Иви Добавено Юни 13, 2007 Доклад Share Добавено Юни 13, 2007 Дъщеря ми е на 1,9 и не знам дали и харесва да яде месо, защото не съм и давала и не искам да и давам. Като стане голяма да избира сама, но докато посяга на всичко и лапа всичко, както повечето бебета няма да получи нищо, което не искам... Вкъщи месо не се внася и не позволяваме и на всеки който идва да носи, така че тук няма как да види и прояде месо. Бабите ги държим под контрол на този етап, но всичко ново, което види е интересно и иска да го пипне и опита... Тя си решава кое и харесва и кое не... ако не иска нещо не и го давам, ако го харесва и смятам, че е добро за нея и го давам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Наистина ли сте убедени, че правите най-доброто за малките си деца, като ги лишавате от месни храни? И най-вече, верно е, че децата са си ваши и отговорността отново е ваша, но къде е личният избор? Не е ли по-добре на един по-късен етап от развитието, всеки сам да преценява какво да яде или да не яде. И все пак, доколко вегетарианството в една толкова крехка възраст, е наистина полезно и здравословно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Ако човек има нужната информация, всяко дете може да израстне напълно здраво вегетарианче, доказват го много актуални изследвания. Тук едно голяма организация е разяснила мнгоо митове - http://www.vegebg.org/materiali/ada.html . Мен по-скоро опасението от насилственото налагане на такава диета би ме притеснявало повече, ако имах дете, отколкото някакви хранителни дефицити. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 (edited) Да не забравяме, че повече от 2 милиарда са децата, отглеждани само или почти изключително вегетариански в момента в света. Те са малко по-назад по физическите мерки на акселерацията (която също не е еднозначно явление - много учени са склонни да я смятат за гранично патологична). В същото време много по-малко страдат в сравнение със смесеноядните деца от затлъстяване, хипертония, диабет и др. "болести на цивилизацията". Знайно е също така колко много световни гении в компютърните науки, шаха и т.н. се намериха от Китай и Индия, така че отпада и хипотезата за по-доброто умствено развитие на месоядните. Любо, нито при мен, нито при хората, които познавам, е имало проблеми с насилствено спиране от месото. За него сме имали консенсус, а при такъв, доколкото знам и от други, просто на детето никога и не му се прояжда месо, например като го черпят навън то просто отказва, не харесва месото. Насилието е възможно найнапред да се развихри между родители и прародители, кой да наложи своето мнение и едва тогава да се прехвърли като негатив върху детето. А между другото, аз не съм за пълно веганство при децата, освен ако родителите отдавна го практикуват и знаят много добре как да балансират менюто. Иначе млечни и пчелни продукти следва да се включват умерено, а при някои деца не е кой знае какъв грях понякога да ядат яйца, риба и гъби - от това положение много лесно може да се мине по-късно (ако е проява на индивидуалния избор на порасналото дете) на по-пълни форми на вегетарианство, докато ако различните меса са една от главните всекидневни храни, се създава устойчив стереотип и е по-трудно. Редактирано Юни 14, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Когато едно дете е вегетарианче още в майчината утроба, след раждането е по-лесно да продължи да бъде такова, без да изпитва никакви нужди от месо. И тези деца по правило са винаги по-здрави, по-весели, по-жизнени и по-мобилни, по-адекватно реагиращи на всякакви житейски ситуации. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Добримир, имах предвид че децата много се влиаят от околните - приятели и пр.. Не че е правило... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Извода, който за себе си обобщих,Оставете децата да се хранят с това, с което преценят.Само можем да ги напътстваме.От семейство месоядни се появява вегетарианче.От семейство на вегетарианци се появява месоядно.Те най-вероятно са тук, за да вземат своите решения.Ние само можем да се молим да са правилните.Във всичко има божия промисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 (edited) Въпросът не е лесен за разрешаване. Аз бих дал съвет на приятел който мисли по въпроса за диетата си, да си направи йога пречистване и 1-2 дни въздържане от храна и след това да започне да наблюдава влиянието на храните. С децата това е повече или по малко неприложимо. Първата ни дъщеря от малка беше възпитана в нашия вегетариански фанатизъм. Веднъж тя така скастри тъщата на един приятел готвеща риба че "убила рибата да я изяде", че жената стана вегетарианка и ни благодареше за това. След 15 годишна възраст я посъветвах да яде известно време по малко риба. C'est la vie. Втората ми дъщеря без каквито и да е разговори на тази тема от наша страна е вегетарианчо. Дори при съмнение веднъж че е яла нещо с месо, реакцията беше повръщане. Разбира се, етичната страна на въпроса сме обсъждали доста, когато тя стана достатъчно голяма. Мисля че отговорността на родителите е голяма. Трябва