ТОВА Е БЕЗУМИЕ ! Може би ще кажете,че пак съм краен? Че децата трябва да се възпитават от малки? Че децата трябва да се хранят здравословно?!? ...- Всичко това са несъстоятелни упреци или въпроси. Примери ? - мога да дам много,но ще се използувам аз за такъв... През целият си живот до 27години аз съм ял месо и никога дори не съм постил.Никой няма вегетарианец в рода ми,а само една баба,която почина когато бях малък си спомням,че е постила и ходила на черква.Среда на месоядни и атеисти! След прочитането на една обикновена книжка и съвет от една странична жена за двудневен пост,но без никакво ядене за един Великден,аз го направих и казах,че повече няма да ям месо!Моят първи Великден без месо и общоприетото агнешко...Ядох хляб и салата и се чувствах прекрасно! Позасмяха ми се първоначално близки и познати,мислейки си че "всяко чудо е за три дни",но не излезе така...Като видя,че аз мога да ям и само хляб и нещо отгоре за мазане майка ми започна да готви и без месо...В последствие тя стана убедена вегетарианка и оправи здравословното си състояние,сестра ми спазва строго всички църковни пости,баща ми ходи на черкви вече,строи манастири и пости,...а има и познати които също решиха да ме "копират" и също станаха вегетарианци и то убедени,а не по здравословни причини! Спомняйки си всичко това сега и прокарвайки си в главата примерите за "травмираните" деца,за които писах по-горе се питам "Еми аз,ако бях на тяхно място?" , "Как щях да преживея,ако не можех да копирам моя татко и трябваше да "живея" здравословно по повелите на мама?" - Честно ви казвам май щях да съм объркан и комплексиран много! Изобщо на първо място на децата трябва да се даде любов,хармония и сигурност,...а ако спорове и кавги за хранене нарушават тази обстановка - отговорността на родителите е доста голяма,която ще носят за увреждане на децата си! Според мен такива увреждания са МНОГО по-големи от уврежданията,които може да получи детето,ако опитва месо ! И с риск да разочаровам пак bulgaro ще дам съвет - За да не изпадате в такива тежки ситуации като Маргото,като създавате деца подбирайте половинките си и по този важен критерий - ВЕГЕТАРИАНСТВО! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 Ако детето ми реши да яде месо нямам намерение да го спирам, но първо смятам внимателно да и обясня защо с баща и не ядем месо. Тя месо вижда почти навсякъде, където ходим и досега не е посягала. Обикновено проявява интерес към нещо ново с въпроса какво е това. Ако и кажа ние това не го ядем, за нея на този етап това е достатъчно. Като стигнем на въпроса защо, ще и кажа с прости и леки думички каквото мога тя ще си реши. Аз съм била свидетел на двама родители вегетарианци, чието дете е вегетарианец и на други двама, чието дете още на 3 категорично избра месото. Спирам по темата, че ми се струва казах каквото имах пък и нямам намерение да убеждавам никого Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Marusya Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 Синът ми спря да яде месо в първи клас след като години наред ме наблюдаваше ,че аз не ям месо и той искаше да бъде като мен. Аз му казах да си обмисли решението ,но той беше настоятелен и последва примера ми. Баща му не е вегетарианец, но е много толерантен и премина в по голяма част от менюто си като нас. До миналата година. Синът ми е на 17 години сега и всеки ден ходи на фитнес. Гладен е като вълк и непрекъснато отваря хладилника, мери си мускулите ,които не нарастват според него и поиска консултация с двама диетолози-вегетарианец и месояден. Намерих му такива и след консултациите той реши да яде пилешко месо. Пак негов избор. Каза ,че когато реши ще премине пак на стария режим, чувства се приет и като ,че ли спадна някакво напрежение от стахът му как ще реагирам аз и дали Учителя няма да го обича такъв какъвто е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 "За да не изпадате в такива тежки ситуации ...,като създавате деца подбирайте половинките си и по този важен критерий - ВЕГЕТАРИАНСТВО!" Тя като дойде сляпата неделя... Когато се запознах с бившия ми съпруг, беше вегетарианец повече от две години по здравословни причини. След време се опита да окаже натиск спрямо