infinity1305 Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 (edited) Децата са малки и по-слаби от възрастните, в общия случай. Те не могат да се конфонтират, предпочитат да се съгласяват, да се чувстват уютно и това е съвсем разбираемо. Когато пораснат и имат смелост да бъдат себе си, тогава ще се разбере какво всъщност искат, ако вече не са забравили... Сетих се нещо, което се случи преди няколко седмици. Как баба и дядо канят внуците на гости: "Елате на село за малко, искаме да ви видим, ще заколим прасето!" ... Явно това е най-примамливото предложение... според тях и децата сигурно е трябвало да подскочат от радост, че ще колят прасето. Как може да бъде променен един 80 годишен човек, който иска да дава... а какво може да даде, на село, на тази възраст... Ела да заколим прасето - това за тях е израз на любовта им. Те са различни от нас и не могат да се променят, няма да разберат. Не бива да ги нараняваме, само защото не ги разбираме, или те - нас. В тема за вегетарианството четох мнение на Диди - разказваше как е взела приготвеното за подарък месо от родителите си, и го е раздала на онези, които обичат месо, но не могат да си го позволят. Такова поведение е един добър пример за нас и децата ни. Ако кажем на децата - не бива да се убива прасето, дядо ви греши, ще ги объркаме и нараним. Да не говорим за старците... колко ще бъдат наранени. Особено ако усетят насмешка. Вегетарианството е преди всичко избор, и макар малките деца да не могат все още да избират, ние можем да ги водим по път, който един ден би се превърнал в избор, но - с добро. Ако нараняваме някого/деца или старци или партньор/ заради личния си избор, то тогава съм склонна да мисля, че този избор е бил неправилен. Редактирано Януари 22, 2008 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 51-во: Всеки клирик (свещенослужител), който се гнуси от вино, месо и брак, не заради подвиг, да се изгони! това православно църковно правило има дълбок смисъл - по-добре с месо и вино, отколкото да нараняваме ближните си - къде по-голям грях е, като парадираме с нашата святост. Явно приемането му се е наложило от столетен лош опит. Да се поучим от него - когато се молим, постим - само вмъв вътрешната стаичка, а не да си посипваме главата с пепел на форума, та всички да се възхищават на нашата святост. Децата си имат свой път. Ако им налагаме нашия, дълбоко грешим пред тяхното кръвно и кармично наследство. И двамата ми сина не ядат месо. Но когато сами си избраха това. Дотогава си ядяха, въпреки че с жена ми си бяхме вегетарианци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 Ние се самоопределяме с избора си. Не е възможмо и вълкът да е сит и агнето цяло. Винаги има някой, който можем да обидим с отказа си. Майка ми вече 4та година отказва да приеме, че не ям месо и се случва да ме пита "дали не съм размислила". Невъзможно ми е да й обясня, че това не е каприз. Та тябва ли аз да съм обидена, че собствената ми майка не ме разбира?!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 Децата са малки и по-слаби от възрастните, в общия случай. Те не могат да се конфонтират, предпочитат да се съгласяват, да се чувстват уютно и това е съвсем разбираемо. Когато пораснат и имат смелост да бъдат себе си, тогава ще се разбере какво всъщност искат, ако вече не са забравили... Латинче, това е точно така. Лошото е, че сега, когато осъзнах и имам смелостта да бъда себе си ми е доста трудно да се отказвам от някои вредни навици, в храненето. Била съм изключително здраво дете, което се е хранело с няколко бисквитки, две-три джанки и малко швепс /така съм казвала на родителите си, когато са ме молели да ям кебапчета /. В последствие, към пубертета започнах да ям всякакви неща, за да си спестя упреци и да съм приемана от другите..... А сега от няколко години постепенно отказвам месо и месни храни, не защото ми е необходимо да ги ям, а защото е навик... А като и в къщи се съобразявам с околните е трудно... За това е добре родителите да се оставят на децата сами да ги водят, особено ако нямат здравословни проблеми и нужда от специфично хранене, нека е здравословно. Поне литература има всякаква. