30.06.2008 г. - Съвременното човечество е направило едно отклоняване.

[Станимир]

Мисъл на деня - 30 Юни 2008 г.

„Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад. Ние не сме виновни за това отклоняване, някой е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижа за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в задънена улица.”

Из И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, 5-а НБ, 3.I.1937 г.

[Слънчева]

Мисля си, че ние, хората живеем с лъжливи представи за живота. Правият път-това е живота ни, такъв, какъвто е. Да го разберем и живеем с любов, да сме благодарни за мъчнотиите, защото те ни учат.

Даже и онези, които имат най-много, и царете, все пак им липсва нещо. Може би външни работи да не им липсват, но вътрешни, органически – все им липсва нещо. И царят има свои разстройства, и той боледува като обикновените хора.

А ние, все нещо недоволстваме, мрънкаме... Та дори и хора с доста пари и добро обществено положение... Недоволни сме, болни сме, защото не разбираме уроците в живота си, не се стремим към промяна, вътре в нас.

Сега вие искате достойнството ви да не се накърни в нищо. В какво седи достойнството на човека? Какво правят хората днес? Като сгрешат нещо, те искат да скрият погрешката си. Не, не крийте погрешките си. Изнесете погрешката пред себе си и след това гледайте да я изправите. Щом покриете една погрешка в себе си, вие се съюзявате със законите на злото. След това вие нищо не можете да очаквате добро.

Ние много често опитваме да се скрием от себе си, защото е трудно да застанем пред вътрешния си съдник, пред съвестта. Но пък като се научим да разсъждаваме и анализираме случаите в живота си ни става ясно, защо сме направили едно или друго... Тогава можем да си простим, да сме свободни и като осъзнаваме грешките си няма да ги допускаме отново. А иначе-днес скрием една, утре друга и така страховете ни завладяват, а грешките се задълбочават.

Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най-големи последствия. Лъжата е най-малкото престъпление, но и най-опасното. Тя създава всички нещастия на хората.

Ще дойде някой и ще ви каже, че ви обича много. Това е преувеличаване на нещата. Това е една лъжа. Не обичаш толкова много. Ще дойде друг да ти казва, че не те обича никак. Това е друга лъжа. Друг пък ще ти каже, че миришеш на благоухание. На какво благоухание ще мирише? Този човек се намазал с нещо и затова мирише. „Какъв си гигант, като планина си станал.“ Каква ти планина? Едва е два метра висок. Или: „Колко си силен, като Крали Марко.“ Каква ти сила? Този човек едва може да дигне стотина килограма тежест. „Колко си гениален. Всичко можеш да направиш.“ Нищо не може да направи този човек. Както виждате, това са все преувеличения, все лъжи. Каквото и да говорите на човека, както и да го подкупвате, вие не можете да заставите човека да ви обича насила, бил той светия или даже и гениален човек. Днес има хора, които вярват, че могат да се обърнат за съвет към врачки или магьосници, които с магиите си могат да заставят някого да ги обича. Такива магии всеки може да направи. Турете един юлар на един лъв и вие ще го заставите да върви след вас. Но това вече не е любов, не е никаква обич. Това е по задължение. Така и волът върви след вас. Отпред има юлар, а отзад – остен. И след това ще кажете, че този човек ви обича. Не се лъжете.

Според мен всяка лъжа е желание за манипулиране, за завладяване на някого, на нещо... За това ни е нужно знанието, да разберем себе си, а от там и другите...

Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезете от високите чукари на вашия егоизъм, от вашата гордост, и да отидете в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, дето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, дето живеят всички хора, там всички ще ви видят и отдето минете, все целувки ще ви дадат.

Да се научим да си прощаваме и да сме смирени, иначе другото го умеем, гордостта и его-то не са ни в услуга... С благодарнодт да приемаме уроците на живота, защото макар и болезнени понякога те ни помагат да се изчистим и да вървим към Бога...

Редактирано Юни 30, 2008 от xameleona

[Ани]

Понякога ми е много трудно да пиша върху дадена мисъл, защото извадена от контекста на беседата тя някак си виси във въздуха.