мене, вече бременна, да не ям месо, но не беше познал. Колкото и да кара с козите рога напред, насреща си има свободолюбива лъвица, която не се поддаде. Скоро той прояде месо без никакъв натиск от моя страна - напротив, винаги съм се съобразявала с какво се храни и това съм готвила. По време на една почивка нямаше такива глезотии в стола, където аз се тъпчех с мръвки, а той - с останалото. Скоро на мене ми се пригади, не исках да погледна месо, а неговият здравословен проблем получи много бързо подобрение, дори само с добавката на месни бульони в менюто. След това се върна към смесения режим на хранене, понеже решихме, че месните продукти му носят нещо, което му е липсвало. За мое съжаление, постепенно характерът и физическата му форма се влошиха. Оказа се, че не толкова храната, но преди всичко психичното му състояние беше и е от значение за здравето му. Много години по-късно аз съм вегетарианка, а той, доколкото зная - не. И двете ни деца ядат месо, но баткото не е толкова пристрастен, случва се да отказва и да го преотстъпва на сестра си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 Момент, от мненията до момента оставам с впечатление, че отказът от месо се свързва със здравословни причини и се намесва рибата като безвредна и дори полезна...но тя е живо същество. Не е ли по-важен етичният мотив на ненасилие спрямо каквото и да е живо същество при вземането на решение за вегетариански начин на живот, в сравнение със здравословния? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 18, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 За жалост в България храненето на децата с вегетарианска храна, даже и при двама родители вегетарианци, има и социални аспекти. Например в повечето детски градини и ясли не са сългасни специално да дават вегетарианска храна на децата. В САЩ, Канада и Западна Европа това съвсем не е така. Родителите избират какъв тип меню искат да се дава на детето. В България това още не е уредено, най-вероятно главно поради икономически причини. Друг социален аспект, отново в детската градина или яслата е, детето може да се чувства особено или неприето от другите деца, защото само то или да кажем и още едно две деца не се хранят с месо. Познавам няколко двойки родители вегатарианци, които по подобни причини на по-горе изброените, не са си давали детето на ясла / градина. Това разбира се поражда други проблеми - възможна ниска социалност и общителност на детето, твърде голяма превързаност към родители и роднини, възможни проблеми при започване на училище и т.н. Мисля, че проблема трябва да се реши на държавно ниво, иначе се оказва, че децата вегетарианци, както и всички други деца със специален режим на хранене са дескриминирани... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 19, 2008 Доклад Share Добавено Януари 19, 2008 Момент, от мненията до момента оставам с впечатление, че отказът от месо се свързва със здравословни причини и се намесва рибата като безвредна и дори полезна...но тя е живо същество. Не е ли по-важен етичният мотив на ненасилие спрямо каквото и да е живо същество при вземането на решение за вегетариански начин на живот, в сравнение със здравословния? Да се откажеш от месото по здравословни причини е по-добре от нищо. Това въпреки чисто практичния мотив води до омекотяване и облагородяване на характера. Което понякога е и в минус, понеже хората тип "Кумчо Вълчо" само това и чакат - кротки агънца. Нужно е за вегетарианците да развиват сила и твърдост в доброто, да умеят да се защитават, да не се раздават и да не отстъпват всекиму. Етичните мотиви за каквото и да било не бива да се натрапват никому. Човек може да сподели за себе си, но няма право да съди другите, че не мислят и постъпват като него. Вменяването на чувство за вина не е етично. Рибата не винаги е безвредна, но който може да извлече нещо полезно от нея, има какво. Ако ще я консумира някой с чувство на вина, нищо полезно не може да получи. Ако се храни с благодарност, имало е защо рибата да е живяла и умряла. Спрямо външно налагани критерии за това с какво да се храни един човек, несравнимо по-важни са вътрешните потребности и способности на организма да усвоява определени храни. По-важно