да предадем на децата най-доброто от своята мъдрост и реалните истини, които сме разбрали с труд, пот и страдания. Нормално и редно е да е така. "че ближний има нужда не [само] в молитва но и в съвет и помощ когато залитва" Баща ми и майка ми ме учеха по същия начин, дадоха ми най-доброто което можеха. Защо да лишавам децата си от същото? Баща ми неведнъж цитираше един свой приятел "... виждаш че на пътя на детето ти има един камък. Знаеш последствията от това и че детето ти ще се спъне в този камък. Казваш му, убеждаваш го и после виждаш че то отива и се спъва, независимо колко си му говорил". След което се засмиваше и ми хвърляше един многозначителен поглед. Смея да твърдя че е имало смисъл. Защото без предупрежденията, нямаше да мога да схвана закономерностите. А и готовността помага да не паднеш фатално. С децата си съм много внимателен. Приемам ги като равни, като приятели. Много пъти мислим заедно над определени случки и събития. Те например разбират закона на кармата в определен смисъл по-добре от мен. Ще споделя един случай с малката си дъщеря, докато беше на около 6 години. Тя много обича животните. Веднъж като си играла с един паяк тя му счупила 2 крачета. След това "за да се извини", смачкала една мравка и я сложила пред него. Същата вечер тя жестоко си прищипа ръката на една врата. На ръката и се образуваха 2 дълбоки дупки. Сега тя ми е напълно равностоен събеседник, на 10 години, както и аз се старая в темите които са интересни за нея - отношенията с децата в училище и с приятелките й. Имах дилема по повод наказанието. Голямата ми дъщеря беше на около 9 години. Веднъж тя се държеше много нервно и ме понахока. Задавах си въпроса дали да я смъмря или да оставя нещата без последствие, и след известна молитва и колебание, замълчах. Същия ден едно дете хвърли камък без изобщо да я вижда през една кола и камъкът и разби едната устна. Тя плака много от мъка и обида. Разказах и за дилемата си преди това. Тя ми каза "Предпочитам да ме накажеш ти, татко!" Слава Богу, това отдавна не се налага. Приемам корекции от нейна страна и обикновено те са най-точни за проблем който тя ми посочва. Благодарен съм на Бог за децата си и това което ми дадоха Редактирано Юли 25, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 И аз съм 'за' свободния избор на децата. Но това предполага да са достигнали възраст, в която да разбират за какво им говорим. До тогава, мисля че е редно ние да определяме менюто им. Никога не съм хранила децата си по стандартните правила. Може би затова са и по-здрави. Сега, когато са големи, обяснявам и давам възможност да преценят сами, ако искат и да опитат, като не вярват. Последните години се нароиха заведения за бързо хранене и децата луднаха по разни дюнери и бургери. И да говориш, че не е качествено това което ядат, и да забраняваш - няма смисъл - ако искат да ядат, ще го направят. Оставих ги и ги предупредих какво точно ги чака. Даже бях изчислила горе-долу и времето. Като дойдоха първите стомашни проблеми не им четох конско, а се опитах да доизясня защо точно така се получава. Май така е по-лесно да го възприемат. Наскоро докато четях една статистика за вредата от чипсове и др. подобни храни, спонтанно възкликнах. Малкият ми син (който спортува) като чу, първо се потресе, след това дойде и чете, чете. После каза 'предпочитам да спортувам'. Гледам, че ги избягва. Но това не е начина - да ги затрупваме с мрачни прогнози какво ги очаква, ако...... Всъщност почти винаги съм съобразявала кухнята с техните искания - има периоди в които може да готвя едно и също всеки ден. Докато си наваксат на необходимото. Балансирано хранене трудно може да им направя - всеки е по задачи, понякога са гладни, а аз не съм готова. Но поне плодове има винаги вкъщи и знаят че е по-добре да хапнат плод вместо крекер. Не че винаги го правят, но се стараем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Юли 26, 2007 Доклад Share Добавено Юли 26, 2007 Мисля, че човек се ражда с предпочитанията си към храната, той се появява със заложбите да е вегетарианец или карниварен. Ако поради обкръжаващите го обстоятелства бива научен да яде месо, той на някоя възраст ще го откаже. Ако е заставян да яде само плодове и зеленчуци, но му е в природата друго, в определен момент ще се обърне към месото. И това не винаги е генетично обусловено, освен гените има и други фактори от по-особено физическо естество, които изграждат тялото и обвивките му. Аз съм смирена и кротка по природа и си давам сметка, че ям месо, защото може би по този начин си набавям липсващата агресия, дори и да не я проявявам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 26, 2007 Доклад Share Добавено Юли 26, 2007 (edited) Мисля, че човек се ражда с предпочитанията си към храната, той се появява със заложбите да е вегетарианец или карниварен. Ако поради обкръжаващите го обстоятелства бива научен да яде месо, той на някоя възраст ще го откаже. Ако е заставян да яде само плодове и зеленчуци, но му е в природата друго, в определен момент ще се обърне към месото. И това не винаги е генетично