В беседата Божествени състояния Учителят казва нещо много интересно:

Коя е основната мисъл в осма глава от Евангелието на Йоан? Ще кажете, че там има няколко основни мисли. Не, във всяка глава има една основна мисъл. Останалите мисли се групират към нея, като централна. Главна, основна мисъл е тази, която носи живот. Другите мисли се групират около основната и работят за нейното оплодяване.

Божествени състояния

Предполагам, че същото е в сила и за неговите беседи. Всяка беседа си има една основна мисъл, а останалите – изпълняват помощна функция. За да разбера мисълта на деня поглеждам цялата беседа. Това за разлика от евангелските глави понякога е много трудна работа, тъй като беседите на Учителя са доста дълги. Не винаги ми се отдава възможност да разбера основната мисъл.

Тази беседа е интересна и си заслужава да бъде прочетена. Има много други възлови разсъждения. Например:

Този ум, който сега хората имат, Адам го нямаше на времето си. Тогава Адам нямаше този ум, това съзнание, за да може да различи кое е приятно и кое – не, кое е право и кое – не. И сега хората, като говорят, като философствуват, понякога тяхната философия мяза на декламиране – като когато декламират чужди стихотворения. Те вземат едно чуждо стихотворение и го декламират хубаво. Обаче философията, истинският живот, няма нищо общо с декламацията. Това не е още живот.

И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!

В беседата се засягат проблемите за инволюция - еволюция, за това какво разбира Учителят под истинско семейство, за разликата между мъчение, труд, работа, служене:

Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюция на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането, т.е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, в която духът може да слезе, а мъчението е най-долният процес, до който човек може да достигне... По-долу от труда човек не може да стигне. Първо човек ще работи, а след работата ще дойде и до служенето. Ако ти не знаеш как да работиш, не ще знаеш и как да слугуваш. Да служиш на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно трудът е зенитът на слизането – в по-долна точка от труда не може да се слезе. Служенето пък е най-високата точка, до която човек може да се качи горе.

И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!

Предполагам, че точно този процес на слизане и качване визира Учителят в мисълта дадена в поста на Станимир. Трябва да си призная, че не схванах централната мисъл в тази беседа. Не разбирам добре, какво иска да каже Беинса Дуно с думите:„ Ние не сме виновни за това отклоняване, някой е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижа за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в задънена улица.“ Кои са тези „онези“?

Продължението на тази мисъл е:

Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни ние, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, работите не вървят днес добре. Тази е причината, задето не сме пристигнали на Земята навреме, не сме започнали навреме учението си, не сме проявили навреме любовта си, не сме възпитани както трябва и т.н., вследствие на което нещата не са добре организирани.

И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!

Ако някой разбира тези думи, да обясни. Кой е капитанът на парахода, заради който не сме пристигнали на земята навреме? Фатално ли е това наше „закъснение“? Има ли опасност да се отклоним от еволюционния процес?

П.П. Сега прочетох написаното от xameleona . Явно, че четейки беседите на Учителя, различни проблеми засягат вниманието ни. Затова наистина много е важна темата на Мария, която е в началото на този подфорум.„Защо разсъждаваме различно върху една мисъл на Учителя“. И в тази тема xameleona е казала:

„Според мен Словото на Учителя докосва всички нива-съзнание, подсъзнание... Като по спирала. И наистина, всеки намира това, което му е нужно, според нивото си на развитие...

Сякаш те хваща за ръка и ти показва точно твоя си път"

Редактирано Юни 30, 2008 от Ани

[Станимир]

Кой е виновен за човешкото отклоняване? Едва ли притежаваме нужните знания и умствен потенциал за да разберем характера на грешките на същества далеч превъзхождащи човечеството в развитието си и да ги о(б)съждаме. Древността крие много тайни, които един ден ще разберем, но този ден може и да не дойде скоро. Под "древност" имам предвид третата коренна раса, когато човек става самосъзнателно същество и започва да носи отговорност за мислите, желанията и действията си. Освен това в мисълта за деня ясно е казано, че хората трябва да поправят това отклоняване, затова че дори и в миналото да са допуснати условия които да подтикнат хората кам отклоняване от първоначалния замисъл, отговорността си носи преди всичко самото човечество.