е от какво наистина има нужда и пътят до по-здравословно хранене трябва да е съзнателен и приет доброволно. Понякога храненето с животни е въпрос на оцеляване на отделен човек или група хора, дори на цели народи /например ескимосите/. Те имат право да живеят, да са здрави. Аз не мога да бъда крайна в разбиранията си. Не мога да убивам риба, но мога да я ям няколко пъти годишно. Тя така или иначе вече е била предназначена за храна. Ако прекаля, ще сгреша. така или иначе, може да дойде време за мене, когато няма да ми се прияжда и да я сънувам. Важно е не само дали, но и колко. В темата за вегетарианството сме привеждали цитати относно храненето с риба, позволено е дори и от Учителя. Христос помогна на рибарите да наловят много риба, нахрани огромно множество с риба и хляб. Ще кажете - в преносен смисъл. Не, да не извъртаме нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 19, 2008 Доклад Share Добавено Януари 19, 2008 (edited) Просто зададох въпрос А относно изборът на децата, бих казал, че по мои наблюдения върху двамата ми племенници, малките деца спонтанно отказват месото докато са малки. Често се случваше да се храним заедно, аз вегетарианско, на тях им е сипано месо. Те го отказват и искат вегетарианско. Добре да кажем, че като видят нещо друго искат него, това е нормално за децата. Но когато не се храня едновременно с тях, ако имат таратор и кюфте със зеле за гарнитура, искат само таратора и зелевата салата, отказват кюфтето. Много пъти се случваше спонтанно да не желаят да консумират точно месната част от ястието. Стигнах до извода, че сякаш е наша природа да не ядем месо. Но ако родителите ни са били достатъчно упорити да ни втълпят, че яденето на месо е необходимост, сме привикнали за цял живот и мислим, че не можем без него...е не всички. Всяка потребност, навик, може да се преодолее. Например аз много обичах да пия кока-кола. Но след като разбрах, че веднъж поставено бръснарско ножче се разтваря в нея за 1 седмица отказах повече да я пия. Ей така от раз, никога повече не близнах, минаха вече 6 години, откакто скъсах с нещо, без което мислех че не мога и не ми тежи и не ме изкушава вече. Редактирано Януари 19, 2008 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 19, 2008 Доклад Share Добавено Януари 19, 2008 То е ясно, няма да хукна да убивам животни и да ловя риба. Ако ги няма в магазина, не само аз, но и много други хора, и техните деца, които ядат месо по навик, ще се окажат вегетарианци, понеже всъщност не са убийци. Не е в природата ни да ядем месо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 И аз да споделя опит... Всеки ден сервирам за вечеря на 4 годишната ни дъщеря порция от моите блюда, и порция от тези на съпруга ми, който обича да похапва месо. Имам навика да приготвям по малко, но няколко различни храни, и да ги сервирам в отделни чинийки, после я наблюдавам. Опитва по залък от всичко почти /ако няма спагети, защото ако има не иска друго )))/, но избора и обикновено е безмесен. На закуска и приготвям отново двойно меню - случва се веджъж - два пъти да опита шунка... Не я спирам да яде месо но забелязвам, че не обича вкуса му. Харесват и пъстрите салати. Забелязала съм, че ако и поднеса добре украсено безмесно ястие, ще посегне към него, и обратно, вероятно не е добре да експериментирам така, но искам да разбера нуждите и интереса и. Понякога с месеци не хапва месо и се чувства отлично. Но... Забранявам абсолютно кока-кола, полуфабрикати, кафе, силен чай, прекомерна употреба на шоколад и захари, бонбони, сладкиши, колбаси със съмнителен произход, непроверени меса, непасторизирано мляко, и всякакви вредни такива. От седмици посещава детска градина и мислех че ще възникне проблем. Всеки понеделник ми изпращат на мейла менюто за седмицата. Всеки ден има месни ястия, преобладават пиле, пуйка и риба. Притеснявах се, че може да свикне с употребата на месо покрай другите деца, но нищо такова не се случи. Наблюдавам я с камера през интернет всеки ден от работата ми и виждам как опитва, но само опитва, точно както в къщи. Още не съм разговаряла с преподавателите там за друго меню за нея, но мисля, че не е необходимо... водена от любопитсво опитва, когато вижда какво