01.07.2008г.-Правото отношение съществува само между две души

[Ани]

Мисъл на деня - 01.07.2008г.

„ Съществува положението, че между две точки може да се прекара само една права линия. Правото отношение, правото нещо съществува само между две души, а между много души – това е кривото отношение, кривото нещо, крива линия. Следователно право не може да съществува между много хора. Всички противоречия в живота се дължат на това, че човек разрешава една задача, която никой досега не е могъл да разреши. Хората искат да приложат правото между много хора. Това е невъзможно.“

Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33-а НБ,5. IX.1937 г

[Ани]

Всъщност върху една права може да има безброй точки. Но за да се прекара една права през повече от две точки, то тези точки трябва да лежат (мислено) върху една права. Това на практика е много трудно да се получи, докато две точки задължително определят една права.

При хората е същото. Право отношение може да съществува, да се получи само между две души. Между повече е вече доста трудно. Но пак ми се струва, че е възможно. Стига тези души да са „на една права“, т.е. да се подчиняват на едни закони, на едни принципи. Така предполагам?

[Ася_И]

Беседата е много хубава.

А отговори на някои въпроси точно за отношенията между хората намерих тук:

“Ако искате да вложите правото, вие можете да го вложите само между двама души, но не и между повече от двама. Всички хора не могат да постъпват право. Между всички хора двама могат да постъпват право, но всички хора не могат да направят двама души да постъпват право. Ако многото хора могат да накарат двама души да постъпват право, значи те са криви хора. Ако аз съм прав, каква нужда има хората да ме карат да постъпвам право?”

“Та, спазвайте законите, които функционират в природата. Два закона има, които трябва да взимате предвид: някога правата мисъл идва първа, а някога – последна. Някога правото чувство идва първо, а някога – последно. Някой път правата постъпка идва първа, а някога – последна. Коя е диагнозата, по която да познаете кога правата мисъл е първа или последна? Когато не си раздвоен нито в мисълта си, нито в чувствата, нито в постъпките си, правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са дошли първи. Щом си раздвоен в мислите, в чувствата и в постъпките си, ще знаеш, че първата мисъл, чувство или постъпка не е права. Тогава ще чакаш да дойде последната мисъл, последното чувство и последната постъпка.”

“Следователно човек трябва да знае, че във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка, които решава, той решава една задача. Ако не си раздвоен, задачата е право решена. Ако си раздвоен, задачата не е право решена.”

Той ми е и брат, и сестра, и майка

"Ако аз съм прав, каква нужда има хората да ме карат да постъпвам право?" - това го разбирам и така: ако другите са прави, а аз греша, защо е необходимо да ме убеждават в тяхната правота? Това е лесно обяснимо - просто сме различни. Различно мислим, чувстваме. Но щом в мен има вътрешно противоречие, значи нещата не са както те ги виждат. А щом дългото убеждаване не доведе до промяната, която другите очакват да настане, то, дори и да греша, трябва да ме оставят да получа своята опитност. Макар че е хубаво да се учим и от другите.

Редактирано Юли 1, 2008 от Ася_И

[mecholari]

Двете души се сливат, "чувстват" се една друга. И знаят "това ми е от теб но е и мое, защото сме едно". А Любовта е толкова силна, че едно малко дете би могло да разтвори ръце и да обгърне целия свят, и да остане още непрегърната Любов.