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 (edited) И аз не бих изхвърлила храна, щом има гладни да й се зарадват. От съвсем малка съм научена, че да се изхвърля храна е голям грях. Хайде, ще се откажа да се оправдавам, че пак излизам без вина виновна. Искам да ме разберете правилно. Проблемът е в това, че коленето на животни в предишните поколения е нормално прието, много хора са минали границата в това отношение. За тях и децата им това е било съвсем нормално, въпрос на оцеляване и добър живот. Ако трябва да бъда честна, и аз съм минавала тази граница - с брат ми като малки - І - ІІ клас бях, ядохме врабчета. Той ги уцели с една прашка, аз ги оскубах, напалихме огън, опекохме ги и ги изядохме. С въпросните баба и дядо не съм се видяла лично, камо ли да се карам... Мъчно ми е, че учат децата ми на жестокост. Аз съм им майка, не мога да бъда безучастна. Не мога да дам предимство на бабата и дядото във възпитанието на собствените ми деца. Преди всичко аз съм отговорна за тях. Аз съм поела товара по тяхното отглеждане. От своя страна не ги ограничавам, като искат месо и мога да им го дам, преодолявам отвращението си и им го сготвям. Те приемат моя избор, който съм обосновала пред тях предимно със здравословни причини, понеже не бих съдила никого за това, какво яде и съответно не бих изпитвала ничия съвест относно храненето с месо - включително на децата ми. Този избор трябва да дойде отвътре, както стана при мене. Месопреработвателната индустрия от една страна прави месото достъпно за всички по всяко време, но скритият коз в полза на вегетарианството е, че отучва цели поколения от убийството на живо същество със собствените ръце. Тази индустрия може да се сгромоляса за кратко време - толкова страшни болести идват оттам.Хората са егоисти в по-голямата си част. Искат те и децата им да са здрави, да се чувстват добре, да са работоспособни, да са красиви... Затова здравословните мотиви за премахване на месото от диетата могат да променят масово отношението на хората към вегетарианството. Съвестта у повечето хора е просто приспана, но всеки иска да е здрав. Та, да се върна на мисълта си. В днешното поколение деца убийството премина предимно във виртуалната си форма - видеоигрите, те и там не го приемат сериозно. Болшинството от днешните деца няма да убият животно със собствените си ръце през целия си живот. Техните деца още по-малко. Това ще допринесе след време да се откажат и от месото като храна, понеже тяхната единствена реакция като видят животно е да му се радват. Трудно е като влезеш в днешен магазин да намериш богат избор за безмесно меню, но виж, поне половината от витрините са отрупани с какви ли не месни продукти. По външен вид и мирис те не напомнят за своя произход, но все някога осъзнаването в това отношение идва. Надеждата е в това - днешните деца не се възпитават като убийци. Ако се срещна с бабата и дядото, имам право да им кажа, че не съм съгласна да възпитават в децата ми жестокост, да ги превръщат в убийци. Нямат право да ги травмират, правейки ги свидетели на убийство на живо същество. Всяко дете има изключително лош спомен от убийството на животно по празниците - как е плакало, как се е мятало обезглавено... Извинявайте, че пиша това, но ако трябва, ще се скарам с когото трябва, но ще предпазя децата си от подобно преживяване, колкото ми е по силите. Аз съм майка и не бягам от отговорност, боли ме дори при мисълта децата ми да страдат. Бих пренебрегнала чувствата на бабата и дядото в случая. На село няма само животни за колене, има компот от ягоди, картофи, зеле, моркови... - има какво да дадат от сърце, ако искат, но в конкретния случай няма такова желание. Истинската причина да ги канят на село беше съвсем друга. Без чувство на вина ви казвам - децата не отидоха там. Редактирано Януари 22, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 Надеждата е в това - днешните деца не се възпитават като убийци. Абсолютно. Но иди да го кажеш на децата в Ирак, или Авганистан например. Все си мисля, че един или друг проблем се решава само ако не се драматизира. Драматизираш ли, се блокираш тотално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 Отивам! Спасихме кокошките и прасето от децата, отиваме да спасим афганистанците! Защо се чувствам толкова абсурдно неразбрана, или нарочно се предизвикваме тука. Помните ли за какво си мислехме, че говорим ? Все си мисля, че един или друг проблем се решава, само ако не търсиш под вола теле. Търсиш ли под вола теле, си блокиран тотално! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 Радваме ти се, уважаема Латина Нима не личи? Да, най добре е да се разясни здравословния ефект от безмесната диета. Никой не иска да бъде болен и глупав. Моралната страна на въпроса ще стане очевидна от последствията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 Латина, във всеки пост изтъкваш колко си неразбрана. Какво има да разбирам? Ти опитваш ли да разбереш? И аз съм вегетарианец, и то не от вчера, но никога няма да седна да насилвам други/дори и децата ми/ да спрат месото, с глупави приказки колко е лошо да се убива. Всеки хлапак знае че е лошо да се убива. Всеки. Но не ми се струва разумно да въздействам на детската психика с провокации, особено за прасето на село хах А ти си свободна да постъпваш както желаеш, никой не те кара да се съобразяваш с нас/мен/. Ние само споделяме мнение, различно от твоето. Всичко, което опитвах да кажа в постовете си до тук е че насила хубост не става. И още нещо - света не се оправя като гледаме само под носа си. Извини ме. Лека вечер. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 (edited) Уморително е това изясняване и загуба на доста време... Не съм насилвала децата си да не ядат месо и не съм промивала мозъците им. В това нямаме противоречие и никога не сме имали - при внимателен и добронамерен прочит е очевидно. Просто споделих тук какво мисля, но това не означава, че съм говорила същото и на децата си, нито че съм се карала с баба им и дядо им. Какво ви е подтикнало да си помислите това за мене? "глупави приказки", "хах", "гледаме само под носа си" - това ли е начин да не драматизираме и да водим конструктивен диалог? Далеч ще стигнем така... Благодаря, Валентин, за разбирането! Наистина е неприятно да вложиш толкова от себе си, да споделиш открито нещо, което те е развълнувало и да срещнеш подобно отношение насреща. Не съм против някой да има различно мнение, но едва ли е уместно да се обиждаме. Познавам се по-добре, отколкото вие - мене. Живяла съм със себе си 37 години, минала съм през много неща. Знам колко съм глупава и интелигентна, колко съм лоша и добра. Вашата оценка, когато е неадекватна, не може да ме смути. Вероятно причината да не ме разбира някой е в мене, но да ви подскажа и друг вариант - може и да не е. Така е логично. Благодаря за вниманието! Редактирано Януари 22, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Ние се самоопределяме с избора си. Не е възможмо и вълкът да е сит и агнето цяло. Винаги има някой, който можем да обидим с отказа си. Майка ми вече 4та година отказва да приеме, че не ям месо и се случва да ме пита "дали не съм размислила". Невъзможно ми е да й обясня, че това не е каприз. Та тябва ли аз да съм обидена, че собствената ми майка не ме разбира?!? Ето това ми е много познато и на мен!!! Но иначе както искат родителите така да си възпитават децата, в крайна сметка те си преценяват относно възпитанието и си носят отговорността. А децата когато пораснат сами могат да определят кое е добро и кое не за тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 Мисля, че проблема трябва да се реши на държавно ниво, иначе се оказва, че децата вегетарианци, както и всички други деца със специален режим на хранене са дескриминирани... Дъщеря ни има специален режим на хранене /поради алергия към белтъка на кравето мляко, както и свръх~чувствителност към т.нар. добавки - подобрители, оцветители, консерванти, сгъстители; също кожата й е много бяла и реагира на някои бои /явно некачествени и неподходящи/ по дрехите - та предимно купуваме дрешки от памук в по-светли и пастелни тонове /бяло, розово и небесносиньо / Вече е на 5, не е посещавала никога ясла и градина /когато стана на 3 годинки, ходихме да попитаме в градината дали биха се съгласили да я запишат и да нося предварително приготвена храна от дома /поради упоменатата причина/; показахме и решението на ТЕЛК, в което е описана като медицинска диагноза/; отказаха храната поради проверки от хеи и сигурно така е редно... Тази година ще е вече ученичка /т.