обусловено, освен гените има и други фактори от по-особено физическо естество, които изграждат тялото и обвивките му. физическо-астрално Аз съм смирена и кротка по природа и си давам сметка, че ям месо, защото може би по този начин си набавям липсващата агресия, дори и да не я проявявам. Има растителни храни които могат да набавят достатъчно ян. Например салата листа от глухарче и коприва, или настъргани моркови и хрян. За аминокиселините могат да се използват слънчогледов или сусамов тахан. Рибата, особено морската съдържа много добри за изграждане на мозъка фосфор и други микроелементи. За определени хора е добре да се яде в определен период на живота, 1-2 пъти на седмица. Много да се внимава да е прясна и чиста. От консерва е по-добре да не се яде. Редактирано Юли 26, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bulgaro Добавено Юли 26, 2007 Доклад Share Добавено Юли 26, 2007 Наистина ли сте убедени, че правите най-доброто за малките си деца, като ги лишавате от месни храни? И най-вече, верно е, че децата са си ваши и отговорността отново е ваша, но къде е личният избор? Не е ли по-добре на един по-късен етап от развитието, всеки сам да преценява какво да яде или да не яде. И все пак, доколко вегетарианството в една толкова крехка възраст, е наистина полезно и здравословно? По съшата логика не трябва да им предлагаме месо... Ти защо реши, че може да им се предлага месо, а не обратното... Къде е правото на личен избор... Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Привет, аз ще бъда по-конкретен - моето дете няма да яде месо Ради, здравей... Това мнение е отдавна. Затова искам да попитам - как се развиват нещата досега... Много се интересувам от хранене на деца, но желая мнения на хора с опит, не сайтове. Аз самата от личен опит знам, че децата нямат навици да консумират месо, на това се учат в последствие. Понякога отказват. Би ли споделил... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 (edited) Здравей infinity1305, Засега всичко е наред. Детето не проявява никакво желание да яде месо, изобщо не сме му забранявали или спирали - не се е налагало. Е, не сме и предлагали . Да чукнем на дърво, почти не боледува, макар че това може да се дължи и на факта, че не ходи на детска градина . Накратко - никакви трудности, никакви забрани - всичко си идва естествено. Редактирано Октомври 31, 2007 от Ради Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest N_Damianov Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Здравейте! Наистина ли сте убедени, че правите най-доброто за малките си деца, като ги лишавате от месни храни? Аз съм напълно убеден Мона в това ,защото от около14год. съм вегетариянец , през което време съм се чувствал в прекрасно здраве и изключителни жизнени енергии.До сега още не съм ходил на лекар и нямам ДжиПи ,а и дано не ми се налага... Предполагам ,че така трябва да е и с децата . Вече 7години тава мое предположение се оправдава напълно! И най-вече, верно е, че децата са си ваши и отговорността отново е ваша, но къде е личният избор? Именно ,защото отговорността е моя /до навършване на пълнолетие/ и до тогава докато детето седи на моята трапеза ,ще яде това което аз ям ! Право на избор има само този човек ,която може да се грижи сам за себе си и не зависи от други. Децата зависят от нас родителите.Не можем да им дадем "свободна воля" за неща които могат да им вредят... Границата обаче тук е много тънка, за да не се травмира или комплексира самото дете.Не трябва да има заповеди,лишения,"рецепти" ... Повярвай ми обаче ,че ако постъпват по законите на Любовта и родителите ВЗАИМНО показват пътя на детето не с съвети и приказки ,а с дела проблеми не би имало със "свободната" воля на детето! И все пак, доколко вегетарианството в една толкова крехка възраст, е наистина полезно и здравословно? Моят седем годишен опит показва ,че вегетарианството е МНОГО полезно в тази "крехка възраст". Здравословно сме във перфектно форма ...жизнени ,енергични ,тегло -нормално.Обикновените настинки ,сополи и кашлици ги изкарваме на крак с малко чайчета ,компреси ,вани ... т.н. За сега не ни се е налагала някаква сериозна лекарска намеса и дай Боже и за напред да е така ! Ще споделя и едно друго нещо от моите наблюдения за деца вегетарианци. В семейство където единият от родителите е месояден а другият е вегетарианец е грешка детето да се учи на вегетарианство ! Задължително на детето трябва да му се дава и от двата вида храна с приоритет повече от тази ,която му е по-вкусна. След пълнолетие детето вече има право на свободен избор. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Така е... Дамянов... Децата така или иначе ще консумират каквото искат, когато порастнат, а в крехка възраст е добре да ги научим на полезни навици. После идва избора... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 (edited) N_Damianov, само не разбрах, ако детето ти например докато сте в ресторант поиска де си поръча месо, ще му забраниш ли? Редактирано Октомври 31, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest N_Damianov Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 N_Damianov, само не разбрах, ако детето ти например докато сте в ресторант поиска де си поръча месо, ще му забраниш ли? Здравей Станимир ! Казуса в ресторант е много слаб ,ако имаш предвид ,че детето ти ще се "изкуши" и там ще му се яде нещо друго различно от това което си поръчват родителите... По скоро изкушението е когото родителите ги няма или единият е е вегетарианец ,а другият не или пък когато някоя "загрижена" баба реши да го изкуши с месце "за де е по здраво и силно детето" Няма значение ... да не разводнявам ,че опит бол ... колкото искаш ! Важно е: 1.Когато родителите са в хармония,единомислие и единодействие децата подсъзнателно приемат нещата от действията на родителите си за правилни и ги правят едно към едно... Повтарят всичко и даже са горди с това, повярвай ми ! 2.Не трябва да се употребява забрани и "насилие" при защитаване тезата за вегетарианството ,а на децата трябва само да се дава личен пример и в редки случаи да се обяснява т.е. да се обяснява само когато те питат и се интересуват от твоите обяснения! Поздрави. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Според мене, предразположеността към месна или вегетарианска кухня я носим от миналия си живот. Личният пример е много добро нещо, но при положение, че предразположеността на детето и възрастния съвпада (радвам се, че при тебе случаят е такъв). Насилието разбира се е недопустимо, тъй като отрицателните психически последствия са много по-големи от физическите положителни. Най-правилно е да се остави избора на детето, като не се държи изкуствено надалече нито от месните, нито от вегетарианските храни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Все повече деца се раждат с непоносимост към месните храни /пюрета/. З а съжаление повечето лекари смятат, че това не е добре за тях и го отчитат за заболяване. Но, когато майките ги понасилят с месни храни, всичко се повръща след малко. Струва ми се, че е най-добре децата да ни водят, те да показват какво обичат... Прекрасно е, когато има будни родители и се стараят да хранят децата си здравословно, поне, колкото е възможно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 ... индигови дечица... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Струва ми се, че е най-добре децата да ни водят, те да показват какво обичат... Прекрасно е, когато има будни родители и се стараят да хранят децата си здравословно, поне, колкото е възможно Да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 За мен е лудост някой родител да определя хранителните предпочитания на детето си/ децата си. Това се отнася и за по-късна възраст. Свободата на избора е най-висшата ценност и най-вече правото да я позволим на онези, които обичаме и са ни скъпи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Съмнявам се едно 4 годишно дете да може да избира правилно./пример/ Всеки родител, сметнал за необходимо да научи на нещо полезно детето си, иска най - доброто за него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 (edited) Предлагаш нещо, което е на практика невъзможно, освен може би за някои вманиачени богаташи. Всъщност, да има шведска маса с десетки разнообразни неща на всяко ядене може би е добра идея, обаче... Истината в случая е, че детето неизбежно копира повече или по-малко храненето на родителите си, а ако бабите или други участват, те също могат да повлияят. Както - но само донякъде - да се проявят и предразположения от минали животи, за което намеква Станимир. Няма обаче особен смисъл родителите изкуствено да създават много по-различни менюта, отколкото са техните собствени. Каква картинка биха били едни десетилетни вегетарианци, които готвят специално месо за детето си, да не би то да няма избор? Биха ли закоравялите месоядци от време на време се крили от детето си, за да има възможност то през половината дни да вижда само постно? Или - вече вън от темата за вегетарианството, но вътре в темата за здравословното хранене - лесно ли е родителите, които ядат промишлени количества захар, да приучат детето си да яде плодове вместо "бялата отрова"? Затова нивото на хранене, което родителите и другите хора около детето са постигнали средно взето, са най-силният фактор. Ако те са по-напредничави, отколкото средното ниво, не виждам нищо лошо в това да го поддържат и предават и на детето - без насилие, а с личен пример. Защото иначе какво ще стане - да не оказваме влияние върху избора на детето би означавало просто то да поеме преобладаващите течения в обществото. И при това в общия случай никой няма да му осигури на детето равноправие в избора - много по-често ще среща месни храни, рафинирани захари и нишестета, запръжки и т.н., отколкото здравословни и вегетариански храни. Това свобода на избора ли е? Какъв избор предлага, да речем, първото срещнато заведение за бързо хранене? Равноправие би имало, само ако храненето на всички е в основата си природосъобразно и тогава вече някои дребни индивидуални различия ще се донагласят лесно... Редактирано Ноември 1, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.