ядат другите, но явно избира зеленчуците. Засега сме така... Не знам, когато порастне, какво ще избере. Вчера заяви на баща си, че няма да яде делфините в делфинариума. Явно в тази възраст децата са по - умни от нас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Мале , каква е тази детска градина, трябва някоя частна да е, където може да си наблюдаваме децата по интернет... направо фантастика. При такова наблюдение и грижите сигурно са чудесни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Държавна детска градина е, но не е в България. Тук всички си имат камери. Но нямаме градинки за деца вегетарианци... а може и да има някъде, честно казано - не знам. Мисля, че засега в такава градина е добре. И когато наблюдавам другите деца на масата, виждам че не обичат особено месото... Редактирано Януари 20, 2008 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Като си спомня каква мъка беше за мен обядът в детската градина. Само като наближеше времето и като подушех супата-топчета, кюфтетата с бял сос и ми ставаше лошо Най-голямото мъчение за мен в детската градина беше това. Истински кошмар. Не ям, стискам зъби, другарките се опитват да ми тъпчат в устата, аз я стискам, плюя. Те се оплакват на родителите ми, мислят че не съм научен да се храня сам. Нашите се кълнат "той яде сам в къщи", просто заради месото с ужас стисках зъби. А те ме насилваха в градината, докато вкъщи номерът често минаваше Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Злоядството при децата... все си мисля че е свързано не с вида храна, а с настояването да се храни. Малкото дете има невероятно точен мерник за това кога и колко да яде. Наблюдавала съм със свито сърце как дни наред нищичко не хапва/по моите представи/ а после изведнъж се нахвърля на храната и иска "масата все да работи." Но не сме ли и ние самите така..? Нима винаги ядем с еднакъв апетит, всеки ден? И месоядните от нас, и вегетарианците. Но мога да кажа/наблюдения/ че ако детето не яде месо, то не му липсва. Децата не обичат месо... до една определена възраст... сякаш. Но ако му се забранява, ще има обратен ефект. Деца са все пак... и са малки откриватели. Редактирано Януари 20, 2008 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Моите племенници почти бяха отказали месото, но сестра ми разбра, че съм им пълнил главите с приказки, че месото не е полезно, защото те отказвали и при нея да ядат месо и казали, че аз съм причината. Та тя ми забрани да ги възпитавам във вегетарианство и май вече ги научи да ядат месо Моментът вече е изпуснат поради родителска намеса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Ами ти защо им говориш така Нещо, каквото и да е, докоснало детското съзнание в най - ранна възраст, остава там... завинаги остава. Първоначално ще отричат това, защото майка им/първопричината в случая, авторитета/ им казва, че да ядеш месо е добре. Но те ще си спомнят. Особено ако информацията е била поднесена правилно и с любов, като приказка, да кажем. Ако е била директна забрана за месо, може и цял живот да им горчи тона ти. И да ядат месо като следствие, реакция, и да не бъде приета никога твоята истина. Има случаи когато децата разбират, но не желаят да следват нечии пример. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 Децата са малки и по-слаби от възрастните, в общия случай. Те не могат да се конфонтират, предпочитат да се съгласяват, да се чувстват уютно и това е съвсем разбираемо. Когато пораснат и имат смелост да бъдат себе си, тогава ще се разбере какво всъщност искат, ако вече не са забравили... Сетих се нещо, което се случи преди няколко седмици. Как баба и дядо канят внуците на гости: "Елате на село за малко, искаме да ви видим, ще заколим прасето!" ... Явно това е най-примамливото предложение... според тях и децата сигурно е трябвало да подскочат от радост, че ще колят прасето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 Как баба и дядо канят внуците на гости: "Елате на село за малко, искаме да ви видим, ще заколим прасето!" ... Явно това е най-примамливото предложение... според тях и децата сигурно е трябвало да подскочат от радост, че ще колят прасето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.