нар. предучилищно обучение, което е в училище с 1/2 дневна заетост/ и нещата ще бъдат наред Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 Алергиите на сина ми ме научиха да се справям с някои здравословни проблези само с помощта на билки - несравнимо по-ефикасно, здравословно и не на последно място - евтино. разбира се, има още много да уча. Хубаво е усещането, когато тежък период свършва. Да е живо и здраво детенцето - поне не се тъпче с боклуци. Ако не беше болестта му, вероятно щеше. Такива деца показват и на нас, че не бива да се храним с изкуствени храни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sladkish4e Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 Реших от началото на 2008 да не ям месо. Съпругът в къщи не яде, но на вън да. Имам дете на 6 месеца и вече го захраних с плодови пюрета. Пред мен стои голяма дилема: Да давам ли месо на детето си? Със съпруга ми сме категорични, че няма да даваме месо, но......като тръгне на детска градина....там дават......всъщност така открих и този форум.(Аз също съм последовател на Уителя, занимавам се и с йога, както и съпруга ми.) Та по същество. В детската градина ще дават месо!!! Ако сега не захраня с месо, според педиатъра ми, детето може да получи алергия, от късният прием(примерно на детска от 3 годишна възраст)... Как да постъпа??? Между другото страхотен форум...... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
seilar Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 Сладкишче,здравей! Мойта дъщера е на 7 г. и съм си я захранила по учебник ,месо, яйца ,плодове и т.н. и всичко вървеше добре докато сега в 1клас не каза "Не искам да ям месо".Аз естественно не съм я насилвала с нищо щом организма и това иска аз се съобразявам с него.Та съвета ми е да оставиш детето само да си реши дали ще яде месо или нямада яде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 26, 2008 Доклад Share Добавено Януари 26, 2008 Според мене не трябва да се захранва детето с месо. Такава тежка храна отсега, когато животът му е в началото? Пълноценно може да се храни без месо. Млечни продукти, яйца според възрастта, ядки, семена, кълнове, по-късно бобови храни могат да оригурят пълноценен белтъчен състав на храната без да натоварват организма. Това е нормално и естествено, щом майка му и баща му не са ловци /изключвам масовия лов на месо от магазина/, нито пък бебето е в състояние да си го налови само. Вчера един човек ни припомни, че силни животни като коня и слона са пълни вегетарианци. Съзнанието се променя. Какво ще стане след време в яслата и детската градина? Ще има меню и за децата, които не ядат месо. Искам да ви кажа под секрет - ще са повече, отколкото се допуска, дори и от техни собствени родители. Ще се намери начин детето да расте в детска среда без да е длъжно да се храни с месна храна. Ако се случи да опита - няма да правим трагедия, децата са експериментатори. В началото обаче много добре им работят инстинктите - по всяка вероятност няма да харесат месото, ако в ранна детска възраст не са захранени с него, по-точно в неузнаваем вид, ненапомнящ с нищо произхода му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Януари 26, 2008 Доклад Share Добавено Януари 26, 2008 Сладкиш, Елито тръгна на ясла от понеделник. Месо не и дават и съм казала да не и се дава, че може да направи алергична реакция. Съобразяват се. В Общината говорихме да се създадат групи за деца с алергии и деца на различни хранителни режими. И сега има деца вегетарианчета в яслите и градините. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
prana_plovdiv Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 Здравейте! Аз мисля, че децата решават сами кога и как. Пример: Мои познати не можаха да нахранят бебето си с пюре в което има месо колкото и да опитваха. В момента в който малкото усещаше вкуса на месо и го плюеше. А всичко друго си ядеше. Кой избира!? Родителите му не са вегетарианци. Е и!?! Погледнато от ъгъл възпитание е по-сложно. Но, един организъм много добре знае от какво има нужда. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 5, 2008 Доклад Share Добавено Април 5, 2008 Днес направих експеримент с яденето на племенничката ми За обяд й сложихме подредени като цвете в чинията: парченца суров морков, парчета кренвирш, нарязано сварено яйце и печен белен зелен пипер. Какво мислите, че направи? Нахвърли се върху морковите и ги изяде най-напред, после премина на зеления пипер, на яйцата не обърна внимание, а кренвирш категорично заяви още когато го видя, че няма да го яде, че не го обича и не иска месо! Бинго! После поиска да й направим пица. попитах я какво иска да има на нея, тя каза "доматено пюре, чубрица, сирене и кашкавал". Попитах я "а месо, кренвирш или салам не искаш ли да сложим?". Тя каза не! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bulgaro Добавено Април 23, 2008 Доклад Share Добавено Април 23, 2008 Здравейте, Интерсено ми е дали някой е имал такъв случай: 4-5 деца... Всички ядат месо без вашето дете... От любопитство-интерес на детето... какво се случва Все пак те са връстници... Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 24, 2008 Доклад Share Добавено Април 24, 2008 Предполагам, че на детето вегетарианче месото се е видяло отвратително. Ако го е погълнало, после е повръщало. С извинение. Втори вариант /вероятно след първия/: Детето вегетарианче успява да убеди другите деца, че месото е ужасна и вредна храна, жалко за горките животинки и цялата група отказва супата топчета... Третият вариант вегетарианец да прояде месо просто така, без отвращение, повръщане и разстройство е изключен според мене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 24, 2008 Доклад Share Добавено Април 24, 2008 (edited) Здравейте, Интерсено ми е дали някой е имал такъв случай: 4-5 деца... Всички ядат месо без вашето дете... От любопитство-интерес на детето... какво се случва Все пак те са връстници... Поздрави Веднага мога да отговоря - включително у нас това си се случва: ако по някаква причина има сложено на масата месо, голямата дъщеря си хапва, а малката (две години разлика) само поглежда и казва "Не, това няма да го ям.". По същия начин реагира в ресторант, на детско парти и т.н. Ако и без друго го има в порцията или го опитва само и го зарязва или направо си изяжда само гарнитурата и готово. Иначе е толерантна - в началото питаше "Ама това харесва ли ви да го ядете?" и който отговори, "Ама то месото е много вкусно" го гледаше много учудено; сега вече спря да пита. Оставя всеки да яде каквото си иска. Интересното е, че дори и като съвсем малка, а и после като по-голяма много рядко е проявявала любопитство да опита месо. Поглежда и решава, че не става за ядене. Ако все пак отхапе малко - реакцията е: "Аз си знаех, че не е хубаво". P.S. Това е така от бебе. Не искаше да яде яденето, което по инструктаж от Детска консултация приготвях така, че да има скълцано/смелено яйце или месо. Ако случайно я прилъжех да си хапне, после се получаваше алергична реакция и спрях да й давам. Иначе никой не е настоявал да не яде месо; дори обратно - бабите (особено едната) се опитаха да я вкарат в "правия път" - неуспешно. Вярно, у дома от години по принцип рядко ядяхме месо, но например аз самата съм вегетарианка от една година, а тя вече е почти на 11. Редактирано Април 24, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Здравейте, Интерсено ми е дали някой е имал такъв случай: 4-5 деца... Всички ядат месо без вашето дете... От любопитство-интерес на детето... какво се случва Все пак те са връстници... Поздрави Най - редовно. Изобщо не реагира на месото, не пречи и на другите да го ядат ако искат. Сякаш просто не го забелязва... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bulgaro Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 И при нас е същото - все едно не го забелязва - месото... Но не сме имали опит когато е в компанията на деца и те се хранят с месо... Благодаря и поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Цвети82 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Здравейте, В нашето семейство вегетарианци няма.Мъжът ми пък без месо не може.Моят син обаче не е фен на мръвките.До скоро склюняваше на яде супа топчета.От скоро яде и кюфте и кебапче,а също и неколкократно(2 пъти най-точно) пържола.Тази промяна я отдавам до някъде от тръгването на градина.Салам не е опитвал,както и филета и луканки.Дори и някой роднина да му бутне в устата ,той ще го изплюе(де да беше така и с други изкушения ).Та,значи ,според мен той е потенциален вегетарианец. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.